Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 19.09.2019 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на шестнадесети септември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Марияна Маркова, като
разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 93 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, с която са предявени обективно съединени искове с
правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от „Райфайзенбанк (България)“
ЕАД срещу Т.С.Т., съединени при условията на евентуалност с обективно съединени
искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ,
ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на
02.03.2017 г. между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и кредитополучателя Т.С.Т.
бил подписан договор за потребителски кредит, по силата на който на
кредитополучателя бил отпуснат кредит в размер на 2583,04 лева. Кредитът бил
напълно усвоен от кредитополучателя на 06.03.2017 г.
В чл. 1 от подписания договор било
предвидено, че кредитът ще бъде използван за потребителски нужди, като крайният
срок за погасяването му бил 15.03.2019 г.
В чл. 4 от договора страните
уговорили възнаграждение за кредитора за отпуснатия кредит – договорна (възнаградителна) лихва в размер на 4,95%, като лихвата се
начислявала върху усвоената и непогасена главница на годишна база.
Страните определили и размера на
обезщетението за забава в плащането от кредитополучателя на задължението за
погасяване на главницата по кредита. При забава в заплащането на дължими вноски
по кредита била дължима неустойка, чийто размер се определял, като към размера
на дължимата възнаградителна лихва се добавят 10
пункта годишно (чл. 4.3 от договора). Неустойката се начислявала на годишна
база върху забавените вноски за главница, считано от деня на забавата до
окончателното им погасяване.
В чл. 5.2. от договора страните
уговорили, че кредитът ще бъде погасен на 24 равни анюитетни
месечни погасителни вноски, всяка една в размер на 113,26 лева, дължими на
15-то число от съответния месец, считано от 15.04.2017 г. до 15.03.2019 г.,
вкл.
Банката изпълнила всички свои
задължения съгласно подписания договор за банков кредит, като отпуснала на
кредитополучателя парична сума за възмездно ползване.
Съгласно чл. 8.1. от договора
неплащането на погасителни вноски по кредита представлявало случай на
неизпълнение, а съгласно чл. 9.2., при настъпване на случай на неизпълнение
банката имала право да обяви всички суми по кредита за предсрочно изискуеми и
незабавно платими.
Кредитополучателят не заплатил
дължимите месечни погасителни вноски с падежни дати 15.12.2017 г., 15.01.2018
г., 15.02.2018 г., 15.03.2018 г., 15.04.2018 г., 15.05.2018 г., 15.06.2018 г.,
15.07.2018 г. и 15.08.2018 г., поради което и на основание горепосочената
договорна разпоредба, във връзка с чл. 432 ТЗ, банката обявила всички суми по
кредита за предсрочно изискуеми.
Предсрочната изискуемост била
обявена на кредитополучателя Т.С.Т. на 05.09.2018 г., с писмо с изх. №
ИЗХ-001-67782 от 14.08.2018 г.
Банката предприела действия за
принудителното събиране на вземанията си, като подала заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което било
образувано ч. гр. д. № 970/2018 г. по описа на РС - Радомир. В рамките на
образуваното дело била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
837/04.10.2018 г., срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК постъпило
възражение, което обуславяло правния интерес на ищеца от предявяване на
настоящия положителен установителен иск.
С оглед изложеното, моли да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми по сключения на 02.03.2017 г. договор за потребителски
кредит: главница в размер на 1718,43 лева; договорна (възнаградителна)
лихва в размер на 44,00 лева за периода от 15.12.2017 г. до 04.09.2018 г. вкл.;
изискуема неустойка в размер на 69,99 лева, начислена за периода от 15.12.2017
г. до 27.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението – 03.10.2018 г. до окончателното ù изплащане.
При условията на евентуалност, в
случай на отхвърляне на главните установителни
искове, моли да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца горепосочените суми.
Процедурата по размяна на книжа е
спазена.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Т.С.Т.
чрез назначения му особен представител е подал отговор на исковата молба, с
който е оспорил исковете по основание и размер.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща
представител.
В съдебно заседание ответникът
чрез назначения му особен представител оспорва исковете по
основание и размер и моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищцовото дружество „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е подало на 03.10.2018
г. до Радомирския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК против ответника Т.С.Т. за дължими суми по договор за потребителски
кредит № 1702242058973163 от 02.03.2017 г., въз основа на което е образувано ч.
гр. д. № 970/2018 г. по описа на Районен съд - Радомир. В рамките на
образуваното пред РС - Радомир производство в полза на заявителя е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 837/04.10.2018 г. против длъжника
и настоящ ответник.
В законоустановения
двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение длъжникът е депозирал
възражение за недължимост на сумите по нея. В едномесечния
срок от съобщаването заявителят „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е предявил
настоящия иск.
По делото е представен договор за потребителски кредит № 1702242058973163 от
02.03.2017 г., сключен между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД (кредитор) и Т.С.Т.
(кредитополучател), по силата на който кредиторът е предоставил на
кредитополучателя кредит в общ размер на 2583,04 лева, при годишен лихвен процент
от 4,95% и годишен процент на разходите от 13,51%. Страните са уговорили, че
задължението по сключения договор ще бъде погасявано на 24 месечни погасителни
вноски, всяка в размер на 113,26 лева, дължими на 15-то число на съответния
месец, като падежът на първата вноска е уговорен на 15.04.2017 г., а на
последната – на 15.03.2019 г., видно от приложения по делото погасителен план.
По делото е представено и писмо с
изх. № ИЗХ-001-67782/14.08.2018 г., изпратено от кредитора „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД до длъжника Т.С.Т., за уведомяване на последния, че поради
неизпълнение на задълженията по сключения договор за потребителски кредит и просрочие в плащането на месечни вноски в периода от 14.12.2017
г. до 14.08.2018 г., цялото непогасено задължение е обявено за предсрочно
изискуемо.
Видно от приложеното известие за
доставяне, изпратеното до ответника писмо, е върнато обратно, тъй като не е
потърсено от получателя в срок.
По делото е представена и изготвена
от банката - ищец справка за незаплатените по месеци суми по договор за потребителски
кредит от 02.03.2017 г.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна
експертиза, от заключението по която се установява, че задължението на
кредитополучателя, произтичащо от договор за потребителски кредит от 02.03.2017
г., е в общ размер от 1832,39 лева, от които: усвоена и непогасена главница в
размер на 1718,43 лева, в т. ч. редовно падежирала
главница – 938,44 лева и предсрочно изискуема главница – 779,99 лева; изискуема
договорна (възнаградителна) лихва в размер на 44,00
лева за периода от 15.12.2017 г. до
15.08.2018 г., в т. ч. редовно падежирала лихва – 41,86
лева и предсрочно изискуема лихва – 2,14 лева; неустойка (наказателна лихва) в
размер на 69,96 лева за периода от 15.12.2017 г. до 27.09.2018 г., в т. ч. наказателна
лихва върху падежирали вноски – 62,51 лева и наказателна
лихва върху предсрочно изискуема главница – 7,45 лева. Според вещото лице
банката е отпуснала на кредитополучателя еднократно цялата сума по кредита,
която е усвоена на 06.03.2017 г. Вещото лице е посочило, че кредитополучателят
е платил редовни и просрочени главници в размер на 864,61 лева, като останалият
непогасен размер е 1718,43 лева.
Съдът кредитира заключението на
вещото лице като компетентно дадено и съобразно задачите, по които е допусната
експертизата.
Приетото
за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр.
с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД са предявени от процесуално
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което са
процесуално допустими. Правният интерес от воденето им се обосновава с издадена
срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Исковете за установяване на вземането
са подадени в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
При разглеждането им по същество съдът
намери следното:
Предмет на иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК е признаване за установено по
отношение на ответника съществуването на вземане на ищеца за определени парични
суми. Уважаването на претенцията предполага доказване кумулативното наличие на
няколко предпоставки, а именно: наличието
на сключен договор за потребителски кредит от 02.03.2017 г., изпълнение на
задължението на заемодателя да предаде заемната сума, размера и основанието на претендираните суми, обявяването на кредита за предсрочно
изискуем и уведомяването на ответника за обявената предсрочна изискуемост.
В настоящия случай от събраните по
делото доказателства се установява по безспорен начин наличието на валидна
облигационна връзка между ищцовата страна, в
качеството ù на кредитор и ответника Т.С.Т., в качеството му на
кредитополучател, въз основа на сключения договор за потребителски кредит от 02.03.2017
г. Договорът е обективиран в писмена форма и съдържа
надлежна индивидуализация на страните, датата, мястото на сключване и предмета
на сделката, от ответната страна не се оспорва тяхната действителност, поради
което следва да се приеме за доказано, че страните са били обвързани по силата
на валидно облигационно правоотношение.
Изправността на ищеца досежно задължението му за предоставяне на парични средства
на кредитополучателя се установява от приобщената към доказателствения
материал по делото съдебно-счетоводна експертиза, от заключението по която се
установява, че банката е отпуснала на кредитополучателя еднократно цялата сума
по кредита, която е усвоена на 06.03.2017 г.
По отношение на въпроса, касаещ настъпването на предсрочна изискуемост на процесните вземания, съдът, като съобрази представения по
делото погасителен план, от който е видно, че датата на последната погасителна
вноска е 15.03.2019 г., намира, че в случая в исковото производство по чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК следва да намери приложение по отношение на настъпилия след подаването на
заявлението за издаването на заповедта за изпълнение и преди приключването на
съдебното дирене пред настоящата инстанция факт на изтичане на крайния уговорен
между страните срок за изплащане на задължението по банковия кредит – падежа на
последната погасителна вноска, поради което всички анюитетни
вноски, включващи главница и/или договорни лихви и др., т. е. – цялото вземане
на банката по договора за кредит е изискуемо, без да се отчита дали кредитът е
бил обявен за предсрочно изискуем на длъжника преди подаването на заявлението
за издаването на заповедта за изпълнение (така: решение № 184/04.07.2017 г. по
т. д. № 60361/2016 г. на ВКС, ГК, IV г. о.). Съгласно уговореното между страните в договора и
погасителния план към него, всяка една от равните по размер месечни погасителни
вноски съставлява сбор от дължима главница и начислени дължими договорни лихви.
С настъпването на 15.03.2019 г. на падежа на последната от тези анюитетни вноски, всички те, респ. – неплатената част от
тях, съответно – непогасените части от главницата и от договорните лихви са
станали изискуеми, като съгласно неоспореното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, след извършените от страна на длъжника - ответник
частични плащания, неплатената и дължима част от главницата е именно в претендирания размер от 1718,43 лева, а непогасеният размер
на договорната лихва е 44,00 лева.
Предвид постигнатата между страните
уговорка в чл. 4.3. от сключения договор, касаещ дължимостта на наказателна лихва от длъжника и с оглед
допуснатата от последния забава в плащането на дължимите суми по кредита и като
съобрази заключението на вещото лице, съдът намира, че непогасеният размер на
уговорената наказателна лихва е 69,96 лева.
От изложеното дотук следва, че предявените
обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.
430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД са
доказани по основание и размер, поради което съдът не дължи произнасяне по
предявения евентуален иск срещу ответника с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр.
чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ищецът има право да иска присъждане на направените в производството по делото
разноски. Ищецът е доказал направени разноски за заплатена държавна такса в
заповедното и исковото производство в общ размер на 168,73 лева, 150,00 лева –
депозит за вещо лице по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, 358,27
лева – заплатено адвокатско възнаграждение за особен представител и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на
150,00 лева (50,00 лева - за заповедното производство и 100,00 лева - за
исковото производство, съобразявайки липсата на фактическа и/или правна
сложност на делото), които при този изход на спора следва да бъдат заплатени от
ответника.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Т.С.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, че дължи на „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, р-н
„Лозенец“, бул. „Никола Вапцаров“ №
55, „Експо 2000“, следните суми по сключения на 02.03.2017 г. договор за потребителски
кредит № 1702242058973163: главница в размер на 1718,43 лева (хиляда седемстотин
и осемнадесет лева и четиридесет и три стотинки); договорна (възнаградителна) лихва в размер на 44,00 лева (четиридесет
и четири лева) за периода от 15.12.2017 г. до 04.09.2018 г. вкл.; неустойка в
размер на 69,96 лева (шестдесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки) за
периода от 15.12.2017 г. до 27.09.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението – 03.10.2018 г. до
окончателното ù изплащане.
ОСЪЖДА Т.С.Т., с ЕГН: **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление:***, р-н „Лозенец“, бул. „Никола Вапцаров“ № 55,
„Експо 2000“, сумата от 827,00 лева (осемстотин двадесет и седем лева) – направени
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: