РЕШЕНИЕ
№ 2244
гр. Бургас, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20252120104735 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д. Д. К. против „БИ ЕНД ДЖИ
КРЕДИТ“ ООД, с която е предявен иск за прогласяване на договор за кредит за нищожен
поради неточно посочване в него на ГПР.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, с който
ответникът намира иска за неоснователен.
В съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява. Преди съдебното
заседание, в което е даден ход на делото по същество, процесуалният й представител
депозира писмено становище, с което моли съда да уважи иска и да присъди на страната
сторените по делото разноски.
В съдебно заседание процесуален представител на ответника не се явява.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На *** г. между Д. Д. К., в качеството на кредитополучател, и „БИ ЕНД ДЖИ
КРЕДИТ“ ООД, в качеството на кредитор, е сключен договор за кредит с номер ******* (за
краткост Договора) при следните параметри: размер на заема – 1000 лева; погасителна
вноска 108,01 лева; брой погасителни вноски – 12; срок на кредита – 12 месеца; обща
стойност на плащанията – 1296,12 лева; годишен процент на разходите (ГПР) – 65,04 %;
годишен лихвен процент – 50,82 %.
Според чл.9 от Договора при кандидатстването си за кредит ищцата е заявила
желание за бързо разглеждане на искането й за кредит, поради което тя дължи парична сума
в размер на 395,28 лева, разпределена на равни части през периода на кредита, съразмерно
добавени към всяка една погасителна вноска от погасителния план. При кандидатстването
си за кредит ищцата е заявила желание до ползва „Динамично плащане“, поради което тя
дължи парична сума в размер на 592,92 лева, разпределена на равни части през периода на
1
кредита, съразмерно добавени към всяка една погасителна вноска от погасителния план.
Така размерът на общо дължимото по кредита е 2284,32 лева или 12 вноски по 190,36 лева
всяка.
Цената на услуга за бързо разглеждане на кредита и цената за услуга „динамично
плащане“ не са включени в ГПР.
По доказателствата:
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск е с правна квалификация чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. чл.22, вр.
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Съдът намира, че ищцата има правен интерес Договорът да бъде обявен за
недействителен, защото няма доказателства кредитът да е изплатен предсрочно и падежът
му не е настъпил (последната вноска е с падеж **** г.).
На основание чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита.
По аргумент от разпоредбата на чл.22 от ЗПК, когато не е спазена разпоредбата на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за кредит е недействителен. Последната гласи, че договорът за
потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19,
ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. По
смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК „общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
На основание чл. 633 ГПК решенията на Съда на Европейския Съюз по тълкуването
на разпоредби от правото на Европейския съюз, които са от значение за правилното
решаване на делото, са задължителни за всички съдилища и учреждения в Република
България. Противоречието с решенията на Съда на Европейския съюз е предвидено от
националния законодател и като основание за касационно обжалване в разпоредбата на чл.
280, ал. 1, т. 2, пр. 2 ГПК.
По аргумент от т. 1 от Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 година
по дело C 714/22 член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна
на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за
допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит (в случая
„бързо разглеждане на искането и динамично плащане“) попадат в обхвата на понятието
„общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на
понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато
закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния
кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните
разходи по този кредит. За да осигури по-голяма защита на потребителите, законодателят на
2
Съюза е възприел широко определение на понятието „общи разходи по кредита за
потребителя“ (решение от 16 юли 2020 г., Soho Group, C 686/19, EU:C:2020:582, т. 31 и
цитираната съдебна практика), което означава всички разходи, които потребителят следва да
заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора (решение от 21
април 2016 г., Radlinger и Radlingerová, C 377/14, EU:C:2016:283, т. 84). Освен това, за да
гарантира тази защита, член 22, параграф 3 от Директива 2008/48 задължава държавите
членки да гарантират, че разпоредбите, които приемат за изпълнение на тази директива, не
могат да бъдат заобиколени посредством начина, по който са формулирани договорите
(решение от 11 септември 2019 г., Lexitor, C 383/18, EU:C:2019:702, т. 30). Указано е, че
националният съд следва да провери, от една страна, дали закупуването на съответните
допълнителни услуги представлява условие за получаването на кредита, или е задължително
за получаването му при договорните клаузи и предлаганите условия, и от друга страна, дали
действително става въпрос за допълнителни услуги, уговорени към разглеждания в главното
производство договор за кредит, а не за конструкция, предназначена да прикрие
действителните разходи по този кредит. Националната юрисдикция трябва също така да
вземе предвид всички разпоредби на разглеждания в главното производство договор за
кредит и неговите общи условия, както и правния контекст и фактическите обстоятелства, в
които се вписва този договор, за да установи дали сключването му е обусловено от
закупуването на съответните допълнителни услуги, или е станало задължително по силата
на тези разпоредби и общи условия, или при предлаганите условия, и дали в действителност
с договорна конструкция не се цели възнаграждението за заетата сума да бъде отчасти
изведено извън рамките на договора посредством уговорки относно тези допълнителни
услуги, така че то да не се съдържа изцяло в посочения договор и следователно да не попада
в обхвата нито на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, нито на понятието
„ГПР“ по смисъла на Директива 2008/48.
В процесния случай съдът приема, че макар и включването на допълнителни услуги
да не е предвидено изрично като задължително условие за сключване на Договора, то
представлява търговска практика на кредитора, която цели да прикрие действителните
разходи по кредита. Този извод следва от характера на посочените допълнителни услуги –
само заради „бързото разглеждане на искането“ К. ще плати цена доближаваща по размер
половината от кредита, а при динамичното плащане ще плати цена, по-голяма от половината
от размера на кредита, или за двете услуги ще плати цена почти равняваща се на размера на
кредита. Цената на тези услуги е приобщена към общата сума по кредита под формата на
месечни погасителни вноски съгласно сключения Договор и погасителния план към него.
Касае се за разходи, които потребителят следва да заплати във връзка със сключването и
изпълнението на договора за кредит и които са известни на кредитора към момента на
сключването му. При това положение уговорената цена за допълнителни услуги следва да
бъде квалифицирана като „общи разходи по кредита“, поради което следва да бъде взета
предвид при определяне на ГПР по договора за потребителски кредит. Невключването й в
ГПР има за цел да създаде една невярна представа относно действителния размер на общите
разходи по кредита, така че той да съответства на установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум.
Прието е също в т. 2 от горепосоченото Решение на Съда на Европейския съюз от 21
март 2024 година по дело C 714/22, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива
2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е
посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи,
посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски,
така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на
съответния потребител на предоставената в заем главница. В конкретния случай с оглед на
съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде
възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед
на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3,
буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не
отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи
обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент.
3
Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и
разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява
тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер.
В процесния случай съдът приема, че посоченият в Договора размер на ГПР е
некоректен, тъй като не включва уговорената цена за допълнителни услуги, която е част от
общи разходи по кредита. С оглед дадените от СЕС разяснения, посочването на неправилен
размер на ГПР следва да се приравни по правни последици на непосочването му.
Следователно кредиторът не е изпълнил изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което е
предвидено като основание по чл. 22 ЗПК за обявяване на договора за потребителски кредит
за недействителен, а предвидената в чл. 23 ЗПК санкция е освобождаването на кредита от
лихви и разноски, като съдът намира същата за справедлива и пропорционална на тежестта
на нарушението, допуснато от кредитодателя.
Предвид изложеното Договорът е недействителен и искът следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на делото само ищцата има право на разноски. Същата е заплатила
сума в размер на 91,50 лева държавна такса за предявения иск. Тази сума следва да й се
присъди в цялост.
Процесуалният представител на ищцата адвокат Д. Г. моли съда да му присъди
адвокатско възнаграждение заради оказана безплатна правна помощ на ищцата в настоящото
производство. Видно от договор за правна защита и съдействие процесуалното
представителство е безплатно, тъй като К. е близка на адвоката (чл.38, ал.1, т.3, предл.2 от
ЗА). Според чл. 38, ал. 2 ЗАдв, когато адвокатът е оказал безплатна правна помощ на
нуждаещо се от издръжка, материално затруднено лице или на свой роднина, близък или
друг юрист, при постановяване на благоприятно решение по спора за представлявания
съдът осъжда насрещната страна да заплати на адвоката възнаграждение в размер, не по-
нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. За
целта на общо основание адвокатът трябва да е направил искане до съда (такова искане е
заявено) да му се присъди възнаграждение, което не е обусловено от това, дали са били
присъдени разноски в полза на неговия доверител.
Смисълът на разпоредбата е, че адвокатът има право на възнаграждение по чл. 38, ал.
2 ЗАдв, когато по отношение на представляваната от него страна са налице общите
предпоставки на чл. 78 ГПК, т.е. решението е благоприятно за нея, без да е нужно
непременно да са й присъдени разноски с решението, още повече, че в редица случаи това
ще е обективно невъзможно.
Съдебнят състав споделя съдебната практика, според която за съда не съществува
задължение да извършва проверка дали посоченото в договора за правна защита и
съдействие основание за оказване на безплатна адвокатска помощ действително е налице,
тъй като право на адвоката е да прецени дали да окаже безплатна помощ.
Към датата на сключване на договорите за правна защита действа Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (за краткост Наредбата), като в случая
би била приложима разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата. Съдът обаче не е обвързан
от този размер и може да определи възнаграждение и под него – аргумент от Определение
№ 50004 от 29.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4028/2021 г., IV г. о. и решение от 25.01.2024 г.
по дело С-438/22 на СЕС. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност. По
същество спор по фактите няма, а спорът е концентриран върху правото. По делото е
проведено само едно открито съдебно заседание, в което процесуален представител на
ищцата не се явява. Предвид изложеното и с оглед извършените от процесуалния
представител на ищцата процесуални действия съдът намира за справедливо адвокатско
възнаграждение в размер на 380 лева.
Според Определение № 98 от 8.03.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1544/2021 г., II т. о.
предвиденият в пар.2а от ДР на Наредбата начин, по който се формира минималният размер
на адвокатското възнаграждение за регистрираните по ДДС адвокати, е приложим както за
4
случаите, когато възнаграждението е предмет на договаряне между адвоката и неговия
клиент, така и за случаите на оказано от адвоката безплатно процесуално представителство
по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., в които размерът на възнаграждението се определя от съда. При
отправено до съда основателно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.
38, ал. 2 ЗАдв, изхождащо от адвокат, регистриран по ДДС (какъвто е процесният случай), в
полза на адвоката следва да се присъди възнаграждение, към което следва да се прибави 20
% ДДС. Такова е и заключението на генералния адвокат по дело С-744/23 на СЕС, а именно -
член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че
услугата, която адвокат предоставя безвъзмездно на клиента си — като при постигнат
успешен резултат загубилата делото страна трябва да заплати предвидено в закона
възнаграждение — е извършена възмездно и следователно представлява облагаема сделка.
Ето защо адвокат Г. има право на възнаграждение в размер на 456 лева с ДДС.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. чл.22, вр.
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договор за кредит с номер ****/*** г., сключен между Д. Д. К., ЕГН
– **********, и „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК – *********, поради неточно
посочване в договора на годишен процент на разходите.
ОСЪЖДА „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК – *********, да заплати на Д. Д. К.,
ЕГН – **********, с адрес гр. Б.***, сумата от 91,50 лева (деветдесет и един лева и петдесет
стотинки) разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от Закон за адвокатурата „БИ ЕНД ДЖИ
КРЕДИТ“ ООД, ЕИК – *********, да заплати на адвокат Д. Г. от АК – Ловеч, личен номер
********, с адрес гр. Т.******, сумата от 456 (четиристотин петдесет и шест) лева с ДДС,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ на ищцата Д. Д. К. в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5