Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.Пазарджик, 20.07.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публичното заседание на 02.07.2020 год. в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря И. Ч., като
разгледа АНД № 601/2020 год. докладвано от съдия Бишуров, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на А.В.Т. ***, ЕГН ********** против НП № 33-0000021 от 07.01.2020г.
на началника на ОО „АА“-Пазарджик, с което:
- на основание чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвПр и за нарушение на
чл.40 ал.1, т.9 от Наредба № 2 от 15.03.2002г. за условията и реда за
утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на
пътници с автобуси е наложена глоба в размер на 2000лв. /две хиляди лева/;
- на основание чл. 178в ал.5 от ЗДвП и за нарушение на чл.8
ал.1, пр.2 във вр. с ал.2 от Наредба № 36 от 15.05.2006г. за изискванията за
психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите
изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на
МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на
удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания е
наложена глоба в размер на 500лв. /петстотин лева/.
Релевираните
в бланкетната жалба обстоятелства се свеждат до това, че обжалваното
постановление е материално и процесуално незаконосъобразно, но не се сочат
никакви конкретни пороци. Иска се отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява лично, но изпраща
процесуален представител, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на НП
поради допуснати съществени процесуални нарушения /СПН/ в хода на АНП,
накърняващи правото на защита..
Ответната страна - АНО,
редовно призован, не изпраща процесуален представител.
Съдът
провери основателността на жалбата и събраните по делото доказателства, като
взе предвид следното:
Жалбоподателят е санкциониран с
обжалваното НП за това, че на 31.12.2019 година, около 14:15 ч., в гр.
Пазарджик, в района на автогара Пазарджик, управлявал автобус „Мерцедес
Спринтер 412 Д“ с peг. № ***, собственост на „К.“ ООД, от категория M2, със
Заверено копие № 30726001 2/
1. Водачът бил без
карта за квалификация на водач по смисъла на наредбата по чл.7б, ал.5 от Закона
за автомобилните превози;
2. Водачът, при извършване на обществен превоз
на пътници, бил без удостоверение за психологическа годност.
Извършена била
справка в Регистър на психологическите изследвания на водачите от която било
видно, че А.В.Т., ЕГН ********** притежавал удостоверение за психологическа
годност № 310367/26.11.2015 г., което е било с валидност до 26.11.2016г., като след
изтичане на срока на валидност, водачът не се явил на психологическо изследване
и към момента на проверката е бил без валидно удостоверение за психологическа
годност.
Извършена е била и
справка в Система за преглед на DQC карти на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, от която било видно, че А.В.Т., ЕГН ********** притежавал карта
за квалификация на водача № P057030/
Всичко
това съставлявало нарушение съответно на:
1. Чл.40 ал.1, т.9 от Наредба № 2 от 15.03.2002г. за
условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на
обществени превози на пътници с автобуси във вр. с чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвПр.
Първата правна норма разписва, че по време на работа водачът е длъжен да представи при поискване на
контролните органи карта за квалификация на водача по смисъла на наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози.
Втората – че водач на моторно превозно средство,
който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и
товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен
превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността,
разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от
регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, се наказва глоба от 2000 лв. при първо
нарушение.
2. Чл.8 ал.1, пр.2 във вр. с ал.2 от
Наредба № 36 от 15.05.2006г. за изискванията за психологическа годност и
условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за
придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация
за извършване на психологически изследвания във вр. с чл. 178в ал.5 от ЗДвП.
Първата правна норма в своята ал.1 разписва, че при всяко постъпване на работа
и при извършване на дейността като водач на таксиметрови автомобили или водач
на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, както и за председател
на изпитна комисия, лицата представят удостоверение за психологическа годност,
а в ал.2 разписва, че удостоверението за психологическа годност е валидно за
срок три години от датата на неговото издаване с изключение на случаите, в
които се издава след навършване на 65-годишна възраст на лицето, и на случаите
по чл. 1, ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7,
в които удостоверението е валидно за срок една година. Втората правна норма сочи, че се наказва с глоба в размер 500 лв. водач, който
извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или обществени превози на
пътници или товари без валидно удостоверение за психологическа годност.
Във
връзка с констатираните нарушения св. Т.Г. съставила АУАН против жалбоподателя, който му бил предявен,
подписан и получен от него.
Въз основа на акта било
издадено атакуваното НП, което било
връчено лично на наказания на 06.03.2020 година, а жалбата против него била
подадена чрез АНО на 12.03.2020., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, с оглед
на което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активно
лигитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на писмените доказателства
приети по делото и показанията на св.Г..
Съдът
кредитира изцяло събраните писмени и горепосочените гласни доказателства, т.к. същите
са непротиворечиви и взаимно допълващи се, като по безспорен начин очертават
гореописаната фактическа обстановка.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна, че жалбата не е основателна. Съображенията са следните:
Не е спорно по делото, доколкото по
същество не се отрича нито от жалбоподателя с подадената въззивна жалба, нито
от неговия процесуален представител в хода по съществото на делото, че в деня
на проверката жалбоподателят Т. не е притежавал валидно удостоверение за
психологическа годност, както и валидна карта за квалификация на водач. Това
категорично се потвърждава и от приетата като писмено доказателство по делото справка
/лист 10/ от Регистър на психологическите изследвания на водачите от която става
ясно, че А.В.Т., ЕГН ********** е притежавал удостоверение за психологическа
годност № 310367/26.11.2015 г., което е било с валидност до 26.11.2016г., като след
изтичане на срока на валидност, водачът не се явил на психологическо изследване
и към момента на проверката е бил без валидно удостоверение за психологическа
годност.
Потвърждава се и
от приетата като писмено доказателство по делото справка /лист 11/ от Система
за преглед на DQC карти на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, от
която става ясно, че горният е притежавал карта за квалификация на водача № P057030/
При това положение е несъмнено,
че с поведението си на инкриминираните дата и място жалбоподателят Т. е
осъществил от обективна и субективна страна съставите на вменените му две административни нарушения, съответно по чл.40
ал.1, т.9 от Наредба № 2 от 15.03.2002г. за условията и реда за утвърждаване на
транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с
автобуси във вр. с чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвПр и по чл.8 ал.1, пр.2 във вр. с
ал.2 от Наредба № 36 от 15.05.2006г. за изискванията за психологическа годност
и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати
за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация
за извършване на психологически изследвания във вр. с чл. 178в ал.5 от ЗДвП.
С оглед на всичко
това и правилно е била ангажирана неговата административнонаказателана
отговоронст с налагането на предвидените в закона глоби. С оглед на това съдът
счита, че обжалваното постановление е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Не може да бъде
споделено възражението на процесуалния представител на жалбоподателя в смисъл,
че в момента на проверката той не е извършвал обществен превоз на пътници, т.
к. управляваният от Т. автобус бил в покой, паркиран на улицата пред Автогара-Пазарджик,
а водачът се намирал извън него, при което със съставения АУАН и издаденото НП,
горният бил наказан за евентуално бъдещо нарушение.
Тук е мястото да се
посочи, че според легалната
дефиниция дадена в § 1, т.2 от ДР на ЗАвПр „Превоз на пътници“ е
дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с
моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа
облага. Казано с други думи, превозът на пътници е всяка дейност свързана с
осъществяване на услугата по извършване на превоз на пътниците, а не само и
единствено фактът на управлението на съответното МПС, с което се превозват те.
В случая от показанията на св.Г. стана ясно, че автобусът е бил паркиран пред
автогарата, като предстояло неговото тръгване от гр.Пазарджик за гр.Кричим в
14:15 часа на инкриминираната дата, а в него е имало една жена, качена като
пътник. При това положение е несъмнено, че преди започването на проверката
водачът очевидно е изчаквал качването на пътници в автобуса. Отделно от това не
бива да се забравя, че преди да тръгне от гр. Пазарджик за гр.Кричим, автобусът
на дружеството „К.“ ООД, очевидно е бил управляван от Т. *** с цел превоз на
пътници, което значи, че горният не бил санкциониран за бъдещо нарушение, а за
извършено действително такова.
Не може да бъде споделено и възражението
на процесуалния представител на жалбоподателя за допуснати СПН, накърняващи
правото на защита, т.к. в АУАН и НП не било изписано пълното наименование на
нормативните актове, чиито разпоредби се твърди, че били виновно нарушени от Т.,
при което последният бил лишен от възможност да научи за какви точно нарушения
е привлечен към административно-наказателна отговорност. Не би било сериозно да
се приеме, че изписаните в наказателното постановление абревиатури съответно
ЗАвПр и ЗДвП са абревиатурите именно на Закона за автомобилните превози и на
Закона за движение по пътищата, още повече че наименованието на първия закон е
изписано изцяло и в обстоятелствената част на НП. Отделно от това
жалбоподателят упражнява правото си на защита в производството пред въззивната
инстанция посредством участието на упълномощен от него професионален юрист –
адвокат, за който би било несериозно да се приеме, че не съзнава кои нормативни
актове - закони са изписани с горепосочените две абревиатури.
Относно изписаните наименования
на двете наредби, по чиито текстове, цитирани подробно по-горе, жалбоподателят
е извършил нарушение, следва да се каже, че действително тяхното наименование
не е изписано изцяло. Начинът по който са изписани тези два нормативни акта
обаче по никакъв начин не затруднява жалбоподателя да научи кои се те с
точност. Дори хипотетично да се приеме, че жалбоподателят не е ползвател на
интернет-услуги, то няма съмнение, че би могъл да се обърне за елементарно
съдействие към такъв ползвател например от неговия близък семеен, родствен,
приятелски или колегиален кръг. При елементарно изписване в глобалната и
общодостъпна интернет-търсачка „Гугъл“ /Google/ на буквално изписаните в акта и
в НП - „Наредба № 2 от 15.03.2002 на МТС“ и „Наредба № 36 от 15.05.2006 на МТ“
веднага, т.е. на първо място като резултат ще излязат пълните наименования съответно
на Наредба № 2 от 15.03.2002г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни
схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси, както и
на Наредба № 36 от 15.05.2006г. за изискванията за психологическа годност и
условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за
придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация
за извършване на психологически изследвания. Ето защо е несериозно да се
повярва, че жалбоподателят, още по-малко неговият пълномощник са затруднени да
научат за какви нарушения и по кои нормативни актове е ангажирана отговорността
на Т..
Съдът намира, че
случаят не може да се квалифицира, като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
т.к. двете нарушения са извършени във връзка с упражняването на една високо
отговорна и рискова дейност, каквато е общественият превоз на пътници. При определяне
размера на глобите за всяко от двете нарушения наказващият орган се е
съобразил с изискванията на чл. 27 от ЗАНН за индивидуализацията на
административните наказания. Определени са правилно и двете глоби в абсолютно установения императивен
размер по чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвПр - 2000 лв. и по чл. 178в ал.5 от ЗДвП - 500 лв., които
не могат да бъдат намалявани.
Поради всичко казано
до тук НП следва да се потвърди.
При този изход от
делото – потвърждаване на НП, то искането на присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН не може да бъде уважено.
Пазарджишкият
районен съд в настоящият състав, след
като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 от ЗАНН,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 33-0000021 от 07.01.2020г. на началника на ОО
„АА“-Пазарджик, с което на А.В.Т. ***, ЕГН **********, на основание:
-
чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвПр и за нарушение на чл.40 ал.1, т.9 от Наредба
№ 2 от 15.03.2002г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и
за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси е наложена глоба в
размер на 2000лв. /две хиляди лева/;
-
чл. 178в ал.5 от ЗДвП и за нарушение на чл.8 ал.1, пр.2 във вр. с ал.2 от
Наредба № 36 от 15.05.2006г. за изискванията за психологическа годност и
условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за
придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация
за извършване на психологически изследвания е наложена глоба в размер на 500лв.
/петстотин лева/.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в полза на А.В.Т. ***, ЕГН **********.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия
административен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: