Определение по дело №12641/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 36259
Дата: 12 октомври 2023 г. (в сила от 12 октомври 2023 г.)
Съдия: Красимир Викторов Сотиров
Дело: 20221110112641
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 март 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 36259
гр. София, 12.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20221110112641 по описа за 2022 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ …/ …

12.10.2023г., гр.София

Софийският районен съд, 165 граждански състав, в закрито заседание, проведено на
12.10.2023г., в следния състав:
Председател: Красимир Сотиров

като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №12641 по описа за
2022г. на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Образувано е повод на искане на ищеца .... за изменение в частта на разноските на
постановеното по делото решение, с което се иска присъждане на адвокатски хонорари по
двете производства, съобразно представени договори за правна защита и съдействие.
Посочено е, че същите надлежно удостоверяват сторените разноски, като липсата на
съставен договор по кочан на съотв. адв. колегия не представлява нарушение на закона.
Твърди се, че е налице надлежно изпълнение на законовите изисквания с представяне на
писмени договори за правна защита и съдействие.
На следващо място се иска присъждането на държавна такса по заповедното дело от
118,42 лв., която се твърди да е пропусната.
В срок не е постъпил отговор от ответната страна.
Съдът намира направеното искане за изменение на постановеното решение в частта за
1
разноските за допустимо, като направено от надлежна страна и в предвидения от закона
срок. Направените искания по чл.248 от ГПК се явяват частично основателни, поради
следните съображения:
С разпоредбата на чл.248 от ГПК е предвиден самостоятелен ред за отстраняване на
порочността на съдебно решение в частта му за разноските, чрез неговото изменение или
допълване. Съгласно на чл.248, ал.1 от ГПК, страната, която счита съдебното решение за
неправилно в частта за разноски следва да направи искане до постановилия съдебния акт съд
за изменение или допълване на решението. Предметът на производството по чл.248 от ГПК
представляват сторените разноски от страните до приключването на делото пред
съответната инстанция. В закона са предвидени две хипотези за отстраняване порочността
на съдебния акт в частта му за разноските. В случаите когато съдът не се произнесъл по
валидно заявено и прието искане за разноски се извършва допълване на съдебния акт в
частта за разноските. Представянето на списък за разноските не представлява предпоставка
за допълване на решение в частта за разноските. Списъкът на разноските по чл.80 от ГПК
представлява положителна процесуална предпоставка за изменението на решението в частта
за разноските, което е втората хипотеза, предмет на разглеждане по реда на чл.248 от ГПК.
От своя страна изменение на съдебния акт относно разноските представлява привеждане в
съответствие с твърдението на страната за извършването на вече присъдени разноски, като
молител е страната, в полза на която са присъдени разноски в неправилно определен размер.
Видно от мотивната част на постановеното по делото решение съдът се е произнесъл
по исканията за разноски на ищеца, като е оставил без уважение това за присъждането на
адвокатски хонорар, като се е позовал на практика на ВКС, Н.О. Правилно се отбелязва от
ищеца, че преобладаващата практика по граждански дела е в обратния смисъл, като се
признава за надлежно фактурирането на адвокатските хонорари по начина, извършен от
ищеца- с небланкови договори за правна защита и съдействие. Ответникът не взема
отношение по делото. С оглед на горното следва да бъде изменено решението в частта му за
разноските, съобразно искането на ищеца и господстващата съдебна практика към момента.
Досежно размерът на присъдени разноски за заплатени държавни такси в двете
производства не може да се споделят изложените съображения, като разноските се
присъждат, съобразно уважения размер на претенцията, респ. сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. В тази му част искането е неоснователно.
Надвнесения размер на държавна такса подлежи на връщане по писмено искане в 1-
годишен срок от влизане в сила на съдебното решение.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:

ИЗМЕНЯ Решение №8591/23.05.2023г. по гр.д. №12641 по описа за 2022г. на СРС, 165
граждански състав, в частта за разноските, като
ОСЪЖДА И. Г. П., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ....
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр......., представлявано от .....- членове на
Съвета на директорите, сума в размер общо на 1 893,73 /хиляда осемстотин деветдесет и
три лева и седемдесет и три стотинки/ лв., представляващи сторени съдебни разноски в
исковото и в заповедното производства.
Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в едноседмичен срок
от съобщаването му на страните.

Районен съдия:

2





Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3