№ 349
гр. Перник, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20211720105367 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 12 и сл. от ЗЗДН.
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие, образувано по
молба от Ф. Й. Й., ЕГН **********, чрез адв. М. с адрес за призоваване:
*****************, за постановяване на мерки за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН срещу М. В.
М., ЕГН **********, и В. М. ИЛ., ЕГН **********, двамата с адрес: *****************
Излага се, че ответникът М. В. М. е внук на молителката, а ответникът В. М. ИЛ. -
неин син, които живеят заедно с нея и дъщеря й на адрес: ***************** Твърди се в
молбата, че на 15.09.2021 г. в двора на къщата кучето на ответниците нападнало
молителката – захапало я за ръката, тя паднала и то започнало да я хапе в областта на
гръдния кош. Била откарана в Бърза помощ, където й била оказана медицинска помощ и
назначено лечение, а след като се прибрала вкъщи ответниците отправили закани: „Няма да
ти дадем да живееш. Ще те тормозим до последно“. С оглед изложеното, изпитва страх за
живота и здравето си и моли да бъдат постановени мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3
ЗЗДН, като ответниците бъдат задължени да се въздържат от извършване на домашно
насилие спрямо нея, отстранят се от съвместно обитаваното жилище и им се забрани да я
доближават, жилището, в което живее, и местата за социални контакти и отдих на
молителката.
С писмен отговор и в открито съдебно заседание ответниците оспорват молбата.
Излагат доводи, че между страните е налице спор относно ползването на имота, върху който
молителката има учредено вещно право на ползване. Молят за отхвърляне на молбата и
присъждане на сторените разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложена декларация /л. 6/, в която молителката е декларирала, че на
15.09.2021 г. спрямо нея е упражнено домашно насилие от ответниците чрез кучето им,
което на посочената дата я е захапало за ръката и в областта на гръдния кош, както и
1
отправяне на заплахи с думите „Няма да ти дадем да живееш. Ще те тормозим до последно“,
което силно я е изплашило.
По делото е безспорно, че молителката е майка на ответника В. М. ИЛ. и баба на
ответника М. В. М..
Не се спори, което се потвърждава и от представеното с отговора Решение
************** по гр.д. № 512/2021 г., че молителката е прехвърлила правото на
собственост върху имот, находящ се на адрес: *************, на М. В. М. и С.М.К., като си
е запазила вещно право на ползване върху същия.
От амбулаторен лист *********** се установява, че при извършения преглед на
молителката са установени прободни наранявания по медиална и латерална повърхност на
лява предмишница, разкъсно-контузна рана в областта на лява длан, като по снетата
анамнеза раните са причинени от ухапване от куче.
Със жалба ************** Ф. Й. Й. е сезирала Районна Прокуратура-Перник за
отправени заплахи и закани от ответниците, които са породили страх за живота й.
По делото е прието писмо от ОД на МВР-Перник, съгласно което към момента в Първо
РУ-Перник няма регистрирана преписка за упражнено домашно насилие спрямо Ф. Й. Й..
Към писмото е приложена докладна записка, сведение и протокол за предупреждение на В.
М. ИЛ. във връзка със Заповед за незабавна защита **********
Видно от писмо с вх.рег. ********** г. МБАЛ „Р. Ангелова“ АД-гр. Перник, че В. М.
ИЛ. и М. В. М. не се водят на отчет към Психиатрично отделение с диспансерни функции
към МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД-гр. Перник.
Според извършената справка от Служба Регистратура при РС-Перник има образувано
дело по ЗЗДН срещу М. В. М. – гр.д. № 5141/2020 г. с издадена Заповед за незабавна защита
от 21.09.2020 г.
Със Заповед *********** въз основа на Решение ************** са наложени мерки
за защита срещу М. В. М. за осъществен акт на домашно насилие от негова страна на
16.09.2020 г. по отношение на баба му Ф. Й. Й., като е задължен да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на нея, забранено му е да я приближава на
по-малко от 5 метра разстояние за срок от 4 месеца, и е отстранен от съвместно обитаваното
жилището, находящо се на адрес: *************, за срок от 4 месеца.
В производството по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите С.М.К, М.Б.С. и М.И.К. – без дела със страните по делото.
Свидетелката С.М.К – дъщеря на молителката, сестра на ответника В. и леля на
ответника М., излага, че не е присъствала на инцидента на 15.09.2021 г. Разбрала за
случилото се след като се прибрала от майка й и сина й. По повод случката В. и М. я
обиждали и казвали, че няма да й дадат да живее, ще я тормозят чрез кучето и няма да го
махнат. И преди, и след случката е чувала да й казват такива неща, псували я. Посочва, че
ответниците не живеят в едно жилище с Ф., като къщата е на един етаж с два входа – в
единия вход живеят ответниците, а в другия Ф. заедно със свидетелката. Дворът бил много
малък с един вход и неподходящ за отглеждане на куче. Нарочно сложили кучето така, че да
не могат да влизат в мазето, да отидат за дърва. Когато кучето ухапало майка й, тя била
откарана в Бърза помощ, където й поставили превръзка на ръката и гърдата. Била много
уплашена и към момента се страхува от кучето, от В. и М., които продължавали да я
заплашват, че няма да й дадат живот и няма да махнат кучето.
Свидетелят М.Б.С. – внук на молителката, племенник на ответника В. и братовчед на
ответника М., излага, че на 15.09.2021 г. бил в къщи, обядвал, когато чул викове, отишъл на
двора и видял, че кучето е захапло Ф. за ръката. Викнал Бърза помощ и отишъл с нея в
болницата. В. и М. също били в двора, когато станала суматохата. Преди инцидента е чувал
думи от тях, че няма да я оставят на мира, няма да й дадат да живее, а след това не са
2
говорили с нея. Знае, че В. е бил задържан, защото е напсувал баба му и тя е извикала
полиция. Посочва, че кучето проявява агресия и към него и майка му и него също го е страх
от кучето.
Свидетелката М.И.К. – съпруга на ответника М.М., излага, че по време на инцидента с
кучето била вкъщи, чула вик и когато излязла, видяла, че Ф. пищи, а свекър й В. е хванал
кучето. М. също излязъл на двора и кучето веднага спряло. Инкасаторката разказала, че
дошла да отчете водата, минала, погалила кучето и когато си е тръгнала Ф. излязла да я
изпрати. Не знае какво точно се е случило, но съседите са й казвали, че Ф. е удряла кучето и
мисли, че затова я е нападнало, иначе кучето не е нападало никой, не е агресивно, порода
американска акита, не е водено на боеве. Когато Ф. била откарана в Бърза помощ, била
придружена от нейния внук М., свидетелката отишла с колата, присъствала на прегледа и ги
върнала. След инцидента никой не е говорил с нея, не е чула някой да отправя заплахи.
Посочва, че Ф. е конфликтен човек.
Съдът кредитира показанията на свидетелите относно непосредствено възприетите
факти и доколкото съответстват на останалите доказателства по делото, съобразно
разпоредбата на чл. 172 ГПК.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съобразявайки становището на
страните и приложимите материални норми, съдът достигна до следните правни
изводи:
Молбата е подадена от и срещу легитимираните по закон лица съобразно чл. 3, т. 5
ЗЗДН и в предвидения в чл. 10, ал. 1 ЗЗДН преклузивен срок.
Съобразно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, всеки акт на физическо,
емоционално и психическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които са или са били в семейна връзка, съставлява домашно насилие.
За уважаване на подадената молба, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, е необходимо молителят да установи действителното
осъществяване от посочения извършител на действие, квалифицирано като домашно
насилие.
Съответно, за отхвърляне на молбата, ответниците следва да ангажират доказателства,
които да оборят доказателствата на молителката.
От доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че на 15.09.2021 г.
молителката е ухапана от куче, собственост на ответниците. Така причиненото увреждане
може да ангажира деликтната отговорност на ответниците като собственици на кучето, но
не може да бъде квалифицирано като акт на домашно насилие, доколкото не е резултат от
тяхно действие. С оглед изложеното, съдът приема, че на посочената дата не е извършен акт
на физическо насилие от страна на ответниците.
От представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, съдът приема, че на
15.09.2021 г. спрямо молителката са отправени заплахи за живота и здравето й от
ответниците, които представляват форма на психическо насилие над личността. Така
депозираната пред съда декларация по изричната разпоредба на чл. 13 ЗЗДН,
регламентираща допустимите доказателства в производството, е доказателство за
изложените в нея обстоятелства и на основание чл. 13, ал.3 ЗЗДН съдът може да издаде
заповед за защита само въз основа на приложената декларация, което се потвърждава и от
свидетелските показания на свидетелката С.М.К.
Съдът намира, че ангажираните от ответника гласни доказателства не опровергават
горния извод по следните съображения:
Обстоятелството, че свидетелката М.И.К. не е чувала ответниците да отправят заплахи
спрямо молителката, не означава, че такива заплахи не са отправяни в отсъствие на
3
свидетелката. От друга страна, следва да се съобрази, че свидетелката е съпруга на единия
ответник и снаха на другия, поради което показанията й следва да бъдат ценени съобразно
останалите доказателства. Същевременно от показанията на свидетелката С.М.К се
установява, че заплахи за живота и здравето на молителката са отправяни в нейно
присъствие, поради което съдът намира, че доказателствената сила на декларацията не е
опровергана.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че ответниците са осъществили акт,
съставляващ домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, поради което следва да бъдат
постановени мерки за закрила на молителката и да се издаде заповед за защита в нейна
полза.
По отношение на мерките за защита спрямо молителката, съдът намира следното:
При констатирано домашно насилие във всички случаи следва да бъде наложена
мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, като бъде задължен извършителят да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо молителката.
Съобразно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, съдът намира, че ответникът М. В. М., ЕГН **********,
следва да бъде осъден да заплати глоба в размер от 400,00 лв., доколкото същият вече е
санкциониран за извършено насилие спрямо молителката и липсата на критичност от негова
страна към това поведение. Доколкото в полза на молителката не е постановявана мярка за
защита срещу ответника В. М. ИЛ., ЕГН **********, съдът намира, че същият следва да
бъде осъден да заплати глоба в размер от 200,00 лв.
По отношение на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗДН – отстраняване от съвместно
обитаваното жилище и забрана ответниците да доближават молителката, жилището, което
тя обитава, както и местата за социални контакти и отдих на молителката, съдът намира
следното:
Актът на домашно насилие, извършен от ответниците, се изразява в заплахите „Няма
да ти дадем да живееш. Ще те тормозим до последно“.
Предвид събраните данни за влошени отношения между страните и липсата на
действия от ответниците, насочени към телесната неприкосновеност и имуществото на
молителката, съдът намира, че процесният акт на домашно насилие е следствие на спора
между страните относно ползването на имота, а не израз на реалното намерение на
ответниците да извършат посегателство спрямо молителката. Предвид изложеното, съдът
приема, че процесният акт на насилие не се характеризира с интензитет, налагащ
постановяване на забрана ответниците да доближават молителката, жилището й или местата
за отдих и социални контакти, поради което искането за постановяване на мерки за защита
по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН следва да бъде отхвърлено.
Предвид установеното по делото, че молителката и ответниците не живеят в едно
жилище, а всеки ползва част от къщата, до която има достъп през отделен вход, съдът
намира, че мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН не е насочена към защита на молителката от
актове на насилие, а към реализиране на правото й да ползва имота, защитата на което се
осъществява по друг ред. В тази връзка следва да се отбележи, че макар ответниците да
нямат право да ползват имота, тъй като то е запазено за молителката, е недопустимо
заобикаляне на исковата защита с мярка за защита по ЗЗДН. Предвид изложеното, съдът
приема, че искането за постановяване на мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН следва да
бъде отхвърлено.
С оглед данните по делото съдът приема, че посочената мярка съответства на нуждата
на защита на молителката.
На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, вр, чл. 16 Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка
на Районен съд - Перник дължимата за производството държавна такса в размер на 25,00
4
лв., платима по равно от всеки от тях – т.е., по 12,50 лв.
На основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН на молителката следва да бъде издадена заповед за
защита.
Предвид уважаване на молбата за постановяване на мерки за защита от домашно
насилие, право на разноски се поражда за молителката, която е направила искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв. Видно от представения
договор за правна защита и съдействие, че не е отразен начина на плащане, поради което
същият няма характера на разписка, удостоверяваща плащането на сумата в брой. Не са
представени и доказателства за плащането на сумата по банков път, съобразно
постановките, дадени в Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС, поради което съдът приема разноските за недоказани и не следва да бъдат
присъдени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ мерки за защита в полза на Ф. Й. Й., ЕГН **********, с адрес:
***********, относно осъществено домашно насилие от М. В. М., ЕГН **********, и В. М.
ИЛ., ЕГН **********, двамата с адрес: ***********, КАТО:
ЗАДЪЛЖАВА М. В. М., ЕГН **********, и В. М. ИЛ., ЕГН **********, да се
въздържат от извършване на домашно насилие спрямо Ф. Й. Й., ЕГН **********.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на молителката Ф. Й. Й., ЕГН **********,
съобразно постановените мерки, съдържаща предупреждението за последиците от
неизпълнението й по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, а именно при неизпълнение на заповедта за защита,
ответникът ще бъде задържан от полицейския орган, констатирал нарушението и ще бъдат
уведомени незабавно органите на прокуратурата.
ОТХВЪРЛЯ искането за предоставяне на мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 3
ЗЗДН в полза на Ф. Й. Й., ЕГН **********, относно осъществено на 15.09.2021 г. домашно
насилие от М. В. М., ЕГН **********, и В. М. ИЛ., ЕГН **********.
ОСЪЖДА М. В. М., ЕГН **********, с адрес: ***********, да заплати по сметка на
Районен съд – Перник глоба в размер на 400,00 лв. /четиристотин лева/, на осн. чл. 5, ал. 4
ЗЗДН.
ОСЪЖДА М. В. М., ЕГН **********, с адрес: ***********, да заплати по сметка на
Районен съд – Перник държавна такса в размер на 12,50 лв. /дванадесет лева и петдесет
стотинки/, на осн. чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
ОСЪЖДА В. М. ИЛ., ЕГН **********, с адрес: ***********, да заплати по сметка на
Районен съд – Перник глоба в размер на 200,00 лв. /двеста лева/, на осн. чл. 5, ал. 4 ЗЗДН.
ОСЪЖДА В. М. ИЛ., ЕГН **********, с адрес: ***********, да заплати по сметка на
Районен съд – Перник държавна такса в размер на 12,50 лв. /дванадесет лева и петдесет
стотинки/, на осн. чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
Препис от решението и заповедта да се връчат на полицейските управления по
настоящия адрес на страните.
РЕШЕНИЕТО и ЗАПОВЕДТА подлежат на НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ, като
решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Перник в седемдневен срок от
връчването.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5
6