Определение по дело №402/2018 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 526
Дата: 6 декември 2018 г.
Съдия: Константин Георгиев Моллов
Дело: 20183600500402
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 9 ноември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                 № 526

гр. Шумен, 06.12.2018 г.

 

            Шуменският окръжен съд, в закрито заседание на шести декември, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                Председател: Константин Моллов

                                                                  Членове:1. Йордан Димов

                                                                                        2. Ненка Цветанкова

 като разгледа докладваното от окръжен съдия Константин Моллов в.ч.гр.д. N 402 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производство по  реда на чл.274 и сл. от ГПК.

            Постъпила е частна жалба от “Форет” ЕООД гр. Нови пазар, представлявано от А.С.А., действащо чрез пълномощника адв. Б.З. от ШАК, против определение № 668/27.09.2018 г. по гр.д.№ 1214/2018 г. на НПРС, с което съдът е прекратил производството по делото, по иска с правно основание чл.422 вр. чл.415 ГПК за разликата над 84,30 лв. до пълния предявен размер. Жалбоподателят счита определението на районния съд за неправилно и незаконосъобразно по подробно изложени в жалбата аргументи и съображения. Предвид това моли въззивния съд да отмени атакуваното определение, в частта, с която е прекратено производството по делото.

Въззиваемата страна не е депозирала писмен отговор на частната жалба и не е изразила становище по нея.  

            Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, намира частната жалба и за ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Жалбоподателят “Форет” ЕООД гр. Нови пазар е депозирал заявление пред НПРС на 26.06.2018 г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК, срещу длъжника „Станислава 88” ЕООД, гр. Нови пазар, за парично вземане за следните суми: 18 000 лв. главница, 2 565 лв. мораторна лихва за периода 30.01.2017 г. – 26.06.2018 г., законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 26.06.2018 г. до изплащане на вземането, както и разноски по заповедното производство, от които  411,30 лв. държавна такса и 850 лв. адвокатско възнаграждение. По така депозираното заявление е образувано ч.гр.д.№ 789/2018 г. по описа на НПРС, заявлението е уважено изцяло и е издадена заповед № 441/27.06.2018 г. за посочените по-горе суми. Вземането произтича от Договор за наем на МПС от 30.06.2016 г., на основание на който е издадена фактура № 41/30.12.2016 г. касаеща наемна цена за 6 м. /от м. юли до м. декември 2016 г./ на 11 бр. МПС. На 12.07.2018 г. е депозирано възражение от длъжника, в което същият сочи, че не дължи вземането по посочената заповед за изпълнение. Възражението е подадено в срока по чл.414 ГПК и не е оттеглено /заповедта е връчена на 28.06.2018 г./. С разпореждане № 1722/19.07.2018 г. НПРС е указал на заявителя, с оглед постъпилото в срок възражение, че може да предяви установителен иск относно вземането си, на основание чл.415 ГПК, като довнесе следващата се държавна такса. На заявителя са указани и последиците по чл.415, ал.5 ГПК. Указанията са получени от  последния на 06.08.2018 г.

На 31.08.2018 г. заявителят “Форет” ЕООД гр. Нови пазар е предявил иск по реда на чл.422 във вр. с чл.415 ГПК, по който е образувано гр.д. № 1214/2018 г. на НПРС. Доказателство за предявяването на иска кредиторът е представил и по заповедното производство. Съдът констатира, че искът е предявен в срока по чл.415 ГПК. Видно от приложеното към исковата молба извлечение от банкова сметка *** „Форет” ЕООД, а и от изложеното в исковата молба на 13.07.2018 г. е постъпило плащане от длъжника „Станислава 88” ЕООД на сумата от 21 827 лв., като основание за плащане е посочено ч.гр.д.№ 789/2018 г. на НПРС. В исковата молба ищецът излага, че е получил плащане на сумата по издадената заповед, но е останала неизплатена сума в размер на 84,30 лв., явяваща се законна лихва от датата на депозиране на заявлението до извършеното плащане. Установява се от приложените по делото доказателства, че плащането е извършено след депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и след депозирането на възражение срещу издадената заповед, но преди изтичане на срока за предявяване на установителния иск по чл.422 ГПК. С определение № 668/2018 г. по гр.д.№ 12414/2018 г. НПРС е прекратил производството по делото, с мотива, че не е налице предпоставката по чл.124 ГПК, а именно ищецът няма равен интерес от иска, тъй като задължението /за разликата над 84,30лв. до заявения размер/ не съществува към момента на предявяване на иска.

         При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:  Според разпоредбата на чл.422 , ал.1 ГПК, според която искът за установяване съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,  е създадено изключение от общото правило, че искът се счита за предявен от постъпване на исковата молба в съда – чл.125 ГПК. Това законодателно разрешение е в интерес на кредитора, понеже свързва настъпването на последиците от предявяване на иска с момент, предхождащ упражненото материално право с подаване на исковата молба. Материалноправните последици се изразяват в прекъсване течението на погасителната и придобивната давност, спиране течението на давността, възникване на право на законни лихви и на добиви от вещта. Изпълнителната сила на издадената заповед по чл.410 ГПК настъпва след влизане в сила на съдебното решение по установителния иск, което се ползва със сила на пресъдено нещо. Обективните предели на силата на пресъдено нещо се разпростират относно съществуване на правото, както към момента на приключване на съдебното дирене, така и към минал момент – от деня на неговото  възникване. Ето защо, общото правило на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение и в производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, респ. чл.415, ал.1 ГПК. В това производство, както във всеки друг исков процес, съдът също е длъжен да вземе предвид всички факти, които са от значение на спорното право, включително и тези, които са настъпили след предявяване на иска - от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до приключване на съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, респ. чл.415 ГПК. В този смисъл е формирана и задължителна съдебна практика - т.9 ТР № 4 от 18.06.2014 г. ., по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и правната доктрина /ГПК. Приложен коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика. ІІ преработено издание, ИК „Труд и право” 2017, Б.П., В.Г., Г. Х.Д.М.и др., стр.1008-1009/.  

За валидното предявяване на установителния иск кредиторът не следва да обосновава правния интерес, тъй като този иск е средство за защита на признатото в заповедното производство вземане и е относимо към влизане в сила на заповедта за изпълнение /арг. от чл. 416 ГПК/, като предпоставките за предявяването му са нормативно установени.  В случая са налице специалните положителни процесуални предпоставки за допустимост на иска за съществуване на вземането по чл. 422, ал.1 ГПК, а именно наличието на издадена заповед за изпълнение;  подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта от длъжника възражение по чл.414 ГПК, спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. 

Следва да се посочи също, че не би могла да се приложи разпоредбата на чл.414а ГПК, доколкото длъжникът е подал възражение, в което е посочил, че не дължи вземането по издадената заповед за изпълнение, но не е обосновал възражението с това, че недължимостта е защото вече е платил в срока за доброволно изпълнение /изцяло или частично/. Възражението не е и оттеглено. Видно от доказателствата по делото плащането не е извършено в срока за доброволно изпълнение, а след него.  Ето защо същото следва да бъде зачетено по реда на чл.235,ал.3 ГПК, при преценка основателността на иска, а не при преценка на неговата допустимост.

Предвид изложеното съдът намира, че атакуваното определение, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на иска, следва да бъде отменено, а делото върнато на НПРС за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове.

Водим от горното, съдът 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ определение № 668/27.09.2018 г. по гр.д.№ 1214/2018 г. на НПРС, с което е прекратено производството по делото, по иск на “Форет” ЕООД гр. Нови пазар, срещу „Станислава 88” ЕООД, гр. Нови пазар, с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК, за разликата над 84,30 лв. до пълния предявен размер.

Връща делото на НПРС за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                             

 

                                                                                                         2.