Р Е Ш Е Н И Е
гр.ЛОВЕЧ, 22.06.2017 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на девети
юни, две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при участието на секретаря Анелия Маринова, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №1730 по описа за 2016 година, за да се
произнесе, съобрази :
Обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС; чл.26, ал.2 от ЗЗД и чл.32, ал.2 от ЗС.
Настоящият
съдебен състав е сезиран с искова молба от Р.Г.Д. ***, чрез пълномощника си
адв.Ст.Г. *** против П.И.В. *** и С.Д.Н., с посочени два адреса в гр.Ловеч и в
гр.Плевен, в която навежда твърдения, че на 09.11.2001
год. закупил недвижим имот, описан в Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №176, том IV, peг.№5369, дело №636 от
Изтъква, че имотът е
описан в Скица на ПИ
№15-425926/29.08.2016 год. като ПИ
с идентификатор 43952.512.84, гр.Ловеч, Община-гр.Ловеч, Област-гр.Ловеч, по Кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-10/17.04.2007 год. на ИД на
АГКК; Последно изменение със заповед :
няма издадена заповед за изменение на КККР; Адрес на поземления имот : гр.Ловеч, пк.5500, ул.”Граф Игнатиев"№6-6а; Площ : 512 кв.м; Трайно предназначение на
територията :
урбанизирана; Начин на трайно ползване :
Ниско застрояване /до 10 м/; Стар идентификатор : няма; Номер по предходен план : няма; Съседи : 43952.512.213; 43952.512.78; 43952.512.79; 43952.512.80;
43952.512.83; Собственици :
1. **********, Ц.Е.Г.- ид.част 1/11 от правото на собственост; Липсва
информация от 11.11.1999 год.;
2.**********, И.Д.И.; ид.част 1/11 от правото на собственост; Нотариален акт от
11.11.1999 год.;
3.**********, Нина Д.И.; ид.част 1/11 от правото на собственост; Нотариален акт
от 11.11.1999 г.; 4.**********, Р.Г.Д.; ид.част 1/4 от правото на
собственост; Нотариален акт №166, т.6, per.3246, дело 1174 от 09.11.2001 год., издаден от Службата по вписванията гр.Ловеч; 5.**********,
С.Д.Н.; ид.част 1/4 от
правото на собственост; Нотариален акт №125, т.11, per.4456 от 16.07.2012 год., издаден от Служба по вписванията гр.Ловеч; 6.**********,
Станка Райкова Цачева; ид.част 1/8 от правото на собственост; Нотариален акт
№127, т.1, дело 300 от 14.04.1970 год.,
издаден от Ловешкия народен съд; 7.**********, Пенко Д. Ганчев; ид.част 1/8 от
правото на собственост; Нотариален акт №127, т.1, дело 300 от 14.04.1970 год., издаден от Ловешкия народен съд; Сгради, които
попадат върху имота :
1.Сграда 43952.512.84.3, застроена площ 33 кв.м, брой етажи 1, предназначение : друг вид сграда за обитаване;
2.Сграда 43952.512.84.4: застроена площ 17 кв.м, брой етажи 1, предназначение:
хангар, депо, гараж; 3.Сграда 43952.512.84.5:
застроена площ 139 кв.м, брой етажи 2, предназначение : жилищна сграда-многофамилна.
Позовава се на посочената по-горе
скица, според която освен двуетажната жилищна сграда - източен близнак, в имота
имало още две сгради - т.н. друг вид сграда за обитаване /лятна кухня/ и гараж.
Пояснява, че още при закупуването на имота започнал да ползва гаража, а първата
ответница - лятната кухня. Използвал гаража по предназначението му без
прекъсване. През
След завръщането си от чужбина
ищецът излага, че заварил описаното положение и с изненада установил, че
първата ответница се била снабдила с Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот по давностно владение №67, т.
На същата дата първата ответница
прехвърлила собствеността на описаните по-горе два имота, както и реално първия
етаж от двуетажна жилищна сграда - източен близнак, съставляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 43952.512.84.5.1 с Нотариален акт за дарение на
недвижим имот №68, т.Ill, peг.№1643,
дело №211 от 16.07.2012 год. на Нотариус Младен Дойнов с район на действие РС-гр.Ловеч,
вписан в регистъра на НК под № 173.
При горните фактически положения ищецът
твърди, че в нотариалното производство по установяване правото на собственост
върху имот с идентификатор 43952.512.84.4 /гараж/ и издаване на нотариален акт
№67/16.07.2012 год. е допуснато нарушение на закона - чл.79, ал.1 и ал.2 от ЗС,
тъй като първата ответница не е владяла този имот без прекъсване и
необезпокоявана нито през последните пет години преди 16.07.2012 год., към
която дата е установявана придобивната давност, още повече през последните 10
години преди това.
Наред с
казаното за това как, по какъв начин и в какъв период от време той е владял
гаража, ищецът споменава, че през всичките тези години той е плащал и дължимия
данък за него. Това владение е продължило от момента на закупуване на
недвижимия имот - 09.11.2001 год. повече от 10 години, при което обстоятелство
той е станал собственик и на гаража, на основание чл.79, ал.1 от ЗС.
При това положение счита, че извършената
сделка, оформена с Нотариален акт № 68/16.07.2016 год. е нищожна в частта й
относно този недвижим имот /гаража/, тъй като дарението е извършено от
несобственик и без съгласието на ищеца като собственик на същия.
Освен всичко изложено споменава, че
към настоящия момент между ищеца и ответниците не е уредено по легален начин и
ползването на двора, съгласно квотите на страните. Не е уредено по такъв начин
и ползването на мазата, състояща се от четири помещения - две от тях обособени
като битови стаи и две като избени помещения. Той ползва северната битова стая
и прилежащата й маза, а ответниците - южните такива. Ответниците ползват и
лятната кухня. Без такова уреждане на отношенията в описания контекст между
страните често възниквали конфликти, при които били подавани жалби от страна на
ответниците до органите на прокуратурата и МВР. Изложеното дотук поражда за
него правния интерес от предявяване на настоящата искова претенция.
Моли съда да постанови решение, с което да
бъде установено по отношение на П.И.В. *** и С.Д.Н. ***, че Р.Г.Д. *** е
собственик по давностно владение на построената в ПИ с идентификатор
43952.512.84 в гр.Ловеч, Община-гр.Ловеч, Област-гр.Ловеч, по Кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-10/17.04.2007 год.
на ИД на АГКК; Последно изменение със заповед : няма издадена заповед за
изменение на КККР; Адрес на поземления имот : гр.Ловеч, пк.5500, ул.”Граф
Игнатиев”№6-6а; Площ : 512 кв.м Сграда с идентификатор 43952.512.84.4:
застроена площ 17 кв.м, брой етажи 1, предназначение : хангар, депо, гараж и
осъди ответниците да му предадат владението й.
Моли съда да обяви дарението в частта,
отнасяща се до Сграда с идентификатор 43952.512.84.4, със застроена площ 17
кв.м, брой етажи 1, предназначение : хангар, депо, гараж, материализирано в
Нотариален акт за дарение на недвижим имот №68, т.Ill, peг.№1643, дело №211 от 16.07.2012 год. на
Нотариус Младен Дойнов с район на действие РС-гр.Ловеч, вписан в регистъра на НК
под №173, извършено от П.И.В. *** на С.Д.Н. *** за нищожно, като извършено без
съгласието на собственика на имота Р.Г.Д. ***.
Моли съда да раздели правото на ползване
между страните на мазата, намираща се под източната къща-близнак, построена в
подробно описания по-горе недвижим имот, както следва : Ищецът да ползва
северната битова стая и прилежащата й маза, а ответниците - южните такива, към
които има съответни самостоятелни входове.
Моли съда да раздели и правото на ползване
между страните по равно на прилежащо към източната къща – близнак дворно място
по проект, който да бъде изготвен от вещо лице, а също и да му се присъдят
направените по делото разноски.
В законният срок по чл.131 от ГПК е постъпил
писмен отговор на исковата молба от ответниците П.И.В. и С.Д.Н., в който считат
предявените против тях искове за неоснователни и молят съда да ги отхвърли като
им присъди и разноските по делото. Според тях иска за признаване на Р.Д. по
отношение на тях за собственик по давностно владение на построения гараж с
идентификационен №43952.512.84.4, намиращ се в ПИ с идентификатор 43952.512.84
по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр.Ловеч, ул.”Граф
Игнатиев”№6 е неоснователен, тъй като този гараж е построен на законно
основание с разрешително, издадено на името на техния наследодател И.В.Г., б.ж.
на гр.Ловеч. Считат, че в качеството си на наследници и те имат право да
ползват, владеят и стопанисват гаража, както и да се разпореждат с него, така,
както намерят за добре. Позовават се на нот.акт №116, дело №1174/2001 год. на
АВ, в който не е отразено, че Р.Д. е закупил гаража, т.е. според тях липсва
официален документ за собственост, в който да е отразен и факта, че са броени
пари за него. Без да представи документ за собственост Р.Д. го е декларирал
пред данъчните служби, които са пропуснали да прочетат представения нот.акт и
да се уверят, че гараж не е закупен. Въз основа на тези съображения молят съда
да отхвърли като неоснователен и недоказан иска за придобиване по давностно
владение на гараж с посочения по-горе идентификационен номер. И осъдителният
иск, с който ищеца иска от тях да предадат гаража намират за неоснователен, тъй
като липсата на парична престация относно стойността на гаража прави този иск
неоснователен. Едва след заплащане на цялостната пазарна цена на гаража може да
се търси преотстъпване на владението на гаража.
Що се отнася до иска за нищожност на
дарението на гаража, отразен в нот.акт №125, том XI, дело 2195/2012 год. на АВ
и него намират за неоснователен, с оглед факта, че към момента на изповядване
на дарението на гаража ищецът не е бил съсобственик на гаража с първата ответница.
И обективно съединения иск за
разпределение ползването на дворното място, представляващо 1/2 идеална част от
ПИ с идентификатор 43952.512.84 по кадастралната карта и кадастралния регистър
на гр.Ловеч, считат за неоснователен, тъй като по документи ищеца и втората
ответницата имат равни права върху посочената половина от дворното място, но
цялостната грижа за трайното стопанисване и поддържане в добър вид на дворното
място винаги е било тяхна грижа. От 2001 год. до сега ищеца е проявявал липса
на заинтересованост и безразличие.
В
съдебно заседание ищеца, редовно призован, се явява лично и с процесуалния си
представител адв.Ст.Г., който от името на доверителя си поддържа исковата
претенция така, както е предявена. Намира обективно съединените искове за
основателни и доказани с оглед на събраните по делото писмени и гласни
доказателства и приетите от съда заключения по съдебно-техническите експертизи
и моли съда да ги уважи, развивайки подробно съображения в писмени бележки.
Претендира за присъждане и на съдебно-деловодните разноски.
Ответницата
П.И.В. се явява лично в хода на делото и отново, както и в писмения отговор на
исковата молба счита исковете за неоснователни. Според нея събраните в хода на
процеса писмени и гласни доказателства напълно подкрепят тезата й за
неоснователността на исковата претенция в нейната цялост и по отделно. Заявява,
че в писмения отговор на исковата молба има сериозни аргументи защо исковете са
неоснователни. Доводи в тази насока релевира и в представени по делото писмени
бележки.
Ответницата
С.Д.Н., редовно призована, се явява лично само в последното съдебно заседание,
в което моли претенцията на ищеца да се отхвърли като неоснователна и
недоказана. И тя представя писмени бележки, в които подробно излага по какви
съображения следва да се отхвърлят исковете.
Съдът
като взе предвид становищата на пълномощника на ищеца, както и личното мнение
на ответниците, а също и събраните по делото писмени и гласни доказателства, по
вътрешно убеждение и съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, приема за установени следните факти :
От
удостоверение за наследници изх.№2903/06.10.2016 год. на Община-гр.Ловеч се
установява, че И.В.Г. е бивш жител ***, починал на 23.08.1999 год. като след
смъртта си е оставил за свои законни наследници две дъщери - Г.И.С.и П.И.В. -
ответница по настоящото гражданско дело.
На
името на И.В.Г. е издадено строително разрешение №85/23.03.1967 год. от Служба
благоустройство-гр.Ловеч, с което му е позволено на него и на С.С.да построят
пристройка – стълбище по одобрения архитектурен план на ул.”Граф Игнатиев”№6
на собственото си дюкянско или жилищно
място, квартал №115, парцел №VII съгласно с
утвърдения проект и определената му строителна линия и ниво.
Като
доказателство по делото е представено и строително разрешение №36/21.03.1969
год. от Служба благоустройство-гр.Ловеч, с което се позволява на И.В.Г. и други
от гр.Ловеч да заградят дворното си място от всички страни с каменен зид висок
0.60 м и телена мрежа висока 0.90 м на ул.”Граф Игнатиев”№6 на собственото си
дюкянско или жилищно място, квартал №115, парцел №VII съгласно с утвърдения проект и определената му строителна
линия и ниво.
На
името на наследодателя на ответницата е издадено и строително разрешение
№274/04.06.1966 год. от Служба благоустройство-гр.Ловеч, с което му е позволено
да построи гараж по утвърден архитектурен проект на собственото си дюкянско или
жилищно място, квартал №115, парцел №VII
съгласно с утвърдения проект и определената му строителна линия и ниво.
Издаден
е нотариален акт за продажба на недвижим имот №180, том I, дело
№362/13.11.1962 год. на ЛНС, по силата на който С.Б.Б.е продал на И.В.Г., Ц.Е.Г.,
С.И.С.и Г. И.В. следния свой недвижим имот : 1/2 идеална част от дворно място,
цялото от 523 кв.м., съставляващо парцел VII, пл.№1861, в
кв.115 по новия регулационен план на гр.Ловеч, при подробно описани съседи и
реално продава на същите купувачи източната част – къща близнак – от
новопостроената масивна завършена в карабинно положение къща, само продаваемия
близнак – къща е застроен върху 64 кв.м. с мазе под цялата къща, два етажа над
мазата, с отделни входове и таван, която къща-близнак е застроена в
горепосоченото дворно място за сумата 2 461 лева, която сума продавачът
получил напълно и в брой от купувачите. В т.2 на нотариалния акт е уточнено, че
купувачите И.Г.Ц.Г., С.С.и Г. В. заявили, че са съгласни и купуват имота при
цитираните по-горе условия, като И.Г. и И.Г. купуват порвия етаж от къщата, С.С.и
Г. В. купуват втория етаж от същата къща, а мазето и тавана купувачите ще
притежават и владеят заедно. Съгласно т.3 на нотариалния акт страните са се
съгласили да учредят етажна собственост върху жилищните постройки, като
западната къща – близнак остава за продавача, а източната такава ще бъде
разделена – първия етаж за купувачите И.Г. и съпругата му И.Г., а втория етаж
остава собственост на С.С.и съпругата му Г. В..
С
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №176, том IV, рег.№5369,
дело №636/09.11.2001 год. на Нели Хаджикръстева – Нотариус с район на действие
– съдебния район на РС-гр.Ловеч, вписана в регистъра на нотариалната камара под
№139, Г.И.С.И.С.С.В.С.Т.са продали на Р.Г.Д. следния недвижим имот, а именно :
1/4 идеална част от УПИ в гр.Ловеч, целият с площ от 523 кв.м., съответстващ на
парцел VII, пл.№1861 в кв.115 по действащия план на гр.Ловеч за 1962 год.,
заедно с раално втори етаж от източната къща-близнак, построена в същия имот и
заедно с 1/2 идеална част от мазето, 1/2 идеална част от тавана и съответната
идеална част от общите части на сградата, при описани в акта съседи на имота.
С
нотариален акт за собственост върху недвижим имот по давностно владение №67,
том III, рег.№1642, дело
№210/16.07.2012 год. Младен Дойнов – Нотариус с район на действие РС-гр.Ловеч, вписан в регистъра на НК под
№173, на основание Постановлението му от 16.07.2012 год., издадено въз основа
на обстоятелствена проверка, извършено по негово нотариално дело №210/2012 год.
и съгласно чл.587, ал.2 и ал.3 от ГПК, в кантората си в гр.Ловеч, съставил този
нотариален акт, с който е признал П.И.В. за собственик по давностно владение
върху следните недвижими имоти – сгради, намиращи се в източната половина на
поземлен имот с адрес по скица : гр.Ловеч, ул.”Граф Игнатиев”№6-6а, с
идентификатор 43952.512.84, а именно : Едноетажна сграда /лятна кухня/ с
идентификатор 43952.512.84.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед №РД-18-10/17.04.2007 год. на ИД на АГКК, с адрес по скица
: гр.Ловеч, ул.”Граф Игнатиев”№6-6а, попадаща в поземлен имот с идентификатор
43952.512.84, със застроена площ по скица 33 кв.м., предназначение : друг вид
сграда за обитаване; Едноетажна сграда – гараж с идентификатор 43952.512.84.4
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№РД-18-10/17.04.2007 год. на ИД на АГКК, с адрес по скица : гр.Ловеч, ул.”Граф
Игнатиев”№6-6а, попадаща в поземлен имот сидентификатор 43952.512.84, със
застроена площ по скица 17 кв.м., предназначение : хангар, депо, гараж.
На
същата дата – 16.07.2012 год., на която е съставен цитирания по-горе нотариален
акт за собственост върху недвижим имот по давностно владение е съставен
нотариален акт за дарение на недвижим имот №68, том III, рег.№1643,
дело №211/2012 год. пред същия Нотариус, с който П.И.В. дарява на дъщеря си С.Д.Н.
следния свой собствен недвижим имот, а именно : 1/4 идеална част от поземлен
имот с идентификатор 43952.512.84 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед №РД-18-10/17.04.2007 год. на ИД на АГКК с адрес
по скица : гр.Ловеч, ул.”Граф Игнатиев”№6-6а, целия имот с площ от 513 кв.м., с
трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване –
ниско застрояване /до 10 м/, стар идентификатор : няма, номер по предходен плон
– няма, при посочени съседи на имота по скица, заедно и реално първи етаж от
двуетажна жилищна сграда – източен близнак, съставляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 43952.512.84.5.1, находящ се в сграда №5, разположена в
поземлен имот с идентификатор 43952.512.84, предназначение : Жилище,
апартамент, брой нива – 1, със застроена площ по документ за собственост 64
кв.м., състоящ се от : две стаи, кухня, коридор, остъклена тераса, баня, битова
стая в сутерена, заедно с прилежащото избено помещение, както и 1/2 идеална
част от подпокривното пространство на сградата и съответните идеални части от
общите части на жилищната сграда, при посочени съседи на самостоятелния обект
по схема, заедно и реално с построените в същия имот : Гараж с идентификатор 43952.512.84, със
застроена площ по скица 17 кв.м. на един етаж, предназначение – хангар, депо,
ггараж и друг вид сграда за обитаване /лятна кухня/ с идентификатор
43952.512.84.3 със застроена площ по скица 33 кв.м., брой етажи – един, като
дарителката П.И.В. запазва за себе си пожизнено вещно право на ползването и
обитаването на битовата стая в сутерена заедно с прилежащото избено помещение,
намиращи се в самостоятелния обект с идентификатор 43952.512.84.5.1.
Видно
от скица на ПИ №15-425926/29.08.2016 год. на СГКК-гр.Ловеч е, че поземлен имот
с идентификатор 43952.512.84 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-10/17.04.2007 год. на ИД на АГККу с адрес на
поземление имот : гр.Ловеч, ул.”Граф Игнатиев”06-6а, с площ 512 кв.м., с трайно
предназначение на територията : урбанизирана, начин на трайно ползване : ниско
застрояване /до 10 м/, стар идентификатор : няма, номер по предходен план :
няма, при съседи : 43952.512.213; 43952.512.78; 43952.512.79; 43952.512.80;
43952.512.83 е със следните собственици : Ц.Е.Г.1/11 идеална част от правото на
собственост; И.Д.И. 1/11 идеална част от правото на собственост-нот.акт от
11.11.1999 год.; Нина Д.И. 1811 идеална част от правото на собственост-нот.акт
от 11.11.1999 год.; Р.Г.Д. ¼ идеална част от правото на собственост–нот.
акт №166, том VI, рег.№3246, дело 1174/09.11.2001 год. на СВ-гр.Ловеч; С.Д.Н. 1/4
идеална част от правото на собственост-нот.акт №125, том 11,
рег.4456/16.07.2012 год. на СВ-гр.Ловеч; С.Р.Ц.1/8 идална част от правото на собственост-нот.акт
№127, том I, дело 300/14.04.1970 год. на ЛНС; П.Д.Г.1/8 идеална част от правото
на собственост-нот.акт №127, том I, дело 300/14.04.1970 год. на ЛНС. В скицата
са посочени три сгради, които попадат върху имота : 1/.Сграда 43952.512.84.3
със застроена площ 33 кв.м., брой етажи 1, предназначение : Друг вид сграда за
обитаване; 2/.Сграда 43952.512.84.4 със застроена площ 17 кв.м., брой етажи 1,
предназначение : Хангар, депо, гараж; 3/.Сграда 43952.512.84.5 със застроена
площ 139 кв.м., брой етажи 2, предназначение : Жилищна сграда-многофамилна.
За
изясняване на казуса от фактическа страна съдът е пристъпил към задаване на
въпроси по реда на чл.176, ал.1 от ГПК /съдебно заседание от 15.12.2016 год./
към ищеца Р.Г.Д., който изтъкна, че към 2001 год. не е познавал лично нито П.И.В.,
нито Ц.Е.Г.. При закупуването на имота бившите собственици са му казали, че
имота не е узаконен и го ползват те. В данъчната служба целият имот бил записан
на името на Г.С.. Ищецът поясни още, че е купил целия имот, мислейки че гаража
върви заедно с него. Отделна партида за гаража няма. Той е ползвал гаража до
2008 год.
От
ангажираните по делото гласни доказателства на св.Г.С., която е сестра на
ответницата П.В. и леля на ответницата С.Н. се установява, че тя познава ищеца,
тъй като е купил техния дял от една къща. Техният дял бил втори етаж на
сградата плюс половината мазе, две помещения мазета и впоследствие достроили
стълбищата, а старото стълбище било в района на сградата. Там си направили
стълбище и под стълбището си направили баня и тоалетна, като на мястото под
стълбището се освободила една стая място. Свидетелката уточни, че мазетата си
ги разделили така след стълбището, като коридорът и южните мазета били за
сестра й, а другите плюс това, което останало под стълбището било за тях. Това
под стълбището те го извършили и така го продали на ищеца. Тогава било под
споразумение, за да може да се използва стълбището от сестра й, ако й се наложи
и за черен таван. Докато те са живели там сестра й не го е ползвала. Стълбището
било изолирано, в банята и тоалетната се влизало от стълбището. Можело да се
качи на тавана през стълбището без да се поема втория етаж. Гаража е правен
по-късно, през 70-та година. Когато са продали втория етаж на Р.Д. гаража бил
включен в цената. Сподели също, че със сестра си не комуникира от 30 години, но
след като продала имота знае, че Р. е влизал в гаража. Не помни дали гаража е
снабден с електрическа мрежа.
В
показанията си дадени пред съда св.С.П., който заяви, че отлично познава Р.Д.,
тъй като му е бил наемател в къщата се разбира, че 2005-2006 год. той купил
имота. Знае, че ищеца е закупил втория етаж от къщата, половината таван и
мисли, че всичко било на половина и пристройката и гаража и дворното място.
Ищецът ползвал само етажа и постепенно неговата комшийка от първия етаж
извадила документи, че е собственик на двора, на пристройката и на гаража.
Всички документи били изготвени от Нотариус Дойнов. Знае, че ищеца има една
малка мазичка. Във входната врата има стълбище, а в дясно не е строено, не е
преграждано. Виждал е, че там си държи зимнината. Само ищецът ползвал гаража.
Дори лично той си е държал там едно ремарке, което било изхвърлено на улицата
от госпожата на първия етаж. Р. му позволил на ползва гаража и му казал, че е
собственик на гаража и затова той си сложил ремаркето там през 2008 год.
Случайно си видял ремаркето изхвърлено от гаража на улицата, като тя /не уточни
поименно/ е използвала случая, че ищеца е в чужбина и че не може да направи
нищо. Описва, че гаража бил в лошо състояние. Ищецът му е казвал, че половината
таван държи, но тя злоупотребявала с това, че трябва да й минава през къщата и
винаги когато е искала достъп до тавана го е получавала. По думите му до тавана
се стига като се минава по едно стълбище, което минава през втория етаж и от
там се продължавало към тавана. Минавало се през някаква част от жилището на
ищеца, за да стигне до тавана, където му е банята и тоалетната. За първия етаж
си има отделен вход отпред, като маза са си правили там. Р. претенции за
другата пристройка не е имал, тъй като той е ползвал гаража, а ответниците
пристройката. Още от момента, в който купил гаража имал негов катинар, той си
държал дребни неща в него и си го заключвал.
Свидетелят
Иван Иванов познава страните по делото, тъй като неговата къща близнак е с тази
на ответницата П.В. и с ищеца Р.Д.. Поясни, че между тях имало стара ограда,
която паднала. Тогава С. го попитала дали е съгласен да направят стабилна
ограда, като той дал съгласие, но казал, че не може да участва финансово. Не
знае двора на кого е и как е уредена собствеността им. Знае, че към лятната
кухня в пристройката правили ремонт и тогава през двора направили канализация.
Чия собственост е гаража също не знае, но предполага, че всеки има документ. Не
е виждал Р. да ползва гаража. За рязане на дърва циркуляра е бил в гаража, но
свидетеля не може да каже как е дали е с контакт вътре в гаража, тъй като от
страната, в която живее няма видимост към него.
Свидетелят
М.М.също познава страните по делото като познава ответницата П.В. от 1962 год.,
когато дошли и купили от дядо Иван Баръмов двор и направили къщата на ул.”Граф
Игнатиев”№6. Всички строежи са правени пред очите му, защото неговата къща е от
другата страна. Помни бащата на ответницата П.В. и познава нейната сестра. Баща
им бил строител и той строил всичко някъде през 1967-1968 год. Построили гаража
като го достроявали някъде може би и пристройката в двора. Направили две
стаички. След смъртта на бащата на ответницата П.В. през 1999 год. всичко било
в разруха и се наложило да се отремонтира. Отремонтирали го П. и С., като
направили ограда от двете страни. Не знае Р. да е участвал в някакъв ремонт и
не го е виждал през годините да ползва гаража. Него го познава от 2001 год.,
когато купил етажа от къщата и сигурно от двора. За постройката и за гаража не
знае нищо. Свидетелят не можа да си спомни кога точно е направен ремонта на
гаража – преди закупуването му от Р. ли е направен или след това.
От
заключението на комплексната съдебно-техническа експертиза с вещи лица инж.Г. и
арх.А. се установява, че мазанските помещения са разделени с два отделни входа,
като единият вход е от двора, а другият е от стълбищната клетка, която води към
втория жилищен етаж и тавана. Стълбищната клетка е пристроена, а покривът е общ
за сградата и пристройката. Експертите след оглед на място са установили, че е
зазидана вратата към коридора на северната маза, която е ползвана като битова
стая. За да се осигури достъп до това помещение е премахнат зид, в който е бил
вграден долап.
По
искане на страните съдът допусна и допълнителна съдебно-техническа експертиза към
същите вещи лица, в която е посочено от експертите, че за да се избегне
конфликт при преминаване на ответниците по стълбището за достигане до
подпокривното пространство е необходимо на съществуващият санитарен възел на
втория етаж да се зазида сегашната врата и да се избие отвор откъм жилището.
Извършено е и архитектурно заснемане и е изготвен проект за право на ползване
на двора. Той е съобразен със съществуващото положение – има оформени пътека и
плочник пред лятната кухня, изпълнени с плочи от гранитогрес и бетонови
бордюри, които са направени от ответника. Пространството ограничено от
бордюрите по западната страна на пътеката и южната страна на плочника до
западната граница на имота е отредено за ищеца, а за ответника е отредено
пространството от пътеката до гаража и плочника пред лятната кухня.
Пространството от уличната регулационна линия до входа на гаража, включващо и
входовете за жилището на първия етаж, за мазанската част на ответника и за
жилището на втория етаж е отредено за общо ползване.
При
така установената фактическа обстановка, районният съд достигна до следните
правни изводи :
По обективно
съединения ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС.
Активната
процесуална легитимация по иска с правно основание чл.108 от ЗС произтича от
доказване правото на собственост, т.е. за да бъде уважена ревандикационната
претенция на Р.Г.Д. в процеса следва да се докаже кумулативно наличие на
следните материалноправни предпоставки : на първо място ищеца да притежава
право на собственост върху недвижимия имот; на второ място ответниците да
упражняват фактическа власт върху него със субективното намерение, че им
принадлежи или да държат имота за другиго и на трето място, че тези фактически
действия ответниците извършват без наличието на законно правно основание –
Р-2419-60-I ГО, Сб.60-с.114. Целта на ревандикационният иск и на
търсената с него защита е да върне фактическата власт върху вещта на носителя
на правото на собственост /ограничени вещни права върху нея, с оглед на което
ревандикационният иск се определя като “иск на невладеещият собственик срещу
владеещият несобственик за връщане на отнетата вещ”/.
Посочените
по-горе предпоставки определят и фактите, които подлежат на доказване в
производството по разглеждане на ревандикационен иск и правилата за
разпределение на доказателствената тежест, като при ревандикация ищеца е този,
който трябва да докаже, че е собственик или носител на ограничено вещно право
върху вещта и че ответниците владеят/държат вещта.
В хода
на съдебното производство се събраха и приеха писмени доказателства, от които
се установява по безпорен начин, че ищецът чрез покупко-продажба на недвижим
имот, оформен в нотариален акт №176, том IV, рег.№5369, дело №636/2001 год. на
Нели Хаджикръстева – Нотариус с район на действие – съдебния район на
РС-гр.Ловеч, вписана в регистъра на НК под №139 е станал собственик на 1/4
идеална част от УПИ в гр.Ловеч, целият с площ от 523 кв.м., съответстващ на
парцел VII, пл.№1861 в кв.115 по действащия план на гр.Ловеч за 1962 год.,
заедно с реално втори етаж от източната къща-близнак, построена в същия имот и
заедно с 1/2 идеална част от мазето, 1/2 идеална част от тавана и съответната
идеална част от общите части на сградата, при подробно посочени съседи на
имота. В този нотариален акт не е записано, че ищеца в качеството си на купувач
е станал собственик и на сграда с идентификатор 43952.512.84.4 със застроена площ
17 кв.м., брой етажи 1, предназначение : хангар, депо, гараж, поради което и с настоящата
искова претенция се стреми да докаже, че е станал собственик на този имот по
давностно владение.
Способите за придобиване правото на
собственост са нормативно регламентирани в текста на чл.77 от ЗС и те са три : чрез правна сделка, по
давност или по други начини, определени в закона. В случая съдът съобразявайки
Р-2266-81-I ГО, Спр.82-бр.1-с.13, предвиждащо, че щом правото на собственост е
придобито валидно на едно основание, то не може да бъде придобито по давностно
владение, приема, че след като ищецът се легитимира като собственик чрез правна
сделка – нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот №176, том IV, рег.№5369,
дело №636/2001 год. на Нотариус Нели Хаджикръстева, рег.№139 на НК, с район на
действие РС-гр.Ловеч, в която не е включена процесната сграда с идентификатор 43952.512.84.4 със
застроена площ 17 кв.м., брой етажи 1, предназначение : хангар, депо, гараж, то съдът няма как да изследва
въпроса за това
придобил ли е същия на друго основание – в случая по давност, т.е.
наличието на този нотариален акт за покупко-продажба изключва другото
придобивно основание. Стремежът му да докаже, че той е ползвал гаража още към момента на
закупуване на имота и през всичките тези години е заплащал дължимия данък за
него /доказателства, за което липсват, както към исковата молба, така и в хода
на процеса/, не могат да се споделят от съда, предвид обстоятелството, че
ответницата П.И.В. представи безпорни доказателства затова от къде произтича
собствеността й върху процесния имот – още от нейния баща, който е получил
строително разрешение за построяването му. Изцяло нейно право е като
съсобственик на 1/4 идеална част от ПИ с идентификатор 43952.512.84 да се
разпореди както намери за добре – в случая да го дари на своята дъщеря, за
което е оформен и съответния нотариален акт за дарение на недвижим имот №68,
том III, рег.№1643, дело №211/2012 год. на Младен Дойнов – Нотариус с район на
действие района на РС-гр.Ловеч, вписан в регистъра на НК под №173. Истинността
на този документ не бе оспорена в срока по чл.193, ал.1 от страна на ищеца,
което дава основание на съда да приеме за достоверни впосаните в него
обстоятелства и да се съобрази със същия.
Същото важи и за нотариален акт за
собственост върху недвижим имот по давностно владение №67, том III, рег.№1642, дело №210/2012 год. на
Младен Дойнов – Нотариус с район на действие района на РС-гр.Ловеч, вписан в
регистъра на НК под №173, по силата на който ответницата П.И.В. е призната за
собственик по давностно владение върху конкретно посочени недвижими имоти за който ищецът навежда твърдения в исковата
молба, че при съставянето му е допуснато нарушение на закона – чл.79, ал.1 и
ал.2 от ЗС, тъй като ответницата П.И.В. не го е владяла без прекъсване и
необезпокоявано през последните пет години преди 16.07.2012 год., към която
дата е установявана придобивната давност, още повече през последните 10 години
преди това. Тази теза на ищеца остана голословна и изцяло непокрепена с каквито
и да е релевантни доказателства, които да дадат основание на съда да отмени
този констативен нотариален акт още повече, че не е сезиран и с такова искане в
петитума на исковата молба.
Липсват доказателства в подкрепа
изтъкнатото от ищеца, че той е владял процесният недвижим имот непрекъснато в
продължение на 10 години, като в тази насока съдът съобрази не само ангажираните
по делото гласни доказателства и по-конкретно показанията на св.П., св.Ф., който изтъкна, че през м.септември
2008 год. Р.Д. е бил в Англия /св.П./, а в показанията си пред съдът св.Ф. бе още по
категоричен, че в годините не е виждал Р. да ползва гаража, но и
посоченото от самия ищец, на стр.2 в исковата молба, че през 2008 год. е
заминал за около три-четири години на работа в чужбина, оставайки гаража да се
ползва от негов приятел.
Следователно след като ищецът не успя
да докаже, че именно той е собственик на вещта, предмет на иска, което е
първата предпоставка от кумулативно дадените за уважаване на ревандикационния
иск по чл.108 от ЗС, то съдът намира, че е безпредметно да обсъжда наличието на
останалите две, свързани с това дали вещта се намира във владение или държане
на ответниците и дали последните я владеят или държат без основание. В този
смисъл обективно съединеният иск с правно основание чл.108 от ЗС, с който Р.Г.Д. иска да се признае за установено по
отношение на ответниците П.И.В. и С.Д.Н., че той е собственик по давностно
владение на построената в ПИ с идентификатор 43952.512.84 в гр.Ловеч,
Община-гр.Ловеч, Област-гр.Ловеч, по Кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-10/17.04.2007 год. на ИД на АГКК; Последно
изменение със заповед : няма издадена заповед за изменение на КККР; Адрес на
поземления имот : гр.Ловеч, пк.5500, ул.”Граф Игнатиев”№6-6а; Площ : 512 кв.м
Сграда с идентификатор 43952.512.84.4: застроена площ 17 кв.м, брой етажи 1,
предназначение : хангар, депо, гараж и да осъди ответниците да му предадат
владението върху него, се явява изцяло неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен от съда.
По обективно съединения иск с правно основание чл.26,
ал.2 от ЗЗД.
В
правната доктрина се приема, че при нищожността, като вид недействителност,
договорът страда от толкова съществени пороци, че не поражда правни последици за
страните, не създава права и задължения за тях от момента на сключването си.
Прогласяването на нищожността на договора не е скрепено с определен срок и
заинтересованите лица могат да се позовават на нея и да искат установяването й
безсрочно във времето. Характерното за тези искове е, че ищец по иска с правно
основание чл.26 от ЗЗД е лицето, което има правен интерес от установяване на
нищожността – лице, което е страна по договора или сделката или трето лице,
чиито права и признати от закона интереси се засягат от действието на нищожната
сделка, ако същите се третират като действителни. Ответник е лицето, спрямо
което ищецът има интерес да иска установяването на нищожността. При всички
случаи това са страните по договора или сделката. В петитума на исковата молба
съдът е сезиран от ищеца с претенция да обяви дарението в частта, отнасяща се до Сграда с идентификатор
43952.512.84.4, със застроена площ 17 кв.м, брой етажи 1, предназначение :
хангар, депо, гараж, материализирано в Нотариален акт за дарение на недвижим
имот №68, т.Ill, peг.№1643, дело №211 от 16.07.2012 год. на
Нотариус Младен Дойнов с район на действие РС-гр.Ловеч, вписан в регистъра на
НК под №173, извършено от П.И.В. *** на С.Д.Н. *** за нищожно, като извършено
без съгласието на собственика на имота Р.Г.Д. ***. Това искане съдът намира за
изцяло неоснователно, тъй като не се установи в хода на настоящия исков процес
ищеца Р.Г.Д. да е собственик на процесния гараж, за да се иска неговото
съгласие от дарителката П.И.В. за извършване на дарение в полза на надарената
си дъщеря С.Д.Н.. В случая ищеца се явява трето лице по тази сделка за дарение,
но факт е, че съдът в настоящият процес няма основание да я обяви за нищожна в
частта, касаеща Сграда с идентификатор 43952.512.84.4 със застроена площ 17
кв.м., брой етажи 1, предназначение : хангар, депо, гараж и то на посоченото от
него основание – липса на съгласие, което дава основание на съда да отхвърли и
този обективно съединен иск като неоснователен и недоказан.
По
обективно съединения иск за разпределяне правото на ползване с правно основание
чл.32, ал.2 от ЗЗД.
При разпределение на доказателствената
тежест в процеса, извършена в съдебно заседание на 15.12.2016 год., съдът
изрично е дал указания на ищеца, че по този обективно съединен иск негова е
тежестта на доказване относно притежаваните от всяка от страните права върху
имота. В хода на процеса той не доказа при условията на пълно и главно
доказване той като ищец и посочените от него две ответници какви идеални части
притежават от мазата, намираща се под източната къща-близнак и от южната
такава, както и коя от страните каква идеална част има от дворното място,
прилежащо към източната къща-близнак, което дава основание на съда да отхвърли
и този обективно съединен иск.
По
разноските.
При
този изход на процеса неоснователна и недоказана се явява ищцовата претенция за
заплащане на направените по делото разноски.
От
своя страна ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответниците сумата 225
лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца Р.Г.Д., ЕГН-********** ***
против ответниците П.И.В., ЕГН-********** *** и С.Д.Н., ЕГН-********** ***, обективно
кумулативно съединен иск с правно основание чл.108 от ЗС, за установяване по
отношение на П.И.В., с горните данни и С.Д.Н., с горните данни, че Р.Г.Д., с
горните данни е собственик по давностно владение на построената в Поземлен имот с идентификатор
43952.512.84 в гр.Ловеч, Община-гр.Ловеч, Област-гр.Ловеч, по Кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-10/17.04.2007 год.
на ИД на АГКК; Последно изменение със заповед : няма издадена заповед за
изменение на КККР; Адрес на поземления имот : гр.Ловеч, пк.5500, ул.”Граф
Игнатиев”№6-6а; Площ : 512 кв.м Сграда с идентификатор 43952.512.84.4:
застроена площ 17 кв.м, брой етажи 1, предназначение : хангар, депо, гараж като
осъди П.И.В., с горните данни и С.Д.Н. да му предадат владението върху същия, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца Р.Г.Д., ЕГН-********** ***
против ответниците П.И.В., ЕГН-********** *** и С.Д.Н., ЕГН-********** ***, обективно
кумулативно съединен иск с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, за обявяване дарението в частта, отнасяща се до
Сграда с идентификатор 43952.512.84.4, със застроена площ 17 кв.м, брой етажи
1, предназначение : хангар, депо, гараж, материализирано в Нотариален акт за
дарение на недвижим имот №68, т.Ill, peг.№1643, дело №211 от 16.07.2012 год. на
Нотариус Младен Дойнов с район на действие РС-гр.Ловеч, вписан в регистъра на
НК под №173, извършено от П.И.В. *** на С.Д.Н. *** за нищожно, като извършено
без съгласието на собственика на имота Р.Г.Д. ***, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца Р.Г.Д., ЕГН-********** ***
против ответниците П.И.В., ЕГН-********** *** и С.Д.Н., ЕГН-********** ***, обективно
кумулативно съединен иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС, за разпределяне правото на ползване между страните на
мазата, намираща се под източната къща-близнак, построена в подробно описания
по-горе недвижим имот, както следва : Ищецът да ползва северната битова стая и
прилежащата й маза, а ответниците - южните такива, към които има съответни
самостоятелни входове, както и за разпределяне правото на ползване между
страните по равно на прилежащо към източната къща - близнак дворно място по
проект, изготвен от вещо лице, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищеца Р.Г.Д.,
ЕГН-********** *** против ответниците П.И.В., ЕГН-********** *** и С.Д.Н., ЕГН-**********
*** за заплащане на направените по делото разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА ищеца Р.Г.Д., ЕГН-********** *** да заплати на ответниците
П.И.В., ЕГН-**********
*** и С.Д.Н., ЕГН-********** *** сумата 225 /двеста двадесет и пет/ лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :