РЕШЕНИЕ
№ 13313
гр. София, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20231110152796 по описа за 2023 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “****” ЕАД срещу
С. Х. Н. и М. Й. Н., и двамата от гр. С., в обстоятелствената част на която се
твърди, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу ответниците за заплащане суми, както следва - С. Х. Н.:
главница в размер на 1 491,52 лв., ведно със законна лихва за периода от
24.11.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.09.2019г. до 15.11.2021 г. в размер на 237,28 лв., държавна такса в размер на
34,58 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 25,00 лв.; и М. Й. Н.:
главница в размер на 1 491,52 лв., ведно със законна лихва за периода от
24.11.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.09.2019г. до 15.11.2021 г. в размер на 237,29 лв., държавна такса в размер на
34,57 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 25,00 лв. По така
подаденото заявление било образувано ч.гр.дело № 66991/2021 г. по описа на
СРС, 90 състав, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК ответниците не били открити на регистрираните
им адреси, поради което са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2 от
ГПК за предявяването на установителен иск. При така изложените факти и
като поддържа, че ответниците, като потребители на топлинна енергия на
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ЖК МЛАДОСТ 3, бл.352, вх.2,
ет.1, ап.33, аб.№ 233821, са потребявали топлинна енергия в периода
01.05.2018г. до 30.04.2020г., която не са заплатили, ищецът моли да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че същите дължат
1
заплащане на исковите суми за доставена топлинна енергия за имот, находящ
се в гр. С., ЖК М., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, аб.№ **, ведно с дължимите лихви за
забава по издадената заповед от 17.01.2022 г. по реда на чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 66991/2021 г. по описа на СРС, 90 състав.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът С. Х. Н. не е депозирала отговор
на исковата молба.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът М. Й. Н., чрез особения
представител адв. Р. е депозирал отговор, с който оспорва предявените искове
като неоснователни, по подробно изложени съображения. Оспорва наличието
на договорни правоотношения между страните. Оспорва количеството и
качеството на доставената топлинна енергия. Прави възражение за изтекла
погасителна давност.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно
разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, установи следното от
фактическа страна:
От договор за продажба на недвижим имот – частна общинска
собственост от 05.12.2005 г. се установява, че ответникът Н. е придобил
правото на собственост върху процесното жилище, а именно ап. 33, находящ
се в гр. С., ж.к. „*“, бл. *, вх. *, ет. *, на посочената дата.
Видно от молба за вписване на законна ипотека от 12.12.2005 г. от „***“
АД и от молба-съгласие за заличаване на законна ипотека от 16.06.2008 г., по
отношение на процесния имот е била учредена ипотека за обезпечаване на
задълженията на ответника към банката във връзка с договор за предоставяне
на кредит за закупуване на недвижим имот от 23.11.2005 г., като и в двата
документа е посочено изрично, че имотът е собственост на ответниците, като
е придобит в условията на съпружеска имуществена общност.
По делото е представен и нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № ***/16.08.2021 г., том II, рег. № 4302, дело № 236 от 2021 г.,
на нотариус П. Т., вписана в регистъра на НК с рег. № * с район на действие С.
р. с., от който се установява, че ответниците са прехвърлили на трети за
настоящото производство лица правото на собственост върху топлоснабдения
имот на 16.08.2021 г., след процесния период. В посочения документ се
съдържа изявление на ответниците, удостоверено от нотариуса, че са
собственици на продавания имот, придобит от тях в условията на съпружеска
имуществена общност. Ведно с описания нотариален акт е представен и
споразумителен протокол между продавачите – ответници и купувачите по
договора, от който се установява, че задължени за стойността на доставената
до имота топлинна енергия за периода до 28.08.2021 г. са продавачите.
Представено е заявление – декларация от ответницата Н. до ищеца от
15.05.2009 г., неоспорено от страните, с което се иска откриване на партида в
ищцовото дружество на името на ответницата по отношение на имот – ап. 33,
находящ се в гр. С., ж.к. „**“, бл. **, вх. *, ет. *.
2
По делото от страна на ищеца са представени още: извлечение от сметки
по месеци за процесния абонатен номер, договор между *** и „***“ ООД за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, както и
протокол от проведено ОС на СЕС за избор на ФДР заедно с приложен списък
на ЕС, в който за апартамент № 33 е посочен като собственик М. Н.,
уведомление до ищеца от „***“ ООД от 23.11.2005 г. за пререгистриране на
абонатите на „*“ ООД като абонати на „***“ ООД, договор между “***” ЕАД
и „***“ ООД, съобщение към фактура с № ***и съобщение към фактура с №
***, както и Общи условия.
От страна на третото, неучастващо в настоящото производство лице
„***“ ООД са представени главни отчети, документи, удостоверяващи
връчване на изравнителните сметки на представител на етажната собственост,
както и самите изравнителни сметки.
По делото бяха изслушани и съдебно-техническа (СТЕ) и съдебно-
счетоводна (ССчЕ) експертиза.
Според заключението на вещото лице по назначената СТЕ общият
топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на
всеки месец като с помощта на т. н. "терминал" се снема показанието на
топломера в 00.00ч. на първо число на месеца. От отчетеното количество ТЕ
са приспаднати технологичните разходи. Количеството на технологичните
разходи е определено по реда на чл. 58, ал. 2 от Наредба 16-334 и Наредба №
Е-РД- 04-1. Видно от приложената към заключението таблица “***” ЕАД е
отчислявала за своя сметка количеството на ТЕ за технологичните разходи на
абонатната станция. Предвид данните по делото, дяловото разпределение се е
извършвало от „***“ ООД през процесния период. В имота е имало едно
отоплително тяло, щранг-лира в банята и два броя водомери за топла вода,
като на отоплителното тяло е поставен ИРРО. За процесния абонатен номер са
начислявани суми за топлинна енергия за отопление, за БГВ и за сградна
инсталация. Според заключението на вещото лице общата дължима сума по
ФДР възлиза на 3 057,77 лв., като сумата по фактури е 3 089,07 лв., а сумата за
получаване е 31,39 лв. Според вещото лице начислените суми и
разпределението на ТЕ е извършено в съответствие с нормативните
разпоредби на Закона за енергетиката, Наредба 16-334 и Общите условия за
продажба на ТЕ от “***” ЕАД на потребителите за битови нужди в гр. София,
като СТИ, отчитащи потребената топлинна енергия за имота, са преминали
успешно необходимите метрологични проверки.
Според заключението на вещото лице по назначената по делото ССчЕ
дължимите суми за доставена и потребена топлинна енергия в процесния
период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. е в размер от 3 552,48 лв., от които
3 057,77 лв. – главница и 494,71 лв. – обезщетение за забава в размер на
законната лихва. Вещото лице не е установило плащане на дължимите суми
от ответниците. Сочи, че резултатът от изравнителните сметки е сума за
приспадане в размер на 31,39 лв. Вещото лице е изчислило, че обезщетението
3
за забава в размер на законната лихва върху предявената главница за топлинна
енергия в размер от 2 983,04 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 15.11.2021 г.,
изчислено от първия ден след срока за плащане е в размер от 494,71 лв.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.
154, ал. 1 ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно и
главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: възникването
на облигационно отношение по договор за продажба между него и
ответниците, по силата на което е доставял топлинна енергия в твърдяните
количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези
обстоятелства, в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили
претендираните вземания.
Процесният недвижим имот е придобит от М. Й. Н. на 05.12.2005 г.,
съгласно договор за продажба на недвижим имот – частна общинска
собственост от същата дата, като от представените молба за вписване на
законна ипотека от 12.12.2005 г. от „***“ АД, молба-съгласие за заличаване на
законна ипотека от 16.06.2008 г. и нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 172/16.08.2021 г., том II, рег. № 4302, дело № 236 от 2021 г.,
на нотариус П. Т., вписана в регистъра на НК с рег. № 056 с район на действие
С. р. съд се установява, че имотът е придобит в условията на съпружеска
имуществена общност. Особеност на посочения вид съсобственост е, че
същата е бездялова, като от това следва, че до прекратяване на съпружеската
имуществена общност, независимо дали по време на брака или с
прекратяването на брачната връзка помежду им, всеки един от двамата
съпрузи притежава право на собственост върху цялото жилище без да е
налице обособяване на дялове в съсобствеността.
Предвид изложеното съдът намира, че ответниците са носители на
правото на собственост по отношение на топлоснабдения имот, придобит от
тях в условията на съпружеска имуществена общност, в периода от 05.12.2005
г. до 16.08.2021 г., в който се включва и предявеният с исковата молба период
от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. Доколкото обаче не се установява процесният
имот да има качеството семейно жилище и стойността на доставената до
имота топлинна енергия да има характер на поет за задоволяване на нуждите
на семейството разход, то не следва да намира приложение разпоредбата на
чл. 32 СК за солидарна отговорност на ответниците. Ето защо съдът счита, че
ответниците се явяват пасивно легитимирани да отговарят по предявените
искове при равни квоти от 1/2 идеална част за всеки от тях.
Отношенията между доставчика и потребителите на топлинна енергия за
исковия период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че
за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с
топлопреносното предприятие при публично известни общи условия, следва
4
да бъде установено, че същото има качеството на битов клиент. Понятието
"битов клиент", от своя страна, има легално определение в закона. В § 1, т. 2а
от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г./ е посочено, че "битов клиент" е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Следователно, за да бъде едно лице битов клиент, е достатъчно да бъде
установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на
ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение. Не е нужно за периода той реално да е
ползвал, обитавал имота, като ирелевантно е и обстоятелството на чие име
фактически се е водила партидата при ищеца за посочения имот.
По делото е установено, че процесният имот е топлофициран, както и че
сградата – етажна собственост, в която се намира, е присъединена към
топлопреносната мрежа.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на
договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от
закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че
ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното, съдът приема, че между ответниците, от една страна и
ищеца, от друга, са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на
страните, съгласно ЗЕ и Общите условия от 2016 г., за периода от 01.05.2018 г.
до 30.04.2020 г.
Доколкото от данните по делото е видно, за процесния имот са
начислявани суми за топлинна енергия за отопление, за БГВ и за сградна
инсталация. В рамките на процесния период дяловото разпределение в
сградата в режим на етажна собственост, в която се намира и процесното
жилище, се е извършвало от „***“ ООД. За обема на доставеното количество
топлинна енергия до имота е допуснато заключение по СТЕ, което съдът
5
кредитира като обективно и компетентно изготвено, според което доставеното
количество топлинна енергия до имота в предявения с исковата молба период
е на стойност от 3057,77 лв., при предявена претенция в по-нисък размер от
2983,04 лв.
Според заключението на вещото лице по назначената ССчЕ, за
процесния период не се установява да са извършвани плащания за погасяване
на процесните задължения. Поради това, съдът намира, че незаплатената от
ответниците стойност на доставената до имота топлинна енергия е в размер на
2983,04 лв., при спазване на принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес.
От посочената сума, съобразно установените квоти на отговорност на от
двамата ответници, всеки дължи сума в размер на 1/2 от цялото задължение, а
именно: ответницата С. Х. Н. – сума в размер на 1491,52 лв. и ответникът М.
Й. Н. – сума в размер на 1491,52 лв., представляващи по 1/2 част от стойността
на доставената до имота топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г.
Предвид извода за основателност на претенциите на ищеца за заплащане
на главница за потребена топлинна енергия, следва да бъде разгледано и
релевираното от ответника Н. възражение за изтекла погасителна давност.
Задължението да се заплаща стойността на топлоенергията е
задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД - налице
са парични задължения, имащи единен правопораждащ факт (договор за
доставка на топлоенергия при общи условия), чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, като не е необходимо периодите да са
равни и плащанията да са еднакви (в този смисъл-ТР № 3/2011 г. на ВКС-
ОСГТК). Следователно съгласно чл. 111, б. "в", пр. ІІ и ІІІ ЗЗД приложим за
процесните вземания за главница и лихва е 3-годишният срок на погасителна
давност. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо.
Според Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по
прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл.
32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно погасени по давност се явяват
6
задълженията за периода от 01.05.2018 г. до 31.07.2018 г., включително при
съобразяване разпоредбата на чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП. Това е така, доколкото
вземането за м. 07.2018 г. е погасено по давност на 23.11.2021 г., един ден
преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК на 24.11.2021 г., с което е прекъсната погасителната давност по
отношение на останалите вземания.
Предвид изложеното съдът намира въведеното в производството от
ответника Н. възражение за погасяване на процесните вземания по давност за
основателно спрямо него по отношение на задълженията за периода от
01.05.2018 г. до 31.07.2018 г., включително. С оглед на това претенцията срещу
ответника Н. следва да се намали с припадащата му се част от погасените по
давност вземания като същата възлиза на стойност от 1440,91 лв., като
предявените искове за главница за топлинна енергия следва да се уважат,
както следва: по отношение на ответницата – в пълен размер от 1491,52 лв. и
за целия предявен период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., а за ответника – в
размер от 1440,91 лв. и за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., като за
горницата над уважения срещу ответника размер на стойност от 50,61 лв. до
пълния предявен размер от 1491,52 лв. и за периода от 01.05.2018 г. до
31.07.2020 г., искът подлежи на отхвърляне като погасен по давност.
Върху главниците се дължи и законна лихва от датата на депозирането
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК в съда на 24.11.2021 г., до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжниците в забава и
размера на обезщетението за забава.
Предвид изложеното по-горе, съдът приема, че първата предпоставка за
уважаване на претенцията за обезщетение за забава в размер на законната
лихва е налице, доколкото се установи наличието на главен дълг.
За процесния период – 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., намират приложение
Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на
КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се
отнасят/ клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва –
чл. 33, ал. 4 от ОУ. От цитираните разпоредби се налага изводът, че „***“ ЕАД
не начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължения, определени по прогнозна консумация, а начислява обезщетение
за забава само за задълженията по общата фактура. Без значение е дали
фактурите са обявени в интернет, доколкото падежът на задължението е след
изтичането на срока по ОУ на ищеца – чл. 84, ал. 1 ЗЗД. От цитираните
разпоредби се налага изводът, че „Топлофикация София“ начислява
7
обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура – виж
решение от 16.07.2021 г. по в. гр. д. № 1732/2021 г. по описа на СГС .
От това следва, че за вземанията по общата фактура от 31.07.2019 г. се
дължи обезщетение за забава върху неплатената главница, както следва: от
ответницата - сумата от 172 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 15.11.2021 г., а за
ответника – сумата от 161,81 лв., изчислена върху уважената главница за
периода от 15.09.2019 г. до 15.11.2021 г., съгласно ЗМДВИП.
За вземанията по общата фактура от 31.07.2020 г. се дължи обезщетение
за забава върху дължимата главница, както следва: от ответницата - сумата от
89,55 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 15.11.2021 г., а за ответника – сумата от
89,55 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 15.11.2021 г., съгласно ЗМДВИП.
Или ответницата дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 15.09.2019 г. до 15.11.2021 г. в общ размер от 261,55 лв.,
при предявена претенция в по-малък размер от 237,28 лв., а ответникът дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху уважената спрямо
него главница в общ размер от 251,36 лв. за периода от 15.09.2019 г. до
15.11.2021 г., при предявена претенция в по-малък размер от 237,28 лв. С
оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът
намира акцесорните претенции на ищеца спрямо ответниците за изцяло
основателни.
По разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и претенцията на ищеца за заплащане
на разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца разноски в исковото производство в общ размер
на 1226,01 лв. съразмерно на уважената част от предявените искове,
представляващи държавна такса, депозит за вещо лице за ССчЕ, депозит за
вещо лице за СТЕ, депозит за особен представител на ответника Н. и
юрисконсултско възнаграждение. Предвид разделната отговорност на
ответниците всеки от тях следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в
размер: за С. Х. Н. – 425,08 лв., а за ответника М. Й. Н. – 800,93 лв. В полза на
ищеца следва да бъдат присъдени и сторените разноски по ч.гр.д. №
66991/2021 г. по описа на СРС, 90 състав по съразмерност съобразно
уважената част от исковете в размер от 117,41 лв., от които 59,58 лв. следва да
бъдат възложени в тежест на С. Х. Н., а в тежест на ответника М. Й. Н. –
съответно 57,83 лв.
Право на разноски има и ответникът М. Й. Н. на основание чл. 78, ал. 3
ГПК съразмерно на отхвърлената част от исковете, но доколкото такива не се
установява да са направени, то и съдът не следва да ги присъжда.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
8
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 124,
ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, предявени от „***” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.”**” № *, против С. Х. Н., ЕГН **********, с адрес гр.
С., ж.к. „***“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. * и М. Й. Н., ЕГН **********, с адрес гр.
С., ж.к. „**“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, че
С. Х. Н. дължи на „***” ЕАД сумата 1491,52 лв. – главница,
представляваща 1/2 част от незаплатена сума за доставената топлинна енергия
за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., за имот, находящ се гр. С., ж.к. „***“,
бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, с аб. № ***, ведно със законната лихва върху
главницата за периода от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
24.11.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 237,28 лв. –
обезщетение за забава върху вземането за топлина енергия за периода от
15.09.2019 г. до 15.11.2021, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. № 66991/2021 г. по описа на СРС, 90 състав;
М. Й. Н. дължи на „***” ЕАД сумата 1440,91 лв. – главница,
представляваща незаплатена сума от доставената топлинна енергия за периода
01.08.2018 г. – 30.04.2020 г., за имот, находящ се гр. С., ж.к. „**“, бл. *, вх. *,
ет. *, ап. *, с аб. № **, ведно със законната лихва върху главницата за
периода от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 24.11.2021 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 237,28 лв. – обезщетение за забава
върху вземането за топлина енергия за периода от 15.09.2019 г. до 15.11.2021,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.
гр. д. № 66991/2021 г. по описа на СРС, 90 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главницата за топлинна енергия за разликата над присъдения размер до
пълния предявен размер от 1491,52 лв. и за периода 01.05.2018 г. - 31.07.2018
г., като погасен по давност.
ОСЪЖДА С. Х. Н., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. „**“, бл. *, вх.
*, ет. *, ап. *, да заплати на „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр. С., ул. „**“ *, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, разноски
за исковото производство в размер на 425,08 лв., както и разноски за
заповедното производство по ч. гр. д. № 66991/2021 г. по описа на СРС, 90
състав в размер на 59,58 лв.
ОСЪЖДА М. Й. Н., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. „***“, бл.**,
вх. *, ет. *, ап. *, да заплати на „***” ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление в гр. С., ул. „*“ *, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, разноски
за исковото производство в размер на 800,93 лв. по съразмерност, както и
разноски за заповедното производство по ч. гр. д. № 66991/2021 г. по описа на
СРС, 90 състав в размер на 57,83 лв. по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред СГС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9