№175 11.10.2019г. гр. Попово
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, на дванадесети
септември две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСИМИР ПРОЙНОВ
при участието на секретаря: Д. Банкова, като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 36/2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск от А.А.А. с ЕГН: **********,
действащ чрез своята майка и законен представител Б.Б.А.
с ЕГН: **********, адрес ***, с адрес на призоваване гр. В. Т., ул. „В. Л."
№ , ет. чрез адв.
Х. Р.К. ***" АД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район Л., ул. „Д. В." № 87, представлявано от С.С.П.и
К.Д.Кза осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 6500.00 лв., представляваща обезщетение за претърпените от детето
неимуществени вреди - болки и страдания от причинените му от ПТП телесни
увреждания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано 20.08.2018 г. -
датата на ПТП, до окончателното изплащане на задължението.
В
исковата молба се твърди, че на
20.08.2018 г. около 15.00 часа в с. К.,
на ул. "Х.
А."
водачът В.М.А. при управление на МПС -лек автомобил С. „Ц-4" с рег. № ******* ВС при движение напред блъснал
правомерно движещият се на пешеходна пътека тип „зебра" пешеходец А.А.А..
След
претърпяното ПТП пострадалото дете постъпило за лечение и наблюдение
в „МБАЛ-Търговище“
АД , гр. Търговище за времето от 20.08.2018 год. до 23.08.2018 год.
В
резултат на ПТП на А. били
причинени травми,
изразяващи се в мозъчно сътресение от среден тип, разкъсно-контузна
рана на челото с наложена оперативна намеса с изразен 4-5 сантиметров белег на
фронталната челна област, охлузна рана на лява скула.
Освен претърпените физически болки и страдания бил налице и посттравматичен стрес, изразяващ
се в нарушения на съня, нарушения на апетита, главоболие, фобиен
страх и тревожност и рецидивиращо депресивно разстройство.
Предявена била претенция пред застрахователя по реда на
чл. 380, ал. 1 от Кодекса за застраховането, по която ответното дружество било
завело застрахователна преписка № *******
Виновен за допуснатото ПТП бил водачът В.М.А., чиято
отговорност се покривала от застраховката „Гражданска отговорност" -
полица BG/02/******, валидна от 28.03.2018 г. до 27.03.2019 г., издадена от ЗД
"*****" АД, за управлението на лек автомобил ***„Ц-4" с рег. № ***.
Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства
се моли за решение, с което исковата претенция да бъде уважена.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на ищцовата претенция. Възразява се,
че обезщетението, което се претендира не отговаря на действително претърпените
вреди и надхвърля многократно максималните стойности на обезщетения по подобен
род вреди.
Ответникът счита, че е налице съпричиняване на вредата от страна на пострадалото лице и/
или неговите родители.
Възразява
се, че изложеният в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП, не е
подкрепен с доказателства, тъй като в
представения констативен протокол липсвала констатация, относно механизмът на
настъпване на ПТП.
В
съдебно заседание, ищецът, редовно призован, се представлява от адв. Х. К., който пледира за уважаване на исковата
претенция в пълния претендиран размер. Представя
подробна писмена защита, в която след анализ на доказателствената
съвкупност по делото, изразява становище
за доказаност на иска.
Ответната страна, редовно призована, се
представлява от адв. В.Ш. – АК – Р... Процесуалният
представител на страната оспорва иска, като счита същия за недоказан, както по
основание, така и по размер. Моли за неговото отхвърляне, алтернативно за
отчитане на съпричиняване от страна на пострадалото
лице, респ. неговите родители.
Депозирана е писмена защита.
Претендират се разноски.
Поповският
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
иска с правно основание чл. 432 от КЗ във вр. с
чл. 45 и чл.52 от ЗЗД.
Отговорността
на застрахователя в хипотезата на чл.432 от КЗ, при застраховката „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е функционална на деликтната
отговорност, т.е. тя е налице дотолкова, доколкото е налице отговорността на деликвента, но и дотолкова, доколкото накърненото право на обезвреда на причинени вреди не е защитено с иск по чл.45
от ЗЗД против деликвента.
Осигурената от закона алтернативна защита на
това право - с иск по чл.45 от ЗЗД или с
иск по чл. 432 от КЗ, е предоставена на избор по волята на увредения, но защитеното
му право и с двата иска е само едно - на обезвреда за
причинени от деликвента вреди.
В случая ищецът е избрал защита на
накърнените му права чрез прекия иск против застрахователя по чл. 432 ал.1 от КЗ.
Съгласно чл.432 ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл.380 от КЗ.
Разпоредбата на чл. 498 ал.3 от КЗ
предвижда, че увреденото лице може да предяви претенцията си за осъждане на
застрахователя да плати застрахователно обезщетение само ако застрахователят не
е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение. Следователно правото на ищеца да предяви иск пред съда възниква
само ако преди това ищецът е предявил претенцията си пред застрахователя, но
той не е платил в тримесечен срок, отказал
е да плати, предложил е или е изплатил обезщетение, но ищецът не е съгласен с
размера му.
Нормата определя допустимостта на иска и това е процесуална предпоставка от
категорията на абсолютните, за които съдът е длъжен да следи служебно.
Видно от приложеното по делото Писмо от 11.10.2018г. изпратено от „***" АД до ищеца и неговия законен представител, се установява, че по повод настъпилото
застрахователно събитие е подадена молба за изплащане на застрахователно
обезщетение, по която е заведена щета № ****** – ПТП от 20.08.2018г., но
липсват данни да е извършено плащане.
В този смисъл, съдът намира, че
уреденото в КЗ производство по искане за плащане на застрахователно обезщетение
пред застрахователя е изчерпано като възможност за извънсъдебно уреждане на
спора в срока по чл.498 от КЗ и за ищеца е налична възможност да предяви
претенцията си пред съда.
С оглед изложеното, предявеният иск се явява допустим.
За да бъде уважен искът с горепосоченото
правно основание следва да бъде установено по безспорен начин, че към момента
на претендираното увреждане е съществувало валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя, както и че е
настъпило застрахователното събитие-ПТП, вследствие на неправомерно поведение
на застрахования; че от това са
настъпили претендираните неимуществени вреди, техния
вид и характер; причинно-следствената връзка между вредите и деянието на прекия
причинител, както и че е направил искане за заплащане на застрахователно
обезщетение до застрахователя.
Липсата
на който и е да е от елементите на горепосочения фактически състав води до
неоснователност на исковата претенция,
Ответникът, носи тежестта да докаже правоизключващите си възражения, в т.ч. и че застрахования няма вина за настъпилото
застрахователно събитие, както и твърденията си за наличието на съпричиняване
от страна на пострадалия.
В конкретния случай, не се спори между страните, а и от
приложения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
8/20.08.2018г. се установява, че водачът В.М.А. е притежавал застраховката „Гражданска
отговорност" - полица BG/02/*******, валидна до 27.03.2019 г., издадена от
ЗД "*******" АД, за управлението на лек автомобил С* „Ц-4" с рег.
№ ****.
Водачът В. А. бе разпитан в като свидетел в хода на съдебното дирене пред
настоящата инстанция, като от показанията му се установява, че в ранния
следобед на 20.08.2018г., при слънчево време пътувал от гр. Р. за с. Л.. Управлявал
автомобила със скорост, съобразена с ограничението за движене в населеното място /30- 50 км/ч//. Към центъра
на селото, вдясно на тротоара, водачът забелязал голяма група възрастни хора.
Като ги приближил, на 30-40 м, с периферното си зрение видял дете, което
внезапно се „изстреляло“ да пресече платното, по което свидетелят се движил. Моментално предприел спасителна
маневра вляво, за да избегне удара и натиснал спирачките, но детето се ударило в огледалото на колата, в
следствие на което огледалото било повредено, а детето имало рана по главата. Свидетелят
уточнява, че инцидентът не се е случил на пешеходна пътека, а на 5-6 м преди
нея и детето било само.
Свидетелят излага още, че след
инцидента с дядото и бабата на
детето веднага отишли в гр. Опака в
лечебницата, където му била оказана първа медицинска помощ. В последствие детето било откарано за лечение в гр.
Търговище. След като случаят бил регистриран в болницата, пристигнали служители
на КАТ, които проверили документите на свидетеля и го тествали за алкохол.
Срещу свидетеля бил съставен АУАН, а в последствие било издадено НП за движение
с несъобразена скорост.
Съдът намира свидетелските показания за обективни, логични и
непротиворечиви, поради което изцяло ги кредитира.
В хода на съдебното дирене като свидетел бе разпитан А. А. – дядо на
детето, чиито показания относно мястото, механизма на ПТП и уврежданията на
детето изцяло кореспондират с
показания, дадени от водача на автомобила.
След преценка на тези показания по реда на чл. 172 от ГПК, съдът намира, че
няма основание да се съмнява в тяхната достоверност, при което ги кредитира с
доверие.
По делото бе допусната и изслушана съдебна автотехническа
експертиза, заключението по която съдът изцяло кредитира.
От същата се установява, че водачът се е движил с допустимата скорост от 50
км/ч, при слънчево време, светло, нормално за деня, сухо асфалтово покритие,
при налична хоризонтална и вертикална маркировка, лек наклон по посока на
движението, прав участък, представляващ улица от селото с тротоари и налична
хоризонтална и вертикална маркировка.
При тази пътна обстановка, вещото лице дава заключение, че пешеходецът е
могъл да избегне ПТП, като причината за настъпването на инцидента е именно
неправилното пресичане на детето /около 2 м. преди пешеходната пътека/.
Освен това, от експертизата се установява, че при конкретните обстоятелства
ПТП не е могло да бъде предотвратено. Водачът е направил спасителна маневра в
ляво за да избегне челен удар, което е удължило спирачният му път, но е спасило
детето от по-сериозни увреждания. Вещото лице е категорично в заключението си,
че към момента на удара, автомобилът е бил в покой.
С оглед коментирания до тук доказателствен материал,
съдът намира, че не е налице една от предпоставките за уважаване на исковата
претенция - неправомерно поведение на застрахования.
Точно обратното – установи, че водачът на МПС се е движил се разрешена за проценсния пътен участък скорост – 50 км/ч, като
обстоятелства налагащи извода, че същата, макар и позволена, е несъобразена с
пътните условия, по делото не бяха установени.
Следва да се отбележи, че макар срещу водача на л.а. да е издадено НП за
нарушение по чл. 20,ал. 2 от ЗДвП, този официален диспозитивен
документ не обвързва съда по въпросите относно авторството на деянието, противоправността му и вината на дееца, както това е
предвидено за влязлата в сила присъда на наказателен съд, по силата на чл. 300
от ГПК.
Както се посочи по-горе, липсата на един
от елементите от фактическия състав на иска по чл. 432 от КЗ във вр. с чл. 45 и чл.52 от ЗЗД води до неоснователност на
исковата претенция, при което настоящият състав намира за безпредметно да
обсъжда останалите такива.
Предвид изложеното, съдът намира искът за
недоказан, при което подлежи на отхвърляне.
По
разноските:
При отхвърляне на иска ищецът, дори
и освободен от такси и разноски, дължими към съда, отговаря за направените
разноски от ответника и в случая е приложима разпоредбата на чл. 78 ГПК.
В
конкретния случай ответникът е направил разноски в общ размер на 1006.00 лв.,
от които 20.00 лв. – депозит за възнаграждение на свидетел, 200.00 лв. –
възнаграждение на в.л. по САТЕ и 786.00 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение.
Доколкото
възнаграждение на разпитания при режим на призоваване свидетел не е изплащано,
то сумата от 20.00 лв. не следва да бъде присъждана в полза на ответника, а
подлежи на възстановяване, в случай, че бъде поискана.
Ищцовата страна е направила възражение за прекомерност на претендираното от процесуалния представител на ответната
страна адвокатско възнаграждение, но същото съдът намира за неоснователно, тъй
като хонорарът е в предвидения от чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер.
Ето защо в полза на ответното
дружество следва да бъде присъдена сумата в общ размер на 986.00 лв. разноски.
Тук
следва да се отбележи, че макар малолетният да се представлява в процеса от
своя законен представител (чл.28, ал.4 от ГПК), то именно детето, а не неговата
майка е страна по делото, поради което и носи отговорност за разноски в процеса
при наличието на установените в чл.78 от ГПК предпоставки за това.
Предвид
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.А.А. с ЕГН: **********,
действащ чрез своята майка и законен представител Б.Б.А.
с ЕГН: **********, адрес ***, чрез адв. Х. Р.К. с адрес ***,
срещу против ЗД „******" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район Л., ул. „Д. В." № ***, представлявано от С.С.П.и К. Д. К., действащи чрез адв.
В.Ш. *** за заплащане на сумата от 6500.00 лв. /шест хиляди и петстотин лева/,
представляваща обезщетение за претърпени от детето неимуществени вреди - болки
и страдания от причинените му телесни увреждания, в следствие на ПТП от 20.08.2018г, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано 20.08.2018 г., до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА А.А.А. с ЕГН: **********, действащ чрез своята
майка и законен представител Б.Б.А. с ЕГН: **********,
адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „***" АД, с ЕИК: **, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район Л., ул. „Д. В. " № 87,
представлявано от С.С.П.и К. Д. К., действащи чрез адв. В.Ш. ***, СУМАТА от 986.00 лв. /деветстотин
осемдесет и шест лева/ - деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд- Търговище в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: