№ 143
гр. Панагюрище, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на осми юли
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Магдалена Г. Татарева Кръстева
при участието на секретаря Нонка Цв. Стоянова
като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско
дело № 20245230100489 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 327 ТЗ и 86 ЗЗД
Производството е образувано по предявени от ЕТ „Иван Ченчев“ срещу
„Ферма Овис“ ЕООД искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл.
327 ТЗ, с които се иска да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата в
размер на 1800 лева – главница представляваща цена за люцерна посочена във
фактури № **********/22.08.2019г., ведно със законната лихва от дата на
предявяване на исковата молба 26.06.2024 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата в размер на 960,78
лева - лихва за периода от 22.08.2019 г. до 25.06.2024г.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения: Сочи се, че между страните е възникнала облигационна връзка по
договор за покупко-продажба на люцерна обективиран в процесната фактура,
на стойност 1800 лева. Сочи се, че макар стоката да е предадена на ответника,
то продажната цена не е заплатена, като дължимостта на същата е настъпила
на 22.08.2019 г. – дата на данъчното събитие по фактурата. Моли се за
уважаване на предявените искови претенции. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се излага,
че исковата претенция е неоснователна. Сочи се, че капитала на дружеството
ответникът е прехвърлян няколко пъти, като както в счетоводните архивите на
дружеството, така и при деклариране от последния управител на дружеството
ответник на задълженията на дружеството процесното задължение не е
посочено. Сочи се, че след справка в НАП се установява, че ответника не е
получил процесната фактура, както и същата не е подписана от от ответника.
Моли се да се отхвърлят.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
1
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Към исковата молба е представена и приета като доказателство Фактура №
********** от 22.08.2019 г., от която се установява, че ищецът е продал на
ответника стока- люцерна на стойност 1500 лева. без ДДС или 1800 с вкл.
ДДС.
По делото е постъпило писмо от НАП ТД Пловдив, в което е посочено, че
процесната фактируа № ********** от 22.08.2019 г. с издател и доставчик ЕТ
“Иван Ченчев” е включена в подадения от ответното дружество - “Ферма
Овис” ЕООД отчетен регистър по чл. 124, ал. 1, т. 1 ЗДДС- дневник покупки за
данъчен период м.08/2019 г. като облагаема доставка.
По делото е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза, без
възражения от страните, от заключението на която се установява, че
посочената фактура е осчетоводена от счетоводството на ищеца и на
ответника, като начисления ДДС в размер на 300 лева по нея е внесен в полза
на бюджета. Сочи се, че процесната фактура е включена в дневника за покупки
за данъчен периода м. 08/2019 г. и правото на данъчен кредит е упражнено от
“Ферма Овис” ООД. Сочи се, че законната лихва върху сумата от 1800 лева,
изчислена от дата на издаване на фактурата 22.008.2019 г. до дата на подаване
на исковата молба- 26.06.2024 г. е в размер на 960,78 лева.Ценена съобразно
правилата на чл. 202 ГПК съдът изцяло кредитира заключението на вещото
лице, доколкото същото дава обоснован отговор на всички поставени по
делото въпроси, обективно е и е изготвено от компетентно вещо лице.
С оглед гореизложената фактическа обстановка, съдът от правна страна
приема следното:
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки
(юридически факти): 1. наличието на действителни правоотношения по
договор за продажба, по силата на който продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стока - люцерна и да я
предаде, а купувачът да я получи и да заплати уговорената продажна цена и 2.
продавачът да е предал стоката на купувача. Тези обстоятелства следва да
бъдат установени от ищеца-продавач.
В редица свои решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, а именно:
Решение № 46 от 27.03.2009г. по т. д. №546/2008г. на ВКС, ТК, II т. о.,
Решение № 96 от 26.11.2009г. по т. д. №380/2008г. на ВКС, ТК, I т. о., Решение
№ 42 от 19.04.2010г. по т. д. №593/2009г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 166
от 26.10.2010г. по т. д. №991/2009г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 23 от
07.02.2011г. по т. д. №588/2010г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение
№211/30.01.2012г. по т.д. №1120/2010г. на ВКС, ТК, IІ т.о., Решение
№20/25.03.2013г. по т.д. №206/2012г. на ВКС, ТК, I т.о., Решение
№114/26.07.2013г. по т.д. №255/2012г. на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 185 от
10.02.2016 г. по т. д. 2928/2014 г. на Първо т.о., ВКС и др. съставите на ВКС
приемат, че фактурата може да се приеме като доказателство за възникнало
2
договорно правоотношение по договор за продажба между страните,
доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид, стойност,
начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване.
Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника-
купувач, включването й в дневника за продажбите по ДДС и ползването на
данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и доказват
неговото съществуване/ решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. №593/2009 г. на
ВКС, II т. о./. Ето защо следва да се приеме, че доколкото по делото още с
исковата молба е приложена фактура, в която е посочена дата и място на
издаване, посочена е единична цена, глобална цена и вид на стоката, както и
начин на плащане- платежно нареждане и същата е осчетоводена от
ответника- купува и е ползван данъчен кредит по нея следва да се приеме, че
действително между страните по делото е налице правоотношение по договор
за покупко-продажба на люцерна с общо дължима цена в размер от 1800 лева.
По делото не са събраха доказателства или наведоха твърдения, че дължимата
продажна цена е заплатена.
Ето защо главния иск следва да се уважи като основателен и доказан.
По отношение на иска за мораторна лихва:
Разпоредбата на чл. 86 ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Нормата на чл. 303а, ал. 3 ТЗ урежда дата на изпадане в
забава на търговци, тогава когато между страните не е налице уговорен срок за
плащане, като е предвидено, че паричното задължение трябва да бъде
изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за
плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата за плащане
не може да се установи или когато фактурата или поканата са получени преди
получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ
деня на получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или
поканата за плащане са отпреди това. В конкретния случай следва да се
приеме, че стоката е предадена на 22.08.2019г. датата, която е отразена като
данъчно събитие, като от данните по делото не може да се направи
категоричен извод за дата на получаване на фактурата от ответника. Ето защо
следва да се приеме, че от 22.08.2019 г. е започнал да тече 14 дневният срок за
плащане, който изтича на 05.09.2019г., респ. от 06.09.2019 г. ответникът е
изпаднал в забава и именно от този момент се дължи заплащане на мораторна
лихва по см. на чл. 86 ЗЗД, която за периода от 06.09.2019 г. до 25.06.2024 г. е в
размер на 952,59 лева, за която сума следва да бъде уважен акцесорният иск,
като се отхвърли над уважения размер до претендирания от 960,78 лева и за
периода от 22.08.2019 г. до 05.06.2019г.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски в
размер на 986,44 лв., от който 110,44 лв. заплатена ДТ, 300 лв. – депозит за
вещо лице и 576 лв. адвокатско възнаграждение за един адвокат, доколкото
3
същите са своевременно поискани, като са представени доказателства, че са
реално сторени- договор за правна защита и съдействие от 26.06.2024 г. – л. 47
от делото.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 327 ТЗ, „Ферма Овис“ ЕООД ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление: гр. Брезово, общ. Пловдив,
ул. „***“ № 20 да заплати на ЕТ “Иван Ченчев” ЕИК:********* със
седалище и адрес на управление: гр. Стрелча, ул. „***“ № 5 сумата в размер
на 1800 лв. представляваща незаплатена продажна цена по договор за
покупко-продажба на люцерна, за което е издадена фактура № 00000002490 от
22.08.2019 г., ведно със законната лихва от 26.06.2024 г. до окончателното
изплащане на същата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 86 ЗЗД, „Ферма Овис“ ЕООД ЕИК:
201796144 да заплати на ЕТ “Иван Ченчев” ЕИК:********* сума в размер
на 952,59 лева - представляваща лихва за забава за периода от дата забавата-
06.09.2019 г. до дата на подаване на исковата молба - 25.06.2024 г., като
ОТХВЪЛЯ иска за лихва над уважения размер от 952,59 лева до
претендирания размер от 960,78 лева и за периода от 22.08.2019 г. до
05.06.2019г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Ферма Овис“ ЕООД ЕИК:
201796144 да заплати на ЕТ “Иван Ченчев” ЕИК:********* сумата в размер
на 986,44 лв. - разноски направени пред настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд – Пазарджик с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
4