Мотиви към присъда №114/22.12.2015 година по НОХД N 1632/2015г. по описа на ПОС.

Пловдивска окръжна прокуратура е обвинила подсъдимия Р.П. за извършено престъпление по чл.343 ал.З пр.1, пр.4 и пр.5 б. "Б" пр.2 вр. ал.1 б."Б" пр.2 и б."в" вр.с ал.4 вр. с чл.342 ал.1 от НК, за това че на 13.07.2014 г. на път ***, в участъка между с. К. и с. С., обл. П., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Хонда" с регистрационен номер *** е нарушил правилата за движение по пътищата:

-  чл.5 ал.З т.1 от Закона за движението по пътищата - „На водача на пътно превозно средство е забранено: да управлява пътно превозно средство под въздействието на алкохол, наркотици или други упойващи вещества";

-  чл.20 ал. 1 от Закона за движението по пътищата - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват";

-  чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата - „При избиране на скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч. - за пътно превозно средство категория „В" - 90 км/ч. извън населено място";

при което по непредпазливост е причинил смъртта на две лица - Б. В.Б. и на С.Й. И., както и средни телесни повреди на две лица - две средни телесни повреди на С.В.Д., изразяващи се в счупване на крилото на лявата хълбочна кост, довело до трайно затрудняване на движенията на долния ляв крайник и в счупване на горната челюст, довело до счупване на челюст и три средни телесни повреди на И.В.И., изразяващи се в счупване на долната челюст, довело до счупване на челюст, черепно-мозъчна травма, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота и счупване на левите голяма и малка пищялна кост, довело до трайно затрудняване на движенията на долния ляв крайник; като деянието е извършено в пияно състояние и случаят е особено тежък.

          Подсъдимият Р.П. се признава за виновен и производството по делото протича по реда на чл.371 т.2 от НПК иска налагане на минимално наказание.

          Защитникът на подсъдимия адв.Л. пледира за налагане минимално наказание лишаване от свобода и налагане на минимално наказание лишаване от правоуправление.

          Частният обвинител С.Д., чрез повереника си адв.Б. поддържа обвинението и иска налагане на наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства към минимума на предвиденото.

          Частните обвинители П.А. и Ж.А., чрез повереника адв.Е. поддържат обвинението и искат налагане на наказание при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства към максимума на предвиденото.

          Частният обвинител В.Б.-старши, чрез адв.О. поддържа обвинението и иска налагане на наказание при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства към максимума на предвиденото.

          Частният обвинител В.Б.-младши, чрез адв.К.-К. поддържа обвинението и иска налагане на наказание при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства към максимума на предвиденото.

          Прокурорът поддържа обвинението и иска налагане на подсъдимия на наказание в средата на предвиденото при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.

          Съдът след преценка на събраните по делото доказателства приема за доказана следната фактическа обстановка:

          Подсъдимият Р.П. е на 25 години, живее в гр.П., българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан. Подсъдимият притежава правоспособност за управление на моторно превозно средство категория „В” /справка т.2, л.400-402/. Наказван е многократно за нарушение на правилата за движение при управление на МПС.

На 13.07.2014 г. около обяд подс.П. *** до с.К., П. област, където се срещнал с пострадалия свидетел С.Д. /спрямо този свидетел с постановление на Окръжна прокуратура-Пловдив са отделени материали в друго наказателно производство/. Св.Д. гостувал на сестра си, която живеела в с.К.. Той и подс.П. се уговорили да отидат на летен басейн в гр.П.. Отиването до гр.П. решили да стане с лек автомобил „Хонда” с рег. № ***, който бил двуместен кабриолет. Автомобилът бил регистриран като собственост на св.Т.Х. - зет на св. Д., но реално се ползвал и стопанисвал от последния /пълномощно на л.104, т.1/. Така двамата отишли на летен басейн в гр. П., като св. Д. предоставил управлението на горепосочения лек автомобил на подс.П.. Причината за това била, че св.Д. от сутринта започнал да пие бира. По време на пребиваването им в комплекса подс.П. изпил известно количество алкохолна напитка от мента. В късният следобед на горната дата тръгнали обратно за с.К., като отново автомобилът се управлявал от подс. П.. При пристигането в с. К. двамата се обадили на пострадалата св. И.И., за да се видят. Взели св. И. от дома й и тримата отишли в заведение в селото, стопанисвано от семейството на св. Д.К.. Подс. П., св. Д. и св. И. седнали на маса отвън, като преди това всеки си поръчвал напитки. Подс. П. и св. Д. си поръчали алкохолни напитки от мента, които изпили. В заведението стояли около един час, след което решили да отидат на гости у сестрата на св. Д., но преди това да отидат да пуснат фишове за игрите на „***” в пункт в с. С.. Така около 19,00 часа потеглили за с.С. с горепосочения лек автомобил „Хонда”, управлението на който отново поел подс. П.. На пътническата седалка стоял св. Д., а поради липсата на други седалки св. И. седнала върху краката на този свидетел. Подвижният покрив на автомобила бил в сгънато положение. Подс. П. управлявал автомобила по улицата на с.К., водеща към изхода за с.С.. След излизането от с.К. на път *** в посока към с.С. той увеличил скоростта на движение до около 118 км/ч. Времето било топло, светло и сухо. Пътното платно на път *** в участъка между двете села било с асфалтова настилка в добро състояние, с две ленти за движение – към с.С. и с.К.. Подс. П. управлявал автомобила по южната лента за движение, водеща към с. С.. На ляв завой от пътя подс.П. предприел рисковано изпреварване на лек автомобил „Фолксваген Поло”, управляван от св.Р. и с пътник св.Б.. Опасното управление на подс.П. принудило св.Р. да намали скоростта. След приключване на изпреварването, подс.П. продължил движението на автомобила с висока скорост. Разминал се и с микробус, управляван от св.Д., който също възприел високата скорост на движение на хондата и рисковото управление от водача й. При наближаването на с.С. двете ленти на пътното платно били разделени с непрекъсната осова линия. След преминаването през лек ляв завой на пътя и навлизането в прав и равен участък от пътя, поради високата скорост и употребения алкохол, подс.П. загубил контрола си върху праволинейното движение на лекия автомобил, който поради това навлязъл върху десния банкет по посоката на движението си. Подс.П. направил опит да върне автомобила върху платното за движение, като рязко завил волана наляво. При връщането на платното за движение, поради рязката маневра при висока скорост и преминаването от банкетна настилка върху асфалт, подс.П. не успял да възстанови праволинейното движение на автомобила, който се завъртял наляво върху пътното платно. В този момент по северната пътна лента в посока от с.С. за с.К. и срещу лекия автомобил „Хонда” се движел лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № ***, управляван от пострадалия Б. В.Б. и с пътник пострадалата С.Й. И., която се намирала на предната пътническа седалка. При неуправляваемото си завъртане наляво, лекият автомобил ”Хонда” преминал през южната лента за движение и навлезнал косо с предната си половина в северната лента за движение. Навлизайки по този начин в северната пътна лента, хондата ударила със своята предна част предната лява част и лявата страна на фолксвагена, управляван от пострадалия Б.. От тежкия удар посочените части на фолксвагена били смазани и той бил изхвърлен надясно по посока на движението си, завъртял се, излезнал от пътното платно и се установил на място върху колелата си с предна част в крайпътната канавка. От удара хондата също била тежко деформирана в предната си част, като се завъртяла обратно по посока на движението си и се установила на място върху колелета си в северната пътна лента. При произшествието пострадалите Б. Б. и С. И. получили тежки травми и починали в купето на лекия автомобил, с който пътували. Двамата преди смъртта си съжителствали на семейни начала. Подс. П., св. Д. и св. И. след удара изпаднали на земята от отвореното купе на лекия автомобил „Хонда”, като и тримата получили различни травми, но останали живи. Движещата се след лекия автомобил „Хонда” със своя лек автомобил св.Р. непосредствено възприела настъпването на произшествието и спряла до катастрофиралите автомобили. Св.Р. и св.Б. огледали обстановката и св. Б. се обадила на тел.112 за изпращане на помощ. На местопроизшествието се върнал и св. Д., който чул трясъка от катастрофата зад своя автомобил.

На местопроизшествието пристигнали полицейски служители от РУ ”Полиция” - Р.. Пристигнали и медицински екипи, които откарали подс.П., св. Д. и св. И. ***. Разследващ полицай от РУ „Полиция” - Р. извършил оглед, след което труповете на Б. Б. и С. И. били откарани за аутопсия в ***.

В болницата в гр.П. лекар взел кръвна проба от подс.П. за установяване концентрация на алкохол в кръвта /протокол на л.58, т.1/.

Видно от назначената химическа експертиза /л.56, т.1/, концентрацията на алкохол в кръвта на подс.П. е била 1,28 на хиляда - „пияно състояние” по смисъла на чл.343 ал.3 пр.1 от НК.

Видно от назначената съдебномедицинска експертиза (л.46-51, т.1), за получените увреждания и причините за смъртта на С.Й. И., при произшествието на същата са били причинени:

- мастна емболия в белите дробове, счупване на кости на черепния свод и черепната основа, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, кръвоизлив в мозъчните стомахчета, контузия  на малкия мозък, оток на мозъка, счупване на ребра двустранно, разкъсване на черния дроб, счупване на страничните израстъци вдясно на 3, 4 и 5 поясни прешлени, кръвонасядане на меките черепни покривки;

Смъртта на С. И. е настъпила поради развилата се мастна емболия в белите дробове, както и в резултат на горепосочените тежки увреждания в черепната, гръдната и коремната кухини. Описаните увреждания добре отговарят да са получени при травма в купето на автомобил, като са в пряка причинна връзка с настъпилата смърт.

От назначената съдебномедицинска експертиза (л.150-155, т.1), за получените увреждания и причините за смъртта на Б. В.Б., при произшествието на същия са били причинени:

- гръдна травма, изразяваща се в множествено счупване на гръдната кост и ребрата, контузии и разкъсвания на белите дробове, разкъсване на аортата с излив на 500 мл. кръв в дясната гръдна половина, контузия на сърцето;

- коремна травма, изразяваща се в разкъсване на слезката и черния дроб с наличие на 200-300 мл. кръв в коремната кухина, ретроперитонеален хематом повече вдясно с ориентировъчно количество на ангажираната кръв 600-700 мл.;

- открито счупване на лявата бедрена кост;

Смъртта се дължи на съчетаната тежка гръдно-коремна травма, която е несъвместима с живота. Описаните увреждания добре отговарят да са получени при травма в купето на автомобил, като са в пряка причинна връзка с настъпилата смърт.

От заключението на назначената съдебномедицинска експертиза (л.157-158, т.1), за получените увреждания на С.В.Д., при произшествието на същия са били причинени:

- контузия на гръдния кош и корема и разкъсно-контузна рана в областта на корема;

- счупване на крилото на лявата хълбочна кост;

- счупването на горната челюст вдясно;

Счупването на крилото на лявата хълбочна кост е довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник, а счупването на горната челюст вдясно - до счупване на челюст.

От горното е видно, че на С.Д. са били причинени две средни телесни повреди по смисъла на чл.129 ал.2 от НК - счупване на челюст и трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник. Останалите увреждания представляват леки телесни повреди - несъставомерни по чл.343 от НК.

От заключението на назначената съдебномедицинска експертиза (л.163-168, т.1), за получените увреждания на И.В.И., при произшествието на същата са били причинени:

- счупване на долна челюст ;

- черепно-мозъчна травма - контузия на главата, контузия на мозъка, счупване на стените на десния горночелюстен синус с наличие на кръвоизлив в него, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и кръвоизлив в мозъчните стомахчета;

- счупване на левите малка и голяма пищялни кости;

Счупването на долната челюст е довело до счупване на челюст, черепно-мозъчната травма – до разстройство на здравето, временно опасно за живота, а счупването на левите пищялни кости - до трайно затрудняване движенията на левия долен крайник.

От горното е видно, че на И.И. са били причинени три средни телесни повреди по смисъла на чл.129 ал.2 от НК - счупване на челюст, разстройство на здравето, временно опасно за живота и трайно затрудняване движенията на левия долен крайник.

По искане на защитата на подс.П. по делото е била назначена и тройна съдебномедицинска експертиза за състоянието на подсъдимия вследствие на заболяването му от бронхиална астма. Видно от заключението на експертизата /л.226-236, т.2/, подс.П. страда от неалергична астма, по време на изготвяне на експертизата е в стабилно, добро общо състояние, в ремисия. Непосредствено преди, по време и след произшествието не е показал признаци на остър пристъп на бронхиална астма, който да доведе до нарушаване на физическите му реакции. От заключението на назначената автотехническа експертиза (л.367-391, т.2) се установява, че ударът между двата автомобила е настъпил върху северната пътна лента за движение на пътя с. К. - с.С. /насрещната лента за лекия автомобил „Хонда”/. Непосредствено преди удара скоростта на движение на лекия автомобил “Хонда” е била 118 км/ч., а на лекия автомобил „Фолксваген Голф” – 63 км/ч. Пряката причина от технически характер за произшествието е навлизането на лекия автомобил „Хонда” в насрещната му лента за движение. От значение според експерта е и употребата на алкохол от страна на водача на лекия автомобил „Хонда”, което нарушава нормалните му физиологични функции, които имат отношение към безопасното шофиране. Водачът на лекия автомобил „Фолксваген Голф” не е имал никаква възможност да избегне произшествието, дори и да е бил спрял преди настъпването на удара.

          Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана от самопризнанията на подс. Р.П., които са подкрепени от свидетелските показания на всички разпитани по досъдебното производство свидетели – С.Д., И.И., В.Р., М.Б., В.Д., Д.К., Т.Б., Т.Х., Е.Х., П.А., Ж.А., Й.Н., В.Б., подкрепени са от протокола за оглед на местопроизшествие с фотоалбум /л.5-24 от ДП/, съдебно-медицинска експретиза на труп /л.46-51 и л.150-155 от ДП/, химическа експертиза /л.56, л.61, л.66 от ДП/,  справка за съдимост и за нарушения по ЗДвП /л.82, л.87 и л.400 от ДП/, документи за собственост на МПС и техническа изправност /л.99-104 от ДП/, съдебно-медицински експертизи по писмени данни /л.157-158, л.163-168, л.227-236 от ДП/,  автотехническа експертиза /л.367-390 от ДП/. Горните събрани доказателства по един безсъмнен и непротиворечив начин описват приетата от съда за установена фактическа обстановка.

                                        ПРАВНИ ИЗВОДИ:

          Подсъдимият Р.П. е годен субект на престъплението, в което е обвинен, защото го е извършил като пълнолетен и в състояние на вменяемост.

    От ОБЕКТИВНА СТРАНА подсъдимият Р.П. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по по чл.343 ал.З пр.1, пр.4 и пр.5 б. "Б" пр.2 вр. ал.1 б."Б" пр.2 и б."в" вр.с ал.4 вр. с чл.342 ал.1 от НК, защото на 13.07.2014 г. на път ***, в участъка между с. К. и с.С., Област П., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Хонда" с регистрационен номер *** е нарушил правилата за движение по пътищата:

-  чл.5 ал.З т.1 от Закона за движението по пътищата - „На водача на пътно превозно средство е забранено: да управлява пътно превозно средство под въздействието на алкохол, наркотици или други упойващи вещества";

-  чл.20 ал. 1 от Закона за движението по пътищата - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват";

-  чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата - „При избиране на скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч. - за пътно превозно средство категория „В" - 90 км/ч. извън населено място";

при което по непредпазливост е причинил смъртта на две лица - Б. В.Б. и на С.Й. И., както и средни телесни повреди на две лица - две средни телесни повреди на С.В.Д., изразяващи се в счупване на крилото на лявата хълбочна кост, довело до трайно затрудняване на движенията на долния ляв крайник и в счупване на горната челюст, довело до счупване на челюст и три средни телесни повреди на И.В.И., изразяващи се в счупване на долната челюст, довело до счупване на челюст, черепно-мозъчна травма, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота и счупване на левите голяма и малка пищялна кост, довело до трайно затрудняване на движенията на долния ляв крайник; като деянието е извършено в пияно състояние и случаят е особено тежък.

          Налице е особено тежък случай по правилото на чл.93 т.8 от НК, защото това престъпление разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. Това е така с оглед на настъпилите вредни последици от самото деяние. В случая имаме три квалифициращи признака по чл.343 ал.3 от НК смърт на повече от едно лице, телесна повреда на повече от едно лице и пияно състояние на дееца. Към тези вредни последици, следва да се имат предвид и погълнатите от тази правна квалификация вредни последици, а именно имуществените вреди, следствие на произшествието - двете значително потрошени коли, никоя от които не е собственост на дееца. От друга страна починалите две лица, са спазвали напълно Закона за движението по пътищата, но видно от приетата авто-техническа експертиза, са нямали шанс да се спасят каквото и да са били предприели преди сблъсъка, именно поради действията на подсъдимия П.. Налице е изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. Всичко тези факти дават основание на съда да приеме че случаят е особено тежък.

          От СУБЕКТИВНА СТРАНА подс. Р.П. е извършил престъплението при форма на вината съзнавана непредпазливост. Подсъдимият е съзнавал, че нарушава ЗДвП и е употребил значително количество алкохол и се намира под неговото влияние. Съзнавал е, че управлява МПС с 28 км/ч. по-висока скорост от максимално разрешената за този вид МПС. Подсъдимият е съзнавал, че от това негово поведение могат да настъпят престъпните последици на престъпленията по транспорта, като блъсне хора или самото МПС, което управлява, но е смятал, че може да предотврати този престъпен резултат, тъй като постоянно е нарушавал нормите на ЗДвП и досега не е причинявал тежко пътно-транспортно произшествие. Тази увереност на подсъдимия е била обективно необоснована с оглед невъзможността му да си контролира нормалните физиологични функции, които имат отношение към безопасното шофиране. В резултат на което за момент подс.П., без каквато и да е видима причина, е загубил контрол над автомобила, който управлява и е настъпило процесното ПТП.

При индивидуализацията на наказанието на подс. Р.П. съдът взе предвид следните смекчаващи отговорността обстоятелства – липсата на минали осъждания и съжалението за извършеното. Признанието на вината не е смекчаващо отговорността обстоятелство, защото с това самопризнание подсъдимият в хода на досъдебното производство с нищо не е спомогнал за разкриването на престъплението и неговия извършител, така че това самопризнание в рамките на съкратеното съдебно следствие по реда на чл.371 т.2 от НПК не е самостоятелно смекчаващо отговорността обстоятелство, съобразно тълкуването на точка 7 от ТР №1/2008г. по т.д. №1/2008г. на ВКС, ОСНК.

Съдът не приема за налични по делото на следните смекчаващи отговорността обстоятелства – добри характеристични данни – млада възраст, работи, живее на съпружески начала с друго лице, недобро здравословно състояние. По отношение на характеристичните данни от рода на - работи, млада възраст, напреднала възраст и тем подобни съдът приема следното. Възрастта на дееца /млада, средна или напреднала/, неговата трудова ангажираност или липсата на такава, наличието или липсата на деца не се явява смекчаващо отговорността обстоятелство, а още по-малко няколко отделни такива обстоятелства. Това е така поради принципа за равенство на гражданите в процеса въведен в чл.11 от НПК, който не допуска права или привилегии основани на лично, обществено или имуществено състояние. Това са обстоятелства от гражданския статус на лицето и съдът не може да се позовава на тях при индивидуализацията на наказанието, като се сочи и в решение №293/27.07.2012г. по н.д. №912/2012г. на ВКС ІІІ н.о.

По отношение на възрастта като смекчаващо отговорността обстоятелство или като обстоятелство водещо до извода за добри характеристични данни съдът не вижда никаква логика в подобни разсъждения. Защо младата възраст да е смекчаващо отговорността обстоятелство, а напредналата възраст да не е? Или ако и двете са основание за смекчаване на наказанието, защо средната възраст да не е? Към това следва прибавим, че определянето на възрастта е достатъчно субективно преживяване само по-себе си. Значението на възрастта за наказателната отговорност е правно регламентирано в чл.31-32 и чл.60-65 от НК.

По отношение на трудовата ангажираност като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът също не е съгласен, че това е законосъобразен извод. По силата на чл.48 ал.1 от Конституцията на РБ гражданите имат право на труд. Това означава, че гражданите ако искат ще работя, ако не няма да работят. И от тези факти не могат да се правят положителни или отрицателни изводи за тях и да им се увеличава или намалява наказанието по НК. Трудът е право, но не и задължение на всеки български гражданин, поне според сега действащото законодателство. Ето защо от упражняването или неупражняването на едно субективно право не следва да се правят изводи, че един човек е добър, а друг не е. Същото важи и до други лични критерии, от рода богат ли е, беден ли е и какво притежава един човек.

По отношение на личния живот на гражданите, като например, сключил ли е граждански брак или не, живее ли с друго лице на съпружески начала или не, имали деца или не, колко деца има, как ги отглежда, съдът намира че същите не са смекчаващо отговорността обстоятелство. Бракът, съвместното живеене и раждането на деца не е задължение за гражданите, а въпрос на лична преценка, видно от чл.32 и чл.46 от Конституцията и не е работа на Държавата в лицето на съдилищата да се месят в личния живот на гражданите и да му дават оценки, и оценката на личния живот на гражданите да е опора за индвидуализирането на наказанията по НК.

По отношение на здравословното състояние, съдът намира че същото не е смекчаващо отговорността обстоятелство.

Ако се налага условно наказание лишаване от свобода по реда на чл.66 от НК или други подобни наказания несвързани с лишаване от свобода, то здравословното състояние на дееца няма абсолютно никакво значение за определяне на размера на наказанието, защото последния бидейки на свобода ще се лекува и ще води начин на живот както намери за добре. Условното осъждане с нищо не го ограничава в тази насока. 

Ако се налага ефективно наказание лишаване от свобода, то принципно здравословното състояние също не би трябвало да има значение за индивидуализиране на наказанието. Това е така защото на лишените от свобода българския закон им осигурява безплатно лечение с права, на здравно осигурени лица, това е видно от глава десета на ЗИНЗС, където е уредено лечението, профилактиката и снабдяването с лекарства на лишените от свобода. По правилото на чл.128 ал.2 от ЗИНЗС и чл.40 ал.3 т.6 от ЗЗО здравните вноски за лишените от свобода се плащат от държавния бюджет. Същите дори да са били здравно неосигурени автоматично придобиват всички права на здравно осигурени лица. Тоест осигурява им се лечение същото като на огромната част от българското общество. Ето защо при равно медицинско обслужване няма нужда от допълнителни привилегии за болните осъдени. Същите ако се нуждаят от лечение ще се лекуват по реда и начина, по който се лекуват обикновените здравно осигурени български граждани. И това не е всичко. Дълбоката хуманност и грижа за здравето на болните лишени от свобода прозира в множество наказателно правни норми. Изпълнението на наказанието може да бъде прекъснато при тежко заболяване до оздравяването – чл.447 т.3 от НПК. Здравословното състояние може да е основание за предсрочно освобождаване или дори помилване – чл.70-74 от НПК. Поради което е незаконосъобразно предварителното бонифициране на подсъдимите по критерий здравословно състояние.

По изключение влошеното здравословно състояние може да се вземе предвид при индивидуализиране на наказанието, но само ако е пряко свързано с извършеното престъпление и подбудите за това. Примерно ако подсъдимият бе карал с превишена скорост, защото превозваше болно лице спешно нуждаещо се от лечение или сам в това състояние бързаше за болницата. Но случая явно не е такъв. Въпросния ден подс.П. само се е чудел в кое заведение да се напие с алкохол и е постигнал средна степен на алкохолно опиянение, след което с цел забавление е предприел управление на МПС, за ходене на басеин, на кръчма и към тото пункт. Това поведение на подс.П. не сочи на значително влошено здравословно състояние и желание за водене на здравословен начин на живот.

Отегчаващи отговорността обстоятелства са високата концентрация на алкохол в кръвта 1,28 на хиляда, надхвърляща значително минимално изискуемата от закона концентрация от 0,5 на хиляда и твърде високата скорост на движение на автомобила управляван от подсъдимия 118 км/ч, при максимално разрешена 90 км/ч. Степента на обществена опасност на дееца е изключително висока, защото се касае до ПТП, с изключително тежък престъпен резултат, а деецът е лице с множество нарушения на ЗДвП като водач на МПС – девет наказания са му наложени с наказателни постановления и три с фиш по ЗАНН. Четири от тези наказания са за превишена скорост, какъвто е и настоящия случай. Тоест настоящото престъпление е закономерна последица на пълното незачитане от страна подсъдимия на изискванията на закона относно максималната допустима скорост при движение с автомобил в България. Това сочи дееца като лице с висока степен на обществена опасност относно престъпленията по транспорта. При тези обстоятелства съдът приема, че е налице баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и в случая следва да се определи наказание при условията на чл.54 от НК, по по-благоприятния размер на наказанието към момента на деянието - от пет до петнадесет години лишаване от свобода на основание чл.2 ал.2 от НК, ориентирано в средата на предвиденото, а именно десет години лишаване от свобода. С оглед на нормата на чл.58а ал.1 от НК това наказание се намалява с една трета и окончателното наказание е шест години и осем месеца лишаване от свобода. Съобразно правилата на чл.59 ал.1 вр. с чл.61 т.3 от ЗИНЗС това наказание следва да се изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при общ първоначален режим. 

На основание чл.343г във вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК на подсъдимият следва да се наложи и комулативното наказание лишаване от право да управлява МПС, което с оглед на високата степен на обществена опасност на деянието и дееца и съгласно нормата на чл.49 ал.1 от НК се индивидуализира към максимално възможното в случая в размер на осем години лишаване от право да се управляват МПС.

Вещественото доказателство лек автомобил „Хонда”с регистрационен номер ***, находящо се на съхранение в РУП гр. Р. следва да се върне на собственика му Т.Н.Х. ***.  Вещественото доказателство лек автомобил „Фолксваген Голф” с ДКН № ***, находящ се на съхранение в РУП гр. Р., следва да се върне на наследника на собственика му, а именно В.Б.Б. ***, ЕГН **********.

          Подс. Р.П. следва на основание чл.189 ал.3 от НПК да се осъди да плати направените разноски по досъдебното производство както следва. По сметка на ОД на МВР Пловдив следва да плати сумата от 909 лв. - разноски в досъдебното производство.

          Мотивиран така съдът се произнесе с присъдата си.

 

                                                                  Председател: