№ 63
гр. Варна, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20253000500064 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 64/2025 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Комисията за отнемане на
незаконно придобитото имущество (КОНПИ), подадена чрез гл.инспектор С.,
против решение № 260010/25.11.2024 г., постановено по гр.д.№ 276/2019 г. по
описа на Добричкия окръжен съд, с което:
- е отхвърлен, предявения от Комисия за отнемане на незаконно
придобито имущество срещу Ж. И. М. иск по чл.142, ал.2, т.1 във вр. с чл.141
от ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество: - апартамент № 13, находящ се в гр. Д., ул. „* *“ № *, ет. *, с
идентификатор № 72624.622.6000.1.13, попадащ в сграда с идентификатор №
72624.622.6000.1 в поземлен имот с идентификатор № 72624.622.6000, със
застроена площ от 54,36 кв.м., при съседни самостоятелни обекти: на същия
етаж: 72624.622.6000.1.14, под обекта: 72624.622.6000.1.9, над обекта:
72624.622.6000.1.17, 72624.622.6000.1.18, както и 1,964 % ид.ч. от общите
части на сградата с идентификатор № 72624.622.6000.1 и същите ид.ч. от
правото на строеж върху поземления имот с идентификатор №
72624.622.6000, с пазарна стойност – 50 000 лв.; - лек автомобил “Волво В 50”
с рег. № *, дата на първа регистрация 31.03.2006 г., № на рама
YV1MW774962219901, двигател №D5244TB371005, придобит на 20.12.2013
г., с пазарна стойност – 5 000 лв.; - сумата в размер на 1 434 519.85 лева,
представляваща непреобразуваната част от извършени от Ж. И. М.
1
допълнителни парични вноски в „Жизел - Ж“ ЕООД през периода 2009 г. –
2012 г.;
- е отхвърлен, предявения от Комисия за отнемане на незаконно
придобито имущество срещу „Жизел – Ж“ЕООД с ЕИК *********, иск по
чл.145 във вр. с чл.142, ал.2, т.1 във вр. с чл.141 от ЗОНПИ за отнемане в полза
на държавата на незаконно придобито имущество: - нива с площ 7.499 дка,
находяща се в землището на с.Д., общ.Д., обл.Д., в местността „В. б.“,
представляваща имот № 042026, трета категория, при граници имоти: 042027,
000144, 000146, 042003, с пазарна стойност – 14 000 лева; - нива с площ 5.834
дка, находяща се в землището на с.Д., общ.Д., обл.Д., в местността „Г.“,
представляваща имот № 024030, трета категория, при граници имоти: 024029,
024028, 024005, 024031, 024008, с пазарна стойност – 10 000 лева; - лек
автомобил „Ауди А8“ с рег. № *, дата на първа регистрация 11.12.2008 г., рама
WAUZZZ4E39N010056, двигател BVN012239, придобит на 08.02.2011 г., с
пазарна стойност – 30 000 лева; - лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ТХ * ХM,
дата на първа регистрация 18.08.2008 г., рама WAUZZZ4FX8N148250,
придобит на 04.09.2012 г., с пазарна стойност – 20 000 лева.
- Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество е осъдена
да заплати на Ж. И. М. сумата 850 лева – разноски за вещо лице и сумата
10 000 лева – платено възнаграждение за един адвокат.
- Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество е осъдена
да заплати на „Жизел – Ж“ЕООД с ЕИК *********, сумата 1 325 лева –
разноски за вещо лице и сумата 2 500 лева – платено възнаграждение за един
адвокат.
- Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество е осъдена
да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 62 540.76 лева.
КОНПИ е настоявала, че решението на окръжния съд е неправилно -
постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, като е
молила за отмяната му, за уважаване на исковете и за осъждане на
ответниците да заплатят сторените по делото разноски за двете инстанции.
Навела е оплаквания, че неправилно и незаконосъобразно
първоинстанционният съд приел: че „не съставляват имущество паричните
суми, с които са извършени невъзстановените допълнителни парични вноски“
и ги изключил от частта „Имущество“ на анализа; че „нетният доход на
ответника Ж. И. М. през проверявания период е минималната нулева
величина“; че „отнемане може да се извърши само в случай, че имуществото в
края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на
периода и това увеличение надхвърля 150000 лв. Обобщено е изложила
съображения, че: невъзстановените допълнителни парични вноски в
търговски дружества представляват имущество, тъй като били предоставени
лични парични средства, които от своя страна са имущество, и са вземания
към края на проверявания период; за установяване на „значително
несъответствие“ по смисъла на специалния закон, на анализ подлежало цялото
2
придобито през проверявания десетгодишен период имущество от
проверяваното лице и свързаните с него лица, независимо от стойността му;
значителното несъответствие следвало да е над 150 000 лв., но не и
имуществото; за определяне размера на нетния доход по смисъла на
специалния закон, същият можело да е отрицателна величина и към нея да се
прибавя наличното имущество и тази величина образувала несъответствието,
което било значително, ако надвишава 150 000 лв. Сочила е, че в разрез със
закона и тълкувателно решение ТР № 4/18.05.2023 г. по т.д. № 4/2021 г., ОСГК
на ВКС, първоинстанционният съд постановил своето решение, като поставил
праг на имуществото и нетния доход и не приел, че невъзстановените ДПВ
представляват имущество.
Ответникът Ж. И. М., чрез адв. А. Д., е подал писмен отговор на
въззивната жалба, с който е оспорил същата и по съображения за
неоснователността й и за правилността на обжалваното решение, е молил за
потвърждаване на последното. Адвокат А. Д. е молила и за осъждане на
въззивника на осн. чл. 38, ал.2 ЗА да й заплати адвокатско възнаграждение за
безплатно оказана на ответника правна защита при условията на чл. 38, ал.1,
т.3, пр. второ от ЗА.
Ответникът „Жизел – Ж“ ЕООД не е подал отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция КОНПИ, чрез своя
процесуален представител, е поддържала възивната жалба и е претендирала
разноски за юрисконсултско възнаграждение, като е представила и бележки по
съществото на спора. Ответникът Ж. И. М., чрез своя преупълномощен
процесуален представител, е поддържал отговора на въззивната жалба, а
адвокатът е молил за присъждане в полза на адв. Д. адвокатско
възнаграждение за безплатно оказана на ответника правна защита при
условията на чл. 38, ал.1, т.3, пр. второ от ЗА. В предоставения от съда срок е
депозирал и писмени бележки.
Производството пред Добричкия окръжен съд е образувано по искова
молба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество
(преименувана от Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на
незаконно придобито имущество съгласно пар.6 ал.1 от ПЗР на ЗПК), с която
са били предявени искове по чл.153, ал.1 от ЗОНПИ срещу Ж. И. М., В. Ст. М.
и „Жизел – Ж“ ЕООД за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито от ответниците имущество на обща стойност 3 018 082.87 лева,
които след частичното прекратяване на делото (допуснати с определение в
открито заседание на 28.11.2023г. изменения и откази от исковете срещу В. Ст.
М. и частични откази от исковете срещу Ж. И. М.) предмет на разглеждане по
делото са останали искове срещу Ж. И. М. и „Жизел – Ж“ ЕООД за отнемане в
полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност
1 563 519.85 лева, както следва:
На основание чл.142, ал.2, т.1 във вр. с чл.141 от ЗОНПИ от ответника
Ж. И. М. се претендира отнемане на имущество на стойност 1 489 519.85 лева:
3
- Апартамент № 13, находящ се в гр. Д., ул. „* *“ № *, ет. *, с
идентификатор № 72624.622.6000.1.13, попадащ в сграда с идентификатор №
72624.622.6000.1 в поземлен имот с идентификатор № 72624.622.6000, със
застроена площ от 54,36 кв.м., при съседни самостоятелни обекти: на същия
етаж: 72624.622.6000.1.14, под обекта: 72624.622.6000.1.9, над обекта:
72624.622.6000.1.17, 72624.622.6000.1.18, както и 1,964 % ид.ч. от общите
части на сградата с идентификатор № 72624.622.6000.1 и същите ид.ч. от
правото на строеж върху поземления имот с идентификатор №
72624.622.6000, с пазарна стойност – 50 000 лв.;
- Лек автомобил “Волво В 50” с рег. № *, дата на първа регистрация
31.03.2006 г., № на рама YV1MW774962219901, двигател №D5244TB371005,
придобит на 20.12.2013 г., с пазарна стойност – 5 000 лв.;
- Сумата в размер на 1 434 519.85 лева, представляваща
непреобразуваната част от извършени от Ж. И. М. допълнителни парични
вноски в „Жизел - Ж“ ЕООД през периода 2009 г. – 2012 г., невъзстановени
към края на проверявания период.
На основание чл. 145, ал.2 във вр. с чл.142, ал.2, т.1 във вр. с чл.141 от
ЗОНПИ от ответника „Жизел – Ж“ ЕООД се иска отнемане на имущество на
стойност 74 000 лева:
- Нива с площ 7.499 дка, находяща се в землището на с.Д., общ.Д.,
обл.Д., в местността „В. б.“, представляваща имот № 042026, трета категория,
при граници имоти: 042027, 000144, 000146, 042003, с пазарна стойност –
14 000 лева;
- Нива с площ 5.834 дка, находяща се в землището на с.Д., общ.Д.,
обл.Д., в местността „Г.“, представляваща имот № 024030, трета категория,
при граници имоти: 024029, 024028, 024005, 024031, 024008, с пазарна
стойност – 10 000 лева;
- Лек автомобил „Ауди А8“ с рег. № *, дата на първа регистрация
11.12.2008 г., рама WAUZZZ4E39N010056, двигател BVN012239, придобит на
08.02.2011 г., с пазарна стойност – 30 000 лева;
- Лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № *, дата на първа регистрация
18.08.2008 г., рама WAUZZZ4FX8N148250, придобит на 04.09.2012 г., с
пазарна стойност – 20 000 лева.
Комисията е поддържала, че с решение № 97/30.01.2019 г. е образувала
производството за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество въз основа на постъпило уведомление от Софийска градска
прокуратура, Специализирано звено „Антикорупция“ 01 група с рег.
№10019/2017г./31.07.2017г., вх. № УВ-1218 от 02.08.2017г. за привличането на
ответника Ж. И. М. като обвиняем за извършени престъпления по чл.213а,
ал.3, т.2 вр. с ал.1 от НК; чл.144, ал.3 вр. с ал.1 от НК; чл.213а, ал.3, т.2 вр. с
ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК; чл.294, ал.1 вр. с чл.18, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от
НК; чл.269, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК и чл.143, ал.1 вр. с чл.18, ал.1 НК, част
4
от които, тези по чл.213а, ал.3, т.2 във вр. с ал.1 от НК, попадали в обхвата на
чл.22, ал.1, т.11 от ЗОПДНПИ /отм./, респ. на чл.108, ал.1, т.11 от ЗОНПИ. С
протокол ТД 04ВА/УВ-10530 от 08.08.2017г. образувала проверка за
установяване на значително несъответствие в имуществото на Ж. М., като
периодът на същата е от 08.08.2007г. до 08.08.2017г. КОНПИ е посочила, че за
част от периода проверяваният е бил в брак с В. Ст. М., поради което предмет
на проверка е и нейното имущество (за периода до 16.07.2012 г.), както и това
на дъщеря им М. Ж. М., родена на *г. Изложила е още, че ответникът Ж. И. М.
е едноличен собственик на капитала на ответното дружество „Жизел – Ж“
ЕООД, пряко контролирано от него, което също е обект на проверката. В хода
на проверката, след събиране на необходимата информация и направени
анализи, КОНПИ установила несъответствие в имуществото на проверяваните
лица и нетния им доход, което било значително по смисъла на чл. 107, ал. 2 от
ЗОНПИ във вр. с §1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ и предпоставките за отнемане в
полза на държавата на посоченото имущество по чл.153, ал.1 вр. чл.142, ал.2,
т.1, вр. чл. 141 и чл. 145, ал.2 във вр. с чл.142, ал.2, т.1 от ЗОНПИ били налице.
С уточнението с молба от 11.10.2022 г., след отказа от част от първоначално
предявените искове, ищецът е поддържал, че притежаваното от ответника Ж.
И. М. в края на проверявания период имущество (апартамент в гр.Д., лек
автомобил, дялове в търговски дружества, парични суми по банкова сметка и
невъзстановени допълнителни парични вноски в търговски дружества) е на
стойност 1 576 925.23 лева; че за същия период М. имал отрицателен нетен
доход от – 2 924 978.39 лева, формиран от доходи, приходи и други източници
на финансиране общо в размер на 1 539 004.17 лева и обичайни и извънредни
разходи общо в размер на 4 463 982.56 лева; че съпоставката на данните
показвала наличие на значително несъответствие от 4 501 903.62 лева между
нетния доход за проверявания период и притежаваното в края на периода
имущество от ответника Ж. И. М., което несъответствие обосновавало
наличието на основание за отнемане от този ответник и от контролираното от
него „Жизел Ж“ЕООД на незаконно придобитото имущество, предмет на
исковите претенции.
Ответниците Ж. И. М. и „Жизел Ж“ ЕООД, чрез процесуалните си
представители, са подали писмен отговор на исковата молба, с който са
оспорили исковете и по съображения за неоснователността им (предвид липса
на значително несъответствие, евентуално – по съображения за придобито
със средства от законни източници), са молили за отхвърлянето им.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността му с
оглед наведените оплаквания и като съобрази събраните по делото
доказателства намира следното:
Производството се води по чл. 153 ЗОНПИ и е допустимо – налице са
всички предвидени в закона предпоставки: КОНПИ е сезирана с уведомление
от Софийска градска прокуратура, Специализирано звено „Антикорупция“
01 група с рег.№10019/2017г./31.07.2017г., вх. № УВ -1218 от 02.08.2017г. за
5
привличането на ответника Ж. И. М. в качеството на обвиняем за извършени
престъпления по чл.213а, ал.3, т.2 вр. с ал.1 от НК; чл.144, ал.3 вр. с ал.1 от
НК; чл.213а, ал.3, т.2 вр. с ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК; чл.294, ал.1 вр. с чл.18,
ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК; чл.269, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК и чл.143, ал.1
вр. с чл.18, ал.1 НК, част от които (тези по чл. чл.213а, ал.3, т.2 във вр. с ал.1 от
НК), попадащи в обхвата на чл.22, ал.1, т.11 от ЗОПДНПИ /отм./, респ. на
чл.108, ал.1, т.11 от ЗОНПИ. С протокол ТД 04ВА/УВ-10530 от 08.08.2017г. е
образувана проверка за установяване на значително несъответствие в
имуществото на Ж. М., като предмет на проверката е и имуществото на
бившата му съпруга В. Ст. М. (за периода до 16.07.2012 г. - прекратяване на
брака.), както и това на дъщеря им М. Ж. М., родена на *г. Ж. И. М. е
едноличен собственик на капитала на ответното дружество „Жизел – Ж“
ЕООД, пряко контролирано от него, което също е обект на проверката.
Проверката обхваща периода от 08.08.2007 г. до 08.08.2017г. С решение №
97/30.01.2019 г. е образувано производството за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество от ответниците, а с решение №
610/17.04.2019 г. – и за внасяне в съда на искова молба за отнемане на
незаконно придобитото имущество от тях.
Искът на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобито имущество е за отнемане: – от ответника М. на един
апартамент в гр.Д., ул.„Георги Кирков“ №12 ет.5, на един лек автомобил
“Волво В 50” с рег.№* и на сума в размер на 1 434 519.85 лева,
представляваща непреобразувана част от извършени от Ж. И. М.
допълнителни парични вноски в „Жизел - Ж“ ЕООД през периода 2009 г. –
2012 г., невъзстановени към края на проверявания период; - от ответното
дружество „Жизел - Ж“ ЕООД - на две ниви в с.Д., съответветно с площи от
7.499 дка и от 5.834 дка, както и на два леки автомобила „Ауди А8“ с рег. № *
и „Ауди А6“ с рег. № ТХ * ХM.
За основателността на иска по чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ следва да е
установено: - че дадено физическо лице е придобило незаконно имущество,
т.е. имущество, за придобиването на което не е установен законен източник,
съгласно легалното определение, дадено в § 1, т. 2 от ДР на закона; наличието
на обосновано предположение, че това конкретно имущество е придобито
незаконно, като такова предположение е налице винаги, когато след проверка
се установи значително несъответствие между имуществото и нетния доход на
проверяваното лице в размер на 150 000 лева за целия проверяван период;
образувано наказателно производство срещу това лице за престъпление по
НК, измежду визираните в закона, по което то е привлечено като обвиняем. По
приложението на ЗОНПИ понастоящем е налице постановено ТР №
4/18.05.23г., по т.д. № 4/21г. на ОСГК на ВКС, съгласно което: не
представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ и не
участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на
§1, т.3 от ДР на ЗОНПИ получените от проверяваното лице парични средства
с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и
6
впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен
източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в
патримониума на лицето в края на проверявания период; не подлежи на
отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми
с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и
впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е
установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те
не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е
установено преобразуването им в друго имущество. Основната предпоставка
за отнемането е установяване дали между притежаваното от проверяваното
лице имущество в началото и в края на проверявания период е налице разлика
и в каква посока е тя. Отнемането може да бъде извършено, в случай че
имуществото (с дефиниция в §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ) в края на проверявания
период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и това
увеличение надхвърля посочения в §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ размер. Едва след
установяване на такова превишение подлежи на изследване въпросът дали
даден доход има законен характер. Отнемането е възможно при наличието на
несъответствие, а несъответствие е налице, когато превишението не се дължи
на получен през проверявания период законен доход (в тази насока е
съдебната практика, обективирана в решение №97/18.05.2018г. по гр.д.
№3224/17г., ВКС, IV гр.о.; решение №200/14.02.2019г. по гр.д.№4143/17г.,
ВКС, III гр.о., решение №147/16.09.2019г. по гр.д.№1998/18г., ВКС, IV гр.о.;
решение №263/18.12.2020г. по гр.д.№1293/20г., ВКС, IV гр.о., решение
№191/15.02.2021г. по гр.д.№4768/19г., ВКС, IV гр.о. и др., формирана основно
по приложението на ЗОПДНПИ (обн.2012г., отм.2018г.) и относима към
настоящото производство по ЗОНПИ, обн.2018г. предвид аналогичните му
разпоредби.
Относно преминалите през банковите сметки на проверяваното лице и
членовете на семейството му парични средства ВКС е посочил, че
постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на
проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от
съответната банка. С изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези
вземания се погасяват и престават да бъдат част от горепосоченото
имущество. Вместо тях част от него стават изтеглените суми в брой и
вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършените преводи
(самите парични средства са движими вещи до момента, в който са в
наличност). Ако те са налице в края на изследвания период, формират
несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови
предпоставки. Имуществото, което подлежи на отнемане, и значителното
несъответствие между притежаваните активи и придобитото от законен
източник, са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни с цел да се
достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща отнемането.
Законодателят е имал предвид наличие на фиксиран от него актив в края на
проверявания период, който не може да бъде обяснен и оправдан със законни
7
източници на доходи. Преминаването на суми по банкови сметки, които като
краен резултат не са увеличили актива, не следва да се включват в него,
независимо от техния размер. В мотивите на цитираното ТР ВКС е приел още,
че стoйнocттa на т.нар. „значително несъответствие“ е специално законово
понятие, означаващо превишаване с най-малко 150 000 лв. стойността на
имуществото (не на сбора на разходите) над общата стойност на нетния доход
за проверявания период. Едва когато такова несъответствие е налице, на
проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за
изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите
съответстват на придобитото имущество или не. Когато стойността на самото
имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ не надвишава 150 000 лв.,
то няма как да се формира значително несъответствие по смисъла § 1, т. 3 от
ДР на ЗОНПИ – независимо от размера на нетните доходи по смисъла на § 1, т.
8 от ДР на ЗОНПИ“ (Решение № 50130 от 3.01.2024 г. на ВКС по гр. д. №
5134/2021 г., IV г. о.).
Така последователно в новата съдебна практика се поддържа (така
решение № 732 от 12.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2652/2023 г., III г. о., ГК),
че незаконно придобито и подлежащо на отнемане може да е само
имуществото, влязло в патримониума на проверяваното лице през
изследвания период, което е налично и съществува в патримониума на
проверяваното или свързаните с него лица в края на изследвания период, към
който момент може да бъде установено съответно превишение и релевантното
несъответствие. Само ако такова превишение и релевантно несъответствие
бъде установено, може да се предположи, че наличното имущество в края на
изследвания период е незаконно придобито. Поради това водещата
предпоставка за отнемането в полза на държавата е установяването дали
между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края
на проверявания период е налице разлика и в каква посока е тя. Отнемането
може да бъде извършено в случай, че имуществото в края на проверявания
период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и ако това
увеличение надхвърля посочения размер в § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ
/ЗПКОНПИ, загл. изм. ДВ, бр. 84/2023/. Едва след установяване на такова
превишение подлежи на изследване въпроса дали даден доход има законен
характер /чл. 107 от ЗПКОНПИ, понастощем ЗОНПИ/, както е застъпвано
последователно в практиката на ВКС, формирана включително след
постановяване на ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. дело № 4 от 2021 г. ОСГК
на ВКС по правни въпроси в обсега на неговото прилагане (в т. см. са Решение
№ 50116/2024 по гр. дело № 3698/2021 г на Четвърто г. о; Решение №
50007/2024 г по гр. д № 4429/2019 г на Четвърто г. о Решение № 140/2023 г по
гр. дело № 3565/2022 г. на Трето г. о; Решение № 50004/2024 по г. д. №
3649/2020 г. на Четвърто г. о; Решение № 140/2023 г по гр. дело № 3565/2022 г.
на Трето г. о; Решение № 203/2023 гр. д. № 4452/2022 г Четвърто г. о; Решение
50130/2024 гр. дело № 5134/2021 г. на Четвърто г. о на ВКС и др.). Целта на
закона е да се отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от
8
проверяваното лице имущество, като се ограничат възможностите за
незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с
него. Такова обогатяване е налице само в случаите, когато между
притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в
края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което
имуществото се е увеличило в края на проверявания период, в противен
случай не е налице попадащо под санкцията на този закон обогатяване, т.е.
липсва имущество, което да подлежи на отнемане.
При съобразяване разрешенията в цитираното ТР и в горепосочената
съдебна практика, съдът извършва икономически анализ, по който паричните
суми, преминали през банковите сметки на ответниците, както и придобитите
от тях и впоследствие отчуждени в проверявания период движими вещи и
недвижими имоти, не се включват при преценка на наличното имущество и не
участват в остойностяването му, като в случая имуществото включва
недвижимите имоти, леки автомобили, дялове в търговски дружества и
парични суми, които са придобити през проверявания период и са налични в
патримониума на проверяваните към неговия край.
Съгласно уточненията на КОНПИ с допълнителната молба с вх.
№261848/11.10.2022г. и в съдебно заседание пред първата инстанция,
релевантното според КОНПИ за преценката на несъответствието имущество е
наличното такова у ответника Ж. И. М. и то представлявало апартамент №13 в
гр.Д., ул.„* *“ №* ет.*, лек автомобил “Волво В 50” с рег.№*, дружествени
дялове в „Спорт Груп“ООД и в „Жизел – Ж“ЕООД, налични суми по банкови
сметки в размер на 4 960.90 лева и 1 434 519.85 лева - непреобразуваната част
от извършени от Ж. И. М. допълнителни парични вноски в „Жизел - Ж“ ЕООД
през периода 2009 г. – 2012 г., невъзстановени към края на проверявания
период.
Установено е от доказателствата по делото, няма спор между страните
и оплаквания от въззивника в жалбата му, че в рамките на целия проверяван
период възмездно придобитото от ответника М. и налично в края му
имущество са: недвижим имот - апартамент №13 в гр.Д., ул.„* *“ №* ет.*,
съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
72624.622.6000.1.13, ведно с 1.964% ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху поземления имот, придобит по договор за покупко-
продажба от 18.09.2014г., сключен с нотариален акт №160 т.XX д.
№3744/2014г. на СВп с пазарна оценка към датата на придобиването от
51 100 лева, според заключението на вещото лице по изготвената по делото
оценителна експертиза; лек автомобил “Волво В 50” с рег.№*, закупен на
20.12.2013г. на неоспорена от КОНПИ цена от 7 000 лева; дружествени дялове
в „Спорт Груп“ООД и в „Жизел – Ж“ЕООД, с поддържана от КОНПИ
придобивна стойност от 2 500 лева и от 5 000 лева; парични суми по банкова
сметка на Ж. И. М. в размер на 4 960.90 лева, установена от вещото лице по
съдебно-икономическата експертиза. Спорният въпрос е дали следва да бъдат
включени в имуществото, направените Ж. И. М. допълнителни парични
9
вноски по чл.134 от ТЗ в „Жизел - Ж“ ЕООД през периода 2009 г. – 2012 г.,
невъзстановени към края на проверявания период, твърдяни в размер на
1 434 519.85 лева. Установено по делото със заключението на вещото лице по
икономическата експертиза е, че от общо извършени от ответника Ж. И. М. за
целия период допълнителни парични вноски в търговски дружества от
3 013 508.87 лева, са му възстановени от тях 2 117 137.02 лева, а
невъзстановени са останали 896 371.85 лева. Тези суми, обаче не съставляват
част от имуществото му, тъй като по своята правна същност допълнителните
парични вноски в търговското дружество, направени по реда на чл. 134 от ТЗ,
са особен вид заем, кредитиране на дружеството, което се отразява като
задължение на дружеството в баланса му, но не и в капитала му. Поради това и
допълнителните парични вноски, направени по реда на чл. 134 от ТЗ, се
различават от посоченото в нормата на чл. 145 от ЗОНПИ имущество, което
подлежи на отнемане – прехвърлено или внесено като непарична или парична
вноска в капитала на юридическо лице (в този смисъл приетото в решение №
50004/08.04.24 г. по гр. д. № 3649/20 г. на ВКС, ІV г. о.; в този смисъл е и
определение № 50258/08.06.23 г. по гр. д. № 2831/22 г., ІV г. о. на ВКС).
Затова, както предоставените суми по сключени договори за заем, така и
внесените допълнителни парични вноски, следва да бъдат разглеждани
единствено като направен от проверяваното лице разход, но не и като наличен
актив, подлежащ на отнемане. Такъв ще бъде единствено върнатата заета
сума и то при условие, че е налична в неговия патримониум в края на
проверявания период. При така приетото, че невъзстановените на ответника
Ж. И. М. допълнителни парични вноски в търговски дружества не съставляват
имущество по смисъла на пар.1, т.4 от ДР на ЗОНПИ и не следва да се отчитат
към притежаваното от него такова в края на проверявания период, се налага
извода, че стойността на цялото придобито възмездно в периода и налично в
края му имущество е в размер на 70 560.09 лева (сбор от стойностите на:
апартамент - 51 100 лева; лек автомобил “Волво В 50”- 7 000 лева;
дружествени дялове - 7 500 лева; пари по банкова сметка в размер на 4 960.90
лева). Тя е под релевантния размер от 150 000 лв., което налага извод, че не е
налице увеличение на имуществото на проверяваните в процесния период над
150 000 лв. и липсва предпоставка за провеждане на изследване дали това
имущество е със законен източник. Независимо, че няма оплаквания в
жалбата на КОНПИ, а тя самата е поддържала по делото (с уточненията) този
обем на подлежащо на изследване имущество с оглед преценката за
несъответствието, съдът за пълнота следва да посочи, че горният извод не се
променя и при положение, че стойността на соченото имущество на
контролираното дружество „Жизел - Ж“ ЕООД от две ниви в с.Д. и два
автомобила „Ауди“ се включи към имуществото на проверявания. Общата
стойност на това имущество към датата на придобиването му е в размер на
68 852 лв. (сочени от КОНПИ цени към придобиването от: 4 700 лв. – общо за
двете ниви и 54 372 лв. и 9 780 лв. за двата автомобила), поради което и
прибавено към 70 560.09 лева, общата стойност е 139 412,09 лв. и е под
10
150 000 лв.
Оплакванията на КОНПИ и наведените съображения, че за
установяване на „значително несъответствие“ по смисъла на специалния
закон, на анализ подлежало цялото придобито през проверявания
десетгодишен период имущество от проверяваното лице и свързаните с него
лица, независимо от стойността му; че значителното несъответствие следвало
да е над 150 000 лв., но не и имуществото; че за определяне размера на нетния
доход по смисъла на специалния закон, същият можело да е отрицателна
величина и към нея да се прибавя наличното имущество и тази величина
образувала несъответствието, което било значително, ако надвишава 150 000
лв., са неосновантелни. Както бе посочено по-горе в решението, когато
стойността на самото имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ не
надвишава 150 000 лв., то няма как да се формира значително несъответствие
по смисъла § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ – независимо от размера на нетните
доходи по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ“ (така Решение № 50130 от
3.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5134/2021 г., IV г. о.). Стoйнocттa на т.нар.
„значително несъответствие“ е специално законово понятие означаващо
превишаване с най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото (не на сбора
на разходите) над общата стойност на нетния доход за проверявания период.
Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви
са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът
на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не.
Нетният доход (по см.§ 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ) в отрицателен размер не
съставлява „имущество“ (по см. на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ) и не следва да се
„прибавя“ към установеното налично имущество. Евентуална разлика с
отрицателен знак, получена при изваждането на размера на извършените
обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на
семейството му, от установените техни доходи, приходи или източници на
финансиране, ще е доказателство за неизяснен източник на средства за
съществуването на проверяваното лице и семейството му, но не представлява
обогатяване, което да е налично, респ. да е „имущество“ по смисъла на
ЗОНПИ. Предвид тези разрешения, неоснователни са и оплакванията на
въззивника КОНПИ за несъответна на закона методика на окръжния съд при
извършване на икономическия анализ и за липса на извършена релевантна
съпоставка между отрицателния нетен доход със стойността на придобитото и
налично имущество (без оглед на неговата стойност, която може да е под
150 000 лв.). Трайна и последователна е съдебната практика в този смисъл
(решение №619/23.10.2024г. по гр.д.№3145/23г., ВКС, IV гр.о., решение
№50007/02.12.2024г. по гр.д.№4429/19г., ВКС, IV гр.о., решение
№732/12.12.2024г. по гр.д.№2652/23г., ВКС, ІІІ гр.о.; определение
№1590/13.06.2023г. по гр.д.№235/23г., ВКС, III гр.о., определение
№50295/31.07.2023г. по гр.д.№3145/22г., ВКС, IV гр.о., определение
№4150/18.12.2023г. по гр.д.№2252/23г., ВКС, III гр.о., определение
№50228/22.12.2023г. по гр.д.№2788/22г., ВКС, III гр.о., определение
11
№4960/31.10.2024г. по гр.д.№1030/24г., ВКС, III гр.о., определение
№4272/26.09.2024г. по гр.д.№11/24г., ВКС, III гр.о., определение
№1179/13.03.2025г. по гр.д.№2732/24г., ВКС, III гр.о., определение
№1192/13.03.2025г. по гр.д.№3847/24г., ВКС, III гр.о., определение
№50234/16.03.2025г. по гр.д.№3306/22г., ВКС, III гр.о. и др.), като цитираното
от КОНПИ едно решение и едно определение на ВКС в обратен смисъл, са
изолирани такива и не се споделят от настоящия състав на съда.
При това положение, искът на КОНПИ по чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ е
неоснователен и подлежи на отхвърляне. Като е достигнал в решението си до
идентичен резултат, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който
не страда от визираните във въззивната жалба пороци и следва да бъде
потвърден.
С оглед изхода от спора, КОНПИ дължи заплащане на държавна такса за
въззивното производство в размер на сумата от 31 270,38 лв. съгл. чл.157, ал. 2
от ЗОНПИ, вр. с чл. 78, ал. 6 от ГПК. КОНПИ дължи заплащане и на
адвокатско възнаграждение на адв. А. Д. Д. по чл. 38 ЗА за безплатно
оказаната от нея адвокатска защита на ответника М. на осн. чл. 38, ал.1, т.3 ЗА.
Съдът като съобрази: че спорът е по реда на ЗОНПИ, с цена на иска срещу М.
от 1 489 519.85 лева, но касае отнемане от този ответник само на един имот и
един автомобил, като по-голямата част на иска е формирана от сумата за
невъзстановените парични вноски, който въпрос е правен и по него е вече е
излагано становище пред първата инстанция; както и че извършената във
въззивното производство работа от адвокат Д. се състои в подаване на отговор
на въззивната жалба и писмено становище по същество на спора, т.е. не е с
правна и фактическа сложност; и че липсва обвързаност от определените с
Наредба №1/09.01.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения
(така задължителния характер на даденото тълкуване на чл.101, пар. 1 ДФЕС с
решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, че посочените в наредбата
размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като
ориентир при определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда)
намира, че възнаграждението следва да бъде определено в размер от 1000 лв.,
които ищецът КОНПИ следва да заплати.
По изложените съображения, Апелативен съд - гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260010/25.11.2024 г., постановено по
гр.д.№ 276/2019 г. по описа на Добричкия окръжен съд.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото
имущество, с ЕИК *********, гр.София, да заплати на адвокат А. Д. Д., АК-
Варна, Л№ ********** сумата от 1000 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА за безплатно оказаната на осн. чл. 38, ал.1,
т.3 ЗА адвокатска защита на ответника Ж. И. М. във въззивното производство.
12
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото
имущество, с ЕИК *********, гр.София, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по съответната сметка на Варненския апелативен съд сумата
от 31 270,38 лв. държавна такса за въззивното производство съгл. чл.157, ал. 2
от ЗОНПИ, вр. с чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните и при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13