Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, …........................ 2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, ІХ-ти тричленен състав, в
публично съдебно заседание на десети ноември, две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТАНИСЛАВА СТОЕВА
При участието на секретаря Пенка Михайлова
и прокурора Александър Атанасов, разгледа докладваното от съдия Станислава
Стоева КАНД № 2202/2022 г. по описа на Административен съд – Варна и, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Производството е
образувано по жалбата на Директор Дирекция “Обслужване” в ТД на НАП Варна
против Решение № 1113/12.08.2022г., постановено по АНД № 4921/2021 година на
Районен съд - Варна, с което е отменено Наказателно постановление № 558948-F582825/03.02.2021г. на Директор
Дирекция “Обслужване” ТД на
НАП Варна, с което на “Ави Терра” ЕООД е наложено административно накзание
“имуществена санкция” в размер на 500 лева за нарушение на чл. 125 ал. 5 от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и на осн. чл. 63 ал. 2 т. 1
във вр. с ал. 3 т. 2 от ЗАНН.
В касационната жалба се твърди,
че решението е неправилно, тъй като в НП е посочена дата на нарушението, а
липса на място на извършване на нарушението е несъставомерно, защото това може
да е офис на дружеството, офис на счетоводна кантора и друго място. Настоява се
решението на ВРС да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото
на касационния спор, с което да се потвърди процесното НП.
В открито съдебно заседание
касаторът, редовно призован, не изпраща представител. С писмени бележки с.д. №
15464/18.10.2022г., чрез пълномощник ст. юрисконсулт Т. А. касационната жалба
се поддържа, отправено е искане за отмяна на обжалваното решение и присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът, в съдебно
заседание, се представлява от адв. А.Д.. Изразява становище, че оспореното
решение е правилно постановено при правилно приложение на материалния закон и
без да са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от категорията на
съществените. събраните в хода на производството доказателства.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата. Пледира
за оставяне в сила решението на ВРС.
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, и отговаря на
изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, поради което производството по нея е
процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството пред Районен съд
- Варна е образувано по жалба на “Ави Терра” ЕООД, ЕИК *** против
Наказателно постановление 558948-F582825/03.02.2021г., на
Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Варна, с което за нарушение на
чл.125 ал. 5 от ЗДДС, на основание чл. 179 ал.1 от ЗДДС на дружеството
е наложено наказание "имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/
лева.
С оспореното пред ВРС
наказателно постановление „Ави Терра” ЕООД е санкционирано за това, че при
извършена служебно справка на 22.10.2020г. в информационния масив на НАП е
установено, че дружеството, след като е дерегистрирано по ДДС на 04.09.2020г.
не е представило в законоустановения срок – до 14.10.2020г. справка-декларация
по ДДС за периода 01.09.2020г. - 04.09.2020г. За това е съставен АУАН, който е
връчен на управителя на дружеството на 21.10.2020г. От страна на въззивника
било направено възражение за маловажност на нарушението, което не е уважено.
Описаната фактическа обстановка не е оспорена от дружеството и на 03.02.2021г.
е издадено Наказателно
постановление № 558948-F582825.
За да отмени НП, районният съд
е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
редица съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до неговата
незаконосъобразност. Приел е, че както АУАН, така и оспореното НП не отговарят
на изискванията на чл. 42 т. 3 и чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН за описание на дата
и място на извършване на нарушението. Както в АУАН, така и в НП е посочена дата
22.10.2020г., на която е констатирано неизпълнението на съответното задължение
по закон, както и крайният срок за това – 14.10.2020г, до който е следвало да
бъде представена справката – декларация. Според съда, въпреки посочването на
законоустановения краен срок, което може да обуслови извод, че е налице
нарушение в първия ден след неговото
изтичане – 15.10.2020г., тази дата не е посочена нито в АУАН, нито в НП.
Мястото на извършване на нарушението също не е посочено, а то е съществен
реквизит, тъй като при евентуална промяна на седалището и адреса на дружеството
по чл. 8 т. 3 от ДОПК, компетентна ТД на НАП би могло да е различна от тази,
установила нарушението.
Въз основа на тези констатации,
съдът е отменил НП като е приел, че непосочването на дата и място на
нарушението, които са основни елементи от фактическия състав на съответното
деяние, представлява съществено процесуално нарушение, доколкото обективно препятства
възможността за пълноценно и адекватно реализиране на правото на защита.
Така постановеното решение е правилно.
При проверка в рамките на
приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти, настоящият
състав на Административен съд – Варна намира, че доводите, изложени в
касационната жалба за противоречие с материалния закон и съществено нарушение
на процесуалните правила се явяват касационни основания, но същите са
неоснователни. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло установената от
районния съд фактическа обстановка. В мотивите към решението е направено
подробно изложение на установените от събраните по делото факти и доказателства
и на следващите от тях правни изводи, съобразени с приложимите разпоредби.
На ответника по касация е
вменено извършването на нарушение по чл. 125 ал. 5 от ЗДДС и същият е
санкциониран по реда на чл. 179 ал. 1 от ЗДДС
с имуществена санкция от 500 лв. Правилно ВРС е приел, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. С оглед санкционния характер на производството по ЗАНН,
в тежест на административнонаказващият орган е да проведе законосъобразна
процедура, която да завърши с издаване на законосъобразен акт. Разпоредбата в относимата редакция на чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН предвижда
императивно в НП да е дадено точно и ясно описание на нарушението, да са
посочени датата и мястото на извършването му, както и обстоятелствата, при
които е извършено, и доказателствата, които го потвърждават. Действително не
става ясно коя е датата, на която административно наказващият орган е приел, че
дружеството е извършило нарушението. А мястото на извършване на нарушението
изобщо не е посочено. Неяснотата и липсата на тези реквизити в АУАН и НП води
като краен извод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
правилно констатирано от ВРС.
Посочване на точната дата и
място на извършване на нарушението е задължителен реквизит както в АУАН, така
на НП и има съществено значение при
индивидуализация на нарушението, в същото време е и предмет на
доказване, поради което такъв пропуск не
може да бъде отстранен в процеса на обжалването на наказателното постановление.
Отсъствието или неяснотата при определянето му като краен резултат е
ограничаване на правото на защита на санкционираното лице. Не може елемент от
обективния фактически състав на нарушението, каквото е датата на извършването
му, а така също и място на извършването му да се извличат от данните по преписката.
Волята на законодателя е пределно ясна - датата на извършване на
административното нарушение следва да е установена безспорно и посочена точно в
АУАН и в НП. Същото императивно задължение се съдържа и за място на извършване
на нарушението. Това императивно задължение на АНО важи и за случай като
разглеждания.
Предвид изложеното като е
достигнал до правилни правни изводи и е отменил процесното наказателно
постановление, Районен съд – Варна е постановил валидно, допустимо и правилно
решение и като такова следва да се остави в сила.
При този изход на спора на
ответника се дължат разноски, но тъй като такова искане не е направено, съдът
не присъжда разноски.
На основание чл. 221 ал. 2, във връзка с чл.
63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1113/12.08.2022г., постановено по АНД № 4921/2021 година
на Районен съд – Варна.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.