№ 133
гр. Нова Загора , 31.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и
шести август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РОСИЦА СТ. НЕНОВА
при участието на секретаря Диана М. Дечева
като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Гражданско дело №
20212220100152 по описа за 2021 година
Производството е по чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл.86 от
ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от „Кредитреформ България” ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Шандор Петьофи” №
10, п.к. 1606, с управител Р.Х.В., чрез пълномощник юрисконсулт Х.Д. против К. Т. К., с
ЕГН **********, с адрес: ***, като длъжник в размер на 763.01 лв., представляващо
неизплатено задължение по Договор за кредит № **********.
Исковата молба е депозирана в Районен съд - Раднево, но съдът с Определение №
260235 от 31.12.2020 г. е прекратил производството по образуваното гр.д. 802/20220 г. по
описа си и го е изпратил за разглеждане в Районен съд – Нова Загора, по правилата на
местната подсъдност на осн.чл.113 от ГПК.
В исковата молба ищецът твърди, че на 06.02.2016 г. между „4финанс” ЕООД,
опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус” и К. Т. К. бил
сключен Договор за кредит № **********, по реда на чл.6 от ЗПФУР, който се явявал трети
по ред между страните.
Посочва се, че съгласно същия член, договор за предоставяне на финансови услуги
от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система
за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която
от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Сочи се също, че сключеният договор бил оформен съгласно разпоредбите на чл.3,
във вр. с чл.2 от ЗЕДЕУУ, а процедурата по сключването на договора за кредит била
подробно описана в Общите условия на „4финанс” ЕООД и била в съответствие с ЗПФУР и
приложимото законодателство. Кредитополучателят подал заявка за отпускане на кредит,
след регистрация в системата на „Вивус” на интернет страницата на кредитодателя -
www.vivus.bg. На посочената страница „Вивус” предоставяли Общите си условия, които
кредитополучателят трябвало да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата
преддоговорна информация, с която трябвало да бъде запознат, спазвайки изискванията на
чл.8 от ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора за кредит се предоставял на
кредитополучателя на интернет страницата на „Вивус”. Кредитополучателят трябвало да
1
подпише договора, ако го приеме, като това се извършвало, чрез натискане на бутона
„Подпиши”. С натискането на бутона „Подпиши” от кредитополучателя се считало, че се
подписват всяка страница от договора и приложимите Общи условия, доколкото били
предоставени на кредитополучателя на подсигурен PDF формат. С подписването на
договора за кредит, кредитополучателят потвърждавал, че е прочел и приема условията на
Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желаел да сключи
договора за кредит с кредитодателя и се съгласявал последният да преведе сумата по
кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметката или по избран алтернативен
начин.
Твърди се, че в процесния случай, на 06.02.2016 г. страните сключили договор за
кредит, фигуриращ в системата на „Вивус” под № **********. В заявката си ответницата
заявила желание да й бъде отпусната сума в размер 300.00 лева, а съгласно искането й и
условията по договора, сумата била отпусната от кредитодателя чрез паричен превод
посредством „Изипей” АД още на 06.02.2016 г.
Договорът бил сключен за период от 30 дни и с падежна дата 07.03.2016 г. и
съгласно условията в него кредитополучателя трябвало да върне сума в общ размер 372.00
лв., представляваща сбор от главница, договорна лихва и такса експресно разглеждане.
Сочи се, че в процесния случай, тъй като това бил трети по ред договор между
страните и г-жа К. била добре запозната с условията по него, тя се възползвала от
възможността дадена от кредитоискателите в т.8.1 от Общите условия „Кредитополучателят
има право да поиска отпускане на Допълнителен кредит(и) до достигане на Кредитния
лимит по вече отпуснат Кредит“ и на 16.02.2016 г. отправила искане за допълнителен
кредит в размер на 50.00 лв., което било одобрено и сумата била отпусната, чрез паричен
превод, посредством Изипей АД още на 16.02.2016 г. Съгласно т.8.2 от ОУ „получаването на
Допълнителен кредит представлява промяна в съществуващия Договор за кредит,
посредством сключване на нов Договор за кредит по реда на чл.3.1 по-горе, като всички
параметри по съществуващия Договор за кредит, с изключение на Общата дължима сума по
Кредита остават непроменени. Кандидатстването за отпускане на Допълнителен кредит
става по реда на чл.1 по-горе. Отпускането на всеки Допълнителен кредит подлежи на
отделно одобрение от страна на Кредитора.“. Така главницата по договора за кредит станала
350.00 лв., а общо дължимата сума, която следвало да бъде върната на датата на падежа
(която остава непроменена) била 433.29 лв.
Сочи се още, че на 29.02.2016 г. г-жа К. отправила трето искане за допълнителен
кредит в размер на 150.00 лв., което било одобрено и сумата била отпусната на същия ден -
29.02.2016 г., чрез паричен превод, посредством Изипей АД и съгласно условията по
договора, главницата станала 500.00 лв., а общо дължимата сума, която следвало да бъде
върната на датата на падежа (която оставала непроменена) била 602.67 лв.
На 06.03.2016 г. г-жа К. отправила следващо искане за допълнителен кредит в
размер на 70.00 лв., което било одобрено и сумата била отпусната на същия ден — чрез
паричен превод посредством Изипей АД. Така съгласно условията по договора, главницата
станала 570.00 лв., а общо дължимата сума, която следвало да бъде върната на датата на
падежа (която оставала непроменена) била 680.70 лв.
На 07.03.2016 г. г-жа К. отправила последно искане за допълнителен кредит (пето
поред) в размер на 60.00 лв., което било одобрено и сумата била отпусната на същия ден,
чрез паричен превод, посредством Изипей АД и така главницата станала 630.00 лв., а общо
дължимата сума, която следвало да бъде върната – 747.86 лв., представляваща сбор от
главница – 630.00 лв., договорна лихва – 12.51 лв. и такса за експресно разглеждане – 105.35
лв.
Посочва се също, че с настъпване на падежа на договора - 07.03.2016 г.,
кредитополучателят не погасил дължимите суми и изпаднал в забава. Съгласно клаузите на
договора, касаещи неизпълнението, от датата, следваща падежа, „4финанс“ ЕООД (Вивус)
започвал да начислява наказателна лихва върху непогасената главница, като съгласно
условията на т.13.2. (а), същата се формирала от сбора на договорния лихвен процент,
определен в специалните условия по кредита, с добавяне към него на наказателен лихвен
2
процент за просрочие (10,00 % към датата на сключване на договора). След като изпаднал в
забава до длъжника били изпратени уведомителни писма от страна на кредитора, в които се
съдържала детайлна информация за просрочения кредит - актуален размер на задължението,
дни просрочие, начислена наказателна лихва и сторени разноски. Писмата, съгласно Общите
условия към процесния договор се таксували, съгласно Тарифата на Кредитора, обявена на
страницата на „4финанс‘ ЕООД и били за сметка на изпадналия в просрочие
кредитополучател.
Излага се, че на 23.11.2018 г. „4финанс“ ЕООД, в качеството си на цедент, сключил
с „Кредитреформ България“ ЕООД, в качеството му на цесионер, Договор за прехвърляне на
вземания № BGF-2018-033/23.11.2018 г., по силата на който цедентът прехвърлили на
цесионера вземанията си по Договор № **********, в общ размер1649.94 лв., от които:
главница – 630.00 лв., наказателна лихва – 872.08 лв., договорна лихва – 12.51 лв., такса за
експресно разглеждане – 105.35 лв. и 30.00 лв. - разноски за изпратените до длъжника
напомнителни писма. Посочените вземания били подробно описани в Приложение № 1,
което било неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. В изпълнение на чл.99,
ал.4 от ЗЗД и Договора за прехвърляне на вземания, „4финанс“ ЕООД предоставили на
„Кредитреформ България“ ЕООД Потвърждение за прехвърляне на вземания,
представляващо Приложение № 5 към договора. По силата на сключения договор за цесия и
по-специално в чл.26 и Приложенията към него, цесионерът бил изрично упълномощен, да
уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно
предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл.99, ал.3 от ЗЗД,
„Кредитреформ България“ ЕООД изпратило уведомление за цесията, чрез препоръчана
писмовна пратка посредством „Български пощи“ ЕАД до адреса, посочен от г-жа К. при
сключването на договора за кредит, но същата била върната с отметка „Непотърсена“, а във
връзка с това, както и с евентуални бъдещи негови оспорвания в тази посока, към
настоящата искова молба ищеца приложил копие на уведомление за цесия, което да й бъде
връчено, ведно с исковата молба и останалите приложения.
Предвид гореизложеното и след като се увери в основателността на предявения от
„Кредитреформ България” ЕООД иск, моли съдът да постанови съдебно решение, с което да
осъди ответницата да заплати на ищеца сумата 763.01 лв., представляваща сбор от: 630.00
лв. - непогасена главница по Договор за кредит № **********, 133.01 лв. - законна лихва от
датата на цесията - 23.11.2018 г. до 21.12.2020 г., както и законна лихва от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Разяснява се, че размерът на претендираната законна лихва бил определен с
помощта на онлайн калкулатора на интернет страницата на НАП за периода от датата на
цесията - 23.11.2018 г. до 21.12.2020 г. За избягване на всякакво съмнение, с настоящата
молба ищецът не претендирал цедираните наказателна лихва – 872.08 лв., договорна лихва –
12.51 лв., такса за експресно разглеждане -105.35 лв. и 30.00 лв. - разноски за изпратените до
длъжника писма.
Ищцовото дружество претендира да бъде осъдена К. Т. К., да му заплати и
направените съдебни разноски в настоящото производство, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер 200.00 лв.
В изпълнение на задълженията по чл.127, ал.4 от ГПК прилага Удостоверение за
банкова сметка на Дружеството, като моли съдът да укаже на ответната страна, че може да
заплати доброволно задължението си към „Кредитреформ България“ ЕООД по следната
банкова сметка: IBAN: BG13STSA93000002432519, BIC: STSABGSF при „Банка ДСК“ ЕАД.
Отправено е доказателствено искане на основание чл.192 от ГПК да бъде изискано
от трето лице, неучастващо в процеса „Изипей“ АД, ЕИК *********, да предостави всички
намиращи се в него документи и информация, свързани с усвояването на сумата, преведена
от „4финанс“ ЕООД към К. Т. К. на 06.02.2016 г; 16.02.2016 г.; 29.02.2016 г.; 06.03.2016 г. и
07.03.2016 г.
Ищецът е представил и моли да бъдат приети като доказателства по делото копия от
документи по опис.
3
Ответницата в срока по чл.131 от ГПК не е представила писмен отговор по
предявения срещу нея иск.
На откритото съдебно заседание проведено на 26.08.2021 г. в Районен съд – Нова
Загора ищеца „Кредитреформ България”ЕООД, редовно призован – не се явява
представител.
Ответника К. Т. К., редовно призована – не се явява.
Постъпило е становище от ищеца с вх. № 3111/11.08.2021 г., с което се с което
заявява, че поддържа изцяло предявения иск, както и всички представени към исковата
молба доказателства. Моли съда да приеме, че чрез представяне на писмените доказателства
към исковата молба ищеца е доказал подлежащите на доказване обстоятелства. По-
конкретно, с приемането на проекта за договор за кредит посредством натискането на бутон
„Подпиши“ бил сключен договор за кредит в електронна форма по смисъла на чл.3, т.35 от
Регламент/ЕС/ № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г.,
относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни
трансакции на вътрешния пазар, а съгласно чл.3 ал.2 от ЗЕДЕУУ писмената форма се
смятала спазена със съставянето на електронен документ, съдържащ електронно изявление.
Излага съображения за валидността на облигационните правоотношения между
страните и моли съда да постанови неприсъствено решение, с което да уважи предявения
иск на основание чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 от ГПК.
Със становището си ищецът представя списък на разноските извършени от
„Кредитреформ България“ ЕООД по настоящото дело и моли съда на основание чл.78, ал.8
от ГПК, да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лв. и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, да му бъдат присъдени разноските за държавна такса в размер
на 100.00 лв.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил
като писмени доказателства: Договор за кредит № **********/06.02.2016 г., Общи условия
на договора за кредит, разписка за извършено плащане № 2000000097681975 от 06.02.2016
г., разписка за извършено плащане № 2000000098260737 от 16.02.2016 г., разписка за
извършено плащане № 2000000099076349 от 29.02.2016 г., разписка за извършено плащане
№ 2000000099448720 от 07.03.2016 г., разписка за извършено плащане №
2000000099469347/07.03.2016 г., Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-
033/23.11.2018 г., Приложение № 1 към Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-
033/23.11.2018 г. между „4финанс“ ЕООД и „Кредитреформ България“ ЕООД, пълномощно,
потвърждение за прехвърляне на вземания/Приложение № 5 към Договор за прехвърляне на
вземания № BGF-2018-033/23.11.2018 г. между 4финанс“ЕООД и „Кредитреформ България“
ЕООД,, уведомление за прехвърляне на вземания с изходящ номер 7947/23.11.2018 г.,
известие за доставяне – на л.31 от делото, изчисляване на лихви-резултат от изчислението на
л.32 от делото, пълномощно, молба приложение към искова молба срещу К. Т. К. с вх.№
261709/23.12.2020 г., разписка за извършено плащане № 2000000097681975 от 06.02.2016г.,
разписка за извършено плащане № 2000000098260737 от 16.02.2016 г., разписка за
извършено плащане № 2000000099076349 от 29.02.2016 г., разписка за извършено плащане
№ 2000000099448720 от 07.03.2016 г., разписка за извършено плащане №
2000000099469347/07.03.2016 г. и пощенски плик на л.40 от делото.
Видно от приетите доказателства по делото, между „4финанс” ЕООД, опериращо на
пазара на финансови услуги под търговската марка „Вивус” и К. Т. К. на 06.02.2016 г. е
сключен Договор за кредит № ********** за предоставяне на финансови услуги от
разстояние и й е била отпусната сума в размер 300.00 лв. на същия ден, а впоследствие на
16.02.2016 г. допълнителен кредит в размер на 50.00 лв., на 29.02.2016 г. допълнителен
кредит в размер на 150.00 лв., на 06.03.2016 г. допълнителен кредит в размер на 70.00 лв.,
на 07.03.2016 г. допълнителен кредит в размер на 60.00 лв., получени от кредитополучателя,
чрез паричен превод посредством „Изипей” АД, като главницата възлиза на 630.00 лв., а
4
общо дължимата сума, която следвало да бъде върната – 747.86 лв., от които главница –
630.00 лв., договорна лихва – 12.51 лв. и такса за експресно разглеждане – 105.35 лв.
С настъпване на падежа на договора - 07.03.2016 г., кредитополучателят К. не
погасила дължимите суми и изпаднала в забава.
Безспорно установено е, че между цедента и ответника е бил сключен договор за
кредит, който е бил допълнително актуализиран неколкократно на основание подавани от
ответника заявки.
На 23.11.2018 г. кредиторът като цедент е сключил Договор за прехвърляне на
вземания № BGF-2018-033/23.11.2018 г. с ищцовото дружество, за които ответницата е
надлежно уведомена, като й била изпратена препоръчана писмовна пратка, посредством
„Български пощи” ЕАД, която била върната с отметка „Непотърсена“, като същевременно
до настоящия момент забавата на ответницата продължава, което обуславя правния интерес
на ищеца да потърси реализация на правата си по съдебен ред.
Ищецът „Кредитреформ България“ ЕООД с ЕИК ********* иска да бъде осъдена
ответницата Камелия Пенкова К. с ЕГН **********, да му заплати сумата 763.01 лева,
представляваща сбор от 630.00 лева непогасена главница по процесния договор за кредит;
133.01 лева – законна лихва датата на цесията – 23.11.2018 г. до 21.12.2020 г., както и
законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението,
както и присъждане на направените разноски по делото за държавна такса от 100.00 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лева. Ищецът обосновава правния си
интерес с обстоятелството, че ответницата К. не е изпълнила задължението си по
сключеният на 06.02.2016 г. договор за кредит с „4Финанс“ ЕООД, фигуриращ в системата
на „Вивус“ под № ********** и сумата не е погасена, което обуславя и правният му интерес
за образуване на настоящото производство.
Ответницата К. Т. К. е редовно призована за съдебно заседание, но не е депозирала
отговор на исковата молба и не се явява в съдебно заседание.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Съдът намира иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирана страна в
законоустановения срок при наличието на правен интерес.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.79 от ЗЗД във вр. с чл. чл.240 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД, що се отнася до претенцията за лихви. Иска се изпълнение на поетите
договорни задължения от ответната страна към цесионера, за заплащане на главница, лихви
и разноски, досежно стойността на неизплатени суми по Договор за кредит с Договор за
кредит № ********** от 06.02.2016 г., сключен между „4финанс” АД с ЕИК ********* и К.
Т. К. с ЕГН **********, вземанията по който са били прехвърлени с договор за цесия на
„Кредитреформ България” ЕООД с ЕИК *********.
Относно доказателствената тежест: Всяка страна е длъжна да установи фактите, на
които основава своите искания или възражения – чл.154, ал.1 от ГПК.
Ищецът следваше да докаже, че страните са се намирали в договорни отношения,
размера на дължимата сума и обстоятелствата, че той е изпълнил добросъвестно
задължението си да предаде сумата по договора за кредит.
В случай, че това се установи, в тежест на ответника бе да докаже изпълнение на
своите задължения по договора - плащане.
Съдът констатира, че ответницата К. Т. К. е редовно призована за съдебно
заседание, както и е получила разпореждането на съда, ведно със съдебните книжа, с което
са й указани възможността да подаде отговор на исковата молба в посочения срок и
последиците от неподаването на отговор на исковата молба в срок и неявяването й в
първото съдебно заседание по делото, без да е направила искане за разглеждане на делото в
5
нейно отсъствие и възможността ищецът на поиска постановяване на неприсъствено
решение по делото. Ответницата К. не е подала отговор на исковата молба в посочения в
разпореждането срок и не е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие,
както и не се явява в първото по делото съдебно заседание, като ищецът е направил искане
за постановяване на неприсъствено решение по делото, ако са налице предпоставките на
чл.238 и чл.239 от ГПК.
С оглед изложеното съдът намира, че са налице условията предвидени в
разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответницата. Ответницата не е представила отговор на исковата молба, не се e явила в
първото заседание по делото и не е направила искане за разглеждане на делото в нейно
отсъствие. От своя страна ищецът, чрез процесуалния си представител е поискал
постановяване на неприсъствено решение против ответницата.
На страните са указани последиците от неспазване на сроковете и от неявяването им
в съдебно заседание.
Наведените в исковата молба факти обосновават в достатъчна степен
основателността на исковата претенция и се подкрепят от представените писмени
доказателства, досежно факта на дължимостта на търсените суми.
Ето защо, съдът намира предявения иск за вероятно основателен, поради което
постановява настоящото решение, основаващо се на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, без да мотивира решението по същество.
Предвид горепосоченото, следва да бъде осъдена ответницата Михаил Иванов
Славов, да заплати на „Кредитреформ България” ЕООД претендираната с исковата молба
сума в общ размер 763.01 лв., от които: 630.00 лв. – главница по Договор за кредит №
********** от 06.02.2016 г., 133.01 лв. - законна лихва от датата на цесията - 23.11.2018 г. до
21.12.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -
23.12.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
Исковата претенция следва да се уважи.
Предвид изхода на делото, ищецът има право на разноски в пълен размер.
Така разноските, които следва да бъдат присъдени са в общ размер 300.00 лв., от
които 200.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 100.00 лв. държавна такса.
По изложените мотиви и на основание чл.238 от ГПК, Районен съд – Нова Загора
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл.86
от ЗЗД, К. Т. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ****с и настоящ адрес: обл.Сливен,
общ.Нова Загора, гр.Нова Загора, п.к.8900, ул.„Г.Бенковски” № 19, В КАЧЕСТВОТО Й НА
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ по Договор за кредит № **********/06.02.2016 г., сключен с
кредитодателя „4финанс” АД с ЕИК *********, вземанията по който са били прехвърлени с
договор за цесия на „Кредитреформ България” ЕООД с ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ НА
„КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.„Шандор Петьофи” № 10, п.к.1606, с управител Р.Х.В., В
КАЧЕСТВОТО МУ НА ЦЕСИОНЕР, СУМА в общ размер 763.01 лв. /седемстотин
шестдесет и три лева и една стотинка/ от които: 630.00 лв. – представляващи неплатена
главница, 133.01 лв. /сто тридесет и три лева и една стотинка/ - законна лихва от датата на
цесията - 23.11.2018 г. до 21.12.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда - 23.12.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА К. Т. К. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК *********, СУМАТА от 300.00 лв. /триста лева/ – разноски по
настоящото производство.
6
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
7