Р Е Ш
Е Н И Е
№ 388 19.10.2022
год. гр. Стара
Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски административен съд, шести
състав на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в открито съдебно заседание, в състав
Председател: Михаил Русев
секретар Зорница Делчева като разгледа
докладваното от съдията Михаил Русев адм. дело № 600 по
описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с § 2 от
ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба на „Пами Топалови“ЕООД със седалище
и адрес на управление ***, ***, представлявано от управителя М.И.Т. против
Ревизионен акт №Р-16002420007759-091-001 от 28.06.2021 год., издаден от Н. Ж. К.
на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и С.Д.Й. на длъжност главен
инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение №476/03.09.2021
год. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ –
Пловдив, с който на „Пами Топалови“ООД са установени задължения общо в размер
на 255 477.50 лв., от които главница в размер на 178 923.30 лв. и лихви за
просрочие, изчислени към 28.06.2021 год. в размер на 62 322.01 лв.,
представляващи данъчно задължение по ЗДДС и допълнително установен корпоративен
данък за 2014 год., 2015 год., 2016 год., 2017 год. и 2019 год. в размер на 10 489.37 лв. и
прилежащи лихви в размер на 3 742.82 лв.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
оспорения ревизионен акт, по съображения за издаването му в нарушение и при
неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят оспорва като
неправилен, необоснован и незаконосъобразен направения в ревизионния акт /РА/ и
в потвърждаващото го решение на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив извод,
че са налице предпоставките на закона за ангажиране на отговорността на „Пами
Топалови“ЕООД за задължения за данък върху добавената стойност на посоченото в
РА основание. Твърди, че изводите на приходната администрация за допълнително
начисляване на задължения за ДДС са направени въз основа на копирана информация
от програмен продукт „Детелина“, който е бил използван от жалбоподателят, но
тази информация не е събрана по надлежен ред. Протоколът за обезпечаване на
доказателствата не е електронно подписан, а последваща обработка на свалената
информация е извършена не със същия програмен продукт, а с използвана от
ревизиращите програма, при чието използване могат да бъдат променяни
извлечените данни. Програмата „Детелина“ представлява търговско-складова
програма и не може да се гарантира степен на достоверност на въведената в него
информация, противопоставима на редовно водената счетоводна отчетност. Тази
програма не представлява програма, обработваща данни за целите на счетоводната
отчетност на задълженото лице, а единствено такава, целяща улесняване и по-добра
вътрешна организация на търговската му дейност. При липсата на доказателства за
получени плащания за конкретно извършени продажби, изводът за укрити приходи от
неотчетени продажби не трябва да се приема за обоснован. За да се направи този
извод следва да се анализира цялата дейност на задълженото лице – насрещни
проверки на доставчици, инвентаризации на стоки, начин на заприходяване и
изписване на стоките и прочие обстоятелства, какъвто налази не е извършен в
хода на проверката.
По тези изложени доводи са изложени подробни съображения
за неоснователността на издаденият ревизионен акт, потвърден с решението на
Директора Дирекция „ОДОП“ Пловдив и е направено искане за отмяна му изцяло като
неправилен и незаконосъобразен. В представеното становище по делото са изложени
подробни съображения на по така наведените оплаквания, като са взети в предвид
и резултати от допуснатата и назначена съдебно компютърно-техническа експертиза
и разпитаните свидетели.
Ответникът - Директор на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, чрез процесуалния си представител по
делото, в съдебно заседание, чрез процесуалният си представител юриск. К. - Д. оспорва
жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваният ревизионен
акт №Р-16002420007759-091-001/28.06.2021 год., е правилен и законосъобразен по
съображенията, изложени в Решение №476/03.09.2021 год. на Директора на Дирекция
„ОДОП“ – Пловдив. Представя подробна писмена защита с изложени доводи по
съществото на спора.
Окръжна прокуратура Стара Загора, редовно призована, чрез
прокурор Тенева изразява становище за основателност на жалбата
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по
административно-правния спор:
Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №Р-16002420007759-020-001
от 11.12.2020 год., издадена от Н. Ж. К. на длъжност Началник сектор /л. 440 по
делото/, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия
на „Пами Топалови“ЕООД – ***, установяване на отговорността му за задължения за
данък върху добавената стойност за периодите 01.01.2019 год. - 30.06.2020 год. и
01.12.2014 год. – 31.12.2017 год. и корпоративен данък за периодите 01.01.2019
год. - 31.12.2019 год. и 01.12.2014 год. – 31.12.2017 год.. Извършването на
ревизията е възложено на С.Д.Й. - главен инспектор по приходите /ръководител на
ревизията/ и М.В.Г. – главен инспектор по приходите. Определено е ревизията да
бъде извършена в срок от три месеца от връчване на ЗВР. Заповед за възлагане на
ревизия №Р-16002420007759-020-001 от 11.12.2020 год. е връчена по електронен
път на „Пами Топалови“ЕООД на 14.12.2020 год. /лист 445 от делото/. На 12.03.2021
год. е издадена Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия №Р-16002420007759-020-002/12.03.2021
год. /лист 430 от делото/, с която на основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3
и чл.114, ал.2 от ДОПК е определено, че ревизията следва да завърши до 14.04.2021
год., която заповед е връчена по електронен път на 16.03.2021 год. /лист 435 от
делото/. На 13.04.2021 год. е издадена нова Заповед за изменение на Заповед за
възлагане на ревизия №Р-16002420007759-020-003/13.04.2021 год. /лист 423 от
делото/, с която на основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114, ал.2 от ДОПК е определено, че ревизията следва да завърши до 14.05.2021 год., която
заповед е връчена по електронен път на 31.05.2021 год. /лист 425 от делото/.
Заповедта за възлагане на ревизия и заповедите за
изменение на ЗВР са издадени в електронен вид и подписани с квалифициран
електронен подпис на Н. Ж. К. в посоченото му длъжностно качество - Началник
сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив. По делото заповедите са представени
на електронен носител /диск/, от които се установява валидността на този
електронен подпис, в периода на подписването на заповедите.
Въз основа на извършената ревизия и на основание чл.117,
ал. 1 от ДОПК, от определения със ЗВР ревизиращ екип - С.Д.Й. - главен
инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и М.В.Г. – старши инспектор
по приходите, е съставен Ревизионен доклад /РД/ №Р-16002420007759-092-001 от 28.05.2021
год., с който по отношение на ревизираното лице „Пами Топалови“ЕООД се предлага
на основание чл.122, ал.1 от ДОПК да бъдат установени задължения - отговорност
за данък върху добавената стойност на „Пами Топалови“ЕООД за ревизирания период
, при общ размер на задълженията 241 423.31 лв.,
от които 178 923.30 лв. главница и 62 322.01 лв. лихви, както и за допълнително
установени задължения по ЗКПО за корпоративен данък за календарните 2014 год.,
2015 год., 2016 год., 2017 год., 2019 год. в размер на 10 489.37 лв. и
прилежащи лихви в размер на 3 742.82 лв. Срещу така съставеният ревизионен
доклад не са депозирани писмени възражения от жалбоподателят. Издаден е
ревизионен акт, в който размера на публичните задължения, като главници е същия
/лист 67-78 от делото/. Ревизионният акт е подписан от Н. Ж. К. в качеството му
на Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив и от С.Д.Й. в качеството
му на ръководител ревизия. Ревизионният акт е връчен по електронен път на 29.06.2021
год. /лист 80 от делото/. Срещу ревизионният акт е подадена жалба на вх.№12127/06.07.2021
год. по описа на ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора и вх.№20-31-48/16.07.2021
год. по описа на Дирекция ОДОП Пловдив, от „Пами Топалови“ЕООД срещу определените
задължения /лист 64-66 от делото/. По повод на жалбата е постановено и решение
№476 от 03.09.2021 год. на Директора на Д“ОДОП“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП /лист
54-59 от делото/, с което ревизионният акт е потвърден изцяло. Решението е
връчено по електронен път на 07.09.2022 год. /лист 53 от делото/.
Въз основа на събраните в хода на ревизията документи
ревизиращият екип е приел за установено по безспорен и несъмнен начин, че през
ревизираният период „Пами Топалови“ЕООД е укривал приходи, поради което и на
основание чл.122 са определени задълженията му към бюджета. В хода на ревизията
от страна на ревизираното лице са представени исканите счетоводни документи,
както и са били извършвани насрещни проверки за установяване на факти и
обстоятелства.
По делото e допусната и назначена съдебно-компютърно
техническа експертиза от заключението на която се установи следното:
По делото са представени два броя оптични носители, като
единия съдържа информация относно съставения ревизионен акт, а втория е със
свалена информация от компютрите на жалбоподателя. В диска копие има таблица от
„дневник – доставки за всички артикули. Само редовни; днес от
29.04.2020-00:00:00 до 29.04.2020-23:59:59 дата 29.04.2020 10:46:38 Фирма: Пами
Топалови-ЕООД /Централен офис/“, като останалите файлове в диска е било
невъзможно да се бъдат възпроизведени, поради специфичното им разширение.
Таблицата в диска с ревизионният акт е формирана на база изложените мотиви в
съдържанието на акта и съдържа размера на задълженията по видове и периоди и
лихвите за просрочие към тях, изчислени към 28.06.2021 год., като същата е
изготвена от служители на НАП, като от чисто техническа страна верността на
информацията, отразена в тази таблица е на служителите на НАП. Принципно
програмния продукт технически гарантира последователност, точност на записването,
проследяемост, сигурност на релациите, нормализация и достоверност на
информацията в тях. Същото не може да се каже за базата данни, тъй като достъп
до нея вещото лице не е успяло да осъществи достъп. Програмният продукт
„Детелина“ няма характер на специализиран счетоводен продукт, но има такъв на
подпомагаща складова програма. Този продукт намира приложение в малки и слабо
натоварени търговски обекти. Преди свалянето и обезпечаването на информацията
от служители на НАП, системата /компютъра/ на жалбоподателя, от който са
свалени данните, по никакви възможни технически начини не е била осигурена
срещу неоторизиран достъп от трети лице – пароли на операционната система, код
за първоначално инициализиране на хардуера, заключване на хардуера, криптиране на
твърдия диск. Програмата, която е използвана от данъчните органи за обработка и
копиране на информацията от обекта на „Пами-Топалови“ЕООД е hashdeep.exe, като
това е осъществено на преносимия компютър на експерт от отдел „Информационни
системи“ на НАП. Извършен е запис на данните чрез вътрешно инсталирано на
компютъра записващо устройство на три броя финализирани оптични носители. Върху
оптичните носители с перманентен маркер е изписан номера и датата на протокола,
имената на присъствалите на проверката лица и подписите им. Едно от копията е
за представителя на проверяваното лице и два за ОП на НАП (едно от копията се
поставя в плик и запечатва с подписите на органите по приходите и присъствалото
лице, представител на ДЗЛ). За гарантиране автентичността на информацията,
съгласно чл.40, ал.1 от ДОПК, на служебен преносим компютър (поради липса на
записващо устройство на компютър 1 и 2, и проблеми с достъпа до компютър 3) са
формирани контролни суми MD5, SHA1 и SHA256 (файл „md5sha256.txt") за
файловете подлежащи на копиране. Копираната информация представлява 12 файла. При
обработката и копирането на информацията от обекта на „Пами- Топалови“ЕООД и от
Приложение № 1 към протокол с. АА №0004248/02.07.2020 г., става ясно, че
свалените данни са от компютър, който се намира в супермаркета. Не са посочени
модел, марка, технически параметри, идентификационни данни - сериен номер на
компютъра, от който е свалена информацията от органите на НАП. В Ревизионен доклад
№ P-16002420007759-092-001/28.05.2021 год. няма описание на цялата информация
(файлове), съдържаща се на така наречения хард диск на компютъра, от който е
свалена информацията. Свалена е само част от информацията, касаеща работата с
ползвания софтуер за отчитане на продажбите. Останалите папки, които са се намирали
в паметта на компютъра не са описани. Не са налични в документите по делото
данни и информация за вида и съдържанието на останалите файлове от компютъра,
от който е обезпечена информацията. Не се съдържа информация въпросният
компютър (сървъра), от който е свалена информацията от кога функционира, момент
на последно осъществен запис преди свалянето на информацията, колко лица имат
достъп, с какви периферни устройства е свързан. По време на обезпечаването на
информацията компютърът, от който същата е свалена е изпълнявал ролята на
сървър в локалната компютърна мрежа. Сървърът се е намирал в супермаркета.
Достъпът до сървъра е без парола. С парола се влиза преди да се започне работа
с програмния продукт „Детелина лайт 5“. За ползването на сървъра не е била
необходима парола. Парола е необходима за работата с програмния продукт
„Детелина лайт 5“. Не е установено по време на обезпечаване на информацията, по
какъв начин е била осигурявана системата - компютърът, от който са свалени
данните, срещу неоторизиран достъп от трети лица. Нито в Ревизионния доклад,
нито в Ревизионния акт, при изчисляването на контролните суми и записването на
данните в оптичните носители са посочени модел, марка, технически параметри,
идентификационни данни - сериен номер на компютъра и използваните външни
носители (дискове). Не са налични в документите по делото данни и информация за
вида и съдържанието на останалите файлове от компютъра, от който е извършено
записването и обработката на данните от флаш паметта преди записа на информацията
върху DVD. Няма данни къде се намира флаш паметта, чрез която данъчните са
достъпили хард диска и на която първоначално са копирали данни от сървъра на
жалбоподателя. Не може да се извърши съпоставка между данните записани върху
трите броя финализирани оптични носителя (DVD+R) и базата данни на компютъра
(сървър), тъй като същият, при свалянето на данните от органите на НАП се е
повредил и престанал да функционира. Не е посочено в протокола за сваляне на
данните от коя до коя дата е действала свалената версия на програмата. Не е
било посочено коя точно е била първата инсталирана версия на същото устройство
и колко пъти е била обновявана с нови версии програмата. От представените по
делото документи, не става ясно органите на НАП, на кое устройство от наличните
в обекта на Жалбоподателя са присвоени наименованията PCI, РС2 и SERVER -
липсват конкретни данни, които да дадат насока към реалните компютърни
конфигурации в процесния случай. Според Приложение №1 към протокол с. АА №0004248/02.07.2020
год., използваните програмни продукти за отчитане на продажбите в обект -
супермаркет „Пами Mall“ са два, а именно: „Детелина Лайт 5“ и „Детелина Back
office“. Това реално не е така, тъй като използваният програмен продукт е
„Детелина Лайт 5“, докато „Детелина Back office“ е наименованието на базата му
данни (на „Детелина Лайт 5“). При извършената проверка в обекта, вещото лице
било уведомено, че при извършваната проверка, обработка и копиране на базата
данни от компютъра (описан от органите на НАП като SERVER), същият се е
повредил и спрял да работи, за което Управителят е бил уведомен в телефонен
разговор от служител на НАП, който освен това не му се е представил кое лице е.
В Приложение № 1 към протокол с. АА № 0004248/02.07.2020 год. въпросната
ситуация не е описана. Поради тази причина, процесният компютър е предаден за
проверка и ремонт на фирма „Венди - 101“ООД гр. Казанлък. Тоест, служителите на
НАП са копирали и обработвали данни от процесния компютър до момента, в който
той е бил технически изправен. Извършвайки процедура по обработка, копиране на
данни, формиране на контролни суми и записването им на финал избраните оптични
носител (DVD+R), никъде в документите по делото не е описано кое е лицето от
НАП, извършило въпросните действия. В предвид техническото състояние на
процесния компютър, от който са свалени базата данни на обекта, не било и не е
възможно същият да бъде изследван, което означава, че няма техническа
възможност да бъде установено дали на същия са формирани контролни суми, както
обяснявал служителя на IT отдела на НАП. При анализа на приложените по делото
оптични носители, както и при прегледа на Приложение №1 към протокол с. АА №
0004248/02.07.2020 год. не ставало ясно дали архивираните данни от база данните
са били анализирани от органите на НАП. В Приложение №1 към протокол с. АА №0004248/02.07.2020
год. никъде не е описано, че органите на НАП са достъпили и анализирали архива
на база данните, където е възможно да има информация. Освен това, органите на
НАП са копирали информация от процесния компютър до момента, в който същият е
бил технически изправен /по информация на Жалбоподателя/. Това означава, че не
може да се докаже, че копирането /свалянето/ на информация и последващото
формиране на контролните суми е пълно
и касае цялата информация. Същите са
формирани на база частично свалена информация. Механизма на копиране и
достьпване на информацията според обясненията на служителя от информационния
отдел на НАП бил следният: След извършена от вещото лице проверка в НАП и
запознаване с Приложение №1 към протокол с. АА№ 0004248/02.07.2020 год.
установил, че е констатиран невъзможен достъп до компютър №3 чрез инсталираната
му операционна система /неустановена от служителите на НАП/. Според НАП, в
денят преди достъпването на трите броя компютри в обекта на жалбоподателя,
техни служители са посетили същият, като са обезпечили и трите машини с лепенки
и са изключили т.н. от тях SERVER /компютър №3/. В деня на копирането на
информацията от компютрите на жалбоподателя, органите на НАП правят опит да включат
в работа компютър №3, но същият не „стартира" операционната си система,
което е документирано със снимка ,,img_4211.jpeg“. При което, служител на НАП /с
непосочена самоличност/ поставя в компютър №3 външна операционна система на
флаш памет/ също с липса на описание на намиращият се на нея софтуер/ и
достъпва базата данни на процесния компютър. На същият, според устните
пояснения на служителя от НАП, е създадена папка, където са копирани от
достъпената база данни, данни които според него представляват интерес за
Агенцията. След това е изтеглена програмата hashdeep.exe, при стартирането на
която се присвояват за обработка и формиране на контролни суми данните, които
се намират в създадената от служителя на НАП папка, представляващи интерес за
Агенцията. Формираните контролни суми MD5, SHA1 и SHA256 са записани в папката,
където е свалена програмата hashdeep.exe, след което цялата информация от
въпросната папка чрез поставената в компютъра на Жалбоподателя флашка с
външната операционна система се прехвърля на преносимият компютър на експерта
от „Информационни системи“ на НАП. В компютър №3 на жалбоподателя, според
обясненията на служителя от информационния отдел на НАП са генерирани контролни
суми в папката, където е свалена програмата hashdeep.exe, преди да започне
копирането на информацията от него. Информацията в компютър №3 технически не
може да бъде установено дали е идентична със свалената такава, поради описаният
в Експертизата технически проблем на процесният компютър №3. В Приложение №1
към Протокол с.АА №0004248/02.07.2020 год. обаче е посочено, че първо е
извършено копиране на флаш памет, а след това са генерирани контролните суми на
служебния преносим компютър на служителя на НАП. Единствено в компютър №3 се
съдържа базата данни, но това няма как да бъде проверено към момента, поради
техническата неизправност на същия. В другите два компютъра, които работят в
обекта на Жалбоподателя, няма база данни и съответна в тях няма как да бъдат
генерирани контролни суми. Използваният от жалбоподателят програмен продукт не
е съобразен/изготвен конкретно за дейността в този търговски обект, а принципно
софтуерно е съобразен с извършването на дейност по търговия на дребно, като
стандартни и нестандартни процеси, лесно организиране на голям брой артикули,
следене на складовите наличности, получаване на детайлни и обобщени справки,
реализиране програми за лоялност с клиентски карти, позволява обслужването на
двама клиента едновременно (запис на нулева сметка). Прилагате гъвкава ценова
политика с разнообразни отстъпки, игри, томболи, контрол работата на персонала,
разпознаване на теглови баркодове, позволява маркиране с баркод четец, работи в
мрежа, лесен е за настройка, архивира данни и се интегрира успешно с касов
апарат и фискален принтер. Според приложената документация по делото (от
производителя на програмния продукт „Детелина“ -„Елтрейд“ООД гр. София), в
таблица SALES_BON се намира информацията за извършените продажби - приключени
сметки. Според приложената документация по делото (от производителя на
програмния продукт „Детелина“ - „Елтрейд“ООД гр. София ), в таблицата
SALES_PLUES се съхранява информацията за позициите по всеки бон за извършена
продажба. Единствено фирмата проектирала и разработила Програмния продукт
„Детелина“ - „Елтрейд“ООД гр. София, може да гарантира последователността,
точността и верността на информацията в таблиците SALES_BON и SALES_PLUES.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
и обосноваността на оспорения Ревизионен акт №16002420007759-091-001 от 28.06.2021
год., на основание чл.160, ал.2 от ДОПК и чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното:
Оспорването на ревизионен акт №16002420007759-091-001
от 28.06.2021 год., потвърден с Решение №476/03.09.2021 год. на Директора на
дирекция „ОДОП“ – Пловдив, като направено в законово установения срок по
чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално
допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Ревизионното производство е
образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са
издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия.
Съгласно представената и приета като доказателство по делото Заповед №РД-09-2433/16.12.2019
год. на Директора на ТД на НАП - Пловдив, изменена със Заповед №РД-09-1021/22.07.2020
год. и Заповед №РД-09-1600/08.10.2020 год., на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и
чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди за възлагане
на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално
издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, са
определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в гр. Пловдив
и тези с изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик,
Смолян и Кърджали. В случая издателят на заповедта за възлагане на ревизия - Н.
Ж. К., с оглед на заеманата длъжност /Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на
НАП – Пловдив/, е сред органите, посочени в т.2 от Заповед №РД-09-2433/16.12.2019 год.
на Директора на ТД на НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР
и ЗИЗВР. Следователно Заповед за възлагане на ревизия №Р-16002420007759-020-001
от 11.12.2020 год. и Заповеди за изменение на ЗВР №Р-16002420007759-020-002 от 12.03.2021
год. и №Р-16002420007759-020-003 от 13.04.2021 год., са издадени от компетентен
орган в кръга на неговите правомощия, като съдържанието им отговаря на
изискванията по чл.113 от ДОПК, при подписване на заповедите с валиден към
датите на издаването им квалифициран електронен подпис на Началник сектор в
отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив – Н. Ж. К..
Представени са също така Заповеди на Директора на ТД на
НАП Пловдив от 2019 и 2020 год., с които са определени длъжностните лица, които
да изпълняват функциите на ръководители на екипи. Следователно възложената за
извършване ревизия на „Пами Топалови“ЕООД е извършена от определените със ЗВР
№Р-16002420007759-020-001 от 11.12.2021 год. органи по приходите - С.Д.Й. -
главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и М.В.Г. – главен инспектор
по приходите, които с оглед на заеманата длъжност и определянето им за
ревизиращи органи по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР, са разполагали с
необходимата материална компетентност за провеждането
на ревизията и за съставянето на Ревизионен доклад №Р-16002420007759-092-001 от
28.05.2021 год. /чл. 117, ал. 1 от ДОПК/.
Съгласно разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК,
ревизионният акт се издава от органа, възложил
ревизията /определен за това с акт на директора на компетентната териториална
дирекция - чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен
със заповедта за възлагане на ревизия - чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК/. Оспореният
Ревизионен акт №16002420007759-091-001 от 28.06.2021 год. е издаден от Н. Ж. К.
на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията на „Пами Топалови“ЕООД със
Заповед за възлагане на ревизия №Р-16002420007759-020-001 от 21.12.2020 год. и
от С.Д.Й. на длъжност главен инспектор по приходите, определен за ръководител
на ревизията със заповедта за възлагане на ревизията.
Както Заповед за възлагане на ревизия №Р-16002420007759-020-001
от 16.04.2020 год., така и РД №16002420007759-092-001/28.05.2021 год. и издаденият
въз основа на него РА №16002420007759-091-001 от 28.06.2021 год., както и
Решение №476/03.09.2021 год. са издадени чрез информационна система „Контрол“
като електронни документи, подписани с електронен подпис. Представянето на
електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис, е
допустимо по силата на чл.184, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като
самите електронни документи са представени по делото. Съгласно чл.13, ал.4 от
Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, респ.
чл.25, т.2 от Регламент (ЕС) №910/2014, квалифицираният електронен подпис има
значението на саморъчен подпис. В случая от представените електронни документи
се установява /приложеният диск/, че подписалите ги лица са имали валидни
електронни подписи. С оглед на изложеното съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА
са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели с квалифициран
електронен подпис и съответно не са налице основания да се считат за нищожни.
Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в
чл.120 от ДОПК във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за
неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад е неразделна част от
него.
Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.5 от ДОПК, а
ревизионния доклад е съставен от ревизиращите органи в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на
събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Съответно спазен е
и срока по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт.
По съответствието на оспорения ревизионен акт с
материалния закон:
Ревизията е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй
като органите по приходите са установили обстоятелство по т.2 от ал.1 на същия
член. В общата част на РД е записано, че за ревизирания период извършваната
дейност от дружеството е търговия на едро и дребно с хранителни стоки,
промишлени стоки, дърва за огрев; продажба на кафе и напитки чрез кафе
автомати. Дейността е осъществявана в следните обекти: супермаркет и склад за
дърва, находящи се в ***, ***. В хода на ревизията са предприети определени
процесуални действия, подробно описани в констативната част на издадения РД. На
основание чл.37, ал.3, чл.53 и чл.56, ал.1 от ДОПК на ревизираното лице са
връчени ИПДПОЗЛ; на основание чл.45 от ДОПК са извършени насрещни проверки на
други задължени лица; приобщени са доказателства, които са налични в досието на
задълженото лице. С протокол №Р-16002420007759-ППД-001/15.12.2020 год. на
основание чл.79 от ДОПК, във връзка с чл.49 и чл.50 от ДОПК са приобщени като
доказателства документите, събрани в предходни административни производства на
ЗЛ, а именно: протокол от извършената проверка за установяване на факти и
обстоятелства №П-16002420193939-073-001/10.12.2020 год. и приложенията към
него. Проверката е за анализ на данни в електронен формат, във връзка с
извършена оперативна проверка в обект на дружеството в *** и свалена информация
на технически носители от компютърните системи, находящи се в търговския обект.
Извършен е преглед и анализ на данните в ИС на НАП относно подадени СД и
отчетни регистри по ЗДДС за проверявания период, подадени ГДД по чл. 92 от ЗКПО,
изпратените дневни отчети от регистрирани ФУ, както и на информацията, събрана
при извършената проверка в обект на „Пами - Топалови“ ЕООД. в това число и
данните от свалената база данни. В това предходно производство с протокол №П-16002420193939-ППД-001/27.11.2020
год. са присъединени като доказателства документите, събрани и приложени към
протокол от извършената проверка за установяване на факти и обстоятелства № П-
16002420132671 -073-001 /17.11.2020 год.
След преглед на информацията, събрана при извършената
проверка в обекта на дружеството, на приобщените като доказателства документи
(на хартиен и оптичен носител) е установено следното: На 02.07.2020 год. в
12:00 часа е извършено посещение, във връзка с извършена проверка,
документирана с ПИП № 0377504/01.07.2020 год. на обект - супермаркет PAMI MALL,
находящ се в ***, при която е констатирано нарушение. Предприети са действия с
цел обезпечаване на доказателства, чрез поставяне на 5 бр. стоп лепенки на
места: 2 бр. на компютър, 1 бр. на прозореца и 2 бр. на врати; лепенките са
били цели и с ненарушена цялост, след което са отстранени в присъствието на С. С.Й.
- МОЛ, която е освободена от вменените и задължения за отговорно пазене.
Органите по приходите са предприели действия по обезпечаване на доказателства
чрез копиране на информация от електронен вид, от и на технически носител от
компютърната система, намираща се в обекта. Действията по обезпечаване са подробно
описани в Приложение №1, съставено от ИТ специалист в отдел ИС на НАП, което е
неразделна част от ПИП; видът и начинът на копиране на информацията са подробно
описани в Приложение № 1, което е неразделна част от протокол №
004248/02.07.2020 год. Със съгласието и съдействието на упълномощеното лице Д. Д.
К. е извършено обезпечаване на доказателствата чрез копиране на информация от и
на технически носители. Констатирано е, че: в обекта има три компютъра; на
устройството, от което се извършва отчитане на продажбите има инсталиран
фискален принтер, а на другото устройство има нефискален принтер. Направен е
запис на данните чрез вътрешно инсталирано на компютъра записващо устройство на
три броя финализирани оптични носители DVD-R. Върху оптичните носители с
перманентен маркер е изписан номерът и датата на протокола, имената на
присъствалите на проверката лица и подписите им. Констатиран е невъзможен
достъп до компютър № 3. чрез инсталираната му операционна система, за това е
направена снимка с телефон от ИТ специалиста и чрез реализиран достъп до
компютъра, чрез външна операционна система на флаш памет. Извършено е копиране,
формирани се контролни суми MD5, SHA1 и SHA256. Едно от копията е за
представителя на проверяваното дружество и два броя - за НАЛ. За извършените
контролни действия е съставен ПИЛ cep. АА № 0004248/02.07.2020 год. В
констативната част на РД по ЗКПО е посочено, че в резултат на събраните
доказателства е установено, че не са осчетоводени всички получени приходи от
продажба на стоки през ревизираните данъчни периоди, регистрирани чрез използвания
програмен продукт „Детелина“, отчитащ продажбите в обект - супермаркет P.AMI
MALL в *** ***; налице са и редица несъответствия между оборотите от продажби,
регистрирани с ЕКАФП (по месечни отчети) и осчетоводените приходи от препращане
към частта по ЗДДС от РД, в която подробно са описани установените факти и
обстоятелства. В последния е направен: 1. Анализ на данните от информационния
масив на НАП (стр. 29-37 от РД): 2. Преглед на представените документи и
писмени обяснения; 3. Преглед на информацията, събрана при извършената проверка
в обекта на дружеството; 4. Анализ на данните от дневните отчети от фискалното
устройство в супермаркета, анализ на данните от програмния продукт, отчитащ
продажбите в обекта, както и съпоставка на декларирани и установени при
проверката данни. При извършената съпоставка на данните е установено, че
отчетените продажби по програмния продукт превишават тези отчетени чрез
фискалното устройство и тези декларирани в подадените СД. Въз основа на това е
направен извод, че за ревизирания период от дружеството не са декларирани
всички получени приходи, т.е. налице са обстоятелствата по т.2 на чл.122, ал..1
от ДОПК. Във връзка с това на дружеството са връчени уведомления по реда на
чл.17, ал..1, т.2 от и по чл.124, ал.1 от ДОПК и на това основание ревизията
определя данъчната основа за облагане с корпоративен данък и ДДС след анализ на
относимите обстоятелства, посочени в ал.2 на чл.122 от ДОПК. При определянето
на задълженията е взета в предвид информацията за отчетени продажби чрез
програмния продукт, за останалите приходи е взета информацията от заведената
счетоводна отчетност, получените данни от фискалните устройства подадените в НАП справки-декларации
по ЗДДС и дневниците за продажби към тях, ГФО и ГДД по ЗКПО. Установените
укрити приходи са посочени в таблици в РД и по години са както следва: за 2104
год. – 116 691.58 лв.; за 2015 год. – 138 549.96 лв.; за 2016 год. - 174
965,95 лв.; 2017 г. - 204 199,35 лв. и 2019 г. - 176 699,50 лв. В мотивите по
чл. 122. aл.2, т.16 от ДОПК - други доказателства, които могат да послужат за
определяне на основата е записано, че от съставените Отчети за приходите и
разходите (част от ГФО на ЗЛ). през съответните отчетни периоди (финансови
години) са посочени показатели, на база на които ревизиращият екип изчислява
прилаганата от дружеството средна търговска надценка от продажба на стоки за
2014 год., 2015 год., 2016 год., 2017 год. и 2019 год. съответно 110%, 117 %,
109 %, 120% и 117%. Предвид определената средна търговска надценка (установена
на база отчетените приходи от продажби и доставната /отчетната/ стойност на
продадените стоки за съответния период) “е изчислена и балансова стойност продадените
активи, които не са осчетоводени, по години както следва: за 2014 год. - 106
083,26 лв.; за 2015 г. – 118 418.76 лв..; за 2016 год. -160 519.22 лв.;
за 2017 год.- 170 166.12 лв. и 2019 год. - 151 025,21 лв. (таблица на стр.
18 от РД).
Ревизионното производство е проведено по
реда на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК. Касае се за специално производство, което
следва да се проведе при наличието на предвидените от закона предпоставки.
Всички факти и обстоятелства, възведени в хипотезите на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, се свеждат до
несъставянето, липсата, повреждането, неосигуряването или отказът на достъп до
документите, които според съответния материален закон следва да обемат данните
и сведенията, необходими за установяване на основата за облагане с данъци.
Именно това е наложило необходимостта да
се установи особения ред за извършване на данъчна ревизия, предвиден в чл.122 и сл. от ДОПК, който е приложим във
всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде определена по реда на
съответния материален данъчен закон. Казано с други думи, когато е налице едно
противоправно развитие на данъчните правоотношения, което е последица от
проявлението на някой от фактите, възведени в
хипотезата на чл.122, ал.1 от ДОПК, се прилага особеният ред за
извършване на ревизионно производство, същността на което е да се установят и
анализират онези от изброените в закона обстоятелства /критерии/, които са относими
към ревизирания данъчен субект, като целта на закона е да се установи
възможната пълнота от данни, които се доближават максимално до тази данъчна
основа, при която би се стигнало при нормално развитие на правоотношението, т.
е. при надлежното съставяне и представяне на съответния счетоводен документ или
декларация или при отчитане на всички приходи.
В контекста на гореизложеното, следва да
се констатира, че изводите на приходната администрация относно наличието на
процесните продажби, приходите от които се твърди да не са декларирани от
жалбоподателя, са напълно необосновани и формирани в противоречие с принципа на
„законност“, установен в чл.2, ал.1 от ДОПК, който изисква ревизиращите органи
да прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица.
Съдът намира за незаконосъобразни
изводите на приходната администрация за приложение на реда на чл. 122 от ДОПК, на основание ал. 1, т. 2 от
същата разпоредба.
Изводите на ревизиращите органи в тази
връзка са направени въз основа на доказателства, които не са събрани по
надлежния ред, което рефлектира върху доказателствената им стойност. Основното
доказателство за укрити приходи представлява финализирания оптичен носител,
приложение към Протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства
№ 0377494/02.07.2020 год. Въпросният протокол е съставен в нарушение на чл. 111
от ДОПК, съгласно който при извършване на ревизия или проверка действията по
чл.40 от ДОПК за обезпечаване на доказателства се извършват от органи по
приходите, оправомощени със заповед на териториалния директор на Националната
агенция за приходите или упълномощено от него лице, които се легитимират със
служебна карта и предоставят копие от заповедта, удостоверяваща възлагането на
тези правомощия. Към протокола не са представени доказателства за
оправомощаване на лицата, извършили проверката, въпреки изложените в жалбата
против ревизионния акт доводи, аналогични с наведените такива и в жалбата до
директора на дирекция „ОДОП“ и дадената от съда възможност на ответника да
представи допълнителни доказателства в тази връзка. В протоколът липсват
отбелязвания относно длъжностите на лицата, извършили обезпечаването, както и
относно оправомощаването им. Всъщност не е ясно дали тези лица са служители на
приходната администрация, доколкото същите не са извършила самата ревизия, а са
осъществили проверка на обекта на 01.07.2020 год. и обезпечаване на
доказателствата на следващата дата – 02.07.2020 год. Допуснатите съществени
процесуални нарушения при обезпечаване на доказателствата водят до писмени
доказателства, чиято доказателствена стойност е поставена под съмнение. В
случая това е оптичният носител приложен по делото, на който е написан на ръка
текст „СД копия към РА №Р-16002420007759-091-001 от 28.06.2021 год.“ Предвид
установения от СТЕ факт, че именно на този оптичен носител е записана
информацията от базата данни за управление на търговския обект супермаркет,
находяща се на компютъра в обекта, тя не може да се възприеме като надлежно
доказателство за действително извършените продажби, съответно за наличието на
укрити такива.
Съдът намира, че следа да се отбележи, че
дори и да се приеме, че информацията от приложеният диск да е достоверна и
автентична, тя не доказва наличието на укрити продажби. Видно от СТЕ
контролните органи са презаписали на друг оптичен носител, без да използват
контролните числа. Относно процедурата по презаписването не са представени
доказателства за деня, мястото и лицата, участвали в нея.
Предвид условието на чл. 124, ал. 2 от ДОПК в тежест на ответника е да докаже наличието на неотчетени продажби. В
случая ответникът е следвало да представи доказателства за начинът, по който
контролните органи са достигнали до броя и стойностите на продажбите, отразени
в колоната sales_bon съдържаща се ревизионния доклад.
Съдържащите се данни в приложения диск
към делото, не отговарят на изискванията за представяне на електронни документи
в съдебното производство. Той не е подписан с квалифициран електронен подпис,
поради което няма характер на електронен документ по смисъла на чл.184 от ГПК.
Съгласно чл.117, ал.3 от ДОПК приложените към ревизионния доклад доказателства
са неразделна част от него. Те следва да бъдат преценявани от съда съобразно
тяхната автентичност и достоверност. Дискът не може да представлява валидно
доказателство за отразените в него факти и обстоятелства, тъй като не е посочен
нейния издател и не е положен квалифициран електронен подпис, който да защити
съдържанието на таблицата от последващи промени.
С оглед пълнота на изложението, съдът
намира, че следва да отбележи следното:
При проведената ревизия не е извършена
каквато и да е инвентаризация на осчетоводени и налични материали при
жалбоподателя, с оглед установяване на принципната възможност за придобиване и
последваща реализация на стоки, приходите от които се твърди да са укрити. Не е
взето в предвид, каква е била наличността към момента на извършване на
ревизията, нито каква е била тя към 02.07.2021 год., когато са извършени
действия по обезпечаване на доказателствата от органите по приходите.
Въз основа на данни извлечени от компютър,
който не е индивидуализиран в достатъчна степен както марка, модел, година и
т.н., са свалени въпросните данни. В хода на ревизията, органите по приходите е
следвало да привлекат компетентни специалисти или специалист (в областта на
информационните технологии, с каквито приходна администрация безспорно
разполага), които да извършат необходимия анализ на извлечените данни и
съответно да направят необходимите технически констатации по тях. Това, обаче,
не е сторено, а от факта, че органите по приходите не са ползвали знанията и
умения на такъв специалист при изработване на анализа на данните от проверките
е последвала необосноваността на констатациите в РА. Алтернатива на използване на
ИТ специалисти от администрацията при анализа на процесните данни е
процесуалната възможност да се назначи техническа експертиза, което също не е
сторено в хода на ревизионното производство. В случая, „анализът“ на данните,
събрани при извършените проверки в двата търговски обекта, е извършен
единствено от ревизиращия екип.
Органите по приходите очевидно са счели,
че сами разполагат с необходимите информационно технически познания и са
извършили „анализ“ и то само на част от данните, които явно са приели, че са
достатъчни за да обосноват формираните крайни изводи. В тази връзка следва да
се констатира, че за установяване на задълженията на жалбоподателя са
използвани само данните от таблицата sales_bon. Всъщност не е ясно и
каква точно друга информация е била свалена от този програмен продукт, поради
факта, че на 02.07.2021 год. органите по приходите не са могли да стартират
процесния компютър, наречен от тях сървър. Невъзможността за стартиране на
операционната система на същия поставя под съмнение и достоверността на
свалената информация, доколкото не може да се гарантира и липсата на софтуерен
проблем при стартирането, респективно при съхраняването на информацията от
програмния продукт „Детелина“. Нещо повече не е изискана информация от
производителя на програмния продукт информация, с коя операционна система е
съвместим същия, нито дали използвания програмен продукт от органите по
приходите осигурява достоверност на свалената информация.
Освен изложеното следва да се констатира,
че при свалянето на информацията от компютъра в заведението на ревизираното
лице, са допуснати редица пропуски, които поставят под съмнение достоверността
на копираните данни. В тази насока са констатациите на вещото лице обективирани
в Заключение на СТЕ, подробно описани в настоящото решение, което изключва
необходимостта от тяхното преповтаряне. Най-същественото според експерта е, че
в компютъра на жалбоподателя не са генерирани контролни суми. Такива контролни
суми е трябвало да бъдат изчислени: първо в папката с файловете, в които е
работил програмният продукт (на компютъра на жалбоподателя), преди изобщо да
започне копирането на информацията от нея, за да се гарантира автентичността й
в новосъздадената в компютъра на жалбоподателя от органите по приходите папка,
в която е прехвърлена информацията от компютъра на жалбоподателя в
новосъздадената папка от органите по приходите на флаш паметта. Отделно от това
вещото лице сочи, че информацията използвана от органите по приходите и
съдържаща се в служебна флаш памет, която се явява основна памет при свалянето
на създадения архив на базата данни, не позволява със сигурност да се установи
дали контролните суми генерирани на флаш паметта са идентични с тези на компютъра.
Т. е. дали не е извършвана някаква промяна при копирането на файловете на
оптичните носители.
За значително по-голямата част от
ревизирания период, процесните публични задължения на жалбоподателя са
определени, без да са установени каквито и да било данни за наличие на укрити
приходи. В случая не е установено и не може да бъде установено, кога е първия
запис на този програмен продукт, нито кога е последния такъв. Същото е
наложително доколкото от събраните по делото свидетелски показания се установи,
че програмния продукт е бил закупен от
друг хранителен магазин. Съдът намира, че същите не могат да бъдат кредитирани
в пълна степен, с оглед продължаването на свидетелките да работят при
жалбоподателят, както и липсата на представени писмени доказателства за
закупуването на този програмен продукт. Всъщност ревизиращите не са изискали
информация от производителя му, дали и кога същият е бил закупен от „Пами
Топалови“ЕООД с оглед на периода му на използване от дружеството.
В случая, разглежданите констатации на
ревизиращите органи са основани единствено и само на предположения. Този подход
е в пълно противоречие с залегналия в чл. 3 ДОПК принцип на „обективност“,
според който органите по приходите са длъжни да установяват безпристрастно
фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността
на задължените лица в производствата по този кодекс, като административните
актове се основават на действителните факти от значение за случая, а истината
за фактите се установява отново по реда и със средствата, предвидени в този
кодекс.
Иначе казано, особеният ред за извършване
на ревизия предвиден в чл. 122 и сл. от ДОПК, не дава възможност за установяване на задължения по волята или
усмотрението на органите по приходите, какъвто е настоящия случай, а изисква
установяване проявлението на някой от фактите, възведени в чл.122, ал.1 от ДОПК, за да се пристъпи към
него. Очевидно такива факти в случая не са установени. Трябва също така да се
добави, че след като в случая ответникът твърди наличието на фактически
осъществени продажби като основание за определяне на допълнителни задължения
към бюджета, то в негова тежест е да ангажира доказателства, установяващи
осъществяването на този положителен юридически факт.
Жалбоподателят твърди обратното - липсата
на факт от обективната действителност. В тази насока, с оглед описаните в
предходния раздел данни, ще следва да се приеме, че продажбите в търговския
обект се отчитат единствено чрез наличните в обекта фискални устройства, а не
чрез въпросния софтуер. Безспорно е също така, че е налице разминаване между
отчетените продажби чрез фискалните устройства и декларираните такива в
подаваните справки – декларации по ЗДДС, респективно в подаваните ГДД. Това
обстоятелство обаче е предпоставка за извършването на ревизия по общия ред, а
не по реда на чл.122 от ДОПК.
Съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, включително показанията на разпитаните по делото свидетели
и приетата по делото съдебна експертиза, чието заключение съдът възприема като
обективно и компетентно изготвено, въвеждащи в процеса с необходимата пълнота
релевантни за разрешаване на настоящия административноправен спор факти и
обстоятелства, налага да се приеме, че изводът на приходната администрация за
наличие на укрити приходи е фактически и правно необоснован. Впрочем в тази
насока е необходимо да се отбележи, че според чл.110, ал.2 от ДОПК, ревизията е
съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на
задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, т. е. това в никакъв
случай не е производство, в което единствената цел на органите на приходна
администрация е да намерят някакъв формален повод, предположение или
безпринципно смешение при тълкуването на отделни правни норми, за да установят
задължения за данъци и/или осигурителни вноски. В конкретния казус е сторено
именно това. Очевидно подходът на приходната администрация изключва съвкупната
преценка на всички събрани в хода на ревизионното производство доказателства.
Ако такава преценка бе направена, несъмнено органите по приходите биха стигнали
до същите правни извод, а именно че в случая липсват категорични данни за
укрити приходи.
Изложените до тук съображения, налагат да
се приеме, че в процесното ревизионно производство, органите по приходите не са
изпълнили задълженията си за обективно /чл. 3 от ДОПК/; служебно /чл. 5 от ДОПК/ и добросъвестно /чл. 6, ал. 1 от ДОПК/ установяване на фактите и
обстоятелствата, които са от значение за установяване на задълженията на
задълженото лице към бюджета. При така установеното, съдът намира, че оспореният
ревизионен акт е постановен в противоречие с материалния закон е ще следва да
бъде отменен.
Оспореният ревизионен акт №Р-16002420007759-091-001 от 28.06.2021
год., потвърден с Решение №476/03.09.2021 год. на Директора на Дирекция „ОДОП“
– Пловдив, с който на „Пами Топалови“ЕООД са установени задължения общо в
размер на 255 477.50 лв., от които главница в размер на 178 923.30 лв. и лихви
за просрочие, изчислени към 28.06.2021 год. в размер на 62 322.01 лв.,
представляващи данъчно задължение по ЗДДС и допълнително установен корпоративен
данък за 2014 год., 2015 год., 2016 год., 2017 год. и 2019 год. в размер на 10 489.37 лв. и
прилежащи лихви в размер на 3 742.19 лв., като издаден при неправилно
приложение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални
нарушения при провеждането на ревизионното производство, е незаконосъобразен.
По делото е направено искане от страна на жалбоподателят
и ответника за присъждане на направените разноски по делото. При този изход на
делото очевидно е основателно искането на жалбоподателят. На „Пами
Топалови“ЕООД се дължат сторените разноски по производството за осъществената адвокатска
защита в размер на 5 200.00 лв. и сторените по делото разноски за платена
държавна такса в размер на 50.00 лв., заплатено възнаграждение за изготвената и
приета съдебно-техническа експертиза в размер на 1 092.00 лв.. Не следва да се
заплати обаче разноските в размер на 196.00 лв., заплатени за труда на вещото
лице, на което е възложено изготвено на съдебно-счетоводна експертиза
изразяващо се в проучване на делото, доколкото вината за не изготвянето на
експертизата е изцяло на жалбоподателят – не представяне на счетоводните
документи.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.160, ал.1 от ДОПК Старозагорският административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на „Пами Топалови“ЕООД,
представлявано от управителя М.И.Т. Ревизионен акт №Р-16002420007759-091-001 от
28.06.2021 год., издаден от Н. Ж. К. на длъжност Началник на сектор, възложил
ревизията и С.Д.Й. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на
ревизията, с който са установени задължения в размер на 255 477.50 лв., от
които главница в размер на 178 923.30 лв. и лихви за просрочие, изчислени към 28.06.2021
год. в размер на 62 322.01 лв., представляващи данъчно задължение по ЗДДС и
допълнително установен корпоративен данък за 2014 год., 2015 год., 2016 год., 2017
год. и 2019 год. в размер на 10 489.37 лв. и прилежащи лихви в размер на 3 742.82
лв., потвърден с Решение №476/03.09.2021 год. на Директора на Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив,
като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на „Пами Топалови“ЕООД, ЕИК *********
представлявано от управителя М.И.Т. и със седалище и адрес на управление ***, ***,
сумата 6
342.00 /шест хиляди триста
четиридесет и два/ лв., представляваща сторените разноски по
производството.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: