Решение по дело №422/2020 на Районен съд - Несебър

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№260050

гр. Несебър, 25.09.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на четиринадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев

при участието на секретаря Мая Деянова, като разгледа АНД № 422 по описа на Районен съд Несебър за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от „М.МН.” ООД, срещу наказателно постановление № 7343 от 09.03.2020г. на заместник-министъра на културата, с което на жалбоподателя на основание чл. 98в, ал. 1 от ЗАПСП вр. чл. 97, ал. 1 от ЗАПСП, за извършено нарушение на чл. 97, ал. 1, т. 5, пр. 3 от ЗАПСП, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лв. Жалбоподателят твърди, че към датата на констатиране на нарушението е бил в сила действащ договор за публично изпълнение № 12763 от 30.04.2019г., сключен с „П.”. Поради тази причина сочи, че липсва нарушение. Развива съображения за приложимост на чл. 28 от ЗАНН. Моли обжалваното НП да бъде отменено.

Ответната страна в производството – Министерството на културата, чрез процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на жалбата. Развива съображения в насока, че дружеството е извършило вмененото му нарушение. Намира нарушението за доказано. Счита, че случаят не може да бъде определен като „маловажен”. Моли обжалваното НП да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.  

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 17.06.2019г. в Министерството на културата било получено писмо от П. (на л. 64 от делото) – сдружение регистрирано по реда на чл. 40б, ал. 1 от ЗАПСП в регистъра на министерството (видно от удостоверение на л. 65 – л. 66 от делото) като организация за колективно управление на определени категории продуцентски и изпълнителски права, начини на използване и обекти на закрила по смисъла на закона, сред които възпроизвеждане и разпространение на звукозаписи, публично изпълнение на записи. В писмото от сдружението било изискано контролните органи да извършат проверка по смисъла на чл. 98 от ЗАПСП за неуредено публично изпълнение на звукозаписи и видеозаписи на музикални произведения, част от репертоара на П., в обекти в гр. Свети Влас, описани в приложение № 1.

В тази връзка на 12.07.2019г. от служители на Министерството на културата, сред които св. П.А. – главен експерт в дирекция „Авторско право и сродните му права”, била извършена проверка на търговски обект – кафе-сладкарница „М.”, находяща се в гр. *********”, стопанисвана от „М.МН.” ООД. За резултатите от проверката бил съставен констативен протокол № 7343/2019г. (на л. 61 – л. 63 от делото). Проверяващите констатирали публично изпълнение на произведения, сред които: „Hold Me Touch Me – Touch & Gо” и „Infinity – Infinity Inc.”. Аудиозаписите били установени чрез служебен смарт телефон – марка „Samsung Galaxy A5” с интернет свързаност, с приложение „Shazam” за идентифициране на звукозаписи, одобрено за изпълнение на тази функция със заповед № РД09-281 от 19.05.2017г. на Министъра на културата (на л. 70 от делото). Проверяващите установили, че музиката в обекта звучи от музикално-озвучителна уредба, снабдена с тонколони, снабдена с усилвател – ресивър с флаш памет. С констативния протокол на дружеството, стопанисващо обекта, било дадено предписание да бъдат предоставени договори с дружества за колективно управление на права или с независимо дружество, управляващо права, във връзка с констатираните звукозаписи. В тази връзка било указано на представляващ дружеството да се яви на 02.09.2019г. в Министерството на културата и да представи исканите документи.

С оглед направените констатации от директора на дирекция „Авторско право и сродните му права” било изготвено писмо до П. (на л. 59 от делото), ведно с приложение № 1 към него (на л. 60 от делото), с което била изискана информация кои са носителите на продуцентските права върху музикалните звукозаписи, описани в приложението, носят ли се правата от П. и отстъпвало ли е сдружението права за използването им чрез публично изпълнение на запис. В приложението били посочени и записите, установени в проверения на 12.07.2019г. търговски обект. В отговор, получен на 23.07.2019г. (на л. 52 – л. 58 от делото) исканата информация била предоставена от П. – след справка в базата данни на сдружението. Ведно с писмото били изпратени приложение № 1 – за идентифицирани звукозаписи от каталога на П. и приложение № 2 – за обекти, имащи договор с П. за уреждане на правото за публично изпълнение. Видно от приложение № 1 звукозаписът„Hold Me Touch Me – Touch & Gо” не бил част от каталога на П., докато „Infinity – Infinity Inc.” бил с носител на продуцентските права „Warner”, чрез лицензианта си за България – „О.М.” ЕООД, член на П.. От приложение № 2 се установява, че за кафе-сладкарница „М.”, стопанисвана от дружеството жалбоподател, не бил сключен договор с П..

На 02.09.2020г. в Министерството на културата се явил Димитър Петров – упълномощен представител на дружеството жалбоподател (с пълномощно на л. 51 от делото), който подал заявление, към което приложил писмени доказателства (на л. 42 – л. 50 от делото). Писмените доказателства били договор от 30.04.2019г. с „Музикаутор” – организация за колективно управление на авторски права по ЗАПСП и анекс към него от 02.09.2019г., с който обектите по договора били разширени с включването и на снекбар „М.” в гр. Свети Влас.

При тези данни от директора на дирекция „Авторско право и сродните му права” било изготвено писмо (на л. 39 – л. 40 от делото), с което представител на дружеството жалбоподател бил поканен да се яви на 13.09.2019г. в Министерството на културата и да представи договор, валиден към датата на проверката, от който е видно, че са уредени продуцентските права за публично използване чрез запис на звукозаписите, констатирани по време на проверката. Дружеството било предупредено, че при непредставяне на нужните документи ще се пристъпи към съставяне на АУАН. Писмото било изпратено до адреса на седалището на дружеството, но било върнато като непотърсено. При това положение на 13.09.2019г. св. А. съставила срещу дружеството жалбоподател АУАН № 7343/2019г. за използване на звукозаписа „Infinity”, без необходимото съгласие на продуцентите – нарушение на чл. 97, ал. 1, т. 5, предложение 3 от ЗАПСП. АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя и подписан от двама свидетели. Същият бил връчен на адреса на седалището на дружеството на 19.09.2019г. (видно от писмо на л. 34 от делото и известие за доставяне на л. 35 от делото). На същата дата Димитър Петров се явил в Министерството на културата и със заявление вх. № 26-00-586 (на л. 27 от делото) депозирал заверено копие от договор с П., с вписана дата 05.09.2019г. (на л. 26, л. 28 – л. 33 от делото). В приложение № 1 към договора бил включен и обект кафе-сладкарница „М.” в гр. Свети Влас. На 05.09.2019г. и 10.09.2019г. били извършени плащания по този договор (обективирани в 2 бр. фактури на л. 17 и л. 18 от делото). Въз основа на АУАН от наказващия орган било издадено и процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.

Жалбоподателят бил наказван и друг път за нарушения на ЗАПСП – с наказателно постановление № 6940 от 31.01.2019г. на заместник-министъра на културата (на л. 88 – л. 90 от делото).

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: заповед № РД09-281 от 19.05.2017г. на Министъра на културата, заповед № РД09-277 от 19.05.2017г. на Министъра на културата, заповед № РД09-252 от 12.05.2017г. на Министъра на културата, заповед № РД09-794 от 27.08.2019г. на Министъра на културата, удостоверение за регистрация на дейност по колективно управление на права № 26-00-0550 от 27.10.2011г., писмо от П. от 14.06.2019г., констативен протокол № 7343/2019г., писмо от 16.07.2019г. от директора на дирекция „Авторско право и сродните му права” до П., писмо от П. от 23.07.2019г., ведно с 2 бр. приложения към него, пълномощно на Димитър Петров, писмено заявление от Димитър Петров, ведно с приложени към него писмени доказателства – 2 бр. договори с „Музикаутор” и приложение № 1 от 02.09.2019г., писмо от директора на дирекция „Авторско право и сродните му права” от 05.09.2019г. до „Мандарин – ММ” ООД, ведно с разписка за връчване, АУАН № 7343/2019г. от 13.09.2019г., разписка за връчване на АУАН, заявление от Димитър Петков от 19.09.2019г., ведно с приложен към него договор с П. от 05.09.2019г., 2 бр. фактури, наказателно постановление № 6940 от 31.01.2019г. на заместник-министъра на културата, показанията на свидетелката А.. От доказателствата по делото се установява в пълнота описаната по-горе фактическа обстановка. Същите си кореспондират помежду си и съдът ги кредитира. Не се кредитира единствено приложеният към жалбата екземпляр от договор между жалбоподателя и П., с вписана дата 30.04.2019г. Съдът намира, че вписаната в този договор дата (приложен за пръв път с жалбата срещу НП) не отговаря на действителната дата на сключване на договора. На първо място това обстоятелство се установява по категоричен начин от представения договор в хода на проверката от упълномощен представител на дружеството жалбоподател. Договорът, представен по време на проверката, е със същия номер като този, приложен към жалбата и с напълно същото съдържание. В него обаче е вписана дата 05.09.2019г., което установява, че именно това е датата на сключване на договора, а вписаната дата 30.04.2019г. е отразена за целите на обжалването на НП. Освен това и множество други доказателства подкрепят този извод. Така например през месец юни 2019г. сдружението П. е сигнализирало, че в гр. Свети Влас се използват звукозаписи без отстъпено право, а на 23.07.2019г. от същото сдружение е изпратено писмо, в което изрично е вписано, че няма сключен договор за проверявания обект, стопанисван от жалбоподателя. Т.е. в хода на проверката и двете страни са предоставили данни, че към 12.07.2019г. договор между тях не е съществувал, а такъв е сключен едва на 05.09.2019г. Напълно в подкрепа на този извод са и представените от жалбоподателя 2 бр. фактури от 05.09.2019г. и 10.09.2019г., които установяват плащане едва през месец септември 2019г., докато в договора за летните обекти е предвиден краен срок за плащане – 15.07. на текущата година (чл. 7.4.1. от него). Т.е. и представените от жалбоподателя фактури са в подкрепа на извода, че договорът е сключен на 05.09.2019г. Следователно от съвкупния анализ на всички доказателства се налага единственият възможен извод, че датата в представения към жалбата договор не съответства на действителната дата на сключването му. Ето защо този договор не следва да се кредитира от съда.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП със заповед № РД09-277 от 19.05.2017г. на Министъра на културата) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В тази връзка АУАН е съставен по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН – в отсъствието на нарушителя, тъй като изпратената покана за явяване не е получена от дружеството, въпреки изпращането й на адреса на седалището му. Ето защо актосъставителят е пристъпил към процедура по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН напълно законосъобразно. Освен това актът е връчен по надлежен начин на жалбоподателя при спазване на чл. 98б¹, ал. 3 от ЗАПСП. Същият е достигнал до знанието на дружеството, като още на датата на връчването му от пълномощника са предприети действия по представяне на допълнителни писмени доказателства. Следователно са спазени всички изисквания на процедурата по съставяне и връчване на АУАН в отсъствието на нарушителя.

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения и на материалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Според чл. 97, ал. 1, т. 5, пр. 3 от ЗАПСП на наказание подлежи лице, което в нарушение разпоредбите на този закон използва чрез публично изпълнение звукозаписи. С чл. 86, ал. 1, т. 3 ЗАПСП е въведено, че продуцентът има изключително право да разрешава срещу заплащане публичното изпълнение, излъчването по безжичен път и предаването и препредаването на записа по кабел. Самите продуценти имат права, сродни на авторското, по отношение на своите звукозаписи – арг. от чл. 72, т. 2 от ЗАПСП. Т.е. публичното изпълнение на звукозапис без разрешение на съответния продуцент представлява нарушение на ЗАПСП и попада в обхвата на санкцията по чл. 97, ал. 1, т. 5, предл. 3 от ЗАПСП. От фактическа страна по делото се установява, че в рамките на стопанисвания от жалбоподателя търговски обект кафе-сладкарница „М.”, от музикално-озвучителна уредба, снабдена с тонколони, снабдена с усилвател – ресивър с флаш памет, звучал звукозаписът „Infinity – Infinity Inc.” Т.е. на публично място (търговски обект кафе-сладкарница), чрез съответната уредба бил възпроизведен звукозапис (по смисъла на пар. 2, т. 7 и 8 от ДР на ЗАПСП). Установява се, че за публичното изпълнение на този звукозапис към 12.07.2019г. не е имало отстъпени права за използване от съответния продуцент - П.. Т.е. всички факти от състава на нарушението са налице.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая нарушението е едно. Макар да са установили публично изпълнение на два звукозаписа, проверяващите са достигнали до извод, че нарушение е допуснато само по отношение на звукозаписа „Infinity – Infinity Inc.” В текста на НП изрично е вписано, че жалбоподателят се наказва именно във връзка с този запис, поради което няма съмнение, че е наказан за едно деяние. В подобна насока е и практиката на касационната инстанция – Решение № 619 от 09.06.2020г. по КНАХД № 335/2020г. по описа на Административен съд Бургас.

Настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице маловажност на случая. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по н. д. № 1/2007г., ОСНК следва да се съобрази чл. 93, т.9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Като се вземе предвид високата значимост на обществените отношения, свързани със спазване на авторските и сродните на тях права, съдът намира, че самото нарушение не може да се характеризира като такова с ниска обществена опасност. Освен това нарушението не е първо за жалбоподателя (както се установява от приложеното наказателно постановление № 6940 от 31.01.2019г. на заместник-министъра на културата). Изложеното до тук е достатъчно за съда да приеме, че разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима към процесния случай. Липсват обстоятелства, които да характеризират процесното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид.

При определяне на наказанието при условията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН съдът достигна до извод, че справедливото наказание, което следва да се наложи на дружеството е „имуществена санкция” в минималния предвиден размер в санкционната норма - 2000 лв. Съдът счита, че с оглед липсата на отегчаващи вината обстоятелства налагане на наказание над предвидения в закона минимум се явява необосновано и несправедливо, поради което наложената санкция от 3000 лв. следва да бъде намалена до минимално предвидения в чл. 97, ал. 1 ЗАПСП размер от 2000 лв. С така наложеното наказание в размер на 2000 лв. ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителят, както и генералната превенция за въздействие върху обществото. Така определеният от законодателя минимум е в достатъчно висок размер и в достатъчна степен ще отговори на целите на административното наказание. Вярно е, че от наказващия орган е приложено друго НП за нарушение на ЗАПСП, допуснато от жалбоподателя, но следва да се обърне внимание, че след констатиране на нарушението жалбоподателят е сключил договор с П. и е заплатил необходимата цена за правото на публично изпълнение на звукозапис. Ето защо вредните последици са отстранени след установяване на нарушението, което е съществено смекчаващо вината обстоятелство и мотивира съда да определи наказание към минимума.

С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да се измени в частта относно размера на наложеното наказание „имуществена санкция”, като размерът се намали от 3000 лв. на 2000 лв.   

При този изход на спора с оглед изричното искане на процесуалния представител на Министерството на културата и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в полза на наказващия орган следва да се присъдят направените разноски – за юрисконсултско възнаграждение. В тази връзка следва да се има предвид, че разноските се определят по реда на АПК. По смисъла на чл. 143, ал. 3 от АПК когато съдът отхвърли оспорването страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. В Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010г. по тълкувателно дело № 5/2009г. по описа на общото събрание на колегиите на ВАС е прието, че случаите, в които съдът отхвърли оспорването страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в производството. Видно от мотивите на ТР в такива случаи следва да се приложи субсидиарно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Впрочем и разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН препраща към чл. 37 от ЗПП. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от цитираната Наредба възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на наказващия орган следва да се определи възнаграждение в размер на 80 лв. Като се вземе предвид изменението на НП и намаляването на наложената санкция от 3000 на 2000 лв., съдът достигна до извод, че съразмерно с потвърдената част от НП на наказващия орган следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 53,33 лв. (арг. от чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК). Присъждането на част от претендираните разноски при изменение на НП е в съответствие и с трайната практика на ВАС по дела по ЗОДОВ (по реда, на които са се разглеждали претенциите за разноски преди измененията в чл. 63 от ЗАНН). В този смисъл напр. е Решение № 1168 от 23.01.2020г. по адм. дело № 607/2018г. на ВАС.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

Р   Е   Ш   И   :

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 7343 от 09.03.2020г. на заместник-министъра на културата, с което на „М.МН.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 98в, ал. 1 от ЗАПСП вр. чл. 97, ал. 1 от ЗАПСП, за извършено нарушение на чл. 97, ал. 1, т. 5, пр. 3 от ЗАПСП, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лв., като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 3000 лв. на 2000 лв.

ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част.

ОСЪЖДА „М.МН.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Министерството на културата, на основание чл. 63, ал. 3 и ал. 5 ЗАНН, сумата от 53,33 лв., представляваща направени по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: