Решение по дело №1203/2023 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 882
Дата: 3 октомври 2023 г. (в сила от 3 октомври 2023 г.)
Съдия: Атанаска Ангелова Атанасова
Дело: 20237040701203
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 3 юли 2023 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

   882                                    03.10.2023 година                                     гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и трета година, в публично заседание в следния състав:

                              Председател: Атанаска Атанасова

 

при секретаря Галина Драганова, като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 1203 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод жалбата на Ж.Р.Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, със съдебен адрес:***, ат. 1, представляван от пълномощника адв. М.Н. ***, против Заповед № 23-0769-000358 от 25.04.2023 г., издадена от В.Н. Скопчанов на длъжност полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас, за налагане на принудителна административна мярка- временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Оспорват се констатациите на административния орган, като се сочи, че е извършено медицинско изследване за установяване евентуалната употреба на наркотични вещества, при което е констатирано наличие на хексахидроканабинол, чиято употреба не е забранена. По същество се иска отмяна на заповедта.

В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Представя доказателства. Моли за отмяна на оспорената заповед. Претендира разноски.

Ответникът не се явява и не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не заявява становище по жалбата. Представя административната преписка и допълнителни доказателства.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Със заповедта, предмет на съдебната проверка за законосъобразност, е приложена на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП принудителна административна мярка спрямо жалбоподателя Ж.Р.Д.- временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Прилагането на мярката е обосновано с данни за управление на МПС, след употреба на наркотично вещество, установена с техническо средство.

От данните по делото е видно, че на 24.04.2023 г. в гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, на паркинга на магазин „Кауфланд“, жалбоподателят Д. е управлявал лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № А 44 27 НМ. Около 16.05 часа същият бил спрян за проверка от служител на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас. Посредством техническо средство „DREGER DRUG TEST 5000“ с фабр. № ARPK-0024 била установена употреба на наркотично вещество и срещу водача бил съставен АУАН серия АД № 485058 от 24.04.2023 г. Показанията на техническото средство били оспорени от последния, поради което му бил предоставен талон за медицинско изследване, с указание да се яви в УМБАЛ, Спешен център- Бургас до 16.50 часа. В указания час Д. посетил лечебното заведение и предоставил кръвна проба и урина за изследване.

С резолюция № 23-0769-М000145 от 03.05.2023 г., издадена от ВПД началник група в ОДМВР- Бургас, било прекратено административнонаказателното производство, образувано със съставянето на АУАН серия АД № 485058 от 24.04.2023 г., по съображения, че деянието съдържа признаците на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, за което е образувано досъдебно производство № 9-РП/2023 г. на Военна полиция- Сливен.

В хода на досъдебното производство била извършена съдебна химикотоксилогична (токсикохимична) експертиза със задача да определи съдържат ли се наркотични вещества или техни аналози в кръвната проба и урина на Д.. По делото е представено заключението на същата, според което при извършените изследвания на предоставената проба кръв са установени следните резултати:

1)                  Имуноаналитично изследване- резултат: положителен за тетрахидроканабинол/метаболити; отрицателен за метадон, кокаин, опиати, амфетамин, метаамфетамин, експази, барбитурати и бензодиазепини;

2)                  Доказателствен анализ за наличие на тетрахидроканабинол/метаболити- в предоставената за анализ кръвна проба не е доказано присъствие на карбокси-ТНС-метаболит на ТНС;

3)                  Инструментален GC-MS скринингов анализ- масспектрално в пробата кръв се идентифицира хексахидроканабинол (ННС);

При анализ на пробата урина от лицето е установено наличие на тетрахидроканабинол/метаболити.

Въз основа на горните данни експертизата дала заключение, че е установено и доказано присъствието на веществото хексахидроканабинол (ННС)- аналог на наркотичното вещество тетрахидроканабинол. В заключението експертите посочили, че идентифицираният канабиноид не е класифициран като наркотично вещество съгласно Списък 1 на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, но представлява полусинтетичен фитоканабиноид, производно на тетрахидроканабинола, има сходен химичен строеж  и предизвиква върху човешкия организъм аналогично действие на вече поставено под контрол наркотично вещество. Формирали са извод, че ННС следва да бъде категоризиран като аналог по структура и действие на веществото ТНС, включено в Списък 1 на Наредбата. Отбелязали са също, че Националният съвет по наркотични вещества в Република България на редовно заседание, проведено на 09.03.2023 г. е гласувал включване на веществото хексахидроканабинол в посочения списък, като до момента на включването му в списъка същото следва да се разглежда като аналог на наркотичното вещество тетрахидроканабинол.

При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното:

Заповедта е издадена от компетентен орган, оправомощен с т. 1.8 от Заповед № 251з-1821 от 26.04.2022 г. на директора на ОДМВР- Бургас, в предвидената от закона писмена форма. При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени нарушения на административнопроизводствени правила при издаването и́. В проведеното административно производство са изяснени всички релевантни факти. Събрани са допустимите и относими доказателства и е формиран обоснован извод за наличие на изискуемите материалноправни предпоставки.

Заповедта е надлежно мотивирана от административния орган. Налагането на принудителната мярка е основано на констатациите при извършената от служители на МВР проверка, съдържащи се в както в съобразителната част на заповедта, така и в останалите документи, налични в преписката по издаването и́, в т.ч. докладна записка от мл.автоконтрольор Хубен Карамфилов, съставена на 24.04.2023 г., и АУАН серия АД № 485058 от 24.04.2023 г.

Материалноправните предпоставки за налагане на принудителните административни мерки са изчерпателно посочени в нормата на чл. 171 от ЗДвП. В конкретния случай е прието от административния орган, че е налице хипотезата на чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП. Според цитираната норма, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка- временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство: 1) с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух; или 2) след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и 3) при отказ да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване- до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от осемнадесет месеца. Според настоящия съдебен състав в случая е налице третата от горните хипотези.

С нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е въведена забрана за управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. В ЗДвП не е дадена легална дефиниция за аналог и съдържанието му следва да се определи съобразно дефиницията на § 1, т. 17 от ДР на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП)- всяко вещество, което не е включено в списъците по чл. 3, ал. 2, но има сходен химически строеж с някое наркотично вещество и предизвиква аналогично действие върху човешкия организъм. Както се посочи по-горе в изложението, веществото хексахидроканабинол (ННС) не е класифицирано като наркотично вещество съгласно Списък 1 на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, но е производно на тетрахидроканабинола. Видно от приложеното заключение на съдебна химикотоксикологична експертиза, същото има сходен химичен строеж (ред и начин на свързване на отделните атоми и атомни групи; структурни елементи- основни функционални групи и заместители; размер на молекулата и стерични/пространствени характеристики) и предизвиква аналогично действие върху човешкия организъм (специфичен фармакологичен ефект върху централната нервна система, посредством рецепторен механизъм на взаимодействието с канабиноидните рецептори в главния мозък на човека, както и с неспецифично общотоксично действие) на вече поставеното под контрол наркотично вещество тетрахидроканабинол. Следователно, налице са установените в чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП материалноправни предпоставки за налагане на принудителната административна мярка.

Наложената принудителна административна мярка е с преустановителен и превантивен характер. Тя е наложена с цел да се въздейства предупредително към нарушителя и да не се допуска управление на МПС след употреба на вещества, които влияят на състоянието, възприятията и реакциите на последния, поради което съдът приема, че тя напълно съответства на целта на закона. Не се установяват основания за отмяна на заповедта за прилагането и́, поради което оспорването следва да се отхвърли, като неоснователно.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.Р.Д. с ЕГН ********** против Заповед № 23-0769-000358 от 25.04.2023 г., издадена от В.Н. Скопчанов на длъжност полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас, за налагане на принудителна административна мярка- временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Решението е окончателно.

 

СЪДИЯ: