РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1904
гр. Пловдив, 11.10. 2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски административен съд, XIII състав, в публично заседание на единадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
при
секретаря ДИАНА КАРАИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдия Пасков адм. д. № 2738 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба
на Д.Д.И., ЕГН **********,***, ********, против Решение № 2153-15-156 от 01.08.2018 г.
на директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив, с което е оставена без уважение
жалбата на И. против Разпореждане № 5104-15-300 от 03.10.2017 г., издадено от
длъжностното лице по чл.60 ал.1 от КСО в ТП на НОИ – Пловдив, с което
декларираната злополука вх. № 5101-15-242 от 10.08.2017 г., станала с Д.Д.И. на 07.08.2017 г. не се приема за трудова злополука по
чл.55 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Твърди се неправилност на решението,
като постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, в противоречие с материалноправните
разпоредби и при неизяснена фактическа обстановка.Иска се отмяна на решението и
на потвърденото с него разпореждане с аргументи за липса на мотиви, за
недоказаност на всички елементи от фактическия състав на трудовата злополука -
в тази връзка за неизяснена напълно фактическа обстановка.
В съдебно заседание оспорващият И. се явява
лично и с адв. П., който поддържа жалбата и иска
отмяна на административния акт. Претендира разноски по делото.
Ответната страна - директор на ТП на
НОИ - Пловдив, представляван от юриск. В., оспорва
жалбата по доводи, подробно изложени в представената по делото писмена защита.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Пловдив, редовно
призована, не изпраща представител и не изразява становище по основателността
на жалбата.
Жалбата е подадена в рамките на
предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от
оспорването, което налага извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
От фактическа страна съдът намира за установено
следното:
В ТП на НОИ - Пловдив е постъпила
декларация вх. № 5101-15-242 от 10.08.2017 г., подадена от осигурителя ГД
„Изпълнение на наказанията“, Затвора – Пловдив, ЕИК 1290100290098, за
злополука, станала на 07.08.2017 г. с Д.Д.И.,
надзирател в затвора в гр. Пловдив. По информация от декларацията, на
07.08.2017 г., при опит да затвори голяма външна метална врата на КПП (пост №
9), пострадалият почувствал остра болка в областта на кръста и изпуснал
вратата, след което инстинктивно се опитал да я задължи с дясната ръка, при
което същата се оказала притисната между двете крила на вратата.
Със Заповед № 1015-15-301/25.08.2017 г.
(л.228) на директора на ТП на НОИ – Пловдив е назначена комисия и е образувано
административно производство по разследване на декларираната злополука. За
резултатите от проведеното разследване е изготвен Протокол №
5103-15-34/14.08.2017 г. В процеса на разследване на злополуката са
представени: епикриза /ИЗ № 48542/2154 от 2017 г./,
издадена на Д.Д.И. ***, ЕАД, първа хирургическа
клиника; експертно решение № 1265/11.04.2017 г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Св. Георги“
– Пловдив, ЕАД, първи състав, болничен лист № Е20170273843/16.08.2017 г.,
издаден от ЛКК при „ДКЦ V“ ЕООД с решение № 282/16.08.2017 г.
От експертно решение № 1265/11.04.2017
г. на ТЕЛК при УМБАЛ „в. Георги“ – Пловдив, ЕАД, първи състав, е установено, че
лицето е с определени 56% трайно намалена работоспособност, с водеща диагноза:
„Множествени травми на китката и дланта. Общо заболяване: ХНП Л5 ЕС1 радикулопатия Л5 ЕС 1 бил. Спондилоартрозис
цервиколумбалис. Радикулопатия
С6-С7 /ЕМГ/. Комб. отоневрологичен
синдром със статична илокомоторна атаксия
от лека съм средна степен. Трудова злополука: G56.3. Увреждане на лъчевия нерв.
Травматична лезия на десен радиален нерв – м.07.2015
г.“. В анамнезата на експертно решение № 1265:11.04.2017 г. е посочено, че през
м. юни 2015 г. Д.И. е претърпял инцидент на служебното си място, при което му е
нанесена травма на дясната ръка, след което е намаляла силата на ръката и
фината дейност на ръката. Имал е също дискова херния, чест световъртеж, болки в
шийния дял на гръбначния стълб, болки в кръста,
излъчващи се към долни крайници.
От епикриза
/ИЗ № 48542/2154 от 2017 г./ на Д.И., е установено, че на лицето е поставена
диагноза: „Торакоабдоминална контузия. Контузия на главата в дясно. Радикулопатия Л5, С1 в дясно. Посттравматична невропатия на нервус радиалис в дясно.“ В реквизита „обективно състояние“
/локален статус/ е посочено: „оток на меките тъкани на дясна ръка и предмищница“.
За периода 07.08.2017 г. – 05.09.2017
г. на Д.И. е издаден болничен лист № Е20170273843/16.08.2017 г. с диагноза по
МКБ М51.1 – „Увреждания на междупрешленните дискове в
поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия.“.
За периода 07.08.2017 г. – 05.09.2017
г. на Д.И. е издаден и болничен лист № Е20170826041 с диагноза: „Увреждане на
лъчевия нерв“, а за периода от 06.09.2017 г. до 05.10.2017 г. – болничен лист №
Е20170826042 със същата диагноза.
Комисията за злополуката не е излязла с
категорично становище, дали в случая се касае за трудова злополука или за
обостряне на старо документирано заболяване на Д.И.. За това е допринесло
обстоятелството, че от притискането на дясната му ръка е произтекла
незначителна травма, изразяваща се в „оток на меките тъкани на дясната ръка и предмишница“.
Предвид горепосочените констатации и
Протокол за разследване № 5103-15-34/14.09.2017 г., с Разпореждане №
5104-15-300/03.10.2017 г. длъжностното лице по чл.60 ал.1 от КСО при ТП на НОИ
– Пловдив не е приело декларираната злополука за трудова такава.
С Възражение вх. №
1012-15-261/27.09.2017 г. на ТП на НОИ – Пловдив, Д.Д.И.
е оспорил констатациите в Протокол за разследване № 5103-15-34/14.09.2017 г.
като неверни и неотговарящи на обективната действителност, а с Възражение вх. №
1012-15-284/11.10.2017 г. на ТП на НОИ – Пловдив, същият е обжалвал
Разпореждане № 5104-15-300/03.10.2017 г. длъжностното лице по чл.60 ал.1 от КСО
при ТП на НОИ – Пловдив в законоустановения срок с
мотива, че разпореждането страда от процесуални пороци, както и, че описаните в
него обстоятелства, не отговарят на обективната истина и са силно тенденциозни,
което води до порок и в прилагането на материалния закон.
Същевременно със Заявление №
2418/12.09.2017 г. комисар Божил Иванов – началник на затвора в Пловдив е
изразил несъгласие с диагнозата „Увреждане на лъчевия нерв“, вписана в болнични
листове №№ Е20170826041/16.08.2017 г. и Е20170826042/08.09.2017 г., и кодирането
им с причина 04 – злополука трудова по чл.55 ал.1 от КСО. За периода 07.08.2017
г. – 05.09.2017 г., включен в болничен лист №
Е20170826041/16.08.2017 г., има издаден такъв с № 20170273843 с диагноза
„Увреждане на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия“, към който има приложена медицинска
документация – амбулаторни листове.
С Жалба изх. № 1029-15-32766/07.09.2017
г. директорът на ТП на НОИ – Пловдив е обжалвал пред РЗИ – Пловдив болничен
лист № Е2017023843 с мотива, че е налице несъответствие между диагноза и
причина за заболяване.
С Експертно решение № 3590/10.10.2017 г., пети състав на ТЕЛК при УМБАЛ „Св. Георги“ –
Пловдив ЕАД, потвърждава болничен лист № Е2017023843.
С Жалба изх. № 1029-15-327#1/19.09.2017
г. директорът на ТП на НОИ – Пловдив е
обжалвал пред РЗИ – Пловдив болнични листове №№ Е20170826041/16.08.2017 г. и
Е20170826042/08.09.2017 г. с мотива, че болничните листове се представят за
преценка относно съответствието на вписаната в тях диагноза и продължителността
на временната неработоспособност.
С Експертно решение № 3615/11.10.2017
г., пети състав на ТЕЛК при УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив, ЕАД потвърждава процесните болнични листове.
С Жалба изх №
1029-15-32766#5/06.11.2017
г., на основание чл.112 от ЗЗО и във връзка с чл.63 ал.2 от Правилника за
устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза
на работоспособността и регионалните картотеки на медицинските експертизи,
директорът на ТП на НОИ – Пловдив обжалва
пред НЕЛК – София горепосочените експертни решения на ТЕЛК при УМБАЛ
„Св. Георги“ – Пловдив, ЕАД, № 3590/10.10.2017 г. и №
3615/11.10.2017 г., издадени на Д.И..
Предвид обжалването на посочените
експертни решения на ТЕЛК при УМБАЛ „Св.
Георги“ – Пловдив, ЕАД, с Решение № 1040-15-82/09.11.2017 г. на директора на ТП
на НОИ – Пловдив е спряно административното производство по Възражение вх. №
1012-15-284/11.10.2017 г.на ТП на НОИ – Пловдив от Д.И., против Разпореждане №
5104-15-300/03.10.2017 г. на длъжностното лице по чл.60 ал.1 от КСО.
С Жалба вх. № 1012-15-333/27.11.2017 г.
на ТП на НОИ – Пловдив до Административен съд – Пловдив Д.И. обжалва Решение №
1040-15-82/09.11.2017 г.на директора на ТП на НОИ – Пловдив, като неправилно и
незаконосъобразно, с искане същото да бъде отменено. Административен съд – Пловдив, II О., XII състав, е
постановил Определение № 2459/05.12.2017 г., с което е
спряно Решение № 1040-15-82/09.11.2017 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив,
с което пък е спряно образуваното производство по Възражение вх. №
1012-15-284/11.10.2017 г. на ТП на НОИ – Пловдив на Д.И. против Разпореждане №
5104-15-300/03.10.2017 г. на длъжностното лице по чл.60 ал.1 от КСЖО при ТП на
НОИ – Пловдив до приключване на производството по обжалване на болнични листове
№№ Е20170826041, Е20170826042 и Е2017023843 и е изпратил преписката на
директора на ТП на НОИ – Пловдив за продължаване на административното
производство по подаденото Възражение
вх. № 1012-15-284/11.10.2017 г., при съблюдаване на указанията по
приложение на закона, дадени в съдебното определение.
С писмо изх. № 5101-15-242#3/18.12.2017
г. на ТП на НОИ – Пловдив до НЕЛК – София е изискана информация и удостоверение относно обстоятелствата кои
са страните, какъв е предметът и на какъв етап се намира административното
производство по обжалване на експертни
решения №№ 3590/10.10.2017 г. и 3615/11.10.2017 г.,
издадени от ТЕЛК – Пловдив на Д.И. във връзка с прилагане на чл.54 ал.1 т.5 от АПК. По повод отправеното запитване, с писмо изх. № 23/04.01.2018 г. е получен
отговор на НЕЛК – София, че е образувано административно производство с
преписка № 9650 и 9651 и предстои произнасяне на НЕЛК на 06.02.2018 г., за
което лицето е уведомено.
С Експертно решение № 0167/07.02.2018
г. НЕЛК – София, първи специализиран състав по неврологични болести потвърждава
Експертно решение № 3615/11.10.2017 г. на ТЕЛК – Пловдив по болнични листове №№ Е20170826041, Е20170826042, които са
издадени на основание ЕР на ТЕЛ № 2543/15.08.2017 г., с което е разрешена
временна неработоспособност с диагноза „Дискова херния Л5 – С1 вертебрален и радикулерен
синдром, травматично обостряне“. Болнични листове №№ Е20170826041 и Е20170826042 са издадени с
диагноза „Увреждане на лъчевия нерв“ и съгласно ЕР № 0167/07.02.2018 г. на
НЕЛК, следва ЛКК да анулира цитираните по-горе болнични листове и да издаден
нови такива с диагнозата, постановено в ЕР на ТЕЛК.
С ЕР № 0168/07.02.2018 г. НЕЛК – София,
първи специализиран състав по неврологични болести потвърждава ЕР № 3590/10.10.2017 г. на ТЕЛК – Пловдив по болничен лист Е20170273843.
Впоследствие, болничен лист № Е
20170826041 за периода 07.08.2017 г. – 05.09.2017 г. с диагноза по МКБ GG „Увреждане
на лъчевия нерв“ и причина 04 – злополука трудова по чл.55 ал.1 от КСО е
анулиран и за същия период на временна неработоспособност от ЛКК при „ДКЦ V“ ЕООД
Пловдив, е издаден болничен лист № Е20180271101 с диагноза М51.1 „Увреждания на
междупрешленните дискове в поясния
и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия“.
Анулиран
е и болничен лист № Е20170826042 за периода 06.09.2017 г. – 05.10.2017 г. с
диагноза по МКБ G56.3 „Увреждане
на лъчевия нерв“ и причина 04 – злополука трудова по чл.55 ал.1 от КСО и за
същия периоод на временна неработоспособност от ЛКК
при „ДКЦ V“ ЕООД –
Пловдив е издаден болничен лист № Е20180271100 с диагноза М51.1 „Увреждания на междупрешленните дискове в поясния
и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия“.
По повод образувано във ВАС
производство по частна жалба на директора на ТП на НОИ – Пловдив против
Определение № 2459/05.12.2017 г. на Административен съд – Пловдив е постановено
Определение № 1837/12.02.2018 г. на ВАС, VI О., по адм.
д. № 1296/2018 г. С цитираното определение е оставено в сила Определение №
2459/05.12.2017 г. на Административен съд – Пловдив.
В ТП на НОИ – Пловдив е депозирана
Молба вх. № 1012-15-26.04.2018 г. от Д. Игтнатов , с
която на основание чл.55 ал.1 от АПК моли да бъде възобновено производството по
разглеждане на подаденото от лицето възражене вх. №
1012-15-284/11.10.2017 г. против Разпореждане № 5104-15-300/03.10.2017 г. на
длъжностното ли.е по чл.60 ал.1 от КСО, като разглеждането бъде отменено и
декларираната злополука на 07.08.2017 г. да бъде призната за трудова злополука.
Към молбата са приложени заверени копия на медицински документи – експертни
решения.
Допълнително са депозирани и молби вх.
№ 1012-15-284#2/02.07.2018
г. и № 1012-15-284#3/13.07.2018 г. от лицето отново за възобновяване на
административното производство по възражение вх. № 1012-15-284/11.10.2017 г. на
ТП на НОИ – Пловдив от Д.Д.И. против Разпореждане №
5104-15-300/03.10.2017 г. на длъжностното лице по чл.60 ал.1 от КСО, отмяна на
цитираното разпореждане и постановяване на ново признаване на декларираната
злополука, станала с лицето на 07.08.2017 г. за трудова злополука.
За да остави жалбата на И. без
уважение, директорът на ТП на НОИ – Пловдив е приел, че от всичко изложено се
установява, че в хода на административното производство, образувано по повод на
декларираната от осигурителя ГД „Изпълнение на наказанията“, Затвора – Пловдив,
ЕИК 1290100290098, злополука, станала на 07.08.2017 г. с Д.Д.И.
, не са установени и не се установяват понастоящем категорични доказателства, че отразените в представените по
преписката медицински документи
увреждания, имат травматичен характер. Според директора, този факт не се
променя и от обстоятелството, че новоиздадените по силата на експертните
решения на НЕЛК – София, първи специализиран състав по неврологични болести, болнични листове №№ Е20180271100 и
Е20180271101 са кодирани с причина 04 – злополука трудова по чл.55 ал.1 от КСО.
В тази връзка е посочено, че в самата диагноза по МКБ М51.1 „Увреждания на междупрешленните дискове в поясния
и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия“
съответства на нетравматичен характер на уврежданията, т. е. касае се за
причина 01-заболяване, а не за временна неработоспособност, кодирана с причина
04- трудова злополука. Според директора на ТП на НОИ – Пловдив, вписването на
причина 04-трудова злополука по чл.55 ал.1 от КСО в болничните листове от
медицинското лице или ЛКК, издали болничния лист се извършва единствено по
информация и снета от лицето анамнеза, а същото е заинтересовано в болничния
лист да бъде вписана причина, кодирана като трудова злополука по чл.55 ал.1 от КСО.
В решението на директора на ТП на НОИ –
Пловдив е посочени и, че не се установява и наличие на причинно-следствена
връзка между декларирания от осигурителя инцидент на 07.078.2017 г. и
твърдяното от пострадалия травматично увреждане на лъчевия нерв на дясната
ръка. Предвид доказателствата е прието, че повиканият на мястото на инцидента
д.р В. В. – лекар в МЦ на Затвора – Пловдив, е констатирал само „оток и
болезненост в областта на дясна китка“, каквато диагноза липсва в издадените
по-късно болнични листове на Д.Д.И.. От друга страна,
е установено, че съгласно епикриза /ИЗ № 48542/2154
от 2017 г./, издадена на Д.И. ***, ЕАД, първа клиника по хирургия, при
направена рентгенография на дясна китка и пръсти, че пръстите на дясната ръка
са без убедителни травматична промени. В реквизита „обективно състояние“ е
отразено единствено „оток на меките тъкяни на дяна
ръка и предмишница“. В епикризата
е отразена диагноза „Рудикулопатия Л5 С1 декстра“ и „Невропатия нервус радиалис декстра посттравматика“, от която
е установено, че Д.Д.И. е страдал от общо заболяване
„дискова херния с радикулерен синдром“, установено на
11.04.2017 г., т. е. няколко месеца преди 07.08.2017 г., а посттравматичната невропатия на десен радиален нерв води началото си от
м.07.2015 г., когато на лицето е била призната трудова злополука.
В решението е посочено и определението
за трудова злополука съгласно чл.55 ал.1 от КСО, като е изложено и становище,
че квалифицирането на една злополука като трудова, предполага наличие на всички
елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл.55 ал.1 от КСЖО в тяхната
кумулативна съвкупност, а именно: злополука, станала с осигурено по чл.4 ал.1 и
чл.4а от КСЖО лице; настъпила през време и по повод извършваната работа, както
и всяка работа извършена в интерес на предприятието; наличие на
причинно-следствена връзка между
извършваната работа и настъпилото внезапно травматично увреждане на здравето на
пострадалото лице, довело до временна неработоспособност, трайно намалена
неработоспособност или смърт.
Така от страна на директора на ТП на
НОИ – Пловдив е прието, чуе предвид издадените по случая медицински документи и
отразените в тях диагнози и с оглед останалата налична документация, не се установява
наличие на предпоставката за „внезапно травматично увреждане“ на здравето на
лицето , каквото е изискването на
чл.55 ал.1 от КСО, а в случая ,
най-вероятно се касае за обостряне на предишни заболявания на лицето от общ
характер.
Решаващият орган сочи също така, че Д.Д.И. е имал предшестващи твърдения от него инцидент, станал
на 07.08.2017 г. общи заболявания, като ХНП Л5 ЕС1 Радикулопатия
Л5 ЕС1 бил.; Спондилоартрозис цервиколумбалис;
Радикулопатия С6 – С7, видно от ЕР № 1265/11.04.2017
г. на ТЕЛК.
В същото ЕР, като противопоказни
условия на труд са посочени: „натоварване на дясна ръка, тежък физически труд“.
Предвид това, ръководството на затвора в Пловдив се е съобразил с горното, като
е премествало лицето на различни постове, съгласно неговите писмени молба,
доколкото специфичните особености на работата в инструкцията е позволявала
това.
По повод обективираното
в жалбата твърдение, че лицето издало обжалваното разпореждане е некомпетентно
и няма правомощия дза издава подобни актове,
решаващият орган е посочил, че със Заповед № 1015-15-323/28.09.2017 г. на
директора на ТП на НОИ – Пловдив, г-жа С.Г.Ц., главен инспектор по
осигуряването, е определена за длъжностно лице по чл.60 ал.1 от КСО, което да
издава разпореждания за квалифициране на декларираните злополуки, поради което
е приел твърдението за неоснователно.
За неоснователно е прието и твърдението
на И., според което, не е ясно на какви факти и обстоятелства е стъпило
длъжностното лице при издаване на оспореното разпореждане, тъй като същото е издадено въз основа на
документацията от образуваното по случая досие и данните н информационната
система по чл.33 ал.5 т.7 от КСО, така, както гласи разпоредбата на чл.60 ал.1
от с. к.
В съдебно заседание на 08.03.2019 г. е
изслушана и приета без възражения от страните неврологична съдебно-медицинска
експертиза (НСМЕ), за изготвянето на която вещото лице е използвало наличната медицинска
документация по делото. Вещото лице подробно е отговорила на поставените от
жалбоподателя въпроси, като крайният изводът на експерта е, че досегашното
третиране на пострадалия е правилно и отговарящо на обективното му
състояние.
В същото съдебно заседание експертът
уточнява, че не може да се каже дали уврежданията са в резултат на труд по
време на работа, при наличието на едно решение от преди за състоянието на
увреждане на лицето, и едно ново влошаване на положението. В случая са
установени вреди от травматична и исхемична генеза,
като в настоящия казус има двукратна травма – в миналото и в настоящето.
В съдебно заседание на 17.06.2019 г. е
изслушана и приета без възражения от страните и съдебно-техническа експертиза,
за изготвянето на която вещото лице е изследвало всички приложени по делото
документи и е извършило оглед на място в затвора в Пловдив на вратата на
транспортния портал.
Експертът е установил, че: 1.
фиксирането на двете крила към рамката на порталната врата на пост № 9 се
осъществява с три вертикални цилиндрични конзоли /две долни и една горна/ и
метално резе, заключвано с катинар. Отварянето и затварянето на вратата се
извършва ръчно. При затваряне двете крила на порталната врата не се фиксират до
степен на пълно съвпадане на външните вертикални повърхности, като причина за
това е, припокриване на двете крила в долната им част на височина около метър,
считано от нивото на терена. Посочено е също така, че за затварянето на вратата
е необходимо прилагане на сила. Последното си изразява във физическо усилие или
засилено движение на вратата за използване на масата на последната за затваряне
чрез сблъсък. Посочени са общо теглото на всяко едно крило то вратата и общата
приблизителна тежест на цялата врата; 2. Експертът сочи, че високите
температури и слънчевото греене предизвикват неизбежни топлинни разширения и в
резултат на увеличаване на габаритните размери /раздуване/ намаляват работните
разстояния, което може да доведе до затруднения в начина на отваряне и
затваряне на вратата и необходимост от прилагане на по-голяма сила за
преодоляване на механичните отклонения;
3. На основание естествената особеност на материалите, включително
стоманата, да се влияе от нарастване на атмосферните температури и пряко
слънчево греене, в резултат на което се получават линейни разширения, може да
се формира изводи, че за отваряне и затваряне на процесната
вата през летния сезон ще е необходимо по-голямо усилия от обичайно
необходимото за сезон с по-ниски температури.
В производството пред съда по искане на жалбоподателя
са допуснати до разпит свидетелите: В.Д.К.,Л.О.Ш., М.А.А.,
К.И.П., М.П.И. и С.А.Г..
От показанията на свид. К.
се установява, че са колеги от Затвора Пловдив и знам за инцидента, тъй като
той го повикал по радиостанцията. Това станало на 07.08.2017 година. Сочи, че е
практика в Затвора – Пловдив, преди встъпване на смяна служителите да се
проверяват за годност за изпълнение на служебните задължения. Твърди, че преди
инцидента И. не се е оплаквал от нещо, а
и видимо бил добре и здрав и годен да изпълнява служебните си задължения. При инцидента И. бил на вратата на пост № 9, повикал
го по радиостанцията и потърсил съдействие. Проникнали от външна страна, тъй
като нямало как да затвори, минал от там, затворил вратата и извикали доктора,
извикали и «Бърза помощ», а в последствие И. постъпил в болница. Вратата била отворена,
колегата я подпирал с тялото си и пазел поста. Това е голяма врата, в източна
посока. Има и малка врата. Голямата врата била отворена. Там минават МПС.
Командирът на отделението – ДМ, бил със свидетеля и двамата влезнахме от външната
страна, и оказали помощ на колегата. Вратата е голяма, тежка, портална врата.
Не може да каже дали има затруднение при отваряне и затваряне на вратата.
От показанията на свид. Ш.
се установява, че работи в Затвора Пловдив и изпълнявал дежурства на пост № 9
последните няколко месеца. На този пост имало голяма врата. Проблемът с
отварянето и затварянето на вратата бил такъв, че, когато е много топло вратата
се раздува и иска по-голямо усилие, за да се отворят и затворят двете
крила. Освен тази врата има и други
заграждения, това е локална зона, оградена с мрежа и бариера. Бариерата е около
5 метра дълга, доста тежка и се пуска и се вдига на ръка. Тази голяма метална
врата е около 4 метра широка и около 5
метра висока двете крила общо. Тежи сигурно над половин тон. Лятото вратата се
огрява и се раздува и, за да може да се затвори, едното крило трябва да се
засили малко повече, и тогава да се заключи. Ако в този момент ръката попадне
между двете крила, е нормално да настъпи нараняване. Три камери имало на този
пост, които обхващат тази врата. Едната е централно към вратата, другите две са
отляво и от дясно. Когато влезе камион
през тази врата, единствено при
централната камера може да се получи мъртва зона, а при другите две камери не
може да има мъртва зона. Нямал достъп до видеонаблюдението,
а отговорите за мъртвата точка са по негови предположения. На пост № 9 работил
десет месеца през тази година. 2017 година не е бил на инцидента. Сега
положението с вратата било същото - раздувала се през лятото и се боравило
трудно с нея.
От показанията на свид.
А. се установява, че също работи в Затвора Пловдив от 2016 г. на централен
пост. Този пост е видонаблюдение на целия затвор. На
пост № 9 има камери три на брой и се виждало абсолютно всичко. При паркиране на
голям товарен автомобил единствено остава мъртва зона моментът, когато вратата
е отворена, но при затваряне и отваряне всичко се виждало. Двете страничните камери наблюдават през това
време. От предната камера също се виждало, но, ако има много голям камион. Когато е на работа, интересува се от вратата,
а не от камиона, който влиза. Гледа вратата, защото работата й е да контролира кой влиза.
Действията на служител не могат да бъдат незабелязани, всичко се виждало. Тя
видяла на камерата как вратата удря колегата й в момента, в който я затваря, и
тя викнала линейката. Още на следващия ден отишла в болницата при И.. Ръката му
била надута, бил на системи, кракът му също бил надут и не можел да ходи. В
деня на инцидента видяла камион, който влиза и видяла как го затиснала самата
врата, която не можела да се затвори вратата и останала отворена. Казала веднага
на командира и на главния, защото вратата не можела да остане отворена. Мисли,
че е имало вътрешна проверка за този инцидент. За записите на камерата не
отговаряла тя.
От показанията на свид.
П. се установява, че са колеги с И. ***. Знае за инцидент, случил се с него.
Било на 07.08. 2017 година. На 9-ти пост вратите били големи, тежки и по време
на боравене с вратата, тя го ударила. Посетил колегата си в болницата. Бил
обездвижен и в недобро състояние - с надути ръка и крак. Не можел да се движи,
бил напълно обездвижен. Преди инцидента по време на работа го видял и му нямало
нищо. Не е бил свидетел на инцидента, бил на друг пост същия ден.
От показанията на свид.
И., съпруга на жалбоподателя, се установява, че инцидентът е станал на
07.08.2017 година. Той й се обадил по телефона да й каже, че го транспортират
към болницата, където го приели за лечение. Преди инцидента бил в добро
състояние. Преди този инцидент имало друг, през 2015 година. Тогава при
работата се е намесил при сбиване на затворници, била пострадала дясната му
ръка, която оттогава пазел - гледал да не я натоварва. В деня преди инцидента
бил в добро физическо състояние. Като се върнал от болницата имал оток на
ръката и коляното и болки в кръста. Лекувал се
някъде около 7-8 месеца.
От показанията на свид.
Г., се установява, че е запознат с инцидента, случил се с жалбоподателя на
07.08.2018 г., тъй като би включен в една комисия преди 2 години, която се занимаваше
с този случай.
Предяви се на свидетеля докладът на комисията, намиращ
се на л.22 и л. 23 по делото.
Свидетелят Г. сочи, че познава този доклад. Към
тогавашната дата бил на длъжност „Инспектор НОД“. Този подпис под „изготвил 1.“
е негов, а докладът е изготвен един ден
след инцидента.
На въпрос на адв. П., защо
докладът е съставен на 09.08.2017 г., след като инцидентът е бил на 07.08.2017 г.,
свид. Г. отговаря, че случаят е бил на 07.08.2017 г.,
а на 08.08.2017 г. било разпоредено
от началника на затвора, който тогава бил З. И., да отидат трима човека от
комисията в болничното заведение - той, Е.ГГ., инспектор „ЧР“ и д-р В. В. -
лекар координатор, при И. и на място да поискат от него да представи някаква
документация във връзка с този случай. Посетили го в болницата. Поискали от
него да представи документация за случая, ако има такива, да им ги представи.
Така им било разпоредено и така изпълнявали
разпореждането. Изискали и запис от камерите на пост № 9. По спомен, би
следвало да има 3 камери, които да обслужват поста. Били представени записи от този
пост. Абсолютно всички членове на комисията ги прегледали. От записите се виждало,
че влиза МПС и след влизането застава така, че не се вижда от камерата какво
става отзад. Другите две камери са на голямо разстояние от мястото и не може да
се види в детайли какво става. Единствената камера показва камиона, поради
което не може да се види какво става. Към тази дата имало служител по видеонаблюдението, но няма спомен да са го разпитвали. Били
им представени записите от камерите и затова нямало защо да го разпитват.
Поискали и от И. да посочи свидетели,
които са били наблизо. Водела се отчетност какви камиони, с какви
регистрационни номера и на коя фирма влизат в затвора, но не е служител, който
да разпорежда какво да се прави. В затвора има единоначалие. Комисията работила
на база видеозаписи и на база показания на служители, както и от медицинските
лица, които са били там. Искали сме от жалбоподателя, като заинтересована
страна да даде достатъчно допълнителна информация по случая.
На свидетеля се прочете изводът с почернен шрифт от
доклада на комисията от 09.08.2017г.
На въпроса на адв. П., какво
значи израза „последвали симулативни действия“ в крайния
извод на комисията, свидетелят отговаря, че становището в този доклад не е формирано
само от него, а от цялата комисия, която била от 6-ма човека, имало и
медицински лица. Преди този инцидент имало злополука с бившия им колега Д.И.,
по която има решение на ТЕЛК и др. болнични листове за заболяването, предоставени
от медицинските лица: д-р В. и фелдшер К..
На база медицинските становища на тези лица бил отбелязан и този абзац. Този
израз „последвали симулативни действия“ бил вмъкнат по
инициатива на медицинските лица, членове на комисията, но не може точно да
посоча точно на кое медицинско лице.
В хода на съдебното производство към
делото е приобщено писмо вх. № 23447/17.12.2018 г. от началника на Затвора –
Пловдив, ведно с докладна записка.
При така установеното от
фактическа страна съдът формира следните правни изводи:
Предмет на съдебна проверка са:
наличието на компетентност на органите в развитото се административно
производство, съответствие на постановените от тях актове с изискването за
форма, с целта на закона и с приложимите материалноправни
норми(осъществяването на фактическия състав на трудовата злополука).Контролът
за законосъобразност включва още и контрол за спазване на административнопроизводствените
правила, съобразно предвидената в закона специална процедура за обследване на
злополуката по чл.57-60 от КСО, както и за спазването на правилата, предвидени
в приетия от Министерски съвет подзаконов нормативен акт при делегацията на
чл.57 ал.3 от КСО - Наредба за установяване, разследване, регистриране и
отчитане на трудовите злополуки.
Обжалваният административен е издаден
от компетентен орган.
Разпореждане № 5104-15-300 от 03.10.2017 г. на главен инспектор
по осигуряването С.Г.Г.-Ц. в ТП на НОИ - Пловдив, с
което станалата с И. злополука не е призната за трудова, е издадено от
определено длъжностно лице по чл.60 ал.1 от КСО, със Заповед № 1015-15-323/28.09.2017
г. (л.144) на директора на ТП на НОИ - Пловдив, при законово предвидена
възможност за това – чл.29 т.1 от Правилника за организацията и дуейността на НОИ и чл.60 ал.1 от КСО.
Комисията, назначена със Заповед № 1015-15-301/25.08.17
г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, която е извършила разследване на
злополуката с пострадалото лице и съставила протокол за това (Протокол № 5103-15-34/14.09.2017
г. (л.18) за резултатите от извършеното разследване) е също в законния състав по чл.58 КСО - включва инспектор в ТП на НОИ - Пловдив, инспектор в дирекция “Инспекция
по труда“ - Пловдив, представител на осигурителя, представител на работещите
при осигурителя и лекар – специалист „Трудова медицина“.
Директорът на ТП на НОИ - Пловдив е овластен от закона с функционална и териториална материална
компетентност да се произнесе с решение по жалбата на осигурителя срещу
разпореждането за признаване на злополуката за трудова (по аргумент от чл.117
ал.1 т.2, б.“г“ и ал.3 от КСО)
Съдът намира, че не са налице нарушения
на формата на акта. Разпореждане № 5104-15-300 от 03.10.2017 г. (л.24) на главен
инспектор по осигуряването Спаска Георгиева-Цанкова в ТП на НОИ - Пловдив и
Решение № 2153-15-156 от 01.08.2018 г. (л.9) на директора на ТП на НОИ -
Пловдив са обективирани в писмена форма, при спазване
на съществените изисквания за съдържание.
И двата акта (първоначалният административен акт по
чл.60 ал.1 КСО и контролният по чл.117 ал.3 КСО) имат ясна разпоредителна част
– в разпореждането е включено волеизявление за неприемане на станалата с И. на
07.08.2017 г. злополука за трудова, а в решението на горестоящия
орган – диспозитив за отхвърляне на жалбата на лицето
срещу първоначалния акт, като неоснователна.
На второ място, и двата акта (първоначален и
контролен) съдържат правните и фактическите основания, обусловили тяхното
издаване.
Разпореждане № 5104-15-300 от 03.10.2017 г. е
постановено с позоваване на правните основания по чл.55 ал.1 и чл.60 ал.1 от КСО и чл.6 ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза и включва фактическото
основание за непризнаване на злополуката за трудова – не се доказва по
категоричен и достатъчно обоснован начин дали се касае за трудова злополука,
обостряне на старо документирано заболяване на Д.И. или получена незначителна
травма, която не води до неработоспособност. Разпореждането е съобщено на И. по надлежния ред, видно
от подадената от него жалба до директора на ТП на НОИ – Пловдив вх. №
1012-15-284/11.10.2017 г.
Предмет на оспорване в настоящото производство е
решението на директора на ТП на НОИ - Пловдив, съгласно чл.118, ал.1 от КСО, а то безспорно е мотивирано и съдът
е длъжен да изследва спора по същество, и съобразно изложеното в него, т.е. да
изследва дали злополуката е трудова по смисъла на приложимите правни норми и
съобразно установеното, да се произнесе по законосъобразността на издаденото
решение, като при евентуална негова отмяна дължи произнасяне и по отношение на
първоначалния административен акт по чл.60 ал.1 от КСО.
Решение № 2253-15-156/01.08.2018 г. на директора на ТП
на НОИ - Пловдив е подробно мотивирано с обсъждане на всички възражения на
осигурителя, както и на всички факти и обстоятелства, за които се съдържат
доказателства в административната преписка. Извършена е цялостна проверка на
процедурата за допуснати съществени нарушения и по същество за правилност на
обжалваното разпореждане. Решението по чл.117 ал.3 от КСО съдържа хронологично
описание на всички предприети действия за изясняване на случая и на всички
приети доказателства - въз основа на тях е извършен анализ на релевантните
факти и обстоятелства и на приложимия материален закон.С оглед на това, не са
допуснати отклонения от изискването за издаване на мотивиран акт, като в случая
е налице и съответствие между правни и фактически основания.
При издаването на първоначалния и на
контролния административен акт не са допуснати съществени нарушения на
процесуалноправните разпоредби на закона, които да обуславят
незаконосъобразност.
В чл.57 и следващите от КСО е уредена процедурата по
разследване и установяване на трудова злополука.Тя има за цел да се установят:
1. причините и обстоятелствата за възникване на трудовата злополука; 2. вида на
уврежданията; 3. други сведения, които ще подпомогнат териториалното поделение
на НОИ да се произнесе за характера на злополуката. В съответствие с
разпоредбата на чл.58 ал.6 от КСО
резултатите от разследването се оформят в протокол в типизирана форма, който е
валиден до доказване на противното. Екземпляр от протокола се връчва от
териториалното поделение на НОИ, на пострадалия или на неговите наследници и на
осигурителя. Открива се досие на пострадалия, което съдържа в съвкупност –
декларацията за трудова злополука; протокол от разследването на трудовата
злополука, когато такова е извършено; разпореждането за приемане или за
неприемане на злополуката за трудова; медицински и други документи, които са
свързани със злополуката. Съгласно чл.60 от КСО длъжностното лице, определено
от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен
институт, въз основа на документите в досието и данните в информационната
система по чл.33 ал.5 т.7 КСО издава разпореждане за приемане или за неприемане
на злополуката за трудова. Разпореждането се изпраща на осигурения и на
осигурителя и подлежи на обжалване от заинтересуваните лица по реда на чл.117 от КСО.
Уредбата е доразвита в подзаконов нормативен акт - Наредба
за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (НУРРОТЗ),
като някои от правилата са идентични с нормите на КСО. Според чл.2 и следв. от нея, за всяка трудова злополука следва незабавно
да бъде уведомен работодателя, който има задължение да я разследва и да състави
протокол, след което представя този протокол в ТП на НОИ. Когато
обстоятелствата, при които е станала злополуката, дават основания да се
предполага, че тя е трудова, ръководителят или упълномощеното от него
длъжностно лице са длъжни в срок 3 работни дни от узнаването за нейното
настъпване да подадат в ТП на НОИ декларация по образец. По подадената
декларация ТП на НОИ открива досие за трудова злополука. Разследването на
злополуката е задължително за всички случаи с настъпила смърт като за тази цел
се издава заповед от ръководителя на териториалното поделение на НОИ.
Производство по разследване се открива независимо от това, дали злополуката се
разследва от органите на прокуратурата или от други компетентни органи.
Разследването се извършва от комисия, която трябва да установи конкретните
обстоятелства и причини за възникване на злополуката, вида на уврежданията,
както и всички други данни, които ще подпомогнат териториалното поделение на
НОИ да се произнесе за характера на злополуката. Резултатите от разследването
се оформят в протокол със задължителни реквизити(следва да се съдържат данни за:
1. осигурителя; 2. пострадалите лица; 3. мястото и времето на злополуката; 4.
свидетелите на злополуката и лицето, оказало първа помощ; 5. обща
характеристика на работата, извършвана от пострадалия (пострадалите) преди
злополуката; 6. специфичното физическо действие, извършвано от пострадалия
(пострадалите) в момента на злополуката, и свързания с това действие материален
фактор; 7. отклонения от нормалните действия и условия и материалния фактор,
свързан с тези отклонения; 8. начина на увреждане и материалния фактор,
причинил увреждането; 9. допуснати нарушения на нормативните актове; 10.
лицата, допуснали нарушенията; 11. необходимите мерки за недопускане на подобни
злополуки). Протоколът се прилага към досието за трудовата злополука. Екземпляр
от него се връчва от ТП на Националния осигурителен институт на пострадалия или
на неговите наследници и на осигурителя. Длъжностното лице по чл.60 ал.1 от КСО, въз основа на данните в досието за
трудовата злополука и данните в информационната система по чл.33 ал.5 т.7 от КСО, в 14-дневен срок от декларирането издава разпореждане за приемане или за
неприемане на злополуката за трудова по утвърден от управителя на НОИ формуляр.
Съгласно чл.58 ал.4 от КСО при разследване на
злополуката пострадалият има право да присъства или да посочи да присъстват: 1.
работник или служител от същата професия, или 2. член на семейството или
възходящ или низходящ сродник, или 3. представител на синдикалната организация,
в която членува; 4. представител на работниците и служителите в комитетите и
групите по условия на труд.
В раздел III Разследване и установяване на трудовите
злополуки от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки са
определени редът и начина, а именно – съставяне на комисия за разследване на
злополуката със заповедна ръководителя на ТП на НОИ, която включва точно
определени членове; за резултатите от разследването се оформя протокол, в който
се съдържат всички разкрити и анализирани обстоятелства около злополуката,
посочват се свидетели и доказателства; протоколът се подписва, както от
членовете на комисията, така и от пострадалия; след което, длъжностното лице по
чл.60 ал.1 от КСО издава разпореждане дали приема злополуката за трудова или
не.
От данните по делото е видно, че гореописаният
процесуален ред е спазен и при регистрирането и разследването на злополуката с Д.И.
– от фактическите констатации на съда, въз основа на писмените доказателства от
административната преписка (работодателят е наредил разследване от комисия на
служители в предприятието и те са оформили протокол; подадена е декларация за
трудова злополука в ТП на НОИ, от неговия ръководител е наредено разследване от
комисия в предвидения законов състав, като резултатите от проверката са описани
в протокол, съставен и подписан, както от членовете на комисията, така и от
пострадалия без възражения и със
съдържание, съответстващо на реквизитите по чл.10 от НУРРОТЗ, събрани са и
други сведения – медицинска документация, които са подпомогнали компетентния
орган да се произнесе по характера на злополуката и да не я признае за трудова.
Разпореждането е връчено на заинтересованото
от изхода лица.
В този смисъл неоснователно е
възражението на жалбоподателя за неучастието му в извършената вътрешна
проверка.
Съгласно показанията на свид.
Г., още на 08.09.2017 г. трима от членовете на вътрешната комисия са го
посетили в болницата и са поискали от него да представи медицински документи,
да посочи свидетели, като междувременно са снели показания на служители, на
медицинските лица, които са се намирали там в момента и са прегледали и
записите от камерите, наблюдаващи пост № 9, като при прегледа на последните е
установено, че се вижда само МПС-то, но не и какво се случва зад него.
Отделно от това, в т.3 Свидетели от Протокол №
01/10..08.2017 г. (л.26) е посочено, че „…младши
инспектор Д.Д.И. не докладва и не посочва свидетели
по случая“.
На следващо място, видно от Протокол №
5103-15-34/14.09.2017 г. (л.18) за резултатите от извършеното разследване на
злополуката, станала на 07.08.2017 г., същият е подписан от Д.Д.И., с което и потвърдил факта на неприсъствието си при
разследването на злополуката, но с него е дискутиран инцидентът. Възражения към
протокола няма, а само е записано: „О.М.
Ще обжалвам в законоустановения срок“. В този
смисъл съдът намира, че по никакъв начин не е нарушено правото на защита на
лицето.
Тук е мястото да се посочи, че съдът
кредитира показанията на свидетелите, но намира, че същите на променят по
никакъв начин изводите на длъжностното лице по чл.60 ал.1 от КСО, тъй като, от
една страна, преки свидетели на злополуката няма, включително и от анализа на
видеозаписите от камерата на пост № 9, а от друга страна, показанията са в
насока, какво точно увреждане е констатирано веднага след злополуката от
медицинското лице – д-р В. и какво съдействие е оказано на пострадалия.
Оспореното Решение № 2153-15-156/01.08.2018 г. на директора
на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на пострадалия,
и контролираното с него Разпореждане № 5104-15-300/03.10.2017 г. на длъжностно
лице по чл.60 ал.1 от КСО, с което злополуката, станала с Д.Д.И.
на 07.08.2017 г., не е приета за трудова злополука по чл.55 ал.1 от КСО – са
постановени в съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби и с целта на закона.
В деня на
злополуката Д.И. е имал качеството на осигурено лице по смисъла на чл.4 ал.1
т.1 от КСО. Същият е бил назначен със Заповед № 239/17.10.1997 г. (л.165) на
длъжност „надзирател“ в Затвора - Пловдив. На датата 07.08.2017г. е полагал
труд, редовна смяна, на пост № 9. Безпротиворечиви са
писмените и гласните доказателства по делото досежно
обстоятелството, че на датата 07.08.2017 г. И. е бил на работното си място.
Всички документи по случая, протоколът за разследване
на злополуката и разпитаните по делото свидетели сочат, че И. е претърпял внезапно
увреждане на здравето, причинило оток на меките тъкани на дясната ръка и предмишница, в резултат на удар от метална врата на пост №
9.
Трудовата злополука е осигурен социален риск, легално дефиниран в чл.55 КСО
в две хипотези: като същинска трудова злополука по ал.1 и като приравнена трудова злополука по ал. 2.
От дефиницията на същинската трудова злополука се
извличат нейните конститутивни признаци. Разпоредбата
на чл.55 ал.1 от КСО изисква трудовата злополука не просто да настъпила през
работното време, а да е налице внезапно увреждане на здравето, което да е станало
през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка
работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. В случая не е
спорно, че е налице възникнала временна неработоспособност, спорен е въпросът
дали е налице внезапно увреждане на здравето или то е съществувало преди
започване на трудовата дейност. Ако внезапното увреждане на здравето е
възникнало в работно време, но същото увреждане не е във връзка или по повод
извършваната работа, или при работа, извършена в интерес на предприятието, не е
налице трудова злополука. В случая И. твърди, че увреждането на здравето е
станало след 07.08.2017 г. при сблъсък с металната врата на пост № 9. Органът
не е длъжен да обсъжда други
Не съответства на материалите по делото твърдението,
че преживяната на 07.08.2017 г. травма е обострила
наличните заболявания на гръбначния стълб, подробно посочени по-горе в
настоящото изложение. Безспорно е в случая, че са анулирани два броя болнични
листове: № Е20170826041 и Е20170826042 с диагноза „Увреждане на лъчевия нерв“,
и на тяхно място са издадени други два болнични листа с диагноза „Увреждане на междупрешленните дискове в поясния
и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия“.
Действително и двете ЕР № 0167/07.02.2018 г. и №0168/07.02.2018 г. потвърждават
тези диагнози, но безспорно е и обстоятелството, че тази диагноза по МКБ М51.1
„Увреждане на междупрешленните дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб с радикулопатия“ съответства на нетравматичен характер на
уврежданията. Освен това органът е
съобразил в процесните разпореждане и решение и
обстоятелството, че през 2015 г. на лицето е призната трудова злополука –
посттравматична невропатия на десен радиален нерв. Съвсем
отделен е въпросът, че е направил извод, че
тази травма не е трудова злополука. Следва да се посочи, че, дори една
травма да е довела до временна неработоспособност, това не означава, че същата
е трудова злополука, дори ако е настъпила по време на работа – КСО поставя
допълнителни изисквания по отношение на внезапното увреждане на здравето, за да
го приеме за трудова злополука, и липсва законова презумпция, че всяка травма
през работно време е трудова злополука. Каза се по-горе, болничните листове, в
които е посочена диагноза „увреждане на лъчевия нерв“ са анулирани, съгласно ЕР
№ 0167/07.02.2018 г., а ЕР № 0168/07.02.2018 г. потвърждава ЕР № 3590/10.10.2017 г., , с което пък се потвърждава болничен лист №
Е20170273843 с диагноза „Увреждане на междупрешленните
дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб
с радикулопатия“. Видно от първата СМЕ, която съдът
кредитира като коректна и безпристрастно изготвена, травматичните промени в колянната става не са свързани със заболяванията на
гръбначния стълб и не са в причинно-следствена връзка, както и с описаната
травма на торакса и ръката. Отделно от това,
експертът сочи, че няма причинно-следствена връзка, а последователност и
наслагване с евентуално утежняване на клиничното протичане, както и няма
директна връзка между сегашното състояние и миналите изменения с утежняване и
влошаване, а е налице натрупване и новопоява на други
заболявания с подобни симптоми и съседна локализация. Наред с това, вещото лице твърди, че може да
се обостри старо заболяване, което е документирано в
миналото с болки и намалена работоспособност, което може да се случи и при
други обстоятелства – рязко движени, рязко навеждане, повдигане на тежест,
простуден момент, извиване, изкривяване и притискане, което се лекува по
традиционен алгоритъм и не е непременно свързано с трудова злополука и затова
решенията на НЕЛК са верни, специализирани и конкретни, което трябва да се
съобрази от съда. Липсва извод, че с оглед на такова травматично увреждане –
изпускане на голяма метална врата, в резултат на което същата притиска ръката
му и се получава оток на меките тъкани на дясната ръка и предмищница,
пострадалият да е получил допълнително увреждане на гръбначния стълб.
Съдът, намира за законосъобразни и
обосновани изложените мотиви в обжалваното решение, за отказ да се признае
злополуката за трудова, тъй като от доказателствата в административната
преписка, не може да се направи категоричен извод относно обстоятелствата, при
които същото е настъпило. Следователно, не са доказани предпоставките на чл.55
ал.1 от КСО и правилно административният орган не е приел злополуката за
трудова.
В хода на съдебното производство също
не се доказа наличие на предпоставките по чл.55 ал.1 от КСО за приемане на
злополуката като трудова. Действително, жалбоподателят представи гласни
доказателства, които да установяват твърденията му в жалбата, че на посочената
от него дата – 07.08.2017 г. на пост № 9 в затвора в гр. Пловдив, при описаните
в жалбата обстоятелства, е претърпял трудова злополука, по негово искане бяха
допуснати НСМЕ и СТЕ експертизи, включително и факта, че същият се ползва от
всички представени писмени доказателства, не се установиха твърдените от него в
жалбата релевантни факти и обстоятелства, които да водят до други правни
изводи, различни от изведените в оспореното решение.
След цялостен анализ на
доказателствата, съдържащи се в административната преписка и тези, събрани в
хода на съдебното производство, съдът приема за правилни и законосъобразни
мотивите на административния орган за липса на доказателства, които да
установяват по категоричен начин, че на 07.008.2017 г. по време на работа
жалбоподателят е претърпял трудова злополука. Твърденията на жалбоподателя за
претърпяна трудова злополука на сочената дата и при посочените от него
обстоятелства, не са доказани и установени по безспорен и категоричен начин в административното производство. Правилни и
обосновани са изводите на административния орган за липсата на категорични и
безспорни доказателства дали се касае до трудова злополука, обостряне на старо
заболяване или получена незначителна травма. Липсата на свидетели на инцидента,
липсата на видеозаписи на инцидента, липсата на сериозна травма на дясната
ръка, липсата на медицинска документация за наличие на сериозна травма, са дали
основанието на административния орган да формира именно този извод. Отделно от
това, в епикризата, издадена от УМБАЛ „Св. Георги“ –
Пловдив, ЕАД, издадена след изписването му на 14.08.2017 г. е посочена
анамнеза: „…Съобщава, че при вдигане на
тежка врата е получил остра болка в кръста, която отива към слабините и двата
крака. Ударил си дясната ръка – оплаква се от болка“; в реквизит „обективно
състояние“ е посочено: „Оток на меките
тъкани на дясната ръка и предмишница“, а в
реквизити „Рентгенография на кита – фас/профил/лява/дясна“ и „Рентгенография на
пръсти на ръка“ е посочено съответно: „дясна
гривнена става, фас и полупрофил
– без убедителни травматични промени“ и „Пръсти
на дясна ръка – без травматични прекъсвания“.
При наличие на посочените данните, които
изцяло съвпадат с констатациите на медицинското лице, извикано непосредствено
след инцидента – д-р В., и становището на вещото лице по НСМЕ, както и
обстоятелствата, при които се твърди, че е настъпила злополуката, правилно
административният орган е приел, че обжалваното пред него разпореждане № 5104-15-300/03.10.2017
г. на длъжностното лице при ТП на НОИ -Пловдив
по чл.60 ал.1 от КСО, с което е отказано да се признае злополуката за
трудова е законосъобразно.
Що се отнася до СТЕ, съдът я кредитира
изцяло, но намира, че същата по никакъв начин не променя констатациите на административния
орган.
По изложените съображения съдът приема,
че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени в
съответствие с изискванията на чл.146 т.1-5 от АПК, при което жалбата като неоснователна, следва да
се отхвърли.
При този изход на спора и съгласно
разпоредбата на чл.143 ал.4 от АПК, основателно се явява искането на процесуалния
представител на ответника за присъждане на направените по делото разноски, като
същите следва да бъдат възстановени от жалбоподателя и те се констатираха в
размер на 100.00 лв., съобразно разпоредбата на чл.24 от Наредбата за заплащане
на правната помощ.
Воден от горното и на основание чл.172
ал.2 предл. последно, Административен съд - Пловдив, ХІII състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Д.И.,
ЕГН **********,***, ********, против
Решение № 2153-15-156 от 01.08.2018 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив,
с което е оставена без уважение жалбата на И. против Разпореждане № 5104-15-300
от 03.10.2017 г., издадено от длъжностното лице по чл.60 ал.1 от КСО в ТП на
НОИ – Пловдив, с което декларираната злополука вх. № 5101-15-242 от 10.08.2017
г., станала с Д.Д.И. на 07.08.2017 г. не се приема за
трудова злополука по чл.55 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
ОСЪЖДА Д.Д.И.,
ЕГН **********,***, ********
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/