Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 17.12.2021
Град К.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Карловски Районен съд първи граждански състав
На
седемнадесети ноември две
хиляди и двадесет и първа година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Асима Вангелова-Петрова
Секретар: Снежана ДАНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 1748 по описа за 2018 година
и за
да се произнесе, взе предвид:
Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.
Ищецът - Г.И.К. твърди, че ответницата е негова съпруга, с която сключили
граждански брак на 07.12.2013г. в гр. С., област Пловдивска. Бракът бил първи
за двамата. От брака си имат родени две деца - И.Г.К. с ЕГН ********** и М. Г.К.
с ЕГН **********. Твърди, че в продължение на почти четири години от сключване
на брака, отношенията им с ответницата не били на нужното ниво, в смисъл да
живеят нормално, като семейство. Първоначално живеели в жилище, собственост на
родителите му, а от почти пет години работел в К.В., като след раждане на
децата им (от две години) и ответницата с децата били при него в К.В.. Твърди,
че ответницата през всичките тези години, през които били семейство, с
поведението си винаги е създавала напрежение в семейството. Несходството в
характерите винаги било водещото в отношенията им. През всичките тези години се
е примирявал с тази фактическа обстановка в името на децата, за да може същите
да растат в семейство с двама родители. Примирявал се и когато тя е упражнявала
агресия спрямо тях, тъй като имало и случаи, при които ответницата е прилагала
физически тормоз спрямо децата и ги е биела. Чувствал ответницата чужда в
отношението си към него и към семейството. През периода на съвместното им
съжителство като семейство, ответницата винаги е злоупотребявала с търпението
му, като желанието му да стигнат до някакво съгласие, относно нормалното
развитие на отношенията им, както помежду им, така и с децата, от нейна страна
срещал агресията, предложенията се посрещали със скандали, несъгласие и
налагане на волята й. Твърди, че живеел в почти постоянен психически тормоз.
Отношенията им били перманентно влошени, уважението и обичта в семейството им отдавна
били в миналото. Живота му в присъствието на ответницата ставал непоносим в
такава тягостна обстановка. Опитвал се многократно да създаде контакт,
няколкократно се опитвал да изяснят отношенията си, но винаги опитите му
завършвали със скандал. По този начин и с тези и действия било налице ясно
изразена дезинтерисованост от грижи по отношение на
него и семейството. Въпреки многократните им разговори, ответницата винаги
посрещала със скандали правените от него предложения за каквото и да било.
Отчуждили се и престанали да имат взаимно доверие. На 15.11.2018г. нещата
ескалирали. След пореден спор относно съдбата на децата им и начина на
възпитание (имайки предвид, че майката на ответницата също била при тях и
въздействала на съпругата му), без да го информира къде отива с децата,
най-грубо ги извела от жилището им, в което бил създал чудесни условия за живот
на семейството му, представляващо огромна къща с всички удобства и за децата.
Междувременно, децата посещавали Английско учебно заведение, идентично с
българските детски градини. К.взела без негово знание децата и отишла с тях при
нейни познати в А.. След узнаването на този факт, информирал с молба
българското посолство и английските власти. Ответницата извела децата им в
България, на адреса й в град С., комплекс С.бл. ***, вх. ***, ет. **, ап. ***. Твърди, че се прибрал веднага в България и след като научил от
негови близки къде се намира ответницата с децата им, отишъл на адреса. След
проведен разговор с нея, същата му заявила категорично, че децата остават при
нея. Тъй като наистина се страхувал за тях, имайки предвид нейната агресивност,
начина на възпитание на децата и побоят, който им нанася се отразявало на
здравето им и нормалното им развитие счита, че същата с поведението си ще допринесе
децата да живеят в риск. Освен това, условията, в които в момента живеели
децата не били най-подходящите за тях. В една стая живеели децата, заедно с
майката и бабата по майчина линия. Със съответен сигнал се обърнал към Отдел
„Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ – К., които да извършат
съответна проверка. Освен това, разбрал и за извънбрачна връзка на ответницата
с друг мъж. Всичко това го поставяло в една безизходица. Явно било, че
отношенията им били дълбоко и непоправимо разстроени, налице било явно
несходство в характерите и явното неуважение и незачитането му като личност от
страна на ответника, което за съжаление установявал твърде късно. След
наличието на тези обстоятелства нямал намерения да продължава да живея с ответника.
Намира, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, изпразнен е от
съдържание и нямало никаква възможност да бъде заздравен. Този брак не бил
полезен на двамата и на обществото.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да прекрати брака им,
поради дълбоко и непоправимо разстройство, изключително по вина на ответницата.
Не претендира издръжка от ответницата, а движимите вещи, придобити по време на
брака им били разделени помежду им по време на фактическата им раздяла.
Претендира ползването на семейно жилище, собственост на родителите му, находящо
се в град С., комплекс „С.“ бл. ***,
Вх. ***, ет. ***, ап. ***. Моли съда да му предостави упражняването на родителските права
по отношение на родените от брака ни деца - И.Г.К. с ЕГН ********** и М. Г.К. с
ЕГН **********, а на майката да бъде определен режим на лични отношения за
свиждане на майката - всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00
часа в събота до 20.00 часа в неделя с преспИ.е,
както и един месец през лятото несъвпадащ с годишният отпуск на бащата. Моли
съда да осъди ответницата Е.Н.К. да заплаща месечна издръжка на родените от
брака им деца И.Г.К. с ЕГН ********** и М. Г.К. с ЕГН ********** в размер от по
160.00 лева за всяко едно от тях чрез техния баща и законен представител - Г.К.,
считано от датата на подаване на исковата ми молба до окончателното и
изплащане, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска.
Претендира за направените по делото разноски.
Ответницата - Е.Н.К., в срока по реда на чл. 131 от ГПК е депозирала писмен
отговор, както и е предявила насрещен иск. Същият е приет за съвместно
разглеждане в настоящото производство, като след администрирането му, в дадения
на ищеца по първоначалния иск срок, отговор не е постъпил. Обстоятелствата, от
които произтичат възраженията на ответницата по първоначалния иск и ищец по
насрещния иск са следните:
Ответницата счита предявения иск по чл. 49 от СК за основателен
по отношение на претенцията за прекратяване на брака с развод, поради дълбокото
и непоправимо разстройство, но счита и претендира, че изключителна вина за
прекратяването на брака имал съпругът Г.К.. Счита, че предявените искове за
предоставяне упражняването на родителските права, режима на лични отношения и
дължимата издръжка за децата за неоснователни. Претендира предоставяне на
родителските права върху родените от брака деца И. и М. и определянето на
местоживеенето им при майка им Е.К. и съответно определяне на режим на лични
отношения на бащата с децата, така както е посочено в петитума, както и да бъде
осъден ответникът по насрещния иск и първоначален ищец да заплаща издръжка и за
двете деца. Не претендира издръжка за себе си, както и ползването на семейното
жилище, доколкото същото не е в режим на СИО и е закупено от родителите на
ищеца. След прекратяване на брака, желае да възстанови предбрачното си фамилно
име - К., като същата ще се преименува Е.Н. К..
Твърди, че се запознала със съпруга си Г., когато е била 12-ти
клас в гимназията през 2007 години. По това време двамата случайно попаднали в
обща компания от познати в гр. С. и след няколко кратки разговора установили,
че имат доста общи неща и започнали една по-продължителна комуникация, която
прераснала в интимна връзка. Нещата бързо се развили и не след дълго тя вече
преспивала у тях и той при нея. В онези години не се стигнало до съвместно съжителство.
С времето прекарано заедно, те се опознавали по-добре и установили, че освен
доста обща неща, имали и не малко различия и разностранни виждания и ценности
за живота. Много често се случвало да имат спорове, които прераствали в
раздели, но след известно време пак се сдобрявали. Твърди, че полагала не малко
усилия, за да подобри отношенията между тях. Сочи, че най-много ѝ тежал фактът, че проблемите помежду им идвали основно от това, че Г. прибягвал до употребата на наркотични и психотропни вещества. Опивала се да му помогне да се откаже от тях, но
уви не успяла. Поради употребата на тези вещества, ищецът проявявал нервност,
избухливост, агресия и се държал неадекватно. Така към края на 2012 г. Е. и Г.
имали доста сериозен разрив в отношенията си, като и двамата решили окончателно
да се разделят. След като минали Коледните и Новогодишните празници на 2012г.,
те отново започнали да се чуват, пишат, а впоследствие и да се виждат, като
причината била все още силните ѝ чувства
към ищеца. Отново се затоплили отношенията им и по това време Е.
забременяла с първото им дете, вследствие на което на рождения ѝ ден, а именно на 24.08.2013г. Г.
ѝ предложил брак и на 07.12.2013г. тържествено сключили граждански брак и заживели заедно като семейство. През това време живели в жилището на майката на
ищеца. Твърди, че Г. не работил и не реализирал доходи. Семейството се
издържало от майчинството, което получавала за първородното им дете И..
Съпругът ѝ не желаел да започне работа в България, понеже трудовите възнаграждения според него били много
малки, а той имал опит с работа извън страната. Сочи, че полагала всички
дължими грижи и давала всичките си средства за домакинството, семейството и
детето, но поради поведението на ищеца, който отказал да дава средства за
издръжката на семейството, когато синът им И. бил на около 2 или 3 месеца от
безпаричие се стигнало до там, че преустановили ел.захранването им в семейното
жилище, което обитавали, с което поставили в риск правилното отглеждане и здравето
на малкото им дете. Вместо да си вземе поука от случилото се и да се погрижи за
семейството си, и в частност за детето, съпругът ѝ „с лека ръка се отървал от проблема“, като закарал Е. и сина им И. при свекърва си, а самият той заминал в селото му - К., докато според него получел финансова
стабилизация. Така поела изцяло грижи по отглеждане и издръжка за детето, без
тя да срещала подкрепа и разбиране от съпруга си. Няколко дена след случилото
се, Г. съобщил на Е., че заминава да работи във В., където нещата му били
уредени. Казал, че ще пробва там за период от 1 година и ако не успеел да
спечели достатъчно финансови средства или да се устрои, ще се върне в България.
Така през пролетта на 2014г. съпругът ѝ
заминал да работи и живее във В., като се установил в гр. Х., край
столицата Л., през което време нехаел, както за грижите по отглеждането и
възпитанието на детето, така и за неговата издръжка.
Твърди, че няколко месеца след заминаването му започнал да
настоява и тя да отиде при него, твърдейки, че искал да бъде заедно с нея, но в
последствие се разбрало, че основната причина била, че нямало на кого да
разчита за поддържане на домакинството в А.. През ноември 2014г., водена от
желанието да подобрят семейните си отношения, Е. простила на Г. и заминала за
период от един месец при съпруга си в гр. Х.. По време на престоя си там
забременяла с второто им дете, поради което след като се върнала в България
плановете им се изменили. Родила дъщеря им М. на *****
в България, като бащата не присъствал на това радостно събитие и изобщо не се
прибрал за раждането ѝ. Твърди,
че останала особено огорчена от това поведение на съпруга си, който под претекста на работата си във В., въпреки множеството полети между Л. и България, не само до
София, но и до Пловдив, не само не отишъл да види детето си, но и не оказал
помощ в отглеждането му, а и не се
интересувал особено от детето. Показателно било и това, че той видял дъщеря си М.
едва след като навършила 1 година. Осъзнавайки, че ако това положение
продължавало още, това щяло да доведе до разрив в отношенията между съпрузите.
В името на семейството и най-вече на двете деца, които да отраснат заедно и с
двамата си родители, настоявала също да отиде при съпруга си в гр. Х.. Сочи, че
под натиска на тези обстоятелства, малко след рождения ден на дъщеря им М.
цялото семейство, а именно - тя, съпругът ѝ
и двете им деца заминали окончателно за В..
В началото отношенията им били нормални. Заживели в една къща,
заедно със сестрата на Г., нейният приятел, детето ѝ и неговата майка. В един момент обаче съпругът ѝ започнал отново да употребява наркотични и психотропни вещества, което довело до чести прояви на агресия от негова страна, която основно се проявявала
към нея, дори в частност към сестра му. Твърди, че съпругът ѝ се държал и неадекватно, избухливо и стресирал всички с поведението си, като не криел от обкръжението си, че приема такива психотропни вещества, включително от сестра му и майка му. Пред очите
на всички системно нагрубявал Е., без да имал някакъв основателен повод за
това. С времето Г. започнал да проявява и физическа агресия към нея и то пред
очите на децата им. На няколко пъти посягал на Е. още докато били в България,
но след заминаването им в А. положението екзалтирало до толкова, че тя била пребИ.а до степен, че да се налагало да посещава болница,
за да ѝ се окажат адекватна медицинска помощ и съдействие. Видимо било и от белезите по тялото ѝ,
синини, кръвонасядания, отоци по различни места включително по лицето ѝ. Твърди,
че търпяла всичко това, страхувайки се от заплахите му, че социалните служби щели да отнемат децата им, а ако имали спор за децата, то той, след като бил уреден финансово и битова в А., щял да спечели делото.
Така тя продължавала въпреки всичко да се грижи неотлъчно за семейството,
домакинството и децата и се опитвала да крие това от по-близкото им обкръжение,
комшии, роднини и т.н., но било повече от видно, че е обект на агресия. От
страх от агресора си, баща на нейните деца, от финансова зависимост от него във
В. и от срам да сподели за случващото се, тя измисляла различни неправдоподобни
истории как сама се била наранила, как била паднала и се ударила без да иска и
т.н. Сочи, че Г. много често се държал неадекватно, пиел, буйствал, приемал
наркотични вещества и тормозил семейството си, като не се грижел за двете им
деца, твърдял, че е много уморен или, че все нещо му било нервно, поради което
да не бъде безпокоен от никого. Не се държал нормално. Нагрубявал всичките си
близки, с изключение на майка си, към която все още изпитвал някакъв респект и
уважение. Съпругът ѝ започнал да не оставя достатъчно средства за издръжката на семейството и децата, сочейки, че и той си имал лични разходи. За
да може да купува разни неща на децата си и да задоволявала нуждите им Е.
започнала почасово работа през съботните дни, но и това не било достатъчно.
Същата помолила майка си да ѝ се
притече на помощ, като отиде и тя във В., за да се грижи за децата им,
докато тя ходела редовно на работа, а и искала да има доверен човек около нея,
страхувайки се от неадекватното и агресивно поведение на съпруга си. Така през
септември 2018г. майката ѝ отишла
при тях във В.. Престоят ѝ не
продължил дълго, предвид ужасната картина, на която ставала свидетел със собствените си очи, а именно - отношението на зет ѝ към
дъщеря ѝ и
внуците ѝ, виждайки и разбирайки на място всичко изложено по-горе. Поради поведението на съпруга й, Е. живеела на прага на
нервен, емоционален, психически, физически и финансов срив в гр. Х.. Сочи, че
след пореден жесток побой от съпруга ѝ
Г., придружен със заплахи и арогантни изрази и епитети, като това станало отново след употреба на алкохол и наркотици, в
присъствието на майка ѝ и
децата им, през месец ноември 2018г. веднага взела окончателното решение да го напусне, като сериозно се притеснявала, както за собствената си сигурност и живот, така и за този на децата им, които ставали свидетели на цялостното
насилническо поведение на съпруга й. С помощта на неин братовчед закупила
самолетни билети обратно за България, както за нея, така и за майка ѝ и децата. Най-скорошната възможна дата била 15.11.2018 г., като заявила желанието и решението ѝ за окончателна раздяла, но понеже скандалите и тормозът не стихвали от страна на съпруга й в същия ден на полета, който бил вечерен, се наложило да потърси помощ и съдействие от страна на местните органи на реда и отишла в полицейския участък на Х. (В.). Заради поведението на
съпруга й и поради необходимостта от съответните процедури, пропуснала
резервирания полет. Полицейските служители я посъветвали да не се прибира в
дома, да изчака следващ полет и същата вечер да отиде в дома на някой близък
заедно с децата си, а ако не може да се приюти някъде, полицаите могли да ѝ окажат съдействие. Твърди, че са я информирали, че съпругът ѝ бил
предупреден от полицаите да преустанови агресивното си поведение, както и за това, че не може да спре съпругата си да напусне
страната. Твърди, че вечерта на 15.11.2018 г. Е., майка ѝ и децата преспали при нейна близка и понеже били изпуснали полета си, предвиден за същата вечер, закупили нови самолетни билети за 16.11.2018
г. и така благополучно се прибрали в България, с
помощта и на полицията във В.. От тогава до сега съпрузите били окончателно
разделени и нямало изгледи отново да се съберат. Въпреки обтегнатите им
отношения, Е. не ограничавала контактите на децата с баща им, защото те били
още много малки и чувствителни и тя не желаела децата да не познават своя баща.
Още повече от самото начало уведомила съпруга си, че желае да се разделят и той
отлично знаел къде, при какви условия и с кого пребивава майката и децата в
Република България. Както от раждането на двете деца, така и по време на
престоя на семейството във В., а и след раздялата между съпрузите, не спирала
да полага и продължавала да полага неотлъчно грижи както за домакинството, така
и за двете деца, с оглед на тяхното отглеждане, възпитание и издръжка. Опитвала
се по най-добрия начин да задоволи всичките им нужди и ги обграждала с любов,
грижа и ласки, за което помощ оказвала и собствената ѝ майка - баба на децата по майчина линия. Към настоящия момент живеели в жилището на майка ѝ, където
им било осигурено всичко необходимо. Децата били записани и ходели редовно на детска градина в гр. С.. И. проявявал желание да бъде записан на извънкласни занимания по футбол, а М. на танци.
Майката, забелязвайки техните желания, наклонности и дарби, била планирала в
най-скоро време да ги запише на тези занимания, но предвид зимния период и
обявените към настоящия момент грипни епидемии изчаквала подходящи условия. Бащата
вместо да подкрепя усилията ѝ, се
опитвал всячески да уронва авторитета ѝ на
родител пред децата по време на видео конферентните разговори, които провеждал регулярно с тях. Самите деца започнали да забелязват това отношение и без каквато и да е намеса от страна на майката
започнали да избягват контакти с бащата. Това негово поведение не било добре за
възпитанието на децата и говорило за липсата на родителски капацитет на бащата
и се оспорва той да има такъв, включително и за отглеждането им, тъй като
именно сега те трябвало да бъдат отговорни към образованието си, да внимават в
тази подрастваща възраст. Нещо повече, той бил изключително лош пример за
децата си с оглед на алкохола и наркотичните вещества, които употребявал и не
на последно място със сприхавото си и неадекватно агресивно поведение.
Децата растели и с тях грижите се увеличавали. Те имали
безрезервната подкрепа на майка им за всичко. Твърди, че винаги се стремяла да
не усещат особеното социално положение, в което са поставени. Децата винаги
били поддържани чисти, изпрани, изгладени, нахранени. Плащала и продължавала да
плаща и покривала всички разходи и нужди на децата, като след завръщането си в
България започнала да работи. Оспорва твърденията на ищеца относно това кога и
как са се влошили отношенията им, както и че с поведението си му е създавала
напрежение в отношенията им, а напротив - именно той е бил човекът, създаващ
такова напрежение. Също оспорва твърденията,
че майката Е. била агресивна и че прилагала физически тормоз спрямо децата и че
ги е биела. Напротив, именно тя се опитвала да омиротвори отношенията им, да
опита да смекчи агресията от страна на съпруга ѝ. Оспорва твърденията, че Е.К. най-грубо и тайно извела децата
им от жилището им във В.. Съпругът ѝ
прекрасно бил наясно, че вследствие на побой и грубо отношение от неговата страна тя го напуснала заедно с децата си и към онзи момент същият не е възразил за това. Не отговаряли на истината и оспорва твърденията някога да е проявявала и да проявява агресия спрямо него
или децата им. Именно съпругът ѝ бил
насилникът в тяхното семейство, за което сериозен фактор и влияние оказвала употребата на наркотични вещества и на алкохол от негова страна - проблем, за който той години наред не се справял, без да е демонстрирал и
особено желание за това. Оспорва твърденията, че не проявявала уважение към
личността на съпруга си и неговите жалния. Напротив, той бил човекът, който
проявявал такова отношение. Не се оспорва твърдяното несходството в
характерите, което са имали и имат страните в настоящия процес, но се счита, че
това се дължи на поведението на съпруга ѝ
и въпреки положените от нея усилия да запази семейството си. Нещо повече, налице били не малко и сериозни брачни провинения от страна на съпруга й, поради което и вината за
развода била изцяло негова. По време на съвместния им брачен живот бил
безотговорен към семейството и децата, нагрубявал и биел жена си в присъствието
на децата им, дълго време след раждането на дъщеря си М. не се интересувал от
нея и я видял за пръв път една година след раждането ѝ, злоупотребявал с наркотици, алкохол, а също така наскоро разбрала, че съпругът ѝ имал
и извънбрачна връзка отпреди фактическата раздяла на страните, за която дори сестра му и майка му знаели. Въпреки многобройните опити
да спаси семейството си, счита се, че към настоящия момент бракът им е изцяло
изчерпан от съдържание и че отношенията им са окончателно и непоправимо
разстроени. Сочи, че Семейният кодекс от 2009г. урежда два режима за допускане
прекратяването на брака между съпрузите: по взаимно съгласие или по исков ред.
Разпоредбата на чл. 49, ал. 1 на същия определя, че всеки от съпрузите може да
иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Законът не дава
дефиниция на това какво се влага като съдържание за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака, като последното се извлича и установява в съдебната
практика на Върховния съд. С Постановление № 10 от 03.11.1971 г. по гр. д. №
5/1971 г. на Пленума на ВС се дава тълкуване на законовите дефиниции. Така
дълбоко е това разстройство, при което между съпрузите липсва взаимност,
уважение, доверие и другарски отношения; брачната връзка съществува само
формално и в нея няма такова съдържание, каквото изисква законът. Непоправимо е
разстройството, което не може да се преодолее и да се възстановят нормални
отношения между съпрузите. Правният интерес от предявяване на иска по реда на
чл. 49, ал. 1 от СК се извежда във връзка с изложената фактическа обстановка,
като се счита, че са налице и двете предпоставки, които законът изисква като
основание за допускането на развода. Отношенията между съпрузите отдавна били
изгубили своето съществено значение. Липсвали възможности за нормален диалог и
интимност между тях като връзката помежду им била само формална. Цитираният акт
на Върховния съд определя и че една от причините за разстройството на брака е
именно - фактическата раздяла, като такава в процесния случай е налице.
Безспорно водещ признак при определяне на обективното съществуване на дълбокото
и непоправимо разстройство на брака, е не значимостта на причината сама по себе
си, а какво отражение е оказала тя върху състоянието на съпружеските отношения
и дали е довела брака до дълбокото му и непоправимо разстройство (ПП 10-71). По
отношение на задължително съединените искове родителски права, местоживеене, за
определяне на режим на лични отношения с децата и тяхната издръжка, намира
следното:
В качеството си на родител и възпитател на децата им, винаги се
е стремяла да ги научи да бъдат на първо място достойни личности и хора, да
имат добър морал и поведение, както и да имат добро образование. Поставяла
благото и нуждите на децата си пред своите. Притежавала нагласите и нужните
знания да отглежда и възпитава децата си. Претендира упражняването на
родителските права върху двете деца и моли съдът да определи режим на лични
контакти на бащата с тях. В старанието си децата й да получат първокласно
образование и добра реализация в живота, желае да води децата си не само на
задължителните образователни часове, но и на извънкласни занимания, както държи
да бъдат социални, контакти и общителни. След връщането си в Република
България, Е.К. записала и водела редовно двете си деца на детска градина в ДГ „П.С.“, гр. С.. Твърди, че се стараела по всевъзможен
начин да не ограничава децата си, а напротив - полагала неимоверни усилия те да
израснат като достойни и интелигентни личности. С децата си изградила среда на
доверие и споделяне, като същевременно се стараела да ги приучи към спазването
на определени правила и норми, като намира това за важно, защото било насочено
към развитието на интелекта, културата, личностните качества и личностните
възможности на човека. Винаги се е грижила и продължавала и понастоящем да се
грижи за домакинството и децата като цяло и в частност затова децата да са
нахранени, чисти, поддържани, подредени и така също да имат трудови,
образователни и хигиенни навици.
Оспорва твърденията на ищеца, че същият разполагал с нужния
родителски капацитет. Напротив - той не може да полага необходимите грижи за
децата, доколкото никога досега не се е грижил пряко за децата, не знаел от
какво имат нужда и какво е добро за тях, още повече предвид ниската им възраст,
като следва да се вземе предвид, че децата са подрастващи и имат нужда от
полагането на големи грижи и майката би могла адекватно да ги посрещне. В
случая бащата не можел да се справя с всички житейски, битови и ежедневни
предизвикателства, свързани с отглеждането на децата на тази възраст. Бащата не
познавал навиците на децата и никога не се е грижил пряко за тях, нито ги е
приспивал, хранил, пазарувал, записвал и водил на детска градина или на
извънкласни занимания, лекари и т.н. Същият не знаел как да реагира и при евентуално
заболяване, вдигане на температура или друго тяхно неразположение. Не можел да
им осигури денонощни грижи, каквито тя би могла да им осигури безрезервно като
тяхна майка и както винаги до сега го е правила. Факторът „помощ от близки” не
е решаващ, той можел да даде превес само при наличие на сериозни недостатъци и
неприемливи качества и поведение на другия родител. Още повече, оспорва
родителския капацитет на ищеца, с оглед на описаното му поведение, което не
било в интерес на децата. Ето защо, счита, че той няма необходимия родителки
капацитет да упражнява родителските права върху децата. Още повече, че
нравствените му и морални ценности, както и методите му на възпитание не били
подходящи за тях, както и с оглед на вредните навици, които има и още повече
предвид агресивното поведение, което е склонен често да проявява.
Твърди, че е способна и грижовна майка и иска да отглежда децата
си, да бъде винаги до тях и да се грижи за тях. Като майка обича децата си и
желае те да живеят при нея. Поради това счита, че тя може да осигури по-голяма
и добра грижа за тях в сравнение с бащата, който не отговаря на необходимите
морални и нравствени качества. Освен това и двете им деца били изключително
привързани към нея, понеже откакто са се родили единствено тя е била непрекъснато
до тях и се е грижила пряко за тях. Нещо повече, в последните няколко месеца
бащата се опитвал да отчужди и прекъсне емоционалната връзка и родителското
уважение на децата им към нея. В противовес на това, никога не е имала такова
поведение на откъсване на децата от техния баща. Счита, че в интерес на децата
ще бъде те да бъде отглеждани от майка им, като на нея бъдат предоставени
родителските права. За целта притежава всички необходими условия за упражняване
на родителските права върху двете им деца, като желае да продължи да живее с
тях в жилището й по настоящ адрес,***, обзаведен с нужните мебели и битова
техника, и със съпровождащите го санитарни необходимости
за отглеждането им, където им е познато и уютно. Категорично можела да разчита
и на пълната подкрепа на своята майка при упражняване на родителските права.
Важно е да се осигури на децата здрава социална среда, която да въздейства
благотворно върху изграждането на стабилни нравствени разбирания, трудови
навици и изобщо добро поведение в обществото и семейството, като този критерий
е допълнителен към възпитателските качества и моралния лик на родителя.
Не на последно място, при решаване на въпроса кой от родителите
да упражнява родителските права върху децата, следва да се съобрази и
обстоятелството, че децата са на сравнително ниска възраст, съответно на 4 и на
5 годинки, което предполага, че те ще имат нужда именно от майчина закрила и
помощ по различни въпроси на съзряването, каквато бащата не би могъл да им даде.
В ППВС 1/1974г. било посочено, че водещото основание за решаване на основния
спор между родителите за предоставяне упражняването на родителските права на
единия родител върху детето и определяне на мерките за лични отношения с другия
родител, са интересите на детето. Съгласно посоченото постановление, което не е
отменено и е относимо към настоящия спор, решението
за предоставяне упражнението на родителските права спрямо децата на единия
родител следва да се основава на интересите на децата, преценени с оглед и на
следните обстоятелства: родителски качества - полагане грижи и умения за
възпитание; подпомагане подготовката за придобИ.е
знания, трудови навици и др.; морални качества на родителя; социално обкръжение
и битови условия; възраст и пол на децата; привързаност между деца и родители и
между децата; помощ на трети лица и др. В същото постановление е посочено още,
че децата следва да се предоставят на родителя, който е в състояние да ги
гледа. Обективно, с оглед на зависимостите, които имал и които бащата е склонен
да развива, както и на агресивното поведение, което проявява, както и липсата
на реални грижи от негова страна към децата допреди фактическата раздяла на
съпрузите, то в интерес на децата би било те да са при майката. С оглед
изложените аргументи, претендира упражняването на родителските права върху
двете деца, да бъдат предоставени на майката, при която да се определи и
местоживеенето на двете деца. Майката никога и по никакъв начин и повод не е
ограничавала правото на бащата да вижда децата. Съгласно трайната практика на ВКС
се приема, че при предоставяне упражняването на родителските права и определяне
режима на личните отношения между детето и родителя, на когото то не е
предоставено, съдебната намеса се предприема въз основа на обществения интерес,
като се изхожда от съображения за целесъобразност, с оглед интересите и на
детето. Основната цел е да се организират родителските функции по начин, който
най-пълно отговаря на интересите на детето (така Решение № 145 от 18.05.2011г.
по гр. д. № 418/2010 г., Г. К., IV Г. О. на ВКС). Следвало да се отчете и
фактът, че България е ратифицирала международните актове във връзка с правата
на детето и българското законодателство гарантира правата на другия родител,
който не упражнява родителските права, за осъществяване на контакт с детето.
Това представлява изпълняемо право, поради което
бащата ще има възможността за осъществяване на регулярен и пълноценен контакт и
с двете деца. Българското законодателство гарантира както зачитането на
личността на всеки един от родителите, те са равноправни, така и правата на
детето и неговата личност - съгласно Конституцията на РБ, СК, ЗЗДН, ЗЗДет.
Обстоятелството, че отношенията между страните били нетърпими и
това предполага разделното им живеене, не следвало да се отразява
неблагоприятно върху децата им, в чийто интерес е да се запази и задълбочава
връзката между последните и всеки от родителите. Това можело да се постигне
като всеки от родителите продължи да се грижи за децата по начина и с
възможностите, които разполага, което от своя страна предполага бащата да има
определен режим на лични срещи с децата. То било продиктувано от висшия интерес
на детето (§ 1. т. 5 от ДР на ЗЗДет). България е ратифицирала Конвенцията на
ООН за правата на детето, в която е изрично посочено, че интересите на детето
са от първостепенно значение при всички действия, които го касаят. Естествена
потребност и на двете ни деца е да общуват и с двамата си родители. Чрез режима
на личните отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и се
развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители. По никакъв начин не
желаела да огранича контактите на съпруга й с децата. Счита, че децата трябвало
да имат пълноценен контакт и с двамата си родители. В същото време оспорва и
счита, че исканият от бащата режим на лични отношения не е подходящ, като на
същия следва да бъде определен режим на лични отношения с двете деца, съгласно
петитума формулиран с отговор на исковата молба, съответно насрещния иск.
По отношение на задължително съединения иск за издръжка сочи, че
необходимите за пълноценното отглеждане на децата И. и М. ежедневни разходи
непрекъснато се увеличавали. Всеизвестно било, че с оглед осигуряване на
правилното им физическо и психическо развитие, те се нуждаят от силна,
здравословна храна, дрехи, от средства за лечение на грипни и вирусни
заболявания и не на последно място, от средства за предстоящото им по-сериозно
училищно обучение и извънкласни занимания. Безспорно, съгласно разпоредбата на
чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си. Преценката на съдилищата при определяне на размера й е
конкретна във всеки отделен случай и е свързана с установяване по конкретното
дело на фактически обстоятелства, при обсъждането на които съдът формира
вътрешното си убеждение. Съгласно разпоредбата обаче на чл. 143, ал. 2 от СК и
двамата родители са длъжни да издържат своите ненавършили пълнолетие деца.
Задължението на родителя е в пряка причинна връзка с възможностите му да дава
издръжка и в зависимост от нуждите на правоимащия
(чл. 140 от СК). Според утвърдената съдебна практика възможността е винаги
обективна и конкретна. Възрастта, в която се намират двете им деца, предпоставяла по-голям кръг на социални и културно-масови
контакти, както и инвестиране в тяхното интелектуално и морално развитие. За
отглеждането и възпитанието им вече не са достатъчни само задължителните храна,
дрехи, лекарства и обикновени учебни помагала. Те имали и много други
потребности. Счита, че за съпруга й било възможно да заплаща месечна издръжка
на малолетните си деца И.Г.К., с ЕГН ********** и М. Г.К., с ЕГН **********, в
размер на 160 (сто и шестдесет) лева месечно за всяко едно по отделно, считано
от датата на завеждане на настоящия насрещен иск. Размерът на издръжката се
определял според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите
на лицето, което я дължи, като минималната издръжка, според сега действащото
законодателство в страната, съгласно чл.142, ал. 2 СК, на едно дете е равна на
1/4 от размера на минималната работна заплата, т.е. 140 лева. Според
задължителната съдебна практика на ВКС, нуждите на лицата, които имат право на
издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за тях, като се
вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от
значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат
издръжка, се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация.
Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и
грижите на родителя, при когото се отглежда детето.
Не претендира ползването на семейното жилище, находящо се на
адрес гр. С., комплекс „С.” № ***, вх. **, ет. ***, ап. ***, тъй като го е напуснала и живеела заедно с децата в жилище на
своята майка, където имала необходимите условия за отглеждане на децата. Жилището било достатъчно голямо и удобно за живеене и е
подходящо за отглеждането на децата.
В унисон с гореизложеното, желае да възстанови предбрачното си
фамилно име К..
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да допусне развода и
прекрати брака, сключен на 07.12.2013г. в град С., между Е.Н. К. - К., с ЕГН **********
и Г.И.К., с ЕГН **********, поради дълбоко и непоправимо разстройство, като с
решението се произнесе и относно вината за разстройството на брака на съпруга й
Г.И.К., която претендира да е изцяло негова. МОЛИ да бъдат отхвърлени исковите
претенции на Г.И.К., за изключителна вина на съпругата за разстройството на
брака, за предоставянето на родителските права върху малолетните деца И.Г.К., с
ЕГН ********** и М. Г.К., с ЕГН **********, на бащата и за определяне
местоживеенето им при бащата Г.И.К., както и да бъде отхвърлена претенцията на
ищеца за осъждане на майката Е.Н. К. - К., да заплаща месечна издръжка двете
деца И.Г.К., с ЕГН ********** и М. Г.К., с ЕГН ********** и да й бъде определен
режим на лични отношения с тях. Не възразява и моли съда да уважи исковата
претенция на ищеца Г.И.К., за предоставянето ползването на семейното жилище на
него.
С иска за прекратяването на брака с развод, поради дълбоко и
непоправимо разстройство, предявя и моли съда да разгледа и следните обективно
съединени насрещни искове:
Относно местоживеенето на родените от брака малолетни деца И.Г.К.,
с ЕГН ********** и М. Г.К., с ЕГН **********, моли съда с решението за
допускане на развода и прекратяване на брака, да постанови, че същите се
определят по местоживеенето на тяхната майка Е.Н. К. - К.по нейното
местоживеене;
Относно родителските права върху родените от брака малолетни
деца И.Г.К., с ЕГН ********** и М. Г.К., с ЕГН **********, моли съда да бъдат
предоставени за упражняване в бъдеще на майката Е.Н. К. - К.;
Относно издръжката на родените от брака малолетни деца И.Г.К., с
ЕГН ********** и М. Г.К., с ЕГН **********, моли съда да осъди бащата Г.И.К.,
да заплаща издръжка за всяко от двете деца, чрез тяхната майка и законна
представителка Е.Н. К. - К., ежемесечно до 15-то число на месеца, за който се
отнася издръжката, в размер на по 160 (сто и шестдесет) лева, считано от датата
на завеждане на настоящия насрещен иск до настъпване на законови обстоятелства,
които биха дали основание присъдената издръжка да се измени или прекрати, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от деня на забавата
до окончателното й плащане.
Относно режима на лични отношения между бащата Г.И.К. и родените
от брака малолетни деца И.Г.К., с ЕГН ********** и М. Г.К., с ЕГН **********, моли
съда да постанови бащата да има следния режим на лични отношения с децата:
бащата има право да взима децата всяка първа и трета седмица от месеца, с преспИ.е, като бащата да има право да взима децата в петък
в 18:00 часа и да ги връща до 19:00 часа в неделния ден. При осъществяването на
този режим на лични отношения за първа седмица от месеца ще се счита тази
седмица, през която всички дни от седмицата носят дати от съответния месец. Бащата
има право да взима децата всяка нечетна година на Великден - от 10:00 часа на
Разпети петък до 17:00 часа на понеделник, както и на Коледа - от 10:00 часа на
24 декември до 17:00 часа на 29 декември и всяка четна година на Нова година -
от 10:00 часа на 30 декември до 17:00 часа на 02 януари, както и на Гергьовден
- от 10:00 часа на 06 май до 19 часа на 06 май. Бащата има право да взима
децата всяка година през лятната ваканция за 20 последователни дни, през време,
което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, през месеците юли или
август. Майката се задължава в срок до 30 април на всяка година да уведоми
писмено бащата кога ще ползва платения си годишен отпуск през лятото, както и
кои са дните през лятото, през които децата са на лагер или на организирана
почивка. Майката се задължава да организира ползването на платения си годишен
отпуск, пребиваването на децата на лагер или на друга организирана почивка по
такъв начин, че в посочените по-горе месеци юли или август да има периода от 20
последователни дни всеки, в които бащата да може да осъществи режима на лични
отношения с децата. Ако до 30 април на всяка година майката не уведоми писмено
бащата, то той ще има правото сам да определи дните, в които ще вземе децата
през лятото, като уведоми за това писмено майката до 30 май на всяка година.
Този режим на лични отношения ще се осъществява от 09:00 часа на първия ден от
периода до 20:00 часа на последния ден от периода. В четните години бащата има
право да взима децата през първата половина на пролетната ваканция, а в
нечетните години бащата има право да взима децата през втората половина на
пролетната ваканция, като този режим на лични отношения ще се осъществява от
09:00 часа на първия ден от периода до 20:00 часа на последния ден от периода. В
четните години бащата има право да взима децата на рождените и имени дни на
децата, а в нечетните години бащата има право да взима децата за своя рожден
ден, като този режим на лични отношения ще се осъществява от 16:00 часа до
20:00 часа на съответния ден. Бащата има право да присъства на празниците в
детската градина и училище, както и на родителските срещи в двете. За
осъществяването на целия посочен режим на лични отношения бащата Г.И.К., следва
да взема и връща децата И.Г.К., с ЕГН ********** и М. Г.К., с ЕГН **********,
от местоживеенето им при майката.
Моли съда, след прекратяване на брака, с решението за
прекратяването му да се постанови, че съпругата след развода ще възстанови и ще
носи само и единствено предбрачното си фамилно име К., като същата ще се
преименува Е.Н. К..
Не претендира за ползване на семейното жилище, находящо се в гр.
С., комплекс „С.” № ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, като не възразява същото да бъде предоставено за ползване на
съпруга Г.И.К..
Не претендира за издръжка от съпруга си. Претендира направените
по делото разноски.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от
удостоверение за сключен граждански брак, страните са сключили граждански брак
на 07.12.2013г. в гр. С., за
което е съставен Акт за сключен граждански брак № 16 от същата дата, като след
брака ответницата е приела фамилното име на съпруга си като е започнала да се
именува Е.Н.К..
От
представените удостоверения за раждане е видно, че страните са родители на децата
И.Г.К., роден ***г. с ЕГН ********** и М.
Г.К., родена ***г. с ЕГН **********.
В хода на
делото, по молба на ищеца - Г.И.К. пред
английския централен орган е инициирано производство по реда на Хагската
конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, за
връщането на деца в държавата на обичайното им местопребиваване, като
производството по настоящото дело, на основание чл. 229, ал.1, т. 7 от ГПК е
спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по
незаконното прехвърляне или задържане на децата. С оглед влязлото в сила на
19.09.2019г. Решение № 5951/07.08.2019г., постановено по гр.д. № 2518/2019г. по
описа на СГС, настоящото производство е възобновено. Съгласно цитираното
решение, съдът е разпоредил връщането на децата - И.Г.К. с ЕГН ********** и М. Г.К.
с ЕГН ********** в държавата на обичайното им местопребиваване – В., по молба
на Г.И.К. срещу Е.Н.К., на основание чл. 3 от Хагската конвенция за
гражданските аспекти на международното отвличане на деца.
В тази връзка следва да се отбележи следното:
Българският
съд разполага с международна компетентност да разгледа и да се произнесе по иск
за развод между български граждани, един от които е с обичайно местопребиваване
в чужбина, но ако от брака си те имат непълнолетно дете, чието обичайно
местопребиваване е на територията на друга държава членка, той не е компетентен
по споровете за родителска отговорност и издръжка на детето. В тази връзка е
налице обвързваща съдебна практика - Определение № 53 от 31.01.2018 г. по ч.
гр. д. № 3801/2017 г. на ВКС, IV г. о., Определение № 61 от 07.02.2018 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 5026/2017 г. на ВКС, IV г. о. и др., която дава отговор на
правния въпрос - компетентен ли е българският съд да разгледа съединен с иска
за развод въпрос за родителска отговорност, когато детето има обичайно
местопребиваване на територията на друга държава – членка на Европейския съюз. За
своята международна компетентност съдът следи служебно, независимо от това дали
тази компетентност се урежда от регламент на ЕС, от двустранен договор със
страна нечленка на ЕС, от международна конвенция, приета от Република България,
или от КМЧП, който намира приложение само ако не са приложими други
международни актове. Разрешаването на този въпрос се налага от необходимостта
да бъде извършена преценка за приложимото право в производство за лишаване от
родителски права на родител, когато детето не живее в България.
В конкретния
случай последното трайно обичайно местопребиваване на децата е в Обединеното К.В..
Ноторно известен е фактът, че след проведения през
2017г. референдум във В. и Северна Ирландия, двете държави напуснаха
Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия. В резултат на
суверенните решения на двете бивши държави членки, между последните, от една
страна, и ЕС и ЕО за атомна енергия, от друга страна, на 31.01.2020г. е
подписано Споразумение за оттеглянето на Обединеното К.В. и Северна Ирландия от
Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (Споразумението).
Съгласно чл. 67, т. 3 от Споразумението, глава IV от Регламент (ЕО) № 2201/2003
относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент
(ЕО) № 1347/2000 (Регламентът) се прилага по отношение на исканията и
заявленията, получени от централния орган или друг компетентен орган на
замолената държава преди края на преходния период. Понятието „преходен период“
е легално определено, а именно в чл. 2, б. „д“ във вр.
чл. 126 от Споразумението и той е до 31.12.2020г. Т.е. към настоящия момент
Регламентът е неприложим, поради което въпросът за международната компетентност
следва да се уреди по правилата на Конвенцията за компетентността,
приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с
родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996г.
(Конвенцията), тъй като същата е ратифицирана със закон, приет от 40-то НС на
18.01.2006г. от Република България и по която страна е държавата, в която е
последното обичайно местопребиваване на децата, а именно Обединеното К.В..
Конвенцията в чл. 1 определя държавата, чиито органи имат компетентност да
вземат мерки, насочени към закрила личността и имуществото на детето, както и
приложимото право при родителската отговорност. За целите на тази конвенция терминът
„родителска отговорност“ включва родителската власт или всяка друга аналогична
властова връзка, която определя правата, правомощията и отговорностите на
родителите, настойниците или други законни
представители по отношение личността и имуществото на детето. Разпоредбата на
чл. 3, б. „а“ установява, че мерките посочени в чл. 1 могат по-специално да се
отнасят до предоставяне, упражняване, лишаване или ограничаване на родителската
отговорност, както и нейното делегиране. Съгласно чл. 5 от
посочената конвенция
съдебните и административни органи на договарящата държава, в която детето има
обичайно местопребиваване, имат компетентност да вземат мерки за закрила на
личността и имуществото на детето.
В случая
конвенцията е ратифицирана, обнародвана и за нашата страна е в сила от
01.02.2007г., а за В. – в сила от 01.11.2012г. Конвенциите са актове с общо
приложение във всички държави, които са ги ратифицирали и разпоредбите им имат
приоритет пред нормите от българското законодателство, които задължават съда
при иск за развод и наличие на ненавършили пълнолетие деца, служебно да се
произнесе по родителските права, мерките на лични отношения и издръжката.
Поради това не може да се обоснове компетентност на сезирания съд да разреши
споровете за родителска отговорност „по силата на привличането” и с аргументи
от разпоредби, съдържащи се в СК и ГПК.
Българският
съд е компетентен да се произнесе по иска за развод между български граждани с
обичайно местопребиваване в чужбина, но ако от брака има непълнолетно дете,
чието обичайно местопребиваване е на територията на друга държава членка, той
не е компетентен да се произнесе по споровете за родителска отговорност и
издръжка на детето, ако не са налице условията по чл.4 от Конвенцията. Съгласно
чл.3 във връзка с чл. 5 от Конвенцията, съдебните или административните органи
на договарящата държава, в която детето има обичайно местопребиваване, имат
компетентност да вземат мерки за закрила на личността или имуществото на
детето, в това число - правото на упражняване на родителските права,
включително права, отнасящи се до грижата за личността на детето, и по-специално
правото на определяне на неговото местопребиваване, както и правото на лични
отношения, включително правото на отвеждане на детето за определен период на
място, различно от обичайното му местопребиваване.
По настоящето
производството е установено, че обичайното местопребиваване на ищеца е във В.,
а на ответницата е в България, но те и двамата са български граждани, поради
което сезираният съд в К. е компетентен да се произнесе по иска за развод,
семейното жилище и промяна във фамилното име на съпругата. Същият съд обаче не
е компетентен да се произнесе по споровете за родителската отговорност, тъй
като децата на страните по делото имат обичайно местопребиваване в В. и
съгласно посочените текстове от Конвенцията, делата по такива спорове са
подведомствени на английския съд. Не са налице обстоятелства, които да
обуславят запазена компетентност на българския съд. Крайният извод на съда е,
че не е международно компетентен да се произнесе по тези брачни искове,
доколкото последното трайно обичайно местопребиваване на децата е в Обединеното
К.В.. Поради това производството по делото в частта относно исковете за
упражняване на родителските права, мерките за лични отношения и издръжката
следва да бъде прекратено.
С оглед
мотивирания извод, съдът не следва да обсъжда приетите доказателства (социален
доклад, съдебна поръчка, съдебни експертизи, писмени доказателства и свидетелски
показания) относно разрешаването на въпросите за родителските права,
местоживеенето на децата, режим на свиждане и издръжка. Събраните по делото
доказателства следва да се обсъждат само досежно - развода, семейното жилище и
промяна във фамилното име на съпругата.
В открито
съдебно заседание, проведено на 12.06.2020г., по реда на чл. 176 от ГПК,
ответницата признава, че когато пребивавала във В., в общо жилище живеели,
както двамата съпрузи с децата, така и майката на ищеца, сестра му, с нейното
дете и приятелят й. Признава, че тогава не работела, тъй като гледала децата.
Работел съпругът й, но като цяло парите не стигали да си плащат сами сметките,
поради което им помагали майка му и сестра му.
В открито
съдебно заседание, проведено на 22.07.2020г., по реда на чл. 176 от ГПК, ищецът
признава, че във В. живее под наем. Не употребява алкохол и психотропни
вещества, с изключение на бира, две след работа. Никога не е ползвал
специализирана помощ от психолог или психиатър във връзка с проблеми с гнева и
пристрастяването.
Във връзка с
предявения брачен иск, съдът е допуснал свидетели на страните. Свидетелят П.Н.К.,
майка на ищеца твърди, че синът й и ответницата Е. около 3-4 години живеели
заедно преди да сключат брак. Такъв сключили месец декември 2013г. По това време
се разбирали с децата, живеели добре в нейния апартамент. През това време лично
не е била свидетел на кавги, разправии и скандали между тях. През месец април
2014г. се родило първото им дете, а малко по-късно, през месец август, Г.
заминал за А.. Това било съвместно тяхно решение. Е. била съгласна, с оглед
това да се подсигури по-добър живот, включително и материален, и по-добро
бъдеще за детето и за семейството. М.се родила в България на 27.07.2015г. Е.
заминала във В. през 2016г., в началото на месец август. Тогава второто им дете
било на една годинка. Твърди, че от месец юни същата година участвала в
подготовката за местенето на Е.. Февруари месец за В. заминали дъщеря й с
нейният приятел. Г. вече бил там и имал хубава работа. Идеята била докато Е.
отиде да се подсигури къща и всички условията за семейството, но не му стигнали
силите затова и се наложило тя, с дъщеря й нейният приятел да отидат и да
помагат. Наели много голяма и хубава къща, в град близък до Л., с всички
удобства, близо до училище, в което трябвало да бъдат записани децата. Всичко
било подготвено, заедно с легълцата на децата, с
количка за бебето и всичко необходимо. Положили всички усилия. Като дошли в Л.
и се събрали като семейство, в къщата живеели всички – тя, синът й с Е. и
децата, дъщеря й с нейният приятел и голямото й внуче. Всеки живеел в
самостоятелна стая, къщата била голяма. След 2016 г. Е. стояла и си гледала
децата и никой нямал претенции към нея. Всички останали работели. В един
момент, започнало да й писва да стои в къщи и поискала да работи. Твърди, че й
намерила работа при една нейна позната, да ходи в събота. В началото на 2018 г.
тя била вече доста изнервена и един път споменала, че иска да се прибира в България.
Опитала се да разговаря с нея, че на никой не му е лесно, но мислят за бъдещето
на децата, но тя отговорила: „Аз съм си
по-важна“. Разказва, че през 2018г. идвайки си в България, помолила майка
на ответницата да отиде при тях, тъй като жената била сама, нямала си никой
друг освен Е. и явно страдала за нея и децата. От другата - дъщеря й очаквала
бебе и се местели в друга къща, където трябвало да присъства, за да помага при
отглеждане на бебето. Септември месец на 2018г., майката на Е. отишла във В..
Последните два месеца, когато майка й вече била вече там и можела да помага за
децата, Е. започнала работа, като работела заедно със сина й. Е. полагала
усилия за къщата, където живеели да бъде чисто и подредено. Грижела се за децата,
те винаги били изкъпани, чистички, облечени добре, приспани. Тя малко не била
научена да готви, затова Г. готвел през повечето време. В А. била свидетел на
скандал, който се заключавал във викове от страна на двамата, обиди от страна
на двамата. Обидите били много страшни. Обикновено скандалите ставали по повод
начина за гледане и възпитание на децата. Твърди, че не е имало физическо
насилие. Г.К., както всеки нормален човек пиел бири, а срещу почивен ден си
позволявал понякога да пие уиски. Никога не го е виждала да ползва наркотици.
От показанията
на свидетелите, осигурени от ответната страна се установява следното:
Свидетелката М. К. К., майка на ответницата твърди, че страните по делото много
време били двойка, прекъсвали връзка, пак се събирали и в един момент тя
забременяла и решили да се оженят. Той през това време Г. не работил, никога не
е работил. Е. забременяла, но Г. продължил да не работи и живеели само с
нейната заплата. Майка му живеела с тях в апартамента, но по-късно бабата по
майчина линия се разболяла и майка му отишла в с. К.. Тогава съпрузите останали
да живеят в апартамента сами. Разказва, че една вечер, когато голямото им дете И.
било на месец, им изключили тока. Тогава Г. ги оставил при свидетелката, а той
си заминал в с. К. при майка му, след което всеки ден й се обаждал по телефона,
тормозел я, че тя трябвало всеки ден да ходи в с. К., за да може той да вижда
детето. Съответно той не работел и не се грижел за семейството. През май месец
2014г. решил, че ще замине на А., където да работи. Заминал във В. , но и оттам
непращал пари и те двете отглеждали детето. Някъде около месец октомври,
поискал Е. да отиде при него за един месец, за да може да оправи документи. Тя
го обичала и искала да бъдат семейство. Твърди, че Е. отишла в А. и след като се
върна разбрала, че е бременна с второто дете. Решила да го остави и да го роди,
но той продължавал да не праща пари. В един момент Е. останала да живее при майка
си, за да съберат сметките и да може по-добре да се издържат. Докато тя била
още бременна с първото дете, Г. й посягал физически. Един ден си дошла в къщи
цялата посинена, като казала, че паднала по стълбите. В последствие разбрала,
че той я е бил. Разказва, че след първата година от заминаването му, месец май,
Г. си дошъл за пет дни да си празнува Гергьовден ден. Е. вече била бременна с
второто си дете. Тогава той не отделил много време нито на нея, нито на детето.
Дори, когато си пристигнал, първо отишъл в с. К. при майка си, а на другия ден Е.
трябвало да отиде с детето, за да може той да ги види. Когато се родило юли
месец второто им дете М., той не присъствал на раждането с извинението, че не
го пуснали от работа. Видял дъщеря си за първи път по скайп,
а по-късно, когато детето станало на една година, той си дошъл, за да ги вземе и
да заминат заедно на А.. Всички заминали в А. месец август 2016 г. Г. нямал
пари да купи билети и започнал да търси пари от този и от онзи. Карал Е. да си
продаде колата, за да купят билети, но тя директно отказала. По този повод в с.
К. станало голям скандал. Посегнал й, както била с двете деца, но баща му се е
намесил и не е успял да я набие. В А. са имали недоразумения и спречквания. Е. се
опитвала да крие от нея, но тя винаги разбирала. Разказва, че месец октомври
2017г., в 9.00 часа сутринта Е. й се обадила по телефона и ревешката й казала,
че Г. ужасно я е набил, душил я, едва не я убил. Веднага си закупила билет на
другия ден отишла в А.. Намерила я в спалнята сама, свита в единия ъгъл, без да
я поглежда никой. Другите били долу, децата малки. Е. й споделила, че се
страхувала, и че ако се повтори нямало да се върне жива в България. Била в дома
им два дни след побоя и видяла по дъщеря си следи от това. Цялата й гуша и
ръцете й били сини, по краката и по цялото тялото имала синини. Останала пет
дни. Попитала я, защо не се е обадила на полиция, а тя й отговорила, че нямало
кой да й даде да се обади. Всички от семейството му били върху нея, обвинявали
я, че искала по-добър живот. Повода за скандала било парно, че не работи и
децата трябвало да се навличат, защото било студеното. Освен тези 5 дни, в А.
била още три пъти. Престоят й общо бил за около 20 дни, с изключение на 3
месеца, когато живели заедно с тях. Твърди, че съпрузите постоянно имали
пререкания, той пушел марихуана, което лично е виждала, а и той не се криел.
Пиел алкохол, пиел и бира. Лягал си късно, към 2–3 часа, а на сутринта се
виждала кочината, която оставял - навсякъде се търкаляли бутилки от уиски, от
водки, от бири, зарязани салати. Когато се разбрало, че сестрата на Г. е
бременна, същата, заедно с приятеля и майка си решили да се отделят в отделна
къща. Тогава я поканили на отиде в А., за да помага на Е.. За целта напуснала
работа и на 01.09.2018г. заминала за А., където стояла три месеца, до месец
ноември. Прибрали се заедно с дъщеря й. През тези период от съвместният им съпружески
живот видяла, че от негова страна нямало никаква заинтересованост към Е.. Към
децата проявявал интерес, но той бил за твърде кратко - или заспивал, или
започвал да пие бира. Докато била в България, пращала пари на Е. в А.,
най-малко поне четири пъти. Когато живеела с тях в А., Г. не е давал пари на Е.
за домакинството или за нещо друго. Тя ходела на работа, пазарувала зареждала
хладилника. Г. никога не се е интересувал имало ли е храна за децата. През
трите месец, когато била там, ставала свидетел на разправии между тях. По време
на скандали, Г. обиждал Е., като я наричал - „простачка“, „селянка“, „****“. Една седмица след поредния
скандал, заедно си тръгнали за България. Взели това решение, първо защото Г.
заявил, че зарязал Е. и второ, защото последната повече не издържала.
Прибирането им не било без препятствано. Извикали полиция, защото той започнал
да се обажда на разни инстанции и най-вече на летището да ги задържат. От
полицията посъветвали Е. да се изнесе от къщата, а него ще го задържат за
малко. Тя отказала да подаде жалба от човешка гледна точка и на вечерта се
изнесли в едно семейство в Л., приспали там, докато си закупят нови билети, за
да се приберат, което станало на следващия ден.
Свидетелката Н.С.И.
твърди, че с Е. се запознали и били в по-близки приятелски отношения от 2014г.,
след раждането на първите им деца. Е. й е споделяла детайли от нейния семеен
живот, след като станали приятелки. Споделяла й за скандалите, които са имали с
Г., за неуважението, което е показвал към нея Г., обвинявал я е, че не одобрява
как тя гледа децата. Не се чувствала спокойна и щастлива. Твърди, че Г. я е
наранявал физически, като Е. освен, че й е разказвала за това, й показвала и
снимки, на които се виждали синини по врана, зачервена буза от шамар.
Непосредствено била свидетел на обиди от страна на Г. към Е., като най-случайно
станала свидетел на разговор по телефона, когато двамата се карали и Г. обиждал
Е. от сорта: „****, ****, ти не си никоя,
ако не съм аз ти си нищо без мен, аз съм човека, който те е направил теб човек,
не си никаква майка“. Счита, че проблемите им били породени от това, че Е.
не искала децата да живеят в среда, в която двамата родители повишават тон един
на друг пред децата, посягат и има агресия между родителите и те да виждат
това. Тя искала да има разбирателство и ако имат някакъв проблем помежду си да
го решават само двамата.
Съгласно
приетото заключение по допуснатата съдебно-психиатрична експертиза, в случая се
касае се за млад мъж с правилно физическо и психическо развитие. В
информационната система на ЦПЗ Пловдив не се намерени данни К. да е бил консултиран
и лекуван, включително в наркологичния сектор.
Трудовия му маршрут е непоследователен, няма стремеж към кариерно израстване и
реализация. Свързва успехът с добро материално обезпечаване, независимо от
естеството на работата. Е. К. разказва за себично поведение и агресивни прояви
от страна на г-н К., за злоупотребявал с алкохол и психоактивни вещества. Не са
посочени точно за какви наркотични вещества става дума, поради което не може да
се обсъжда действието им, защото при някои форми на алкохолно опИ.е е възможно да има повишена възбудимост, но наред с
други симптоми, които никъде не са споменати. Действието на опиоидите
и марихуана напротив, се свързва със състояние на апатия, отпускане,
безразличие. Не са представени медицински документи, удостоверяващи извършени
прегледи и опити за лечение. Веднъж възникнала, зависимостта се проявява постоянно,
а не избирателно, т.е. тя би попречила на професионалните му дейности и
общуването в ежедневието. Внимателния преглед на всички материали по делото не
установи да е имало доловими изяви на евентуална наркотична или алкохолна
зависимост. При освидетелстването не се установиха данни за каквото и да е
психично разстройство у К.. Болестно състояние, свързано с повишена
раздразнителност и агресивност, която не се установява, така че няма основания
да се очаква неадекватно поведение. Въз основа на констатираното, вещото лице
дава заключение, че при анализа на материалите по делото и извършения
психиатричен преглед на Г.К. не се установиха характерови
изменения, които да са резултат от алкохолна или наркотична зависимост. Поведението
на К. е изводимо от личностовите му особености и ситуативни фактори и няма болестен характер.
От изисканата
и приета Справка, изготвена от РУ – К., се установява, че Г.И.К. и Е.Н.К. не са били задържани за периода от 02.01.2018г.
до 19.11.2020г. За посочения период, по отношение на двамата няма данни за
образувани бързи и досъдебни производства. Спрямо Г.И.К. има две проверки –
едната с рег. № 281000-7700/02.07.2019г. е по сигнал на Е.Н.К., че я обижда и
лишава от правото й на контакт с децата, за което му е съставен предупредителен
протокол, на основание чл. 65, ал. 2 от ЗМВР. Втората проверка с рег. №
281000-7702/02.07.2019г. е по сигнал на А.М.Б., че я обижда и отправя закани
към нея и семейството й, за което му е съставен предупредителен протокол, на
основание чл. 65, ал. 2 от ЗМВР.
Други доказателства от значение по делото не са представени.
Въз основа на
така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи от правна страна:
По въпроса за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака:
Не се спори
между страните, че брачните отношения са дълбоко и непоправимо разстроени, като
този факт се потвърждава от събраните по делото гласни доказателства. Дългия
период от време, през което съпругата не живее постоянно в семейното жилище сочи
на фактическо отчуждение между съпрузите и разпад на емоционалната връзка между
двамата, включително характеризираща се с липса на интимност. Това води до
извод, че брачна връзка е изпразнена от нормалното й съдържание, като същата е
изцяло и окончателно разстроена. Семейната
общност е разкъсана по необратим и непреодолим начин, като никой от съпрузите
не желае запазването й. Брачната връзка съществува само формално, поради което
не е полезна нито за съпрузите, нито за обществото. Горното обуславя и крайния
извод на съда, че бракът следва да бъде прекратен на основание чл. 49, ал. 1
от СК.
По отношение
на брачната вина:
И двамата
съпрузи твърдят наличие на брачни провинения – ищецът дезинтересиране
от семейството и напускане на семейното жилище, а ответницата грубо отношение
към нея, включително и насилие. Съдът намира, че ответницата установи при
условията на пълно и главно доказване грубото отношение към нея. От събраните доказателства по делото се установи, че
ответникът с поведението си – скандали и побой на съпругата си, заплахи и обиди
е допринесъл за разстройството на брачните отношения. Съдът счита за необходимо
да отбележи, че кредитира като обективни, последователни и взаимно
непротиворечиви показанията на всички водени свидетели. С оглед изложеното,
съдът приема, че се доказа дълбокото и непоправимо разстройство на брака. В този случай
съдът намира, че съпругът носи изключителната вина за разстройството на
брачните отношения. Въпреки, че никой от двамата не е успял да намери път към
другия, а е предпочел бягство (от едната страна) или обвинения (от другата)
като опит за справяне със ситуацията на разпад на брачната връзка, недопустимо
е упражненото от съпруга физическо насилие и поставяне в безпомощно състояние
на съпругата, както и обидите и цинизмите изречени по неин адрес. Поради това
съдът намира, че следва да обяви, че вина за разстройството на брачните
отношения носи съпругът.
По отношение
на семейното жилище на страните:
По делото е
безспорна, че същото е освободено от ответницата. Същата няма претенции относно
ползването му. Съдът намира, че ползването на
семейното жилище собственост на родителите на
ищеца, находящо се в град С., комплекс „С.“ бл. 18, Вх. А, ет. 3, ап. 7, след прекратяване на брака следва да бъде предоставено на
съпруга.
По отношение
на фамилното име:
На основание чл. 53 от СК, по искане на
ответницата, същата следва да възстанови предбрачното й фамилно име, доколкото тя
е единствената, която има възможност да заяви как желае да се идентифицира след
прекратяване на брака.
По отношение
на разноските по делото:
Предвид изхода
на делото и на основание чл. 329, ал.1, изр.2 от ГПК, ищецът следва да заплати
на ответницата направените по делото разноски в общ размер на 725.00 лева, от
които за адвокатско възнаграждение -
доказани плетени 700.00 лева от договорени 750.00 лева и държавната такса по предявения
насрещен иск в размер на 25.00 лева. Съобразно същата норма и на основание чл.
6, т. 2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
съдът намира, че следва да бъде определена окончателна държавна такса за водене
на делото в размер на 50.00 лева, от които предварително от ищецът е внесъл
25.00 лева, като същия следва да бъде осъден да заплати разликата, възлизаща на
25.00 лева.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по съединените с иска за развод, претенции за местоживеенето на
децата - И.Г.К., с ЕГН ********** и М. Г.К., с
ЕГН **********,
за предоставяне на родителските права по отношение на родените от брака деца,
за определяне на мерки за лични отношения между децата и бащата/съответно
майката във връзка с предявения насрещен иск, както и за заплащане на издръжка,
поради международна некомпетентност на българския съд.
В ТАЗИ ЧАСТ решението
има характер на определение и подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕКРАТЯВА
БРАКА между Г.И.К. *** с ЕГН ********** и Е.Н.К. ***
с ЕГН **********,
сключен на 07.12.2013г. в гр. С., за
което е съставен Акт за сключен граждански брак № 16 от 07.12.2013г., с развод поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, на осн. чл. 49, ал. 1
от СК.
ОБЯВЯВА, на
основание чл. 49, ал. 3
от СК, че вина за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брака носи съпругът - Г.И.К. *** с ЕГН **********.
ПРЕДОСТАВЯ
ползването на семейното жилище, находящо се в град С., комплекс „С.“ бл. ***, Вх. ***, ет. ***, ап. ***. на съпруга - Г.И.К. *** с ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА
след развода съпругата - Е.Н.К. да носи предбрачното
си фамилно име К..
ОСЪЖДА на
основание чл. 329, ал.1, изр.1 от , във вр. чл. 1 и чл. 6, т.2 от ТДТСГПК и чл. 78, ал. 6 от , Г.И.К. *** с
ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка на КрлРС окончателна държавна
такса в размер на 25.00 лева по иска за развод.
ОСЪЖДА на
основание чл. 329, ал.1 изр.1 от и чл.78, ал.3 от
ГПК, Г.И.К.
*** с ЕГН ********** да заплати на Е.Н.К. *** с ЕГН **********, направените по делото разноски в
размер на 725.00 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: