Р Е Ш
Е Н И Е № 95
гр. Силистра,
28.09.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Силистренският
административен съд, в публично заседание на седемнадесети септември, две
хиляди и двадесета година в състав: административен съдия Павлина
Георгиева-Железова, при секретаря Румяна Пенева, разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 159 по описа за 2020 г. и, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 5а от закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/.
Образувано е по жалба на Р.Ш.М.Ф. с ЛНЧ: **********
с постоянен адрес и живуща *** - със статут на бежанка, против Заповед №
ЗСПД/Д-СС/3616/О от 14.07.2020 г. на Директора на ДСП - Силистра, с която е
постановен отказ да се предостави еднократна целева помощ при бременност по
чл.5а от ЗСПД.
Въвеждат се оплаквания за
незаконосъобразност на оспорения акт поради нарушение на материалния закон. Жалбоподателката, на която е признат статут на „бежанец“,
се ползва с всички права на гражданин на Р България, поради което за нея е
приложима разпоредбата на чл. 32, ал. 1, т. 4 от закона за убежището и
бежанците /ЗУБ/, приравняващ по права бежанците с българските граждани.
Претендира се за отмяна на отказа и за присъждане на разноски.
Ответникът, в писмен отговор и чрез процесуален
представител юрисконсулт З., счита
жалбата за неоснователна и моли да се отхвърли като такава.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени
по реда на чл. 235, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК доказателствата по делото, приема за
установено следното от фактическа страна:
Административното
производство е образувано със заявление-декларация от 15.10.2019 г., подадено
от жалбоподателката, за отпускане на еднократна помощ
при бременност по чл.5а от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/.
Декларирани са следните правно-значими обстоятелства: семейно положение –
„омъжена“, не е пенсионер, гражданин е на Сирийска арабска република;
Към
заявлението-декларация са приложени: медицинско удостоверение от месец
октомври, 2019 г., с което се удостоверява, че жалбоподателката
е бременна с вероятен термин – 15 ноември, 2019 г.; удостоверение за сключен
ислямски брак; решение № 309 от 31.01.2018 г. на Държавна Агенция за бежанците
при МС на Р България, с което на жалбоподателката се
предоставя статут на бежанец, доказателства, удостоверяващи декларираните и
посочени по-горе обстоятелства за дохода на семейството, осигуровките и др.
Водещият
производството орган е преценил, че заявителката няма право на претендираната помощ, тъй като не е българска гражданка,
като се е позовал на чл. 3, т. 1 от ЗСПД, съгласно който право на семейни
помощи за деца имат бременните жени - български гражданки.
Със заповед №
ЗСПД/Д-СС/3616 от 28.10.2019 г. е бил постановен отказ с мотив: „помощта се
отказва на основание чл. 3, т. 1 от ЗСПД, тъй като Г-жа Ф. е сирийска
гражданска със статут на бежанец, а право на семейни помощи за деца имат
бременните жени - български граждани“.
С решение № 53 от
06.07.2020 г. по адм. дело № 31 / 2020 г.
Административен съд Силистра е отменил отказа поради съществени нарушения на
процесуалните правила и е върнал преписката за ново произнасяне.
В резултат, административният
орган е изправил нарушението като е издирил и правно-значимият факт –
средно-месечният доход на член от семейството. Постановил е отказ по подаденото
заявление с мотив:
заявителката - със статут на бежанка, не
е българска гражданка, а чужденка. Спрямо нея била приложима разпоредбата на
чл. 3, т. 5 от ЗСПД, която въвежда изискване помощта изрично да е
регламентирана в друг закон или международен договор, каквито според
административния орган, не са налични.
Въз основа на така
установените факти, съдът извежда следните правни изводи:
Оспореният акт е
издаден от материално компетентен орган – Директора на Д “СП “- Силистра /чл.
10, ал. 4 от ЗСПД/. Не е налице отменително основание
по чл. 146, т. 1 от АПК - липса на компетентност.
Оспореният
административен акт е издаден в писмена форма и съдържа всички изискуеми
реквизити на административен акт.
Мотиви за отказа се
извличат и от документите, комплектовани в
административната преписка, от които става ясно, че причина за отказа е
обстоятелството, че заявителката е чужда гражданка. Изложените мотиви дават
възможност да се извърши съдебен контрол за законосъобразност според
фактическите обстоятелства, счетени за относими от
административния орган. Не е налице отменително
основание по чл. 146, т. 2 от АПК - неспазване на установената форма.
Проверка за отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК - съществено
нарушение на административно-производствените правила:
Този критерий за законосъобразност изисква
административният орган да събере и прецени всички фактически обстоятелства,
съставляващи материални предпоставки в хипотезата на приложимата норма,
възведена в чл. 5а от ЗСПД, като в процесния случай
се са тези, включени в цитираната норма на чл.5а от ЗСПД: Бременните жени,
чийто доход на член от семейството е по-нисък или равен на дохода по чл. 4, имат право на еднократна помощ при бременност в размер,
определен ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България за
съответната година, но не по-малък от предходната година, когато нямат право на
обезщетение за бременност и раждане по реда на Кодекса за социално осигуряване и живеят
постоянно в страната. Административният орган е установил, че заявителката е
със статут на бежанка,че отглежда децата си в страната и че средномесечният
доход на член от семейството е 372,24 лева, който е по-нисък от този по чл. 4
от ЗСП – 450 лева.
Проверка за материална незаконосъобразност на оспорения
акт по чл. 146, т. 4 от АПК - налице ли е законосъобразен правен извод, че
заявителката няма право на претендираната помощ
заради това, че спрямо нея, в качеството й на чужденка, не са приложими
разпоредбите на чл. 5а от ЗСПД, приравняващи правата й към тези на българските
граждани. Според административния орган налице е хипотезата на чл. 3, т. 5 от
ЗСПД, изискваща изрично нормативно предвиждане за семейно подпомагане в друг
закон или международен договор,каквото в процесния
случай липсва.
Жалбоподателката е със статут на бежанец и се
ползва от всички права на българските граждани. В този смисъл е и разпоредбата
на чл. 32а, ал. 1 от закона за убежището и бежанците
/ЗУБ/ (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.), съгласно която чужденец с предоставен
статут на бежанец има правата и задълженията на български гражданин. Претендираното
право на помощ не се включва в отрицателните предпоставки по чл. 32, ал. 1 от
същия закон, тъй като не съставлява:
1. право на участие в избори за държавни и
местни органи, в национални и местни референдуми или участие в създаването и
членство в политически партии;
2. заемане на длъжности, за които със
закон се изисква българско гражданство;
3. военнослужене;
4. други ограничения, изрично предвидени
със закон.
Разпоредбата на
цитираната от административния орган чл. 3, т. 5 от ЗСПД, предвиждаща право на
помощ за бременност да се предоставя на чужденци, които не са със статут на
бежанец, а заявителката е бежанка, поради което, както бе споменато по-горе, се
ползва с всички права на български гражданин, а именно тези по чл. 5а, ал. 1 от
ЗСПД. Изричната препратка по чл. 32, ал. 1 от ЗУБ разширява
обхвата на хипотезите по чл. 3, ал. 1 от ЗСПД и придават на заявителката
качеството на правоимащ като бременна жена-българска
гражданка.
В заключение, оспореният акт се явява
материално незаконосъобразен по преценения от административния орган критерий,
включен в чл. 5а от ЗСПД - наличие на статут на бежанец, приравнен към статута
на българско гражданство. Налице е отменително
основание по чл. 146, т. 4 от АПК - противоречие с материалноправни
разпоредби.
Целта на закона не е спазена, предвид
установената материална незаконосъобразност на оспорения акт. Налице е отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК - неспазване
целта на закона.
В обобщение, оспорването се явява
основателно поради нарушение на материалния закон, поради което следва да се
отмени. Тъй като естеството му не позволява съдът да замести отменения отказ,
преписката следва да се върне за ново произнасяне при спазване на
задължителните указания за прилагане на материалния закон чрез уважаване на
заявлението.
Предвид изхода на спора основателно се
явява искането за разноски в размер на 120 лева, удостоверени като платени в
брой за адвокатска помощ и представителство /л. 2/.
На основание чл. 174 от АПК, във вр. с чл. 57, ал. 4 от АПК, при отмяна на оспорения акт,
съдът определя 7-дневен срок за произнасяне на органа по първоначалното
заявление.
На основание чл. 10, ал. 6 от ЗСПД /Нова –
ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г./ решението на административния
съд е окончателно.
Въз основа на гореизложеното, съдът
ОТМЕНЯ по оспорване на Р.Ш.М.Ф. с ЛНЧ:**********
с постоянен адрес и живуща *** Заповед № ЗСПД/Д-СС/3616/О от 14.07.2020 г. на
Директора на ДСП-Силистра,с която е постановен отказ да се предостави
еднократна целева помощ при бременност по чл. 5а от ЗСПД поради противоречие с
материалния закон.
ИЗПРАЩА делото като преписка на Дирекция
„Социално подпомагане“ - Силистра за ново произнасяне по заявлението чрез
уважаване на заявлението в 7-дневен срок от получаване на решението.
ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ - Силистра да заплати на Р.Ш.М.Ф. с
ЛНЧ:********** с постоянен адрес и живуща *** разноски по делото в размер на
120 /сто и двадесет/ лева