РЕШЕНИЕ
№ 1380
гр. Пловдив , 27.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Методи Н. Антонов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно
наказателно дело № 20215330201135 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1030-014646 от
04.01.2021 г. на Началник Група към ОДМВР гр.Пловдив, с което на К. Т. К.,
ЕГН ********** са наложени административни наказания глоба от 300 лева
на основание чл.177, ал.1, т.2 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ за
нарушение на чл.150 от ЗДвП и глоба от 1000 лева както и лишаване от право
да управлява МПС за 12 месеца на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП за
нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
По съображения, изложени в жалбата, жалбоподателят К. моли съда да
отмени обжалваното НП. Редовно призован за съдебно заседание, не се явява,
но се представлява от адв. Н., който поддържа жалбата. Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна не изпраща представител. До съда е депозирано
становище, в което чрез представляващ излага аргументи за потвърждаване
на НП. Прави искане за намаляване размера на адвокатския хонорар до
минимума, предвиден в наредбата, при евентуално уважаване на жалбата.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
1
Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 19.12.2020г. около 03.05ч. в гр. Пловдив, на ул. „Царево” срещу №
12 жалбоподателят управлявал л. а. „Тойота Корола“ с рег. № ..., собственост
на К. Т. К., ЕГН **********, под въздействието на алкохол, което било
установено след като на К. била извършена проверка с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер - ARNA-0181 от св. М. Г. Б. – м. а.
към ОДМВР – Пловдив, който отчел 1,12 промила алкохол в издишания от
него въздух. На водача бил издаден и талон за медицинско изследване № ... за
УМБАЛ „Св. Георги“, гр. Пловдив, но той не дал кръвна проба. По време на
проверката било установено още, че жалбоподателят е управлявал МПС без
да е правоспособен водач.
За горните констатации на К. Т. К. бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ с бланков № 334274/19.12.2020г. за
нарушения на чл.150 от ЗДвП и на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Актът бил
подписан от жалбоподателя като в полето за възражения той заявил, че има
такива, но в срока по чл.44 от ЗАНН не посочил какви са те, а въз основа на
съставения АУАН било издадено и обжалваното НП.
Описаната фактическа обстановка се установява от писмените
доказателства по делото, както и от показанията на св. М. Г. Б. –
актосъставител. Последният помни случая и подробно описва
констатираното. Съдът намира показанията на този свидетел за
последователни, логични и непротиворечиви. От същите показания се
установява посочената като възприета от съда фактическа обстановка.
След като се запозна с всички представени по делото писмени и гласни
доказателства, съдът намира следното от правна страна:
В конкретния случай в хода на съдебното следствие се установява по
безспорен начин, че с действията си К. Т. К. е осъществил от субективна и
обективна страна състава на вменените му административни нарушения. По
категоричен начин се установява от изложеното в АУАН, потвърдено и от
свид. Б., че на процесната дата и място жалбоподателят К. като водач на
описаното по-горе МПС го е управлявал под въздействието на алкохол и
въпреки че самият той е бил неправоспособен водач. Посочените нарушения
не са били оспорени от жалбоподателя, доколкото същият не е изложил
никакви конкретни възражения нито в акта, нито в срока по чл.44 от ЗАНН.
Видно е от депозираната жалба, че макар К. да оспорва издаденото срещу
него НП, същият не навежда конкретни съображения, с които да опровергае
или да оспори по същество констатираните нарушения.
2
Предвид горното съдът намира, че в конкретния случай са налице
достатъчно доказателства, които да обосноват извод за наличие на виновно
извършени административни нарушения именно от жалбоподателя К..
Нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП въвежда правило, че редовно съставените
актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. В
случая от страна на жалбоподателя не бяха ангажирани доказателства, които
да опровергават залегналите в АУАН констатации и в този смисъл същите
имат обвързваща доказателствена сила за съда.
Въпреки гореизложеното в хода на административно наказателната
процедура са допуснати груби, неотстраними по естеството си нарушения на
процесуалните изисквания, произтичащи от обстоятелството, че соченият
като нарушител К. Т. К., ЕГН ********** е бил непълнолетен към датата на
нарушенията /род. 19.03.2004 г. – деяния 19.12.2020 г./.
Съгласно чл.26, ал.1 от ЗАНН административнонаказателно отговорни
са пълнолетните лица, навършили 18 години, които са извършили
административни нарушения в състояние на вменяемост. Ал. 2 от същата
разпоредба сочи, че административнонаказателно отговорни са и
непълнолетните, които са навършили 16 години, но не са навършили 18
години, когато са могли да разбират свойството и значението на извършеното
нарушение и да ръководят постъпките си, а съгласно ал.3 за административни
нарушения, извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16
години и поставени под пълно запрещение, отговарят съответно родителите,
попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали
извършването им. "/ административнонаказателно отговорни са и
непълнолетните, които са навършили 16 години, но не са навършили 18
години, когато са могли да разбират свойството и значението на извършеното
нарушение и да ръководят постъпките си.
Доказателства за наличието на такава способност относно К.К. не са
събрани преди издаването на наказателното постановление, липсва дори
констатация в същия смисъл.
Същевременно и за двете нарушения на непълнолетния е наложено
наказание "Глоба", каквото наказание "Закона за административните
нарушения и наказания", към чиито разпоредби препраща чл. 189, ал. 14 от
ЗДвП, не допуска да се налага на административнонаказателно отговорните
непълнолетни лица.
Разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от ЗАНН по императивен начин предписва,
че по отношение на непълнолетните административното наказание "Глоба" се
заменя с "Обществено порицание". Като не е заменил предвиденото за
нарушенията наказание Глоба с "Обществено порицание", наказващият орган
е допуснал съществено нарушение на материалния закон. В тази връзка
несъстоятелно е искането от въззиваемата страна да бъдат заменени от съда
3
наказанията "глоба" за двете нарушения с предвиденото в чл. 13, б."а" от
ЗАНН наказание "обществено порицание". На първо място, съдът няма такива
правомощия да "заменя" един вид административни наказания с друг,
предвид разпоредбата на чл. 63, ал.2, вр. ал.1 от ЗАНН, а само може да
"измени" размера на даден вид административно наказание в по-нисък. На
следващо място – и за двете извършени нарушения по ЗДвП, предвидените
санкции са "глоба" и няма предвидени алтернативно наказания "обществено
порицание". В този смисъл, разпоредбите на ЗДвП се явяват специални по
отношение на тези в ЗАНН, като последния се явява общ закон и само
определя видовете административни наказания.
Непълнолетието на дееца е свързано и с друго нарушение на
процесуалните правила, пряко рефлектиращо върху правото му на защита,
тъй като административнонаказателното производство е образувано и се е
развило срещу него при отсъствието на защитник адвокат, въпреки
изискването за задължително участие на такъв, произтичащо от безусловните
норми на чл. 94, ал. 1, т. 1 вр. ал. 3 от НПК, приложими и в това производство
с оглед разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН.
Отделно от горното съдът намира, че неправилно е приложена и
нормата на чл. 174, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата относно
определяне наказанието "лишаване от право да управлява МПС" за определен
срок. Тук на първо място следва да се отбележи, че очевидно е невъзможно и
изцяло незаконосъобразно едно лице да бъде лишено по реда на ЗАНН от
право, което то не притежава. Наличието на същото право – с оглед преценка
законосъобразността на наказателното постановление – следва да бъде
съобразено само и единствено към момента на издаване същото това
наказателно постановление. Още следва да се добави, че правоспособността
на водача, разбирана именно като признато право на същия да управлява
МПС, не се свързва с успешното полагане на изпит и др. подобни, а само и
единствено с притежаването на валидно свидетелство за управление на МПС,
което гарантира кумулативното наличие на всички предпоставки на
правоспособността.
В светлината на горното се установява, че както към датата на
нарушението – 19.12.2020 г., така и към тази на издаване на наказателното
постановление – 04.01.2021 г., жалбоподателят К. не е правоспособен водач.
Ето защо и доколкото жалбоподателят К. е лишен от едно право,
което не притежава, то наказателното постановление и в тази му част, с която
на същия е наложено наказание "лишаване от право да управлява МПС" също
е незаконосъобразно.
В заключение констатираните нарушения на процесуалните правила
поотделно и в съвкупност са съществени, неотстраними са и налагат отмяна
на обжалваното наказателно постановление в цялост, като
4
незаконосъобразно.
На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН страните в
админстративнонаказателното производство имат право на разноски по
делото. По този повод е направено искане от жалбоподателя, ангажирани са и
доказателства за реално разходени средства за адвокатско възнаграждение по
случая в размер на 400 лева, видно от приложения договор за правна защита и
съдействие. Доколкото случаят не се отличава с фактическа и правна
сложност и делото е преминало в едно съдебно заседание, съдът намира за
основателно възражението на въззиваемата страна за намаляване размера на
адвокатския хонорар до минималния такъв предвиден в наредбата, а именно
300 лв. Ето защо, с оглед изхода на делото и изложените по-горе
съображения, Съдът намира за основателна до размер от 300 лв. претенцията
на жалбоподателя за разноски, като следва да се осъди ОДМВР - Пловдив за
тази сума.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав,
постанови решението си.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1030-014646 от 04.01.2021
г. на Началник Група към ОДМВР гр.Пловдив, с което на К. Т. К., ЕГН
********** са наложени административни наказания глоба от 300 лева на
основание чл.177, ал.1, т.2 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ за
нарушение на чл.150 от ЗДвП и глоба от 1000 лева както и лишаване от право
да управлява МПС за 12 месеца на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП за
нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив да заплати на К. Т. К., ЕГН **********
сумата от 300 лева представляваща разноски за адвокатски хонорар за
процесуално представителство пред районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски административен
съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщението до страните, че същото
е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5