МОТИВИ ПО
НЧХД №56/2017г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД - ТРЯВНА
Производството по делото е образувано по тъжба на Р.С.Р. *** против
Д.Г.Н. ***, с която е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.130
ал.1 НК, изразяващо се в това, че на 01.04.2017г., около 12.00 часа, в района
на ЖП гара гр. Трявна, Д.Г.Н. причинил лека телесна повреда на Р.С.Р. ***,
изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота
/дълбоко охлузване на челото; контузия на носа с оток и кръвонасядане,
разкъсно-контузна рана на гърба на носа; охлузване на
върха на носа, счупване на носната кост; кръвонасядане
и разкъсно-контузна рана от вътрешната страна на
долната устна; кръвонасядане на клепачите на двете
очи; разкъсно-контузна рана и кръвонасядане
на гърба на дланта на лявата ръка/.
Приети за съвместно
разглеждане в наказателното производство са граждански искове на частния
тъжител Р.С.Р. срещу подсъдимия Д.Г.Н. в общ размер на сумата от 6 171.00
лв., от които 6 000.00 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, и 171.00
лв. – обезщетение за имуществени вреди, включващо стойността на 1 бр. счупени
очила.
Чрез комплексна преценка на събраните по делото
доказателства – писмени и гласни, ценени поотделно и в тяхната съвкупност,
както и чрез съпоставка на същите с обясненията на подсъдимия, съдът намира за
установена следната фактическа обстановка:
Частният тъжител Р.С.Р.
е пенсионер. Има редица здравословни проблеми, включително е инсултно болен и няма зрение на дясното око. Носи очила за
коригиране на зрението.
Частният тъжител Р.С.Р. и подсъдимият Д.Г.Н.
са съседи, като живеят в разположени един под друг апартаменти на ул. **********.
Отношенията между тях, както и между семействата им като цяло, били влошени от
години, поради различни проблеми от битово естество. По повод на конфликтите
помежду им частният тъжител депозирал нееднократно жалби в РУП Трявна при ОДМВР
Габрово.
На
01.04.207г. около 10.00 часа частният тъжител и подсъдимият се срещнали
случайно пред жилищния блок, в който живеели, като си разменили устно няколко
реплики, след което всеки продължил по пътя си.
Около
12.00 часа същият ден подсъдимият Н. се намирал пред ЖП гарата в гр. Трявна и
чакал на перона да пристигне заминаващ в 12.14 часа пътнически влак, когато
покрай него минал частният тъжител Р., бутайки с ръце велосипеда си. Като
продължение на разменените по-рано същия ден реплики, Р. го попитал до кога ще
му досажда. Н. отговорил, че ще му покаже, след което замахнал
и с юмрук ударил два пъти тъжителя в областта на лицето, при което Р. паднал от
перона върху железопътните релси на коловоза, на който всеки момент се очаквало
да пристигне влакът. Виждайки падналия Р. върху коловоза, подсъдимият Н.
незабавно напуснал мястото и се скрил. В помощ на пострадалия се притекли други
хора – чакащи пътници на гарата и случайни минувачи, които му помогнали да се
изправи и повикали екип на Бърза помощ. В помощ на Р. се отзовала и
свидетелката М.Н., която пресичала наблизо, заедно с малкото си детенце в
количка. Когато видяла пострадалия Р. свидетелката се уплашила от вида му. Той
бил вече на крака, но целият окървавен, кръв продължавала да тече от носа му и
изглеждал много замаян. Кръвта била и по дрехите му. Част от кожата и месото на
носа му висяла. Пред свидетелката Н. тъжителят разказал, че негов комшия го
ударил и той паднал, но от удара изгубил съзнание и няма спомен какво е станало
след това.
Известно
време след това дошъл екип на Спешна помощ, който откарал пострадалия Р. ***, а
след това в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“АД. Там той бил приет на лечение в УНГ
отделение и извършено оперативно репониране на
счупени носни кости. От болничното заведение Р. бил изписан на 03.04.2017г.
От
заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвено от вещото лице Я.К.,
се установява, че при инцидента на 01.04.2017г. Р. С. Р. е получил следните
увреждания: дълбоко охлузване на челото; контузия на носа с оток и кръвонасядане, разкъсно-контузна
рана на гърба на носа; охлузване на върха на носа, счупване на носната кост; кръвонасядане и разкъсно-контузна
рана от вътрешната страна на долната устна; кръвонасядане
на клепачите на двете очи; разкъсно-контузна рана и кръвонасядане на гърба на дланта на лявата ръка. Получените
увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота
/разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК. Няма нарушение
на носовото дишане. Болките и страданията, свързани с получените травми и
възстановителния период, са продължили около 3-4 седмици. Възможно е, според
вещото лице, да има оплаквания и за по-дълъг период, но по-слаби и без да могат
да бъдат обективно преценени. Получените увреждания са наложили лечение –
обработка на раните (почистване, дезинфекция, превръзки), намесване на носните
кости с кръвоспиране и тампонада на носа; щадящ
режим. Според вещото лице, по делото няма категорични данни за загуба на
съзнание. Възможно е от получените травми на главата пострадалият да има
амнезия (загуба на спомен за част от събитията), без загуба на съзнание. Раната
на гърба на носа, дълбокото охлузване на челото, широкото охлузване на върха на
носа, раната и кръвонасядането на гърба на лявата
ръка отговарят да са получени пра падане – характерно е засягането на
изпъкналите части на лицето, като раната на гърба на носа по форма съответства
на носените очила и механичните увреждания на очилата говорят за удар на
очилата в твърда повърхност, който удар се е предал върху подлежащия нос. Кръвонасяданията на клепачите на двете очи са характерен
придружаващ белег за счупване на носните кости. Раната на гърба на лявата длан
също е характерна за падане и удар в терена, а не удар с ръка/юмрук. Кръвонасядането и раната от вътрешната страна на долната
устна са резултат от удар с/върху твърд предмет с ограничена повърхност и могат
да се получат при удар с юмрук или удар върху твърда изпъкнала повърхност.
Възможно е уврежданията да се получат при падане от собствен ръст върху
повърхност, намираща се по-ниско от повърхността, на която е стоял
пострадалият, с около 40-50 см.
Изложената
по-горе фактическата обстановка се установява въз основа на обясненията на
подсъдимия и изявленията на частния тъжител; гласните доказателства по делото -
показанията на свидетелите Р.П.В., М. П. Н., М.Д.Р., Д.С.Б., К.Д. А., Т.И.Н., П.Р.Р., Х.В.Д. и Н.В.Н.; писмените доказателства по делото –
съдебно-медицинско удостоверение №44/2017г., епикриза
от МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ от 03.04.2017г., експертно решение №1354/21.04.2015г.,
приложение за изследвания от 01.04.2017г. и копия от рентгенови снимки, жалби
от Р.С.Р. – 2 бр., писма до Р.С.Р. рег.№2281/16.11.2010г. и
рег.№901/22.04.2010г., заверено копие от преписка УРИ 360р-1689/03.04.2017г. по
описа на РУП Трявна; писмо УРИ 360000-3787/04.05.2017г. и заключение на
съдебно-медицинска експертиза.
Възприетата
от съда фактическа обстановка се оспорва от подсъдимия, който твърди, че на
посочените дата и място тъжителят му е препречил пътя, замахнал
е и го ударил с дясната ръка в областта на лявото му рамо, при което
подсъдимият реагирал по същия начин и го ударил един път с дясната ръка в
областта на лявото рамо на тъжителя, но той се спънал в колелото си и паднал на
земята, върху перона на гарата, а не върху коловоза. След като Р. паднал,
подсъдимият продължил, като преминал през коловозите и застанал пред гарата. Не
му помогнал, защото така преценил и защото предполагал, че при подобна ситуация
Р. също нямало да му помогне.
По
искане на подсъдимия и защитата му са разпитани свидетелите К.Д. А. – колега на
подсъдимия, Т.И.Н. – съпруга на подсъдимия, и Н.В.Н. – „стрелочник“ на ЖП гара
гр. Трявна. От тези трима свидетели единствено К.А. твърди, че частният тъжител
Р. е ударил леко подсъдимия в рамото, след което Н. замахнал
и го ударил по същия начин, при което Р. загубил равновесие и паднал върху
перона. Свидетелката Т.Н.не е свидетел на инцидента и не установява обстоятелства
относно него. Свидетелят Н.Н. е видял пострадалия Р.
минути след случилото се, като категорично сочи, че се е намирал паднал върху
коловоза, на който всеки момент трябвало да пристигне влакът, а не както сочи
подсъдимия – на перона. Р. обилно кървял, бил неадекватен и очилата му били
счупени. Колелото му се намирало паднало на перона, но част от него стърчала
към коловоза.
Освен
изявленията на свидетеля Н.Н., твърденията на подсъдимия се опровергават и от свидетелите Р.П.В.
и П.Р.Р.. Първият е очевидец на всичко случило се
между частния тъжител, когото не познава, и подсъдимия, с когото са били
колеги. Заявява, че на 01.04.2017г. е видял как двамата се срещнали на перона,
между два коловоза, при което подсъдимият Н. ударил два пъти тъжителя в лицето
и той паднал от перона върху коловоза, т.е. от около 40-50 см. височина. След
това Н. избягал. Р. бил целия окървавен след инцидента. Свидетелят П.Р. е
полицейски служител в РУП Трявна при ОДМВР Габрово, който е снел обяснения от
частния тъжител Р. по повод на инцидента на 01.04.2017г. Пред него Р. заявил,
че Д.Н. го е ударил с юмрук в лицето, от който той паднал на ЖП линията.
С
оглед съществуващото противоречие между показанията на свидетеля А. – от една
страна, и на свидетелите Н., В. и Р. – от друга страна, съдът приема за
достоверни изявленията на последните трима свидетели, които са безпротиворечиви, логични и последователни, а самите
свидетели са напълно незаинтересовани, тъй като не са в близки отношения с
никоя от страните по делото. Показанията на свидетеля А. не намират подкрепа
измежду останалия доказателствен материал и съдът
счита, че имат за единствена цел да подкрепят изградената от подсъдимия защитна
версия на случилото се.
С
оглед на изложеното по-горе съдът приема за доказано и установено по делото от
фактическа страна, че на 01.04.2017г. около 12.00 часа подсъдимият Д.Н. е
ударил с юмрук в лицето частният тъжител Р.Р.,
следствие на което той е паднал от перона върху коловоза на ЖП гарата в гр.
Трявна, на който всеки момент се е очаквало да пристигне преминаващ пътнически
влак, като е получил описаните в заключението на съдебно-медицинската
експертиза увреждания.
Следва
да се има предвид, че в обясненията си пред съда подсъдимият не оспорва, че е
ударил частния тъжител Р., както и че последният е паднал, което е от
съществено значение за установяване на причинно-следствената връзка между
деянието на подсъдимия и причинения вредоносен резултат. Дали уврежданията са
получени директно от ударите на подсъдимия или в резултат от падането на
пострадалия върху коловоза не оказва влияние върху извода дали деянието му е съставомерно, тъй като е установено, че самото падане е
следствие неправомерното поведение на подсъдимия посредством нанесените от него
удари по тялото на Р..
При горната фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното:
Съдът
намира, че с извършеното на 01.04.2017г. деяние подсъдимият Д.Г.Н. е осъществил
състава на престъпление по чл.130 ал.1 НК. От обективна страна подсъдимият е нанесъл
два юмручни удара в областта на лицето на частния тъжител Р.Р.,
довели до падането му от перона на ЖП гарата в гр. Трявна върху единия от
коловозите. Следствие на ударите в лицето, както и настъпилото от тях падане на
пострадалия, са получени следните увреждания: дълбоко охлузване на челото;
контузия на носа с оток и кръвонасядане, разкъсно-контузна рана на гърба на носа; охлузване на върха
на носа, счупване на носната кост; кръвонасядане и разкъсно-контузна рана от
вътрешната страна на долната устна; кръвонасядане на клепачите на двете очи;
разкъсно-контузна рана и кръвонасядане на гърба на дланта на лявата ръка. Тези
увреждания и по-конкретно раните и счупването на носа представляват лека
телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК, а именно временно разстройство
на здравето, неопасно за живота. Вида и естеството на уврежданията се
установяват от медицинската документация по делото и заключението на съдебно –
медицинската експертиза. Между тях и деянието на подсъдимия съществува пряка
причинно-следствена връзка.
От субективна страна подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е целял
настъпването на неговите общественоопасни последици.
Предвид горното съдът прие от правна страна, че след като
че на 01.04.2017г., около 12.00 часа, в района на ЖП гара гр. Трявна, причинил
лека телесна повреда на Р.С.Р. ***, изразяваща се във временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, действайки при форма на вина пряк умисъл,
подсъдимият Д.Г.Н. е извършил престъплението по чл.130 ал.1 НК, в извършването
на което съдът го призна за виновен.
Съдът
констатира, че спрямо подсъдимия Д.Г.Н. са налице условията на чл.78а от НК, а
именно: за деянието е предвидено наказание лишаване от свобода до две години
или пробация; подсъдимият не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност (видно от приложената справка за
съдимост); няма причинени от деянието имуществени щети, поради което съдът го
освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание
„глоба”.
При
определяне размера на глобата съдът отчете липсата на смекчаващи отговорността
обстоятелства, а като отегчаващо отговорността такива – липсата на критичност у
подсъдимия към извършеното от него и незаинтересованото му поведение след инцидента
(оставил пострадалия в безпомощно състояние върху коловоз на ЖП гарата, на
който се очаквало да пристигне всеки момент пътнически влак).
Преценявайки
горните обстоятелства съдът наложи на подсъдимия Д.Г.Н. глоба в размер на 1
500.00 лв., както и 5.00 лв. в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Досежно предявения граждански иск за неимуществени вреди:
Съдът прие, освен че
действията на подсъдимия са наказателно съставомерни,
а също така и че е осъществен фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, визиращ
гражданската отговорност на подсъдимия пред пострадалия. На последния са причинени
увреждания, което са пряка и непосредствена последица от виновното противоправно поведение на подсъдимия.
При определяне размера на
гражданския иск за неимуществени вреди на основание чл.52 от ЗЗД - по
справедливост - съдът взе предвид следните обстоятелства: вида и естеството на
причинените здравословни увреждания, претърпените болки и страдания,
ежедневните житейски неудобства и лишения, наложени по време на
оздравително-възстановителния процес и продължителността на последния /около 3-4
седмици/. Въз основа на гореизложените обстоятелства, по справедливост, съдът
прие, че на пострадалия се дължи обезщетение за претърпени неимуществени вреди
в размер на 1 800.00 лв. На основание чл.86 във вр.
с чл.84 ал.3 от ЗЗД, същото е дължимо ведно със законната лихва, считано от
датата на деянието – 01.04.2017г. до окончателното му изплащане.
Съдът отхвърли
предявения граждански иск за неимуществени вреди в останалата му част – до размера
6 000.00 лв., като неоснователен и недоказан.
Досежно предявения граждански иск за имуществени вреди:
Въз основа на събраните
по делото доказателства категорично се установи, че по време на инцидента на
01.04.2017г. пострадалият Р.Р. е носил очила за
коригиране на зрението, които след са били счупени следствие на удара от подсъдимия
и предизвиканото с него падане на пострадалия на коловоза на гарата. Това е
наложило подмяната с нови очила от оптика в гр. Габрово, за което са
представени фискални бонове и билети за пътуване до гр. Габрово, всичко на
стойност 171.00 лв. Тази сума представлява имуществени вреди за пострадалия,
имащи пряка причинно-следствена връзка с престъпното деяние на подсъдимия Н.,
поради което съдът присъди посочената сума, като обезщетение за причинени
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
01.04.2017г. до окончателното й заплащане.
Съдът
осъди подсъдимия Н. да заплати на частния тъжител и граждански ищец направените
по делото разноски в размер на сумата от 569.00 лв., на основание чл.189 ал.3 НПК.
Съдът осъди подсъдимия Н.
да заплати чрез Районен съд - Трявна държавна такса върху уважените граждански
искове в размер на 78.84 лв.
В този смисъл е
произнесена присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: