№ 300
гр. Варна, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на единадесети юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марин Г. М.
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Марин Г. М. Търговско дело №
20223100900003 по описа за 2022 година
Производството е образувано по постъпила искова молба на „БАНКА
ДСК“ АД, гр. София, подадена чрез процесуален представител, с която са
предявени обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, срещу Г. С. М. и Н. Й. М.,
двамата от гр. Провадия, за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответниците дължат на ищеца следните суми, както следва:
26 763.66 лева, представляваща главница; 1 140.29 лева, представляваща
договорна лихва за периода 05.02.2020 г. – 06.06.2021 г.; 237.11 лева,
представляваща лихвена надбавка за забава за периода 07.02.2019 г. –
06.06.2021 г. и 118.94 лева, представляваща законна лихва за периода от
07.06.2021 г. – 22.06.2021 г., дължими по Договор за жилищен кредит,
обезпечен с ипотека на недвижим имот сключен на 14.02.2008 г. между Г. С.
М. /кредитополучател/, Н. Й. М. /поръчител/ и „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД, /понастоящем „БАНКА ДСК“ АД, след преобразуване/ и за
които вземания е издадена Заповед № 477/28.06.2021 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по реда на чл. 417, т. 2 от ГПК
по ч.гр.д. № 710/2021 г. по описа на Районен съд - Провадия, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаването на
заявлението в съда /23.06.2021 г./ до окончателното й изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че по силата на сключен на
14.02.2008 г. договор за жилищен кредит между „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД, /понастоящем „БАНКА ДСК“ АД/ и Г. С. М.
/кредитополучател/ и Н. Й. М. /съдлъжник/ е предоставен кредит в размер на
35 000 лева със срок на издължаване 300 месеца, считано от датата на
усвояване на кредита – 09.04.2008 г. Сочи се също, че на 30.04.2020 г. в
1
ТРРЮЛНЦ е вписано вливането на „Експресбанк“ АД в „БАНКА ДСК“ ЕАД,
чиято правна форма се променя в акционерно дружество. Ищецът излага, че
съгласно чл. 3, ал. 3 от договора страните уговорили падежна дата за
заплащане на дължимите вноски – 5-то число на съответния месец и
подписали погасителен план. Твърди се изпълнение на задълженията на
банката за предоставяне на уговорения кредит, както и усвояването му в
пълен размер по разплащателна сметка на кредитополучателя. Ищецът сочи,
че по силата на чл. 8, ал. 2 от договора вземането на банката за целия остатък
по отпуснатия кредит става предсрочно изискуемо при допусната забава в
плащанията на главница и/или лихва над 90 дни и невнасянето в срок на
договорените месечни погасителни вноски. Ищецът твърди, че поради
допусната забава в плащанията над 90 дни и на основание чл. 8, ал. 2 от
договора банката е упражнила надлежно правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, като е изпратила до кредитополучателя Г. С. М. и
съдлъжника Н. Й. М. уведомления за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем с изх. номер съответно № 01-20-05402/09.03.2021 и изх.№ 01-20-
05403/09.03.2021 г., връчени при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, съгласно
извършените удостоверявания от ЧСИ Н.Г., рег.№ 716 на КЧСИ, за което е
съставен констативен протокол от 14.05.2021 г.
Сочи се, че след получаване на посочените уведомления кредитът е
отнесен като предсрочно изискуем на 07.06.2021 г., към който момент
непогасените вноски са 27, а общият размер на просрочената сума е 4 204.82
лева, от които сумата от 3 064.53 лева – просрочена главница и сумата от 1
140.29 лева – договорна лихва /съгласно уточняваща молба от 15.02.2022 г./
Изложено е, че първата неплатена вноска по кредита е с настъпил падеж на
05.04.2019 г. , която е за сума за главница в размер на 66.48 лева (частично
платена). Ищецът твърди, че по силата на чл. 8, ал. 1 от договора за кредит
при допусната забава за плащане на вноска на падежна дата, частта от
вноската, представляваща главница се олихвява с договорения лихвен
процент, увеличен с наказателна надбавка от шест процентни пункта. Сочи,
че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 23.06.2021 г. кредитното задължение на длъжниците, отразено и
в извлечението от счетоводните книги е както следва: 26 763.66 лева,
представляващи дължима главница по договора за кредит; 1 140.29 лева,
представляваща договорна лихва за периода 05.02.2020 г. – 06.06.2021 г.;
237.11 лева, представляваща лихвена надбавка за забава за периода
07.02.2019 г. – 06.06.2021 г. и 118.94 лева, представляваща законна лихва за
периода от 07.06.2021 г. – 22.06.2021 г., както и законна лихва, считано от
23.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането. Предвид подаденото
възражение от длъжниците срещу заповедта се претендира признаване
дължимостта на сумите по нея, както и присъждане на сторените в
производствата разноски.
Ответниците в законоустановения срок не депозират отговор на
исковата молба. С молба вх.№ 12596/30.05.2022 г. признават изрично
2
вземанията на „БАНКА ДСК“ АД по издадената Заповед № 477/28.06.2021 г.
за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 710/2021 г. по описа на Районен съд –
Провадия, като молят за постановяване на решение при признание на иска.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, но
депозира молба, чрез процесуалния си представител, с която заявява, че
поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване съобразно
направеното признание от ответниците, както и за присъждане на разноските
за платена държавна такса за производството и за юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание ответниците не се явяват и не се представляват.
Настоящият състав на ВОС, съобразявайки наличието на хипотезата на
чл. 237, ал. 1 от ГПК, е прекратил съдебното дирене по признатите факти и
доводи за основателност на претенциите на ищеца.
Признатото право на ищеца, основаващо се на неизпълнение по
сключен между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД (понастоящем „БАНКА
ДСК“ АД и ответниците договор за жилищен кредит от 14.02.2018 г.,
вземанията по който са обявени за предсрочно изискуеми, не противоречи на
закона и добрите нрави.
Установителният иск е допустим с оглед предявяването му в
предвидения в закона преклузивен едномесечен срок, идентичността му със
заявеното вземане и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно
от приложеното ч.гр.д. № 14724/2017 г., които въпроси са разрешени с
определение № 855/10.06.2022 г. по делото.
Въпросът за валидността на изявлението за признание на иска на
ответното дружество е изясне с протоколно определение № 529/14.07.2022г.
по делото. Волята на ответниците е заявена с молба вх.№ 12596/30.05.2022 г.
по делото, подадена от тях лично и обхваща всички вземания, предмет на
процесната заповед за изпълнение. Същите са изброени и цитирани по
основания и размера, като единствено претенцията за лихва от 1 140.29 лева е
пропусната като стойност, но е индивидуализирана като основание и период -
05.02.2020 г. – 06.06.2021 г., поради което съдът приема, че също е призната.
Съдът като взе предвид, че са налице предпоставките на чл. 237 от ГПК
и липсата на отрицателните такива, т.е. признатото право не противоречи на
закона или на добрите нрави и няма обективи данни, от които да се
предполага, че страните могат да се разпореждат с него, намира, че следва да
постанови решение при признание на исковете, с което същите бъдат
уважени.
По разноските:
При този изход на делото и предвид задължителните указания, дадени с
т.12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят претендираните и доказани деловодни
разноски в заповедното производство за платена държавна такса в размер на
3
565.20 лева и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Предвид изхода от спора и направеното искане за присъждане на
разноски от ищцовата страна, такива се следват в размер на 655.35 лева за
платената по делото държавна такса, както и 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
В полза на ответниците не се следват разноски, а и такива не се
претендират от тяхна страна.
Воден от горното и на основание чл. 237 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по
предявен иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК, че Г. С. М., ЕГН
**********, и Н. Й. М., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес в
*******************************, дължат на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“
19, следните суми, както следва: 26 763.66 лева /двадесет и шест хиляди
седемстотин шестдесет и три лева и шестдесет и шест ст./, представляваща
главница; 1 140.29 лева /хиляда сто и четиридесет лева и двадесет и девет
ст./, представляваща договорна лихва за периода 05.02.2020 г. – 06.06.2021 г.;
237.11 лева /двеста тридесет и седем лева и единадесет ст./, представляваща
лихвена надбавка за забава за периода 07.02.2019 г. – 06.06.2021 г. и 118.94
лева /сто и осемнадесет лева и деветдесет и четири ст./, представляваща
законна лихва за периода от 07.06.2021 г. – 22.06.2021 г., дължими по Договор
за жилищен кредит, обезпечен с ипотека на недвижим имот сключен на
14.02.2008 г. между Г. С. М. /кредитополучател/, Н. Й. М. /поръчител/ и
„Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, /понастоящем „БАНКА ДСК“ АД, след
преобразуване/ и за които вземания е издадена Заповед № 477/28.06.2021 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл.
417, т. 2 от ГПК по ч.гр.д. № 710/2021 г. по описа на Районен съд - Провадия,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаването
на заявлението в съда /23.06.2021 г./ до окончателното й изплащане, на
основание чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Г. С. М., ЕГН ********** и Н. Й. М., ЕГН **********,
двамата с постоянен адрес в *******************************, да заплатят
на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Московска“ 19, сумата от 615.20 лева /шестстотин и
петнадесет лева и двадесет ст./, представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски в заповедното производство, от които 565.20 лева за държавна такса
и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г. С. М., ЕГН **********, и Н. Й. М., ЕГН **********,
двамата с постоянен адрес в *******************************, да заплатят
на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Московска“ 19, сумата от 755.35 лева /седемстотин петдесет и
пет лева и тридесет и пет ст./, представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски в настоящото производство, от които 655.35 лева за държавна такса
и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от
4
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –
гр.Варна в двуседмичен срок от уведомяването с препис на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5