Р Е Ш Е Н И Е

№  4523

гр.Варна,21.10.2013 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХVІІІ състав в публично заседание на четвърти октомври  през две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАЯ НЕДКОВА

 

при секретаря А.Д. като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 15910 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 Производството е за делба във фаза на допускане на делбата.

 

Ищеца  Г.Б.Б., излага в исковата молба, че с ответника С.Г.И. – Й. са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с влязло в сила  решение по гр. дело № 399/2004 г. по описа на ВРС, 16св., влязло в законна сила на 25.08.2004г.   Излага,че по време на брака съпрузите са придобили следното имущество : АПАРТАМЕНТ № ***, находящ се в гр. *** ***, с идентификатор *** (*** ***) съгласно Схема № ***/24.10.2012 г. на СГКК-гр. Варна, със застроена площ от 50,35 (петдесет цяло и тридесет и пет стотни) кв.м., състоящ се от 2(две) стаи и кухня, при граници по Договор от 26.02.1991 год.: от север - стълбище и държ.ап.***, юг- стена на вх.**, изток - държ.ап. *** и от запад - стълбище, отгоре - държ.ап. **, отдолу - държ.ап.***, а по Схема: на същия етаж - ***, под обекта- ***, над обекта - ***, ведно с принадлежащото му избено помещение № ***) с полезна площ от 4,25 (четири цяло и двадесет и пет стотни) кв.м., при граници на избеното помещение: от север - коридор ***, юг -стена на вх.***, изток - улица и от запад - маза ***, с идеални части от общите части на сградата, заедно със съответното право на строеж върху терена, без посочени проценти идеални части в документа за собственост Излага , че същия е  СИО т. к. е закупен по време на брака му с ответницата с  Договор за продажба на държавен имот от военно -жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти от 26.02.1991 год. въз основа на Заповед №1419 от 17.12.1990 г. на началника на ***-Варна.Излага се, че с решението по развода имота е предоставен за ползване на ответницата , която го ползва и до момента.  Претендира се делба на процесното имущество при квоти ½ за всяка една от страните.

В съдебно заседание по същество, ищеца чрез процесуалния си представител  поддържа исковата молба и моли същата да бъде уважена.

Ответникът – С.Г.И. – Й. не оспорва придобиването  в режим на СИО на недвижимия имот, както и , че към момента го ползва.  Оспорва квотите, при които следва да бъде допусната делбата му. Излага, че същия има по- голям принос при придобиването им, като излага , че същия и е даден като служител на длъжност „ строителен лаборант”  в секретно поделение № *** – гр.Варна, под наем на 23.12.1989г. В последствие на 28.02.1991г. го е закупила с договор за продажба на държавен имот от военно- жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти, срещу задължението да продължава да работи в секретното поделение. Излага , че продажната му цена е заплатила изцяло с лични средства , както и със заем от 06.02.1991г. в размер на 5000 лв. от майка й Ю.Г. Й.. Поради горното моли делбата да бъде допусната при квоти – 61/100  ид. части за нея и 39/100 ид. части за  ищеца.

В съдебно заседание по същество, ответника лично и чрез процесуалния си представител моли да уважи иска при посочените от него квоти.

Съдът, след като се запозна по отделно и в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Основателността на претенцията по чл. 34, ал. 1 от ЗС, предполага безспорна установеност по делото на следните кумулативни предпоставки: наличие на съсобственост върху имота и съсобствеността да не е прекратена.

Имуществено правният режим и обемът на притежаваните от съделителите права по отношение на вещите на общо основание се определят от основанието и момента на придобиване на правото на собственост.

Страните са бивши съпрузи, като сключеният между тях  на 15.02.1989 г. брак  е прекратен с влязло в сила на 25.08.2004г. по отношение на прекратяване на брака решение, постановено по гр.д.№ 399/2004г.  на ВРС-16 състав. Твърдението на ищеца, че същия се намира във владение на ответника,не се оспорва от него. 

Видно от Договор  за  продажба на държавен имот от военно-жилищния фонд по реда на ВДИ,   на  26. 02.1991 г.ответницата е придобила апартамент находящ се в гр.***” ,представляващ апартамент ***,на ** етаж, в жилищна сграда бл.***,, построен върху държавна земя , състоящ се от 2 стаи и кухня, със застроена площ 5.35 кв. м. с прилежащото избено помещение № **, с полезна площ 4,25кв.м. в едно с идеалните части на сграда, за сумата от 14132 лв. , като цената на имота е покрита със собствени средства внесени с квитанции:№ 40/26.02.1991г.- 3 093.00лв., № 2777/12.02.1991г.- 6200.00лв., № 193/12.02.1991г. – 4 980.00лв.

Видно от приложеното на л. 6 от дело, копие на молба от ответницата до ДСК –Варна, сумата по продажбата на апартамента – 14 132 лв. стойност и 141 лв. режийни е преведена по сметка на поделение ***-Варна.

Представена е Схема № ***/24.10.2012г. за самостоятелен обект с идентификатор ***.

Представена е данъчна оценка на недвижимия имот  с отбелязани собственици страните по делото. Същата е на стойност 21202.50лв.

На л. 28 от дело е представена вносна бележка, видно от която на 06.02.1991г. Ю.Г. И. е внесла по сметка на ответницата – С.Г.И. – Б. сума в  размер на 5 000лв., като в същата не е посочено основание за превода.

На л. 26-28 от дело са приложени копия на квитанции №40/26.02.1991г.-3 093.00лв., № 2777/12.02.1991г.-6200.00лв.,№ 193/12.02.1991г. – 4 980.00лв.

На л. 54-59 от дело  е представен справка от НАП –Варна , от които е видно, че за периода 01.01.1989г. -31.12.2003г. няма данни за подадени от лицето С.Г.И. – Б., годишни данъчни декларации, а данните за осигурителния доход на лицето са с начална дата м.4 2000г.

На л. 61-63 от дело е приложена справка от ТД на НАП –Б. , за осигурителния доход на ищеца.

На л. 65-87 са приложени копия на трудова книжка и осигурителна книжка на ищеца.  

На л. 90-96 са приложени копия на трудова книжка и осигурителна книжка на ответника.

От приложеното по дело Решение № 10426 от 28.02.1996г. по ф.дело 10426 от 1992г. и справка – л. 89 , дейността на ЕТ „С.-Б. 66” е прекратена, като последното решение е от 16.08.2001г.

  По отношение на претенцията за делба на описания в исковата молба недвижим имот:

   Предвид изложеното, съдът прави извода, че безспорно се установява наличието на следните елементи от фактическия състав за възникване на съпружеска имуществена общност: 1. наличие на брак и 2. придобиване на имущество по време на брака. Следователно, нуждаещи се от главно пълно доказване с оглед оборване на презумпцията по чл.21, ал.3 от СК са следните факти: установяване произхода на средствата, послужили за придобиване на имуществото и влагането на средства с извън семеен произход в придобиването, изключващо приноса на другия съпруг.

За установяване на произхода на средствата, послужили за придобиване на процесния недвижим имот, представени в хода на производството са писмени доказателства, а именно: квитанции: с №№ 40/26.02.1991г.-3 093.00лв., 2777/12.02.1991г.-6200.00лв.,193/12.02.1991г. – 4 980.00лв. , както и вносна бележка , видно от която на 06.02.1991г. Ю.Г. И. е внесла по сметка на ответницата – С.Г.И. – Б. сума в  размер на 5 000лв.Представени са доказателства и за трудовата заетост на страните по време на брака им.

   Съдът , като съобрази обстоятелството,че спорния недвижим имот се явява СИО по смисъла на закона – придобит по време на барака от двамата съпрузи, следва да се уважи  предявения иск за делба. Предвид горното,съдът намира,че бившите съпрузи притежават равни дялове от процесния недвижим имот т.е. всеки от тях притежава ½ ид.ч. от процесния недвижим имот.

   От приложените доказателства съдът прави извода,че ответника  не доказва по реда на пълното и главното доказване оборването на законовата презумпция на чл.21 ал.3 от СК. За заварени бракове от новия СК се прилага законовият режим на съпружеска имуществена общност щом съпрузите не са уредили отношенията си с брачен договор, или не са избрали режим на разделност. Презумпцията на  чл. 21, ал. 3 от новия СК е оборима. Приносът е изключен и е основание за пълна, или частична трансформация, съгласно предвидената възможност в чл. 23 от СК когато вещите и вещните права са придобити по време на брака, но със средства, или права, придобити по дарение, наследство, или с друго лично имущество по смисъла на чл. 22 от СК. С Р № 241/04.04.1989 г. по гр. д. № 143/98 г. II гр. о. е прието, че ако недвижим имот е придобит по време на брака със средства, дарени от родителите на единия съпруг, другия съпруг няма принос в това придобиване. С Р № 756/22.01.1996 г. по гр. д. № 809/95 г. I гр. о. е прието, че до доказване на противното се счита, че даденото от родителите на единия съпруг е дарение за него, а не за двамата съпрузи. В този смисъл е и решение № 279/15.07.2010 г. по гр. д. № 529/2009 г. на I гр. о. на ВКС постановено по чл. 290 от ГПК. Ответника не твърди дарствено намерение, твърди , че сумата от 5 000 лв. е дадена от майка й в заем за закупуване на апартамента. Същият не създава абсолютна достоверност относно истинността на фактическите си твърдения досежно извънсемейния произход на вложените средства. Безспорно установено  е по делото, че и ищеца и ответника са работили на трудови правоотношения  и са получавали средства . В договора за придобиване  на недвижимия имот е отбелязано , че същия е закупен през 1991 г. за сумата от 14132.00 лв., като са заплатени и режийни в размер на 141 лв. , като средствата са заплатени с лични средства на купувача. Видно от представените писмени доказателства това е станало с квитанции с № 40/26.02.1991г.-3 093.00лв., № 2777/12.02.1991г.-6200.00лв.,№ 193/12.02.1991г. – 4 980.00лв. Относно квитанциите съдът приема, че доколкото не може да се установи от тях кога са внасяни изтеглените суми и с оглед липсата на такива доказателства, съдът приема, че сумите в посочените квитанции са били съпружеска имуществена общност. По делото няма представени доказателства, че внесените по сметка на ответницата от Ю.Г. И. сума в размер на 5 000 лв. да са били за закупуването на апартамента, доколкото във вносната бележка основание не е посочено. Отделно от това ,макар и неоспорено от ищеца , по делото няма доказателства лицето Ю. И. да е майка на ответницата. Не са представени и доказателства за налични средства на  ответницата в съответната банка , с които по косвен път да се достигне до извод, че с дадените 5 000 лв. е доплатена цената на процесния апартамент. Предвид липсата на успешно доказване на влагането на извън семейни средства –доходи на ответника и на  даден от майка и заем в размер на 5000 лв.  , в  покупката на процесния недвижим имот, по един безспорен и несъмнен начин,съдът счита,че направеното от него възражение , за определяне на по- голям дял, а именно 61/100  от процесния недвижим имот следва да се отхвърли като неоснователно.

С оглед на което, следва да се уважи  исковата претенция за делба по отношение на посочените в исковата молба вещи при равни квоти между страните.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА между Г.Б.Б. ЕГН ********** с адрес – гр.***  и С.Г.И. – Й.,ЕГН ********** с адрес *** за делба на следното имущество: АПАРТАМЕНТ № *** находящ се в гр. *** ***, с идентификатор *** (*** ***) съгласно Схема № ***/24.10.2012 г. на СГКК-гр. Варна, със застроена площ от 50,35 (петдесет цяло и тридесет и пет стотни) кв.м., състоящ се от 2(две) стаи и кухня, при граници по Договор от 26.02.1991 год.: от север - стълбище и държ.ап. **, юг- стена на вх.***, изток - държ.ап. *** и от запад - стълбище, отгоре - държ.ап. ***, отдолу - държ.ап.***, а по Схема: на същия етаж - ***, под обекта- ***, над обекта - ***, ведно с принадлежащото му избено помещение № ***) с полезна площ от 4,25 (четири цяло и двадесет и пет стотни) кв.м., при граници на избеното помещение: от север - коридор **, юг -стена на вх.***, изток - улица и от запад - маза ***, с идеални части от общите части на сградата, заедно със съответното право на строеж върху терена, без посочени проценти идеални части в документа за собственост, при равни дялове на страните.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: