№ 21
гр. София , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в закрито заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20211800500336 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на ХР. П. Н. - длъжник по изпълнително
дело № 20219260400204 по описа на частен съдебен изпълнител Вл.
Цачев, с рег. № 926 по описа на КЧСИ, срещу постановление от
06.04.2021 год., обективирано в покана за доброволно изпълнение в
частта за разноските за адвокатско възнаграждение на пълномощника
на взискателя. Моли съда да го намали до минимума, установен в чл.
10, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Жалбоподателят поддържа
неправилност на изводите на органа по принудително изпълнение
относно наличието на предпоставките за възлагане на сторените по
изпълнителното производство разноски за адвокатско възнаграждение
в тежест на длъжника в размера над минималния по наредбата.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение по жалбата
от страна на взискателя.
В мотивите си ЧСИ Вл. Цачев излага съображения, че жалбата е
неоснователна.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по
1
делото доказателства, прие за установено следното.
Изпълнително дело № 20219260400204 по описа на частен
съдебен изпълнител Вл. Цачев, с рег. № 926 по описа на КЧСИ, с
район на действие СОС, е образувано по молба от ИВ. СТ. Г. срещу
ХР. П. Н. за принудително събиране на присъдената в полза на
взискателя сума в размер на 500 лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение по нчхд № 12099/19 год. по описа на СРС.
Молбата е депозирана от адвокат П. СМ., действащ като
пълномощник на взискателя ИВ. СТ. Г., като в същата са
претендирани и разноските по изпълнителното дело. Представен е
договор за правна защита и съдействие от 25.03.2021 год., от който се
установява, че адвокат С. е получил от своя доверител сумата от 400
лева (с ДДС) - адвокатски хонорар за образуване на изпълнително
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парично
вземане срещу ХР. П. Н..
В молбата за образуване на изпълнително дело е направено искане
да бъде наложена възбрана върху съответната идеална част от
недвижим имот, собственост на длъжника – самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 65231.903.381.1.3 с площ от 68.36 кв.м. в гр.
С.. Иска се и налагане на запор върху вземанията на длъжника за
трудово възнаграждение след справка от съдебния изпълнител за
регистрирани трудови договори.
С разпореждане от 06.04.2021 г. съдебният изпълнител е
постановил да се изпрати покана за доброволно изпълнение до
длъжника. По делото е изготвена, изпратена и получена от длъжника
на 07.04.2021 г. покана за доброволно изпълнение, в която е посочено,
че задължението по изпълнителното дело възлиза на: 500 лева –
неолихвяема сума, 54 лв. – разноски по изпълнителното дело, от
които: 24 лв. – такса за образуване на изпълнително дело, 24 лв. – за
изпращане на покана за доброволно изпълнение и 6 лв. - такса по т. 31
от ТТР, както и 108 лв. – такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ и сумата 400
лева – разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя.
В срока за доброволно изпълнение длъжникът е платил
задължението по изпълнителния лист изцяло.
В жалбата отправя искане за намаляване размера на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на взискателя до минимума,
установен в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
2
Настоящият състав намира от правна страна следното.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1
от ГПК от легитимирано лице и е насочена срещу действие на
съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол – арг. чл.
435, ал. 2 от ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно чл. 79 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати
съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след
започване на изпълнителното производство, или изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда,
както и в хипотезата, в която разноските са направени от взискателя за
изпълнителни способи, които не са приложени.
В разглеждания случай по делото няма данни, че процесното
изпълняемо право е било погасено от длъжника преди образуване на
изпълнителното производство, поради което основание за отпадане
отговорността му за направените разноски от взискателя, в това число
и за процесуално представителство, защита и съдействие, липсва.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, приложим не само в съдебните
производства, но и в изпълнителните, при прекомерност на
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат съдът може да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко
от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата.
Според задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 6/2012
г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на
подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не обвързан от
предвиденото в (§) 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. ограничение и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата
наредба минимален размер.
В случая взискателят е претендирал присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева, като изпълнителното дело не се
отличава с каквато и да е фактическа или правна сложност.
Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното
дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и
сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат
3
предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства,
определяща правна и фактическа сложност на делото. В конкретния
случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство
освен първоначалната молба, с която е сезиран частният съдебен
изпълнител, процесуалният представител на взискателя не е
депозирал други молби и не е поискал извършването на други
изпълнителни действия, респ. прилагането на нови изпълнителни
способи. По делото съдебният изпълнител не е пристъпил до
реализация на нито един от посочените в първоначалната молба на
взискателя изпълнителни способи поради погасяване на дълга чрез
плащане в срока за доброволно изпълнение. Липсват каквито и да е
данни по изпълнителното дело, от които да се направи извод, че
постъпилото плащане на задължението е в резултат на реализиран
изпълнителен способ. Ето защо взискателят има право на адвокатско
възнаграждение за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (в редакцията към датата на образуване
на изпълнителното дело - ред., ДВ, бр. 2 от 2009 г., бр. 28 от 2014 г.;
изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г. , в сила от
15.05.2020 г. – действащо право към 17.06.2020 г.) в размер на 100
лева, но не и за процесуално представителство, защита и съдействие
по изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания по чл. 10, т. 2 от Наредбата. По
тези съображения се налага извод, че определянето /"присъждането"/
на разноски в размер над минимума по изпълнителното дело, протекло
без каквото и да е усложнение от фактическа и правна страна, е
необосновано.
Както бе посочено по-горе, действителната фактическа и правна
сложност на изпълнителното са в основата на извода на съда за
основателност на възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК, поради което
определеното адвокатско възнаграждение от съдебния изпълнител в
размер на 400 лева като прекомерно следва да бъде намалено до
минимума от 120. 00 лева (с включен ДДС).
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника ХР. П. Н., ЕГН: **********,
4
постановление от 06.04.2021 год. по изпълнително дело №
20219260400204 по описа на частен съдебен изпълнител Вл. Цачев, с
рег. № 926 по описа на КЧСИ, в частта за разноските за адвокатско
възнаграждение на пълномощника на взискателя на взискателя ИВ.
СТ. Г. за разликата над 120 лева (с ДДС) до 400 лева, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК размера на
разноските на взискателя по изпълнително дело № 20219260400204
по описа на частен съдебен изпълнител Вл. Цачев, с рег. № 926 по
описа на КЧСИ, за адвокатско възнаграждение, дължимо от ХР. П. Н.,
и определя размер от 120. 00 (сто и двадесет) лева (с ДДС).
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5