Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. ***,
04.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***СКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на четвърти
август през две хиляди и двадесета година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ***ТОМОВА
При
секретаря Анета Христова
като
разгледа докладваното от съдия Томова гражданско дело № 3402 по описа на съда
за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.7 и
сл. от Закона за защита от домашното насилие.
В ***ският
районен съд е постъпила молба от М.М.Б. с
ЕГН **********, с постоянен адрес ***, действаща лично и като майка и законен
представител на малолетните деца ***с ЕГН ********** и ***Б. с ЕГН **********
против М.К.Б. с ЕГН **********,*** в която се твърди, че молителката е омъжена за ответника от 05.05.2017г. , но съжителствали заедно от 13 години. Сочи се,
че живеят от 09.06.2015 в къща с двор в ***9, който имот би закупен от двамата
и представлявал семейното им жилище. Излага се, че от предходна връзка
молителката имала родено и друго дете ***с
ЕГН **********, което било с диагноза аутизъм. От
съвместното съжителство с ответника имали родена дъщеря на 11 г. - ***Б..
Твърди се, че ответника злоупотребявал с алкохол, като за това било провеждано
и лечение с медикаменти, предписани от психиатър. Навеждат се доводи, че
ответника упражнявал физически и психически тормоз над молителката и
семейството. Излагат се твърдения за
осъществено поведение от негова страна през последния месец преди завеждане на
молбата, което мотивирало молителката да потърси закрила по реда на ЗЗДН.
Твърди се, че на 06.07.2020г. молителката била с децата и съпруга си в дома на
майката на последния в ***. Сочи се, че
майка му извадила сладки, за да почерпи децата. Детето ***поискало да си взема,
но ответника не му разрешил и му направил забележка да престане да яде. Тогава детето ***станало
и бутнало ответника по рамото, при което последния ударил два шамара на
момчето и то паднало в краката на
бабата. Твърди се, че ответника бил в пияно състояние, поради което молителката
не казала нищо, а само го погледнала укорително. Твърди се още, че на следващия
ден - 07.07. 2020г. двете деца споделили с майка си,
че ответника бил ударил детето ***. Причина за тази агресия била нежелание на
детето да изпълни команда на ответника да напълни туба вода и да я занесе на
кокошките. Всичко това се било случило пред очите на по-малкото дете ***. Сочи
се, че молителката отишла при ответника да го попита какво е станало и го
намерила с шише ракия, като отново бил пиян. Излага се, че той се обърнал към
молителката с думите да се махат и тримата, че щял да й изплати дела от
жилището и не искал да ги вижда повече. Твърди се, че детето ***получавало
нервни кризи и изпитвало страх от ответника и майката не можела да успокои него
и сестричката му, която била много привързана към братчето си и също се
притеснявала за него. Сочи се, че се налагало да се хранят отделно от ответника
в лятната кухня, тъй като той не давал на децата да ядат, като непрекъснато ги
прекъсвал и им дърпал чините. Поведението му било унизително, като се
подигравал, че го прави на майтап. Сочи се, че се налагало молителката да пази
децата и да ги дели в стаите, за да нямали
никакъв визуален и физически контакт с ответника. Те самите толкова
много се страхували вече, че като го видели, че се прибирал не искали да
излизат от стаите си. Излага се, че към детето *** ответника не проявявал
агресия в същата степен на жестокост, както към детето ***и не й бил посягал
физически в последния месец, но я нападал словесно и я заплашвал, че щял да я
изгони от къщи и да я изпрати на социалните, ако не го слушала. Навеждат се
доводи, че думите на ответника се отразявали зле на момичето, т.к. се
страхувала за майка си и братчето си.
Забележките му за консумираната храна към децата и отнемането им на
храната били придружени с думите : „Стига сте яли, ще надебелеете, нямате
изхранване!“ Сочи се, че поведението му измъчвало децата и ги обиждало, а
заплахите, че щял да ги предаде на социални грижи допълнително ги травмирало.
Твърди се, че към молителката обидите и заплахите продължавали вече няколко
години, като през месец април подала оплакване в районното управление на *** за
психически тормоз. Това била трета жалба срещу него, като предходните две били
от собствения му баща за заплахи и насилие. Децата чували и виждали поведението
му и се страхували от него, както и майка им се страхувала за тях. Твърди се,
че на 07.07.2020г. ответника бил вдигнал скандал,
казал на молителката да се маха, казал й, че ***че
нямало да й даде да го съсипе. Не й разрешавал да излиза от къщата и изисквал
пълно подчинение. Позволено й било само да излиза, за да плаща и имала посочен
час, в който трябвало да се върне. Сочи се, че ответника вдигал ръка срещу
молителката, но не я бил удрял. Тормозът му бил психически и емоционален и
наранявайки и обиждайки децата измъчвал съпругата си.
Като следствие от изложеното,
молителката отправя искане за предприемане на мерки за защита, както
следва: 1.задължаване на извършителя да
се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката и двете деца; 2.отстраняване
на ответника от съвместно обитаваното жилище; 3.забрана извършителя да
приближава молителката и децата и сочените адреси, на които те пребивават; 4.временно
определяне местоживеенето на децата при майката; 5. задължаване на ответника да
посещава специализирани програми за извършители на насилие.
Ответникът М.К.Б., лично и чрез
пълномощника си оспорва твърденията на молителката за упражнено насилие спрямо
нея и децата.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателствата, намира за установено следното:
Безспорно е между страните и се
установява от приложените преписи на удостоверение за сключен граждански брак и
удостоверения за раждане, че имат родено от съвместно съжителство дете *** Б.,
родена на ***г., както и че са сключили граждански брак на 05.05.2017г. Безспорно е също така, че молителката има родено
и друго дете от предходно съжителство – ******, родено на ***г., което
отглеждат в семейната си среда.
Видно е от приложения препис на нот.акт за покупко-продажба ***на нотариус с рег.№***, че
семейното жилище на страните в ***, ***е тяхно съсобствено.
Установява се от представените преписи
на епикриза, издадена от ***, психологическо
изследване от ***, трудов договор №81/29.08.2019г., сключен с ***и допълнително
споразумение от 30.12.2019г. към същия трудов договор, че детето ****** е с
поставена диагноза „детски аутизъм“ и майката М.Б. е била назначена на длъжност „личен асистент“
на сина си.
От приложеното копие на амбулаторен
лист №2284 от 17.09.2019г., изд. от ***е видно, че на ответника е била
поставена диагноза „Смесено тревожно-депресивно разстройство“, като според
отразената анамнеза, прегледаното лице споделило за вредна употреба на алкохол.
Съдът не може да извърши въз основа на писменото доказателство преценка за
посочените медикаменти за терапия за какво заболяване са изписани от лекаря.
От приложените преписи на амбулаторен
лист №001743 от 03.08.2020г., изд. от ***и етапна епикриза
към него е видно, че на сочената дата ответника е посетил ***с оплаквания,
обусловили поставена диагноза „депресивно разстройство“. Отбелязано е в данните
от анамнеза, че не е било провеждано лечение за алкохолна болест, както и че са
били съобщени от преглежданото лице данни за честа употреба на алкохолни
напитки, но в рамките на битовите отношения.
От постъпилите преписки по описа на ***е видно, че е била водена
такава по сигнал на молителката М.Б. от 15.04.020г. за упражнявано от ответника
психическо насилие, като впоследствие оттеглила сигнала си. Приложените преписки по сигнали от 2017г. не
изясняват релевантни за настоящия спор факти, т.к. касаят отношения между
ответника и неговия баща, както и между родителите му.
От приложената справка за съдимост е
видно, че ответника не е осъждан.
Към молбата е приложена и изискуемата
се по реда на чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН декларация, в която молителката е декларира,
че на 06.07.2020г. в нейно присъствие и присъствието на детето ***, ответника М.Б.
ударил два шамара на детето ***, при което то паднало. Декларирала е също така,
че на 07.07.2020г. децата *** и ***споделили с
молителката, че ответника ударил ***с шамар. Декларирала е също така, че през
последния месец, при хранене на децата ответника ги прекъсвал непрекъснато,
дърпайки им чиниите, като по този начин им пречел да се хранят и това наложило
молителката да ги държи отделно в стаите им и да избягва да допуска контакт между
тях и ответника. Декларирала е още, че през последния месец ответника нападал
словесно детето *** и й казвал, че ще я изпрати на социалните, ако не го слуша.
Молителката е декларирала, че на 07.07.2020г.
ответника вдигнал скандал, като й казал да се маха, биел по масата и крещял на
висок тон, обиждайки съпругата си, казвайки й ***Декларирано е и за поведение
на ответника, изискващо подчинение от молителката, че й позволявал да излиза
само, за да плаща сметките и при посочван час за прибиране.
В съдебно заседание са изслушани децата
***и ***. Детето ***не излага възприятия, помагащи за изясняване на
фактическата обстановка. Детето *** излага, че са били в дома на баба й Верка и
дядо й Киро през месец юли. Сочи, че баба им ги почерпила с бисквити и
безалкохолна напитка, а баща й бил казал „Стига сте яли, ще изядете всичките
бисквити на баба ви“. Излага, че тогава брат й станал и бутнал леко по рамото
баща й, при което той му ударил два шамара и брат й паднал в краката на баба й.
Споделя, че това я притеснило. За следващия ден излага, че
Излизайки
от стаята си чула звук, който оприличила на удар, но не видяла какво се е
случило. Сочи, че чула брат си да пищи и го видяла, че се държи с ръката за
врата. Сочи също, че след това споделила с майка си за случилото се, а тя й
казала, че сигурно брат й бил виновен. Детето *** споделя още, че преди няколко
седмици баща й бил казал, че щял да я изпрати в „социала“,
защото не слушала. Пояснява, че това я притеснявало, т.к. за нея „социала“ не било хубаво нещо, защото там вземали деца.
Детето споделя, че когато баща й бил пил, майка й го усещала, а той започвал да
им се кара.
Събрани са и гласни доказателства по
искане на страните.
Свидетелката ***, сочена от молителката
излага в показанията си, че с нея са в близки приятелски отношения. Твърди, че около
три седмици преди делото се виждала с приятелката си и тя споделила за психически
атаки спрямо нея от страна на съпруга й, отправени обиди, ругатни, конфликтни
отношения, както и за някакъв вид насилие спрямо детето ***. Твърди, че
непосредствено преди заседанието била говорила с детето *** и то споделило, че
било присъствало, когато баща й ударил два шамара на брат й, както и за случай,
когато само чула удар от шамар. Св.***излага, че имала наблюдения през
последните месеци при онлайн разговори между дъщеря й и детето *** че
последното било изнервено и се държало нападателно.
Твърди, че при посещения в дома на
страните забелязвала, че ответника бил употребил алкохол, което усещала с
обонянието си и говора му, и виждала очите му зачервени. Сочи, че молителката й
споделяла, че той не й позволявал да излиза свободно с приятелки, но пояснява,
че от около година не живее в същото населено място и тези лични впечатления от
посещения в дома им са от преди това.
Свидетелката ***, която е майка на ответника, излага в
показанията си, че синът й не злоупотребявал с алкохол, като посещенията му при
***през 2019г. били поради негово депресивно състояние, а и по повод настоящото
дело изпитал такива притеснения, наложили посещение отново при същия лекар. За
случилото се на 06.07.2020г. излага, че молителката и сина им били с децата
дома й. Твърди, че детето ***казало някаква цинична дума, при което молителката
му се разкрещяла, а ответника го бил тупнал по врата, за да не говори подобни
думи, но детето не било падало на земята. Сочи, че детето се притеснило. Излага,
че ответника бил полагал много грижи за детето ***през съвместното му
съжителство с молителката, не бил ограничавал съпругата си.
Свидетелят ***излага в показанията си,
че с ответника били колеги. Твърди, че не го бил виждал пиян. За семейният му
живот знаел, че напоследък имал проблеми и че жена му го била изгонила, поради
което той се срамувал.
При установената от обсъдените
доказателства фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 2 от Закона за защита
от домашното насилие, домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо
или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които
се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо
съпружеско съжителство или които обитават едно жилище. А съгласно разпоредбата
на чл.10 от ЗЗСДН, молбата за издаване на заповед се подава в срок от един
месец от акта на домашно насилие.
В
настоящият случай се търси защита за лица, попадащи в законоустановения
кръг по чл.3, т.1, т.5 и т.10 от ЗЗДН и
молбата е подадена в преклузивния срок по чл.10 от ЗЗДН.
Съдът приема за установено, въз
основа на приложената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, че на 06.07.2020г.
ответника М.Б. е ударил два шамара на детето ***и това е станало в присъствието
на детето ***. В тази част декларацията кореспондира напълно със заявеното от
детето *** при изслушването му, което описва същата фактическа обстановка. Същите
обстоятелства са били споделени от детето и пред свидетелката ***, както стана
ясно от показанията й. При това, съдът намира, че доказателствената
стойност на представената декларация не може да се приеме за оборена единствено
от показанията на свидетелката ***, за която, като майка на ответника, може да
се предположи заинтересованост от изхода на делото. В същото време дори
свидетелката ***признава за съприкосновение
между ответника и детето ***, което тя нарича „тупване по врата“. Приетото
за установено поведение на ответника на 06.07.2020г. безспорно представлява акт
на физическо насилие спрямо детето ***и акт на психическо насилие по смисъла на
чл.2, ал.2 от ЗЗДН спрямо детето ***, в чието присъствие е станало.
Съдът счита, че не може да се приеме за
установено от събраните доказателства да е имало нанесен удар от страна на
ответника спрямо детето ***на 07.07.2020г. Този факт
не е бил възприет нито от молителката, нито от детето ***, а детето ***, с
оглед здравословното си състояние, не би могло да възпроизведе осъществилата се
фактическа обстановка. Признава се от ответника, че е повишил тон на детето и
то се стресирало, което също е укоримо поведение, но
не се установява твърдяното от молителката физическо насилие, което съдът
изследва. При тези обстоятелства, съдът приема, че не се доказа извършване на
твърдения акт на насилие от ответника спрямо детето ***на 07.07.2020г.
Съдът счита също така, че се установи
от събраните доказателства, че през месеца, предхождащ подаване на молбата
ответника е казвал на детето ***, че заради нейно поведение ще я изпрати на
„социалните“. Това се установява от приложената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН и изслушването на детето. Съдът
счита, че изричането на подобни думи спрямо малолетно дете, каквато и да е
причината за това, представлява форма на психическо насилие, т.к. е от естество
да накърни психо-емоционалното състояние на детето,
още повече, когато се случва на фона на проблемни отношения в семейството през
същия период от време. Споделя се от детето при изслушването му, че казаното я
притеснило, т.к. социалните вземали деца. Макар и само по себе си поведението да
не е тежка форма на психическо насилие, не може да бъде пренебрегнато, т.к. се
касае за малолетно дете, психиката на което е крехка и всеки подобен акт,
заплашващ психическото му здраве, следва да бъде санкциониран. Тежестта на
упражненото насилие е от значение единствено за преценката на адекватните
мерки за закрила.
Съдът приема, че се установи от
приложената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, че на 07.07.2020г.,
в присъствието на молителката, ответника вдигнал скандал, като крещял на висок
тон, удрял по масата, казвал на молителката, че е ***Това негово поведение също
се възприема от съда като акт на психическо насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН,
извършен спрямо молителката.
Декларираните от молителката
обстоятелства, касаещи поведение на ответника при хранене на децата не могат
сами по себе си да се приемат за конкретен акт на насилие, т.к. от декларацията
не стават ясни точно изречените думи и кога се е случило конкретно, като не се
споделя и от детето при изслушването му, като обстоятелство създало
притеснение.
Предвид приетото по-горе за установено
поведение на ответника, осъществяващо отделни актове на домашно насилие спрямо
децата ***и *** и спрямо молителката ***Б., съдът счита, че молбата за закрила
на тези лица се явява основателна. За закрилата им, съдът приема за адекватни
мерките по чл.5, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4 от ЗЗДН.
Ответникът следва да бъде задължен
на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо молителката М.Б. и децата ***и ***. Тази мярка не е обвързана с
някакъв срок, а следва постоянно да се спазва от ответника.
На основание чл.5, ал.1, т.2 от ЗЗДН
ответника следва да бъде отстранен от съвместно обитаваното с молителката и
децата жилище, находящо се в ***, ***. Срокът на тази
мярка следва да бъде определен към минималния, предвиден в закона – 4 месеца, в
който срок страните биха имали възможност да решат дали искат да прекратят
брака помежду си и да решат свързаните с това въпроси.
Следва също така да бъде наложена на
основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН забрана ответника да приближава молителката и децата ***и ***,
жилището на посочения адрес и местата им за социални контакти и училища на
децата за същия срок от време. За конкретизация на забраната следва да
се определи, че не може да ги приближава на разстояние по-малко от 10 метра.
Следва да се наложи и мярката по
чл.5, ал.1, т.4 от ЗЗДН, като се определи временно местоживеене на детето ***
при майката. Въпросът за местоживеенето на детето ***не стои в отношенията
между молителката и ответника.
Съдът намира, че предлаганата
мярка за задължаване на ответника да посещава специализирана програма по ЗЗДН е
неподходяща в случая, т.к. не е налице конкретна програма, към която може да
бъде насочен.
При този изход на процеса и на
основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН ответника следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на 25лв. по сметка на ПлРС и
глоба в размер на 200лв.
На основание чл. 38, ал.2 от ЗА, вр. с чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да
заплати на ***, дължимото адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
правна помощ в размер на 400лв., определено по правилото на чл.22 от Наредба
№1/2000г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като съдът
счита, че осъществената защита спрямо молителката и двете деца не предпоставя определяне на възнаграждението в троен размер.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА на
основание чл.5, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА
на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН М.К.Б. с ЕГН ********** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ
ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо М.М.Б. с ЕГН **********
и децата ***с ЕГН ********** и ***Б. с ЕГН **********.
ОТСТРАНЯВА
на основание чл.5, ал.1, т.2 от ЗЗДН М.К.Б. с ЕГН ********** от съвместно
обитаваното с М.М.Б., ***и ***Б. ЖИЛИЩЕ, находящо се в гр. ***, обл.***, ***,
ЗА СРОК ОТ ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, считано от датата на издаване на заповедта за
незабавна защита – 23.07.2020г.
ЗАБРАНЯВА
на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на М.К.Б. с ЕГН ********** ДА ПРИБЛИЖАВА
на по-малко от 10 метра М.М.Б. с ЕГН ********** и
децата ***с ЕГН ********** и ***Б. с ЕГН **********, както и жилището в гр. ***,
*** и училищата на децата - в гр. ***, ***и в гр. ***, ***“, № 4, ЗА СРОК ОТ ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА, считано от датата на издаване на заповедта за незабавна защита – 23.07.2020г.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.5, ал.1, т.4 от ЗЗДН
временно местоживеене на детето ***Б. с ЕГН ********** при майката
М.М.Б. с ЕГН **********, ЗА СРОК ОТ ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, считано от
датата на издаване на заповедта за незабавна защита – 23.07.2020г.
ДА СЕ
ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за постановените мерки за закрила на основание чл. 15 ал. 2 от ЗЗДН.
Заповедта
и решението, на основание чл. 16 ал. 3 от ЗЗДН да се връчи на страните и да се
връчи и изпълнява от полицейските органи по местоживеене на молителката и на
ответника.
В
случай на неизпълнение на заповедта, М.К.Б. с ЕГН **********, ДА БЪДЕ ЗАДЪРЖАН
НЕЗАБАВНО, на основание чл. 21 ал. 2 от ЗЗДН, за което да бъде уведомена
прокуратурата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 5 ал. 4
и чл. 11 ал. 2 от ЗЗДН, М.К.Б. с ЕГН **********, да заплати по сметка на ПлРС глоба в размер на 200.00 лв. и държавна такса за
производството в размер на 25.00 лв., както и 5.00лв. – такса, в случай на
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал.2 от ЗА, вр. с
чл.78, ал.1 от ГПК, М.К.Б. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат ***от АК-***
сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна правна помощ.
Решението
може да се обжалва пред ПлОС в 7-дневен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: