РЕШЕНИЕ
№ 814
гр. Пловдив, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно
гражданско дело № 20225300500579 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от „ГРИЙН ФЮЧЪР БЪЛГАРИЯ” ЕООД –
гр. София, ЕИК ***; против решение № 261841/28,06,2021 г., постановено по гр. д. №
18316/2019 г. на РС Пловдив, ІV гр. състав. От въззивния съд се иска да отмени
обжалваното решение и да отхвърли предявените искове.
Ответникът по жалбата „АМВ – АГРО” ООД – гр. Пловдив, ЕИК ***;
изразява становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на
обжалваното решение.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът приема следното:
Производството е образувано по обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 232 ал. 2 от ЗЗД, чл. 266 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД. предявени
от „АМВ – АГРО” ООД – гр. Пловдив, ЕИК ***; против „ГРИЙН ФЮЧЪР
БЪЛГАРИЯ” ЕООД – гр. София, ЕИК ***. От съда се иска да постанови решение, с
което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от общо 8357,72 лв.,
представляваща дължими цени по договори за наем на хладилни витрини за периода
1
01,03,2018 г. – 13,05,2019 г. и цени за предоставени на ответника услуги с мотор,
транспорт и труд, за които суми са издадени следните фактури: фактура №
3952/11.05.2018 г. на стойност 1800 лева; фактура № 3958/22.05.2018 г. на стойност
2163,49 лева; фактура № 4030/29.05.2018 г. на стойност 461,83 лева; фактура №
4210/19.02.2018 г. на стойност 3078 лева и фактура № 4416/24.10.2019 г. на стойност
1800 лева; и фактура № 4416/24.10.2019 г. на стойност 854,40 лева; както и сумата от
общо 899 лв., представляваща обезщетение за забава на посочената по-горе главница,
дължимо за периода от 11,05,2018 г. до 12,11,2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 12.11.2019 г.,
до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът не предявява писмен отговор, не заявява становище по иска.
Пред въззивния съд оспорва да са възникнали твърдяните от ищеца облигационни
отношения между страните.
Спорен между страните е въпросът дали помежду им са възникнали валидни
облигационни правоотношения, произтичащи от договори за наем и за изработка. В
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационни отношения между него и
ответника и изпълнението на своите задължения. В тази връзка пред РС са представени
посочените по-горе фактури и е изготвена съдебно – счетоводна експертиза. От
заключението ѝ се установява, че процесните фактури са надлежно заведени по
счетоводни сметки, дневници и регистри в счетоводството на ответника. Сумите
данъчна основа и ДДС по тях са включени в месечните дневници за покупки на
ответника, като ответното дружество е ползвало правото на приспадане на данъчен
кредит по тях.
Само по себе си, отразяването на фактурите в счетоводството на
дружеството, включването им в дневника за покупко-продажбите и ползването на
данъчен кредит по тях, представляват недвусмислено признание на задълженията и
доказват тяхното съществуване. С това предявените искове за заплащане цени по
процесните фактури се установяват по основание и размер. При тежест върху
ответника, същият не установява да е заплатил дължимите суми в срок. При това
положение установени по основание са и претенциите за заплащане на мораторни
обезщетения, чийто размер, определен по реда на чл. 162 от ГПК, възлиза на
претендираната сума.
Следователно предявените искове са изцяло основателни и претендираните
суми следва да се присъдят на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на исковата молба. До тези правни изводи е достигнал и
първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
2
На въззиваемото дружество следва да се присъдят сторените за въззивното
производство разноски, които се констатираха в размер на 800 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261841/28,06,2021 г., постановено по гр. д. №
18316/2019 г. на РС Пловдив, ІV гр. състав.
ОСЪЖДА „ГРИЙН ФЮЧЪР БЪЛГАРИЯ” ЕООД – гр. София, ЕИК ***; да
заплати на „АМВ – АГРО” ООД – гр. Пловдив, ЕИК ***; сумата от 800 лв.
(осемстотин лева), представляваща разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3