№ 723
гр. ***, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петина Кр. Николова
при участието на секретаря Мариана Любч. Митева
като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело №
20223630100380 по описа за 2022 година
Подаденият иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 430 от ТЗ.
Делото е образувано по искова молба, подадена от „***” АД, гр. ***, *** община,
район ***, ул. „***“ № 260, ЕИК: *** представлявано от изп. директор Д.Ш. и прокуриста
М.В.а, с пълномощник по делото адв. С.З. от САК, срещу Е. К. Г. с ЕГН ********** от гр.
***, кв. ***, ул. ‚***” № 10. В исковата молба се твърди, че ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично вземане по реда на чл. 417, т. 2 от
ГПК, за което е образувано ч.гр.д. № 1412 по описа на ШРС за 2021 г. вземането на банката
касаело неплатени главница, договорна лихва, такси и наказателна лихва, както и лихва за
забава по сключен от ответника с банката Договор за издаване на кредитна карта Euroline от
29.07.2005 г. Съдът издал заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, но
заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. На основание чл. 415 от
ГПК съдът дал на заявителя едномесечен срок за предявяване на иск за установяване на
вземането по извлечението от счетоводните книги на банката. Ищецът изрично сочи, че
подава настоящата искова молба във връзка с указанията на съда и в дадения му
едномесечен срок. Твърди, че договорът бил обявен за предсрочно изискуем, считано от
05.04.2021 г., тъй като длъжникът преустановил плащанията по него в два поредно месеца.
Твърди, че вземането на банката касаело сумите: 1084,25 лв. – главница по Договор за
издаване на кредитна карта Euroline от 29.07.2005 г.; 257,24 лева – договорна лихва за
периода от 14.05.2019 г. до 05.04.2021 г.; 55,21 лева – мораторна лихва от 14.05.2019 г. до
12.03.2020 г.; 30,55 лева – мораторна лихва от 14.05.2020 г. до 02.03.2021 г.; 205,32 лв. –
такси, както и законната лихва върху главницата, считано от 26.05.2021 г. до изплащане на
вземането. Иска от съда да признае за установено спрямо ответника, че му дължи сумата
1
издадената заповед за незабавно изпълнение. Иска се заплащане на разноските по
настоящото и в заповедното производство.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, подадено е писмено
становище по хода на делото, с което се поддържат исканията направени с исковата молба.
Оспорени са всички възражения, направени с исковата молба. Молят съда да уважи
исковете.
В предоставения на ответника едномесечен срок е постъпил отговор от особения
представител на ответника, назначен от съда на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК. С отговорът
е направено възражение срещу основателността на исковете. Твърди се, че не е спазена
формата за сключване на договора, която по закон е писмена, а по делото няма представен
договор, подписан и от двете страни – представеният екземпляр е подписан само от
длъжника, ОУ не са подписани от заемателя и няма доказателство, че тя е получила
екземпляр от тях, а и Приложение № 1 към тези засяга издаването на друг вид кредитни
карти. Направено е възражение, че по никакъв начин не може да се установи, че
представените по делото ОУ и приложение № 1 към тях касаят именно процесния договор.
Направено е възражение, че процесният договор е нищожен и поради противоречие със
закона, тъй като клаузите му са неравноправни по смисъла на действащите към момента на
сключването му норми. Оспорено е твърдението, че е настъпила предсрочна изискуемост на
вземанията по процесния договор, тъй като сита, че от съдържанието на приложеното по
делото съобщение, което според ищеца е връчено на длъжника, не може да се направи
извод, че касае именно обявяване на предсрочна изискуемост на процесния договор.
Оспорена е дължимостта на исканата от ищеца такса за администриране на просрочен
кредит, тъй като няма доказателства, че е уговорена дължимостта на същата. При условията
на евентуалност е направено възражение за настъпила давност относно вземанията за
главница с настъпил падеж преди 26.05.2016 г.и на тези за лихви, падежирали преди
26.05.2018 г. Предвид това моли съда да отхвърли исковете.
В съдебно заседание особеният представител на ответницата поддържа възраженията,
направени с отговора, включително това за изтекла погасителна давност за част от
вземанията. Посочва се, че съгласно чл. 9 от договора размерът на месечните вноски се е
определял с месечни писмени извлечения, а по делото няма данни такива да са издавани от
банката и получавани от ответницата. Моли съда да отхвърли исковете.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото
доказателства, установи следното от фактическа страна:
От представените по делото като писмени доказателства се установява, че Е. К. Г. е
сключил с „***” АД (с настоящо търговско наименование „***” АД) Договор за издаване на
кредитна карта Euroline на 29.07.2005 г.
Параметрите на договора се съдържат в Общите условия на за издаване и използване
на карта Euroline, заявление договор за издаване на кредитна карта, Приложение № 1 към
Общи условия на „***” АД за издаване и използване на кредитни карти Visa, Mastercard и
2
American express. Последното представлява актуалната тарифа на банката за дължимите
такси по този вид кредитни карти (Euroline American express). По същество заявлението
договор съдържа единствено данните на заявителя – бъдещ картодържател и изявление, че е
запознат с Общите условия на банката за издаване и използване на кредитна карта Euroline и
тарифата.
Съдържанието на самите Общи условия е трудно за четене поради ситния шрифт. От
съдържанието на тези общи условия става ясно, че кредитната карта дава право на
картодържателя да плаща в търговски обекти, да извършва банкови транзакции чрез АТМ и
да тегли пари в брой в качеството на кредит (чл. 4 – чл. 6). Лихвените проценти при покупки
и теглене на пари в брой е 18,50 %, а при ползване на кредит в брой – 3 %. Съгласно чл. 7 от
цитираните общи условия кредитния лимит се определя от банката при издаването на
картата и се съобщава на картодържателя при предаването на картата. Издателят има право
да определя и лимит на дневния сделки, който се съобщава на потребителя по същия начин.
Кредитният лимит може да се променя според финансовите възможности на потребителя.
Актуалният кредитен лимит се посочва в месечните извлечения.
Съгласно чл. 9 от Общите условия на банката за издаване и използване на кредитна
карта Euroline всеки месец се издава месечно извлечение, което посочва общия размер на
кредита и всички задължения, както и определя минималната вноска, която следва да бъде
заплатена. Посочено е, че потребителят може да заплати цялата стойност на кредита, но не
по-малко от минималната вноска, която е посочена (чл. 10).
Поради спиране на плащанията договорът е обявен за предсрочно изискуем на
05.04.2021 г.
От назначената ССчЕ се установява, че за целият период на действие на договора
17.102005 г. – 05.04.2021 г.) ответницата е усвоила 2610 лв. За този период банката е
начислила 1032 лв. такси, 4035,38 лв. лихви (възнаградителни и за просрочие) и 79,67 лв.
застраховки. Ответницата е платила 6124,48 лв., с които са погасени 1525,75 лв. главница,
826,68 лв. такси, всички застраховки и 3692,38 лв. лихви. В счетоводството на банката са
начислени следните задължения на Е. К. Г. към ищеца към датата на изготвяне на ССчЕ:
1084,25 лв. – главница, 257,24 лева – договорна лихва, 55,21 лева – мораторна лихва от
14.05.2019 г. до 12.03.2020 г.; 30,55 лева – мораторна лихва от 14.05.2020 г. до 02.03.2021 г.
и 205,32 лв. такси.
На 26.05.2021 г. „***” АД са подали заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 1412/2021 г, на ШРС. Съдът е издал
заповед за незабавно изпълнение № 376 от 26.05.2021 г. и изпълнителен лист срещу
ответника Е. К. Г., с която е осъдил същата да заплати на заявителя сумата от 1084,25 лв. –
главница по Договор за издаване на кредитна карта Euroline от 29.07.2005 г.; 257,24 лева –
договорна лихва за периода от 14.05.2019 г. до 05.04.2021 г.; 55,21 лева – мораторна лихва от
14.05.2019 г. до 12.03.2020 г.; 30,55 лева – мораторна лихва от 14.05.2020 г. до 02.03.2021 г.;
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.05.2021 г. до окончателното
погасяване на вземането, както и деловодните разноски по заповедното производство. Съдът
3
е пропуснал да се произнесе относно искането на заявителя да издаде заповед за изпълнение
относно 205,32 лв. такси. Заявителя е направил искане за допълване на заповедта, но същото
е оставено без разглеждане като просрочено.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
Правния интерес на ищеца от завеждането на установителен иск вместо осъдителен
такъв е разпоредбата на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК и се обосновава от
наличието на развило се заповедно производство по чл. 417 от ГПК. Това безспорно се
установи в настоящия процес – за претендираните суми съдът е издал заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 и чл. 418 от ГПК по ч.г.д. № 1412/2021 г. на
ШРС, но без сумата от 205,32 лв. Следователно относно тази сума искът по чл. 422 от ГПК е
недопустим – предмет на разглеждане на този иск е само дали ищецът има вземане срещу
ответника за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение. По тази причина искът
относно сумата от 205,32 лв. следва да бъде прекратен като недопустим.
За преценка основателността на искът в останалата част съдът съобрази следното:
Договорът за издаване на кредитна карта Euroline на 29.07.2005 г., сключен между
„***” АД (с настоящо търговско наименование „***” АД) и Е. К. Г. по съществото си
представлява договор за банков кредит по смисъла на чл. 430 от ТЗ, с който банката се
задължава да отпусне средства в определен размер на клиента, при лихва и условия,
определени в договора, а клиента се задължава да върне всички суми (главница,
възнаградителна лихва и други разноски) в определения в договора срок при месечни
вноски, съгласно посочените в договора параметри. Особеното при договорите за
използване на кредитна карта е, че клиентът може да тегли суми и да ги погасява
непрестанно през целия период на действие на договора, стига общия размер на
задължението по главницата във всеки един момент да не надхвърля посочения в договора
лимит. Всеки месец на потребителят се издава месечно извлечение, което посочва общият
размер на всички задължения, минималната месечна вноска, както и кредитния лимит – като
последните две се определят от банката.
Съдът счита на първо място, че вземанията по иска се основават на договор, сключен
с потребител, тъй като длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 във
вр. с т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите, поради което по отношение на тези
договори са приложими нормите, уреждащи неравноправните клаузи, действали към
момента на сключване на договора, както и правилата за действителност на този вид
договори. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът е длъжен да направи служебна
проверка за наличие на неравноправни клаузи или такива противоречащи на закона или
добрите нрави. Договорът е сключен на 25.07.2005 г., поради което за него важат
единствено правилата на ТЗ, но не и на Закона за потребителския кредит (обн. 2006 г., отм.
2010 г.) и още по-малко тези на Закона за потребителския кредит (обн. 2010 г., действащ).
Спрямо този договор обаче се прилагат правилата на Закона за защита на потребителите
4
(обн. 1999 г., отм. – в сила от 2006 г.).
В кръга на извършената проверка съдът установи наличието на клаузи, които са
неравноправни по смисъла на чл. 35 и сл. от ЗЗП (обн. 1999 г., отм. – в сила от 2006 г.).
Съгласно чл. 4 – чл. 6 от Общите условия на банката за издаване и използване на
кредитна карта кредитната карта дава право на картодържателя да плаща в търговски
обекти, да извършва банкови транзакции чрез АТМ и да тегли пари в брой в качеството на
кредит. От приложената към ОУ таблица става ясно, че лихвените проценти при покупки и
теглене на пари в брой е 18,50 %, а при ползване на кредит в брой – 3 %. Последното
поставя под съмнение какъв по същество е лихвеният процент при теглене на пари в брой в
качеството на кредит по смисъла на чл. 6 от ОУ – от една страна това е теглене на пари в
брой, но представлява и ползване на кредит в брой. Така клаузите на договора стават не
просто неясни, а направо двусмислени и дават възможност на банката сама да тълкува и да
определя параметрите на договора. Според чл. 35, т. 12 и т. 17 от ЗЗП (обн. 1999 г., отм. – в
сила от 2006 г.) подобни клаузи са неравноправни.
Съгласно чл. 7 от цитираните общи условия (като основна част от договора)
кредитният лимит по кредитната се определя от банката при издаването на картата и се
съобщава на картодържателя при предаването на картата. Банката има право да определя и
лимит на дневния сделки, който се съобщава на потребителя по същия начин. Кредитният
лимит може да се променя според финансовите възможности на потребителя. Актуалният
кредитен лимит се посочва в месечните извлечения. Всички тези уговорки предоставят
опреД.ето на параметрите на договора изцяло на банката, с която се нарушава принципът на
равнопоставеност на страните – търговецът може не само да определя изцяло параметрите
на договора и характеристиките на предоставяната услуга, но и да ги променя едностранно
– без потребителят да има право да влияе върху това. Това реално дава възможност на
банката сама да определя част от същественото съдържание на договора (кредитния лимит)
и задължава потребителя да приеме тези параметри на договора без да се е запознал
предварително с тях – кредитният лимит се определя едностранно от банката след
сключване на договора и потребителят реално не знае какъв ще е той докато не му бъде
предадена картата. Доколкото кредитният лимит представлява и услугата, която банката
предоставя на потребителя, то така банката може едностранно да определя и променя
характеристиките на тази услуга. Освен това банката може едностранно да променя този
кредитен лимит без ясни изисквания и потребителя ще разбере това едва, когато получи
следващото си месечно извлечение. Според чл. 35, т. 8, т. 9 и т. 10 от ЗЗП (обн. 1999 г., отм.
– в сила от 2006 г.) подобни клаузи са неравноправни.
Съгласно чл. 9 от Общите условия за издаване и използване на процесния вид
кредитна карта, всеки месец банката издава месечно извлечение, което посочва общият
размер на всички задължения, минималната месечна вноска, която следва да бъде заплатена,
както и кредитния лимит. Съгласно чл. 10 потребителят може да заплати цялата стойност на
кредита, но не по-малко от минималната вноска, която е посочена. Същевременно обаче в
целия договор няма никакви уговорки за това как се определя от банката тази минимална
5
вноска всеки месец. Тези уговорки позволяват на банката да определя едностранно друга
част от същественото съдържание на договора (минималната месечна вноска) без никакви
предварително договори критерии и задължава потребителя да приеме тези параметри на
договора без да се е запознал предварително с тях. Банката упражнява това свое право
едностранно въз основа на критерии, напълно непознати за потребителя. Според чл. 35, т. 8
и т. 17 от ЗЗП (обн. 1999 г., отм. – в сила от 2006 г.) подобни клаузи са неравноправни.
Съдът намира, че цитираните по-горе неясни и неравноправни клаузи от сключения
между страните договор за издаване и използване на кредитна карта засягат същественото
съдържание на договора, без тяхното съществуване договор нямаше да има, поради което
недействителността по чл. 37 от ЗЗП (обн. 1999 г., отм. – в сила от 2006 г.) засяга целият
договор, а не само конкретните клаузи. Предвид това задълженията по този договор не са
валидно възникнали и по смисъла на чл. 34 от ЗЗД (приложим на основание чл. 288 от ТЗ –
тъй като договорът за банков кредит е търговска сделка, но в ТЗ няма разпоредба, която
урежда последиците при констатиране на недействителност на търговска сделка), всяка от
страните е длъжна да върне на другата това, което е получила по силата на договора.
Предвид това съдът намира, че ответникът дължи на банката връщане само усвоените
суми. В общ размер за целия период на действие на договора съгласно ССчЕ потребителят е
усвоил 2610 лв. Ответницата според ССчЕ е платила на банката сумата от 6124,48 лв. От тях
1525,75 лв. са отишли за погасяване на главницата. Отделно с 4 598,73 лв. са погасени
лихви, такси и застраховки, каквито с оглед нищожността на договора потребителят реално
не дължи. Тези суми неправилно са били разпредели за погасяване на други задължения –
каквито се установи, че ответникът няма към банката. Тази сума следва да погаси остатъкът
от главницата. Нещо повече, ответницата е надплатила 3 514,48 лв., които са повече от
достатъчни, за да покрият евентуална лихва за забава, ако е било налице забавяния в
плащанията в миналото. Предвид това трябва да приемем, че усвоената като кредит сума е
изцяло възстановена на банката, а сумите за възнаградителна лихва. Лихва за забава, такси и
други – не се дължат, тъй като се основават на нищожен договор.
По изложените по-горе причини съдът счита, че претендираните от ищеца вземания
не се установяват, а предявеният иск се явява изцяло неоснователен и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
Относно разноските:
С оглед неоснователността на исковете всички сторени от ищеца разноски в
производството остават за негова сметка, а ответницата не е сторила такива.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 422 от ГПК, предявен от „***”
АД, гр. ***, *** община, район ***, ул. „***“ № 260, ЕИК: *** представлявано от изп.
6
директор Д.Ш. и прокуриста М.В.а, срещу Е. К. Г. с ЕГН ********** от гр. ***, кв. ***, ул.
‚***” № 10, за установяване дължимостта на сумите по Заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение № 376 от 26.05.2021 г. по ч.гр.д. № 1412/2021 г. на ШРС за следните
суми: 1084,25 лв. – главница по Договор за издаване на кредитна карта Euroline от
29.07.2005 г.; 257,24 лева – договорна лихва за периода от 14.05.2019 г. до 05.04.2021 г.;
55,21 лева – мораторна лихва от 14.05.2019 г. до 12.03.2020 г.; 30,55 лева – мораторна лихва
от 14.05.2020 г. до 02.03.2021 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от
26.05.2021 г. до окончателното погасяване на вземането, като неоснователен и недоказан.
ПРЕКРАТЯВА предявеният иск с правно основание чл. 422 от ГПК, предявен от
„***” АД, гр. ***, *** община, район ***, ул. „***“ № 260, ЕИК: *** представлявано от изп.
директор Д.Ш. и прокуриста М.В.а, срещу Е. К. Г. с ЕГН ********** от гр. ***, кв. ***, ул.
‚***” № 10, за установяване дължимостта на сумите по Заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение № 376 от 26.05.2021 г. по ч.гр.д. № 1412/2021 г. на ШРС за сумата от
205,32 лв., представляваща такси по Договор за издаване на кредитна карта Euroline от
29.07.2005 г., като недопустим.
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да
тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
7