Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Елин Пелин, 16.04.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Елин Пелин, Пети състав, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при секретаря
Стефка Славчева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 40 по описа за 2021 година на РС
Елин Пелин и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила
е жалба от „ЗЛАТАНОВИ ТРЕЙД“ ООД, ЕИК ……с управител И.И.З. със седалище и адрес
на управление: с.Ч., Община Е., С. област, ул. „…..“ № 16 срещу наказателно
постановление № ОЗ 1/26.01.2021 г. на директора на РЗИ-Софийска област, с което
на жалбоподателя „ЗЛАТАНОВИ ТРЕЙД“ ООД, на основание чл.209а, ал.2 вр. ал.1 от
Закона за здравето е наложено наказание имуществена санкция в размер на 500,00
/петстотин/ лева за извършено нарушение на т.I, т.11 от Заповед РД-01-677/25.11.2020 г. на Министъра на здравеопазването,
връзка т.I, т.1 от Заповед
РД-01-718/18.12.2020 г. на Министъра на здравеопазването за изм. и доп. на
Заповед РД-01-677/25.11.2020 г. вр. чл.63, ал.1, т.4 от Закон за здравето.
В жалбата се излагат доводи за наличието на неправилност и незаконосъобразност
на издаденото наказателно постановление, поради което се иска неговата отмяна.
Производството е по реда на чл.59 и сл. от
Жалбоподателят редовно призован за съдебно заседание, представлява
се от адв.В., който поддържа жалбата.
Административно-наказващият орган РЗИ-Софийска
област, редовно призовани за съдебно заседание, не се представляват. В писмено
становище, с което е изпратена жалбата в РС Елин Пелин, оспорват жалбата и се моли
наказателното постановление да бъде потвърдено.
РП Елин
Пелин редовно призовани не вземат становище по жалбата.
Съдът, като провери
законосъобразността на атакувания административен акт, намери следното:
Видно от наказателно постановление №
ОЗ 1/26.01.2021 г. на директора на РЗИ-Софийска област, същото е издадено въз
основа на АУАН от 08.01.2021 г. съставен от З.А.К.. С наказателното
постановление на жалбоподателя „ЗЛАТАНОВИ ТРЕЙД“ ООД, на основание чл.209а,
ал.2 вр. ал.1 от Закона за здравето е наложено наказание имуществена санкция в
размер на 500,00 /петстотин/ лева за извършено нарушение на т.I, т.11 от Заповед РД-01-677/25.11.2020 г. на Министъра на
здравеопазването, връзка т.I, т.1 от Заповед
РД-01-718/18.12.2020 г. на Министъра на здравеопазването за изм. и доп. на
Заповед РД-01-677/25.11.2020 г. вр. чл.63, ал.1, т.4 от Закон за здравето, за
това че: „На 08.01.2021 г. в 13,20 часа при извършване на съвместна проверка с
органите на МВР – РУ Елин Пелин, установих, че е допусната консумация на
територията на горепосочения обект от клиенти на заведението. В момента на
проверката на две маси има седнали клиенти, като на една от масите се
консумират напитки. По този начин не са преустановени посещенията на клиенти и
отговорното лице, освен доставки или взимане на храна за дома е допуснало и консумация на място, в пряко
нарушение на въведените противоепидемични мерки. Нарушението е констатирано и
подробно описано в консативен протокол. Нарушенията са извършени на 08.01.2021
г. в обект ресторант „…..“ в с.Ч., общ.Е., ул. „…..“ № .. към горепосочената
фирма.
Представено е известие за доставяне, от което се установява, че НП1 е
връчено на жалбоподателя на 29.01.2021 г.
Съставеният
АУАН от 08.01.2021 г. е връчен на жалбоподателя
в деня на съставянето му, като е отбелязано, че са нарушени разпоредбите
на т.1, т.11 от Заповед
РД-01-677825.11.2020 г. на Министъра на здравеопазването връзка т.1, т.1 от
Заповед РД-01- 718/18.12.2020 г. на Министъра на здравеопазването за изм. и
доп. на Заповед РД-01-677/25.11.2020 г. вр. чл.63, ал.1, т.4 от Закон за
здравето.
Видно
от Заповед № РД-01-18/06.01.2021 г. на
директора на РЗИ Софийска област е, че актосъставителя З.А.К. е
оправомощен да осъществява контрол на територията на Софийска област в обектите
с обществено предназначение на продукти и стоки със значение за здравето на
човека и на дейности със значение за здравето на човека и да съставя актове за
констатирани административни нарушения.
От разпита на свидетелите З.А.К. и М.С.Я.
се установява, че проверката в обекта в с.Ч. е извършена във връзка с постъпил
сигнал в РЗИ София област, за това, че
заведението работи и се посещава от клиенти, които консумират вътре в заведението, макар, че това
било забранено във връзка със заповед на министъра на здравеопазването по повод
епидемичната обстановка в страната. Свидетелите твърдят, че когато влезли в
заведението установили, че на две маси,
едната вляво, а другата вдясно имало седящи хора. На масата пред бара седяли
няколоко възрастни жени, които не консумирали нищо, а на другата маса имало
двама мъже, които консумирали нещо, тъй като имало чаши на масата. Свидетелите
се легитимирали, след което жените веднага напуснали ресторанта, а след тях и
двамата мъже. Единият от мъжете в ресторанта се представил като съпруг на
управителя на заведението. За констатираното нарушение – неспазване на
противоепидемичните мерки и забрана за посещение в заведения с консумация в
търговски обекти бил съставен процесния АУАН. Свидетелите не могат да
конкретизират какво са консумирали двамата мъже на масата, а жените седяли на
празна маса.
По
искане на жалбоподателя са разпитани и свидетелите Ц. Н. Ц. и Р. С.З..
Свидетелят Ц. Н. Ц. твърди, че е бил измежду мъжете, които са заварени в
заведението в деня на проверката. Заявява, че преди свидетелите К. и Я. да дойдат
в заведението той помагал на свидетеля Р.
З. да внасят строителни материали за ремонт на заведението. Докато внасяли
строителните материали не са консумирали нищо от заведението, но като свършили
с внасянето седнали на масата да пият по една вода и да си починат. В
заведението била и съпругата на Р. – И.. Когато проверяващите влезли в
заведението ги заварили с Румен и още едно момче, което им помагало И. И. Г. да
седят на масата и да пият вода. Свидетелят Р. З. пресъздава същата фактическа
обстановка, както свидетелят Ц. Ц., като потвърждава, че са внасяли строителни материали в
заведението, а към момента, когато проверяващите влезли в заведението, те били
седнали на една от масите, за да си починат и пиели вода, която той донесъл от
личния си автомобил.
С оглед
така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата
е подадена в срок от процесуално легитимно лице – наказания с наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество,
съдът намира същата за основателна, поради което атакуваното постановление е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.63,
ал.1 от Закона за здравето при непосредствена опасност за живота и здравето на
гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл.61, ал.1, с
цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна
епидемична обстановка. В ал.3 са предвидени хипотези на непосредствена опасност
за живота и здравето на гражданите, а ал.4 предоставя правомощие на министъра на здравеопазването да въвежда
със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен
здравен инспектор за територията на страната или за отделна област, при обявена
извънредна епидемична обстановка по ал.1. Със заповед № РД-01-677/25.11.2020 г. на министъра на здравеопазването, в сила от
27.11.2020 г г., в т.I е предвидено, че се въвеждат следните противоепидемични
мерки на територията на Република България считано от 23.30 ч. на 27.11.2020 г.
до 21.12.2020 г., а с т.1 „преустановяват се посещенията във всички
заведения за хранене и развлечения по смисъла на чл.124 от Закона за туризма.
Допускат се само доставки или взимане на храна за дома и офиса.
Със
Заповед № РД-01-718/18.12.2020 г. на министъра на здравеопазването е изменена и допълнена Заповед № РД-01-677 от 25.11.2020
г., както следва: 1. Удължавам срока на въведените временни противоепидемични
мерки на територията на Република България, считано от 22.12.2020 г. до
31.01.2021 г.
Санкционната разпоредба на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето
предвижда, че който наруши или не изпълни въведени от министъра на
здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 или 7 и чл.63а, ал.1 или 2, освен ако
деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лева, а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лева.
В случая се
твърди от административнонаказващия орган, че дружеството жалбоподател е допуснало консумация на място в търговския
обект в нарушение на въведените противоепидемични мерки.
При така
установената фактическа обстановка и с оглед събрания по делото доказателствен
материал, настоящият съдебен състав приема, че е налице основание за отмяна на
обжалваното наказателно постановелние, поради неправилно приложение на
материалния закон при квалифициране деянието
с оглед приетата в АУАН и
наказателното постановление фактическа обстановка към правната норма, която
следва да бъде приложена. Разпоредбата на чл.63, ал.1 от Закона за здравето /в
редакцията й относима към датата на нарушението/ предвижда при
възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването
да въведе противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен
регион. Очевидно е, че съдържанието на правната норма, не въвежда конкретно
дължимо поведение от страна на правните субекти, а регламентира правомощието на
министъра на здравеопазването при определени обстоятелства да предприеме
конкретно поведение, като въведе със заповед противоепидемични мерки на
територията на страната или на отделен регион. В случая вменената за нарушена
норма от Закона за здравето не предвижда каквото и да било задължение за
санкционираното лице. Конкретното деяние вменено на дружеството жалбоподател съставлява
според настоящия съдебен състав административно нарушение по смисъла на
чл.209а, ал.1 от Законе за здравето, а не нарушение на заповедите на министъра
на здравеопазването и разпоредба на чл.63, ал.1 и ал.4 от Закона за здравето,
както е посочил административнонаказващият орган.
Предметът на
административно-наказателното производство се очертава от фактическите и правни
обстоятелства, които са залегнали в акта за установяване на административното
нарушение и в правораздавателното наказателно постановление. Част от тях
изискват посочването на правната квалификация, отразяваща релевираното
нарушение, което се твърди, че е извършено - чл.42, т.5, респективно чл.57,
ал.1, т.6 от ЗАНН. В случая не е определена несъмнено и категорично законовата
разпоредба, която е нарушена, по начин който изключва възможности за тълкуване.
С констатираните нарушения административно-наказващият орган е допуснал
съществено нарушение на санкционната процедура по индивидуализиране и
очертаване на деянието от правна страна, а от тук и несъмненост от обективната
му страна. Не може определянето на санкциониращата правна норма да се извлича
по тълкувателен път от данните по преписката, предвид правораздавателния
характер на наказателните постановления. Винаги неточното посочване и описване
на значими съставни части на деянието, каквото е определяне на разпоредбата,
която е нарушена е съществено нарушение. Това е така, защото наказателното
постановление е акт на правораздаване и очертава фактите и обстоятелствата,
формиращи състава и правната квалификация на конкретното нарушение, което прави
невъзможен адекватния контрол по същество и адекватното и пълно упражняване
право на защита по същество. Констатираното нарушение, представлява неправилно
приложение на Закона, както при съставяне на АУАН, така и при издаване на
обжалваното наказателно постановление относно подвеждане на фактическите
обстоятелства на нарушението към приложимата правна норма, уреждаща състава
на процесното административно нарушение, което винаги съставлява
неотстранимо в съдебното производство съществено нарушение на процесуалните
правила, тай като е опорочило производството по ангажиране административно-наказателната отговорност
на наказаното лице и води до отмяна на издаденото наказателно постановление
като незаконосъобразно.
От друга страна следва да се
отбележи, че е налице нарушение и на разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57 ал.1,
т.5 от ЗАНН, тъй като липсва точно и пълно описание на нарушението, обстоятелствата при които е извършено и
доказателствата, които го установяват, което също представлява
съществено процесуално нарушение, тъй като са лишили наказаното лице от
възможността да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинено и по
този начин адекватно да организира защитата си. В описанието на нарушението в
наказателното постановление и АУАН се сочи, че на две маси има седнали клиенти,
като на една от масите се консумират напитки. От разпита на свидетелите по
делото Ц. Ц. и Р. З. включително и от показанията на двамата проверяващи –
свидетелите К. и Я. се установява, че единият от мъжете, който е бил на една от
масите е съпругът на управителката на заведението, което ясно показва, че същият не може да се приеме,
че е клиент на заведението, тъй като е съпруг на управителката на обекта.
Неизяснени са и обстоятелствата относно присъствието на жените, които са били
на другата маса в заведението, предвид обстоятелството, че на масата, на която
са се намирали не е имало каквито и да е продукти за консумация. Очевидно е, че
в случая се касае за липсата на
съставомерни елементи и на относими към тях факти в наказателното постановление
– а именно неизяснени обстоятелства относно причините поради които заварените
лица са се намирали в обекта, което винаги е съществено процесуално нарушение,
тъй като ограничава правото на защита на наказаното лице.
Разпоредбите на закона са
категорични - АУАН и наказателното постановление следва да съдържат
предвидените в ЗАНН реквизити, което е условие за тяхната законосъобразност,
като същите следва да са посочени по начин, небудещ съмнение. Тези реквизити не
могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика, тъй като това
би имало за последица неопределеност на регламентацията на обществените
отношения и в сериозна степен би застрашило правото на защита на привлеченото
към отговорност лице.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на
жалбоподателя се дължат сторените по делото разноски за заплатена адвокатска
защита в размер на 360.00 лева.
Поради изложените съображения и на основание
чл.63 ал.1 предл.3 от
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ОЗ
1/26.01.2021 г. на директора на РЗИ-Софийска област.
ОСЪЖДА РЗИ-Софийска област да заплати на „ЗЛАТАНОВИ ТРЕЙД“ ООД,
ЕИК ********* сторените по делото разноски в размер на 360.00 лева /триста и
шестдесет лева/.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на глава ХІІ от АПК пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: