Р Е Ш Е Н И Е № 102
Гр. Сливен, 06.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора …………………….
и при секретаря Радостина Желева, като разгледа докладваното от съдия Иглика
Жекова административно дело № 10 по описа на Административен съд гр. Сливен за
2019 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от „Т. Д. Е.““ ЕООД, ЕИК ………………….,
със седалище и адрес на управление г. С., у. „А. С.“ № …., вх. „……“ ет. ….., п.
от Ж.В.И. срещу Акт за дерегистрация по ЗДДС № 200991801999710/03.10.2018 г.,
издаден от Инспектор по приходите в ТД на НАП –Бургас, ИРМ – Сливен, потвърден
с Решение № 273/19.12.2018 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно –
осигурителна практика“ – Бургас при ЦУ на НАП, с който акт е разпоредено да се
прекрати регистрацията по ЗДДС на дружеството. Оспорването намира правното си
основание в чл. 83 ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК),
като образуваното производство се движи по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
В жалбата и допълнителната към нея молба са изложени доводи за необоснованост и материална незаконосъобразност
на административния акт. Твърди се, че процесният акт е издаден с правно
основание чл. 176 т. 3 и т. 4 от ЗДДС, изискващи лицето системно да не
изпълнява задълженията си по ЗДДС и да има публични задължения, надхвърлящи
стойността на активите му, намалена с неговите задължения, като тези две основания
следва да се констатират кумулативно. Не се спори, че дружеството не е внесло
дължимия данък за м.12.2017 г., м.04.2018 г., м.05.2018 г. и м.07.2018 г., но
системността подлежала на преценка във връзка със спазване принципа за
съразмерност, доколкото налаганата ПАМ следва да засяга правата и законните
интереси на задължения субект в степен, не по-голяма от необходимото за
постигане целите на закона. И тъй като станало дума за отделни месеци, които не
са поредни, не може да се обоснове извод за системност в невъзможността лицето
да изпълни задълженията си. Счита, че за да е законосъобразен актът за
дерегистрация, следва да е налице и втората предпоставка, а именно: публичните
задължения, събирани от НАП да надхвърлят разликата между стойността на
активите и пасивите на дружеството. Абсолютно незаконосъобразно били обсъдени и
включени в общия размер на задълженията и частни вземания, което било
недопустимо, тъй като нормата на закона визирала само задължения, събирани от
НАП. В случая не било налице основание за прилагане на чл. 176 т. 4 от ЗДДС,
доколкото стойността на активите, намалена с неговите задължения, е по-голяма
от общата стойност на публичните задължения, събирани от НАП. Неправилно в тази
връзка било включено от данъчните органи задължението към собственика по сметка
107 в размер на 1 761 105,43 лв. при определяне стойността на
активите, намалена с неговите задължения. Чрез тази сметка се отчитали личните
вноски на собственика и получените от него суми през отчетния период. В
оспорения акт и в този на горестоящия административен орган липсвали и мотиви
относно приложимостта на чл. 176 от ЗДДС, а същите съдържали само фактически
констатации. Тяхната липса правела невъзможна преценката дали органът е
упражнил правомощията си в съответствие с целите на закона. Моли съда да отмени
атакувания акт.
В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява.
В с.з. административният орган Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно – осигурителна практика“ – Бургас при ЦУ на НАП, редовно и своевременно
призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен гл. юрк В. М.,
който оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Заявява материална и
процесуална законосъобразност на оспорената заповед. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
По повод Резолюция № П-02002018100816-0РП-001/05.06.2018 г. и Резолюция
№ П-02002018100816-0РП-002/06.08.2018 г. на Началник Сектор при ТД на НАП –
Бургас за наличие на основание за дерегистрация по ЗДДС от 05.06.2018 г. до
03.10.2018 г. инспектор по приходите в ТД на НАП – Бургас извършил възложена
проверка на „Т. Д. Е.“ ЕООД. Резултатите от тази проверка били обективирани в
Протокол № П-02002018100816-073-001/03.10.2018 г., съгласно който задълженото
лице не е внесло своевременно дължимия данък, както следва:
- за данъчен период м.12.2017 г. – данък върху добавената стойност в
размер на 139 562,11 лв., деклариран със СД № 20001364880/12.01.2018 г.
със срок за плащане 15.01.2018 г.;
- за данъчен период м.04.2018 г. – данък върху добавената стойност в
размер на 11 991,46 лв., деклариран със СД № 20001383995/14.05.2018 г. със
срок за плащане 14.05.2018 г.;
- за данъчен период м.05.2018 г. – данък върху добавената стойност в
размер на 38 739,44 лв., деклариран със СД № 20001386745/12.06.2018 г. със
срок за плащане 14.06.2018 г.;
- за данъчен период м.07.2018 г. – данък върху добавената стойност в
размер на 29 676,73 лв., деклариран със СД № 20001395545/10.08.2018 г. със
срок за плащане 14.08.2018 г.
Съгласно цитирания протокол, срещу задълженото лице е образувано ИД №
*********/2018 г. със задължения, подлежащи на разпределение от публичен
изпълнител към 03.10.2018 г. в общ размер на 232 168,60 лв., в т.ч. главници в
размер на 219 969,74 лв. и лихви в размер на 12 198,86 лв., по счетоводните данни на задълженото лице към
31.08.2018 г. стойността на активите на дружеството към същата дата е в размер
на 1 543 747,25 лв., а задълженията (публични и частни) към
31.08.2018 г. са в размер на 2 181 418,33 лв. Формиран е извод от
проверяващия, че общата стойност на публичните задължения, събирани от НАП
232 168,60 лв. надхвърля стойността на активите на дружеството, намалена с
неговите задължения (1 543 747,25 лв. – 2 181 418,33 лв.).
В хода на проверката били изискани и представени (и приобщени по
доказателствата) документи и писмени обяснения от задължено лице, в т.ч. ОПР и
Баланс на дружеството към 31.12.2017 г. и 31.05.2018 г., Оборотни ведомости на
дружеството към 31.12.2017 г. и 31.05.2018 г., Аналитична оборотна ведомост за
сметки от гр. 20 към 31.12.2017 г. и 31.05.2018 г., Аналитични извлечения за
сметки 401, 453 и 444 към 31.12.2017 г. и 31.05.2018 г., копия на договор и
анекс за продажба на дружествени дялове, учредителен акт от 15.11.2017 г.,
изпълнителен лист и покана за доброволно изпълнение. Според писмени обяснения
на у. на „Т. Д. Е.“ ЕООД от 28.06.2018 г., по изпълнителен лист дружеството
дължи на бивш съдружник сума от 260 030,16 лв., с остатък на задължението
към 31.05.2018 г. в размер на 189 743,16 лв.; към НАП задълженията на
дружеството възлизат на декларирана сума по ЗДДС в размер на 196 211,83
лв.
Въз основа на резултатите от горната проверка бил издаден Акт за
дерегистрация по ЗДДС № 200991801999710/03.10.2018 г., в който е прието, че е
налице основанието по чл. 176 т. 3 от ЗДДС, предвид системно невнасяне на данък
върху добавената стойност за периоди м.12.2017 г., м.04.2018 г., м.05.2018 г. и
м.07.2018 г., както и че е налице основанието по чл. 176 т. 4 от ЗДДС, предвид
това, че към 03.10.2018 г. публичните задължения на дружеството към НАП по изп.
дело възлизат на 232 168,60 лв.; към 31.08.2018 г. стойността на активите
възлиза на 1 543 747,25 лв.; към 31.08.2018 г. задълженията на
дружеството (публични и частни) са на стойност 2 181 418,33 лв., или
общата стойност на публичните задължения, събирани от НАП надхвърля стойността
на активите му, намалена с неговите задължения.
С жалба срещу горния акт вх. № ИТ-00-10735/25.10.2018 г. п. „Т. Д. Е.“
ЕООД сезирал горестоящия административен орган Директор на Дирекция „ОДОП“ –
Бургас при ЦУ на НАП. В жалбата е заявено, че публичното задължение към НАП по
изпълнителното дело със задължение в размер на 232 168,60 лв. е обезпечено
с възбрана на недвижим имот, който е придобит при данъчна оценка от
343 941,40 лв., т.е. това публично задължение не следва да се включва в
изчисленията на разликата между стойността на активите и пасивите на
дружеството. Заявено е още, че незаконосъобразно са включени в общия размер на
задълженията и тези към частни лица, тъй като нормата визирала само задължения,
събирани от НАП. От акта не ставало ясно защо в задълженията е включена и
сумата от 1 761 105,43 лв. , заведени по сметка на собственика и
неотнасящи се до счетоводния баланс. С молба - уточнение били подадени и
писмени доказателства.
С Решение № 273/19.12.2018 г. Директорът на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Бургас при ЦУ на НАП потвърдил акта за
дерегистрация по ЗДДС. Решението е връчено на адресата по електронен път на
21.12.2018 г.
Жалбата до настоящата съдебна инстанция е подадена, чрез
административния орган на 04.01.2019 г.
Съгласно приложена по преписката оборотна ведомост на „Т. Д. Е.“ ЕООД
към 31.08.2018 г., към тази дата активите на дружеството възлизат на
1 543 747,25 лв. (22 202,19 лв. по см. 201 – земи (терени),
684 034,63 лв. по см. 203 – сгради и конструкции, 833 744 лв. по см.
269/1 – дългосрочен заем, 3 000 лв. по см. 411 – задължения към клиенти, 763,35
лв. по см. 501 – каса в левове, в банкови сметки - 3 лв. в см. 503/3 и 0,08
евро в см. 504/1), а задълженията са в общ размер от 2 181 418,33 лв.
(1 761 105,43 лв. по см. 107 – задължения към собственика, 5 600
лв. по см. 401 – задължения към доставчици, 189 743,16 лв. по см. 444 –
задължения по съдебни спорове и 219 969,74 лв. по см. 453 – задължения за
ДДС). В представените счетоводни баланси към 31.12.2017 г. и 31.05.2018 г. в
раздел В – „Задължения“ – над една година е вписана сума в размер на 1 732
хил. лв. и 1 754 хил. лв.
Съгласно представената от дружеството в хода на административното
обжалване оборотна ведомост към 31.10.2018 г., в см. 201 – земи, терени са
заведени активи на стойност 21 953,53 лв., в см. 203 – сгради, конструкции
са заведени активи на стойност 646 627 лв., в см. 269/1 са заведени
вземания от дългосрочен заем в размер на 833 744 лв., в см. 411 – вземания
от клиенти в размер на 12 600 лв., в см. 501 – парични средства в касата в
размер на 763,35 лв., в банкови сметки – 3,00 лева в см. 503/3 и 0,08 евро в
см. 504/1, или общо активи на стойност 1 515 690,96 лв. Пак от тази
ведомост се установяват следните задължения на дружеството: по см. 107 –
задължения към собственика в размер на 1 761 105,43 лв., по см. 401 –
задължения към доставчици в размер на 5 600 лв., по см. 444 – разчети по
съдебни спорове са заведени задължения в
размер на 189 743,16 лв., или общият размер на задълженията на дружеството
(без задълженията за ДДС) към посочената дата възлиза на 1 956 448,59
лв.
По делото е изготвена и приета съдебно – счетоводна експертиза, която
съдът кредитира като извършена компетентно, безпристрастно и съответна на
останалия, събран по делото доказателствен материал. Съгласно експертното заключение, към датата
на дерегистрация 12.10.2018 г. общият размер на задълженията на дружеството
възлиза на 2 194 205,95 лв., от които публичните задължения са в
размер на 232 757,36 лв., а частните – 1 961 448,59 лв.; към 12.10.2018 г. дружеството има следните
задължения към републиканския бюджет: за м.12.2017 г. – деклариран за внасяне
ДДС в размер на 139 562,11 лв., за м.04.2018 г. – деклариран за внасяне
ДДС в размер на 11 991,46 лв., за м.05.2018 г. – деклариран за внасяне ДДС
в размер на 38 739,44 лв. и за м.07.2018 г. – деклариран за внасяне ДДС в
размер на 29 676,73 лв., с общ размер на невнесения ДДС от 219 969,74
лв. и лихви върху тази сума в размер на 12 787,62 лв. към 12.10.2018 г.;
по оборотна ведомост към датата на дерегистрацията 12.10.2018 г. задълженията
на жалбоподателя възлизат общо на 2 194 205,95 лв., със съответните
кредитни салда: 5 000,00 лв. по см. 101, 1 761 105,43 лв. по см.
107, 5 600,00 лв. по см. 401, 189 743,16 лв. по см. 444 и 232 757,36
лв. по см. 453. Според заключението, към 12.10.2018 г. наличните активи, в т.ч.
ДМА са на обща стойност 668 581,33 лв., от които заведени по см. 201
„земи“ – активи на стойност 21 953,53 лв. и по см. 203 „сгради“ – активи
на стойност 646 627,80 лв.; към датата на дерегистрацията (12.10.2018 г.)
общата стойност на данъчните задължения възлиза на 232 757,36 лв.,
стойността на активите е 1 515 691,76 лв., стойността на задълженията
е в размер на 2 194 205,95 лв., а разликата между последните две
стойности е – 678 514,19 лв., т.е. по-малка величина от общия размер на
публичните задължения. Вещото лице дава заключение, че осчетоводените средства
по см. 107 „Сметка на собственика“ не следва да се третират като част от
капитала. В о.с.з. заявява, че съгласно изискванията на Счетоводен стандарт 1,
задълженията към с. не следва да се считат като капитал, който подлежи на
вписване, а като задължение участват в размера на общите задължения, спрямо
които се съпоставя разликата между активите и публичните задължения.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства,
включително приложените към административната преписка писмени доказателства,
които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Оспорването е
направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има
правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи
на съдебен контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна
инстанция като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се
налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с
нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите
реквизити, което го прави валиден. Обжалваният Акт за дерегистрация по ЗДДС е
издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП, действащ при спазване на
териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му по
силата на закона (чл. 106 ал. 2 т. 2 и чл. 110 от ЗДДС) материална
компетентност. Съобразно разпореденото в
чл. 106 ал. 2 т. 2 от ЗДДС, регистрацията по този закон се прекратява по
инициатива на органа по приходите, когато е установил основание за задължителна
дерегистрация или е налице обстоятелство по чл. 176. Формата на акта е
регламентирана от законодателя в другата цитирана норма - чл. 110, като
съгласно ал. 1 т. 3, регистрацията се прекратява по инициатива на органа по
приходите с издаване на акт за дерегистрация, когато е налице основание за
дерегистрация по чл. 176. Като издаден от компетентен орган и в предписаната от
закона писмена и предметна форма и съдържание, съдът приема оспорения акт като
валиден акт. Освен като валиден, при преценка и анализ на събраните по делото
писмени доказателства, приобщени като неоспорени от страните, обжалваният акт се преценява от настоящата
съдебна инстанция и като постановен в съответствие с относимите материалноправни
норми и при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила,
при следните съображения:
Оспореният акт за
дерегистрация по ЗДДС е издаден с правно основание чл. 176 т. 3 и т. 4 от Закона за данък върху
добавената стойност. В разпоредбата на чл. 176 от ЗДДС са визирани подробно
предпоставките, при наличие на които компетентен орган може да откаже да
регистрира или да прекрати регистрацията на задължени лица. Прочита на нормата
и нейната функционална структура, чрез обособяване на условията за приложението
й в шест отделни точки, налага извода, че законодателят е въвел във всяка една
от тези точки различна фактология, при установяването на която компетентният
орган може да прекрати регистрацията на лице по ЗДДС. Противно на твърдяното в
жалбата, тези предпоставки не се прилагат кумулативно, а всяка от тях носи
самостоятелно основание за провеждане на процедура по дерегистрация. Ако волята
на законодателя беше в смисъла, очертан от жалбоподателя, то граматически и
логически условията по чл. 176 биха били структурирани в едно изречение и
взаимосзързани със съюзната форма „и“, което в случая не е налице. Наличието
дори само на едно от основанията, изброени в чл. 176 т. 1 – т. 6 от ЗДДС е
достатъчно правопораждащо условие за прекратяване на регистрацията по този
закон. Следователно, посочените в акта две разпоредби – т. 3 и т. 4 на чл. 176
от ЗДДС са приложени като самостоятелни основания, предпоставящи процесната
дерегистрация. Съобразно визираната в акта и приложена от административния
орган т. 3 на чл. 176, предпоставка за дерегистрация по ЗДДС е системното
неизпълнение на задълженията на лице по този закон. Досежно така дадената
правна квалификация компетентният орган е приел от фактическа страна, че
оспорващото дружество не е изпълнило свое задължение, произтичащо от
разпоредбата на чл. 89 ал. 1 от ЗДДС, съгласно който законов текст, когато е
налице резултат за периода - данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да
внесе данъка в държавния бюджет по сметка на компетентната териториална
дирекция на Националната агенция за приходите в срока за подаване на
справка-декларацията за този данъчен период. В случая е установено по безспорен
начин, а и не се спори от жалбоподателя, че същият не е изпълнил задължението
си за своевременно внасяне на следните данъчни задължения: за данъчен период
м.12.2017 г. – данък върху добавената стойност в размер на 139 562,11 лв.,
деклариран със СД № 20001364880/12.01.2018 г. със срок за плащане 15.01.2018
г.; за данъчен период м.04.2018 г. – данък върху добавената стойност в размер
на 11 991,46 лв., деклариран със СД № 20001383995/14.05.2018 г. със срок за
плащане 14.05.2018 г.; за данъчен период м.05.2018 г. – данък върху добавената
стойност в размер на 38 739,44 лв., деклариран със СД № 20001386745/12.06.2018
г. със срок за плащане 14.06.2018 г. и за данъчен период м.07.2018 г. – данък
върху добавената стойност в размер на 29 676,73 лв., деклариран със СД №
20001395545/10.08.2018 г. със срок за плащане 14.08.2018 г. За принудителното
събиране на тези суми е образувано изпълнително дело при публичен изпълнител,
като същите възлизат към датата на постановяване на процесния акт на
232 168,60 лв., от които главници в размер на 219 969,74 лв. и лихва
в размер на 12 198,86 лв. Тези стойности се потвърждават и от изготвената
по делото съдебно – счетоводна експертиза. Съгласно трайно установената съдебна
практика, базирана и на възприетото в различни нормативни разпоредби понятие за
системност, такава е налице, когато от едно и също лице са извършени три или
повече нарушения, т.е. налице е повторяемост и регулярност. В този смисъл и в
процесния случай правилно е установено от органа по приходите обстоятелството,
че дружеството – жалбоподател като задължено лице системно не изпълнява
задълженията си по този закон и постановяването на процесния акт за
дерегистрация на основание чл. 176 т. 3 от ЗДДС е процедирано при правилно
установяване на фактите и в съответствие с изискванията на цитираните, относими
към случая материалноправни разпоредби.
На следващо място,
като неоснователна се преценява жалбата и досежно приложената от страна на
административния орган разпоредба на чл. 176 т. 4 от ЗДДС. Съгласно същата,
компетентен орган по приходите може да прекрати регистрацията на лице, което
има публични задължения, събирани от Национална агенция по приходите, общата
стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите
задължения. За да се приложи тази норма, законодателят е въвел три основни
елемента, които следва да бъдат взаимно анализирани и остойностени, а именно:
наличие на публични задължения, събирани от НАП, стойност на активите на
задълженото лице и съпоставимост на същите спрямо задълженията на проверявания
субект. Както се отбеляза по – горе, първият от тези елементи безспорно е налице
и е доказан категорично - оспорващото дружество има публични задължения,
събирани от НАП в размер на 232 168,60 лева. Досежно другите два елемента
от административната преписка се установява, че активите на „Т. Д. Е.“ ЕООД са
на обща стойност 1 515 690,25 лв., надлежно документирани в
съставената от самото дружество оборотна ведомост към 31.10.2018 г. (в см. 201
– земи, терени са заведени активи на стойност 21 953,53 лв., в см. 203 –
сгради, конструкции са заведени активи на стойност 646 627 лв., в см. 269/1 са
заведени вземания от дългосрочен заем в размер на 833 744 лв., в см. 411 –
вземания от клиенти в размер на 12 600 лв., в см. 501 – парични средства в
касата в размер на 763,35 лв., в см. 503/3 – в банкови сметки 3,00 лв. и 0,08
евро. В представения от дружеството в хода на административното производство
счетоводен баланс към 31.05.2018 г., същото е представило като активи земи
(терени) с балансова стойност 24 хил. лева, сгради и конструкции с балансова
стойност 840 хил. лева и дългосрочно вземане с балансова стойност на 834 хил.
лева. Съгласно данните в същия, в раздел „Б“ – Дългосрочни пасиви, т. I - 6
„Дългосрочни задължения“ дружеството е представило сума в размер на 1 754
хил. лева. Пак от съставената от търговеца оборотна ведомост към 31.10.2018 г.
се установява, че в счетоводна сметка 107 – сметка на собственика е заведено
салдо от 1 761 105,43 лева. Счетоводна сметка 107 до 2003 г. е
съществувала в Национален счетоводен сметкоплан, като чрез нея са отчитани
взаимоотношения между собственика на търговското предприятие и дружеството. Тези
взаимоотношения и статуса на средствата на собственика се определят от самия
него, като тяхното счетоводно третиране е израз именно на неговата воля в тази
насока. В случая в счетоводната документация на последното тази сума е
осчетоводена по кредита на сч. сметка 107 и наличното салдо по същата е
счетоводно организирано от дружеството като задължение. Твърденията в жалбата,
че тези средства не следва да се приемат за задължение, не са документално
обосновани. Същите са счетоводно представени в надлежната, съставена от самото
дружество финансово – икономическа и отчетна документация, обективираща именно
волята на собственика тези средства да се третират като дългосрочно задължение,
респ. вземане. В тази насока е и заявеното от вещото лице, че съгласно
изискванията на СС 1, тези средства на собственика не следва да се считат като
капитал, който подлежи на вписване и като задължение участват в размера на
общите задължения, спрямо които се съпоставя разликата между активите и
публичните задължения. Следователно в случая са налице и другите два елемента
на чл. 176 т. 4 от ЗДДС, а именно: стойността на активите, установена от
писмените доказателства и експертизата в размер на 1 515 691,76 лв., съотнесена
към балансовите задължения, възлизащи на 2 194 205,95 лв. е
отрицателна величина (- 678 514,19 лв.) и общата стойност на публичните
задължения, събирани от НАП (232 168,60 лева) надхвърля същата.
При горните доводи,
безспорно установеното както в хода на административното производство, така и в
хода на настоящото съдебно производство неизпълнение на задължението за внасяне
на ДДС от страна на оспорващото дружество за четири различни данъчни периода в
рамките на една година сочи на системност и осъществява юридическия факт по чл.
176 т. 3 от ЗДДС, пораждащ правомощието на орган по приходите да постанови
дерегистрация на задълженото лице. Предвид събраните доказателства, в т.ч. и
заключението на съдебно-счетоводната експертиза и при изложените по-горе
съображения, настоящата съдебна инстанция намира, че в процесния случай е
доказано наличието на предпоставките и на другата приложена от органа по
приходите норма - чл. 176 т. 4 от ЗДДС, а именно: общата стойност на публичните
задължения, събирани от НАП надхвърля стойността на активите на дружеството,
намалена с неговите задължения.
Гореизложеното
мотивира съда на приеме, че оспореният Акт за дерегистрация по ЗДДС №
200991801999710/03.10.2018 г., издаден от Инспектор по приходите в ТД на НАП
–Бургас, ИРМ – Сливен, потвърден с Решение № 273/19.12.2018 г. на Директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – Бургас при ЦУ на НАП,
с който е разпоредено да се прекрати регистрацията по ЗДДС на „Т. Д. Е.“ ЕООД,
ЕИК …………………… е материално и процесуално законосъобразен и съответен на целта на
закона. Подадената срещу него жалба се явява неоснователна и като такава,
следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото се явява основателна претенцията на
административния орган за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско
възнаграждение. Същото следва да се определи за настоящата инстанция в размер
на 500,00 (петстотин) лева на основание чл. 161 ал. 1 ДОПК, вр. чл. 8 ал. 3 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и се
възложи в тежест на оспорващата страна.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Т. Д. Е.““ ЕООД, ЕИК ………………………., със седалище и адрес на
управление г. С., у. „А. С.“ № …., вх. „….“ ет. …., п. от Ж.В.И. срещу Акт за
дерегистрация по ЗДДС № 200991801999710/03.10.2018 г., издаден от Инспектор по
приходите в ТД на НАП –Бургас, ИРМ – Сливен, потвърден с Решение №
273/19.12.2018 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна
практика“ – Бургас при ЦУ на НАП, като неоснователна.
ОСЪЖДА „Т. Д. Е.““ ЕООД, ЕИК ………………………., със седалище и адрес на управление
г. С., у. „А. С.“ № …, вх. „….“ ет. …., п. от Ж.В.И. да заплати на Дирекция
„Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – Бургас при ЦУ на НАП разноски в
размер на 500,00 (петстотин) лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на
РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: