Определение по дело №64/2023 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 във вр. с чл. 228 от АПК във вр. с чл. 63д от ЗАНН.

Постъпило е Искане вх.№ 1606 от 19.10.2023г. от адв. Т.Я.,***, като упълномощен представител на ответника по касационната жалба М.П.Д. ***, съдебен адрес:***, офис 2, за допълване или изменение в ЧАСТТА му за разноските на постановеното по делото Протоколно определение от 17.10.2023г. за оставяне без разглеждане на касационната жалба и прекратяване на производството по делото. Претендира се присъждане в полза на упълномощения адвокат на възнаграждение в размер на 480.00 лева за предоставена безплатна правна защита и съдействие по делото при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата по отношение на материално затруднено лице.

В срока за отговор по чл. 248, ал. 2 от ГПК, е постъпил такъв вх.№ 1713 от 06.11.2023г. от Директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, като оспорва искането поради липса на безспорни доказателства, че към момента на сключване на договора за правна помощ представляваното лице е било в затруднено материално положение.

Съдът, за да се произнесе, съобрази следното: Настоящото дело е приключило с Протоколно определение от 17.10.2023г., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Директора на Национално ТОЛ управление, както недопустима и съдебното производството е прекратено.

Пред съда ответникът по касационната жалба М.П.Д. е представляван от адв. Т.Я.,***, съгласно представен Договор за правна защита и съдействие № **********, серия Б от 03.08.2023г. и адвокатско пълномощно към него. В условията на договора липсва уговорено адвокатско възнаграждение, като изрично е вписано, че се предоставя безплатна правна помощ на материално затруднено лице при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Приложена е и Декларация от 03.08.2023г. на М.П.Д., с която декларира, че е материално затруднено лице и защитата му по цитирания горе договор е безплатна на това основание.

Въз основа на горното, съдът направи следните правни изводи: Молбата за допълване на постановеното по делото определение в частта за дължимите разноски е редовна и допустима, като предявена в определения от закона срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 във вр. с чл. 228 от АПК във вр. с чл. 63д от ЗАНН, от легитимирано лице и пред компетентния за разглеждането й съд, постановил определението.

Разгледана по същество – молбата е основателна.

Правото на адвоката да оказва безплатна адвокатска помощ е установено със закон, като в случая е доказано наличието на сключен Договор при посочените горе условия на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, обуславящи ползването на безплатна помощ от ответника по касационната жалба. Насрещната страна оспорва обстоятелствата, при които ответникът се е възползвал от тази правна защита и съдействие, но пред съда са ангажирани доказателства, установяващи неговото материално положение – Декларацията от 03.08.2023г. В съдебната практика е възприето разбирането, че при преценката за дължимост на претендираните съдебни разноски, съдът следва да съобрази единствено факта, че между представляваното лице и упълномощения адвокат има сключен Договор за правна защита и съдействие при договорено безплатно процесуално представителство, без да се изследват основанията по чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата (в този смисъл Определение № 6943 от 26.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3092/2023 г., III о.).

За претендираното възнаграждение в размер на 480.00 лева е представен Списък на разноските и е определено в минималния дължим размер, съгласно чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На представляваното лице е била наложена „Глоба“ в размер на 1800 лева, като при материален интерес от 1000 до 10 000 лв., съгласно цитираната разпоредба, възнаграждението е 400 лева плюс 10 % за горницата над 1000 лева. Ето защо следва да бъде присъдено в искания размер.

Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 във вр. с чл. 228 от АПК във вр. с чл. 63д от ЗАНН, съдът

ДОПЪЛВА постановеното по настоящото КАНД № 64/2023г. Протоколно определение от 17.10.2023г. на Административен съд - Разград, В ЧАСТТА за разноските, както следва:

ОСЪЖДА, на основание чл. 288 във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63д от ЗАНН във вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, Агенция „Пътна инфраструктура“ ДА ЗАПЛАТИ на адв. Т.Я.,***, предоставила на ответника по касационната жалба безплатна адвокатска помощ, сумата от 480.00 (четиристотин и осемдесет) лева – дължимо възнаграждение, съгласно чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Определението подлежи на обжалване пред Върховед административен съд в 7-дневен срок от връчването му на страните.

Настоящото определение ДА СЕ СЧИТА неразделна част към Протоколно определение от 17.10.2023г., постановено по КАНД № 64/2023г. по описа на Административен съд – Разград.

Председател:
Членове: