№ 9016
гр. С., 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110124962 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от С. Н. К. и Н. С. Ш. срещу „ВЪЗРАЖДАНЕ
– КАСИС“ ООД, с която са предявени активно субективно и обективно кумулативно
съединени искове, както следва:
- с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на „ВЪЗРАЖДАНЕ – КАСИС“ ООД да
преустанови спрямо С. Н. К. и Н. С. Ш. действията си, препятстващи ползването на антре и
тоалетна, находящи се на партерния етаж на сграда в гр. С., район „С.“, ул. „Х.М.“ № 51,
както и да им осигури свободно преминаване през поставената врата и изградена стена до
посочените помещения;
- с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на „ВЪЗРАЖДАНЕ – КАСИС“ ООД
да заплати на всяка от ищците сумата от 540 лв., представляваща обезщетение за
лишаването им от правото на ползване на антре и тоалетна, находящи се на партерния етаж
на сграда в гр. С., район „С.“, ул. „Х.М.“ № 51, за периода от 01.05.2019 г. до 01.05.2022 г.
Ищците С. Н. К. и Н. С. Ш. извеждат съдебно предявените си субективни права при
твърденията, че са съсобственици при равни квоти на недвижим имот, представляващ
апартамент, находящ се на първия етаж на сграда в гр. С., район „С.“, ул. „Х.М.“ № 51,
състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня с тоалетна, две антрета и два балкона, със застроена
площ от около 73,89 кв.м., заедно с 53,85% от 1/3 ид. част от общите части на сградата и от
дворното място, представляващо парцел VIII-872 от квартал 26 по плана на гр. С., местност
„Г.М., цялото с площ от 612 кв.м. при съседи на дворното място: ул. „Х.М.“, парцел 21,
отреден за ОЖС, парцел 9, отреден за магазин и трафопост, и ул. „К.В.“. Поддържат, че са
нарушени правата им да ползват общи части от процесната сграда, а именно входно антре и
тоалетна в партерния етаж, на който етаж ответникът притежавал апартамент със застроена
площ от 48 кв.м., но реално завладял и приобщил към имота си и други две помещения –
входно антре и тоалетна с квадратура около 12-14 кв.м., които били с общо ползване за
ищците, в качеството им на наследници на И. Г. А.. Тези общи части не били част от
квадратурата от 48 кв.м. и ответникът реално ползвал около 63 кв.м., а е придобил по
покупка през 2008 г. само 48 кв.м. Описаните общи части ответникът обсебил и владее, като
1
преградил входа и достъпа на ищците до тези помещения със стена, като поставил и врата,
която заключил. Бащата на С. Н. К. и съпруг на Н. С. Ш. – Н.С.Ш. и сестра му И.ка С.Д.
през 1999 г. извършили съдебна делба на наследствените си имоти от И. Г. А., но не ги
разделили, т.е. не било предмет на делбата им това входно антре и тоалетна в партерния
етаж на сградата, защото се ползвали от всички във връзка със собствеността на двора, от
който ищците притежавали 1/6 ид. част. Ето защо молят съда да осъди ответника да
преустанови ограничаването на достъпа им до антрето и тоалетната, находящи се на
партерния етаж от процесната сграда, като им осигури свободно преминаване през
поставената врата и изградена стена до посочените общи части. На следващо място молят
съда да осъди ответника да заплати на всяка от ищците сума в размер на 540 лв.,
представляваща обезщетение за лишаването им от ползване на процесните помещения за
периода от 01.05.2019 г. до 01.05.2022 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ВЪЗРАЖДАНЕ – КАСИС“ ООД, чрез адв. К., е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Поддържа, че
твърденията на ищците, че ответникът е ограничил правото на ползване на входното антре и
тоалетната са неверни. Поддържа, че имотът, така както е описан в исковата молба, е
придобит от ответника и от момента, в който е влязъл във владение на същия е бил с
разположение, такова каквото е и към момента и ответникът не е поставял никакви
прегради, стени, врати и катинари с цел да ограничи ползването на общите помещения от
ищците. В този смисъл твърди, че не е вярно твърдението на ищците, че ответникът е
ограничил достъпа им до процесните помещения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответниците, намира за установено следното:
Видно от представения по делото протокол за съдебна спогодба от 25.11.1963 г. по
гр.д. № 4213/1963 г. по описа на Софийски народен съд-Ленински район, наследодателят на
ищците И. Г. А., починал на 10.11.1968г., е бил собственик на апартамент с площ от 117
кв.м., находящ се на първия надпартерен етаж в жилищната сграда на ул. „Х.М.“, както и на
две помещения – стая и кухня, находящи се на приземния етаж в същата сграда. Видно от
съдържанието на представения протокол за съдебна спогодба, съделителят И. А. се
задължил спрямо останалите участващи в делбата да изгради отделно стълбище и вход за
помещенията си, получени по силата на съдебната спогодба, като съделителите се били
съгласили, че при невъзможност такова преустройство да бъде извършено поради
неиздаване на съответното разрешение за това, съществуващият вход да бъде използван
общо от всички собственици.
По делото е безспорно, че ищците С. Н. К. и Н. С. Ш. са съсобственици при равни
квоти на недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се на първи етаж от сграда в
гр. С., район „С.“, ул. „Х.М.“ № 51, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня с тоалетна, две
антрета и два балкона, със застроена площ около 73,89 кв.м, заедно с 53,85 % от 1/3 идеални
част от общите части на сградата и от дворното място, в рамките на очертаните с искова
молба предели – наследствено правоприемство.
Не е спорно също така обстоятелството, че антрето и тоалетната, находящи се на
партерния етаж на сградата в гр. С., район „С.“, ул. „Х.М.“ № 51, са общи части.
Също така безспорно е, че ответникът „ВЪЗРАЖДАНЕ – КАСИС“ ООД е собственик
на апартамент със застроена площ от 48 кв.м., находящ се на партерния етаж на сграда в гр.
С., район „С.“, ул. „Х.М.“ № 51, с общо ползване на входното антре и тоалетната в
партерния етаж.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото
производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202
2
ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че: сградата, находяща се в гр. С., ул.
„Х.М.“ № 51, е масивна с каменна зидария в основата и стоманобетонова конструкция с
тухлени зидове, като се състои от приземен етаж, три жилищни етажа и тавански етаж;
процесните помещения се намират на приземния етаж, като входът за тях се осъществява
директно от дворното място с монтирана врата и допълнителна метална решетка; вътре
целият имот се състои от една стая, втора стая, вероятно ползвана за кухня предвид
направените облицовки по стените с фаянс и настилка с гранитогрес, входно антре и
тоалетна; външната дограма на стаите е с PVC профил със стъклопакет, като в тоалетната е
монтирана тоалетна чиния тип „моноблок“, тоалетна мивка среден формат и бойлер за топла
вода; настилката е с теракота, а стените са с направена облицовка с фаянс до височина 1,5
метра, а в останалата височина и тавана са със шпакловка и латекс; монтиран е и малък
прозорец в тоалетната; видимо канализацията е стара от времето на строителството на
сградата; във входното антре има дървена врата, водеща към общото стълбище, но видимо
не се ползва от дълго време; целият имот, към момента на огледа, видимо не се използва;
във входното антре е направена стена, която прегражда антрето със съседния имот на
приземния етаж, като стената е облицована с PVC ламперия към момента; до процесния
имот се стига по стълбищно рамо, водещо в ляво до монтираната дървена врата за достъп до
входното антре и тоалетната и в дясно до дървена врата, през която се достига до мазетата
на сградата; от външна страна също се вижда, че не се ползва от много време за вход към
имота; от документацията по делото може да се направи извод, че в миналото входното
антре и тоалетната са обслужвали два отделни имота на приземния етаж – този с двете
помещения (стая и кухня) и съседния до него на етажа; като цяло в момента помещението
не се ползва и се нуждае от освежаващ ремонт с пребоядисване на входното антре и
тоалетната. В заключение вещото лице посочва, че към стълбището на сградата съществува
стара дървена врата, до която води стълбищното рамо към приземния етаж и мазетата, като
не се установява допълнително изградена стена с врата, а е изградена стена във входното
антре към съседния имот на приземния етаж и по този начин разделя входното антре;
направен е отделен вход откъм дворното място за достъп до двете помещения на приземния
етаж – стая и кухня, като и от двете помещения има достъп през врати до процесното
входно антре и тоалетната; от общото стълбище до процесния имот има достъп през дървена
врата; изградена е напречно на входното антре преградна стена към съседния имот на
приземния етаж, като преустройството, описано в протокола за делба, не е изпълнено
изцяло, а на мястото на тоалетната няма изградено отделно стълбище; към момента вход до
процесните входно антре и тоалетна има през двете помещения стая и кухня и от
стълбището на сградата през стара дървена врата; няма затваряне на дървената врата с
тухлен зид, за да се приобщи входното антре и тоалетната към другите две помещения на
приземния етаж; средният пазарен наем на посочените помещения (антре и тоалетна) за
периода от 01.05.2019 г. до 01.05.2022 г. е в размер на 1 508,89 лв.
По делото пред настоящия съдебен състав са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите Р.И.С. и Л.П.Я..
Свидетелят Р.И.С. заявява, че през 1997 г. взел под наем жилище, находящо се в гр. С.,
ул. „Х.М.“ № 51, където направил ветеринарен кабинет. Докато ползвал помещението
разположението на имота било в същото състояние, както когато го продал впоследствие.
Единствената разлика била една алуминиева врата срещу входната врата, която била
сложена от него, за да може да се влиза в стаичката през главния вход. Когато дошъл
процесното помещение го заварил по същия начин, както било към момента. Имало една
врата към стълбището на къщата, врата за тоалетната и зазидана врата в ляво за другото
помещение, което било на партера за другите собственици. Вратата към стълбището била
дървена, боядисана с някаква блажна боя. От вътрешната страна на тази дървена врата
имало ключ, който бил държан там от свид. С., за да не може от външната страна някой да
влезне в кабинета. От началото бил под наем, а впоследствие закупил помещението от Г..
3
След около една година, след като го закупил, свид. С. бил изгонен от там, тъй като
помещението не следвало да функционира като ветеринарен кабинет, защото
предназначението му не било променено. Впоследствие свид. С. прехвърлил процесното
помещение на ответното дружеството. Свидетелят заявява още, че доколкото знае от Е.В.В.
– вече покойник, която му била наемодател - баща й построил тази къща, след което го
накарали да събори един етаж отгоре и да продаде един етаж, защото не е имал право на
такава голяма къща и тогава се наложило това деление. На всеки етаж е имало по една
тоалетна, като процесната тоалетна е останала за партера, но впоследствие след като са се
разделили се оформил един мезонет от лявата страна на ветеринарния кабинет и С. е
останала точно над кабинета. Твърди още, че всички врати си останали непроменени както
когато закупил помещението, така и когато впоследствие продал същото. Към момента не
му е известно и няма представа дали тази врата е заключена или не, като не си спомня освен
дървената врата да е имало и желязна решетъчна врата.
Свидетелят Л.П.Я. заявява, че познава С. К. и майка й Н., защото неговият апартамент
се намирал точно срещу къщата, находяща се в гр. С., ул. „Х.М.“. Твърди, че много често
ходел в градинката пред къщата на С., където имало цветя, дървета и барбекю. Заявява, че
помага на С. при почистването на по-тежки предмети, като камъни, пясък и т.н., а освен
това почиства градинката три – четири пъти в годината, защото мъжът й бил куц, а тя не
можела да се навежда. Изнасял боклуци и си пиели със С. кафето там, като тази градинка
била част от имота. Твърди, че там имало и една тоалетна в приземния етаж, но винаги била
заключена - имало или желязна, или дървена врата, и заради тази градинка ставали
непрекъснати скандали. Твърди, че имало едни стълби, по които се слизало, като вляво се
намирала тоалетната и коридора, а в дясно под стълбите имало място за инструменти.
Заявява, че тази врата винаги била заключена и това създавало големи неудобства на С. и на
свид. Я., защото не можело да се отиде до тоалетната. Преди 2011 г. било само дървена
врата – заключена, а след това се появила една желязна решетка - пак заключена. Някъде
есента на миналата година тази желязна решетка била премахната, но вратата си стояла
заключена отвътре. Свид. Я. заявява още, че не е виждал кой заключва и отключва тази
варта. Изяснява, че знае за тази тоалетна от С., но никога не е влизал там, тъй като вратата
винаги била заключена, а доколкото му е известно друг вход за влизане в това помещение не
е имало.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 109 от ЗС:
Целта на иска по чл. 109 ЗС е да даде защита на правото на собственост срещу всяко
пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение на
обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на
вещта според нейното предназначение. Защитата, която нормата на чл. 109 ЗС дава, е
осъждане на лицето, което извършва неоснователните действия, пречещи на собственика да
упражнява пълноценно правото си на собственост, да преустанови тези действия (иск за
прекратяване на нарушението), както и осъждането на лицето, поддържащо неоснователно
създадено състояние, пречещо на спокойното ползване на вещта, да премахне това
състояние и да възстанови предишното (иск за премахване на последиците от нарушението
на правото на собственост).
С негаторния иск може да се търси защита от един съсобственик срещу друг
съсобственик, който е осъществил в съсобствения имот такива действия, с които се пречи на
упражняването на правото на собственост, както и срещу действия, които възпрепятстват
ползването на общи части. Защитата по чл. 109 ЗС трябва да съответства на нарушението – в
този смисъл например Решение № 60160 от 30.11.2021 г. на ВКС по гр. дело № 1518/2021 г.,
І г. о., Решение № 170 от 08.01.2019 г. на ВКС по гр. дело № 65/2018 г., І г. о., ГК, Решение
4
№ 135 от 31.07.2014 г. на ВКС по гр. дело № 334/2014 г., I г. о., ГК.
В разглеждания случай съдът е сезиран с претенция за осъждане на ответника да
преустанови спрямо ищците действията си, препятстващи ползването на антре и тоалетна,
находящи се на партерния етаж на сграда в гр. С., район „С.“, ул. „Х.М.“ № 51, както и да
им осигури свободно преминаване през поставената врата и изградена стена до посочените
помещения.
Двете задължителни условия за уважаване на иска по чл. 109 ЗС са: неоснователност
на действията на ответника и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си
на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да
е налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не
създават пречки на собственика. Следователно, за уважаването на този иск във всички
случаи е необходимо ищците да докажат не само че процесните антре и тоалетна са общи
части, но и че върху тези общи части ответникът е осъществил неоснователно въздействие
(действие или бездействие), както и че това действие или бездействие на ответника създава
за ищците пречки за използването на съсобствения имот по-големи от обикновените (чл. 50
ЗС). Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са
недопустими, е конкретна по всяко дело – в този смисъл са задължителните за съдилищата
разяснения, дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2015 г., ОСГК.
За да се определи доколко неоснователните действия на страната ответник, сочени като
неоснователно вмешателство в правната сфера на ищците, пречат на упражняване на едно
абсолютно право като правото на собственост, регламентирано като основно право по чл. 8
ЕКПЧОС, с Решение на Съда по правата на човека от 25.11.2010 г. по делото „Милеви и др.
срещу Б.“ се прима , че „неудобството следва да е достигнало минимално ниво на тежест, за
да представлява намеса в личния живот на жалбоподателите, т.е. за да се квалифицира като
нарушение на основно човешко право, а критериите за преценката са интензивност,
продължителност на неудобството, психическо и физическо въздействие.“ Твърдението, че
едно действие е незаконно, не е достатъчно основание да се твърди и, че има засегнати
конкретни права на плоскостта на законовия термин „неоснователно действие“,
нарушението следва да е сериозно, да оказва неблагоприятно влияние върху нормалното
ползване на вещта.
В частност, за да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 109 ЗС, в
доказателствена тежест на ищците е да докажат по делото пълно и главно, че: 1/ са
съсобственици при равни квоти на недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се
на първия етаж на сграда в гр. С., район „С.“, ул. „Х.М.“ № 51, състоящ се от две стаи, хол,
кухня, баня с тоалетна, две антрета и два балкона, със застроена площ от около 73,89 кв.м.,
заедно с 53,85% от 1/3 ид. част от общите части на сградата и от дворното място, в рамките
на очертаните с исковата молба предели – наследствено правоприемство; 2/ антрето и
тоалетната, находящи се на партерния етаж на сграда в гр. С., район „С.“, ул. „Х.М.“ № 51,
са общи части; 3/ с действията си ответникът препятства възможността им да използват
антрето и тоалетната, находящи се на партерния етаж на сграда в гр. С., район „С.“, ул.
„Х.М.“ № 51. Следователно, за да бъде основателен предявеният иск по чл. 109 ЗС, е
необходимо да се установи, че ответникът извършва конкретни действия, с които препятства
или смущава достъпа на ищците до процесните антре и тоалетна.
Както се изясни, първите две предпоставки за уважаването на иска по чл. 109 ЗС са
безспорни между страните. Спорно по делото е обстоятелството дали върху процесните
общи части ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или
бездействие), респ. дали с действията си ответникът препятства възможността им да
използват антрето и тоалетната, находящи се на партерния етаж на сграда в гр. С., район
„С.“, ул. „Х.М.“ № 51. В частност в исковата молба ищците поддържат, че са нарушени
5
правата им да ползват описаните общи части в партерния етаж от сградата, на който етаж
ответникът притежавал апартамент със застроена площ от 48 кв.м., но реално завладял и
приобщил към имота си и други две помещения – входно антре и тоалетна с квадратура
около 12-14 кв.м., които били с общо ползване за ищците, в качеството им на наследници на
И. Г. А.. Твърдят, че описаните общи части ответникът обсебил и владее, като преградил
входа и достъпа на ищците до тези помещения със стена, като поставил и врата, която
заключил.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства настоящият съдебен
състав приема, че въпреки надлежно разпределената доказателствена тежест, ищците не
доказаха, че ответникът е извършил описаните в исковата молба действия, с които
препятства или смущава достъпа на ищците до процесните антре и тоалетна. Не се
установява твърдението в исковата молба, че ответникът е обсебил и владее описаните общи
части, като преградил входа и достъпа на ищците до тези помещения със стена и поставил
врата, която заключил. От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
настоящото производство съдебно-техническа експертиза се изясни, че: във входното антре
има дървена врата, водеща към общото стълбище, но видимо не се ползва от дълго време;
целият имот, към момента на огледа, видимо не се използва; до процесния имот се стига
по стълбищно рамо, водещо в ляво до монтираната дървена врата за достъп до входното
антре и тоалетната и в дясно до дървена врата, през която се достига до мазетата на
сградата; от външна страна също се вижда, че не се ползва от много време за вход към
имота; от документацията по делото може да се направи извод, че в миналото входното
антре и тоалетната са обслужвали два отделни имота на приземния етаж – този с двете
помещения (стая и кухня) и съседния до него на етажа; като цяло в момента помещението
не се ползва и се нуждае от освежаващ ремонт с пребоядисване на входното антре и
тоалетната; към стълбището на сградата съществува стара дървена врата, до която води
стълбищното рамо към приземния етаж и мазетата, като не се установява допълнително
изградена стена с врата, а е изградена стена във входното антре към съседния имот на
приземния етаж и по този начин разделя входното антре; направен е отделен вход откъм
дворното място за достъп до двете помещения на приземния етаж – стая и кухня, като
и от двете помещения има достъп през врати до процесното входно антре и тоалетната;
от общото стълбище до процесния имот има достъп през дървена врата; изградена е
напречно на входното антре преградна стена към съседния имот на приземния етаж, като
преустройството, описано в протокола за делба, не е изпълнено изцяло, а на мястото на
тоалетната няма изградено отделно стълбище; към момента вход до процесните входно
антре и тоалетна има през двете помещения стая и кухня, и от стълбището на сградата
през стара дървена врата; няма затваряне на дървената врата с тухлен зид, за да се
приобщи входното антре и тоалетната към другите две помещения на приземния етаж.
На следващо място, от съвкупната преценка на показанията на разпитаните по делото
свидетели също не се установява ответникът да е извършил конкретни действия, респ. да е
обсебил, преградил входа и достъпа на ищците до тези помещения със стена, като поставил
и врата, която заключил. Не се установява представител на ответника нито да е заключвал
процесната врата, нито да има ключ от нея. Така от показанията на свидетеля Р.И.С. се
установява, че: докато е ползвал помещението разположението на имота било в същото
състояние, както когато го продал впоследствие, като единствената разлика била една
алуминиева врата срещу входната врата, която била сложена от него, за да може да се влиза
в стаичката през главния вход; от вътрешната страна на тази дървена врата имало ключ,
който бил държан там от свид. С., за да не може от външната страна някой да влезне в
кабинета; всички врати си останали непроменени както когато закупил помещението, така и
когато впоследствие продал същото.
От показанията на свидетеля Л.П.Я. също не се установява ответникът да е извършил
описаните в исковата молба действия, като посоченият свидетел заявява единствено, че от
6
С. К. знае за тази тоалетна, но никога не е влизал там, тъй като вратата винаги била
заключена, но не е виждал кой заключва и отключва тази варта.
Дори тълкуването на чл. 109 ЗС, като иска за защитата на правото на собственост в
контекста на чл. 8 от ЕКПЧОС - а именно „всеки има право на зачитане на неговия личен
живот и ... жилище”, когато се търси защита от съда на основание чл. 109 ЗС на общите
части като принадлежност към жилището в етажна собственост, поведението на ответника -
съсобственик следва да се цени в контекста на чл. 50 ЗС в смисъл, че собственикът на част
от недвижим имот не може да извършва действия, които пречат повече от обичайния начин
на използване на съсобствен имот, т.е. не се касае само до неоснователни действия, а и до
доказани такива действия, които надхвърлят обичайния обем неудобства за съсобственика (в
този смисъл е Решение № 92 от 01.12.2017г. по гр.д. № 4715/2016 г. по описа на ВКС, II ГО).
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че не е налице поведение
от страна на представител на ответното търговско дружество, изразяващо се в действия,
които могат да се квалифицират като „неоснователни действия, който пречат да се упражни
правото на собственост„ по смисъла на чл. 109 ЗС, поради което предявеният иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По исковете с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС:
За да се ангажира отговорността на съсобственик по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС, е
необходимо да се установи, че: 1/ вещта е съсобствена; 2/ вещта се ползва лично от
ответника-съсобственик и 3/ неползващият съсобственик е поискал писмено обезщетение за
ползите, от които е лишен.
Съгласно Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г.,
ОСГК на ВКС, претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС ще е основателна, когато неползващият
съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и
въпреки това:
- той или член на неговото семейство продължава пряко и неспосредствено да си
служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои (лични
или на семейството си) потребности, без да зачита конкурентните права на друг
съсобственик,
- той или член на неговото семейство не си служи пряко и неспосредствено с цялата
обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея,
- ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание (с договор за заем за
послужване) трето за собствеността лице,което само или заедно с него ползва общата вещ.
В случая всяка от ищците претендира от ответника сумата от 540 лв., представляваща
обезщетение за лишаването им от правото на ползване на процесните антре и тоалетна,
находящи се на партерния етаж на сграда в гр. С., район „С.“, ул. „Х.М.“ № 51, за периода от
01.05.2019 г. до 01.05.2022 г.
В частност в тежест на ищците е да докажат по делото пълно и главно, че: 1/ са
съсобственици при равни квоти на недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се
на първия етаж на сграда в гр. С., район „С.“, ул. „Х.М.“ № 51, състоящ се от две стаи, хол,
кухня, баня с тоалетна, две антрета и два балкона, със застроена площ от около 73,89 кв.м.,
заедно с 53,85% от 1/3 ид. част от общите части на сградата и от дворното място, в рамките
на очертаните с исковата молба предели – наследствено правоприемство; 2/ ответникът е
собственик на апартамент със застроена площ от 48 кв.м., находящ се на партерния етаж на
сграда в гр. С., район „С.“, ул. „Х.М.“ № 51; 3/ са поканили ответника преди исковия период
да им предостави достъп до посочените помещения или да им заплати обезщетение; 4/
ответникът е ползвал процесните антре и тоалетна по начин, който възпрепятствал ищците
от лично ползване и ползата, която ищците са пропуснали да реализират след поканата през
7
процесния период, респ. размера на претендираното обезщетение.
Както се изясни, първите две предпоставки са безспорни между страните.
От събраните в настоящото производство доказателства, обаче, не се установява
ответникът да е ползвал процесните антре и тоалетна по начин, който възпрепятствал
ищците от лично ползване. Така от заключението на вещото лице по допуснатата и
изслушана в настоящото производство съдебно-техническа експертиза се изясни, че: във
входното антре има дървена врата, водеща към общото стълбище, но видимо не се ползва от
дълго време; целият имот, към момента на огледа, видимо не се използва; като цяло в
момента помещението не се ползва и се нуждае от освежаващ ремонт с пребоядисване на
входното антре и тоалетната; не се установява допълнително изградена стена с врата;
направен е отделен вход откъм дворното място за достъп до двете помещения на приземния
етаж – стая и кухня, като и от двете помещения има достъп през врати до процесното
входно антре и тоалетната; към момента вход до процесните входно антре и тоалетна има
през двете помещения стая и кухня, и от стълбището на сградата през стара дървена врата;
няма затваряне на дървената врата с тухлен зид, за да се приобщи входното антре и
тоалетната към другите две помещения на приземния етаж. От показанията на свидетеля
Р.И.С. се установи, че всички врати си останали непроменени както когато закупил
помещението, така и когато впоследствие продал същото, а от показанията на свидетеля
Л.П.Я. се изясни, че от С. К. знае за тази тоалетна, но никога не е влизал там, тъй като
вратата винаги била заключена, но не е виждал кой заключва и отключва тази варта.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че не се установява
ответникът да е ползвал процесните антре и тоалетна по начин, който възпрепятствал
ищците от лично ползване, поради което предявените искове по чл. 31, ал. 2 ЗС са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски имат
единствено ответникът. Същият е представил доказателства за сторени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., което е било заплатено по банков път,
видно от приложените по делото писмени доказателства, поради което следва да бъде
присъдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. Х.М.“ № 51,
ет. 1, и Н. С. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „М.-4“, бл. 411, вх. 8, ап. 58, срещу
„ВЪЗРАЖДАНЕ – КАСИС“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Л.,
бул. „Б.“ № 102-4, иск с правно основание чл. 109 от ЗС, за осъждане на „ВЪЗРАЖДАНЕ –
КАСИС“ ООД да преустанови спрямо С. Н. К. и Н. С. Ш. действията си, препятстващи
ползването на антре и тоалетна, находящи се на партерния етаж на сграда в гр. С., район
„С.“, ул. „Х.М.“ № 51, както и да им осигури свободно преминаване през поставената врата
и изградена стена до посочените помещения.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. Х.М.“ № 51,
ет. 1, срещу „ВЪЗРАЖДАНЕ – КАСИС“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. Л., бул. „Б.“ № 102-4, иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на
„ВЪЗРАЖДАНЕ – КАСИС“ ООД да заплати на С. Н. К. сумата от 540 лв., представляваща
обезщетение за лишаването й от правото на ползване на антре и тоалетна, находящи се на
партерния етаж на сграда в гр. С., район „С.“, ул. „Х.М.“ № 51, за периода от 01.05.2019 г. до
8
01.05.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. С. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „М.-4“, бл.
411, вх. 8, ап. 58, срещу „ВЪЗРАЖДАНЕ – КАСИС“ ООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. Л., бул. „Б.“ № 102-4, иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за
осъждане на „ВЪЗРАЖДАНЕ – КАСИС“ ООД да заплати на Н. С. Ш. сумата от 540 лв.,
представляваща обезщетение за лишаването й от правото на ползване на антре и тоалетна,
находящи се на партерния етаж на сграда в гр. С., район „С.“, ул. „Х.М.“ № 51, за периода от
01.05.2019 г. до 01.05.2022 г.
ОСЪЖДА С. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. Х.М.“ № 51, ет. 1, и Н. С. Ш.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „М.-4“, бл. 411, вх. 8, ап. 58, да заплатят на
„ВЪЗРАЖДАНЕ – КАСИС“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Л.,
бул. „Б.“ № 102-4, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 800 лв., представляваща
сторените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9