№ 37
гр. Враца, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи декември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Росица Ив. Маркова
Мирослав Д. Досов
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно гражданско
дело № 20221400500401 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. П. И., ЕГН ********** и Т. И. М.,
ЕГН **********, двамата с адрес гр.***, представлявани по пълномощие от
адв. Р. М.-Х. от АК-Враца, против Решение №461/01.08.2022г., постановено
от Районен съд-Враца по гр.д.№76/2022г., с което са отхвърлени предявени от
тях срещу П. К. И., ЕГН ********** от същия град и със същия адрес
кумулативно обективно и субективно съединени искове с правно основание
чл.227, ал.1, б."в" ЗЗД за отмяна на: договор за дарение на недвижим имот,
обективиран в нот. акт №198, том 6, рег.№12033, д.№1007/19.12.2007г. на
нотариус И. Л., рег.№*** на НК, с район на действие РС-Враца, с който
ищците са дарили на ответника самостоятелен обект в сграда – апартамент на
адреса на страните, и на договор за дарение на недвижим имот, обективиран в
нот. акт №199, т.6, рег. №12034, д.№1008/19.12.2007г. на нотариус И. Л., с
който ищците са дарили на ответника урегулиран поземлен имот в с.***,
общ.Враца, ведно с намиращи се в него жилищна и второстепенна сгради и
гараж.
В жалбата се инвокира оплакване, че обжалваното решение е
1
необосновано, незаконосъобразно и постановено в нарушение на
процесуалните правила.
Въззивниците изразяват несъгласие с решаващия мотив на районния съд
за отхвърляне на исковете, а именно че те притежават достатъчно средства, за
да покрият нуждите си от издръжка за задоволяване на своя обичаен социален
и жизнен статус, и настояват, че месечните им разходи са формирани
неправилно, при превратно тълкуване на част от доказателствата по делото.
В жалбата се сочи, че и двамата ищци са с тежки хронични заболявания
и с намалена работоспособност, като правят разходи за закупуване на
лекарства, лекарски прегледи, рехабилитация и др., развиват се подробни
съображения в подкрепа на твърдението, че обжалваното решение е
незаконосъобразно, като се коментират събрани по делото доказателства.
Сочи се също, че районният съд е приел за доказано наличието на достатъчно
средства за покриване на нуждите на ищците от издръжка, поради което не
следва да се изследват другите две обстоятелства по чл.227, ал.1, б."в" ЗЗД, а
именно покана от дарителя към надарения за даване на издръжка в парично
изражение и отказ на дарения да дава издръжка, макар същият да има
възможност да осигурява такава на своето семейство. В тази връзка се сочи,
че въззивниците са изпратили на противната страна нотариална покана, която
според тях е редовно връчена и е представена по делото.
Нататък в жалбата са изложени съображения във връзка с кредитирането
на показанията на конкретно посочени свидетели. Поддържа се, че е
несправедливо и неморално двамата възрастни родители, които са във
влошени отношения със своя син и имат ниски доходи, да не получават
издръжка от него и той да отказва да ги вижда.
Заявено е искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него
постановено друго по същество, с което предявените искове бъдат уважени.
Претендират се разноски за двете инстанции.
В жалбата не се заявяват доказателствени искания пред тази инстанция.
Чрез пълномощника си адв. Б. Т. въззиваемият П. К. И. е подал отговор,
с който оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде
потвърдено.
Въззиваемият изразява несъгласие в поддържаното в жалбата, че
2
въззивницине не притежават достатъчно средства, за да покриват обичайния
си жизнен статус, като в тази насока се развиват обстойни съображения и се
коментират събраните пред първата инстанция доказателства, включително и
представената по делото нотариална покана.
В отговора не се заявяват доказателствени искания. Претендират се
разноски за тази инстанция.
С акта си по чл.267 ГПК съдът е приел, че въззивната жалба е редовна и
допустима и е внесъл същата за разглеждане в открито съдебно заседание, в
което чрез своите пълномощници страните поддържат защитните си позиции.
За произнасянето си по основателността на въззивната жалба окръжният
съд взе предвид следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявени от К. П.
И. и Т. И. М., представлявани по пълномощие от адв. К. К. от АК-Враца,
срещу П. К. И. искове с правно основание чл.227, ал.1, б."в" ЗЗД за отмяна на
дарение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
12259.1010.16.27.19 по КККР на гр.Враца с адрес на имота гр.*** по нот. акт
№198, том 6, рег.№12033, д.№1007/2007т. на нотариус №*** и на дарение на
УПИ І-582, кв.64 по плана на с.***, обл.Враца с площ 949 кв.м. с построени в
него жилищна и второстепенна сгради и гараж по нот. акт №199, т.6, рег.
№12034 д.№1008/2007г. на нотариус рег.№***.
В исковата молба се твърди, че ищците са родители на ответника,
комуто са дарили описаните по-горе недвижими имоти. Твърди се също, че
двамата дарители имат тежки хронични заболявания – първият страда от язва,
уголемена простатна жлеза, хипертонична болест на сърцето, подагра,
подагрозен артрит, а втората – от диабет, полиневропатия, мозъчен инфаркт,
астма с преобладаваща алергия и хипертония, като и двамата са с намалена
работоспособност /съответно 74.1% и 78%/, призната с ЕРТЕЛК, и за
медикаментозното си лечение имат месечен разход от около 250лв., като
правят и други разходи за изследвания, прегледи и пътуване и не могат да
закупуват всички необходими за лечението им лекарства. Сочи се, че
единствените доходи на ищците са от пенсии в общ размер 475лв., които
заедно с добавките за 2021г. са общо в размер на 670лв. Ищците твърдят, че
ответникът знае за влошеното им здраве и за нуждата им от издръжка, но
никога не им е помагал.
3
Нататък в исковата молба се твърди, че след увеличението на цените на
енергоносителите и на почти всички основни стоки от м.септември 2022г.
ищците са изпаднали в по-тежко финансово състояние и за тях е станало
трудно да се издържат от доходите си, едновременно с което дъщеря им В. Г.,
която преди това ги подкрепяла финансово, също изпаднала в невъзможност
да ги подпомага. Ищците сочат, че през студените месеци са им нужни най-
малко по 870лв.
Ищците твърдят, че при така стеклите се обстоятелства се наложило с
нотариална покана, представена пред нотариус И. Л., да поканят ответника да
им предоставя необходимата за съществуването им издръжка в размер на
200лв. /по 100лв. за всеки от тях/, считано от м.09.2021г. Нотариалната била
връчена чрез залепване на постоянния адрес на ответника, но към 06.01.2022г.
същият не се явил пред нотариуса и не предоставя поисканата издръжка.
По този начин е обоснован интереса от предявяването на исковете за
отмяна на процесните дарения.
Чрез пълномощника си адв. Б. Т. от АК-Враца ответникът е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове.
Ответникът не оспорва твърденията на ищците, че страдат от различни
заболявания, но заявява, че не е запознат детайлно с медицинските им
наименования, както и че самият той ги е водил при лекари и е закупувал
лекарства за тях.
Според ответника причината за завеждане на делото не е нуждата на
ищците от издръжка, нито отказа му да им предоставя такава, а
продължаващото с години неприемане от тяхна страна на съпругата му Х. И.,
която те не харесвали, и именно заради това през 2007г. му дарили
процесните имоти, за да осуетят евентуалните й претенции.
Ответникът твърди, че след извършените дарения никога не е искал от
родителите си да напуснат дарените имоти и постоянните им адреси са на
адреса на първия от тях в гр.Враца, ***, а самите те от дълги години живеят
във втория дарен имот в с.***, който от 2007г. ползват безвъзмездно.
Нататък в отговора се твърди, че до 2020г. отношенията между страните
били нормални, ищците имали ключове от апартамента в гр.Враца и идвали в
него когато пожелаят, ответникът с членовете на семейството си ги
4
посещавал в с.*** ежеседмично, пазарувал за тях всичко необходимо и им
помагал. Твърди се също, че през 2014г. на съпругата на ответника била
поставена диагноза "нехочкинов лимфом", проведеното лечение я изтощило и
тя постепенно спряла да ходи в с.***, но сам продължил да посещава
родителите си и да ги снабдява с нещата, които те сочели като необходими.
Ответникът твърди, че на 02.09.2020г. родителите му и сестра му дошли
в апартамента в гр.Враца, започнали да обиждат и кълнат и станал голям
скандал, заради което съпругата му поискала да извика полиция и тогава
баща му я ударил с ръка и тя ударила главата си в касата на вратата. По този
повод съпругата на ответника посетила лекари, вкл. и съдебен такъв, който
издал съдебномедицинско удостоверение. Според ответника този инцидент е
поводът да ограничи контактите с родителите си и да се установи със
семейството си в друго жилище, чийто адрес на *** в гр.Враца е известен на
ищците и е посочен като адрес за съобщения в исковата молба.
Нататък в отговора ответникът заявява, че не е знаел и дори
предполагал, че родителите му се нуждаят от издръжка, тъй като освен
пенсиите си, същите получават рента от земеделски земи, имат влог в банка,
притежават още един апартамент в гр.Враца и ежегодно ходят на почивки.
Твърди, че не е търсен на адреса, на който живее, за връчването на
нотариалната покана.
В заключение ответникът заявява, че не е налице проява на
непризнателност от негова страна, и поддържа, че има семейство, за което
носи отговорност, както и че съпругата му е с 50% трайна
неработоспособност и получава пенсия за инвалидност в размер на 397.54лв.,
поради което основната тежест за издръжката на семейството му пада върху
него, а освен това синът му Н. И. е редовен студент и той отделно има
задължение за издръжка и към него.
От представеното с исковата молба удостоверение за раждане се
установя, че ищците са родители на ответника. Представени са нотариалните
актове от 19.12.2007г., обективиращи двете процесни дарения. Представени
са рецептурни книжки на ищците, ЕРТЕЛК за призната на двамата намалена
работоспособност за посочените в исковата молба заболявания,
разпореждания на НОИ, касови бележки за закупувани лекарства, разписки за
заплащани ел. енергия и вода. Представени са епикризи, от които е видно, че
5
ищците са провеждали рехабилитации в различни специализирани заведения.
От доказателствата по делото е установено, че размерът на получаваната
от първия ищец пенсия за осигурителен стаж и възраст е 212.50лв., а този на
втората ищца – 262.50лв., като от м. януари 2021г. доходите им от пенсия и
добавки са съответно 305лв. и 365лв. От представените удостоверения на
ДСП-Враца е видно, че за периода 01.01.2018г.-30.04.2022г. на ищците са
изплатени общо помощи и добавки в размер на 6 806.21лв.
Представена е нотариална покана, отправена от ищците до ответника
чрез нотариус И. Л. за изплащане на месечна издръжка в размер на 100лв. за
всеки от тях, считано от м. 09.2021г. В нотариалната покана е посочен
постоянния адрес на ответника, както и такъв за съобщения. Уведомление до
ответника е изпратено само на постоянния му адрес и уведомяването е
извършено чрез залепване.
С отговора на исковата молба ответникът е представил ЕРТЕЛК, от
което е видно, че на съпругата му Х. И. е призната 50% трайно намалена
работоспособност за заболяване "маргиналнозонов нехочкинов лимфом" и
разпореждане за получаваната от нея пенсия за инвалидност в размер на
397.54лв. Представено е удостоверение, от което е видно, че за периода
м.януари 2021г. – м. декември 2021г. ответникът е получил брутно трудово
възнаграждение в общ размер 21 436.55лв. От представените с исковата
молба писмени доказателства се установява, че синът на ответника Н. И. е
редовен студент в Аграрен университет-Пловдив.
Ответникът е представил съдебномедицинско удостоверение от
03.09.2020г., от което се установява, че при извършен на Х. И. преглед е
установен оток в окосмената част на главата.
От представената от ответника справка от АВ по партидите на ищците
се установява, че на 14.03.2019г. е вписано дарение на недвижим имот –
апартамент в гр.Враца в полза на дъщеря им В. К.а Г., а от справката по
персоналната партида на първия ищец е видно, че на 17.02.2015г. е вписан
договор за аренда на четири земеделски имота с обща площ 51.403 дка за 5
стопански години. Установено е от посочената справка, че на 29.10.2020г.
ищецът К. И. е продал земеделските имоти на дъщеря си В. Г.. По делото са
представени нотариалните актове за дарение и за покупко-продажба в полза
на В. Г., от втория от които се установява, че продажбата на земеделските
6
имоти е извършена срещу цена в размер на 7 900лв.
По делото са представени свидетелства за регистрация, от които се
установява, че ищецът К. И. притежава л.а. "Сузуки Игнис" с рег. № ВР ***
ВН, а ищцата Т. М. притежава л.а. "Хонда Сивик" с рег. № ВР *** СС.
За установяване на доходите си от трудово възнаграждение ответникът е
представил удостоверение, от което е видно, че за периода м. януари 2021г. –
м.декември 2021 г. е получил брутно трудово възнаграждение в общ размер
21 436.55 лева. Същият е сключил и договор за потребителски кредит с "ЦКБ"
АД за сумата 19 500 лв., подлежаща на връщане до 15 април 2025 г.
По-горе в мотивите са посочени писмените доказателства, от които се
установяват доходите на съпругата и сина на ответника, както и влошеното
здравословно състояние на първата. Представен е и договор за отдаване под
наем на земеделска земя от 27.02.2020 г., сключен между съпругата на
ответника и С. Н. К. и трето лице, с който е отдадена под наем земеделска
земя за срок от 10 стопански години, при договорен наем – 2 литра на дка
олио и 50 кг на дка пшеница, с левова равностойност от 25 лв./дка.
Както вече бе посочено, синът на ответника Н. И. е редовен студент по
специалност "Агрономство" в Аграрен университет – Пловдив и заплаща
семестриална такса в размер на 360.00 лв., както и наем за ползване на
студентско общежитие.
По делото са представени многобройни писмени доказателства, от които
се установява, че от ищцата Т. М. е подавана жалба във връзка с възникнал
скандал и упражнено върху нея на 02.09.2020 г. физическо насилие от страна
на ответника и съпругата му. Представена е и подадена от съпругата на
ответника жалба до РП, свързана със същия случай, и с твърдение за
упражнено върху нея физическо насилие от страна на първия ищец.
Представени са съдебно-медицински удостоверения, от които се установяват
констатирани от съдебен лекар леки телесни увреждания на ищците и на
съпругата на ответника. По този повод са съставени предупредителни
протоколи по ЗМВР и постановление за отказ за образуване на наказателно
производство.
По-горе в мотивите е описан начина на изготвяне и връчване на
отправената от ищците до ответника нотариална покана, изпратена на
постоянния му адрес в гр. Враца.
7
Ответникът е представил разписки за изпращане на два парични превода
от по 100.00 лв. с дата 22.03.2022 г., които, видно от писмо № 94-ІІ-43/2022 г.
на "Български пощи" ЕАД, не са получени от ищците като получатели.
За установяване на отношенията между страните по делото са събрани
гласни доказателства. Показанията на свидетелите В. Г., З. Т., Г. И. и Х. И. са
обсъдени подробно в мотивите на обжалваното решение и от тях може да се
направи извод, че двамата ищци живеят в с. *** в имота, дарен на ответника,
и действително не са в добро здравословно състояние, нуждаят се от
рехабилитация и средства за закупуване на лекарства и храна, както и да
посрещат други свои ежедневни нужди. Установява се също, че отношенията
между страните са били добри, ответникът е подпомагал своите родители,
доставял им е необходими за ежедневието им хранителни продукти, но
отношенията им се развалили преди около година-две, след което
посещенията му в с. *** били преустановени. Установяват се също
възникналите между страните след 2020 г. конфликти и скандали.
Свидетелката В. Г., дъщеря на ищците, дава показания, че през 2020 г. е
закупила от родителите си земеделски земи, които те се принудили да
продадат за сумата 7 900лв., за да закупят дърва и да направят ремонти.
При така изяснената фактическа обстановка районният е приел, че
предявените искове с правно основание чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД са
неоснователни и недоказани и ги е отхвърлил.
След съвкупен и самостоятелен анализ на събраните по делото
доказателства настоящият въззивен състав приема, че обжалваното решение е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Както е прието в мотивите на обжалваното решение, възникването на
потестативното право за отмяна на дарение поради отказ от дарения да
доставя на дарителя издръжка, от която се нуждае, в хипотезата на чл. 227, ал.
1, б. "в" ЗЗД, се обуславя от възникването на следните материални
предпоставки:
1. Наличие на валидно облигационно отношение по сключен между
страните договор за дарение;
2. Пораждане на нужда за дарителя от издръжка, която трябва да е
трайна и постоянна, съобразно нормалния социален и жизнен статус на
дарителя (доходи, здравословно състояние, невъзможност с получаваните от
8
него доходи да покрива ежемесечните разходи за жилище, храна, отопление,
медицинско обслужване, лекарства и пр.);
3. Покана от дарителя към надарения за даване на издръжка в парично
изражение, като с оглед конкретните нужди на дарения, издръжката би могла
да се предоставя и в натура, като исковата молба може да представлява
покана за заплащане на необходимата издръжка;
4. Отказ от дарения да дава издръжка на дарителя (изричен или
мълчалив), макар дареният да има възможност сам да осигури своята и тази
на своето семейство издръжка. Доказателствената тежест за установяването
на тези юридически факти е изцяло на ищците, а ответникът носи
доказателствената тежест за установяването на предоставянето на издръжка
на дарителите от момента, в който счита, че е поканен, както и на наведените
възражения за наличието на възможност за дарителите да си доставят
издръжка от друг източник.
Районният съд е цитирал релевантна за разглеждания случай практика
на състави на ВКС във връзка с доказването на обстоятелството дали
дарителите се нуждаят от заплащане на издръжка и това, че съдът следва да
извърши точна съпоставка между стойността на месечно получаваните
доходи и размера на необходимата ежемесечна издръжка, включително и за
извънредните, но необходими разходи – за медицински нужди, лекарства и
др.
Нататък в мотивите районният съд е изложил своите съображения във
връзка с едностранния и безвъзмезден характер на договора за дарение, с
който за надарения не възникват никакви задължения за издръжка или помощ
на дарителя, освен моралното задължение да бъде признателен към
последния. Съобразно приетото в Решение № 177/14.04.2011 г., ІV ГО на ВКС
и Решение № 201/28.06.2011 г., ІІІ ГО моралното задължение за даване на
издръжка се трансформира в правно задължение при настъпване на
определени в закона обстоятелства, а именно изпадане на дарителя в нужда,
която трябва да е трайна, и отправено от негова страна искане до дарения да
му дава издръжка – докато обаче трае това състояние на непризнателност от
дарения, втора покана не е необходима. До момента, до който дарителят не
поиска издръжка от дарения, независимо от обективната му трайна нужда от
такава, задължението на дарения остава само морално и неизпълнението му
9
не е скрепено със санкция. В случай, че е налице такова искане, и дареният
откаже да изпълни преобразуваното задължение, той проявява
непризнателност в обществено укорима форма, която дава основание
дарителят да упражни потестативното си право за отмяна на дарението, като
предяви иска по чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД. За да бъде уважен този иск, е
необходимо да са възникнали три материални предпоставки: дарителят да е
изпаднал в трайна нужда, да е поискал от дарения да му плаща издръжка и
последният да е отказал, макар да е бил в състояние да я достави.
Преценката дали дарителят е изпаднал в трайна нужда от издръжка не е
абстрактна, а се извършва според конкретните нужди на дарителя, при
съобразяване с начина му на живот, който той води обикновено. На преценка
подлежат конкретните житейски нужди на дарителя, средствата, с които
разполага той, и реалните възможности за допълване на същите. Изпадането в
нужда е трайно материално затруднение, което дарителят би посрещнал, ако
разполагаше с дареното имущество. В тази връзка районният е цитирал
няколко решения на състави на ВКС, в които е прието, че нуждата от
издръжка се установява при съпоставка между средствата, с които дарителят
разполага или може да ползва за съответните месеци, и конкретната сума,
която му е необходима за покриване на специфични нужди. За тази цел е
необходимо да се установи какъв е размерът на средномесечната издръжка на
едно лице през процесния период според статистиката, като се съобрази от
какви пера е формирана тя, за да бъде отнесена към специфичните нужди на
дарителя.
Предвид обсъдените по-горе в мотивите доказателства относно доходите
на ищците, тяхното здравословно състояние и нужда от лечение, при
съобразяване с публикуваните данни от НСИ относно годишния паричен
разход за един член на българско домакинство за 2021 г. в размер на 6999.00
лв., първоинстанционният съд е приел, че средномесечният му разход възлиза
на сумата 583.25 лв. или за двама души – 1166.50 лв. Обсъждайки
представените от ищците доказателства за извършени разходи за закупуване
на лекарства, за заплащане на ел. енергия, ВиК и мобилни услуги, районният
съд е приел, че средният им месечен разход за консумативи за 2021 г. е между
85.00 и 90.00 лв., поради което след приспадане на ежемесечните разходи за
медикаменти и заплащане на сметки, същите разполагат със сумата 624.73 лв.
месечно. Първоинстанционният съд е съобразил, че действително е налице
10
отрицателна разлика между месечните доходи на ищците за 2021 г. и
средномесечния разход за двама членове на българско домакинство според
данните на НСИ за същата година, но е достигнал до извод, че ищците не
правят разходи за жилище, тъй като ползват безвъзмездно дарения на
ответника имот в с. ***, който обезпечава жилищните им нужди и спестява
разходите им за жилище.
На следващо място районният съд е взел предвид получавания от първия
ищец доход от отдавана под аренда земеделска земя, както и получения от
продажбата на същата доход в размер на 7900.00 лв. по договора за покупко-
продажба, сключен с неговата дъщеря В. Г..
За обосноваване на крайния си извод за неоснователност на предявените
искове, първоинстанционният съд е обсъдил и установения по делото факт, че
през 2019 г. ищците са дарили свой недвижим имот – апартамент в гр. Враца
на своята дъщеря В. Г., и предвид безвъзмездното отчуждаване на това свое
имущество след извършването на процесното дарение в полза на ответника, е
необходимо да се прецени дали самите ищци не са се поставили в нужда, като
за конкретния случай следва да се приеме, че с безвъзмездното прехвърляне
на този имот, ищците сами са се лишили от допълнителните доходи, които са
могли да реализират от него и сами са се поставили в нужда. Допълнително в
подкрепа на извода, че ищците притежават достатъчно средства да покриват
ежемесечната си издръжка със своите доходи и имущество, е и
обстоятелството, че всеки един от тях притежава собствен лек автомобил.
Въз основа на тези съображения районният е достигнал до краен извод,
че ищците притежават достатъчно средства, за да покрият нуждата си от
издръжка за задоволяване на своя обичаен социален и жизнен статус, поради
което не е възникнал един от правопораждащите предявеното потестативно
право юридически факти, тъй като по делото не е доказано, че същите имат
нужда от издръжка, която да е трайна, и е наложително да се осигурява с
участието на надарения.
За прецизност районният е обсъдил и обстоятелствата във връзка с
отправената до ответника нотариална покана, която е изпратена на
постоянния му адрес в гр. Враца, въпреки че ищците са знаели, че същият
пребивава на нов адрес, който е посочен и като адрес за съобщения.
Придавайки на исковата молба значението на покана, районният е отбелязал,
11
че не е налице и последната материална предпоставка за уважаване на
предявения иск, а именно отказ на надарения да дава издръжка, предвид
представените по делото разписки за изпращане на парични суми, които
ищците са отказали да получат.
Допълнителен аргумент в подкрепа на извода си за неоснователност и
недоказаност на предявените искове районният е намерил и в обясненията на
ищцата Т. М. по реда на чл. 176 ГПК, която ясно е заявила, че тя и съпругът й
искат да им се върне обратно дареното, а не издръжка, от което е направено
заключение, че волята на ищците е била насочена към връщане на процесните
имоти, а не към получаване на издръжка от ответника.
Изложеното дава основание на въззивния съд да приеме, че обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено в хипотезата на чл.272 ГПК
чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд, който е обсъдил
събраните по делото доказателства задълбочено, аналитично и в тяхната
логическа и правна връзка, постановил е решението си при изяснена и
правилно възприета фактическа обстановка и при отсъствието на нарушения
на съдопроизводствените правила и е приложил правилно материалния закон.
При този изход на делото в полза на въззиваемия следва да бъдат
присъдени направените пред тази инстанция разноски в разноски за
адвокатска защита в размер на 1 000лв.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №461/01.08.2022г., постановено от Районен съд-
Враца по гр.д.№76/2022г.
ОСЪЖДА К. П. И., ЕГН ********** и Т. И. М., ЕГН **********,
двамата с адрес гр.*** за заплатят на П. К. И., ЕГН ********** от същия град
и със същия адрес направените пред въззивната инстанция разноски в размер
на 1 000лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13