№ 2863
гр. София, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20231100502769 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 13.12.2022 г., гр. д. 13296/2022 г., СРС, 66 с-в осъжда М.
Н. Е. да заплати на основание чл. 203, ал. 2, пр. 1 вр. чл. 211 КТ вр. чл. 45 ЗЗД
на „У.Б.“ АД сумата 6 609,36 щатски долара, представляваща умишлено
причинена от ответницата вреда на 23.09.2009 г. и на 18.11.2009 г. чрез
извършване на банкови операции без нареждане и/или съгласие на титуляря
на сметката, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 29.08.2012 г. до погасяване на вземането и сумата 1
432,66 лева – разноски за исково производство, сумата 1 100 лева - адвокатско
възнаграждение във въззивното производство по гр. д. № 3172/2021 г. по
описа на СГС, II –Д въззивен състав.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответницата по иска М.
Н. Е.. Счита, че в нарушение на чл. 300 ГПК, съдът не зачита задължителната
сила на оправдателната присъда за ищцата относно същото деяние и
пререшава спора. Деянието не е извършено при умисъл за увреждане на
банката. Недоказано е с категоричност тегленето на суми да не е извършено
1
лично от титуляря на сметката в присъствие на свид. Войнова или сина й,
които са му помагали физически. Фактът, че свид. Пешева не си спомня дали
е извършвала потвърждаване на тегленето не установява ответницата, като
касиер, да е научила и използвала нейната парола. В пълномощното се
овластява В.В. да представлява титуляря пред всички финансови органи и
организации, т.е. за всички действия, вкл. при теглене на суми, независимо че
не е посочена конкретната банкова сметка при ищеца, а и ищецът признава
пълномощното за валидно пред него. Иска се отмяна на решението и
постановяване на друго, с което да се отхвърли искът.
Въззиваемият – ищецът „У.Б.“ АД оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 203, ал. 2 КТ.
С влязла в сила присъда от 25.04.2018 г., нохд 21760/2015 г., СРС, НО,
17 с-в, потвърдена с окончателно решение от 30.2019 г., внохд 2254/2019 г.,
СГС се признава за виновна настоящата ответница М. Н. Е. за това, че през
периода от 12.05.2010 г. до 21.05.2010 г. в гр. София в условията на
2
продължавано престъпление и в качеството й на длъжностно лице
„Специалист обслужване на клиенти“ при настоящия ищец „У.Б.“ АД е
присвоила чужди пари, като за улесняването на това престъпление е
извършила и други такива - използвала е неистински документ – 3 бр.
нареждания /разписки на други граждани/, като лично е съставила две от тях/,
което съставлява престъпление по чл. 202, ал. 1, т. 2 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26,
ал. 1 НК, като я оправдава за това, че на спорните по сегашното дело дати
23.09.2009 г. и на 18.11.2009 г. е присвоила общо сумата в размер на 6 609,36
щатски долара.
В мотивите е прието за доказано, че подсъдимата, като касиер, е
оторизирала преводите на каса без съгласието на титуляря Б.П., поч. в хода на
наказателния процес. Недоказано е останало преведените суми да са взети от
подсъдимата, т.е. да е извършила акт на незаконно юридическо или
фактическо разпореждане и да е осъществила обективния признак от състава
на длъжностно присвояване, за което е било повдигнато обвинението.
Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Задължителната съда на присъдата
не е пречка за независимо реализиране на гражданската отговорност по чл.
203, ал. 2 КТ за увреждащите работодателя действия на работника или
служителя, считано от момента на увреждането. Имуществената отговорност
по чл. 203, ал. 2 КТ може да се търси дори и в случаите, когато работникът
или служителят бъде оправдан в наказателното производство поради това, че
деянието не представлява престъпление, но са налице една от останалите две
хипотези за възникването й – вреда причинена умишлено или причинена не
при или по повод изпълнението на трудовите задължения. В чл. 203, ал. 3 КТ
изрично се регламентира възможността, имуществената отговорност на
работника или служителя да се прилага независимо от дисциплинарната,
административнонаказателната и наказателната отговорност за същото
деяние.
Разпоредбата на чл. 203, ал. 2 КТ предвижда за вреда, която е причинена
умишлено или в резултат на престъпление или е причинена не при или по
повод изпълнението на трудовите задължения, отговорността се определя от
3
гражданския закон.
По силата на трудов договор от 30.01.2009 г. и допълнително
споразумение № 1/04.01.2010 г., ответницата М. Н. Е. заема пи ищеца „У.Б.“
АД длъжността „Специалист обслужване клиенти“, регион „Банкиране на
дребно“, звено „Клиентски операции“.
Според съдебно-счетоводната експертиза, ответницата извършва
операциите по теглене на суми от откритата при ответника сметка за срочен
влог на Б.М.П. за общо 6 609,36 щатски долара на 23.09.2009 г. и 18.11.2009 г.
В „Регистъра на потребителите на системата „FLEX CUBE“ потребителското
име **** e генерирано именно за ответницата на същите дати.
По делото не са представени преки доказателства, в дните на преводите,
титулярят да се явява лично пред ответницата, в качеството й на счетоводител
/ касиер, подписала нарежданията.
Последните и за двете банкови операции са подадени и подписани
персонално от титуляря, а не от негов пълномощник. Положените подписи
върху нарежданията не принадлежат на титуляря, като подписът върху
нареждането от 18.11.2009 г. е положен от В.Г.В., според мотивите към
присъдата, основани на графологическа експертиза.
Въззивният съд, и без да притежава специални знания, също констатира
със собствено възприятие и при обикновена съпоставка, видимото
съществено несъответствие. Подписите между двете нареждания не съвпадат
както помежду си, така също със спесимена от м. 11.2006г., представен пред
банката и пълномощното от 25.10.2006 г., с нотариално заверен подпис на
титуляря от н-с рег. № 302 НК. Върху нареждането от 23.09.2009г. подписът
за наредител е изписан „БП.“, последните три букви не са напълно четливи и
е изцяло подчертан с две пресичащи се дъговидни линии. Върху нареждането
от 18.11.2009 г. е изписано несъвсем ясно „БПа“ или „ВНа“. Спесименът и
пълномощното съдържат четливо изписване „БП.“. Същевременно, самото
почерково изпълнение на подписите поотделно върху всяко от нарежданията
помежду им, а също между тях, от една страна и от друга спесимена и
пълномощното, се отличава с напълно различен шрифт и големина на
буквите.
След като нарежданията са подадени като изходящи и подписани лично
от титуляря на сметката Б.П., а не от негово име, но чрез пълномощника му
4
В.В. или друго овластено лице, без значение за спора са обстоятелствата,
доколко същата въз основа на пълномощното от 25.10.2006 г., разполагала с
представителна власт „пред всички … финансови … органи и организации,
където и когато стане необходимо“, както е вписано в пълномощното и това
се признавало от ищеца.
Релевантно по делото е, че при обслужване на двата превода
ответницата не извършва задължителна проверка за самоличност относно
приносителя на нарежданията, като изиска съответен персонифициращ личен
документ, каквото основно трудово задължение й е вменено с длъжностната
характеристика и се потвърждава от свидетелските показания, т.е. извършва
банковите операции без съгласие на титуляря. Това умишлено противоправно
поведение на ответницата, свързано с обективирано в действителността
съзнателно и волево нарушение на трудовите задължения по повод
извършване на възложената работа се намира в пряка причинна връзка с
вредоносния резултат за работодателя. Причинената имуществена вреда е
съразмерна на сумата 6 609,36 щатски долара, изцяло възстановена от ищеца
в полза на титуляря, съобразно съдебно-счетоводната експертиза. Искът по
чл. 203, ал. 2 КТ за ангажиране на пълна имуществена отговорност е
основателен в предявения размер.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1
ГПК следва да се потвърди.
Пред настоящата инстанция въззиваемият реализира разноски за 1 500
лв. – платено по банков път възнаграждение за един адвокат, които се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 13.12.2022 г., гр. д. 13296/2022 г., СРС, 66 с-в.
ОСЪЖДА М. Н. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „**** да
заплати на „У.Б.“ АД, с адрес: гр. София, район „Възраждане“, площад „****
сумата 1 500 лв. – разноски за въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6