Р Е Ш Е Н И Е
град София, 16.11.2022 година
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в
публично съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА гр.
дело №8555
по описа за 2020 година и за да се произнесе след съвещание, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С
решение №297298 от 09.12.2019г., постановено по гр.дело №55624/2017г. по описа на СРС,
IІІ Г.О., 87-ми състав, са отхвърлени предявените от В.Ц.П., с ЕГН **********, срещу „В.С.“ ЕООД, с ЕИК *******, осъдителни искове с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата в размер
на 1000 лв., представляваща стойността на откраднати вещи,
както и за сумата в размер на 150 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, за периода
от 23.03.2016г. до
07.08.2017г., като неоснователни.
Постъпила
е въззивна жалба от ищеца - В.Ц.П., с ЕГН **********, с която се обжалва изцяло
решение №297298 от 09.12.2019г., постановено по гр.дело №55624/2017г. по описа на СРС,
IІІ Г.О., 87-ми състав, с което са
отхвърлени предявените осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД
и чл.86, ал.1 ЗЗД като неоснователни. Инвокирани са оплаквания за неправилност
и необоснованост на обжалваното решение, като
постановено в
нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че първоинстанционният съд след неправилен
анализ на събраните по делото доказателства е обосновал незаконосъобразен извод, че е налице
основание за изключване отговорността на ответното
дружество съгласно чл.8,
ал.3, б.„а“ от сключен между страните договор №0275-1509/17.01.2011г. за
охрана със сигнално-охранителна техника на частен дом, с адрес: с.Рупци. Твърди се, че
съгласно
клаузите на сключения между страните договор за охрана ответното дружество „В.С.“ ЕООД, в качеството на изпълнител, е поел задължение да извършва охрана на
собствения на ищеца обект, със собствено оборудване, за изправността на което
отговоря, като в конкретния случай по делото е доказано, че е налице пълно
неизпълнение на поетите договорни задължения от страна на изпълнителя -„В.С.“
ЕООД, тъй като през периода – 16.03.2016г. до 18.03.2016г., когато в охраняемия обект, е била извършена кражба и противозаконно
са отнети движими вещи, индивидуализирани в молба-уточнение от 10.11.2018г., е
била активирана монтираната на обекта
СОТ-система, но поставеният алармен сензор на вратата на мазето на къщата е бил
дефектен и неработещ, поради което в мониторинг центъра на охранителното
дружество не е постъпил сигнал и не е регистрирано включване на аларма в охраняемия обект при извършеното противоправно влизане в
къщата. Излага се още, че неправилно първоинстанционният съд е кредитирал показанията
на разпитания по делото свидетел А.П., служител при ответното дружество, без да
отчете факта, че същите са напълно противоречиви с тези, които същият свидетел
е дал в досъдебното производство, касаещи неизправност на магнитно контактен
датчик, монтиран на вратата на мазето, в охраняемия
обект, през периода, когато е извършена кражбата. Навежда се и допълнителен
аргумент, че досежно процесният
договор №0275-1509/17.01.2011г.
за охрана са приложими разпоредбите на
ЗЗП, тъй като ищецът притежава качеството потребител по смисъла на §13, т.1 от
ДР на ЗЗП и първоинстанционният съд не е отчел факта,
че клаузата на чл.8,
ал.3, б.„а“ от сключения между страните договор е неравноправна, по смисъла на чл.143, ал.1
от ЗЗП. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с
който да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови друго, с което да
уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски, направени пред
двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна – „В.С.“ ЕООД, с ЕИК *******, чрез процесуален представител адв.С.К., депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност
на постъпилата въззивна жалба. Излага доводи за
законосъобразност на обжалвания съдебен акт като постановен при правилна
преценка на събраните по делото доказателства и при правилно тълкуване и
прилагане на материалния закон. Твърди се, че правилно първоинстанционният съд е приел,
че по делото не са налице доказателства за извършена взломна
кражба в охраняемия обект, собственост на ищеца, тъй
като от доказателствата по делото, в т.ч. и от представената пр.преписка, се
установява, че вратата на мазето на къщата, не се е заключвала, не са
установени следи от влизане в обекта с взлом и използване на техническо
средство по дворната врата и вратата на мазето, предвид на което е налице
хипотезата на чл.8, ал.3, б.„а“ от сключения между страните договор №0275-1509/17.01.2011г. за
охрана за изключване отговорността на ответното дружество. Излага се още, че в хода на
съдебното производство при доказателствена тежест за
ищеца по делото не са събрани доказателства за наличието на откраднатите
движими вещи в процесния обект в деня на извършената
кражба, както и че ищецът е бил собственик на същите, предвид на което
заявената претенция за заплащане на обезщетение за тяхното противозаконно
отнемане се явява неоснователна. Поддържа се още, че в настоящия случай ищецът
не е изпълнил поети от него договорни задължения, като конкретно не е
представил декларация по чл.7, ал.1 от процесния
договор за охрана, касаеща индивидуализацията на
притежаваните от възложителя/ физическото лице движими вещи, намиращи се в охраняемия обект, както и не е изпълнил задължението си по
чл.12, ал.6 от договора да представи на изпълнителя в определен в цитираната
разпоредба срок документи и информация относно собствеността на противозаконно
отнетото имуществото и за всички обстоятелства, свързани с евентуално
настъпилите вреди, както и официален документ от органите на МВР, че на
сочената от него дата е извършена кражба от охраняемия
обект. Моли съда да постанови съдебен
акт, с който да потвърди обжалваното решение като правилно
и законосъобразно. Претендира
присъждане на направени разноски във въззивното
производство за платено адвокатско възнаграждение. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Трето
лице – помагач – З.“Б.В.И.Г.“ АД, с ЕИК *******, чрез пълномощник юрисконсулт Н.З.,
депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на
постъпилата въззивна жалба. Излагат се доводи, че
обжалваното решение на СРС е правилно и законосъобразно, постановено в
съответствие с разпоредбите на закона. Поддържа се, че правилно първоинстанционния съд е приел, че в конкретния случай е
налице основание за изключване на имуществената отговорност на изпълнителя - „В.С.“
ЕООД, с ЕИК *******, по процесния
договор за охрана, сключен с ищеца, относно частен дом, с адрес: с.Рупци, ул.“*******,
тъй като е осъществена хипотезата, предвидена в чл.8, ал.3, б.„а“ от договора. Твърди се още, че в
случая ищецът претендира заплащане на обезщетение за откраднати движими вещи,
без да ангажира доказателства, че е собственик на твърдяните
липсващи вещи, което е самостоятелно основание за отхвърляне на предявения иск. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение като правилно
и законосъобразно. Претендира
присъждане на разноски във въззивното производство за
юрисконсултско възнаграждение.
Предявени
са от В.Ц.П., с ЕГН **********, срещу „В.С.“
ЕООД, с ЕИК *******, при условията на обективно
съединяване осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата
в размер на 1000.00 лв., представляваща
стойността на откраднати движими вещи, индивидуализирани по вид, брой, цвят и др.белези в
молба-уточнение от 10.11.2018г.,
както и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата в размер на 150.00 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от
23.03.2016г. до 07.08.2017г..
С оглед
предмета на подадената въззивна жалба на въззивен контрол подлежи изцяло постановеното първоинстанционно решение, с което са отхвърлени
предявените при условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови
доказателства по
смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от
първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните
в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за
спора факти и обстоятелства.
Предвид
възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба, с която съдът е сезиран,
е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна
в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение,
което подлежи на въззивно обжалване, поради което
следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният
съд проверява правилността на първоинстанционното
решение само в рамките на релевираните
оплаквания, а служебно следва
да ограничи проверката си
само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната
част и спазване на императивните
норми на материалния закон
(т.1 на Тълкувателно решение №1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г., ОСГТК на ВКС). В случая
при извършената служебната
проверка по чл.269,
изр.1 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, като при постановяването
му не са
допуснати нарушения на императивни материалноправни и процесуалноправни
норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите
,изложени от СРС, обосноваващи
окончателен извод за неоснователност на предявените от В.Ц.П., с ЕГН **********,
срещу „В.С.“ ЕООД, с ЕИК *******, при
условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата
в размер на 1000.00 лв., представляваща
стойността на откраднати движими вещи, индивидуализирани по вид, брой, цвят и др.белези в
молба-уточнение от 10.11.2018г.,
както и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата в размер на 150.00 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от
23.03.2016г. до 07.08.2017г.. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията
си, посочени в нормата на
чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва
да разгледа доводите на жалбоподателя
във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното
решение решаващи изводи за неоснователност
на предявените искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1
ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни
констатации на настоящия съд
съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт
констатации. Във връзка с изложените
във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
В конкретния случай от съвкупния
анализ на събраните доказателства се установява, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, на основание сключен между тях договор №0275-1509/17.01.2011г. за охрана със
сигнално-охранителна техника
на частен дом, с адрес с.Рупци, съгласно който изпълнителят – „3 С СОТ“ АД, чийто универсален правоприемник е ответникът - „В.С.“ ЕООД
/факт по отношение на който по делото не е налице спор между страните/, е поел задължение да извършва охрана с технически средства на имуществото
на ищеца, съхранявано в охраняемия обект, находящ се в с.Рупци,
ул.“*******, за времето от
00.00 часа до 24.00 часа в делнични, съботни, неделни и празнични дни, или всичко 8760 часа, срещу задължение от страна на възложителя - В.Ц.П. за предоставената
услуга да заплаща на изпълнителя уговорено възнаграждение. В чл.6, ал.1 от договора е предвидено имуществената
отговорност, която носи изпълнителят да представлява парично обезщетение до
размера на стойността на открадната или увредена вещ към деня на кражбата или
увреждането на същата, но не може да надвишава определения лимит в размер на
1000 лв., като в ал.2 на същата разпоредба е изрично предвидено, че
изпълнителят е имуществено отговорен и дължи обезщетение само в изрично
посочените в договора случаи. В чл.8, ал.3 са изброени случаите, при които
изпълнителят не носи имуществена отговорност и не дължи обезщетение на
възложителя, като в б.“а“ е посочено, че това се отнася за имуществени вреди,
настъпили вследствие на кражба, която не е извършена чрез разрушаване,
повреждане или подкопаване на прегради и/или съоръжения, здраво направени за
защита на имота или лица, т.е. когато не е налице взломна
кражба. В конкретния случай от доказателствата, съдържащи се в пр.преписка №00885/2016г. по описа на РП – Видин, както и от показанията на
разпитания по делото свидетел А.П. и с оглед твърденията на ищеца в исковата
молба и допълнителни молби-уточнения, не се установява
кражбата в охраняемия обект да е извършена чрез разрушаване,
повреждане или подкопаване на прегради и/или съоръжения, здраво, направени за
защита на имота, респективно да е било използвано техническо средство по дворната
врата и вратата на мазето, т.е. липсват ангажирани каквито
и да е било доказателства, че е била извършена взломна
кражба. Напротив – от дадените обяснения от ищеца в образуваното досъдебно
производство, съответно от показанията на разпитания по делото свидетел А.П. се
установява, че противозаконното влизане в имота на ищеца е през незаключена
врата на мазето
на къщата, като не са
били установени следи от взломяване и използването на техническо средство
по дворната врата и вратата на мазето. При това положение правилно
първостепенният съд е достигнал до
единствения
законосъобразен извод, че е налице основание
за изключване на отговорността на ответното дружество, съгласно чл.8, ал.3, б.„а“ от процесния договор за охрана, тъй като
по делото не са
ангажирани доказателства, от които да се приеме, че процесната кражба може
да се квалифицира
като взломна.
Относно релевираното
за първи път възражение във въззивната жалба, че
клаузата на чл.8, ал.3, б.„а“ от процесния договор за охрана е неравноправна,
по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП, настоящият въззивен
състав намира за преклудирано като такова не следва да се обсъжда доколкото е
налице забрана във въззивното производство страните
да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са
могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното
производство /чл.266, ал.1 от ГПК/.
Отделно от горното и само за
пълнота на изложението въззивният съд намира, че и на
още едно основание предявеният иск за заплащане от ответника като изпълнител на
обезщетение по чл.6, ал.1 от сключения договор за охрана е неоснователен.
За
да претендира заплащане на обезщетение в размер на стойността на откраднатите
движими вещи, ищецът с оглед разпределението на доказателствената
тежест в процеса следва да докаже
при
условията на пълно и главно доказване съхраняването на
посочените движими вещи, индивидуализирани по вид, брой, цвят
и др.белези в молба-уточнение от 10.11.2018г., за които твърди,
че са му противозаконно отнети с извършената кражба, че са се намирали в охраняемия обект преди кражбата. Несъмнено неправомерно отнети движими вещи представляват вреда
във формата на претърпяна загуба
за неговия собственик. Тази вреда обаче не
се предполага, а трябва да се
докаже от ищеца, което в случая не е направено. Не са ангажирани от въззивника-ищец каквито и да е било доказателства че са били налични в охраняемия
обект посочените движими вещи, индивидуализирани по вид, брой, цвят и др.белези в
молба-уточнение от 10.11.2018г., чиито обезщетение претендира от
ответника, поради
което остават недоказани претърпените вреди, а искът за обезщетяване на същите следва
да бъде отхвърлен.
По тези съображения настоящият
състав счита, че предявеният иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД се
явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. Неоснователността на иска с правно основание чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД обуславя и неоснователността на предявения акцесорен
иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, който като такъв следва да се
отхвърли. Първостепенният съд като е достигнал до същия правен извод е
постановил правилно и законосъобразно решение, което на основание чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред
настоящата съдебна инстанция и предвид изричната претенция на въззиваемата страна за присъждане на разноски, на правно
основание чл.81
и чл.273 във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК въззивника-ищец
следва да бъде осъден да й заплати сумата от 480.00 лв., представляваща
направени разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Относно заявената претенция от
третото лице-помагач за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение
за настоящата инстанция, въззивният съд намира за
неоснователна по аргумент на чл.78, ал.10 от ГПК, предвид на което не следва в негова
полза да се присъждат претендираните разноски.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №297298 от 09.12.2019г., постановено по гр.дело №55624/2017г. по описа на СРС,
IІІ Г.О., 87-ми състав.
ОСЪЖДА В.Ц.П.,
с ЕГН **********, с адрес: ***; да заплати на „В.С.“ ЕООД, с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***; на правно основание чл.81 и чл.273 във вр.с чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 480.00 лв.
/четиристотин и осемдесет лева/, представляваща направени разноски за платено
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1./
2./