Решение по дело №20435/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 18267
Дата: 10 октомври 2024 г.
Съдия: Божидар Иванов Стаевски
Дело: 20241110120435
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 18267
гр. София, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20241110120435 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Д. Ю. Н., ЕГН:
**********, с постоянен адрес в гр. С..... чрез адвокат Н. Д. Д., САК, личен №
**********, със съдебен адрес: гр. С......., тел. ********** срещу У. М. Б. А. Л.
„Н. И. П.“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С........, тел.:*********, факс: *********, с адрес на електронна поща:
**************. представлявано от д-р В. Д. Д., чрез юрк.В. с която се иска
отмяна на дисциплинарно наказание „забележка“, наложено заповед № РД-36-
11 от 02 април 2024 г. на изпълнителния директор.
Ищецът твърди, че между него и ответника е налице валидно трудово
правоотношение по трудов договор № 441 от 21 декември 2021 г. (изменен с
допълнително споразумение № 83 от 26 януари 2022 г.), по силата на който
той заема длъжността „Лекар, специализант“ в отделение по Анестезиология
и интензивно лечение, код по НКПД 22127081, в отделението по
анестезиология и интензивно лечение към Клиниката по урология при
ответника. Поддържа, че извън работните си задължения, ищецът е активно
спортуващ състезател по вдигане на тежести и поддържа профили в
социалните мрежи ТикТок, Инстаграм и Youtube, където пропагандира
здравословния начин на живот. В посочените профили често представя
съдържание, промотиращо здравословния начин на живот, извънболничните
му дейности, свързани с вдигане на тежести, както и теми, свързани със
здравеопазването, целящи да популяризират практическите аспекти за
дейностите за неговата професия. В тези профили предимно качвал
1
видеоклипове на самият себе си и презентации по медицински и фитнес теми.
Част от качените материали са критични към хора, промотиращи откровено
вредни практики, вещества и дейности и в тази връзка нерядко получавал
злонамерени коментари и закани. Сочи, че на 06 февруари 2024 г., на
електронната поща на ответника бил получен анонимен сигнал с вх. № АО-21-
7 от 07 февруари 2024 г., в който се твърди, че ищецът бил публикувал
видеоклип в който той е с работно облекло и задава въпрос на футболна
тематика на пациентка. С покана изх. № АО-21-7 от 15 февруари 2024 г.,
изпълнителния директор на ответното дружество е поискал писмени
обяснения него с посочени в исковата молба въпроси, касаещи въпросния
клип. Заявява, че дал писмен отговор на поставените въпроси. Но със
цитираната заповед му било наложено дисциплинарно наказание „забележка“.
Заявява, че не е извършвал нарушение на трудовата дисциплина, а
работодателят (ответника) не бил изяснил изцяло фактическата обстановка,
като е допуснал нарушение при реализирането на процедурата по чл. 195 от
Кодекса на труда, като не е посочил кога е било извършено твърдяното
нарушение, както и къде е било извършено твърдяното нарушение. Твърди, че
не е публикувал клип, в кадъра на който да има лице, различно от него самия,
както и че в посочения клип няма под каквато и да било форма — визуално
или аудио, лице от женски пол. Поддържа, че в последните 12 (дванадесет)
месеца НЕ е правил снимки или видеоклипове, на които в кадър да се виждат
пациенти и/или от които да може да бъдат еднозначно да може да бъдат
идентифицирани пациенти и, че през последните 12 (дванадесет) месеца НЕ е
правил и следователно не е публикувал в социалните мрежи снимки или,
видеоклипове, на които в кадър да се виждат пациенти и/или от които да може
да бъдат еднозначно да може да бъдат идентифицирани пациенти. Оспорва да
е нарушил чл.126, т.10 КТ относно нарушение на вътрешните правила.
Заявява, че не е нарушил правилата свързани с личните данни като гласът на
дадено лице не е част от личните му данни. Оспорва да е извършил
останалите нарушения на трудовото законодателство, вътрешните правила и
Етичния кодекс. Ето защо моли за отмяна на наложеното наказание.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба с
който същата се оспорва. Сочи че заповедта е законосъобразна и отговаря на
всички изисквания на закона. Сочи че ищецът не оспорва, че е заснел видео с
вече посоченото съдържание. Поддържа, че видео и аудиозаписът
представляват лични данни.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 357, ал.1, КТ във
вр. с чл. 188, т.1 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 186 К/Т виновното неизпълнение на
2
трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина и нарушителят
се наказва с предвидените в Кодекса на труда дисциплинарни наказания, които
са установени в чл. 188 КТ, едно от които е "забележката" - т. 1. Правото на
дисциплинарно наказание принадлежи на субекта на дисциплинарна власт и
се упражнява в процедура, регламентирана с императивни правни норми.
По силата на чл. 193, ал. 1 КТ преди да наложи наказанието
работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме
писмените му обяснения относно дисциплинарното нарушение. Наказанието
следва да се наложи в определения в чл. 194, ал. 1 КТ срок - двумесечен от
откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му,
като на основание чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание са налага с
мотивирана писмена заповед.
На първо място, съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ,
дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която
се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и
законният текст, въз основа на който се налага. Липсата на който и да е от тези
реквизити нарушава правото на защита срещу уволнението на служителя, а от
друга страна прави невъзможна проверката на законосъобразността на
заповедта за наказание, която следва да извърши съдът. Съдът не би могъл да
разгледа спора по същество, ако не е ясен и точно определен предметът на
съдебния контрол, поради което следва служебно да следи за наличието на
задължителната форма по чл. 195, ал. 1 КТ. Особено съществено изискване
към мотивирането на заповедта е ясното индивидуализиране с всичките му
обективни и субективни признаци на извършеното нарушение, посочването на
обстоятелствата, при които е извършено, както и времето на извършването му.
В случай на оспорване на дисциплинарното наказание от страна на
работника или служителя, доказателствената тежест за установяване
законосъобразността на наложеното наказание тежи върху работодателя. При
трудов спор за законността на наложеното дисциплинарно наказание в
доказателствена тежест на работодателя е да установи, че е упражнил законно
субективното си право да ангажира дисциплинарната отговорност на
служителя. С оглед на това същият следва да докаже в хода на съдебното
производство, че служителят е извършил нарушенията на трудовата
дисциплина, за което е наказан. За установяване на дисциплинарното
нарушение са допустими всички доказателствени средства. За да докаже
факта на извършеното действие, което е в нарушение изискванията за спазване
на трудовата дисциплина или осъщественото от работника неправомерно
бездействие, работодателят може да поиска разпит на свидетели, да
предостави писмени доказателства, изслушване на експертиза и други
доказателствени средства в зависимост от характера на нарушението.
С проекта си за доклад обявен за окончателен съдът е обявил за
безспорни между страните обстоятелствата, че между ищеца и ответника е
било налице трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов
3
договор № 441/21.12.2021г. и допълнително споразумение от 26.01.2022г.
както и че ответникът изискал писмени обяснения, а ищецът дал такива.
Съдът е обявил за безспорно и обстоятелството, че ищецът е спазил
преклузивния срок за предявяване на настоящия иск.
Не се спори между страните, че със заповед РД – 36 – 11/02.04.2024г. на
изпълнителния директор на У. М. Б. А. Л. „Н. И. П.“ ЕАД наложил на ищеца
дисциплинарно наказание „забележка“ за това че на 06.02.2024г. е публикувал
в социалните мрежи видеоклип, заснет на работното му място /същият е с
работно облекло/, с пациентка, на която задава футболен въпрос. В заповедта
е посочено, че описаното се явява неизпълнение на служебните задължения от
д-р Д. Ю. Н. съгласно чл. 126, т. 10 и т. 13 от Кодекса на труда КТ/. Според на
т.10 чл. 126 КТ той имал задължение да спазва вътрешните правила приети в
предприятието, а съгласно т.13 той имал задължението да изпълнява всички
други задължения, които произтичат от нормативен акт, от колективен трудов
договор, от трудов договор и от характера на работа. В заповедта се сочи че
той нарушил тези правила като във връзка с подписаната от д-р Н. Декларация
за конфидеициалпост, неразкриване на информация и конфликт на интереси,
както и във връзка с Вътрешните правила за защита на личните данни в
УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД, предвид качеството на лечебното заведение на
администратор налични данни и в частност чл. 3. от. 5 ЗЗЛД. Също така
нарушил и разпоредбите на чл. 187, ал.1 т.8 и т.10 КТ съгласно които
нарушения на трудовата дисциплина представляват злоупотреба с доверието и
уронване на доброто име на предприятието, както и разпространяване на
поверителни за него сведения; неизпълнение на други трудови задължения,
предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния
трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването
на трудовото правоотношение. Под други трудови задължения работодателят е
посочил раздел IX, т.4 и т.5 от длъжностната характеристика според които
„При изпълнение на своите задължения да не разпространява информация от
личен характер, която би могла да накърни личното достойнство на член от
персонала или пациент. – т.4 и ..Да спазва морално-етичните норми на
поведение и да пази ч пълна тайна факти и обстоятечства свързани с
изпълнение на служебните задължения, лечебния процес и болничната
документация" – т.5. Същевременно нарушил и чл. 11, ал.2 от Етичния кодекс
на служителите в УМБАЛСМ „Н. И. П." ЕАД, според който При изпълнение
на служебните си задължения служителят следва поведение, което създава
увереност у ръководителизпе, чиято дейност подпомага, че .могат да му се
доверяват и да разчитат на него“, чл. 26, ал.1 чл. 26, ал. 1: „При изпълнение на
служебните си задължения и в обществения си живот служителят следва
поведение, което не уронва престижа на „УМБАЛСМ Н. И. П. " ЕАД и чл. 26,
ал. 2: „Служителят не допуска па работното си място и извън него поведение,
несъвместимо с добрите нрави".
Настоящият състав намира, че процесната заповед, с която е наложено
дисциплинарното наказание, отговаря на изискванията за мотивиране по чл.
4
195, ал. 1 КТ. Работодателят е посочил разпоредбите на които счита че е
извършено дисциплинарното нарушение. На ищеца са били поискани писмени
обяснения, съгласно разпоредбата на чл. 193 КТ.
По делото не се спори, че ищецът изготвил видеоклип, който бил
публикуван в интернет пространството.
Спорен е въпросът дали публикуването на видеоклип с твърдяното
съдържание представлява нарушение на трудовата дисциплина визирана в
посочените в заповедта норми.
За установяване на съдържанието на въпросното аудио и видео
произведение съдът е допуснал съдебно-видеотехническа експертиза, която
съдът кредитира като пълна подробна, задълбочена и аргументирана.
Вещото лице е посочило, че същия представения видеоклип е с
времетраене „00:00:09“ (девет секунди), съдържа цветни видео изображения с
наличие на звук, без индикации за дата и час в изображението. Този
видеозапис е заснет от едно устройство, което е стационарно и не променя
ъгълът си на заснемане, но същото не може да бъде конкретизирано. Също
така от началото до края на видео записа в кадрите се наблюдава наличието на
червен надпис със следното съдържание - „Вrо woke up from anesthesia and
chose violence“. Вещото лице е посочило, че при стартиране на файла се
визуализира лице от видим мъжки пол с поставени диоптрични очила,
облечено с тъмна дреха, с поставена тъмна шапка на главата и бяла не
поставена предпазна маска. Зад заснетия се наблюдава зелена на цвят стена и
светъл таван. В кадрите не се установява наличието на друго заснето лице.
След извършеното сравняване на външните анатомични белези на заснетото
лице, със снимка сравнителен материал, вещото лице е посочило, че в
изображенията на заснетото лице и в снимка сравнителен материал на лицето
Д. Ю. Н., е заснето едно и също лице. Във видеоклипа са направени изкази
„Мъжки глас - Я кажи. Меси или Роналдо. Глас на заден фон - Мееси. Мъжки
глас - Защо. Глас на заден фон - Съм, аз съм…/фразата не се разбира/.“ след
което записът приключва.
В проведеното по делото открито съдебно заседание вещото лице е
уточнило, че за другото лице не може да се посочи дали е мъж, жена или дете.
По отношение на нарушенията на чл. 126, т.10 и т.13 КТ.
В случая първото вменено нарушение е, че ищецът разпространил лични
данни на пациент, като не се е съобразил с политиката на поверителност на
работодателя и правилата за защита на личните данни.
Лични данни по смисъла на РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/679 НА
ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА означава всяка информация,
свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може
да бъде идентифицирано („субект на данни“); физическо лице, което може да
бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или
непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен
номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или
5
повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната,
психическата, умствената, икономическата, културната или социална
идентичност на това физическо лице.
Съгласно практиката по приложението на регламента и ЗЗЛД аудиозапис
или видеозапис може да представлява лични данни.
В случая обаче на представения видеоклип не е налице аудиозапис на
пациент, а единствено аудиозапис на изречена една единствена дума, която не
просто не позволява да се индивидуализира лицето, което я е изрекло, а дори
не позволява да се установи от какъв пол е лицето.
Визираните в заповедта точки на чл. 126, ал.1 от КТ изискват нарушение
на вътрешните правила, и правилата визирани в трудов договор или в закона.
В случая такова нарушение липсва. Не се установява ищецът да е
нарушил правилата за защита на личните данни нито визирани в закона нито в
правилника за вътрешния ред.
По отношение на нарушенията на чл. 187, ал.1, т.8 и т.10 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал.1 т. 8 КТ дисциплинарно
нарушение е и злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на
предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения.
В настоящия случай клипът нито пряко нито косвено не е насочен до
уронване на доброто име на работодателя. От него нито става ясно, че ищецът
е служител на ответното лечебно заведение нито касае по някакъв начин
извършваната дейност или предоставените медицински услуги.
Следва да се посочи че от видеозаписа по никакъв начин не може да се
индивидуализира ответника. Съгласно заключението на вещото лице зад
заснетия (ищеца) на заден план се наблюдава зелена на цвят стена и светъл
таван.
На следващо място не се установи дали изобщо гласът зад кадър е на
лице, което е пациент на У. М. Б. А. Л. „Н. И. П.“ ЕАД.
Ето защо не се установява нарушение и на чл. 187, ал.1, т.8 КТ.
Точка 10 на чл.187, ал.1 от КТ въвежда като дисциплинарно нарушение
неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други
нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния
трудов договор или определени при възникването на трудовото
правоотношение.
Първото такова визирано нарушение е по раздел IX, т. 4 от
Длъжностната характеристика, според която служителят не следва да
разпространява информация от личен характер, която би могла да накърни
личното достойнство на член от персонала или пациент.
Освен изложеното по-горе по отношение на нарушението с
разпространение на личните данни тук следва да се посочи, че освен че не
може да се установи лицето зад кадър посочената информация не е от личен
6
характер, а още по малко може да накърни достойнството на лицето.
Второто визирано нарушение е това по раздел IX, т. 5, според което той
е длъжен да спазва морално-етичните норми и да пази в пълна тайна факти и
обстоятелства свързани с изпълнение на служебните му задължения, лечебния
процес и болничната документация.
Видно от заключението на вещото лице в клипа не са разпространени
нито факти и обстоятелства свързани със служебните му задължения нито с
лечебния процес, а още по малко с болничната документация.
Обстоятелството кой футболист харесва повече трето лице по никакъв начин
не разкрива факти и обстоятелства свързани със служебните задължения на
лицето.
Ето защо не е нарушение е на тази вътрешна норма от ищеца.
По отношение на нарушението на добрите нрави визирани в закона и в
етичния кодекс на ответника съдът намира следното:
Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно
значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с
тази на нарушението на закона.
В случая не е налице нарушение на добрите нрави отстрана на ищеца.
Моралните правила са заложени в Кодекса за професионална етика на
лекарите в България. Съгласно чл. 13 от Кодекса за професионална етика
всеки лекар в ежедневната си дейност се стреми да утвърждава собствения си
и на съсловието авторитет, като дори извън рамките на професионалната си
дейност се въздържа от постъпки и действия, които биха уронили честта или
достойнството на лекарската професия.
От контекста на всичко изложено (липсата на установяване че клипът е
заснет в работно време, в сграда на работодателя, че лицето зад кадър е
пациент, че се касае за лекар работещ за ответника) може да се направи извод,
че с поведението си ищецът не е нарушил правилата за професионална етика.
Ето защо искът се явява основателен и като такъв следва да бъде
уважен.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че надписът „Вrо woke
up from anesthesia and chose violence“ също не би довел до дисциплинарната
отговорност на ищеца.
На първо място съдията-докладчик държи да посочи, че борави на
такова ниво на писмен английски език, така че да е наясно с превода на
изписаната фраза, без да е необходим преводач, която без да се навлиза в
задълбочено лингвистично изследване се превежда като „брато (на жаргон)
излезе от упойка и избра насилието“.
След това същата не може да се обвърже като контекст с
видеосъдържанието, с лицето зад кадър или по някакъв начин с лечебното
заведение към което лекар е ищеца. Същият нито сам по себе си, нито в
съвкупност с останалото съдържание на видеозаписа не представлява нито
7
разпространение на лични данни нито, уронва по някакъв начин авторитета на
работодателя.
Неоснователни са твърденията на ответника, че надписът, включващ
съществителното „насилие“ будел сериозни притеснения за грижите, които се
полагат към пациентите. Това е така тъй като, както беше посочено по
никакъв начин не се споменава работодателя в лицето на лечебното заведение.
Като заключение съдът държи да посочи, че лекарската професия се слави
с висок професионален престиж, а упражняващите я лекари се ползват с висок
обществен авторитет. Морално задължение на всеки практикуващ лекар е да
опазва престижа на професията и собствения си авторитет, така че лекарската
професия да вдъхва доверие, а упражняващите я медици да се ползват с
уважението на техните пациенти. Също така право и задължение на лекарите
е да разпространяват знанията и уменията си. В тази връзка съдът, счита за
похвални опитите на д-р Д. Н. да популяризира както професията, така и
здравословния начин на живот и спорта за здраве. Но следва да бъде
отбелязано, че това популяризиране следва да става по адекватен за престижа
на професията начин. Откакто съществува лекарска професия, съществуват и
медицински издания (някои реномирани, други „булевардни“), в които
лекарите могат да публикуват статии във връзка с популяризиране на новите
медицински практики, за популяризиране на медицинската професия и
пропагандиране на здравословния начин на живот. Съдът счита, че по-удачен
начин за постигане на поставените от ищеца цели би бил чрез публикуване на
статии в реномирани медицински списания и сайтове като се дава гласност за
вредата от масово промотираните вредни практики и вещества, от колкото,
чрез публикуване на клипове в сайтовете за разпространение на аудио и
видеосъдържание. Някой би определил споделянето на клипове в сайтовете за
публикуването на противоречиво съдържание (т.нар. социални мрежи) с цел
генериране на последователи, гледания и харесвания като безсмислено,
проява на лош вкус или в крайни случаи дори упадъчно. Не буди съмнение, че
е възможно от публикуван видеоклип в социалните мрежи да настъпят
сочените в заповедта за дисциплинарно наказание нарушения, но в
конкретния случай видеозаписът, за който на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание не е от такъв характер, че да увреди както
престижът на професията, така и авторитета на лекарското съсловие, или на
пациентите или служителите на ответника или доброто име на лечебното
заведение, ето защо, същият не би могъл да повлече дисциплинарната
отговорност на неговия автор.
При това положение заповедта подлежи на отмяна.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има ищецът, който
обаче не е представил доказателство за сторени разноски.
На адвокат Д. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
8
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на съда разноски за
дължимата държавна такса.
Мотивиран от гореизложеното Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 357, ал. 1 от КТ, вр. чл. 188, т. 1 от КТ, ЗАПОВЕД
№ РД – 36 – 11/02.04.2024г. на изпълнителния директор на У. М. Б. А. Л. „Н. И.
П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С........,
тел.:*********, с която на основание чл. 195, ал. 1, чл. 126, ал.1, т. 10 и т.13,
чл. 187, т. 8 и т. 10, от Кодекса на труда КТ/, на Д. Ю. Н., ЕГН: ********** с
постоянен адрес в гр. С..... лекар към клиника по урология, отделение по
анестезиология и интензивно лечение е наложено дисциплинарно наказание
„забележка“ за това, че на 06.02.2024г. е публикувал в социалните мрежи
видеоклип, заснет на работното му място /същият е с работно облекло/, с
пациентка, на която задава футболен въпрос, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА У. М. Б. А. Л. „Н. И. П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. С........, тел.:********* ДА ЗАПЛАТИ, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК вр. с чл. 38, ал.2 ЗАДв и чл. 7, ал.1, т.4 НМРАВ на
адвокат Н. Д. Д., от САК с № ********** сумата от 1000 лева за осъществена
безплатна правна помощ на ищеца в производството.
ОСЪЖДА У. М. Б. А. Л. „Н. И. П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. С........, тел.:********* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал.6 ГПК сумата 80 лева
държавна такса в производството.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9