РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 11.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на единадесети ноември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9335 по описа за 2017 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основани е чл. 54 ЗЗД, от ДП „Н.к.Ж.и.“*** срещу Ц.Й.П..
Ищецът твърди
в исковата молба, че със заповед № ЛС
1523/17.10.2001 г. на Началник на НК „БДЖ“ - Поделение за товарни превози -
София, Ц.Й.П. е назначен на длъжността „ВР. СТРЕЛОЧНИК ПОСТОВИ“, 6 гр., в гара
Драгоман, към ПТП - София.
С допълнително споразумение №
25/11.02.2002 г. същият е преназначен на длъжност „стрелочник постови“ в гара
Драгоман. Считано от 01.07.2002 г. работодател на Ц.П. е Предприятие за експлоатация и поддържане на
железопътната инфраструктура София 1 /ПЕПЖИ - София 1/, за което между страните е подписано допълнително
споразумение № 52/17.07.2002 г. Новата длъжност, възложена на Ц.П. е
„Ръководител движение“ в ЖП гара Калотина Запад, при ПЕПЖИ - СОФИЯ 1. С
допълнително споразумение № 60/19.08.2002 г. Ц.П. е отново преназначен на
длъжност „Ръководител движение“ I степен, в гара Драгоман към ПЕПЖИ-СОФИЯ 1.
Поддържа, че с оглед на преструктурирането на компанията, до Ц.П. е изпратено уведомително писмо от 29.12.2006
г. на Директор на ПЕПЖИ – София 1, в което му е съобщено, че е преназначен на
работа в Регионално поделение УДВЕД София към ДП
„НКЖИ“ на безсрочен трудов договор, считано от 01.01.2007 г., на длъжност
„Ръководител движение” на ЖП гара Драгоман. На тази длъжност Ц.П. работил до
04.10.2010 г., когато поради неизпълнение на служебните си задължения му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ със заповед
№ 357/04.10.2010 г. на Директор на УДВЕД - София.
Посоченото уволнение е предвид факта,
че на 04.10.2010 г. между гарите Драгоман и Драгоил, на км 47 + 796 настъпило
железопътно произшествие - челен удар на релсови превозни средства -
международен бърз влак (МБВ) № 293, движещ се по направление Белград - София и
трудово - служебен влак (ТСВ) № 10352, движещ се по направление Драгоман -
Димитровград. Навежда, че за горното е било
образувано наказателно производство срещу ответника, който се признал за
виновен и сключил Споразумение от 10.01.2013 г. с Районна прокуратура -
Сливница по НОХД. № 21/ 2013 г.
Ищецът ДП „Н.к.Ж.и.“*** твърди, че в пътния инцидент е
пострадал Л.Р.– гражданин на Република Сърбия, който бил пътник във влак МБВ №
293. Същият е предявил претенция по чл. 49 ЗЗД срещу
него и в резултат от воденото гр. д. № 15153/2014 г. по описа на СГС, ГО, 17
с-в ищецът е осъден да му заплати следните
суми: 42 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от процесното ПТП, ведно със
законната лихва от 10.09. 2012 г. до окончателното изплащане –
20 934,02 лв.; сума в размер на 2 298,24 лв. – разноски в
производството; 1 680 лв. – държавна такса в полза на СГС, на основание. чл. 78, ал. 6 ГПК.
Въз основа на влязлото в сила решение
на СГС, е издаден изпълнителен лист от
22.06.2017 г. и е образувано изпълнително дело с №
20178390400487 по описа на ЧСИ И.М.-К.. С покана
за доброволно изпълнение от 03.07.2017 г.,
ищецът узнал, че следва да заплати допълнително и следните суми – сумата от
2 000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело
и 4 933,65 лв. – такси и разноски в изпълнителното производство. Общият размер
на задължението, възлизащо на 72 165, 91 лв. към дата 03.08.2017 г., ведно
с лихвите, ищецът заплатил на 05.07.2017 г.
Предвид изложеното моли съда да осъди
ответника да му заплати сума в общ размер на 74 145, 91 лева, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението. Претендира разноски, включително за юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът Ц.Й.П. оспорва предявените
искове като неоснователни. Релевира възражение за изтекла погасителна давност,
като счита, че както вземането за главница, така и това за лихви са погасени по
давност. Сочи, че в производството по гр.д. № 15153/2014 г. по описа на СГС, I-17
състав е участвал като подпомагаща страна и по искане на ДП „НКЖИ“ УДВГД София,
но смята че самото му привличане в качеството на трето лице-помагач не
прекъсвало давността, тъй като ДП „НКЖИ“ УДВГД София не предявил обратен иск
срещу него.
Поддържа, че непозволеното увреждане
като правопораждащ факт, е настъпило на 04.10.2010 г., а исковата
молба на ищеца срещу него била подадена на 20.07.2017 г., т.е. след изтичане на
5-годишния давностен срок. Твърди, че претенциите на ищеца за разноски в
изпълнителното производство са неоснователни, тъй като ищецът като не заплатил
доброволно сумите, за които е осъден, е станал причина за завеждане на делото.
Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и
след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите
на чл. 235 ГПК, намира следното:
Предявен е регресен иск с правно
основание чл. 54 ЗЗД, съобразно който лицето, което отговоря за вреди,
причинени виновно от другиго, има иск против него за това, което е платил.
По делото не
се спори, а и от представените заповеди, уведомителни и допълнителни
споразумения към исковата молба, се установява че Ц.Й.П. е бил в трудовоправни
отношения с ищеца ДП „Н.к.Ж.и.“***, като последно заеманата длъжност е длъжност „Ръководител движение” на ЖП гара Драгоман, в Регионално
поделение УДВЕД София към ДП „НКЖИ“ на безсрочен трудов договор.,
Установява се по делото, че на Ц.Й.П. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ със заповед
№ 357/04.10.2010 г. на Директор на УДВЕД – София, ДП „Н.к.Ж.и.“. Заповедта е връчена на 12.10.2010 г.
С решение № 2896 от 28.04.2017 г., постановено по гр.д. №
15153/2014 г. по описа на СГС, I-17 състав,
ДП „Н.к.Ж.и.“ е осъдено да заплати на Л.Р.– гражданин на Република
Сърбия, който бил пътник във влак МБВ № 293, следните суми: 42 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от процесното ПТП, ведно със
законната лихва от 10.09.2012 г. до окончателното изплащане – 20 934,02
лв.; сума в размер на 2 298,24 лв. – разноски в производството; 1 680
лв. – държавна такса в полза на СГС, на основание. чл. 78, ал. 6 ГПК. Решението
е влязло в сила, като необжалвано, на 13.06.2017 г. В производството като трето
лице помагач на страната на ответника е участвал Ц.Й.П..
Установява се, че със споразумение 15.01.2013
г. с Районна прокуратура - Сливница по НОХД. № 21/ 2013г., одобрено от съда Ц.Й.П. се е признал за виновен за
пътнотранспортното произшествие на 04.10.2010 г. , в качеството си на
ръководител на ж.п. гара Драгоман,
във връзка с
реализиран челен удар на релсови превозни средства
- международен бърз влак (МБВ) № 293, движещ се по направление Белград - София
и трудово - служебен влак (ТСВ) № 10352, движещ се по направление Драгоман –
Димитровград, като е причинни средна телесна повреда на повече
от едно лице, в т.ч. и на Л.Р..
С платежно
нареждане от 05.07.2017 г. ищецът е заплатил общо сумата от 72 165.91
лв., по изп. дело № 20178390400487 на ЧСИ И.М.К.образувано въз основан на
изпълнителен лист, издаден на 22.06.2017 г. по гр.д. № 15153/2014 г. на СГС,
ГО, 17 с-в. С платежно
нареждане от 09.12.2016 г. по гр. д. № ********** г. на СГС, ГО, 17 с-в, е
заплатен депозит за съдебно-икономическа експертиза. Дължимата държавна такса
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, е заплатена по сметка на СГС, на 11.07.2017 г.,
в размер на 1680 лв.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
изтекла погасителна давност. Действително, искането за
привличане не прекъсва давността между привличащия и привлеченото лице, тъй
като за този ефект е нужно предявяване на обратен иск (В този см. решение № 53 от 25.03.2016 г., по т.д. № 28872015 г. на ВКС, ТК,
I Т.О.). В случая обаче, доколкото основанието за
предявяване на регресния иск възниква от друг фактически състав и от друг
момент започва да тече погасителна давност - от факта на плащането. От този момент лицето, което е платило може да
предяви регрес към причинителя на вредите. Поради това
и момента на плащането е началния момент на течение на погасителната давност,
тъй като тогава е настъпила изискуемостта на вземането – чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. Към момента на исковата молба, погасителната давност за всяка
част от предявеното по настоящото дело вземане не е изтекла, като най-ранно плащане е извършено
на 09.12.2016 г.
По делото се установяват всички
елементи на регресната отговорност, предвидени в разпоредбата на чл. 54 ЗЗД - наличието на валидно трудово
правоотношение между ищеца и ответника към момента на причиняване
на вредата, че вредата е причинена от служителя или работника при или по повод
на възложената му от ищеца работа, както и че е изплатил обезщетение на
пострадалото трето лице, както и държавни
такси и разноски по исковото дело и последвалото изпълнително производство. Съдът намира, че дължими са всички суми, свързани с
заплащане на обезщетението на пострадалото лице, включително и тези, свързани
със събиране на вземането по реда на принудителното изпълнение, доколкото
същите са вследствие на проведения исков процес. Следователно,
исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена изцяло.
Относно разноските
При този
изход на спора на процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдено
възнаграждение за юрисконсулт, в размер на 300 лв.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Ц.Й.П., ЕГН **********,***, да заплати на ДП „Н.к.Ж.и.“***, ЕИК**********,
гр. София, бул. „******, на
основание чл. 54 ЗЗД, сума в общ размер
на 74 145.91 лв.,
представляваща заплатени суми по изп. дело № 20178390400487 на ЧСИ И. М. – К.
и държавна такса в полза на СГС, във връзка с гр.д.
№ 15153/2014 г. по описа на СГС, I-17 състав, както следва:
- 42 000 лв., представляваща заплатено обезщетение
за неимуществени вреди на Л.Р., причинени при пътнотранспортно произшествие на
04.10.2010 г., във връзка с гр.д. № 15153/2014
г. по описа на СГС, I-17 състав, ;
- 20 934,02
лв., представляваща законната лихва върху обезщетението, считано от 10.09.2012
г. до 03.08.2017 г.;
- 2 298,24
лв. – разноски в производството по гр.д. № 15153/2014 г. по описа на СГС,
I-17 състав,
-
1 680 лв. – държавна такса в полза на СГС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, по гр.д. № 15153/2014 г. по описа на СГС, I-17 състав ;
- 300 лв.
– депозит за вещо лице за изготвяне на съдебно-икономическа експертиза гр.д. № 15153/2014 г. по описа на СГС, I-17 състав,;
- 2 000 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело;
- 4 933,65 лв. – такси и разноски в полза
на частния съдебен изпълнител, в т.ч. и пропорционална такса по т. 26 ТТРЧЧСИ в
изпълнителното производство.
ОСЪЖДА Ц.Й.П., ЕГН **********,***, да заплати на ДП „Н.к.Ж.и.“***, ЕИК ********,
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 300
лв., представляваща възнаграждение
за юрисконсулт.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: