Решение по дело №191/2019 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 183
Дата: 10 декември 2021 г.
Съдия: Мирослав Вълков Вълков
Дело: 20197130700191
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 16 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

                                         Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                   №……

 

                                                 гр. Ловеч, 10.12.2021 г.

 

                                                 В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ

 

при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа докладваното от съдия Вълков  адм. дело № 191/2019 г., за да се  произнесе, съобрази следното:

         Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)

Образувано е по жалба от Община Тетевен, БУЛСТАТ *********,  представлявана от Кмета М.Ц.Б.– Н. срещу Ревизионен акт (РА) № Р-04001118003363-091-001/20.12.2018 г., издаден от Й.Д.– Началник Сектор-възложил ревизията и С.Г.– Гл.инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП Велико Търново, потвърден като законосъобразен с Решение № 36/25.03.2019 г. на изпълняващ длъжността Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП).

Жалбоподателят иска оспореният РА да бъде изцяло отменен като нищожен или при условията на евентуалност като незаконосъобразен, издаден в противоречие с материалния и процесуален закон.

По отношение на възражението за нищожност са изложени доводи, че РА е постановен при съществено нарушение на процесуалните правила, включително при нарушаване на основни принципи на ДОПК – на обективност, самостоятелност и независимост, гарантиращи законосъобразност на производствата, провеждани от органите по приходите за установяване на задължения за данъци и осигуровки. При издаване на РА органите по приходите са се позовали на доказателства – становища на по-горестоящи органи от администрацията на НАП, които не са компетентни да проведат процесното ревизионно производство. Според жалбоподателя тези становища не са доказателства по смисъла на ДОПК, а представляват указания до ревизиращия екип как да разреши конкретния предмет на ревизионното производство. В този смисъл оспореният РА не материализира действителната воля на издателите му, а отразява становищата на Дирекция ОДОП при ТД на НАП Велико Търново и ЦУ на НАП по прилагането на § 15г от преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) по отношение на процесните доставки, по които Община Тетевен е упражнила право на данъчен кредит. В жалбата е посочено, че е налице превратно упражняване на власт, в резултат на което на Община Тетевен е отнето законно право да упражни правото си на данъчен кредит по процесните доставки, което към датата на издаване на обявения за нищожен АУЗД и РА е преклудирано. Отбелязано е, че към датата на издаване на АПВ – 21.12.2016 г. и към датата на издаване на АУЗ № П-04001117034381-135-002/28.02.2017 г., с който възстановения с АПВ от 21.12.2016 г. е установен за дължим и е поискано възстановяването му, всички срокове за упражняване на правото на възстановяване на данъчен кредит по отношение на процесните доставки са изтекли – и сроковете по чл. 72, ал.1 от ЗДДС и тези по § 3 от ПЗР на ЗДДС във връзка с § 15 г. от ПЗР на ЗДДС. В жалбата е посочено, че се касае за специфични доставки, по които Община Тетевен е получател, по които плащането е осигурено със средства от европейските структурни и кохезионни фондове и по-конкретно със средства по Оперативна програма Околна среда 2007-2013 г. За тези доставки до влизане в сила на измененията в ЗДДС – ДВ бр. 41/2015 г. – 09.06.2015 г. общините не са имали право на възстановяване на ДДС, тъй като плащанията на този данък е извършвано със средства от европейските фондове, а тези доставки, извършени по повод дейността на общините като собственици на ВиК инфраструктура, изградена като проекти, финансирани със средства от Приоритетна ос 1 на ОПОС не са третирани като доставки, за които общините имат право на данъчен кредит. С приемането на § 3 и § 15г от ПЗР на ЗДДС е уредена процедурата, по която общините могат да упражнят право на данъчен кредит за тези доставки, като в §3 са предвидени конкретни срокове за подаване на декларарии.

Отделно от това в жалбата е отразено, че в хода на производството по издаване на АПВ, органите по приходите са дали становище, че не са налице пречки за възстановяване на процесния ДДС и са указали на Община Тетевен реда, по който следва да се упражни правото на общината на данъчен кредит за тези доставки, но впоследствие, поради получени указания от по-горестоящи органи, това становище е променено, като е наложено ново тълкуване на закона, което е довело по същество до невъзможност Община Тетевен да упражни законните си права.

По отношение на възражението за материална незаконосъобразност на РА в жалбата е посочено, че обжалвания РА е постановен в противоречие с разпоредбите на § 15г, ал.1 от ПЗР на ЗДДС, вр. с § 3, т.2 от Закона за допълнение на ЗДДС(ЗДЗДДС), обн. ДВ бр. 41 от 05.06.2015 г., в сила от 09.06.2015 г. Жалбоподателят счита, че разпоредбата на § 15г. от ПЗР на ЗДДС трябва да се прилага в действащата редакция, съгласно която не е предвидено изрично, че за доставки, спрямо които към датата на влизане в сила на закона не са изтекли сроковете по чл. 72, ал.1 от ЗДДС, общините следва да поискат възстановяване на съответния ДДС по общия ред. Такъв текст в действащата разпоредба на § 15г от ПЗР на ЗДДС няма. До влизане в сила на този параграф общините не са имали право да упражняват право на приспадане на данъчен кредит за тези доставки по общия ред. Освен това в жалбата е отразено, че органите по приходите при прилагане на § 15г от ПЗР на ЗДДС не са взели предвид разпоредбата на §3, ал.1, т.2 от ПЗР на ЗДЗДДС, а законосъобразното прилагане на закона изисква тези две разпоредби да се прилагат в съвкупност. Според жалбоподателя разпоредбата на §3, ал.1, т.2 от ПЗР на ЗДЗДДС не съдържа изрична препратка за приложимост на общия ред за упражняване на право на данъчен кредит от общините за доставките, спрямо които сроковете по чл. 72, ал.1 от ЗДДС не са изтекли към датата на влизане в сила на закона. В жалбата се твърди, че всички фактури, по които Община Тетевен е упражнила правото си на приспадане на данъчен кредит са издадени след 01.12.2013 г. Доставките по тези фактури се отнасят за услуги за изграждане на ВиК системи и съоръжения в изпълнение на водни проекти, включително по Приоритетна ос 1 на Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.” и срока, до изтичане на който Община Тетевен е могла да поиска възстановяване на ДДС е до 31.07.2016 г., а не както са приели ревизиращите от екипа – до изтичането на 12 месечни периода от периода, в който е възникнало правото на данъчен кредит по всяка от доставките.

Жалбоподателят е посочил още, че не споделя мотивите на ревизиращия екип, че Община Тетевен няма право на данъчен кредит за процесните доставки по реда на § 15г, ал.1 от ПЗР на ЗДДС, поради това, че в ЗДДС не е предвидена възможност за корекция на подадена декларация опис, вследствие на неотразени документи и в този случай е неприложим реда по чл. 126 от ЗДДС, тъй като тази разпоредба се отнася за допуснати грешки в подадени справки-декларации по чл. 125, ал.1 от ЗДДС. В тази връзка жалбоподателят е анализирал обстойно разпоредбата на чл. 126 от ЗДДС и е стигнал до извод, че въпреки, че в разпоредбата на § 15, ал.1 от ПЗР на ЗДДС не е предвидено изрично приложението на чл. 126 от ЗДДС, то по аналогия и на общо основание за производството по деклариране и възстановяване на ДДС в този случай следва да е приложим реда за корекции в подадени декларации, предвиден в чл. 126 от ЗДДС. Обратната логика и строго стеснителното тълкуване на закона необосновано би лишило ДЗЛ от правото им на данъчен кредит в случаите, когато се касае за пропуск от отразяване на документи или допуснати грешки при декларирането.

Община Тетевен е отправила запитване до ТД на НАП Велико Търново, с което е поискала да й бъде разрешено да коригира подадената декларация опис с вх. № 115421600000003/15.07.2016 г., поради това, че желае да се възползва от правото си да ползва данъчен кредит по още 11 бр. фактури с общ размер на данъчните основи 1 230 827,55 лв. и ДДС в размер на 246 165,51 лв., които са декларирани в съответните СД по ДДС за съответните данъчни периоди, без да е използвано правото на данъчен кредит. Органите на ТД на НАП В. Търново са отговори на запитването със съобщение изх. № 2623/20.12.2016 г., че няма основание за недопустимост на предлаганото коригиране на подадената декларация-опис по §3, т.2 от ПЗР на ЗДЗДДС с указания, че такава декларация следва да бъде подадена в 14-дневен срок от получаване на съобщението. Съобщението е получено на датата на издаването му по електронен път. На същата дата от Община Тетевен е подадена коригираща декларация-опис с вх. № 115421606431244/20.12.2016 г. на ТД на НАП В.Търново, с която е направено искане за приспадане на данъчен кредит по доставки във връзка с посочения проект в размер общо на 284 633,19 лв. по общо 23 бр. фактури, вкл. 12-те, които са били посочени в първоначалната декларация. Издаден е АПВ, с който на Община Тетевен е възстановен ДДС в размер на 284 633,19 лв. Впоследствие с издадения АУЗ от Община Тетевен е изискано възстановяване само на част от тази сума – 246 165,51 лв.(ДДС само по 11 бр. допълнително включени фактури), а с обжалвания РА е установено за внасяне ДДС в пълния размер от 284 633,19 лв.

По изложените съображения жалбоподателят счита, че с обжалвания РА неоснователно е ангажирана отговорността на Община Тетевен за установените задължения за ДДС, поради което моли да бъде прогласена нищожността на РА, а при условията на евентуалност да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира присъждане на направените разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощник поддържа жалбата и претендира присъждане на направените разноски. Представил е писмени бележки по същество на правния спор.

Ответникът по делото – Директорът на Дирекция ОДОП гр. Велико Търново при ЦУ на НАП в съдебно заседание чрез пълномощник оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна и недоказана, поради което моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представил е писмени бележки по същество на спора.

Настоящият съдебен състав намира жалбата за процесуално допустима като подадена  в законоустановения срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от надлежно легитимирана страна  и след като оспорения РА е бил обжалван по административен ред пред Директора на Дирекция ОДОП гр. Велико Търново, който с Решение № 36/25.03.2019 г. го е потвърдил. Разгледана по същество е основателна.

От доказателствата по делото се установява, че със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-04001118003363-020-001/12.06.2018 г.  Х.И.Б.на длъжност Главен инспектор по приходите в качеството си на заместник на Й.И.Д.на длъжност Началник на сектор е възложила извършване на ревизия на Община Тетевен за определяне на задълженията по ЗДДС за данъчните периоди от 01.11.2014 г. до 31.01.2015 г. и за периода от 01.04.2015 г. до 31.07.2015 г. Със заповедта са определени лицата, които да извършат ревизията, както и срока за това – три месеца от връчване на ЗВР. Тази заповед е връчена по реда на чл. 29, ал.4 от ДОПК на 18.06.2018 г. на електронния адрес на Община Тетевен. На основание чл. 114, ал.1 от ДОПК определеният 3-месечен срок за извършване на ревизията започва да тече от тази дата.

На основание чл. 112, ал.2, т.1, чл. 113, ал.3 и чл. 114, ал.2 от ДОПК със Заповед за изменение на ЗВР № Р-04001118003363-020-002/18.09.2018 г. срока за извършване на ревизията е бил продължен до 18.10.2018 г. Тази ЗВР е връчена по реда на чл. 29, ал.4 от ДОПК на 20.09.2018 г. на електронния адрес на Община Тетевен.

 На основание чл. 112, ал.2, т.1, чл. 113, ал.3 и чл. 114, ал.2 от ДОПК със Заповед за изменение на ЗВР № Р-04001118003363-020-003/16.10.2018 г. срока за извършване на ревизията е бил продължен до 18.11.2018 г. Заповедта е връчена по реда на чл. 29, ал.4 от ДОПК на 23.10.2018 г. на електронния адрес на Община Тетевен.

На основание чл. 112, ал.2, т.1 и чл. 113, ал.3 от ДОПК със Заповед за изменение на ЗВР № Р-04001118003363-020-004/29.10.2018 г. е постановено ревизията да обхване и ДДС при сделки в страната – данък за възстановяване по „Декларация-опис ОП „Околна среда“. Заповедта е връчена на 29.10.2018 г. на електронния адрес на Община Тетевен.

Заповедите са издадени от Й.И.Д.на длъжност Началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Велико Търново, която е била оправомощена за това на основание чл. 11, ал.3 във връзка с чл. 11, ал.1 от Закона за Националната агенция за приходите и чл. 112, ал.2, т.1 от ДОПК със Заповед № 6/03.01.2017 г. на Директора на ТД на НАП В.Търново, която е приложена към делото.

Съставен е ревизионен доклад (РД)Р-04001118003363-092-001/26.11.2018, връчен по електронен път на 28.11.2018г. на Община Тетевен. Доклада е изготвен от С.Г.Г.– Главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и К.Т.Х.– Главен инспектор по приходите. Те са констатирали, че Община Тетевен е бюджетно предприятие, регистрирано по Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). Тя е регистрирана по реда на ДОПК в ТД на НАП Велико Търново, офис Ловеч с ЕИК по БУЛСТАТ *********, считано от 15.10.1993 г. Осъществява дейността си в собствени недвижими имоти, сгради, гори и пасища. Първоначално е регистрирана по ЗДДС, считано от 16.11.2004 г. с идентификационен номер по смисъла на чл. 94, ал.2 от ЗДДС BG *********. Няма данни за извършени промени в  регистрацията по ЗДДС. Финансирането на Община Тетевен за ревизирания период е с бюджетно финансиране, собствени оборотни средства и получени кредити. Община Тетевен притежава собствени недвижими имоти и МПС, с които осъществява дейността си за ревизирания период.

В РД са отразени следните фактически и правни изводи, и основания за облагане:

За данъчен период от 01.12.2013 г. до 30.06.2016 г. са подадени от Община Тетевен декларация-опис  с вх. № 115421600000003/15.07.2016 г. с деклариран ДДС за възстановяване в размер на 38467,68 лв. и коригираща декларация с вх. № 115421606431244/20.12.2016 г. с деклариран ДДС за възстановяване в размер на 284633,19 лв. Последната сума е ефективно възстановена с Акт за прихващане или възстановяване

(АПВ) П-04001116132606-004-001/21.12.2016 г. на 23.12.2016 г. При извършена Проверка за установяване на факти и обстоятелства (ПУФО) с Акт за установяване на задължения (АУЗ) № П-04001117034381-135-002/28.02.2017 г. е установено, че ДДС, декларирано допълнително по коригиращата декларация-опис в размер на 246165,51 лв.( 284633,19 -38467,68) се явява неправомерно възстановен на Община Тетевен с АПВ П-04001116132606-004-001/21.12.2016 г., тъй като в ЗДДС не е предвидена възможност за корекция на подадена декларация-опис, вследствие на неотразени документи, както и поради факта, че не са спазени законоустановените срокове по чл. 72 от ЗДДС и по §3, ал.1, т.2 от ПЗР на ЗДДДС, като по този начин правото на данъчен кредит за тези доставки е погасено и последното не може да бъде упражнено. АУЗ е обжалван, но независимо от това има внесени и прихванати суми в размер на 188036,82 лв., както следва:

         -118 962,49 лв. на 13.06.2017 г. – прихванати с АПВ № 04001117088334-004-001/13.06.2017 г.;

         - 10 000,00 лв. – на 15.08.2017 г. – внесени от ревизираното лице;

         - 10 203,02 лв. – на 12.09.2017 г. – внесени от ревизираното лице;

         - 48 871,31 лв. – на 13.10.2017 г. -  внесени от ревизираното лице;

         В хода на ревизията е установено:

         Правото на приспадане на данъчен кредит по реда на ЗДДС възниква и се упражнява по общите правила на чл. 69 при ограниченията на чл. 70 в срока по чл. 72 и при условията на чл. 71 от Закона. На основание чл. 69, ал.1 от ЗДДС регистрираното лице има право да приспадне начисления данък за стоките или услугите, който доставчикът – регистрирано по този закон лице му е доставил или предстои да му достави, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки. В хода на ревизията не са установени обстоятелства и доказателства, които да ограничават ползването на данъчен кредит от Община Тетевен по общия ред по фактурите, включени в подадените Декларации-опис.

         Община Тетевен няма право на данъчен кредит за включените фактури в декларация-опис с  вх. № 115421606431244/20.12.2016 г. и декларация-опис с  вх. № 115421600000003/15.07.2016 г., тъй като не са спазени законоустановените срокове по чл. 72 от ЗДДС и по § 3, ал.1, т.2 от ПЗР на ЗДЗДДС, а за фактура № 3145/21.10.2015 г. и поради факта, че е упражнено право на данъчен кредит по нея по общия ред през данъчен период м. 10/2015 г. в размер на 333,33 лв.

         За данъчните периоди, които са в обхвата на ревизията по ЗДДС от 01.11.2014 г. са 31.01.2015 г. и от 01.04.2015 г. до 31.07.2015 г. не са установени различия с декларираните данни.

         За данъчния период от 01.12.2013 г. до 30.062016 г. сумата в размер на 284633,19 лв. е ефективно възстановена с АПЗ П-04001116132606-004-001/21.12.2016 г. на 23.12.2016 г. Издаден е АУЗ № П-04001117034381-135-002/28.02.2017 г. – ДДС за внасяне в размер на 246165,51 лв. Внесените и прихванати суми са в размер на 188036,82 лв. Ревизията е възложена след обявяване на АУЗ за нищожен във връзка с подадено от Община Тетевен Искане с вх. № 7209/31.05.2018 г. за възстановяване на недължимо платена сума в размер на 188036,82 лв. по АУЗ № П-04001117034381-135-002/28.02.2017 г.

         На основание на направените констатации при ревизията, в РД е отразено, че следва  да бъде отказано право на данъчен кредит общо в размер на 284633,19 лв. Тази сума е възстановена с АПВ и следва да бъде възстановена в бюджета. Внесената и прихваната сума е в размер на 188 036,82 лв., а разликата за довнасяне – 96 596,37 лв.

         Ревизионния доклад е връчен по електронен начин на Община Тетевен  на  28.11.2018 г.

         Община Тетевен е подала възражение срещу РД в законоустановения срок. С него на основание чл. 117, ал.5 от ДОПК е възразила по основание и размер срещу установените задължения с РД. Посочено е, че в хода на ревизионното производство са допуснати процесуални нарушения, които го опорочават, а по същество неправилно са установени задължения за ДДС за Община Тетевен. РД е немотивиран и основан на писма, получени от ЦУ на НАП и Дирекция ОДОП В.Търново, които не са доказателства по смисъла на ДОПК. Неправилно е приложена разпоредбата на § 15г, ал.1 от ПЗР на ЗДДС, вр. с §3, т.2 от ПЗР на ЗДДДС, което е довело и до неправилно установяване на задължения за ДДС. Становището на Община Тетевен е, че в случая е приложим реда за корекция на подадени данъчни декларации в чл. 126 от ДОПК, тъй като няма друг предвиден ред за корекции на декларациите по § 15г, ал.1 от ПЗР на ЗДДС

         Въз основа на РД е издаден обжалвания Ревизионен акт № Р-04001118003363-091-001/20.12.2018 г от Й.И.Д.на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и С.Г.Г.на длъжност инспектор по приходите-ръководител на ревизията на основание чл. 119, ал.2 от ДОПК.  С него не са приети възраженията на Община Тетевен. В хода на ревизията е установено, че за данъчен период от 01.12.2013 г. до 30.06.2016 г. Община Троян е подала декларация-опис с  вх. № 115421600000003/15.07.2016 г. с деклариран ДДС за възстановяване  в размер на 38467,68 лв. и коригираща декларация  с вх. № 115421606431244/20.12.2016 г. с деклариран ДДС за възстановяване в размер на 284633,19 лв. на основание § 15г, ал.1 от ПЗР на ЗДДС във връзка с получени доставки на стоки и услуги в изпълнение на водни проекти, включително по приоритетна ос 1 на Оперативна програма „Околна среда 2007-2013”, за които ДДС е станал изискуем през данъчни периоди след 01 декември 2013 г. съгласно § 3 от ПЗР на ЗД ЗДДС/ДВ бр. 41 от 05.06.2015 г.

         Посочени са фактурите (12 бр.), по които Община Троян е декларирала правото си на приспадане на данъчен кредит чрез включване в декларация-опис с вх. № 115421600000003/15.07.2016 г.

         Отразено е, че с подадена коригираща декларация-опис с вх. № 115421606431244/20.12.2016 г. Община Тетевен е поискала допълнително възстановяване на ДДС по 11 бр. фактури с общ размер на ДДС 246165,51 лв. Общата претендирана сума е ДДС за възстановяване в размер на 284633,19 лв.  на основание §15г, ал.1 от ПЗР на  ЗДДС. Прието е, че с разпоредбата на §2 от ЗДЗДДС(обн. ДВ, бр. 41 от 05.06.2015 г., в сила от 09.06.2015 г.) се създава § 15г от ПЗР на ЗДДС, съгласно който се дава възможност на общините, регистрирани по този закон, които не са упражнили правото си на приспадане на данъчен кредит в срока по чбл. 72 от ЗДДС за начислен след 01.01.2007 г. ДДС за получени от тях доставки на стоки и услуги за изграждане на ВИК системи и съоръжения в изпълнение на водни проекти, включително по Приоритетна ос 1 на Оперативна програма „Околна среда 2007-2013“ да упражнят право на данъчен кредит за тези доставки. За да се възползват от възможността да упражнят правото си на приспадане на данъчен кредит, общините е следвало да подадат в компетентната ТД на НАП декларация-опис/по образец приложение към ЗДЗДДС/. За получените доставки, за които данъкът е станал изискуем през данъчни периоди след първи декември 2013 г., декларацията-опис е следвало да се подаде от 1 януари 2016 г. до 31юли 2016 г., съгласно § 3, ал.1,т.2 от ПЗР на ЗДЗДДС. С разпоредбата на § 15 г. от ПЗР на ЗДДС се предвиждат нови срокове и ред за упражняване на правото на данъчен кредит, съответно за възстановяване на ДДС на общините в случаите, когато срока за упражняване на данъчен кредит по общия ред на закона за направените от общините след 1 януари 2007 г- разходи по водните проекти е изтекъл към датата на влизане в сила на ЗИДЗДДС. Режимът не обхваща получените от общините доставки на стоки и услуги за изграждане на ВиК системи и съоръжения в изпълнение на водни проекти, включително Приоритетна ос 1 на Оперативна програма „Околна среда 2007-2013“, за които законоустановения в чл. 72, ал.1 от ЗДДС срок не е изтекъл към датата на влизане в сила на ЗИДЗДДС. В този случай общините е следвало да прилагат разпоредбите на ЗДДС.

         В РА е посочено още, че този ред обхваща единствено и само доставки на стоки и услуги за изграждане на системи и съоръжения в изпълнение на водни проекти, включително по Приоритетна ос 1 на Оперативна програма „Околна среда 2007-2013“, поради което не може да се упражни право на данъчен кредит на основание § 15г от ПЗР на ЗДДС за доставки на услуги, които представляват разходи, направени във връзка с текущи ремонти на ВиК мрежата. Правото на данъчен кредит за тези доставки се упражнява по общите правила на ЗДДС. Прието е, че в декларация-опис са включени фактури, за които към датата на влизане в сила на ЗИДЗДДС – 09.06.2015 г. не е изтекъл срока по чл. 72 от ЗДДС/12 месеца/ за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по общия ред. За фактурите, издадени след датата на влизане в сила на ЗИДЗДДС – 09.06.2015 г. Община Тетевен е имала право на данъчен кредит при условие, че включи фактурите в дневник за покупки с право на данъчен кредит в срока по чл. 72 от ДОПК. Отразено е, че посочените фактури или не са включени в дневник за покупки или са включени, но без право на данъчен кредит. Част от получените доставки се отнасят за текущи ремонти и разпоредбата на § 15г от ПЗР на ЗДДС е неприложима. С оглед направените констатации за начисления данък върху добавената стойност за получените от община Тетевен доставки на стоки или услуги за изграждане на ВиК системи и съоръжения в изпълнение на водни проекти, включително по Приоритетна ос 1 на Оперативна програма „Околна среда 2007-2013“, както и за направените разходи във връзка с текущи ремонти на ВиК мрежата, посочени в декларация-опис с вх. № 115421600000003/15.07.2016 г. и коригираща декларация-опис  с вх. № 115421606431244/20.12.2016 г. е направен извод, че не е налице право на данъчен кредит, тъй като е неприложима разпоредбата на § 15г от ПЗР на ЗДДС. Установени са при ревизията следните задължения по периоди по ЗДДС:

         За данъчните периоди от 01.11.2014 г. до 31.01.2015 г. и от 01.04.2015 г. до 31.07.2015 г. не са установени различия с декларираните данни. Отразени са подадени справки-декларации с посочени резултати.

         Установени са различия с декларираните данни за ДДС при сделки в страната – данък за възстановяване по „Декларация-опис ОП „Околна среда“ за данъчен период от 01.12.2013 г. до 30.06.2016 г. За този данъчен период са подадени декларация-опис с вх. № 115421600000003/15.07.2016 г. с деклариран ДДС за възстановяване  в размер на 38467,68 лв. и коригираща декларация с вх.№115421606431244/20.12.2016 г. с деклариран ДДС за възстановяване в размер на 284633,19 лв.

         След извършената ревизия за периода от 01.12.2013 г. до 30.06.2016 г. се определя резултат по подадени декларации-опис ДДС за възстановяване/ДДС за внасяне в размер на 0,00 лв. Сумата в размер на 284633,19 лв. е ефективно възстановена с АПВ № П-04001116132606-004-001/21.12.2016 г. на 23.12.2016 г. Издаден е АУЗ № П-04001117034381-135-002/28.02.2017 г. – ДДС за внасяне в размер на 246165,51 лв. Внесени и прихванати суми по АУЗ в размер на 188036,82 лв., както следва:

         -118 962,49 лв. на 13.06.2017 г. – прихванати с АПВ № 04001117088334-004-001/13.06.2017 г.;

         - 10 000,00 лв. – на 15.08.2017 г. – внесени от ревизираното лице;

         - 10 203,02 лв. – на 12.09.2017 г. – внесени от ревизираното лице;

         - 48 871,31 лв. – на 13.10.2017 г. -  внесени от ревизираното лице;

          С Решение № 5983/09.05.2018 г. на Върховния административен съд издадения АУЗ  № П-04001117034381-135-002/28.02.2017 г. е обявен за нищожен. От Община Тетевен е подадено Искане с вх. № 7209/31.05.2018 г. за възстановяване на недължимо платена сума в размер на 188036,82 лв.

         На основание направените констатациите при ревизията е прието, че следва да бъде отказано право на данъчен кредит общо в размер на 284633,19 лв., която е била възстановена с АПВ и следва да бъде върната в бюджета. Внесена и прихваната сума - 188036,82 лв. Разлика за довнасяне – 96 596,37 лв.

         Резултата от ревизията е ДДС за внасяне в размер на  96 596,37 лв.

         РА и приложенията към него е връчен електронно на 27.12.2018 г. на Община Тетевен. Тя е подала жалба срещу него чрез ТД на НАП Велико Търново до Директора на Дирекция ОДОП Велико Търново с вх. № 763/09.01.2019 г. с искане за прогласяване на нищожността му, а при условия на евентуалност да бъде отменен като незаконосъобразен, издаден в противоречие с материалния и процесуалния закон. В жалбата са изложени подробни доводи в този смисъл.

         С Решение № 36/25.03.2019 г. изпълняващият длъжността Директор на  Дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП е потвърдил обжалвания РА № Р-04001118003363-091-001/20.12.2018 г. Той е посочил, че РА е издаден на основание чл. 119, ал.2 от ДОПК въз основа на РД. РА е изготвен в резултат на извършена ревизия на Община Тетевен, обхващаща установяване на задължения за ДДС за данъчни периоди от 01.11.2014 г. до 31.01.2015 г. и от 01.04.2015 г. до 31.07.2015 г., ДДС при сделки в страната – данък за възстановяване по Декларация-опис на получени доставки на стоки или услуги в изпълнение на водни проекти, включително по Приоритетна ос 1 на Оперативна програма „Околна среда 2007-2013“ за периода от 01.12.2013 г. до 30.06.2016 г. Ревизията е възложена съгласно чл. 112, ал.2, т.1 от ДОПК. На основание чл. 117 от ДОПК е съставен РД. В срока по чл. 117, ал.5 от ДОПК е подадено писмено възражение срещу него, което е обсъдено от органите по приходите, които са обсъдили направените възражения, като не са ги приели за основателни. С обжалвания РА на Община Тетевен е отказано право на данъчен кредит в размер на 284 633,19 лв. по фактури, включени в Декларация-опис на получени доставки на стоки или услуги в изпълнение на водни проекти, включително по Приоритетна ос 1 на Оперативна програма „Околна среда 2007-2013“ за периода от 01.12.2013 г. до 30.06.2016 г. Възражението на Община Тетевен за нищожност на РА, поради нарушение на административно производствените правила, заради липса на формирана самостоятелна воля на органите по приходите, участвали в ревизията е прието за неоснователно от Директора на Дирекция ОДОП В.Търново. Посочено е, че в хода на извършената проверка на Община Тетевен, приключила с АПВ № П-04001116132606-004-001/21.12.2016 г. е отправено писмено запитване към Дирекция ОДОП, Отдел „Данъчно-осигурителна практика“, касаещо корекцията на подадената декларация-опис, препратено по компетентност до ЦУ на НАП, по което е дадено становище на основание чл. 10, ал.1, т.10 от ЗНАП. В случая писмото на зам.изпълнителния директор на НАП съдържа становище относно начина на тълкуване от органите на НАП на § 15 г от ПЗР на ЗДДС. Обстоятелството, че ревизиращите органи по приходите са се съобразили с него при определяне на данъчните задължения на жалбоподателя не води до извод за процесуална незаконосъобразност на издадения РА, още повече за неговата нищожност. В хода на ревизията също е отправено писмено запитване относно правото на данъчен кредит по фактурите от първоначално подадената декларация. В отговора на Дирекция ОДОП е посочено, че органът по приходите разполага с оперативна самостоятелност да извърши преценка на релевантните факти и обстоятелства независимо и безпристрастно и да определи данъчните задължения при съблюдаване на принципите за обективност и законност.

         Относно възраженията по същество на спора Директорът на Дирекция ОДОП В.Търново е приел, че предмет на спор е тълкуване на разпоредбата на § 15г от ПЗР на ЗДДС и в тази връзка е счел, че ревизиращите органи са тълкували и приложили правилно закона, позовавайки се на мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на ЗДДС, с който е въведен § 15г от ПЗР на ЗДДС. Посочил е, че волята на законодателя е нормата на § 15г от ПЗР на ЗДДС да се прилага само за доставки, за които е изтекъл срока по чл. 72 от ЗДДС. По този начин с разпоредбата на § 15г от ПЗР на ЗДДС се създава един преходен режим, който въвежда нови срокове и ред за упражняване на правото на данъчен кредит, съответно за възстановяване на ДДС на общините в случаите, когато за направените от общините след 01.01.2007 г. разходи по водните проекти срока за упражняване на правото на данъчен кредит по общия ред на закона е изтекъл към датата на влизане в сила на ЗДДДС. Режимът не обхваща получените от общините доставки на стоки или услуги за изграждане на ВиК системи и съоръжения в изпълнение на водни проекти, включително по  Приоритетна ос 1 на Оперативна програма „Околна среда 2007-2013“ за които законоустановения в чл. 72, ал.1 от ЗДДС срок не е изтекъл към датата на влизане в сила на ЗДЗДДС – 09.06.2015 г. В този случай общините следва да приложат общите разпоредби на ЗДДС. Директорът на Дирекция ОДОП В.Търново е приел, че в случая към датата на влизане в сила на ЗДЗДДС за всички фактури, посочени в първоначалната и коригиращата декларация-опис по §3, ал.1 от ПЗР на ЗДЗДДС срокът по чл. 72, ал.1 от ЗДДС не е бил изтекъл. Ползването на данъчен кредит по тези фактури е следвало да стане по общия ред на закона, като Община Тетевен ги включи в дневниците си за покупки с право на данъчен кредит. Направен е извод, че за всички фактури, посочени в първоначалната и коригиращата декларация-опис, § 15г от ПЗР на ЗДДС е неприложим, тъй като законоустановения срок за ползване на данъчен кредит по тях не е бил изтекъл към 09.06.2015 г. – датата на влизане на сила на ЗДЗДДС. С оглед на това се обезсмисля спорът относно допустимостта за корекция на декларацията-опис и Директорът на Дирекция ОДОП В.Търново е отбелязал, че споделя изложените от ревизиращите органи аргументи в тази насока.

         В решението е отбелязано, че съгласно § 3, ал.1 от ПЗР на ЗДЗДДС, за да се възползват от възможността да упражнят правото си на приспадане на данъчен кредит по § 15г от ПЗР на ЗДДС, общините следва да подадат в компетентната ТД на НАП декларация-опис по образец, приложение към ЗДЗДДС. За получените доставки, за които данъкът е станал изискуем през данъчни периоди след 01.12.2013 г. и за които не е упражнено право на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право или в един от следващите 12 данъчни периода, изтекли преди датата на влизане в сила на ЗДЗДДС, декларацията-опис се подава от 01.01.1016 г. до 31.07.2016 г. съгласно § 3, ал.1, т.2 от ПЗР към ЗДЗДДС. Прието е, че неправилно жалбоподателят счита, че след като срокът по § 3, ал.1, т.2 от ПЗР на ЗДЗДДС за ползване на данъчен кредит по § 15г от ПЗР на ЗДДС за получените доставки, за които данъкът е станал изискуем през данъчни периоди след 01.12.2013 г. е до 31.07.2016 г., то и фактурите, по които може да се иска това право може да са издадени до 31.07.2016 г. Тази дата е фиксирана не за да укаже крайната дата на издаване на фактурите за получени доставки, а с оглед ефекта върху бюджета, което се разбира отново от мотивите към законопроекта – „Възстановяването на ДДС на общините за седем годишен период ще окаже ефект върху бюджетните приходи, поради което е предложено поетапно упражняване на правото на данъчен кредит в рамките на две финансови години – 2015 и 2016 г. в зависимост от периода, през който са получени доставките, за които се предоставя новия срок за упражняване на данъчен кредит.“ Направен е извод, че срокът по § 3, ал.1, т.2 от ПЗР на ЗДЗДДС не е обвързан с датите, на които данъкът за получените доставки е станал изискуем или датите на издаване на фактурите за получени доставки.

         С решението е прието още, че не могат да се споделят оплакванията на жалбоподателя, че в резултат на незаконосъобразните действия на органите по  приходите, към момента общината била лишена от всякаква правна възможност за надлежно упражняване на правото на данъчен кредит по процесните доставки, тъй като срокът по чл. 72 от ЗДДС вече е изтекъл. В тази връзка е посочено, че за 18 от 22-те фактури, включени в декларациите –описи срокът по чл. 72 от ЗДДС е бил изтекъл преди подаването на първоначалната декларация-опис на 15.07.2016 г., преди действията на органите по приходите. Освен това е отбелязано, че § 15г от ПЗР на ЗДДС е неприложим и на още едно основание за конкретно посочени 5 бр. фактури, тъй като те касаят текущи ремонти на водопроводи, видно от приложените към тях договори, приемо-предавателни протоколи, обяснителна бележка на Кмета на с. Градежница, а приложното поле на § 15г от ПЗР на ЗДДС обхваща точно определен специфичен кръг доставки и това са единствено доставки на стоки или услуги за изграждане на ВиК системи и съоръжения в изпълнение на водни проекти, поради което § 15г от ПЗР на ЗДДС не е приложим за тези фактури.

         По отношение твърденията в жалбата, че Община Тетевен е действала съобразно указанията на органите по приходите е прието, че ревизиращите органи са се съобразили с чл. 17, ал.3 от ДОПК, като не са начислили лихви върху определеното задължение на Община Тетевен.

         По тези съображения Директорът на Дирекция ОДОП В.Търново е приел, че РА в обжалваната част относно отказаното право на данъчен кредит в размер а 284 633,19 лв. по Декларация-опис на получени доставки на стоки или услуги в изпълнение на водни проекти, включително  по  Приоритетна ос 1 на Оперативна програма „Околна среда 2007-2013“ за периода от 01.12.2013 г. до 30.06.2016 г. е правилен и законосъобразен, поради което на основание чл. 155, ал.2 от ДОПК го е потвърдил като законосъобразен.

         За изясняване на делото от фактическа страна по искане на жалбоподателя е допусната съдебно икономическа експертиза (СИЕ). Назначеното вещо лице след проверка в ТД на НАП В.Търново, офис Ловеч е установило, че доставките, респективно фактурите, които са били предмет на проверка при издаване на АПВ № П-04001116132606-004-001/21.12.2016 г. са идентични с доставките, за които не е признато право на данъчен кредит на Община Тетевен с РА. Доставките, за които органите на НАП са приели, че е налице недължимо възстановен данъчен кредит на Община Тетевен съгласно АУЗ № П-04001117034381-135-002/28.02.2017 г. са идентични с доставките, за които е признато право на данъчен кредит съгласно АПВ № П-04001116132606-004-001/21.12.2016 г. Процесните доставки са получени стоки и услуги за изграждане на ВиК системи и съоръжения в изпълнение на водни проекти, включително по Приоритетна ос 1 на ОП „Околна среда 2007-2013“. Община Тетевен е спазила сроковете за деклариране на процесните доставки, посочени в §3,4 и 5 от ПЗР на ЗД на ЗДДС/ДВ бр. 41 от 05.06.2015 г./. За същите доставки е изтекъл срока по чл. 72 от ЗДДС за упражняване правото за приспадане на ДК и е налице условието за възстановяване на ДДС по § 15г. от ПЗР от ЗД на ЗДДС. За погасяване на задълженията по АУЗ № П-04001117034381-135-002/28.02.2017г. и процесния РА Община Тетевен е платила сумата от 284 633,19 лв. Размера  установените в ревизионното производство публични задължения за ДДС на Община Тетевен и посочената в диспозитива на РА сума е 284 633,19 лв. – ДДС при сделки в страната – данък завъзстановяване по Декларация-опис ОП „Околна среда“ за данъчен период от 01.12.2013 г. до 30.06.2016 г. В РА е отразено, че внесените и прихванати суми по АУЗ № П-04001117034381-135-002/28.02.2017 г.,/ обявен за нищожен с Решение № 5983/09.05.2018 т. на ВАС/ към датата на издаване на акта са 188 036,82 лв. В края на РА е отразено: Резултат от ревизията ДДС за внасяне 96596,37 лв., което всъщност е разлика за довнасяне. Към датата на изготвяне на заключението Община Тетевен няма задължения по процесния РА. Общо платената сума от нея по РА е 284 633,19 лв.Към заключението си вещото лице е приложило справка на фактурите, които са били предмет на проверка при издаване на АПВ № П-04001116132606-004-001/21.12.2016 г. във връзка с подаване на коригираща декларация –опис  вх. № вх. № 115421600000003/15.07.2016 г. , като е отбелязало, че за тези фактури не е ползван ДК в периодите на деклариране. Те са за доставки по Договор № 11/321/01682/21.12.2013 г. с ДФ „Земеделие“ по заявление за подпомагане   -проект „Изграждане на пречиствателно съоръжение за отпадни води и външни комуникации с. Глогово, Община Тетевен с първоначално определена безвъзмездна финансова помощ от ДФЗ в размер на 1 994 7683,63 лв. Вещото лице е отразило още в справката, че съгласно АПВ № П-04001116132606-004-001/21.12.2016 г. на 23.12.2016 г. от НАП на Община Тетевен е възстановена сумата от 284 663,19 лв./246165.51+38467.68 – декларирани чрез декларация-опис вх. № 115421600000003/15.07.2016 г./.

         Освен това вещото лице е приложило към заключението и още една справка – относно доставки, за които органите на НАП са приели, че е налице недължимо възстановен данъчен кредит на Община Тетевен, съгласно АУЗ № П-04001117034381-135-002/28.02.2017г. Това са същите 11 бр. фактури, посочени в първата справка на вещото лице, като е отбелязано, че са подадени с коригираща декларация-опис вх. № 115421600000003/15.07.2016 г.

         В съдебно заседание вещото лице поддържа изготвеното заключение. Заключението е прието без възражение от пълномощника на жалбоподателя. Ответникът чрез процесуалният си представител е заявил, че не възразява да се приеме заключението по допуснатата СИЕ, като е посочил, че същата не следва да бъде кредитирана. Заключението е приобщено към доказателствения материал. Съдът кредитира същото, защото го намира за професионално и обективно. Вещото лице е извършило проверка на документацията по делото и е отразило констатациите си, като е отговорило на поставените му въпроси.

         При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Обжалваният РА  е издаден от компетентен орган съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК в регламентираната  от чл. 120, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК писмена форма. Той съдържа всички изискуеми реквизити съгласно чл. 120, ал. 1, т. 1 – т. 8 от ДОПК. Посочено е името и длъжността на органите по приходите, които са го издали, номерът и датата на издаването му, данни за ревизираното лице, обхвата на ревизията, извършените действия в хода на ревизионното производство, мотивите за издаването му, разпоредителна част, в която са определени задълженията на ревизираното лице, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва и подпис на издателя му. В съответствие с чл. 120, ал. 2 от ДОПК към РА е приложен РД, който е неразделна негова част. РД и РА са издадени след изтичане на съответните срокове по чл. 117, ал. 1 от ДОПК и по чл. 119, ал. 2 от ДОПК.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на производството по издаване на обжалвания РА.

Страните не спорят по фактическата обстановка. Спорът по делото е изцяло правен и се отнася за съответствието на РА с материалния закон и конкретно за приложението на § 15г., ал.1 от ПЗР на ЗДДС във връзка с § 3, ал.1 т.2 от ПЗР на Закона за допълнение на ЗДДС във връзка с упражняването от Община Тетевен на правото на данъчен кредит.

Съгласно § 15г от ПЗР на ЗДДС(ДВ бр. 41 от 2015 г. от 05.06.2015 г., в сила от 09.06.2015 г.), общини, регистрирани по този закон, които не са упражнили правото си на приспадане на данъчен кредит в срока по чл. 72 за начислен след 1 януари 2007 г. данък върху добавената стойност за получени от тях доставки на стоки или услуги за изграждане на ВиК системи и съоръжения в изпълнение на водни проекти, включително по Приоритетна ос 1 на Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013“, могат да упражнят право на данъчен кредит за тези доставки.

Според чл. 72, ал.1 от ЗДДС, регистрирано по този закон лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в едни от следващите 12 данъчни периода. В ал.2 е регламентирано, че правото по ал.1 се упражнява, като лицето: 1.включи размера на данъчния кредит при определяне на резултата за данъчния период по ал.1 в справка-декларация по чл. 125 за същия данъчен период; 2.посочи документа по чл. 71 в дневника за покупките по чл. 124 за данъчния период по т.1.

Съгласно  § 3, ал.1 от ПЗР към Закона за допълнение на ЗДДС (ДВ, бр. 41 от 2015 г.)  Общините упражняват правото по § 15 г. от ПЗР, като подават до компетентната териториална дирекция на НАП декларация-опис по образец съгласно приложението в следните срокове:

1.от влизане в сила на този закон до 31 юли 2015 г. – за получените доставки, за които данъкът е станал изискуем през данъчни периоди от януари 2007 до ноември 2013 г. включително;

2.от януари 2016 г. до 31 юли 2016 г. – за получените доставки, за които данъкът е станал изискуем през данъчни периоди след 1 декември 2013 г.

От анализа на посочените текстове на ЗДДС може да се направи извод, че чл. 72 от ЗДДС е общата разпоредба, защото регламентира приспадане на данъчен кредит на всички регистрирани лица по ЗДДС, докато § 15г от ПЗР на ЗДДС и § 3 от ПЗР към Закона за допълнение на ЗДДС са специални разпоредби, тъй като се отнасят само до общините, които са регистрирани по ЗДДС. Освен това чл. 72 от ЗДДС се отнася до приспадане на данъчен кредит за всички получени от регистрираните по ЗДДС лица  доставки на стоки или услуги, а § 15г от ПЗР на ЗДДС и § 3 от ПЗР към Закона за допълнение на ЗДДС – само до получените доставки от общините на стоки или услуги за изграждане на ВиК системи и съоръжения в изпълнение на водни проекти, включително по Приоритетна ос 1 на Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013“.

За да може да се приложи разпоредбата на чл. 15г от ПЗР на ЗДДС и да се получи данъчен кредит е необходимото кумулативното (едновременното) наличие на следните предпоставки: 1. Искането за възстановяване на данъчен кредит да е направено от Общини, които са регистрирани по ЗДДС; 2. Тези общини да не са упражнили правото си на приспадане на данъчен кредит в срока по чл. 72 за начислен след 1 януари 2007г. данък върху добавената стойност за получени от тях доставки на стоки или услуги за изграждане на ВиК системи и съоръжения в изпълнение на водни проекти, включително по Приоритетна ос 1 на Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013“; 3. Да са подали до компетентната териториална дирекция на НАП декларация-опис по образец в следните срокове:

1.от влизане в сила на този закон до 31 юли 2015 г. – за получените доставки, за които данъкът е станал изискуем през данъчни периоди от януари 2007 до ноември 2013 г. включително;

2.от януари 2016 г. до 31 юли 2016 г. – за получените доставки, за които данъкът е станал изискуем през данъчни периоди след 1 декември 2013 г.

Съдът намира, че в случая тези предпоставки за приложението на § 15г от ПЗР на ЗДДС са били налице.

В случая искането за възстановяване на данъчен кредит е направено от Община Тетевен. Не е спорно по делото и е отразено  в изготвения  РД, който е неразделна част от РА, че Община Тетевен е регистрирана по ЗДДС, считано от 16.11.2004 г. с идентификационен номер по смисъла на чл. 94, ал.2 от ЗДДС BG *********. Няма данни за извършвани промени в регистрацията по ЗДДС. Следователно налице е първата законоустановена предпоставка за приложение на § 15 г. от ПЗР на ЗДДС.

По отношение на втората предпоставка, вещото лице по допуснатата СИЕ е установило и отразило в заключението си, че за доставките на стоки и услуги в изпълнение на водни проекти, декларирани от Община Тетевен с Декларация-опис на 15.07.2016 г. и с коригираща декларация от 20.12.2016 г. е изтекъл срока по чл. 72 от  ЗДДС за упражняване правото за приспадане на данъчен кредит, т.е. Община Тетевен не е упражнила правото си на приспадане на данъчен кредит в срока по чл. 73 за начислен след 01.01.2007 г. ДДС за получена от нея доставки на стоки или услуги за изграждане на ВиК системи и съоръжения в изпълнение на водни проекти, включително по Приоритетна ос 1 на Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013“.

Третата предпоставка също е налице според настоящия съдебен състав. В заключението на вещото лице по допуснатата СИЕ е отбелязано, че Община Тетевен е подала декларация-опис вх. № 115421600000003/15.07.2016 г. за получени доставки на стоки и услуги в изпълнение на водни проекти, включително по приоритетна ос 1 на Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013“ с деклариран ДДС за възстановяване 38467,68 лв. за периода от 01.12.2013 г. до 31.07.2016 г. Тази декларация-опис е подадена в срока, установен в § 3, ал.1, т.2 от Закона за допълнение на ЗДДС. На 20.10.2016 г. Община Тетевен е подала искане с вх. № 12185 да й бъде разрешено да коригира подадената от нея декларация –опис от 15.07.2016 г., като включи в същата фактури с право на данъчен кредит за получени доставки и услуги в изпълнение на водни проекти, включително по Приоритетна ос 1 на Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013“, за които получени доставки ДДС е станал изискуем през данъчни периоди след 01.12.2013 г., като за тези доставки е изтекъл срока по чл. 72 от ЗДДС за упражняване правото за приспадане на данъчен кредит и е налице условието за възстановяване на ДДС по § 15г от ПЗР на ЗДДС. Това искане е отправено до ТД на НАП, офис Ловеч с искане да й бъде разрешено да коригира подадената от нея Декларация-опис като включи 11 бр. фактури с право на данъчен кредит. В искането е посочено, че фактурите са отразени в месечните справки-декларации за периода м.11/2014 г., м.12/2014 г., м.01./2015 г., м.05/2015 г. и м. 07.2015 г., без да е ползвано право на приспадане на данъчен кредит по тях в размер общо на 246 165,31 лв. Органът по приходите, извършващ проверката по прихващане и възстановяване е изготвил съобщение по чл. 103, ал.1 от ДОПК до Община Тетевен за извършване на корекция на декларацията-опис по фактури с общ размер на ДДС 246 165,31 лв. Община Тетевен е направила корекцията с декларация-опис вх. № 115421606431244/20.12.2016 г. Издаден е АПВ от 21.12.2016 г. за възстановяване на ДДС в общ размер на 284 633,19 лв., в т.ч. първоначално декларирания ДДС за възстановяване в размер на 38 467,68 лв. и след подаване на коригиращата декларация-опис в размер на 246 165,31 лв. Сумата по АПВ в общ размер на 284 633,19 лв. е възстановена на Община Тетевен на 23.12.2019 г.

Настоящият съдебен състав намира, че независимо от обстоятелството, че коригиращата декларация-опис е подадена на 20.10.2016 г., това е направено след като НАП е уведомила Община Тетевен, че такава корекция може да бъде извършена. По този начин корекцията е отразена в НАП към датата на подадената първа декларация-опис от Община Тетевен. На практика това означава, че първата декларация-опис е била заличена и е останала като информация в НАП подадената коригираща декларация-опис с ДДС в размер на 284 633,19 лв., т.е. датата на подаване на декларацията е 15.07.2016 г. – в срока по § 3, ал.1, т.2 от Закона за допълнение на ЗДДС. В това отношение следва да се отбележи, че самият орган по приходите в производството по издаване на АПВ  е указал на Община Тетевен, че следва да подаде коригираща декларация и да поиска възстановяване на ДДС по реда на § 15г, ал.1 от ПЗР на ЗДДС.

При тези съображения съдът приема, че в случая са налице законоустановените предпоставки за прилагане на § 15г от ПЗР на ЗДДС. Като е приел обратното издателят на обжалвания РА е постановил незаконосъобразен акт, което налага неговата отмяна.

Съдът не споделя изложените доводи от жалбоподателят за нищожност на оспорения ревизионен акт.

При този изход на производството следва да бъде уважено искането на жалбоподателя  за присъждане на направените разноски по делото.

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът

 

   Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-04001118003363-091-001/20.12.2018 г., издаден от Й.Д.– Началник Сектор-възложил ревизията и С.Г.– Гл.инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП Велико Търново, потвърден като законосъобразен с Решение № 36/25.03.2019 г. на изпълняващ длъжността Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП).

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на Община Тетевен сумата от общо 4433,60 (четири хиляди четиристотин тридесет и три лева и шестдесет стотинки) лв., от които 4133,60 (четири хиляди сто  тридесет и три лева и шестдесет стотинки с вкл.ДДС) лв. и 300 (триста) лева депозит за вещо лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд.

Препис от него да се изпрати на страните.

 

          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: