Р Е Ш Е Н И Е
Номер 186 от 17.02.2022г., град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети състав, на трети февруари две хиляди двадесет и втора година в публично заседание
в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Диана Ганева
2. Галя Русева
при секретаря К. Л. и прокурор Дарин
Христов като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно наказателно
административен характер дело номер 2881
по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
касационна жалба на М.Д.Б. ***, с ЕГН **********, чрез адв.Ч., против Решение №181/15.11.2021г.,
постановено по АНД №887/2021г. по описа на Районен съд – Несебър, в частта, в
която е потвърдено НП № 21-0304-001049/24.08.2021г., издадено от Началник
сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4,т.7 от ЗДвП, на Б. е наложено наказание глоба в
размер на 50 лева. Иска се от съда да
отмени решението в оспорената част, както и да бъдат присъдени сторените по
делото разноски. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348,
ал.1 от НПК, във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН ( в редакцията
към датата на постановяване на решението)– неправилно решение поради съществено
нарушение на съдопроизводствените правила.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, се представлява от адв.Ч., който
поддържа жалбата. Пледира за отмяна на решението в оспорената му част и за
отмяна на наказателното постановление.
Ответникът по касация, редовно уведомен, не се представлява и не ангажира
становище по оспорването.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност
на жалбата, като иска от съда да остави в сила обжалваното решение.
Касационната
жалба e
подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210,
ал. 1 АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, в пределите на касационната
проверка по чл. 218 АПК, Административен съд - Бургас, ХV-ти състав,
намира жалбата за основателна по следните
съображения:
С Решение
№181/15.11.2021г., постановено по НАХД №887/2021г., Районен съд – Несебър е
потвърдил НП № 21-0304-001049/24.08.2021г., издадено от Началник сектор към
ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, на основание
чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП, на Б. е наложено наказание глоба в размер на 50
лева, като е отменил наказателното постановление в останалата му част за
нарушение по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП.
По делото е
постъпила молба от адв.Ч. за поправка на
очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебния акт. Районен съд – Несебър
е администрирал жалбата, приемайки, че така подадената молба има характер на
жалба, като е изложил и аргументи, че по АНД не е предвидена такава възможност.
В срок е постъпила и касационна жалба.
Решението е неправилно. Постановено е при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съображенията за това са
следните:
Видно от мотивите
на съдебния акт, съдът е приел, че „издаденото наказателно постановление е
частично незаконосъобразно досежно санкцията за нарушението по чл.137а от ЗДвП…
ето защо в тази му част наказателното постановление е неправилно издадено и
следва да бъде отменено“. Въпреки това, в диспозитива на съдебното решение е
обективирано волеизявление за потвърждаване на наказателното постановление
относно нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Вероятно е допусната грешка,
изразяваща се в несъответствие между формираната воля на съда и нейното
изразяване в постановения от него диспозитив, спрямо мотивите на съда. В случая
обаче, в хода на съдебното производство пред районния съд, на основание чл. 84 от ЗАНН е
приложима процедурата по ЗАНН и НПК,
която не допуска поправка на такива грешки, по смисъла на чл. 247 от ГПК и чл. 175 от АПК.
Поради това допуснато от Районен съд - Несебър нарушение се преценява като
съществено процесуално нарушение. Следва да има единство между мотиви и
диспозитив, като противоречието между
двете основни части на акта на съда винаги съставлява процесуално нарушение от
категорията на съществените, което касационната инстанция не може да отстрани.
Освен това, наличното противоречие води и до невъзможност да се установи волята
на първоинстанционния съд, а оттам се ограничават и процесуалните права на
двете страни в процеса. Несъответствието прави невъзможна и преценката на
касационната инстанция относно законосъобразността на атакувания съдебен акт.
Противоречието между мотиви и
диспозитив се приравнява на липса на мотиви относно обективираната в
диспозитива воля на съда, защото именно диспозитивната част на съдебния акт
изразява волята на решаващия орган. Тази констатация обосновава наличието на
касационно основание за отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 2,
вр. ал. 3, т. 2, предл. 1 от НПК.
Предвид изложеното, настоящият
касационен състав намира жалбата за основателна. Решението на РС-Несебър в обжалваната част следва да бъде отменено като постановено при
съществено процесуално нарушение и делото върнато за разглеждане от друг състав
на районния съд.
При новото разглеждане, съдът следва
да се произнесе и по направените разноски, включително пред настоящата
инстанция, с оглед изхода от спора и при наличие на искане от съответната
страна.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 222, ал.
2, т. 1, вр. чл. 218 от АПК, Административен
съд-гр. Бургас, XV-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 181/15.11.2021г., постановено по
АНД № 887 от 2021 г. по описа на Районен съд –Несебър в обжалваната част.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
РС-Несебър.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.