О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………………..
гр. Карлово, 01.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Карловски Районен съд трети
граждански състав
на първи юли две
хиляди и двадесета година
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 357 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 от КТ във
връзка с чл. 225, ал.1 от КТ.
СЪДЪТ е сезиран с иск, предявен от Т.И.Д. с ЕГН ********** *** против
„В.М.З.“ ЕАД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И. Й. Г.,
като моли съда, да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата от 5 395.17 лева, от която сума 5 115.17 лева, представляваща
обезщетение по чл. 225 от КТ за времето през което е останал без работа или
работил на трудово възнаграждение с по-ниско заплащане, поради незаконно
уволнение за период от 6 месеца през периода
19.03.2019 г. до 19.03.2020 г., ведно с обезщетение за забавено плащане
в размер на 280 лева, считано от падежа на всяко плащане до предявяване на
иска, както и лихвата за забава от предявяване на иска – 14.04.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендира за направените по делото
разноски.
ПРЕПИС от исковата молба и доказателствата са изпратени на ответника
като в рамките на едномесечния срок е постъпил писмен отговор, с който се прави
възражение за недопустимост на иска поради наличие на сила на пресъдено нещо с
влязло в законна сила решение по гр. дело № 1455/2019 г. по описа на КрлРС.
ИЩЕЦЪТ твърди, че работи в ответното дружество, с място на работа -
Отдел „*****“, на
длъжност - „****” от ЗИЕНО.
Трудовото му правоотношение било прекратено със Заповед №
УЧР-19-3007/19.09.2019г. на основание чл. 330, ал.2, т.6 от КТ във връзка с
чл.188, т.3 от КТ и §2 от ДР на ПВТР, и във връзка с чл.187, ал.1, т.2 и т.10
от КТ и чл.35, т.2.1 от ПВТР. След като в срок обжалвал тази заповед, с решение
47 от 20.02.2020 т., влязло в законна сила на 11.03.2020 г. съдът признал
уволнението за незаконно и го отменил, като ищецът бил възстановен на заеманата
до уволнението длъжност.
Поради незаконното си уволнение за срок от шест месеца останал без
работа. Считано от 24.09.2019 г. до 26.01.2020 г. бил регистриран в Агенцията
по заетостта, Бюро по труда Карлово като безработен. За тези четири месеца
получавал обезщетение за безработица в размер на 9.00 дневно, а до края на
шестмесечния период след уволнението не получавал никакви доходи.
След като доказал главния иск за незаконност на уволнението, били
налице предпоставките да претендира обезщетение за оставане без работа след
уволнението по реда на чл. 344, ал.1, т.3 от КТ и искът следвало да бъде
допуснат до разглеждане.
ОТВЕТНИКЪТ оспорва иска като твърди, че в производството по гражданско
дело № 1455/2019 г. по описа на КрлРС, ищецът е предявил, съдът е разгледал и
отхвърлил с влязло в законна сила решение искът му с правно основание чл. 344,
ал.1, т.3 от КТ вр. с чл. 225, ал.1 от КТ.
СЪДЪТ изиска и приложи гражданско дело № 1455/2019 г. по описа на КрлРС
и установи следното:
ПРЕДМЕТ на производството по гр. дело № 1455/2019 г. са били обективно
и субективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3
от КТ, предявени от Т.И.Д. против „В.М.З.“ ЕАД, като ищецът е поискал от съда да постанови решение,
с което да признае за незаконно уволнението му със Заповед №
УЧР-19-3007/19.09.2019 г., издадена от представител на ответното дружество; да
бъде възстановен на предишната работа, която заемал преди уволнението, както и
да осъди ответника да му заплати сумата от 6000 лева, представляваща
обезщетение по чл. 225 от КТ за времето през което е останал без работа, поради
уволнението за период от 6 месеца или по 1000 лева ежемесечно, ведно с лихвата
за забава до окончателното изплащане на сумата.
С влязлото в законна сила на 12.03.2020 г. решение № 47/20.02.2020 г.
съдът е признал за незаконно уволнението, извършено със Заповед №
УЧР-19-3007/19.09.2019 г. и го е отменил; възстановил е ищеца на заеманата до
уволнението работа - Отдел „***“, на длъжност - „***” от ЗИЕНО и е отхвърлил иска му за осъждането на
ответника да му заплати обезщетение в размер на 6000 лева, по 1000 лева на
месец за 6 месеца, за времето, през което ищецът е останал без работа
вследствие на незаконното уволнение.
Решението не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила.
При това положение между същите страни е налице влязло в законна сила
решение по спор със същия предмет – обезщетение за оставане без работа
вследствие незаконното уволнение, произтичащо от едно и също прекратяване на
трудовото правоотношение между страните. Налице е пълна идентичност между
страните и предмета на спора. Разликата в претендираната сума – 6000 лева по
гражданско дело № 1455/2019 г. и 5 115.17 лева в настоящото производство
не представлява различен предмет, доколкото се касае за обезщетение за един и
същи период (19.09.2019 г. до 19.03.2020 г.), произтичащо от незаконността на
едно и също уволнение, а именно извършеното със Заповед №
УЧР-19-3007/19.09.2019 г. Размерът на обезщетението, претендиран в настоящото
производство е част от първоначално претендирания размер, но тъй като периодът
и уволнението, от което произтича правото да се претендира обезщетение са
идентични, това е без правно значение.
Поради изложеното съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 299,
ал.2 вр. с ал.1 от ГПК и производството по настоящото дело следва да се
прекрати, поради недопустимост на иска.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р
Е Д Е
Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело 357/2020 г. по описа на КрлРС
поради недопустимост на исковете.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд Пловдив в
едноседмичен срок от връчването.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Д.П.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: