РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Исперих, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димитринка Ем. Купринджийска
при участието на секретаря Детелина В. Янкова
като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска
Административно наказателно дело № 20223310200117 по описа за 2022
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивно административнонаказателно производство по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Производството е образувано по постъпила жалба от Е. А. А. от с.К.,
обл.Разград, срещу Наказателно постановление (НП) №22-0275-
000293/09.06.2022 г., издадено от Началник група към ОДМВР - Р., с което за
нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер
на 200,00 лева на основание чл.179, ал. 2 ЗДвП.
Жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв.В. К. от АК – Р.
поддържа жалбата си, като счита НП за неправилно и незаконосъобразно.
За въззиваемата страна – Началник група към ОДМВР - Р., не се явява
представител.
За РП – Р., редовно призовани, не се явява представител.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 13.05.2022 г., около 13.30 ч., св.Д. В. Д. – младши автоконтрольор при
ОДМВР – Р., РУ – И., бил изпратен по сигнал за настъпило ПТП на път III 205
(Р. - Я. – Л. – И. – С. К. – Б. – Т.), при км 30+790, в посока гр.И.. На място
полицейският служител заварил жалбоподателя Е. А.. Лек автомобил „Ф“ с
рег.№..............собственост на жалбоподателя, бил в канавката отдясно на пътя
по посока на движението към гр.И.. В проведения разговор с Е. А. св.Д.
установил, че водач на автомобила е именно жалбоподателя, който обяснил,
че пред него на пътя имало каруца, той не успял да спре и за да не я удари,
отбил в дясно и влязъл в канавката. Въз основа на така установеното св.Д.
преценил, че водачът Е. А. е виновен, за това, че не е спазвал достатъчна
1
дистанция с предното ППС, не е съобразил скоростта си с пътните условия и с
другите участници в движението и му съставил Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН). При предявяването му на нарушителя,
той го подписал без възражения.
Въз основа на обсъдения АУАН било издадено и атакуваното НП, в
което била отразена същата фактическа обстановка, като наказващият орган е
квалифицирал извършеното нарушение по чл. 20 ал. 1 ЗДвП и е приложил
санкционната норма на чл. 179 ал. 2 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните писмени
доказателства – административнонаказателната преписка, съдържаща АУАН
№ 484945/13.05.2022 г. и НП №22-0275-000293/09.06.2022 г., както и от
гласните доказателства. В показанията си св.Д. Д. посочва, че когато е
отишъл на местопроизшествието, водачът бил на място, като с него имало
още едно лице. Автомобилът бил в канавката. Свидетелят извършил
необходимите проверки на документите на водача и автомобила, всичко било
редовно, пробата за алкохол била нулева. По отношение на причините, довели
до попадането на автомобила в канавката, свидетелят направил изводи изцяло
въз основа на разказаното му от водача.
С оглед на така изложеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в
законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и
против подлежащ на обжалване административен акт.
Разгледана по същество е основателна.
Наказателното постановление, както и Актът за установяване на
административни нарушения, са съставени в предвидените за това срокове, от
надлежен орган и при спазване на изискуемите за тяхната валидност форма и
съдържание.
Същевременно съдът счита, че при издаване на процесното НП
административнонаказващият орган (АНО) е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, които от една страна са довели до
неизяснена фактическа обстановка и съответно до нарушаване правото на
защита на жалбоподателя, а от друга – до неправилно приложение на
материалния закон.
Безспорно по делото се установи, а и жалбоподателят не го оспорва, че
на посочените в НП дата и място е управлявал собствения си автомобил „Ф“ с
рег.№..........., като с несъобразена скорост, при рязко намаляване на скоростта,
губи контрол над управляваното МПС и излиза в дясно от пътя, в канавката,
като се блъска в дърво. При така описаната в НП и установена в хода на
съдебното производство фактическа обстановка
административнонаказващият орган е квалифицирал извършеното деяние
като нарушение на разпоредбата на чл. 20 ал. 2 ЗДвП, а именно – водачът при
избиране на скоростта на движение е длъжен да се е съобрази с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие, както и е длъжен да намали скоростта и в случай на
необходимост да спре, когато възникне опасност за движението.
Така констатираното нарушение АНО е подвел под санкционната норма
на чл. 179 ал. 2 ЗДвП. Видно е обаче от съдържанието на НП (а и от това на
АУАН), че пълно и ясно описание на изпълнителното деяние на нарушението
по чл. 179 ал. 2 ЗДвП липсва. Съгласно цитираната разпоредба се наказва с
2
глоба в размер 200 лв. водач, който поради движение с несъобразена скорост,
неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно
произшествие, ако деянието не съставлява престъпление. Т.е. за да е
съставомерно деянието по чл.179 ал. 2 ЗДвП е необходимо не само водачът да
се е движил с несъобразена скорост (което в случая е безспорно установено),
но и да е причинил ПТП.
В § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП се съдържа легално определение за ПТП - това
е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.
Съдебната практика е трайна и последователна по отношение на
съставомерността на нарушението по чл. 179 ал. 2 ЗДвП, като се приема, че в
НП не е необходимо да се посочва с каква скорост се е движил водачът, нито
пък причинените материални щети да са на чужд автомобил. При всички
случай обаче следва да се посочи в какво се изразяват последиците от ПТП-
то.
В настоящия случай при описанието на фактическата обстановка както в
АУАН, така и в НП е посочено, че след като е излязъл от пътя, водачът се е
блъснал в крайпътно дърво. Никъде в обжалваното постановление не е
посочено, че именно с това действие нарушителят е причинил ПТП по
смисъла на закона и какво е причинило това ПТП. Вероятно този факт -
блъскането в дървото - АНО е възприел като причиняване на ПТП, но
описанието е крайно неясно и непълно. Всъщност и в НП, и в АУАН, само в
края на описанието на извършеното от водача е посочено „ПТП“, но без да
уточнено какво е предизвикало това ПТП. Посочването на последиците от
процесното ПТП е важен елемент от изпълнителното деяние на нарушението
по чл. 179 ал. 2 ЗДвП. Същите съгласно § 6 т. 3 от ДР на ЗДвП може да се
изразяват както в телесни повреди или смърт на хора, така и в нанесени
материални щети. В случая в НП въобще липсва посочване на този
съставомерен резултат. Той не може да се изведе и от приложените към
административнонаказателната преписка доказателства. Само може да се
предполага, че евентуално са причинени щети на автомобила в резултат на
сблъсъка с дървото, но такива не са посочени в АУАН и НП, за тях не се
съдържат данни и в административнонаказателната преписка, липсват
протокол за ПТП, сведения или снимков материал. А реализирането на
административнонаказателната отговорност е недопустимо да става въз
основа на предположения и догадки.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ал. 4 ЗАНН преди да се произнесе по
преписката наказващият орган проверява акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните
обстоятелства, като разследването може да бъде възложено и на други
длъжностни лица от същото ведомство. В настоящия случай действително
АУАН е подписан от жалбоподателя без възражения и такива не са
постъпили в 3-дневрия срок по чл. 44 ал. 1 ЗАНН, но самия АУАН има
пропуски и непълноти при описанието на нарушението в частта за
причиненото ПТП, както и доказателствата, които го потвърждават, които
пропуски е следвало да бъдат отстранени от наказващия орган в НП. Вместо
това АНО безкритично и без каквито и да било други доказателства е приел
описаното в АУАН и го е възпроизвел в НП.
По този начин наказващият орган е лишил нарушителят от правото да
3
разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинен, с което е
нарушил правото му на защита.
Неправилното и неясно описание на всички съставомерни елементи на
нарушението е довело и до неправилно приложение на материалния закон
при прилагането на съответната санкционна норма. В хода на
административнонаказателното производство безспорно се установи, че
водачът Е. А. е нарушил разпоредбата на чл. 20 ал. 2 ЗДвП. За това
нарушение обаче, при липса на доказателства за причинено ПТП,
санкционната разпоредба на чл. 179 ал. 2 ЗДвП е неприложима. Като е подвел
констатираното нарушение под грешна санкционна норма, АНО е допуснал и
нарушение на материалния закон. При липса на друга санкционна разпоредба,
която да е относима към цитираното нарушение, е следвало да се приложи
общата норма на чл. 185 ЗДвП.
При това положение за съда се налага извода, че АНО е постановил
обжалваното НП без да изясни в пълнота фактическата обстановка и
обстоятелствата, при които е извършено процесното нарушение. Това
поведение на органа възпрепятства изясняването на фактическата обстановка
и в хода на съдебното следствие. Тъй като в АУАН и НП не е посочено какви
са последиците от ПТП-то – дали са причинени телесни повреди на хора или
материални щети, съответно нито нарушителят може да организира защитата
си, нито съдът може да направи преценка в каква насока следва да се съберат
доказателства.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че допуснатите
съществени нарушения на процесуалните правила от страна на АНО, са
довели и до неправилно приложение на материалния закон, като е ангажирана
административнонаказателната отговорост на жалбоподателя за нарушение,
за което липсват достатъчно и категорични доказателства, че е осъществено.
Поради това процесното НП се явява незаконосъобразно и като такова следва
да бъде отменено.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане,
жалбоподателят има право на заплащане на разноски в настоящото
производство на основание чл. 63д ал. 1 ЗАНН. Съгласно представения
Договор за правна защита и съдействие № 82540/14.07.2022 г. (л.15 от делото)
същите възлизат на 200 лв. за адвокатски хонорар, които следва да се
възложат в тежест на административния орган, в чиято структура се намира
наказващия орган, издал НП, а именно – ОДМВР – Р.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №22-0275-000293/09.06.2022 г. на
Началник група в ОДМВР – Р, РУ – И, с което на Е. А. А., ЕГН:**********,
от с.К., обл.Р., за нарушение на чл. 20 ал. 2 ЗДвП, му е наложена глоба в
размер на 200.00 (двеста) лева на основание чл. 179, ал. 2 ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР – Р. да заплати на Е. А. А., ЕГН:**********, от с.К.,
обл.Р. сумата от 200.00 (двеста) лева – разноски по дело за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-гр.Р. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
5