РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
Р А
З П О
Р Е Ж
Д А Н Е
№ 6872/12.11.2020г.
гр.Пловдив, 12 . 11 . 2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на девети ноември през две хиляди и
двадесета година, в състав :
Административен
съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията частно адм.д.№
2616/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по реда на чл.276 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Г.Х. ***, към настоящ момент в Затвора
гр.Пловдив, е предявил искане - съда да разпореди на началника на Затвора
гр.Пловдив да бъде прегледан и лекуван и ако в затвора Пловдив няма възможност,
това да стане от външен лекар.
Становища на страните :
- Искането е основано на твърдение, че
Ч. изтърпява наказание лишаване от свобода в затвора Пловдив и е болен от
Хепатит С, но не го водят на изследване и лечение. В жалбата е заявено, че в
медицинското досие на лицето е отразено, че е болен от хепатит С.
В съдебно заседание Ч. заяви : „Аз съм
искал преглед и веднъж в Затвора в Пазарджик ми направиха тест и изследвания за
хепатит С. След като ми направиха тест ми казаха, че съм болен от хепатит С, но
да не казвам на никого, защото ще ме лекуват. Минаха 2-3 месеца, нищо ми
нямаше. Тогава пак ме извикаха в затвора, направиха ми друг тест, пак ми взеха
кръв и след два дни ми казаха, че не съм болен от хепатит С. Сега не мога да
разбера дали съм болен, или не съм болен. И тук исках да ми се направи тест.“
Поддържа искането по същество, а
именно да го прегледат и ако е необходимо да го лекуват.
- Ответникът Началник на затвора –
Пловдив, чрез процесуален представител Н.А. - инспектор „Режимна дейност“ /с
висше юридическо образование/, изразява становище за неоснователност на
искането, с позоваване на становището на д-р Д. – лекар ординатор МЦ Затвора –
Пловдив. По същество бе посочено, че Ч. е бил прегледан в Затвора – Пазарджик,
където резултатите са му отрицателни и липсва нова симптоматика към момента. Заявено
бе, че ако има нещо ново в здравословното състояние на лишеният от свобода, той
ще бъде прегледан, вкл., че Ч. може да се обърне към медицинския център в
затвора по всяко време към конкретен лекар и да бъде прегледан. По сведения от
д-р Д. – в затвора Пловдив не е постъпвала молба за лечение от хепатит С,
каквато е имало в Затвора – Пазарджик.
- Окръжна прокуратура-Пловдив не
изпраща представител и не взема становище по искането.
1. Съгласно чл. 276 ЗИНЗС - всеки
лишен от свобода или задържан под стража може да иска : 1. прекратяването на
действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно
лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3;
2. извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение
на забраната по чл. 3. Липсата на изрично формулирано в нормативен акт
задължение за извършване на фактически действия не е пречка искането по ал. 1
да бъде уважено, за да се прекрати нарушението на чл. 3.
Съдът разглежда искането в открито
съдебно заседание. Заседанието се провежда с участие на началника на затвора
или на съответната областна или районна служба "Изпълнение на
наказанията", лицето по чл. 276 ал. 1
и негов представител. Неявяването без уважителни причини на началника или на
представителя на лицето по чл. 276, ал. 1 не е пречка за разглеждане на делото.
Делото се разглежда в отсъствие на лицето по чл. 276, ал. 1, когато то заяви,
че не желае да се яви или явяването му е невъзможно по здравословни или други
основателни причини. Съдът се произнася с разпореждане в срока по чл. 278, ал.
1 и може : 1. да отхвърли искането; 2. да разпореди на органа по изпълнение на
наказанията или на съответното длъжностно лице да извърши конкретни действия, с
които да предотврати или да прекрати безусловно действията или бездействията,
представляващи нарушение на чл. 3, като определи срок за това. Разпореждането
може да се обжалва в тридневен срок от обявяването му пред тричленен състав на
същия съд.
В чл. 3 от ЗИНЗС е дадена дефиниция за нарушение на забраната за
нечовешко или унизително отношение. Предвидено е, че за нарушение на ал. 1 се
смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Съобразява се установеният
самостоятелен ред за защита по см. на чл.284 ЗИНЗС : Според тази норма
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения на чл. 3 от закона. Отговорността по своя характер е обективна,
безвиновна и пълна такава, като отговорността по чл.1, ал.1 ЗОДОВ.
Законодателно се въвеждат стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ при
нарушение на чл. 3 ЕКПЧ. Те се изразяват в следното: - в случаите по чл. 3 ал. 2 ЗИНЗС
съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в
които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора. ; - въвежда се различен от този по ГПК стандарт
на доказване - обърната тежест на доказване и засилено служебно начало - съдът
задължава специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят
информация от значение за правилното установяване на фактите по делото. В
случай на неизпълнение на това задължение съдът може да приеме за доказани
съответните факти.; -
презумпция за настъпване на вреди при нарушение на чл. 3 - В случаите по ал. 1
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
За разлика от производството по реда
на чл.284 ЗИНЗС, според разпоредбата на чл. 283 ЗИНЗС /нов – ДВ, бр. 13 от 2017г., в сила от 1.05.2017г./ - Част Шеста
/нова – ДВ, бр. 13 от 2017г., в сила от 1.05.2017г./ „Защита срещу изтезания,
жестоко, нечовешко или унизително отношение” /чл.276 – чл.283/- „За неуредените в тази част въпроси
се прилагат съответно разпоредбите на глава
петнадесета, раздел I от Административнопроцесуалния кодекс.”. Разпоредбата
на чл. 250 ал. 1
и сл. от АПК
дава възможност на всеки, който има правен интерес да иска прекратяване на
действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се
основават на административен акт или на закона. Целта е незабавно прекратяване
на конкретни фактически действия, които не се основават на административен акт
или на закона и засягат негативно правната сфера на потърсилия защита субект.
При конкретното съдебно производство всеки лишен от свобода или задържан под
стража може да иска : 1. прекратяването на действия и бездействия на орган по
изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на
забраната по чл. 3;
2. извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение
на забраната по чл. 3. Забраната касае съответните длъжностни лица от администрацията
на затвора, вкл. от съответната областна или районна служба "Изпълнение на
наказанията", поради което искателят следва да установи с конкретни
доказателства нарушение на забраната за подлагане на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение, предвид и установената защита по
специалната разпоредба – „Защита срещу изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение”.
1.1. Според
твърденията в искането, нарушението в случая се изразява в неполагането на
медицински грижи във връзка със заболяване от Хепатит С.
1.2. Към страните са отправени указания по
доказателствата и доказателствената тежест /л.9/ и се съобразява задължението
им да съдействат за установяване на истината /чл.171 ал.3 АПК/.
Приети са писмени доказателства,
представени от ответника и във вр. с уважено доказателствено искане на ищеца
/л.17 и сл./ : Докладна записка от д-р Р.Д. – лекар ординатор МЦ Затвора – Пловдив, в
която е посочено, че лишеният от свобода Г.Х.Ч. е постъпил в затвор Пловдив на 26.08.2020г.
от Затвора гр.Пазарджик, като „До
момента от постъпването не е имал оплакване и не е посещавал МЦ към затвора.”.
В докладната записка е отразено още, че според представената документация от
затвора Пазарджик - на Ч. са правени изследвания на 05.02.2020г. в лаборатория
УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, като пробите за хепатит С са отрицателни и са валидни
до 27.11.2021г. Към докладната записка е приложено копие на медицинско досие,
съдържащо : Амбулаторен лист от 15.07.2020г. с основна диагноза „вирусни
брадавици”, Бланка за посещенията на медицинските лица на настанените в
наказателна килия по отношение Г.Ч. – отразени са осем посещения през
м.07.2020г. /08, 09, 10, 13, 14, 15, 16, 17/, без вписани оплаквания и без
назначение на преглед и/или лечение; Лист от лабораторни изследвания, проведени
на 05.02.2020г. в УМБАЛ „Св.Иван Рилски” – изследването е отрицателно, като
сертификатът за акредитация е валиден от 27.11.2017г. до 27.11.2021г. /а не
валидност на пробата/.
1.3. Съгласно чл. 3 ЕКПЧ – Забрана на
изтезанията : „Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или
унизително отнасяне или наказание.”. Възприето е, че разграничението между
изтезанията и други форми на нечовешко или унизително отношение може да се
направи въз основа на "разлика в интензитета на страданието". Тежестта
или интензитета на страданието може да бъде преценено на база факторите :
продължителност; физически и психически ефект; пол; възраст и здравословно
състояние на жертвата; начина и метода на неговото изпълнение. Понятието за
нечовешко отношение обхваща поне такова третиране, което умишлено причинява
тежко страдание, умствено или физическо. Унизително отношение е това, за което
се приема, че предизвиква в своите жертви чувства на страх, страдание и
малоценност, способни да ги унижат и принизят.; отношение, което би довело до
разрушаване на физическото или моралното съпротивление на жертвата /в този
смисъл Ирландия срещу Обединеното кралство, № 5310/71, 18 януари 1978 г., §
167/; отношение, което кара жертвата да върши нещо противно на нейната воля или
съвест.
Отбелязват се и препоръките, съдържащи се в точки
39-48 от Европейските правила за затворите /въпреки техния незадължителен
характер - Медицинска помощ: Всеки
лишен от свобода следва да има достъп до „необходимата медицинска помощ”, като
стандартът е адекватност на предоставената грижа, а не най-доброто, с което
разполага обществото извън затвора; 103. Когато липсата на необходимата
медицинска помощ причини на лишения от свобода „жестока и продължителна болка”,
е налице нечовешко отношение; 104. В останалите случаи, когато третирането
достига прага на суровост, Съдът приема, че отношението е унизително, ако
липсата на медицинска помощ причинява постоянен стрес и тревожност на лицето –
напр. нелекуване на туберкулоза; 105 . Недостатъчната или неадекватна грижа
също може да е в нарушение на чл. 3, както и закъснялото лечение; 107. Така и в
Доклад относно
системите на местата за лишаване от свобода и условията в тях (2015/2062(INI)),
Европейският парламент припомня принципа на всеобщо право на здравеопазване и
призовава държавите членки да гарантират достъп до подходящи здравни услуги и
подходящи медицински съоръжения в затворите, както и да гарантират, че
затворниците, които се нуждаят, имат достъп до здравно обслужване, осигурено от
достатъчен брой квалифицирани медицински лица, назначени във всеки затвор. В съответствие с Препоръка на Съвета на
министрите REC (2006) 2 относно Европейските правила за затворите (ЕПЗ) и
по-конкретно параграф 42.1-3 („Задължения на медицинския специалист“),
медицинският специалист трябва да прегледа всеки затворник възможно най-скоро
след неговото приемане, при всяко оплакване от болест, след понасяне на телесни
повреди или насилие и преди освобождаване. Последствията от недостига на
медицински персонал – липса или забавяне на медицински прегледи, консултации
или грижи – могат да представляват нечовешко отнасяне, т.е. нарушение на член 3
от ЕКПЧ. Като правило, здравните специалисти не трябва да извършват прегледи
или лечения без съгласието на пациента.
2. В
конкретиката на фактите, според събраните доказателства, вкл. съобразявайки
изявленията на ищеца в открито съдебно заседание, произтичат следните изводи :
Не се твърди и отсъстват данни за проявено спрямо Ч. унизително отношение. Не е
отказан достъп до „необходимата медицинска помощ”, като твърдението в съдебно
заседание – „И тук исках да ми се направи тест”, не бе подкрепено с конкретни
обстоятелства – дата на заявено искане за тест, начин на поставяне на искането
/устно или писмено/, орган, към който е отправено. Посоченото подлежи на
съпоставка с неоспорените писмени доказателства, според които както бе посочено
- лишеният от свобода Г.Х.Ч. е постъпил в затвор Пловдив на 26.08.2020г. от
Затвора гр.Пазарджик и „До момента от постъпването не е имал оплакване и не е
посещавал МЦ към затвора.”. Изявленията
на Ч. в съдебно заседание не противоречат на писмените доказателства от затвора
гр.Пазарджик, но се съобрази, че разглежданото искане не се отнася за затвора
Пазарджик, а за времеви период в Затвора гр.Пловдив. В тази вр., отсъстват
преки доказателства, вкл. индиции за подадено оплакване в затвора гр.Пловдив,
считано от 26.08.2020г. до 14.10.2020г. – дата на заявяване на искането до АС –
Пловдив.
Твърдението
в искането за това, че лицето е болно от хепатит С не бе доказано, поради което
следва да бъде прието за неоснователно. В тази насока са и изявленията в
съдебно заседание, според които в действителност за Г.Ч. не е налице яснота
дали е болен или не. Вярно е, че ситуация от този вид би причинила безпокойство
и тревожност у лицето, но посочените състояния не се твърдят от искателя. От значение
в тази вр. е изследването, направено при престой в затвора гр.Пазарджик, което
е отрицателно и по тази причина, няма реален повод за безпокойство. От друга
страна, в хипотеза на здравословно неразположение, Г.Ч. би следвало да се е
обърнал към МЦ, но според докладната заиска няма регистрирани оплаквания и
отсъства информация за посещения на МЦ към затвора Пловдив.
В случая не
следва да бъде прието за доказано твърдението за бездействие на орган по
изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на
забраната по чл. 3,
предвид информацията, предоставена от лекаря ординатор при МЦ Затвора Пловдив.
Приетата по делото информация за здравословното състояние на Г.Ч. не съдържа
данни за твърдението, че в медицинското му досие е отразено, че е болен от
хепатит С. Обратно на това, в специализираното лабораторно изследване
резултатът е отрицателен. Същевременно, считано от 26.08.2020г. – искателят не
поддържа, че е в здравословно състояние, изискващо преглед и респект. лечение.
Отсъстват твърдения и конкретни данни за състояние, ориентиращо към извод за
необходимост от преглед за хепатит С.
В реда на изложеното не се откриват
нарушения на нормите от Глава десета МЕДИЦИНСКО ОБСЛУЖВАНЕ В МЕСТАТА ЗА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА – ЗИНЗС /чл. 128 ал. 2 - за всички лишени от свобода се
внасят здравноосигурителни вноски от момента на задържането им и придобиват
статус на здравноосигурени лица с непрекъснати здравноосигурителни такива.
Вноските са за сметка на държавния бюджет и се превеждат чрез Министерството на
правосъдието (МП). Лишените от свобода имат право да получават медицински
услуги по реда на Национален рамков договор по вид и обем, заплащан от
Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Едновременно с това Министерство
на правосъдието е осигурило здравно обслужване за лишените от свобода в
медицинските центрове и специализирани болници, разкрити към затворите и
арестите.; чл. 143 ал. 1 - лишените от свобода, пожелали медицински преглед, се
приемат от лекар в срок до 24 часа, а
съгласно ал. 2 болните с температура, с
травми или други спешни състояния се приемат от лекар
незабавно по всяко време. ; др./. Подробна
регламентация за условията и редът за
медицинското обслужване на лишените от свобода в
затворите е дадена в Наредба № 2 от 22.03.2010г.
на министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието,
обн., ДВ, бр. 31 от 23.04.2010г. В чл.12
ал.2 от цитираната наредба е посочено, че лишените от свобода, които желаят да
посетят медицински специалист, се записват в
специален дневник, който се съхранява при постовия надзирател. Прегледът се
осъществява от медицинския специалист в срок до 24 часа от
вписването. В случая не се твърди да е имало искане за преглед от страна
на лишения от свобода, отправено в периода на пребиваване в затвора Пловдив,
тъй като изявление за това писменото искане не съдържа, а в съдебно заседание
устно бе заявено „Аз съм искал преглед и веднъж в затвора в Пазарджик ми
направиха тест и изследвания за хепатит С.”. В писмените доказателства отсъства
вписано искане в специален дневник за извършване на медицински преглед. Не се
установи устно или писмено заявено искане за преглед и отказ от медицински
преглед. В тази вр. се съобрази, че искането не съдържа твърдения за отказ от
вписване на искане за преглед в поддържания дневник, което действие е
самостоятелно и би било предмет на отделно искане по реда на чл.276 ЗИНЗС.
Ведно с посоченото, Ч. не твърди, а и няма данни да е бил с температура,
с травма или друго спешно състояние, за да му бъде извършен преглед незабавно.
Следва да се има предвид,
че представените от ответника доказателства са във вр. с твърденията в
писменото искане, в което е посочено, че лицето е болно, но не го водят на
изследване и лечение, както и подкрепящото твърдение – в медицинското досие е
вписано, че Ч. е болен от хепатит С. И двете твърдения не бяха доказани в
съдебното производство, вкл. според устното изявление на искателя – „Сега не
мога да разбера дали съм болен или не съм болен.” Във вр. с това изявление не
се твърди здравословно неразположение, респект. описание на конкретни симптоми,
налагащи извод за необходимост от преглед. Следва извод за недоказаност на искането по чл. 276 ЗИНЗС,
поради което същото следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
Искането се разглежда в
заявения обхват, като други самостоятелни искания по см. на чл.276 ЗИНЗС във
вр. с неизпълнение на дължими действия, произтичащи от чл.3 вр. с Глава десета
/чл.128 – 151/ ЗИНЗС, биха били предмет на отделно съдебно производство.
Мотивиран
с изложеното и на основание чл.280 ал.2 т.1 ЗИНЗС, съдът
Р А З П О Р Е Д И :
Отхвърля искането на Г.Х. ***, към настоящ момент в Затвора
гр.Пловдив.
Разпореждането може да се обжалва в
тридневен срок от обявяването му пред тричленен състав на Административен съд -
Пловдив.
Административен
съдия :