МОТИВИ
към Присъда по НОХД № 6718/2015 г. по описа на ПРС
ХVІІ н. с.
Районна прокуратура гр. Пловдив е
повдигнала пред Районен съд гр. Пловдив обвинение спрямо подсъдимия И.М.Б. за
престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”А” и б.”Б” от НК за това, че на 02.06.2015 г. в гр. Пловдив при условията на опасен рецидив –
извършил е престъплението след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по – малко от една година, изпълнението
на което не е отложено по чл.66 от НК, и е извършил престъплението след като е
бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления
от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено по чл.66 от НК, е отнел чужди движими вещи както следва – 1 бр.
мобилен телефон марка „Самсунг” – втора употреба, без зарядно устройство на
стойност 40 лв., 1 бр. мобилен телефон марка „Алкател”, модел „РОР – С 7” с
ИМЕЙ 863859027001499, ведно със сим карта, на стойност 190 лв., 1 бр. месечна
карта за „Градски транспорт” на стойност 16 лв. и сумата от 20 лв., общо всички
вещи на обща стойност 266 лв., от владението на Р.В.С. ЕГН **********, без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
По делото не е предявяван и няма прието за съвместно
разглеждане граждански иск.
Съдебното следствие се поведе по реда на глава ХХVІІ
от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
Прокурорът поддържа обвинението спрямо подсъдимия по
посочената в обвинителния акт правна квалификация на деянието. Моли съда да
признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание лишаване от свобода в
размер на предвиденото за процесното деяние със съответното редуциране
съобразно реда на провеждане на съдебното следствие. Прави искане да се
приспадне от размера на наказанието лишаване от свобода времето, през което
подсъдимият е бил задържан, както и да бъде осъден Б. да заплати направените по
делото разноски.
Служебният защитник на подсъдимия не оспорва
извършването на престъплението от И.Б. нито правната квалификация на деянието.
Моли съда при определяне и налагане на наказанието лишаване от свобода да се
отчетат смекчаващите отговорността обстоятелства, а наказанието да бъде
определено в минимален размер.
Подсъдимият И.М.Б. се явява в съдебно заседание,
признава се за виновен, признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изразява
съжаление, като заявява, че постъпката му няма да се повтори. Не конкретизира
искане относно размер на налагащото му се наказание.
Съдът
като съобрази доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, за
да се произнесе, прие за установено следното:
Подсъдимият И.М.Б. е роден на *** *** *************, *****,
български гражданин, без образование, грамотен, безработен, неженен, осъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият Б. е осъждан общо шест пъти до момента.
Първото му осъждане е с присъда по НОХД № 674/2006 г. по описа на РС Пловдив,
влязла в сила на 12.02.2007 г., с която за извършено през м. декември 2003 г.
престъпление по чл.194 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК му е било наложено наказание обществено порицание.
Следващото осъждане е с присъда по НОХД № 2689/2011 г.
по описа на РС Пловдив, влязла в сила на 26.10.2011 г., с която за извършено в
периода 02.06. – 26.08.2010 г. престъпление по чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.194 ал.1
вр. чл.26 ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК на лицето е било наложено наказание
лишаване от свобода в размер на една година, изпълнението на което е било
отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години.
Третото осъждане на подсъдимия е с присъда по НОХД №
8754/2011 г. по описа на РС Пловдив, влязла в сила на 21.04.2012 г., с която е
било наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест
месеца с отложено изпълнение с изпитателен срок от четири години за
престъпление по чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК извършено
на 20.07.2011 г.
С присъда по НОХД № 8783/2012 г. по описа на РС
Пловдив, влязла в сила на 22.03.2013 г. Б. е бил признат за виновен за
извършени съответно на 09.03.2012 г. и на 08.07.2012 г. престъпление по чл.195
ал.1 т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК и по чл.206 ал.1 от НК, като му е
било наложено едно общо най – тежко наказание за тях лишаване от свобода в
размер на осем месеца при първоначален строг режим на изтърпяване. Съдът освен
постановяване на тази осъдителна присъда по НОХД № 8783/2012 г. е групирал и
наказанията на подсъдимия наложени му с присъдите по второ и трето осъждане по
изброения ред и е определил едно общо най – тежко измежду тях наказание
лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца при строг режим на
изтърпяване. Това едно общо най – тежко наказание /от НОХД № 2689/2011 г. и
НОХД № 8754/2011 г./ лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца
подсъдимият И.Б. е изтърпял в затвор на 01.08.2014 г.
Петото по ред осъждане спрямо подсъдимия е с
определение по НОХД № 3670/2013 г. по описа на РС Пловдив, влязло в сила на
18.09.2013 г., като лицето е било признато за виновно за извършено на
04.01.2013 г. престъпление по чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК и му е било наложено наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца
при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип.
С присъда по НОХД № 5634/2013 г. по описа на РС
Пловдив, влязла в сила на 07.12.2013 г., Б. е бил признат за виновен за
извършено на 24.12.2012 г. престъпление по чл.209 ал.1 от НК, за което
престъпление му е било наложено наказание лишаване от свобода в размер на осем
месеца при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип.
С определение по ЧНД № 6807/2013 г. по описа на РС
Пловдив, влязло в сила на 25.06.2014 г., наказанията на подсъдимия наложени му
по последните три осъждания – по НОХД № 8783/2012 г., НОХД № 3670/2013 г. и по
НОХД № 5634/2013 г., са били групирани като е било определено едно общо най –
тежко наказание лишаване от свобода в размер на осем месеца. Това едно общо най
– тежко наказание лишаване от свобода в размер на осем месеца е било изтърпяно
от И.Б. за времето от 01.08.2014 г. до 02.02.2015 г. в Затвора гр. Пазарджик
при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит
тип.
Свидетелят Р.В.С. *** работел от около две години като
*****в студентско общежитие, намиращо се в гр. **************. Свидетелят се
познавал с подсъдимия И.М.Б., който
нямал собствено жилище в града, където да живее, поради която й причина
подсъдимият пък посещавал понякога дома на С. ***, където оставал да пренощува,
или да изпере дрехите си, или да се нахрани. За Б. свидетелят знаел, че обикаля
в района на Централна гара Пловдив и често оставал да спи м чакалнята на
гарата.
На 02.06.2015 г. около 14.00
ч. подсъдимият И.Б. посетил дома на свидетеля С. и го помолил да изпере дрехите
си в пералнята му. Свидетелят се съгласил и сам поставил дрехите в пералнята и
я включил. Докато приключи прането, двамата разговаряли, гледали телевизия. Към
15.30 ч. Р.С. се унесъл и заспал. Възползвайки се от заспиването на свидетеля,
подсъдимият Б. бръкнал в борсетата на С., намираща се на шкафче до телевизора и
от там извадил портфейла му. От него той взел сумата от 20 лева, мобилен
телефон „Самсунг” /на стойност 40 лв./, мобилен телефон „Алкател РОР – С 7” с ИМЕЙ 863859027001499 ведно със
сим карта в него /на стойност 190 лв./, и една месечна карта за пътуване за
„Градски транспорт” /на стойност 16 лв./. След като взел вещите на С. подсъдимият
напуснал жилището и впоследствие продал откраднатите телефони на непознато
лице, а сумата от 20 лв. похарчил за алкохол.
Според заключението на вещото лице по изготвената
стоково – оценъчна експертиза /л.29 от досъдебното производство/ стойността на
отнетите на 02.06.2015 г. вещи е както следва:
мобилен телефон „Самсунг”, закупен втора употреба, стар модел, без
зарядно устройство – на стойност 40 лв., мобилен телефон „Алкател РОР – С 7” с
ИМЕЙ 863859027001499, без зарядно, със сим карта, закупен на 29.05.2015 г. – на
стойност 190 лв., и месечна карта за „Градски транспорт” – на стойност 16 лв.,
или общо всички вещи на обща стойност 266 лв.
Така
възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
въз основа на: самопризнанието на подс. Б., дадено в хода на съдебното
следствие и ползвано на основание чл.372 ал.4 от НПК, от показанията на
свидетеля С., дадени в хода на досъдебното производство в разпит пред
разследващ орган и ползвани от съда на основание чл.373 ал.3 от НПК, от
заключението на вещото лице по изготвената СОЕ, заверени копия на фискални
бонове, на гарнционна карта, на споразумение, съдебни разпореждания, справки,
извлечения за трафични данни, справки за съдимост, характеристична справка.
Съдът ползва като достоверни показанията на свидетеля С.,
дадени в хода на досъдебното производство в разпит пред разследващ орган и
ползвани на основание чл.373 ал.3 от НПК, като последователни и логични,
допълващи и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по
изготвената СОЕ като компетентно, изготвено с нужните познания и опит в
съответната област и неоспорено от страните по делото.
При така приетата за установена и изложена фактическа
обстановка съдът прие, че подсъдимият И.М.Б. с действията си е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.196 ал.1 т.1 във
вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.29 ал.1 б.”А” и б.„Б” от НК, тъй като на
02.06.2015 г. в гр. Пловдив при условията на опасен рецидив – извършил е
престъплението след като е бил осъждан
за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по – малко от
една година, изпълнението на което не е било отложено по чл.66 от НК, и след
като е бил осъждан на два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 от НК, е отнел чужди движими вещи на обща
стойност 266 лева от владението на Р.В.С. с ЕГН ********** без неговото
съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои.
От обективна страна – с действията си подсъдимият И.Б.
е реализирал обективните признаци от състава на престъплението кражба, тъй като
на 02.06.2015 г. в гр. Пловдив с присвоително намерение е отнел движимите вещи
– сумата от 20 лева, мобилен телефон
„Самсунг” /на стойност 40 лв./, мобилен телефон „Алкател РОР – С 7” с
ИМЕЙ 863859027001499 ведно със сим карта в него /на стойност 190 лв./, и една
месечна карта за пътуване за „Градски транспорт” /на стойност 16 лв./, или на обща стойност
266 лева, от пострадалия свидетел Р.В.С.
без съгласието на свидетеля, като е прекъснал досегашното му владение върху тях
и е установил своя фактическа власт. Инкриминираните вещи са се намирали в дома
на пострадалия свидетел С..
Подсъдимият И.Б. преди да извърши процесното
престъпление е бил осъждан общо шест пъти за умишлени престъпления от общ
характер. Върху правната квалификация на престъплението, предмет на настоящото
обвинение, като извършено при условията на опасен рецидив по см. на чл.196 ал.1
т.1 вр. чл.29 ал.1 б.”А” и б.”Б” от НК, влияние оказват последните пет
осъждания – по НОХД № 2689/2011 г., НОХД № 8754/2011 г., НОХД № 8783/2012 г.,
НОХД № 3670/2013 г. и по НОХД № 5634/2013 г., групирани съобразно правилата на
чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК в две групи – съответно първата с НОХД №
2689/2011 г. и НОХД № 8754/2011 г., и втората с НОХД № 8783/2012 г., НОХД №
3670/2013 г. и НОХД № 5634/2013 г. – извършил е престъплението след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода, не по – малко от
1 година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, и след като е бил
осъждан два пъти или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 от НК. По всяко от тези две групи осъждания Б.
е получил наказание лишаване от свобода и то ефективно – съответно едно общо
най – тежко в размер на една година и шест месеца по първата комулативна група,
и едно общо най – тежко в размер на осем месеца по втората комулативна група.
Освен това всяко от извършените престъпления е извършено умишлено и не е
изтекъл и срока по чл.30 ал.1 от НК, изключващ приложението на правната фигура
на опасния рецидив /процесното престъпление е извършено след само четири месеца
от излизането на Б. от затвора по изтърпяване на наложеното му наказание
лишаване от свобода по НОХД № 5634/2013 г., респ. определеното общо най – тежко
измежду наказанията по НОХД № 8783/2012 г., НОХД № 3670/2013 г. и НОХД №
5634/2013 г./.
От субективна страна престъплението е извършено при
пряк умисъл – със съзнавани, целени и настъпили общественоопасни последици.
При така приетото за извършено престъпление от страна
на подсъдимия И.М.Б. и определената правна квалификация на деянието – по чл.196
ал.1 т.1 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.29 ал.1 б.”А” и б.„Б” от НК, при
обсъждане на вида и размера на наказанието, което следва да му бъде наложено и
целите на същото, настоящият съдебен състав е задължен да определи наказанието
при условията на чл.58 А от НК, което задължение е наложено от нормата на
чл.373 ал.2 от НПК с оглед на особеното производство, по реда на което се
проведе съдебното следствие – по глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл.371 т.2
от НПК.
Предвиденото наказание за престъплението по чл.196
ал.1 т.1 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.29 ал.1 б.”А” и б.„Б” от НК е
лишаване от свобода от две до десет години, а разпоредбата пък на чл.58 А ал.1
от НК предвижда привилегия за подсъдимия за намаляване на наказанието с една
трета след определянето му съобразно разпоредбите на Общата част на НК, като в
ал.4 на чл.58 А от НК е предвидена възможност за определяне на наказанието при
условията на чл.55 от НК, когато са налице основанията за прилагането на чл.55
от НК и приложението му е по – благоприятно за дееца. В настоящия случай
съдебният състав като съобрази смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства прецени, че наказанието, което следва да получи подсъдимия за
извършеното от него престъпление кражба, следва да се определи при условията на
чл.58 А ал.1 от НК, но не и при условията на чл.58 А ал.4, тъй като не са
налице основания за прилагане на чл.55 от НК – нито са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, нито пък изключителни такива, че да се
приеме, че и най – лекото предвидено в закона наказание ще се окаже
несъразмерно тежко. Като смекчаващи отговорността обстоятелства се приеха
признанието на вина и изразеното съжаление за извършеното. Като отегчаващо пък
наказателната отговорност обстоятелство съдът отчете по – високата степен на
обществена опасност на подсъдимия – извършващ отново тежко престъпление против
собствеността само четири месеца след като е изтърпял ефективно наказание
лишаване от свобода. Водейки се от горното, съдебният състав прие да определи
на подсъдимия И.М.Б. наказание на основание чл.373 ал.2 от НПК вр. чл. 58 А
ал.1 от НК лишаване от свобода в размер на три години, което съобразно
изискването на чл.58 А ал.1 от НК намали с една трета, така че определеното и
наложено наказание на Б., което се счита за най – справедливо и съответстващо
на обществената опасност на деянието и дееца, което наказание в най – пълна
степен би постигнало своите цели, да поправи и превъзпита извършителя така, че
да може да насочи своето поведение към спазване на законите и да не извършва за
в бъдеще подобни прояви, е наказанието лишаване от свобода в размер на две
години. Това наказание лишаване от свобода в размер на две години съдебният
състав счита за законо – и целесъобразно.
Определеното и наложено наказание лишаване от свобода
в размер на две години подсъдимият И.Б. следва да изтърпи ефективно при
първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип на
основание чл. 57 ал.1 вр. с чл. 60 ал.1
вр. с чл. 61 т. 2 от ЗИНЗС.
На основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК съдът прие, че от
така определеното и наложено на подсъдимия Б. наказание лишаване от свобода в
размер на две години следва да се приспадне времето, през което подсъдимият е
бил задържан по реда на ЗМВР и НПК, а именно от 09.08.2015 г. до влизане в сила
на присъдата, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от
свобода.
На основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият И.М.Б.
следва да заплати по сметка на Районен съд гр. Пловдив в полза на Висш съдебен
съвет сумата от 30 лв., представляваща направените по делото разноски за вещо
лице по изготвената експертиза.
Направените по делото разноски за служебен защитник на
подсъдимия не могат да му бъдат възложени към настоящия процесуален етап, тъй
като размерът им се определя от НБПП, а не от съда.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! В.Т.