Р Е Ш Е Н И Е
№ 3975/1.11.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в
публично съдебно заседание, проведено на седми
октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Стоян Колев
при участието на секретар И.И., като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3993 по описа за 2016
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от „А.З.С.Н.В.“ АД, ЕИК: *, със
седалище и адрес на управление:***, офис * срещу Ж.С.М., ЕГН-**********,*** с
правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422, ал 1 ГПК, за установяване в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца по заповед за
изпълнение на парично задължение № 557 от 03.02.2016 г. издадена по ч.гр.д. №
1050 по описа на ВРС за 2016 г. сумата в размер на от 169,65 лева /сто
шестдесет и девет лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща задължение
по Договор за кредит * № 1051-00098638 от 02.04.2009г. сключен между „*” ЕАД и Ж.С.М.,
прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.” ООД /правоприемник на който е „А.з.с.н.в.“
АД/ по силата на Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 25.10.2012г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
01.02.2016г. до окончателно изплащане на вземането, сумата от 15,49 лева
/петнадесет лева и четиридесет и девет
стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 02.04.2009г. до
21.08.2009г.; сумата от 119,21 лева /сто
и деветнадесет лева и двадесет и една
стотинки/, представляваща лихва
за забава за периода от 26.07.2009г. до 01.02.2016г..
Ищецът обосновава съществуващия за него правен
интерес от провеждане на предявените искове, навеждайки следните фактически
твърдения:
На 02.04.2009г. ответникът, в качеството си на
кредитополучател, сключва с „*" ЕАД, ЕИК *, в качеството на кредитодател,
Договор за потребителски кредит * № 1051-00098638, с който договор дружеството
му е предоставило кредит в размер на 600.00 лева.
Съгласно договора за кредит *, № 1051-00098638
Кредитополучателят се е задължил да върне кредита заедно с договорната лихва,
която е в размер на 270.00 лева (двеста и седемдесет лева), на 20 равни
седмични погасителни вноски, в размер на 43.50 лева (четиридесет и три лева и
петдесет стотинки) всяка, считано от датата на първата погасителна вноска
10.04.2009г. Така страните са договорили общ размер на плащанията по кредита
870.00 лева (осемстотин и седемдесет лева). Срокът на договора е изтекъл с
падежа на последната погасителна вноска, а именно 25.09.2009 г. и не е обявяван
за предсрочно изискуем.
Излага се още, че Ж.С.М. не е заплатила изцяло
дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в
размер на 684.86 (шестстотин осемдесет и четири лева и осемдесет и шест
стотинки) лв., с която са погасявани начислените лихви за забава и дължимите по
договора суми при спазване разпоредбата на чл. 76, изр. 4 от ЗЗД.
На 25.10.2012 г. „А.з.с.н.в." ООД, ЕИК *, сключи
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) на основание чл. 99 от ЗЗД с „*" ЕАД, ЕИК *, като съгласно договора за цесия вземането на „*"
ЕАД срещу Ж.С.М. е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. „А.з.с.н.в."
АД, ЕИК * е правоприемник н. „А.з.с.н.в." ООД, ЕИК *. Длъжникът е уведомен
за станалата продажба на вземането от страна на „*" ЕАД с Уведомително
писмо изх. №УПЦ-С-КРЛ/1051-00098638/02.04.2009 год., изпратено с известие за
доставяне, като същото е получено лично от длъжника.
Дружеството - ищец потърсило начин да защити
интересите си, като е подало на основание чл.410 от ГПК Заявление за издаване
на Заповед за изпълнение. В PC Варна е образувано заповедно производство и
издадена заповед за изпълнение, срещу която е подадено Възражение от страна на
ответника в законоустановения срок.
Моли съда да постанови решение, с което да уважи
предявения иск.
Прилага писмени доказателства и моли за събирането
на такива.
Претендира разноски по настоящото и по заповедното
производство.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор
от ответника. С молба от 04.10.2016 г. прави възражение за погасяване на
търсените от ищеца суми по давност, поради което моли предявеният иск бъде
отхвърлен като погасен по давност.
Съдът, като прецени по реда
на чл. 12 и чл. 235 ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите
и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 01.02.2016 г. ищцовата страна депозират във ВРС заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника, за което е
образувано ч.гр.д. № 1050/2016 г. по описа на Районен съд – Варна и издадена заповед за
изпълнение за сумата от 169,65 лева
/сто шестдесет и девет лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща
задължение по Договор за кредит * № 1051-00098638 от 02.04.2009г. сключен между
„*” ЕАД и Ж.С.М., прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.” ООД /правоприемник на
който е „А.з.с.н.в.“ АД/ по силата на
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 25.10.2012г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 01.02.2016г. до окончателно изплащане на вземането, сумата
от 15,49 лева /петнадесет лева и
четиридесет и девет стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от
02.04.2009г. до 21.08.2009г.; сумата от
119,21 лева /сто и деветнадесет лева и двадесет и една стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от 26.07.2009г. до
01.02.2016г..
В срока по чл. 414 от ГПК ответникът е депозирал възражение срещу заповедта
за изпълнение, с което заявява, че не дължи изпълнение на вземането по
заповедта за изпълнение и в което е записано: „Аз долуподписаната Ж. Стоянова М.
потвърждавам, че редовно внасях вноските по кредита на БНП *. Последните вноски
платих, но служителя, който събираше вземанията т.е. Ванчето, не ги е внесла.“
, с оглед на което, съдът е указал на ищеца, че може да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
Видно от приложеното на л. 6 и 7 от делото заверено от страната копие на
договор за заем *, № 1051-00098638 от 02.04.2009 год. „*" ЕАД, ЕИК *, в
качеството на заемодател и и ответницата Ж.С.М., като заемополучател
са сключили договор за заем, по силата на който ищецът е предоставил в заем
сума в размер на 600,00 лева, а от своя страна ответникът се е задължил да
върне заетата му сума на 20 броя месечни погасителни вноски, всяка с размер от 43,50
лева. Договорът е двустранно подписан от ответницата и служител на заемодателя.
Като дата на получаване на заема е посочена 02.04.2009 год.
По делото е представен Договор за прехвърляне на вземане от 25.10.2012
г. (л. 9-15), с който „*" ЕАД, ЕИК * прехвърля н. „А.з.с.н.в." ООД, ЕИК * вземания
към длъжници на „*" ЕАД, ЕИК *.
От пълномощно приложено на л. 18 от делото се установява, че цедентът „*" ЕАД, ЕИК * упълномощава „А.з.с.н.в." ООД, ЕИК * да съобщава
вместо него на длъжниците по всички договори за кредит прехвърлени му на 25.10.2012г.
за извършената цесия.
С уведомление приложено към исковата молба (л. 16), „*" ЕАД, ЕИК * чрез
пълномощника си „А.з.с.н.в." ООД, ЕИК * съобщава на Ж.С.М., ЕГН **********
за прехвърленото вземане на цедента произтичащо от договор за заем *, №
1051-00098638 от 02.04.2009 год.. Уведомлението е връчено на лично ответника с
обратна разписка на 29.01.2016г. (л. 21).
При така установените факти
и обстоятелства по делото, съдът възприе следните правни изводи:
Не се спори между страните, а и се установява от материалите по
приобщеното ч.гр.д. № 1050/2016 год., по описа на ВРС, че в полза на ищеца
срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираната сума, срещу
която от длъжникът в срок е подал възражение. Искът е предявен в предвидения от
закона преклузивен едномесечен срок, което обуславя допустимост на
производството и правен интерес от воденето му за ищеца.
Предмет на предявените искове е установяването със сила на присъдено
нещо на вземанията, за които е издадена заповедта за незабавно изпълнение, като
претенциите на ищеца по иска е основана на валиден Договор за потребителски заем
*, № 1051-00098638 от 02.04.2009 год., вземането по който цедентът
„*" ЕАД, ЕИК * е прехвърлил на ищеца-цесионер „А.з.с.н.в."
ООД, ЕИК *.
В настоящия случай, ищецът въвежда като основание за издаване на
заповедта за изпълнение конкретно правоотношение между цедента
„*" ЕАД, ЕИК * и ответника Ж.С.М., а именно договор за заем *, №
1051-00098638 от 02.04.2009 год. за съществуването, валидността и усвояването
на който не се спори между страните и който видно от съдържанието на
депозираното възражение по чл. 414 ГПК се признава лично от ответницата, че е
извършвала плащания по него. В тежест на ответницата е да установи обстоятелствата
по извършените от нея плащания на заема, включително и на последните две
месечни вноски, каквито са твърденията й изложени в депозираното възражение.
Такива доказателства по делото не бяха представени, поради което повдигнатите
възражения за плащане на сумите по заема са неоснователни.
От страна на ответницата не е повдиган спор относно валидността на
договора за цесия, въз основа, на който ищецът претендира да получи процесната
сума от ответника. Съгласно нормата на чл. 99 и чл. 100, ал. 1, пр. 3 ЗЗД
кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или
естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху
новия кредитор привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности,
включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Предишният
кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия
кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и
да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо
третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор. Ако прехвърлянето е възмездно, кредиторът отговаря за
съществуването на вземането по време на прехвърлянето. Той не отговаря за
платежоспособността на длъжника, освен ако се е задължил за това, и то само до
размера на онова, което е получил срещу прехвърленото.
Правно релевантно за действието на цесията е съобщаването й от цедента
(стария кредитор). Ответникът е уведомен за договора за цесия с уведомление
приложено за прехвърленото вземане на цедента, което е връчено на лично ответника с обратна
разписка на 29.01.2016г..
Прехвърлянето на вземането (цесия) е действително и тогава, когато
предишният кредитор не е съобщил за него на длъжника съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Получаването на уведомлението от цедента, като приложение към исковата
молба на цесионера, съставлява надлежно уведомяване на длъжника и поражда за
същия правните последици на чл. 99 ал.4 ЗЗД – така решение № 123 / 24.206.2009
год. по т.д.№ 12 / 2009 год. на ІІ т.о. на ВКС и решение № 3 / 16.04.2014 год.
по т.д.№ 1711 / 2013 год. на І т.о. на ВКС.
По изложените правни съображения съдът намира, че предявената с иска по
чл. 422, ал. 1 ГПК претенция с правно основание чл. 99, ал. 1, вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД е основателна и доказана.
Предвид установеността на претендираните със заповед за изпълнение на
парично задължение № 557 от 03.02.2016 г. издадена по ч.гр.д. № 1050 по описа
на ВРС за 2016 г. суми съдът дължи произнасяне по допустимостта и
основателността на повдигнатото от ответницата възражение за погасяване на
вземанията по давност.
Спорен е въпросът, досежно
наличието на направено в срок възражение за изтекла в полза на ответника
погасителна давност за претендираните от ищеца искови претенции.
Позоваването на погасителна давност е средство за защита на длъжника под
формата на възражение по предявен от кредитора иск. В резултат на извършеното
възражение за изтекла погасителна давност се погасява само правото на кредитора
да търси правата си чрез намесата на държавата, съда, съдебния изпълнител, а не
и правото му да получи изпълнение на задължението, поради което ако длъжникът
все пак изпълни задължението, той не може да иска обратно връщане на това,
което е изпълнил, въпреки, че погасителната давност в негова полза е изтекла.
Съгласно чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно от съда, тъй като
тя е право на длъжника и той решава дали да се възползва от нея. За да отблъсне
претенцията на кредитора, длъжникът следва да направи волеизявление, с което да
се позове на изтекла в негова полза давност и това става чрез иск за
недължимост на вземането или чрез възражение срещу иск за плащане, предявен от
кредитора срещу длъжника.
В т. 11а на ТР № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК се приема, че в хипотезата на
заповедно производство и последвало го производство по чл. 422, ал. 1 ГПК
възражението за давност на длъжника може да бъде направено или с подаването на
възражението по чл. 414 ГПК, или с отговора на исковата молба. В последния ответникът
следва да посочи становището си по допустимостта и основателността на иска,
становище по обстоятелствата на иска, т.е. по релевираното от ищеца основание
на иска, възраженията си срещу иска и обстоятелствата, от които произтичат тези
възражения, т.е. тези, на които ответника основава защитата си по съществото на
спора, както материално-правни, така и процесуално-правни.
Именно с отговора на исковата молба се преклудират възраженията, които
не са свързани със служебно приложение на материалния и процесуален закон от
съда. Това са въпросите, по които съдът не се произнася, ако не е сезиран с
изрично възражение на страната, между които е и това за изтекла давност.
Не се установи ответницата да е повдигнала възражение за изтекла
погасителна давност с възражението си по чл. 414 ГПК. От съдържанието на
настоящото дело се установи по безспорен начин, че адресираните до ответника
съдебни книжа, в т.ч. съобщението по чл. 131 ГПК, придружено с препис от
исковата молба и приложенията, както и призовките за съдебно заседание, са
връчени лично на ищцата на 31.05.2016г.
Възражението за изтекла давност е релевирано от ответника едва след
насрочване на делото в съдебно заседание - на 04.10.2016 г..
При изложените съображения, съдът приема, че правото на ответника да
направи възражение за погасяване по давност на претенциите, предмет на иска по
чл. 422, ал. 1 ГПК, е преклудирано с изтичане на срока за отговор на исковата
молба по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Предвид изхода от спора и направеното искане за присъждане на разноски
от ищцовата страна, такива следва да бъдат присъдени в размер на 125,00 лв.
държавна такса и 300,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Имайки предвид установяване на вземанията по издадената заповед за
изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив и за разноските
направени в заповедното производство, съобразно ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014
г., т. 12, които разноски възлизат на сумата от 25,00 лв. за държавна такса и
300,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ж.С.М., ЕГН-**********,***
ДЪЛЖИ н. „А.З.С.Н.В.“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***,
офис *, по заповед за изпълнение № 557 от 03.02.2016г., издадена по ЧГД № 1050 по описа на ВРС за 2016
г., сумата в размер на от 169,65 лева (сто
шестдесет и девет лева и шестдесет и пет стотинки), представляваща
задължение по Договор за заем * № 1051-00098638 от 02.04.2009г. сключен между „*”
ЕАД и Ж.С.М., прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.” ООД (правоприемник на който е
„А.з.с.н.в.“ АД) по силата на Договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 25.10.2012г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението
в съда – 01.02.2016г. до окончателно изплащане на вземането, сумата от 15,49 лева (петнадесет лева и четиридесет и девет стотинки),
представляваща договорна лихва за периода от 02.04.2009г. до 21.08.2009г.; сумата от 119,21 лева (сто и деветнадесет лева и двадесет и една стотинки), представляваща лихва за забава за периода от 26.07.2009г. до
01.02.2016г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Ж.С.М., ЕГН-**********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА
ищеца „А.З.С.Н.В.“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, офис *
сумата от 425,00 лв. (четиристотин двадесет
и пет лева), представляваща направените по делото съдебно деловодни
разноски и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Ж.С.М., ЕГН-**********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА
ищеца „А.З.С.Н.В.“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, офис *
сумата от 325,00 лв. (триста двадесет и пет
лева), представляваща направените по
ЧГД № 1050 по описа на ВРС за 2016 г. съдебно деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно
със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: