Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димитринка Гайнова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Иск по чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК. Производството по делото е образувано по искова молба на „У. Б.” -град С., срещу М.М. от гр. В. Т., като по настоящото дело е присъединено и друго дело на производство пред ВТОС, по което е предявена искова молба и срещу Й.М. от гр.В.Т. В исковата си молба ищецът твърди, че е упражнил предоставеното му от закона право да поиска от районен съд издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, като е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК, извлечение от счетоводни книги, удостоверяващо парично задължение на кредитополучателя Д.М., солидарният длъжник М.М. и поръчителите В.Д. и Й. М.Д. по Договор за банков кредит от 20.08. 2008 година и подписаните към същия Анекс № 1/23.12.2009 година и Анекс № 2 /11.02.2011 г. Твърди, че по заявлението е образувано Ч.Гр.дело № 3144/2012 година по описа на ВТРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу длъжниците, като ги е осъдил солидарно да заплатят на кредитора 30117,32 лева – главница; 4598,64 лева - договорна лихва за периода 01.10.2011 год. – 30.07.2012 година; законна лихва от 31.07.2012 година до окончателното изплащане на задължението и 1650,91 лева - разноски. Посочено е, че въз основа на това разпореждане и издадената заповед и изпълнителен лист е образувано Изпълнително дело № 788/2012 година по описа на ЧСИ Б. Предвид неизпълнението на изискуемото и ликвидно парично вземане и постъпилото възражение от М.М. и Й.Д., банката предявява установителен иск срещу тях. Твърди, че на 20.08.2008 година между банката, от една страна, Д.М., от друга страна като кредитополучател, М. М.-солидарен длъжник; В.Д. и Й.Д.- като поръчители, е подписан Договор за банков кредит, по който са постигнали споразумение Банката да предостави на кредитополучателя сумата от 30000 лева за потребителски нужди. Твърди, че тъй като кредитополучателят не е изпълнявал стриктно задълженията си по сключения Договор за банкова кредит, на 23.12.2009 г. между банката и посочените страни по Договора за кредит е подписан Анекс № 1, съгласно който страните са се съгласили отношенията между тях възникнали със сключения Договор за банков кредит да бъдат уреждани от подписания анекс, съдържанието на който заменя напълно изцяло съдържанието на Договора за кредит. Твърди, че със същият е предоговорил размера на редовния дълг по кредита, който считано от датата на сключване на анекса възлиза на 28 872,61 лева, от които: 27 612,33 лева – редовна главница; 289,49 лÕва - неиздължена просрочена и изискуема част от главницата; 209,48 лева - начислена неизискуема лихва; 761,31 лева – просрочена изискуема лихва. Твърди се, че е договорен и гратисен период за погасяване на главницата, считано от 01.01.2010 година до 01.12.2010 година, включително и е предоговорен и крайния срок за погасяване на кредита, като е удължен до 01.08.2020 година. Твърди, че с оглед продължило неизпълнение от страна на кредитополучателя, на 11.02.2011 година, между Банката и посочените по- горе страни по Договора за кредит е подписан Анекс № 2, съгласно който са се съгласили отношенията между тях, възникнали по Договора за кредит и Анекс № 1 да бъдат уреждани от подписания втори анекс, съдържанието на който заменя напълно и изцяло съдържанието на Договора за кредит. Предоговорен е размера на редовния дълг по кредита, който считано от датата на сключения анекс, възлиза на 30 117,32 лева, от които 28 653,28 лева-редовна главница; 219,32 лева – неиздължена, просрочена и изискуема част от главницата; 113,50 лева-начислена, неизскуема лихва; 1 131,22 лева –начислена, просрочена и изискуема лихва. Твърди, че съгласно договореното кредитът е следвало да бъде издължен на 114 месечни вноски, от които 12 броя стабилизационни месечни вноски с гратисен период по главицата, считано от 01.03.2011 до 01.02.2012 година включително и 102 броя месечни анюитетни вноски от 01.03.2012 година до 01.08.2020 година. Банката твърди, че освен основните права и задължения, сделката регламентира и допълнителни условия и правните последици в случай на неизпълнение на поетите от страните задължения, а именно в чл. 15.4 от Анекс 2 е договорено, че при неплащане на което и да е парично задължение по кредита, правото за ползване на неусвоените суми се прекратява, а ползваният кредит ведно с лихвите за просрочие стават предсрочно и незабавно изискуеми и дължими, като банката има право да обяви едностранно, без предизвестие, част или целия дълг за предсрочно изискуем. Ищецът твърди, че въпреки това е уведомил кредитополучателя и солидарно отговорните лица, че е обявил кредита за предсрочно изискуем с покани за доброволно изпълнение.Сочи, че съгласно договора и анексите солидарно отговорните лица са се задължили да отговарят солидарно с кредитополучателя за задълженията му по договора в пълен размер. Твърди, че договорът за банков кредит от 20.08.2008 година е действителен, поради което е породил облигационните си последици. Сочи, че в изпълнение на задълженията по кредита банката е предоставила на кредитополучателя паричната сума в уговорения размер, която е преведена по разплащателната му сметка на 21.08.2008 година. Твърди и, че същия не е изпълнил основните си задължения да заплаща в срок действителните месечни вноски и да издължи изцяло кредита на банката, ведно с лихвите, поради което на основание чл. 15, ал.4 от Анекс № 2 към Договора и чл. 29, т. 3 от ОУ към него, кредитът е станал предсрочно изцяло изискуем и дължим. Сочи, че размерът на вземането е удостоверено в приложеното извлечение от счетоводни книги. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено, че ответникът М.М. в качеството му на солидарен длъжник по Договора за банков кредит от 20.08.2008 година и подписаните към него Анекс № 1/23.12.2009 година и Анекс № 2/11.02.2011 година, дължи на ищеца сумата 30117,32 лева- главница; 4598,64 лева - договорна лихва за периода 01.10.2011 година – 30.07.2012 година и законната лихва от датата подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение - 31.07.2012 година, до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски. В исковата молба срещу Й.М. ищецът е твърди същите обстоятелства. Моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответницата Й.Д., в качеството й на поръчител по Договора за банков кредит от 20.08.2008 г. и подписаните към него Анекс № 1/23.12.2009 година и Анекс № 2/11.02.2011 година, дължи на ищеца същите суми. Претендира разноски. В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника М. М., чрез пълномощника му адв. С.М. Заето е становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск, като са направени възражения в тази насока, а именно, че ответникът М. не е подписвал Договора за банков кредит от 20.08.2008 година, тъй като никога не изразявал съгласие да бъде съдлъжник по този договор. Сочи, че поради горният факт е образувано ДП № 95/2012 година по описа на ОД на МВР –В. Т., в хода на което категорично е установено, чрез експертиза, че същият не е подписвал Договора за банков кредит и ОУ, което се отнасяло и за поръчителя В. Д.. Възразява срещу иска като сочи и че банката не е предоставила и не е запознала съдлъжника с ОУ към Договора, при които тя предоставя потребителския кредит на кредитополучателя.Възразява срещу иска като сочи и че ответникът М. и ответницата М. не са получили поканите за доброволно изпълнение, изпратени от Банката, като подписа в обратната разписка до М. не е негов, а в обратната разписка до Й.М. няма подпис. Възразява срещу иска като сочи и че длъжникът М. многократно е настоявал, включително и писмено да бъде премахната клаузата от Договора /чл. 4.3 и чл.4.4/, които противоречат на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, с които освен текущите лихви му се начисляват при просрочие да плаща и наказателна лихва върху целия кредит. Сочи и че от поканата за доброволно изпълнение и от извлечението от сметка, не става ясно за какво просрочие става дума, за кой месец е констатирано просрочието, за да се прецени наличието на предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост. Твърди, че към договора не е представен и приложен и погасителния план, по който следва да се извършват плащанията на месечните вноски. Сочи и че в извлечението не са отразени съществени обстоятелства а именно-неиздължената погасителна вноска по падеж, просрочие, съответната лихва върху всяка от просрочените вноски и данни за размера на същите, т.е. представеното извлечение от счетоводни книги не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Предвид на това моли да се отхвърли иска срещу М. като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба и от ответницата Й.М.Д., чрез пълномощника й адвокат С.М. Заето е становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск, като са направени възражения в следната насока: първото от тях, че ответницата М. не е получила поканата за доброволно изпълнение, изпратена от Банката, като видно от обратната разписка липсва подпис на получател. Същата не е информирана по никакъв начин за тази покана. Изложени са същите възражения, каквито са изложени в отговора на ответника М., досежно противоречащите на ЗПК клаузи от Договора, както и досежно липсата на съществени реквизити в извлечението от сметка, поради което в същото е заето становище от ответника, че не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Изложени са възражения и че ответницата не е запозната с ОУ по Договора, тъй като Банката не й е предоставила същите. Изложени са и други възражения, а именно, че по кредита са приети удостоверения за доходи към съдлъжника и поръчителите, които не са подписани от съответния ръководител /работодател/ и липсата на подпис и печат прави съответния документ невалиден. Направени са твърдения, че подписа на управителя на дружествата, посочени в удостоверенията за доходи не са негови. Моли да бъде отхвърлен иска и срещу ответницата М., като неоснователен и недоказан и да бъде обявен процесния договор за кредит като недействителен по отношение на ответницата Й.М.Д.. В законоустановения срок е постъпила допълнителна искова молба от ищеца по отговора на ответника М.М. С нея се поддържа исковата претенция така, както е предявена. Оспорва се твърдението, че претендираният установителен иск е неоснователен, поради възражението, че ответникът М. не е подписвал Договора за кредит и ОУ. Счита, че е ирелевантно за спора дали ответникът М., в качеството на солидарен длъжник е подписал или не процесния Договор и ОУ към него. Твърди, че неподписването на Договора за банков кредит не обуславя извода за липса на съгласие от страна на ответника да бъде солидарен длъжник по кредита, тъй като подписът му е положен върху последващите Договора Анекси № 1 и № 2, чиито съдържания заменят напълно изцяло съдържанието на Договора за банков кредит. Сочи, че в писменият отговор ответникът не оспорва да е подписвал сочените анекси, съответно не оспорва качеството си на солидарен длъжник по тях. Счита за ирелевантно по отношение на спора обсъждането на положения от страна на поръчителя В.Д. подпис върху Договора, тъй като тя не е страна по делото. Оспорва твърдението на ответника, че не е получил поканата за доброволно изпълнение, който факт се удостоверявал от приложената обратна разписка, с която е изпратена поканата, връчена на ответника М. на 29.05.2012 година, като сочи, че макар и получена от друго лице, получаването на съобщението от друго лице е приравнено на връчването му на адресата. Счита и, че фактът, че поканата не надлежно връчена на ответника, не означава, че кредитът не е изискуем в пълен размер, тъй като за Банката не е налице задължение да уведоми длъжника за упражненото право да обяви кредита за предсрочно изискуем. По отношение на възражението за противоречие на клаузи от Договора със ЗПК, счита този въпрос за ирелевантен към спора, тъй като ищецът основана претенциите си не на Договора за банков кредит, а на последвалите го Анекси. Възражението на ответника, че от представените доказателства не ставало ясно какво е просрочието по кредита, счита същото за неоснователно и несъстоятелно. Сочи, че безспорно е от кой момент нататък кредита е обявен за изцяло изискуем - това е дата 03.04.2012 година, отразена в извлечението от счетоводните книги, като началният момент, от който е започнала да се начислява наказателната лихва-01.10.2011 година, отразява кога за пръв път е отчетено неизпълнение на договорните задължения по кредита. Счита, че приложеното извлечение от сметка отговаря на всеки от изискуемите критерии, поради което е и издаден изпълнителен лист от ВТРС, въз основа на това извлечение от сметки. В законоустановения срок е постъпила допълнителна искова молба от ищеца и по отношение отговора на ответницата Й.Д. Поддържа се исковата претенция и е заето същото становище по всички възражения на ответницата, каквито са заети и в допълнителната искова молба по отношение отговора на ответника М. Освен това е заето становище относно възражението, че ответницата не е била запозната със съдържанието на ОУ, тъй като липсвал подпис върху всяка една от страниците, че същото е неоснователно, тъй като аргументите в тази насока не намират правна основа, нито в действаща законова норма, нито в поето договорно задължение на Банката, като изискване за подписване на всяка страница от ОУ като форма за действителност, не съществува. Относно оспорването на валидността на удостоверенията за доходите на съдлъжника и поръчителите, за които се твърди, че са приети от Банката в нарушение на ЗКИ, счита това възражение за напълно ирелевантно към повдигнатия правен спор. В законоустановения срок е постъпил допълнителен отговор от ответника М., чрез адвокат М.. В отговора е заявено, че се поддържа отговора на исковата молба и счита посочените в допълнителната искова молба твърдения за неоснователни и недоказани. Счита, че ищецът на практика признава, че представения от него пред съда Договор за банков кредит и ОУ към него не са подписвани от ответника М. и спрямо него те са неистински документи. Твърди, че месец след сключване на Договора, ответникът М. е разбрал за него и е посетил Банката, за да я уведоми, че неправомерно някой полагал подписи от негово име и, както и, че след известно време от Банката са му предлагали да подпише някакви анекси, но той отказал да стори това. Моли да бъде обявен за недействителен спрямо ответника М. Договора за банков потребителски кредит на 20.08.2008 година, като без значение за спора е дали М. М. е подписал документи, които произлизат и са сключени на основание на подписания договор за кредит. Счита, че този недействителен договор не може да породи спрямо ответника М. желаното от ищеца правно действие. Счита, че недействителни спрямо него са и ОУ представени към Договора за банков кредит, както и обратната разписка, с която ищецът твърди, че е изпратил поканата за доброволно изпълнение. Счита, че са недействителни и всички удостоверения за доходи, подадени по отношение на третите лица, които документи са от съществено значение за отпускането на кредита и законосъобразността на Договора за кредит. Сочи, че след като разбрал, че съществува договорът, на който са положени подписи от негово име, ответникът М. е посетил Банката, уведомил длъжностните лица, че положените подписи не са негови и че той не желае да бъде съдлъжник по този кредит. Счита, че договорът е недействителен по отношение на ответника М., който се явява трето лице по него, тъй като не е изпълнил задължението, изрично посочено в точка първа от Договора, а именно, че кредитът се отпуска и връща в предвидените в договора срокове,в съответствие с ОУ, с които кредитополучателя и третите задължени лица са запознати и приемат, и които са им предадени при подписване от Банката. Сочи, че ответникът М. не е бил запознат нито с Договора, нито с ОУ, нито е бил съгласен с тях, нито са му връчвани, поради което не може да се счита обвързан с този кредит и условията, при които е отпуснат. Счита, че след като Договора за кредит е недействителен, то недействителни са и анексите към него. Оспорена е истинността и на Анекс № 1 и Анекс № 2. В законоустановения срок е постъпил допълнителен отговор на допълнителната искова молба и от ответницата Й. М. Д., чрез пълномощника й адвокат М.Заето е становище, че се поддържа отговора и счита твърденията в допълнителната искова молба за неоснователни и недоказани. Заето е същото становище по твърденията на ищеца в допълнителната искова молба, каквото е заето и в допълнителния отговор на ответника М.. Направено е искане за обявяване на недействителен спрямо ответницата Д. Договор за банков кредит, тъй като не е подписан от нея, както и е заето становище за недействителност на Анекс № 1 и Анекс № 2, поради недействителност на Договора за кредит. Посочено е и, че Банката не е изпълнила задължението си писмено да покани и предупреди кредитополучателя, съдлъжника и поръчителите за допуснато нарушение, да им даде необходимия 10-дневен срок за преустановяване на нарушенията и едва след този срок, ако не са отстранени, да обяви цялото си вземане за предсрочно изискуемо. Счита, че отговорността на Й. Д. като поръчител е прекратена по силата на чл.147 ал.1 от ЗЗД. Като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ВТОС приема за установено следното: От приложеното ч.гр.д. № 3144/ 2012г. по описа на ВТРС е видно, че ищецът "У. Б." -С. е подал пред ВТРС заявление за издаване за заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Д. Й. М. от гр.В.Т.-длъжник, М. С. М.-солидарен длъжник, Й. М. Д. и В. М. Д.-поръчители, въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката към 31.07.2012г., договор за кредит от 20.08.2008г., анекс № 1 от 23.12.2009г. и анекс № 2 от 11.02.2011г. По това заявление ВТРС е издал заповед № 1886 от 02.08.2012г. за изпълнение на парично задължение, като е разпоредено длъжниците Д.М., М. М., Й. Д. и В. Д., незабавно да заплатят солидарно на "У. Б." посочените в заявлението суми, а именно: 30117,32 лв.- просрочена главница; 4598,64 лв.-договорна лихва за периода от 01.10.2011г. до 30.07.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от датата 31.07.2012г., както и за разноските в размер на 694,32 лв.-ДТ и 956,59 лв.-адв.възнаграждение. В законоустановения срок са постъпили възражения от длъжниците М. М. и Й. Д. по чл.414 от ГПК. Като доказателство по делото е приложен договор за банков потребителски кредит от 20.08.2008г. между ищеца като кредитор и Д.М. като кредитополучател, и ответниците М. М.-солидарен длъжник, Й. Д.-поръчител, и В. Д.-поръчител. От договора е видно, че страните са се договорили Мартинова да получи кредит в размер на 30000лв., с краен падеж 01.08.2018г., и с уговорени лихвени проценти. Към договора са приложени Общи условия. На 23.12.2009г. е сключен анекс към договора, по силата на който страните по договора се договорили същият да се измени, приеме съдържанието и да се чете съгласно установеното с анекса, като са предоговорили размера на редовния дълг по кредита, договорен е гратисен период за погасяване на главницата, считано от 01.01.2010 година до 01.12.2010 година, включително и е предоговорен и крайния срок за погасяване на кредита, като е удължен до 01.08.2020 г. Към анекса са приложени Общи условия. На 11.02.2011 г. е сключен анекс № 2 към договора, по силата на който страните по договора са се договорили същият и анекс № 1 между Банката и посочените по- горе страни по Договора за кредит е подписан Анекс № 2, съгласно който са се съгласили отношенията между тях, възникнали по Договора за кредит и Анекс № 1 да се измени, приеме съдържанието и да се чете съгласно установеното с анекса, като е предоговорен размерът на редовния дълг по кредита, вида и размера на месечните вноски, като крайният падеж е останал 01.08.2020 г. Към анекса са приложени Общи условия. Съгласно чл.15.4 от анекса, страните приемат, че при неизпълнение на всяко едно от задълженията на кредитополучателя към договора или по Общите условия, неплащане на което и да е парично задължение по кредита /главница, лихви, такси, комисионни, разноски/, ползваният кредит ведно с лихвите за просрочие по преценка на банката стават предсрочно автоматично и незабавно изискуеми и дължими, като кредиторът има право да обяви едностранно без предизвестие част или целия дълг за предсрочно изискуем. Като доказателство по делото са приложени покани за доброволно изпълнение от 02.05.2012г. до Д.М., М. М., В. Д. и Й. Д.. И четирите покани са с едно и също съдържание- с тях банката уведомява длъжниците, че поради неплащане в договорените срокове на дължими суми по договора за банков кредит от 20.08.2008г., анексиран на 11.02.2011г., кредитът е обявен за изцяло и предсрочно изискуем на дата 03.04.2012г., като формираният дълг към банката е общо в размер на 33007,41 лв., от които-30117,32 лв. главница, 2890,09 лв. лихви. С поканите са приканени длъжниците в срок до 10.06.2012г. да погасят доброволно съществуващото задължение в пълен размер. Видно от приложената обратна разписка до Д.М., същата е с подател не банката, а "Е. М." ООД с адрес в гр.С., М. долина, ул."Р.П.-К." 4 /печатен текст/. Липсва подпис на връчител. Като дата на получаване е посочена датата 18.05.2012г. В обратната разписка не е посочено какво се изпраща със същата-какъв е видът на пратката. Видно от обратната разписка до М. М. е, че срещу получател е посочено името М.М., и подпис под него, с дата на връчване 29.05.2012г. В обратната разписка с печатен текст е посочено като изпращач "ЕОС М." ООД с адрес в гр.С., М. долина, ул."Р.П.-К." 4, а върху този печатен текст ръкописно е вписано У. Б. , покана за доброволно изпълнение, без посочена дата на поканата. Липсва подпис на връчител и отбелязване кой е извършил поправката с ръкописния текст върху печатния, а видно от заключението на вещото лице, изготвило СГЕ, подписът срещу М.М. не е на М. М., а на Д.М.. Видно от обратната разписка до Й. Д. е, че в нея фигурира подпис, който е положен върху печата на "У. Б." , липсват имена на получателя и негов подпис, посочена е само дата на доставка-08.06.2012г. Като изпращач е посочено с печатен текст "Е. М." ООД с адрес в гр.С., М. долина, ул."Р.П.-К." 4, и върху този печатен текст ръкописно е направена поправка като е посочен изпращач "У. Б." , покана за доброволно изпълнение, без дата на поканата. По делото е представен договор между ищеца и "Е. М." ООД-гр.С. от 01.04.2009г., съгласно който "Е. М." ООД е приело да извършва действия, насочени към постигане на определен резултат-увеличаване на погашенията по кредити с просрочени вноски, като резултатът трябва да бъде постигнат чрез-изброени са действия, вкл. други действия, уговорени в допълнително споразумение между страните. По делото е приложен анекс от 16.01.2012г. между банката и това дружество, съгласно който "Е. М." ООД е приело да изготви и изпрати писма-покани за доброволно изпълнение със съдържание и текст, съгласувани с банката, за заплащане на изискуеми задължения от страна на клиенти на банката, които покани се изпращат с обратни разписки. По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът възприема изцяло като компетентно и обективно. Видно от заключението на вещото лице е, че кредитът е усвоен на 21.08.2008г. Вещото лице е посочило, че към 31.07.2012г. общият размер на задължението по договора за кредит и двата анекса е 34715,96 лв., от които 30117,32 лв. и 4598,64 лв. лихви. Видно от приетата като доказателство по делото съдебно-графологична експертиза, чието заключение съдът възприема изцяло като компетентно и обективно, е, че подписът срещу солидарен длъжник в договора за банков кредит от 20.08.2008г. и Общи условия към същия не са положени от М. М. Подписите за солидарен длъжник в анекс № 1 и анекс № 2 и Общи условия към тях, са положени от М. М. Вещото лице е посочило, че подписите за поръчител № 1 Й.Д. в договора от 20.08.2008г., анекс № 1 и анекс № 2 и Общи условия към тях , са положени от Й.Д.. Експертът е посочил и че в обратна разписка с получател Й.Д. няма положен подпис за получател, както и че в обратна разписка с получател М.М., подписът срещу получател е положен от Д.М.. Последната е положила подписа си и срещу получател в обратната разписка до нея. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК. Този иск е задължителен, последващ етап от осъществяване на правната защита на кредитора при подадено възражение против разпореждането, с което се уважава молбата за издаване на заповед за незабавно изпълнение, в срока, визиран с разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК. Чрез този иск кредиторът упражнява правото си да бъде установено със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на вземането му, което вземане е признато в заповедно производство по реда на чл.417 от ГПК. За да бъде уважен предявен по реда на чл.422 от ГПК положителен установителен иск чрез събрани по делото доказателства следва да бъде установено следното: Признато в заповедно производство по реда на чл.417 от ГПК в полза на ищцовата страна вземане, индивидуализирано в разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение. В настоящия казус това обстоятелство е установено чрез приложеното частно гражданско дело. Следва да бъде установен и юридическият факт, от които произтича претендираното вземане, неговото съдържание, както и размерът му. Когато се твърди, че вземането е възникнало въз основа на извлечение от счетоводни книги на банката, респективно-договор за кредит, по който задължението е обявено за предсрочно изискуемо, какъвто е настоящия казус, юридическите факти, от които произтича претендираното вземане, е наличието на валиден договор и настъпването на предсрочната изискуемост на задължението по него, както и обявяването на същата на длъжника. По валидността на договора от 20.08.2008г.-същият е валиден и са неоснователни възраженията на ответниците за неговата недействителност на посочените основания. Действително, установено е от СГЕ, че подписът за солидарен длъжник срещу Мл.М. не е негов. Това обстоятелство обаче обосновава извода, че договорът не може да произведе действие спрямо М.. Същият обаче е подписал анекс № 1 и анекс № 2 към договора, с които се изменя съдържанието му. Видно от анексите обаче, същите съдържат уговорки за съществените елементи на договора за кредит, така че всъщност двата анекса заменят съдържанието на договореното в договора от 20.08.2008г. Предвид на това, следва да се приеме, че М. е обвързан от действието на двата анекса, и по силата на тях е солидарен длъжник на посоченото в анексите задължение към банката. За да възникне вземането, и същото да е изискуемо, е необходимо освен наличието на валиден договор, и да са се осъществили предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост и освен това, същата да бъде обявена на длъжника. Съгласно т.18 от ТР № 4 от 18.06.20014г. по тълк.д. № 4/ 2014г. на ОСГТК на ВКС ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. По силата на чл.60 от ЗКИ банката може да са поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 ГПК, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на една или повече вноски. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60 ал.2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Заповед за изпълнение въз основа на документ и разпореждане за незабавно изпълнение се издават само за подлежащи на изпълнение вземания по чл.418 ал.2 ГПК.Когато според представения документ изискуемостта е поставена в зависимост от дадено обстоятелство, настъпването на това обстоятелството трябва да е удостоверено с официален или с изходящ от длъжника документ - чл.418 ал.3 ГПК. Извлечението от счетоводните книги на банката по чл.417 т.2 ГПК установява вземането, но не представлява документ, удостоверяващ, че до длъжника е достигнало волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател. С подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение кредиторът упражнява правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното си вземане, но волеизявлението, че счита кредита за предсрочно изискуем, дори и да се съдържа в заявлението, не означава, че е съобщено на длъжника, тъй като препис от заявлението не се връчва. Длъжникът узнава за допуснатото незабавно изпълнение с връчването на заповедта за изпълнение - чл.418 ал.5 ГПК, поради което задължението за остатъка от кредита, така както е заявено, не е изискуемо към момента на подаване на заявлението. Предмет на делото по установителния иск е вземането, основано на представения документ - извлечението от счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от страните при сключването му. Както бе посочено по-горе, ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. Предсрочната изискуемост на кредита настъпва само при настъпване на материално правните предпоставки за това и след достигане на волеизявлението на кредитора до задълженото лице /цитираното ТР № 4/ 2014г. на ВКС/. В настоящия случай следва да се приеме, че вземането не е изискуемо, тъй като волеизявлението на кредитора за обявената предсрочна изискуемост на кредита не е достигнала до длъжниците-солидарния длъжник М. и поръчителя Й. Д.. Това е така, тъй като от цитираните по-горе покани, с които е обявена предсрочната изискуемост на кредита, и обратни разписки към тях, не се установява същите да са връчени на длъжниците. Видно от обратните разписки до двамата длъжници е, че същите не са годно доказателствено средство, тъй като съдържат поправки и зачерквания-върху печатния текст на изпращач, от който се вижда, че такъв е "Е.М." ООД, е положен ръкописен текст, от който се вижда, че изпращач е не "Е.М.", а У.Б., като не е отбелязано кой е извършил тази поправка и кога. Освен това в този ръкописен текст е посочено единствено, че документът, който се връчва е покана за доброволно изпълнение. От това записване не става ясно, че това са поканите от 02.05.2012г.-нито е посочена датата на поканата, за да може да се направи извода, че това е именно поканата от 02.05.2012г., нито е посочено, че това е уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, тъй като от наименованието й-"Покана за доброволно изпълнение" не следва този извод. Освен това, в печатния текст не е посочено, че се изпраща покана за доброволно изпълнение, или уведомление за предсрочна изискуемост на кредита. Както бе отбелязано по-горе, подписът за получател върху обратната разписка до М.М., не е положен от същия, а от длъжника Д.М., като в обратната разписка не е посочено това обстоятелство, а е посочено, че получател е М.М.. Това е достатъчно обстоятелство, освен изложеното по-горе, да се приеме, че обратната разписка не е връчена редовно на М.М., със същата не се установява да е връчено уведомлението на банката за предсрочна изискуемост от 02.05.2012г. Същото следва да се приеме и относно поръчителя Й.Д., тъй като в обратната разписка до същата въобще липсва подпис на получател. Следва извода, че ищецът като кредитор не е направил всичко възможно да достигне неговото волеизявление до длъжниците М. и Й.Д. и поради това не може да черпи права от това си бездействие. След като с достигане на волеизявлението на кредитора до длъжника настъпват правните последици на предсрочната изискуемост на кредита, то този факт-достигане на волеизявлението на кредитора до длъжника за това, следва да бъде установен категорично, без наличието на всякакви съмнения и предположения за това. В случая този факт не е установен, тъй като липсва надлежно удостоверяване на факта на връчване въобще, и то именно на изявлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита до всеки един от длъжниците М. и Й.Д.. С оглед на горното за ищеца не е възникнало изискуемо вземане към ответниците за плащане на процесните суми на посоченото основание. Предвид изложеното, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни предявените от ищеца установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК срещу двамата ответници. При това, с оглед т.12 от ТР № 4/2014г. на ВКС на РБ, следва да бъде отменена издадената заповед № 1886 за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 02.08.2012г. в частта, с която е разпоредено М. М. и Й. Д. незабавно да заплатят солидарно на „У. Б.” -гр.С. направените по ч.гр.д. № 3144/ 2012г. по описа на ВТРС разноски в размер на 694,32 лв.-ДТ и 956,59 лв.-адв.възнаграждение. При този изход на делото ищецът следва да заплати на ответниците направените по делото разноски както следва: на ответника М.-общо 3505,81 лв.-за адв.възнаграждение, преписи и експертиза, на ответницата Д.-общо 2202,97 лв.-за адв.възнаграждение и експертиза. Възражението на процесуалния представител на ищеца за прекомерност на адв.възнаграждение е неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото и с оглед определения в чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/ 2004г. размер на адв.възнаграждение, както и на осн.§ 2 от ДР на Наредбата. Водим от горното, ВТОС Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ предявения от „У. Б.” със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н "В.", пл."С. Н." № 7, ЕИК ..., срещу М. С. М. от гр.В. Т., ул.”В. П." № 1. В.А, ЕГН *, установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, с който се претендира да бъде прието за установено, че М. С. М. в качеството си на солидарен длъжник, дължи на „У. Б.” -гр.С. сумите: 30117,32лв.-главница; 4598,64 лв.-договорна лихва за периода от 01.10.2011г. до 30.07.2012г., законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение-31.07.2012г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 1886 от 02.08.2012г. 1044 от 18.06.2013г. и изпълнителен лист от същата дата по ч.гр.д. № 3144/2012 г. по описа на Районен съд-В. Т., като неоснователен. ОТХВЪРЛЯ предявения от „У. Б.” със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н "В.", пл."С. Н." № 7, ЕИК ..., срещу Й. М. Д. от гр. Г. О., ул."П.С." № 17, В.Б, .6, ап.1. ЕГН *, установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, с който се претендира да бъде прието за установено, че Й. М. Д. в качеството си на поръчител, дължи на „У. Б.” -гр.С. сумите: 30117,32лв.-главница; 4598,64 лв.-договорна лихва за периода от 01.10.2011г. до 30.07.2012г., законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение-31.07.2012г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1886 от 02.08.2012г. и изпълнителен лист от същата дата по ч.гр.д. № 3144/2012 г. по описа на Районен съд-В. Т., като неоснователен. ОТМЕНЯ издадената заповед за изпълнение на парично задължение № 1886 от 02.08.2012г. по ч.гр.д. № 3144/2012 г. по описа на Районен съд-В. Т., в частта, с която е разпоредено М. С. М. и Й. М. Д. незабавно да заплатят солидарно на „У. Б.” -гр.С. направените по ч.гр.д. № 3144/ 2012г. по описа на ВТРС разноски в размер на 694,32 лв.-държавна такса и 956,59 лв.-адв.възнаграждение. ОСЪЖДА „У. Б.” със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н "В.", пл."С. Н." № 7, ЕИК ..., да заплати на М. С. М. от гр.В. Т., ул.”В. П." № 1. В.А, ЕГН *, разноски по делото в размер на общо 3505,81лв. ОСЪЖДА „У. Б.” със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н "В.", пл."С. Н." № 7, ЕИК ..., да заплати на Й. М. Д. от гр. Г. О., ул."П.С." № 17, В.Б, .6, ап.1. ЕГН *, разноски по делото в размер на общо 2202,97 лв. Решението подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните. Окръжен съдия: |