Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге,
05.12.2022 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен съд, втори състав, в
публичното съдебно заседание на трети ноември две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Председател: Андрей Чекунов
при секретаря Ирена
Никифорова, като разгледа докладваното от съдия Чекунов нак.адм.хар.дело № 61/2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59
– чл. 63 от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 189,
ал. 14 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба, подадена
от И.Б.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, против Наказателно
постановление № 20-0353-000123 от 24.02.2020 г., издадено от началник група към ОДМВР София, РУ Своге, упълномощен със Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. С него на
жалбоподателя за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на
1 000 лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за
срок от дванадесет месеца, както и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева.
В жалбата си Ш. излага
съображения за незаконосъобразност и неправилност на наказателното
постановление (НП), като счита, че същото е издадено при съществени нарушения
на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон, и моли
да бъде отменено изцяло. В открито съдебно заседание пледира за отмяна изцяло
на НП, като твърди, че не е управлявал моторното превозно средство, посочено в
НП, а е отишъл да си вземе нещо от него.
Административнонаказващият орган не
изразява становище по редовността, допустимостта и основателността на жалбата.
Не се явява и не се представлява в откритото съдебно заседание.
Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното НП, приети са
писмени доказателства и са разпитани четирима свидетели – Н.Р.К. –
актосъставител, на длъжност „…..“ към ОДМВР София, РУ – Своге, Ц.Л.Г., В. Ц. И.
и И. Н. И.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност,
съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 15.02.2020 г., около 22,48 часа, разпитаният от съда
свидетел-очевидец Н.К., заедно с колегата му Ц.Г.,***, изпълнявали служебните
си задължения по контрол на автомобилния транспорт в с. Томпсън, общ. Своге, като
пред Хранителен магазин „Томпсън“ те спрели за проверка лек автомобил „Фолксваген
Голф“, с рег. № …, управляван от жалбоподателя с посока на движение от
жилищни блокове в с. Томпсън към Хранителен магазин „Томпсън“ и собственост на
Б. В. Г., ЕГН **********. При извършване на проверка с тарирано техническо средство за употреба на алкохол в кръвта – тип „Дрегер” 7410+,
фабр. № АRSK 0268,
се установило, че жалбоподателят е употребил алкохол в количество 1,09 ‰ (на
хиляда) в издишания въздух. При поискване от свидетеля К., жалбоподателят не е
представил контролен талон към СУМПС, което се признава и от последния. Въз
основа на тази фактология полицейските служители приели, че жалбоподателят е управлявал
посоченото моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8
на хиляда и е осъществил административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП,
както и че не носи контролния талон към свидетелството му за управление и е осъществил административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. На място бил съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) Серия GA № 200757/15.02.2020 г. от свидетеля К.
на жалбоподателя в присъствието на свидетеля Г.. Същият съдържа всички
реквизити посочени в чл. 42 от ЗАНН и при спазване на изискванията на чл. 40 и
чл. 41 от същия закон. Актът бил подписан от актосъставителя и свидетеля и е бил
предявен за запознаване със съдържанието на Ш., който след като се е запознал
със съдържанието на акта го подписал без възражения. Последният е бил уведомен
за правото в 3-дневен срок да направи допълнителни възражения и обяснения,
което е удостоверено с подписа му. На водача бил издаден и връчен талон за изследване бланков № 074333/15.02.2020
г. и седем броя холограмни стикера с № А010111, като в талона за изследване
било посочено, че следва да се яви за изследване до 45 минути, считано от 23,32
часа на 15.02.2020 г. във Филиала за
спешна медицинска (ФСМП) в гр. Своге, чието предписание жалбоподателят не е
изпълнил и не е дал кръв.
Въз основа на горецитирания АУАН е издадено от
началник група към ОДМВР София, РУ Своге обжалваното НП, съдържащо всички необходими елементи по чл. 57 от ЗАНН, връчено редовно на Ш. на 04.03.2020 г., а жалбата
е постъпила в РУ Своге на 09.03.2020 г.
Въз основа на установеното по делото съдът приема,
че актът и наказателното постановление са съставени, съгласно изискванията на
ЗАНН. Фактическите констатации, отразени в АУАН и НП, не се опровергават от
събраните и относими доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите
полицейски служители, които и двамата заявяват, че са видели жалбоподателят да
управлява моторното превозно средство, в което е бил сам, като се е спускал с
него по пряката от жилищните блокове в с. Томпсън към
Хранителен магазин „Томпсън“, пред който е спрян със светлинен и звуков сигнал
от полицейските служители, които първоначално са видели стоповете на движещия
се лек автомобил, а след това са го последвали и са се движели със служебния
автомобил след управлявания от жалбоподателя лек автомобил „Фолксваген Голф“, като
са наблюдавали движението му в населеното място. Съдът не намира никакво
основание да предпочете показанията на свидетелите И. и И., които според
заявеното от тях са празнували с жалбоподателя рождения ден на дъщеря му и да
не даде вяра на свидетелските показания на полицейските служители, доколкото по
делото няма никакви данни за каквато и да било заинтересованост от страна на
служителите на реда от изхода на делото. Показания на последните са безпротиворечиви,
логически издържани, като кореспондират с другите доказателства и установени
факти по делото. Редовно съставените актове по Закона за движението по пътищата
имат доказателствена сила до доказване на противното – чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.
По делото не беше установено друго, тъй като съдът не кредитира показанията на
свидетелите В. И. и И.И. Съображенията на съда, за да не приема за достоверни
показанията на последните, са че същите не кореспондират с показанията на
полицейските служители, а по отношение на последните липсват данни за каквато и да било заинтересованост от изхода на
делото. Освен това, видно от
АУАН, същият е подписан от жалбоподателя без възражения, като нито в АУАН, нито
в 3-дневния срок от връчването му, от жалбоподателя
не е направено възражение, че автомобилът не се е движел, като подобно
възражение няма дори и в жалбата срещу НП, доколкото съдът не приема за такова,
посоченото в жалбата общо и бланкетно оплакване, че жалбоподателят не е
извършил визираното в обжалваното НП административно нарушение. От показанията
на всички свидетели не се установява жалбоподателят да е направил и пред
полицейските служители възражение, че лекият автомобил не се е движил или че
той не го е управлявал, като това възражение е направено за пръв път в открито
съдебно заседание по настоящото дело, което съдът приема за житейски неоправдано.
Наред с това, показанията на свидетелите И. и И. са лишени от всякаква
конкретика – не се сочи дата, нито дори година, когато са се развили описваните
от тях събития. Свидетелят И. заявява, че била отстрани и не може да каже какво
се е случило след като са дошли полицейските служители, като свидетелят И. също
не излага възприети от него факти след пристигането на полицейските служители,
защото жалбоподателят е бил извикан от последните. Освен това, показанията на
свидетеля И. са и вътрешно противоречиви, доколкото заявява, че „Когато се
появиха полицаите с патрулката, ние бяхме спрели с колата пред магазина“, което
предполага, че преди да спрат, са се движели, а това противоречи на заявеното
от него преди това, че само са седели в колата и са пушили цигари.
При
така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Подадената жалба е редовна и допустима, тъй като е
депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект
(срещу който е издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от
обжалване, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол и пред компетентния съд (по местоизвършване на твърдяното
нарушение).
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган – Началник група към ОДМВР София, РУ Своге, упълномощен със Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен
от компетентен орган – „мл.автоконтрольор“ към ОДМВР София, РУ – Своге (видно от заповед за назначаването му, длъжностна
характеристика и акт за встъпването му в длъжност младши автоконтрольор II степен в група „Охранителна полиция“ на РУ Своге при
ОДМВР София), оправомощен съгласно същата заповед. Съгласно разпоредбата на чл.
189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на
вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от
определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Заповедта на
министъра на вътрешните работи, който е компетентно лице да издава такава
заповед, съгласно ЗДвП, е подписана от същия и приложена към делото. С оглед на
това и съдът намира, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно
делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на вътрешните
работи лице.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в
сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
По делото
безспорно се установи, че на 15.02.2020 г. водачът И.Ш. е управлявал моторно
превозно средство (лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № …) с концентрация
на алкохол в кръвта, установена с техническо средство, чрез измерването му в
издишвания въздух над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда. „В понятието „управление“
се включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите на
моторните превозни средства или машини, както и задължителните разпореждания на
оправомощено лице, независимо дали превозното средство или машината е в покой
или в движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на
съставомерни последици“ – Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по н.д. № 8/1982
г. на Пленума на ВС. Поради това правилно, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1 000 лева
и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от
дванадесет месеца.
Следователно
административният орган е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 и чл. 53,
ал. 1 от ЗАНН, доказал е извършването на административното нарушение от страна
на жалбоподателя по ЗДвП, осъществен е фактическият състав на чл. 6 и чл. 7,
ал. 1 от ЗАНН. Правилно е ангажирана отговорността на Ш.. Наложеното
административно наказание е предвиденото за това нарушение, съобразно със
закона, като е взето предвид, че то се характеризира с висока степен на
опасност за установения ред на държавно управление и засяга съществено важните
обществени отношения предмет на регулиране от ЗДвП. Не би могло да се приеме,
че извършеното от жалбоподателя, макар и формално да осъществява признаците на
предвиденото в закона нарушение, поради своята малозначителност е с явно
незначителна степен на обществена опасност.
В
наказателното постановление и в акта не е налице непълнота, която да е
съществена и да прави неясна волята на наказващия орган. Жалбоподателят е бил
напълно наясно за какво е наказан по административен ред. Нарушението е описано
достатъчно ясно и конкретно, така, че да не възниква съмнение относно неговото
съдържание. Всички елементи от състава му са изброени във фактическото
описание, поради което правото на защита на жалбоподателя е гарантирано.
Посочени са и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е
определена санкцията. Както наказателното постановление, така и предпоставилият
го АУАН, са издадени от компетентни органи (видно от приложената към делото
заповед на министъра на вътрешните работи, а по отношение на актосъставителя
още заповед за назначаването му, длъжностна характеристика и акт за встъпването
му в длъжност младши автоконтрольор II степен в група
„Охранителна полиция“ на РУ Своге при ОДМВР София), спазени са формата и реда
при издаването им, респ. съставянето им, като същите съдържат минимално
изискуемите реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Съдържащото се в тях фактическо описание на нарушението е достатъчно, пълно и
конкретно и позволява индивидуализацията на деянието като административно
нарушение по ЗДвП. Налице е пълно фактическо и правно единство между АУАН и НП,
относно описанието на административното нарушение и фактите по неговото
извършване, по идентичен начин, възпроизведени в съдържанието на двата акта.
Процесното НП, съответствайки в пълна степен с изискванията на чл. 57 от ЗАНН,
съдържа: име и длъжност на лицето, което го е издало; дата на издаването и
номер на постановлението; номер и дата на акта, въз основа на който се издава;
името, длъжността и местослуженето на актосъставителя; индивидуализация на
нарушителя; достатъчно подробно описание на нарушението, датата и мястото,
където е извършено, както и всички обстоятелствата, при които е извършено. Ето
защо, се налага извод за липса на допуснати процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство. Няма и нарушение на Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Гореизложеното
се отнася и до другото административно нарушение, за което е наказан
жалбоподателят. Безспорно по делото се установи, че на 15.02.2020 г.
жалбоподателят, в качеството си на водач на моторно превозно средство не е
носил контролния талон към СУМПС, с което не е изпълнил задължението си по чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, поради което правилно, на основание чл. 183, ал. 1,
т. 1, пр. 2 от ЗДвП, на същия е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 10 лева.
В
заключение, в производството пред административния орган не са допуснати
нарушения опорочаващи издаденото наказателно постановление. Наказващият орган
осъществявайки правомощията си в рамките на своята компетеност е установил
обективно всички факти и обстоятелства, отнасящи се до правата, задълженията и
отговорностите на нарушителя. Въз основа на приетите за установени факти
законът е приложен правилно. От гореизложеното съдът счита, че И.Ш. е
осъществил от обективна и субективна страна нарушенията, за които е
санкциониран административно. От субективна страна деянието е извършени
виновно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0353-000123 от 24.02.2020 г., издадено от началник група към ОДМВР София, РУ Своге, с което на И.Б.Ш.,
ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, са наложени административни наказания
„глоба“ в размер на 1 000 лева и „лишаване от право да управлява моторно
превозно средство“ за срок от дванадесет месеца, както и за нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез РС
Своге.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :