Решение по дело №129/2022 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 78
Дата: 29 април 2022 г.
Съдия: Росица Илиева Василева
Дело: 20225210200129
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. гр.Велинград, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно
наказателно дело № 20225210200129 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от ИЛ. ИВ. СТ., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, общ. Столична, ж.к. „Младост“ 4, вх. 5, ет. 5, ап. 41, чрез
адв. В.И. – АК - Пловдив, против Наказателно постановление № 19-0367-
000355/17.04.2019г., издадено от Началника на РУ - Велинград при ОДМВР –
Пазарджик, в частта, с която на жалбоподателя ИЛ. ИВ. СТ. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева),
на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП, за извършено нарушение по
чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на наказателното постановление (НП) в атакуваната му
част. Формулирано е искане за отмяна на НП в обжалваната му част.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят И.С., редовно призован, се явява
лично и с процесуалния си представител адв. В.И.. Поддържа жалбата и моли
за отмяна на НП в атакуваната част. Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна – административнонаказващият орган - Началника
1
на РУ - Велинград при ОДМВР – Пазарджик, редовно призован, не се явява и
не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. Не взема
становище по жалбата.
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становището на жалбоподателя и след като провери законността на
наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и
процесуалния закон, намира, че са налице основания за неговата отмяна в
обжалваната част. Съображенията за това са следните:
В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:
На 01.04.2019 г., около 14:20 часа, в Община Велинград, на път III-376,
км 17+000, жалбоподателят ИЛ. ИВ. СТ. управлявал лек автомобил „Рено
Меган“, с рег. № РА 9560 КА, собственост на Запрян Кръстев Цветков, ЕГН
**********, като предприел маневра изпреварване без да се е убедил, че ще
изпревари навреме изпреварваното моторно превозно средство, без да създаде
опасност за другите участници в движението. Водачът ИЛ. ИВ. СТ. не носил
контролен талон.
Контролният орган квалифицирал извършеното от жалбоподателя като
нарушение по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, за което съставил Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № 242237/01.04.2019 г. Жалбоподателят подписал АУАН с
възражение, че не е нарушил правилата за движение, както и че патрулна
кола навлязла в неговото пътно платно и създала предпоставки за пътно-
транспортно произшествие. Препис от АУАН бил връчен на жалбоподателя
на същата дата – 01.04.2019 г.
Въз основа на съставения АУАН било издадено НП, с което на
жалбоподателя ИЛ. ИВ. СТ. е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 150 лв., за извършено нарушение по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, на
основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП и административно наказание
„глоба“ в размер на 10 лв., за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на
2
25.03.2022 г. Същото е обжалвано само в частта, в която на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв., за
извършено нарушение чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 1,
т. 5, предл. 5 от ЗДвП, поради което само в тази част е предмет на съдебен
контрол.
В съдебно заседание актосъставителят С. Ш. ГР. потвърждава
авторството на АУАН и направените в него констатации. Изложеното от
актосъставителя кореспондира с показанията на свид. АНГ. КР. Ш. –
присъствал при установяване на нарушението. Съдът кредитира показанията
на свидетелите С.Г. и А.Ш., тъй като намира същите за достоверни, логични и
еднопосочни.
След запознаване с обстоятелствената част на АУАН и НП съдът
намира, че при съставянето на АУАН и издаване на обжалваното НП в
атакуваната му част са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, опорочаващи законосъобразността на
административнонаказателната процедура, поради което и възраженията на
жалбоподателя за незаконосъобразност на НП в обжалваната му част се
явяват основателни.
Според настоящия съдебен състав начинът, по който е описано
нарушението по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП се намира в съществено
противоречие с изискванията на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН. Съгласно
визираните правни норми задължителен реквизит, както на АУАН, така и на
НП, е посочване на точното време, място и обстоятелства, при които е
извършено нарушението. Трайна е съдебната практика в разбирането си, че
нарушението следва да бъде описано по такъв начин, че у нарушителя да не
възниква никакво съмнение какви са фактическите параметри на вмененото
му нарушение и каква е правната квалификация на същото. В процесния
случай този критерий на яснота не е достигнат. В нарушение на разпоредбата
на чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН в
обстоятелствената част на АУАН и НП не е посочено ясно мястото на
извършване на нарушението и липсва пълно и ясно изложение на
фактическите обстоятелства, при които то е реализирано. Не е посочена
посоката на движение на управлявания от жалбоподателя автомобил, поради
което не е в достатъчна степен индивидуализирано мястото на извършване на
3
нарушението. Не е посочено кое е изпреварваното моторно превозно средство
от жалбоподателя, както и кое е насрещно движещото се пътно превозно
средство, създадена ли е опасност за същите и в какво се изразява тя, ако
такава е била налице. Тази липса на факти от обективната страна на соченото
за извършено от страна на жалбоподателя нарушение по чл. 42, ал. 2, т. 2 от
ЗДвП възпрепятства санкционираното лице, а и съда, да направи преценка
извършено ли е твърдяното нарушение. Констатираните пороци при описание
на нарушението в АУАН и НП не могат да бъдат санирани на етап съдебно
следствие пред въззивната инстанция. Правнорелевантните за наказания
субект факти следва да се съдържат в НП, а не да се извличат от
доказателствата по делото. Недопустимо е съдът да установява за първи път в
хода на съдебното производство по обжалване на НП конкретни факти и
обстоятелства, относими към съставомерните признаци на описаното в НП
нарушение, които не са били отразени в него.
Следва да се отбележи, че административнонаказващият орган е
квалифицирал нарушението по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, но при описание на
нарушението в обстоятелствената част на АУАН и НП, не са изложени
никакви фактически обстоятелства за това когато при изпреварването
жалбоподателят е навлязъл в пътната лента, предназначена за насрещното
движение, да е създал конкретна опасност или пречки за превозните средства,
движещи се по нея, респ. ако е създал такава в какво се изразява опасността и
за кое насрещно движещо се пътно превозно средство е била създадена. В
тази връзка е налице противоречие между фактическата страна на деянието на
жалбоподателя и съдържанието на посочената нарушена разпоредба.
В случая се касае за ненадлежно предявено обвинение, което несъмнено
накърнява правото на защита на наказания субект. От една страна АУАН и
НП не съдържат пълно, ясно и точно описание на вмененото на въззивника
нарушение по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, а от друга - налице е несъответствие
между фактическото описание на нарушението и сочената като нарушена
законова разпоредба, което представлява съществено процесуално нарушение
по чл. 42, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН.
Неяснотата относно фактическите рамки на обвинението и
противоречието между фактическото описание на нарушението и неговата
правна квалификация винаги представлява съществено процесуално
4
нарушение и е основание за отмяна на НП, тъй като възпрепятства
жалбоподателя да разбере въз основа на кои приети за установени факти е
ангажирана административнонаказателната му отговорност и затруднява
същия да организира адекватно и в пълен обем защитата си срещу
фактическите и правни изводи на административнонаказващия орган.
По гореизложените съображения съдът намира, че издаденото НП е
незаконосъобразно в обжалваната му част и като такова следва да бъде
отменено в тази част.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН, право на разноски има жалбоподателят. В процесния случай
същият своевременно е направил искане за присъждане на разноски в
настоящото съдебно производство и е ангажирал доказателства за
реалното извършване на такива. Видно от представения по делото договор
за правна защита и съдействие страните по него са договорили
възнаграждение в размер на 500 лв., което е изцяло заплатено в брой. Ето
защо, така претендираните разноски следва да бъдат присъдени в полза на
жалбоподателя.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0367-000355/17.04.2019г.,
издадено от Началника на РУ - Велинград при ОДМВР – Пазарджик, в
частта, с която на ИЛ. ИВ. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. София, общ.
Столична, ж.к. „Младост“ 4, вх. 5, ет. 5, ап. 41, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева), на основание чл.
179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 42, ал. 2, т. 2
от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пазарджик да заплати на ИЛ. ИВ. СТ., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, общ. Столична, ж.к. „Младост“ 4, вх. 5, ет. 5,
ап. 41, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, сумата в размер на 500 лв.
(петстотин лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по
5
делото.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
6