АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН |
|||||||||
РЕШЕНИЕ № 152 |
|||||||||
Гр. Видин,
08.10.2020 г. |
|||||||||
В ИМЕТО НА НАРОДА |
|||||||||
Административен съд – Видин, |
II
административнонаказателен състав |
||||||||
в публично заседание на |
двадесет и девети септември |
||||||||
през две хиляди и двадесета година в състав: |
|||||||||
Председател: |
Нели Дончева |
||||||||
Членове: |
Н.й Витков Борис Борисов |
||||||||
при секретаря |
Мария Иванова |
и в присъствието |
|||||||
на прокурора |
Кирил Кирилов |
като разгледа докладваното |
|||||||
от съдия |
Нели Дончева |
|
|||||||
Касационно АНД № |
141 |
по описа за |
2020 |
година |
|||||
и за да се произнесе, съобрази
следното: |
|||||||||
Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63,
ал.1, изречение второ от ЗАНН, подадена от процесуален представител на „Асансьорни
сервизи – София“ АД, гр.София, представлявано от Изпълнителния директор И.Д., против Решение № 64/09.03.2020 г., постановено по
АНД № 1605/2019 г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено Наказателно
постановление (НП) № НП-93/25.09.2019 г. на Зам. председател на ДАМТН, с което на
„Асансьорни сервизи – София“ АД, гр.София, представлявано от Изпълнителния директор,
е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на
500 /петстотин/ лева, на основание чл.55, ал.2 от Закона за техническите изисквания
към продуктите /ЗТИП/, за нарушение по чл.10, ал.2, т.17 от Наредбата за безопасната
експлоатация и техническия надзор на асансьорите /НБЕТНА/, приета на основание чл.31,
ал.1 от Закона за техническите изисквания към продуктите /ЗТИП/.
Касаторът твърди, че решението на ВРС е неправилно, поради
нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Посочва се, че нито в АУАН, нито в НП процесния асансьор не е бил индивидуализиран,
а в хотел „Ровно“ има два асансьора, както и че решението на съдържа правилно описание
на извършеното нарушение. Твърди се, че първоинстанционния съд не е посочил че не
кредитира показанията на свидетеля Д., че не са били разгледани оплакванията на
касатора и не е призован поискания със жалбата пред ВРС свидетел – управителя на
хотел „Ровно“.
Излагат се подробни съображения, че вмененото на касатора
нарушение не е било консумирано от обективна страна и че не следва пропуските на
собствениците на асансьора във връзка с неговата експлоатация / неизпълнение на
техни задължения/ да рефлектира върху касатора.
Иска се от Съда да отмени атакуваното съдебно решение и
да се отмени НП като неправилно и незаконосъобразно или при условията на евентуалност
да се измени НП като санкцията се намали до размера на законовия минимум.
Ответникът по делото - ДАМТН, гр.София, редовно уведомен,
чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено
в сила първоинстанционното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава становище,
че жалбата е основателна и следва да се уважи по изложените аргументи за недоказаност
на нарушението.
Административен
съд - Видин, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните
и посочените касационни основания в жалбата, намира следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от субект имащ правен интерес
от обжалване и е допустима.
Разгледана
по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:
Безспорно се установява, че на 12.02.2019 г. около 12:00
ч. служители на Регионален отдел ИДТН „Северозападна България”, съвместно с представител
на „Иренор“ ООД гр.Видин и представител на „Асансьорни сервизи-София” АД гр.София,
извършили проверка на пътнически асансьор в хотел „Ровно” в гр. Видин, заводски
номер 19893/1974 г., рег.№ ВдАС 0181. Било установено, че проверяваният асансьор
се експлоатира, като същия е с включено захранване, движи се и приема заявки от
кабината и етажните бутониери. Констатирано е обаче, че същия се експлоатира с нефункциониращо аварийно устройство
за двустранна разговорна връзка между кабината на асансьора и лицето, което извършва
аварийно обслужване, съгласно чл. 9, ал. 1, т. 5 от НБЕТНА.
Предвид установеното, свидетелката С. Г.– началник отдел
в РО ИДТН „Северозападна България“ приела, че ответното дружество, в качеството
му на лице което поддържа посочения асансьор, по силата на договор за абонаментно
обслужване от 01.01.2016г., е допуснал експлоатацията му, с нефункциониращо аварийно устройство
за двустранна разговорна връзка между кабината на асансьора и лицето, което извършва
аварийно обслужване, съгласно чл. 9, ал. 1, т. 5 от НБЕТНА, с което е извършил нарушение на чл.10, ал.1, т.17 от
НБЕТНА, за което съставила АУАН-51 от 10.05.2019г. против ответното дружество, подписано
от представител на същото без възражения. По акта не постъпили и писмени възражения,
по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН и установената в него фактическа обстановка,
Зам.Председателя на ДАМТН, упълномощен със Заповед № А-161 от 11.03.2019г. на Председателя
на ДАМТН издал атакуваното НП.
По делото пред първоинстанционния съд е разпитан и св.
Н. Д., служител при касатора /асансьорен техник в дружеството – касатор/, който посочва че в началото на месец януари 2019г. са
спрели асансьора, тъй като собствениците не са си били платили СИМ-картите на телефонните
устройства, намиращи се в кабината му, за връзка /обаждане/ при авария. Свидетелят не знае кой е пуснал асансьора, защото помещението,
където се намират таблата се ползва от много хора и всеки има достъп до тях. Свидетелят
заявява че никой не ги е уведомил че асансьора е пуснат и потвърждава че не са изпратили
уведомление до инспекцията, защото са имали устна уговорка със собственика да си
платят картите, за да ги активира мобилния оператор.
При тези данни Районен съд - Видин приел, че от обективна страна дружеството касатор
е осъществил състава на нарушението по чл.10, ал.1, т.17 от НБЕТНА - основание за
ангажиране на административнонаказателната му отговорност по реда на чл.55, ал.2
от ЗТИП, поради което потвърдил атакуваното НП.
Касационната инстанция напълно
споделя този извод на първоинстанционния съд, предвид следното:
Атакуваното наказателно постановление
е съобразено с изискванията на материалния и процесуалния закон, безспорно и безпротиворечиво
е установено извършването на посоченото в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление административно нарушение, а именно по
чл.10, ал.1, т.17 от НБЕТНА.
Видно от разпоредбата на чл.10, ал.1, т.17 от НБЕТНА лицата, които поддържат асансьори,
задължително уведомяват писмено ползвателите им, които с тяхно съдействие спират
асансьорите до отстраняването на следните неизправности: 17. (нова - ДВ, бр. 27 от 2014
г.) нефункциониращо устройство за двустранна разговорна връзка между кабината на
асансьора и лицето, което извършва аварийно обслужване на асансьора съгласно чл.
9, ал. 1, т. 5 от Наредбата. Според
чл. 10, ал. 2 от Наредбата (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2011
г., в сила от 02.04.2011 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 88 от 2014 г.) в случаите по
ал. 1 лицето, което поддържа асансьора със съдействието на ползвателя трябва да
прекрати незабавно достъпа до асансьора, да сигнализира и обезопаси опасните зони
и да уведоми незабавно органа за технически надзор по чл.18, т. 2 и/или съответния
регионален отдел на ГД "ИДТН".
В случая касатора, като лице
което поддържа асансьора, видно от договор за абонаментно
обслужване от 01.01.2016г., не е изпълнил така вменените му с Наредбата задължения - не е налице писмено
уведомяване на ползвателя, няма данни да са били предприети действия по обезопасяване
на опасните зони, като е имало достъп на широк кръг лица до помещението на асансьора,
които са имали възможност несанкционирано да го пуснат в експлоатация, както и незабавно
не е бил уведомен органа за технически надзор и/или съответния регионален отдел на ГД "ИДТН",
в каквато насока по делото не се представиха никакви доказателства.
С оглед анализа на посочените
разпоредби твърдяната устна договорка с ползвателя, която няма опора в закона, не
изключва отговорността на касатора.
Дружеството-касатор, като специализирано в асансьорните поддръжки, следва да е
запознато с нормативната уредба и своевременно да предприема нормативно
регламентираните действия при възникване на подобни обстоятелства, а не да
бездейства.
Изпълнителното
деяние в случая се е изразило в допускане в експлоатация на описания в делото асансьор
с нефункциониращо устройство за двустранна разговорна връзка между кабината на асансьора
и лицето, което извършва аварийно обслужване, съгласно чл. 9, ал. 1, т. 5 от Наредбата.
Нарушението безпротиворечиво е доказано от събраните по делото гласни и писмени
доказателства.
По делото безспорно са установени авторството на нарушителя,
съставомерните признаци на законовия състав на посоченото административно нарушение,
както и изискуемата от закона причинно-следствена връзка между деянието и общественоопасния
резултат, за което е наложена имуществена санкция в допустим от закона размер, като
при реализацията на безвиновната отговорност на дружеството – касатор наказанието
е съобразено със степента на обществената опасност на нарушението и нарушителя.
Атакуваното наказателно постановление съдържа законоустановените
реквизити, описани в чл. 57 от ЗАНН, в т.ч. и надлежна индивидуализация на
процесния асансьор, поради което твърденията на касатора в обратния смисъл се
явяват несъстоятелни.
Съдът намира, че наказващият орган е приложил правилно
материалния закон, като е установил автора на процесното деяние, всички обстоятелства
във връзка с административното нарушение и е наложил съответната санкция в размер над минималния.
На следващо място не е налице и маловажен случай по смисъла
на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка настоящата съдебна инстанция намира, че е налице
деяние, разкриващо значителна степен на обществена опасност. Налице е нарушение,
което накърнява съществени правила във връзка с живота и здравето на лицата, ползващи
асансьора, монтиран в хотел „Ровно”, предвид високият риск от настъпване на тежки
щети при експлоатацията на устройството, нефункциониращо устройство за двустранна разговорна връзка
между кабината на асансьора и лицето, което извършва аварийно обслужване на асансьора.
В тази връзка следва да се отчете и обстоятелството, че
фактическият състав на процесното административно нарушение разкрива белезите на
формално, а не на резултатно деяние, поради което липсата или наличието на вредоносни
последици е ирелевантно за правната му квалификация, а има значение единствено при
определяне на съответното административно наказание, което в настоящия случай правилно
е наложено в размер над минималния.
Съдът намира за неоснователно и твърдението за
допуснато съществено процесуално нарушение в производството през ВРС поради
непризоваване на поискания свидетел - управителя на хотел „Ровно“.
Видно от протокола на проведеното на 12.02.2020г.
открито съдебно заседание е, че касатора се е представлявал от процесуален
представител, които е поискал даване ход на делото без да поддържа искането за
призоваване на поискания свидетел.
Предвид изложените съображения решението на Районен съд
Видин се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено
в сила.
Воден от горното и
на основание чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН, във връзка с чл.208 от АПК, Административен
съд Видин
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 64/09.03.2020 г., постановено по
АНД № 1605/2019 г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено Наказателно
постановление (НП) № НП-93/25.09.2019 г. на Зам. председател на ДАМТН, с което
на „Асансьорни сервизи – София“ АД, гр.София, представлявано от Изпълнителния
директор, е наложено административно наказание "имуществена санкция"
в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание чл.55, ал.2 от Закона за
техническите изисквания към продуктите /ЗТИП/, за нарушение по чл.10, ал.2,
т.17 от Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на
асансьорите /НБЕТНА/, приета на основание чл.31, ал.1 от Закона за техническите
изисквания към продуктите /ЗТИП/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
/Н.Дончева/
/Н.Витков/
2.
/Б.Борисов/