№ 9357
гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б М
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.
като разгледа докладваното от Б М Гражданско дело № 20231110126687 по
описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове от ЗАД „А Б“ АД
срещу ЗД „БИ“ АД с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД за плащане в размер 794,95 лева, ведно със законната лихва от
предявяване на иска до погасяване на задължението, представляваща
непогасена част от регресно вземане за изплатено обезщетение по застраховка
„Каско” за вреди в резултат от ПТП и ликвидационни разноски, както и за
сумата в размер на 89,75 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата от 26.04.2022 г. до 17.05.2023 г.
В исковата молба са изложени съображения, че на 29.07.2020 г. е
настъпило ПТП в гр. София, при което водачът управлявал лек автомобил
марка „Опел“ с рег. № СВ 8068 АС, застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“, при излизане от паркинг на заден ход
реализира удар с паркиралия лек автомобил марка „Фолксваген“ модел
„Кади“ с рег. № СВ 9393 АР, застрахован при ищеца по имуществена
застраховка „Каско“ и реализира ПТП, вследствие на което на застрахования
при ищеца автомобил са нанесени щети. По уведомление на застрахования,
ищцовото дружество е образувало щета № **** по която е определило и
изплатило обезщетение в размер на 1 990,10 лева, като е сторило и
ликвидационни разноски за определяне на обезщетение в размер на 15 лева.
1
Изложените са съображения, че ответникът е поканен да заплати дължимата
сумата, като последният е погасил сумата от 1 195,15 лева, поради което
предявява дължимата и до момента разлика в размер на 794,95 лева.
Претендира заплащане на мораторна лихва от 26.04.2022 г. Претендира
разноски.
Ответникът ЗД „БИ“ АД е представил писмен отговор в срок, с който
оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва механизма на
процесното ПТП, като излага твърдение за съпричиняване от стрА. на водача,
застрахован при ищеца. Поддържа, че размерът на дължимото обезщетение е
завишен и заплатеното от ищцовото дружество обезщетение надхвърля
средните пазарни цени за труд и части. Сочи, че с извънсъдебното плащане по
регресната пртенция е изпълнило задълженията си. Оспорва и претенцията за
мораторна лихва. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна
стрА. следното:
С определението по чл.140 от ГПК на основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от
ГПК са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства, че вследствие на виновното и противоправно поведение на
водач на МПС, застрахован при ответника, е настъпило ПТП, че в изпълнение
на договорните си задължение ищецът е заплатил на увреденото лице
застрахователно обезщетение в размер на 1 990,10 лева и е направил
ликвидационни разноски в размер на 15 лева, че ответното дружество е
заплатило по процесната щета регресна претенция в размер на 1 195,15 лева.
Не е спорно между страните, че ответникът е направил частично плащшане в
размер на 1 195,15 лева, след което е остА.ла разлика в размер на 794,95 лева
Между страните се спори относно механизма и вината за настъпване на
ПТП, с оглед направеното възражение за съпричиняване, както и размерът на
настъпилите в причинно-следствена връзка с ПТП вреди.
За установяване механизма на ПТП е представен двустранен
констативен протокол за ПТП, подписан от участниците в него.
Събрани са гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля А. Я., която е
участник в ПТП, която потвърждава , че е подписала представения с исковата
молба двустранен констативен протокол. Нейният автомобил VW Caddy бил
2
паркиран пред блока и К. се обадила, за да й каже, че минавайки покрай него
го е одрала.
Свидетелката К. М., помни ПТП, при което управлявала автомобил Fiat
Добло. Извършвала маневра, за да се включи в движението и като дала назад
не преценила разстоянието между нейната и другата кола и я ударила.
Другият автомобил бил VW Caddy. Потвърждава, че е подписала
представения с исковата молба двустранен констативен протокол. Другият
автомобил бил паркиран и нямало водач в него. Познава собствениците и
веднага им се обадила. Не помни кой е попълнил протокола, но били двете с
А. Я.. Би трябвало да е управлявала автомобилът, който е описан в
протокола.
Приета е съдебна авто-техническа експертиза, по която е направено
заключение относно механизма на ПТП, че настъпва на 29.07.2020 г., около
05
08 часа, в гр. София, ж.к. ***, водачът на лек автомобил „***“ с рег.№***
предприема маневра за движение на заден ход, вследствие на което реализира
ПТП с паркирания перпендикулярно зад него лек автомобил „ ***“, срег.М
***. От така представения механизъм на ПТП, сравнението на щетите в
описа на застрахователя и отразените в Двустранния констативен протокол за
ПТП видими увреждания, е направено заключение, че щетите по лек „***“ с
рег.№***, се намират в пряка и причинно - следствена връзка с настъпилото
на 29.07.2020 г. произшествие в гр. София. Според вещото лице Стойността
необходима за възстановяване на лек автомобил „***“ с per. № ***,
изчислена на база оригинални части, труд и материали е 1975,10 лв. Съдът
кредитора заключението на авто-техническата експертиза и приема за
установен посочения от вещото лице механизъм на ПТП, който съответства
на показанията на свидетелите и отразеното в двустранния констативен
протокол, съставен и подписан от участниците в ПТП.
С оглед приетия за установен механизъм на ПТП съдът приема, че ПТП е
настъпило по вина на водача на лек автомобил „***“ с рег.№***, който
предприема маневра за движение на заден ход, вследствие на което реализира
ПТП с паркирания перпендикулярно зад него лек автомобил „ ***“, с рег №
***.
С оглед заключението на вещото лице, не се доказва основателността на
възражението за съпричиняване, направено от ответника. Следователно по
делото се установява противоправно поведение на застраховано при
ответника лице за настъпване на процесното ПТП, във връзка с което е
заплатено от ищеца застрахователно обезщетение в размер на1990,10лева и са
направени ликвидационни разноски в размер на 15 лева, като ответното
дружество е заплатило по процесната щета частично, след което е остА.л
неплатен остатък в размер на794,95лева.
Между страните е налице спор дали се дължи посочената разлика, с
3
оглед твърдението на ответника, че платеното обезщетение е завишено по
размер и вредите за които е платено обезщетение не са в причинно-следствена
връзка с ПТП. В тази следва да се вземе предвид заключението на вещото
лице, според което всички увреждания по по лек автомобил „***“ с рег.№***,
се намират в пряка и причинно - следствена връзка с настъпилото на
29.07.2020 г. произшествие. От заключението на САТЕ, което съдът
кредитира, се установява, че действителната стойност, необходима за
възстановяване на застрахованото при ищеца МПС, е по-висока от тази, която
е платена като застрахователно обезщетение, поради което са неоснователни
възраженията на ответника за прекомерност на платеното обезщетение. Съдът
приема за доказано, че действителните вреди са в определения от ищеца
размер, като дължимия остатък след частичното плащане е в процесния
размер.
По претенцията за заплащане на лихва за забава съдът приема
следното:
Не са ангажирано доказателства за датата на която е получена покА. за
доброволно изпълнение, но се установява, че същата е получена от ответното
дружество, с оглед извършеното частично плащане.
Относно процесното вземане следва да се приеме, че ответникът е в
забава от датата на частичното плащане -26.04.2022г. до 17.05.2023г., като
размерът на дължимата лихва за забава върху главницата от 794,95лева съдът
определя по реда на чл.162 от ГПК в размер на 89,75лева, поради което искът
следва да се уважи до пълния предявен размер.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
дължи на ищеца направените по делото разноски в размер на 880,00лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БИ“ АД с ЕИК *** да заплати на ЗАД „А Б“ АД с ЕИК***
на основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумата от 794,95
лева, ведно със законната лихва от 17.05.2023г. до погасяване на
задължението, представляваща непогасена част от регресно вземане за
изплатено обезщетение по застраховка „Каско” за вреди в резултат от ПТП и
ликвидационни разноски, сумата от 89,75 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата от 26.04.2022 г. до 17.05.2023 г., както и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК направените разноски в размер на 880,00лева.
4
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5