№ 1656
гр. София, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря ДИАНА К. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20211110140941 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ., с която
срещу . по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 737з ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите, за които по
ч.гр.д. № 8980/2021 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, както следва:
сумата от 1030,59 лева - главница, представляваща непогасени задължения за
доставена и незаплатена електрическа енергия за периода м.11.2017 г. - м.12.2017 г. до
обект с административен адрес: гр. София, ж.к. "Студентски град", . във връзка с
договор за доставка на електрическа енергия от 16.05.2017 г., сключен между . /в
несъстоятелност/ и ., ведно със законна лихва от 12.02.2021 г. до изплащане на
вземането и лихва за забава в размер на 309,21 лева за периода от 14.01.2018 г. до
16.02.2021 г.
Ищецът твърди, че между ответника, като купувач, и . (в несъстоятелност), като
продавач, е възникнало облигационно правоотношение въз основа на посочения
договор, съгласно който продавачът продава на ответника активна нетна електрическа
енергия и услугата „отговорност за балансиране". Излага, че за закупените и доставени
количества електрическа енергия до обекта на клиента, както и допълнително
начислените ДДС, акциз и такси "задължение към обществото", „мрежови достъп и
пренос", той дължи договореното възнаграждение, посочено в съответната изпратена
му фактура и изчислено на база количествата, отчетени съгласно средствата за
измерване в точките на присъединяване. Поддържа, че през исковия период е
доставена електрическа енергия на претендираната стойност, надлежно фактурирана и
платима до 14- то число на месеца, следващ месеца на доставката. Поддържа, че
ответникът не е заплатил дължимите суми по издадените фактури за м.11-12.2017 г.,
изпаднал е в забава, с оглед което дължи и мораторна лихва. Твърди, че е придобил
претендираните вземания въз основа на Постановление за възлагане от 06.01.2021 г.,
постановено по т. д. № 3343/2017 г. по описа на СГС, VI-19 състав, влязло в законна
сила на 29.01.2021 г., с което в негова полза са възложени вземанията на . (в
несъстоятелност), произтичащи от доставка на електрическа енергия, продадени от
синдика на проведен търг с тайно наддаване.
1
От общо претендираната сума в размер на 1030,59 лева в хода на исковото
производство ищецът е уточнил, че дължимата сума за месец ноември 2017 г. е в
размер на 976,84 лева, а за м. декември 2017 г. е в размер на 53,75 лева. Ищецът
претендира и мораторната лихва върху посочените суми, както следва: сума в размер
на 293,08 лева за периода 14.01.2018 г. – 16.02.2021 г. относно вземането за м. ноември
2017 г., и сума в размер на 16,13 лева за периода 14.01.2018 г. – 16.02.2021 г. относно
вземането за м. декември 2017 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който
ответникът оспорва предявените искове като неоснователни при твърдения, че ищецът
не е активно легитимиран да претендира процесните вземания. Поддържа, че
постановлението не му е било съобщено и не следва да се счита обвързан от него. От
представените по делото доказателства не се установявало ищецът да е титуляр на
вземания към ответника. Оспорва извлечението от списък да има характеристиките на
документ и да установява, че с представеното постановление са прехвърлени именно
претендираните от ответника вземания. Оспорва да е извършена реална доставка на
услуги и да се дължи цена за същите. Обръща внимание, че с чл. 11, ал. 7 от ОУ към
договора клиентът изрично е уведомен за вписан в полза на "Уникредит Булбанк" АД
особен залог върху всички вземания на търговеца. Акцентира, че в процесния договор
не е посочен обект на доставка на електрическа енергия, с оглед което и не можело да
се установи за кой обект е извършвана доставката. Оспорва да са му били изпращани
фактури за периода. Поддържа, че праводателят на ищеца не е изпълнявал
задълженията си по договорите с клиентите си от м. октомври 2017 г. насетне.
Поддържа, че считано от 02.12.2017 г, ЕСО е отстранил . от пазара на ел.енергия, с
оглед което и считано от тази дата, договорът с ответника е бил автоматично
прекратен. За м. декември 2017 г. ответникът е купувал ел.енергия от ., в която връзка
се представя фактура. Във връзка с претенцията за лихва за забава се позовава на
разпоредбата на чл. 6 ЗМДИПОРНСПП.
Софийски районен съд, въз основа на съвкупен анализ на доказателствата по
делото и съобразявайки становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представено Определение от 02.12.2020 г. по т.д. № 3343/2017 г. на
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-19 състав, с което съдът е разрешил на
основание чл. 717, ал. 2 от ТЗ на синдика на ., да продаде по реда на чл. 717а – чл. 717е
от ТЗ, съвкупност от вземания на . към клиенти в общ размер на 1 635 182,24 лева при
посочена начална цена в размер на 26 653,47 лева.
Като писмено доказателство по делото е прието постановление за възлагане №
260000/06.01.2021 г. по гр. д. № 3343/2013 г. по описа на СГС, ТК, VI-19-ти състав,
съгласно което на основание чл. 717з от ТЗ е възложено на . срещу продажна цена в
размер на 26 700 лева имуществени права от масата на несъстоятелността на . /в
несъстоятелност/, ЕИК ., а именно вземания на . към клиенти за доставена ел.енергия и
допълнителни услуги в общ размер на 1 635 182, 24 лева съгласно опис, изготвен от
синдика и пазарна оценка.
Представена по делото от ищеца е експертиза относно оценка на вземания на .,
произтичащи от фактури за доставена ел.енергия и допълнителни услуги на клиенти,
изготвена извън настоящото производство и не по реда на чл. 195 ГПК и сл. от инж. Е.
по възлагане на синдика на търговеца в несъстоятелност. В съдържанието на
документа логически непоследователно е инкорпориран в табличен вид списък на
вземания, като на л. 54 фигурира вземане в размер на 1030,59 лева към ответника, на
обща стойност 1 744 411,80 лева. Съгласно заключението вземанията на .,
произтичащи от фактури за доставена ел.енергия и други услуги на клиенти, възлиза на
сумата от 28 434 лева.
От приетия по делото като писмено доказателство договор за продажба на
2
електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани
услуги № FE 17204401 от 16.05.2017 г., сключен между . /търговец/ и . /клиент/, се
установява, че търговецът се задължава да продава и осигурява електрическа енергия, а
клиентът да закупи и получи активна нетна електрическа енергия, измервана в точките
за измерване, в срока и при условията уговорени в договора при цена за закупената и
доставена електрическа енергия в размер на 0,078 лв./кВтч. Договорът е сключен за 12
месеца/11 месеца съгласно посочения в същото. В частта наименование на обект,
абонатен № /ИТН/, адрес на обект е посочено „по приложена/и фактура/и“.
Видно от представено по делото уведомление, изпратено от пълномощник на
„ЧЕЗ България“ ЕАД до ответника относно служебно заявление за прехвърляне на
обект към доставчик от последна инстанция, е че считано от 00:00 часа на 02 декември
2017 г. . е бил отстранен от пазара като доставчик на ел.енергия, с оглед което „.
служебно е регистрирало обектите на . при Доставчика от последна инстанция „..
От страна на ответника в производството са представени и са приети като
доказателства следните фактури:
- фактура № **********/31.12.2017 г., издадена от „ЧЕЗ Електро България“ АД, с
получател ., относно консумирана електрическа енергия за периода 02.12.2017 г. до
31.12.2017 г. за обект с кл. № 210014711184 с адрес: . на стойност 2 596,60 лева с ДДС;
- фактура № **********/30.11.2017 г., издадена от „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД, с получател ответника относно разпределение на ел. енергия за периода
01.11.2017 г. до 30.11.2017 г. за обект с кл. № . с адрес: . на стойност 385,36 лева с ДДС
за точка на измерване 32Z103000095640B, аб. № .;
- фактура № **********/06.12.2017 г., издадена от „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД, с получател ответника относно разпределение на електрическа енергия
за периода 01.12.2017 г. до 01.12.2017 г. за обект с кл. № . с адрес: . на стойност 20,11
лева с ДДС за точка на измерване 32Z103000095640B, аб. № ..
По делото е постъпило писмо от ., с което са посочени данни за точките на
доставка на електрическа енергия за обектите на ответника /в качеството му на
клиент на електроразпределителното дружество/, както и съдържащо информация
относно отчетените количества електрическа енергия за периода м. ноември – м.
декември 2017 г. при доставчик на електрическа енергия ., а именно, че за обект с №
32Z103000095640B за отчетен период 01.11.2017 г. – 30.11.2017 г., дата на фактура
30.11.2017 г. отчетено количество ел.енергия 6943 квтч., а за 01.12.2017 г., дата на
фактура 06.12.2017 г. отчетено количество 382 квтч.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
За уважаване на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже
съществуването през исковия период на облигационно правоотношение по договор за
продажба на електрическа енергия и балансиране на краен клиент от 16.05.2017 г.
между ответника и . (в несъстоятелност); реална доставка през процесния период на
електрическа енергия на ответника на претендираната стойност; изпълнение на
задълженията на доставчика съгласно приложимите към договора ОУ в това число и че
след края на всеки месец, включен в периода е издал фактура, изискуемост на
вземането; изпадането на ответника в забава; размера на обезщетението за забава,
придобиване на вземанията от ищеца чрез възлагане в производството по
несъстоятелност на продавача на електрическа енергия.
Съгласно чл. 717з, ал. 1 и 2 ТЗ, когато лицето, обявено за купувач, внесе
своевременно дължимата сума, съдът с постановление му възлага вещта или правото в
деня, следващ деня на плащането. От датата на издаване на постановлението за
възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху
имущественото право. Правата, които трети лица са придобили върху имущественото
право, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се
3
противопоставят на длъжника. Доколкото постановлението за възлагане на вземане
има сходен ефект на този по чл. 510 ГПК /възлагането на вземането за събиране/, т.
нар. принудителна цесия, то ответникът може да черпи права срещу цесионера,
каквито е имал срещу цедента - арг. чл. 99 ЗЗД. От друга страна, одобреният от съда по
несъстоятелност списък на приетите вземания не формира сила на пресъдено нещо, а
има характера на частен документ и се цени от исковия съд по вътрешно убеждение с
оглед всички обстоятелства по делото. Ето защо ищецът, който е придобил вземане от
такъв списък по реда на чл. 717з ТЗ, следва на общо основание да докаже пред исковия
съд при условията на пълно и главно доказване, че това вземане касае именно
доставена от праводателя на ищеца на ответника ел. енергия за исковия период
01.11.2017г. - 01.12.2017г.
Въз основа на доказателствата по делото съдът приема, че е установен фактът на
сключване на комбиниран договор за продажба на електрическа енергия и балансиране
на краен клиент № FE 1720426 от 16.05.2017г. между ответника и „Фючър Енерджи“
ЕООД с предмет продажба на ел. енергия. Не се установява от съдържанието на
договора за кой обект договорът е бил сключен и че същият се отнася за сочения в
исковата молба обект на адрес: гр.София, ж.к. "Студентски град", .. Дори да се приеме,
с оглед съдържанието на приетите като писмени доказателства по делото отговори от
електроразпределителните дружества, че ответникът е притежавал само един обект и
той съвпада с посочената точка на достъп съгласно отговора на
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, съдът намира, че по делото не е
доказано по безспорен начин възникването на процесното вземане.
За установяване на доставката на ел. енергия е прието като доказателство
единствено и само същото писмо от ., към което е приложена справка в табличен вид.
Посочената справка е частен свидетелстващ документ и не установява, че посоченият в
нея обект съответства на процесния имот, че количеството ел.енергия е било доставено
от ., каква е цената на доставената ел. енергия, какви други услуги са били доставени,
каква е тяхната стойност и т.н. По делото не са представени други доказателства за
извършената доставка, не са представени и издадени от . фактури, макар съдът да е дал
изрични указания на ищеца в тази насока. Ето защо и съдът приема, че по делото
недоказани са твърденията на ищеца, че именно праводателят му е доставил ел.енергия
и други услуги на ответника на претендираната стойност и е издал фактури за същите
за процесния период. Следва да бъде посочено, че размерът не може да бъде и
изчислен от съда, вземайки предвид цената посочена в договора и посочените в
справката кВтч, доколкото както е посочил ищецът, се касае за многокомпонентно
образуване на цена на ел. енергия, т.е. че в същата са включени и други компонентни,
за чиито параметри ищецът не е ангажирал доказателства.
Отделно от горното, съдът следва да посочи, че от представените по делото
доказателства не се установява ищецът да е придобил от търговеца в несъстоятелност
вземането, за което е предявил главния иск. Представената по делото пазарна оценка на
вземанията на . съдът не приема за годно доказателствено средство. Няма данни
същата да съставлява посоченият в диспозитива на съдебното постановление от
06.01.2021 г. по т.д. № 3343/2017 г. по описа на СГС опис на вземанията, изготвен от
синдика и пазарна оценка. Ищецът е представил в производството частна експертиза, в
чието съдържание обсъжданата пазарна оценка е инкорпорирано, т.е. същата е част от
експертиза, която не може да служи като годно доказателствено средство в настоящото
производство, доколкото изготвянето й не е възложено по реда на чл. 195 и сл. ГПК.
По изложените съображения съдът не може да приеме, че представената „пазарна
оценка“ представлява опис на възложените в полза на ищеца вземания с постановление
за възлагане № 260000/06.01.2021 г., постановено по гр. д. № 3343/2017 г. по описа на
СГС, ТО, VI-19 състав. Ето защо и недоказано се явява и придобиването на твърдяното
вземане от страна на ищеца по силата на съдебното постановление от 06.01.2021 г., с
оглед което и при изричното оспорване на това обстоятелство от ответника, искът е
4
недоказан и подлежи на отхвърляне дори само с оглед неустановяване на настъпило
правоприемство.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото не е установено наличието на
вземане в полза на . към ответника нито по основание, нито по размер. В
производството не бе установено надлежно придобиване на процесните главни
вземания, нито пък реалната доставка на ел.енергия и други услуги от страна на .,
техният обем и стойност. Както главният иск, така и обусловеният от него акцесорен
иск, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Относно разноските:
При този изход на спора, право на разноски има само ответникът, но същият не
претендира такива.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от ., ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: ., искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
98а, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 737з ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД против ., ЕИК ., със седалище и адрес
на управление гр. София, ., за признаване за установено същестуването на вземания за
сумата от 1030,59 лева, представляваща непогасени задължения за доставена
електрическа енергия за периода м.11.2017 г. - м.12.2017 г. до обект с административен
адрес: гр.София, ж.к. "Студентски град", . по договор за доставка на електрическа
енергия от 16.05.2017 г., сключен между . /в несъстоятелност/ и ., вземанията по който
са възложени на . с Постановление за възлагане № 260000 от 06.01.2021 г.,
постановено по т. д. № 3343/2017 г. по описа на СГС, ТК, VI-19-ти състав, както и
мораторна лихва в размер на 309,21 лева за периода от 14.01.2018 г. до 16.02.2021 г., за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
18.02.2021 г. по ч.гр.д. № 8980/2021 г. по описа на СРС, І ГО, 41 състав.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, подадена до Софийски
градски съд чрез Софийски районен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5